Р Е Ш Е Н И Е
№ 172
гр. Велико Търново, 11.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в публично съдебно заседание на двадесет
и пети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ДИАНКА ДАБКОВА
КОНСТАНТИН
КАЛЧЕВ
При участието на секретаря М.Н.и прокурора от ВТОП Донка Мачева разгледа
докладваното от съдия Калчев касационно
НАХД № 10274/2019
г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63,
ал. 1, изр. ІІ от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба на кмета на
Община Велико Търново срещу Решение № 348 от 17.07.2019 г. по НАХД № 961/2019 г. на
Районен съд-гр. Велико Търново, с което е отменено Наказателно постановление №
2 от 02.04.2019 г. на кмета на Община Велико Търново.
Според касатора обжалваното решение е незаконосъобразно
и неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и съществени
нарушения на процесуалните правила – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т.
1 от НПК. Излага доводи, че в АУАН и НП подробно, точно и ясно са посочени
всички индивидуализиращи нарушението и нарушителя елементи, съответно правото
на защита на ответника по касация не е било накърнено. Оспорва изводите на
съда, че нарушените нормативни разпоредби били посочени непълно. Счита, че
компетентността на органа, издал процесната Наредба не може да е предмет на
обсъждане в производството по обжалване на НП. Твърди, че не е налице колизия
между разпоредбите на чл. 177, ал. 1 от ЗВД и чл. 6, ал. 2 от Наредбата за
овладяване на популацията на безстопанствените кучета и регламентиране
правилата за отглеждане на кучета на територията на Община Велико Търново
/НОПБКРПОКТОВТ/, като текстовете на последната представлявали конкретизация на
правилата уредени в ЗВД, като изразявали сходна принципна идея и преследвали
една и съща цел. Сочи, че на жалбоподателката била наложена санкция в минимален
размер. Предвид изложеното моли обжалваното решение да бъде отменено и НП да
бъде потвърдено.
Ответникът по касационната жалба – И.С.Б. ***,
чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Велико Търново дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Настоящият състав на Административен съд –
Велико Търново, като прецени допустимостта и основателността на касационната
жалба, както и след служебна проверка, на основание чл. 218, ал.
2 АПК, за валидност, допустимост и съответствие на решението с
материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна
страна:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по
същество е неоснователна.
С Решение № 348 от 17.07.2019 г. по НАХД № 961/2019 г.
Великотърновският районен съд е отменил Наказателно постановление № 2 от
02.04.2019 г. на кмета на Община Велико Търново, с което на И.С.Б. *** за
нарушение на чл. 6, ал. 2, б. „а“ от НОПБКРПОКТОВТ и на основание чл. 16 от
същата Наредба е наложена глоба в размер на 100 лв. Нарушението се изразява в
това, че на 05.03.2019 г. около 08,50 ч. в гр. Велико Търново в парк „Дружба“,
г-жа Б. е разхождала домашното си куче по алеите на парка.
За да постанови този резултат съдът е приел,
че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, водещи до накърняване правото на защита на
санкционираното лице и обуславящи отмяната на процесното НП. Посочил е, че установената
в обстоятелствената част на АУАН и НП фактическа обстановка /декларативно
заявеното „разхождала домашното си куче по алеите на парка“/ е недостатъчно
ясна и не разкрива в пълна степен изискуемите елементи от състава на твърдяното
нарушение, тъй като в описанието липсва конкретика
относно местоположението на твърдяното нарушение, а парк Дружба в гр. Велико
Търново е един от парковете, в които са налице предвидени места за разхождане
на кучета – в специално обозначена за това територия. Констатирал е, че в съставения
АУАН не е посочено населеното място, в което е извършено нарушението, а освен
това в АУАН и НП са посочени непълно нарушената разпоредба от Наредбата –
навсякъде като чл. 6, ал. 2, б. „а“ вместо действителната чл. 6, ал. 2, т. 4,
б. „а“. По отношение материалната законосъобразност на НП след анализ на
разпоредбите на чл. 40, ал. 2 и ал. 3 от Закона за защита на животните
въззивният съд е приел, че с издаването на НОПБКРПОКТОВТ Общински съвет Велико
Търново е излязъл извън рамките на делегираните му законови правомощия по чл.
21, ал. 2, вр. ал. 1, т. 23 от ЗМСМА - да урежда с наредба въпроси от местно
значение, тъй като Законът за защита на животните в чл. 40, ал. 2 е поставил
тези отношения в изключителна компетенция на други органи – в случая на министъра
на земеделието, храните и горите. На последно място ВТРС е направил изводи, че обществените
отношения засегнати в чл. 6, ал. 2 от НОПБКРПОКТОВТ са уредени от нормативен
акт от по висока степен, а именно Закона за ветеринарномедицинската дейност
(ЗВД), където в чл. 177, ал. 1, т. 4 са предвидени забранителни норми относно
разхождането на кучета на детски площадки и на места, обозначени от общините
със забранителни знаци, а съгласно чл. 428, ал. 1 от ЗВД за нарушения по чл.
177, ал. 1, т. 3 и т. 4 е предвидено наказание глоба в размер 100 лв.
Решението на съда е правилно.
Настоящата инстанция изцяло споделя изводите
на ВТРС, че нормотворческите правомощия на общинския съвет произтичат от
Конституцията или закона и се ограничават до обществени отношения с местно
значение, които обаче не са регулирани от нормативни актове от по-висока
степен. В конкретния случай се установява, че посочените по-горе условия не са
налице, тъй като липсва законова делегация общинския съвет да приема нормативен
акт, с който да урежда отношенията, свързани с притежаването и отглеждането на
кучета и налагането на санкции при допуснати нарушения; посочените обществени
отношения в конкретния случай не са от местно значение, а освен това са регулирани
от нормативни актове от по-висока степен. Правилен е и извършения от въззивния
съд анализ на нормата на чл. 40 от Закона за защита на животните и следващите я
изводи, които не следва да бъдат преповтаряни. Обосновани са и останалите
изводи на съда. Административнонаказателната отговорност на ответника по
касация е ангажирана за деяние, определено от АНО като административно
нарушение по смисъла на материалноправната норма на чл. 6, ал. 2, т.4, б. „а“
от НОПБКРПОКТОВТ. С разпоредбата от този подзаконов нормативен акт е забранено
разхождането на кучета-компаньони без намордник. Деянието е въздигнато в
административно нарушение по чл. 16 от Наредбата. Следва обаче да се има
предвид, че обществените отношения, свързани с осъществяването, управлението и
контрола на ветеринарномедицинската дейност, както и обществените отношения,
свързани с отглеждането на домашни любимци кучета и контрола по спазване
изискванията към тези дейности, са регламентирани от Закона за
ветеринарномедицинската дейност. Съгласно чл. 177, ал. 1, т. 4 от ЗВД забранява
се разхождането на кучета на детски площадки и на места, обозначени от общините
със забранителни знаци.
Нарушаването на задължението по
чл. 177, ал. 1, т. 4 от ЗВД е въздигнато в административно нарушение по чл. 428
от ЗВД.
Анализът на сочените разпоредби води до
извод, че приложимият в настоящия казус нормативен акт е Закона за
ветеринарномедицинската дейност. Описаното административно нарушение в
процесното НП припокрива от обективна и субективна страна състава на чл. 428 във
вр.с чл. 177, ал.1, т. 4 от закона. Законът е нормативен акт, който урежда
първично или въз основа на Конституцията, обществени отношения, които се
поддават на трайна уредба, според предмета или субектите в един или няколко
института на правото или техни подразделения. За уреждане на другите отношения
по тази материя законът може да предвиди да се издаде подзаконов акт. В случая
с Наредбата са уредени обществени отношения, които са предмет на детайлна
законова регламентация, т.е. на нормативен акт от по-висока степен, поради
което в случая е приложим именно закона. Ангажирайки отговорността на
нарушителя за нарушение по Наредбата, наказващият орган не е приложил правилно
закона, който урежда и защитава съответния вид обществени отношения, поради
което НП се явява незаконосъобразно издадено и следва да бъде отменено.
С оглед изложеното е безпредметно
обсъждането дали са извършени посочените от ВТРС процесуални нарушения при
съставянето на АУАН и НП и доколко съществени са те.
С оглед на изложеното, съдът намира, че въззивното
решение не страда от пороците, заявени с жалбата, поради което следва да бъде
оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.
2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 348 от 17.07.2019 г. по НАХД № 961/2019 г. на
Районен съд-гр. Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.