МОТИВИ по НЧХД
№ 772/2014 г. по описа на ПРС, ХХV н.с. :
Ю.А.Ч.
*** обвинява А.К.Т., С.К.Т. и А.С.Л. в извършено от тях против него
престъпление по чл.130, ал.1 вр. чл.20,ал.2 от НК за дето на 01.02.2014 год.
задружно, като съизвършители са му причинили лека телесна повреда, състояща се
в разстройство на здравето без опасност за живота.
Тъжителят
е предявил против подсъдимите и граждански иск от 5 000 лв., като
обезщетение за причинените му от престъплението болки и страдание.
В
съдебно заседание адв. Ч. – повереник на частния тъжител, настоява, че
обвинението е доказано безспорно и категорично и моли подсъдимите да бъдат
наказани справедливо, а гражданския иск уважен изцяло.
Подсъдимите
не се признават за виновни, отричат да са нанасяли побой над тъжителя и дават
обяснения, според които самият тъжител е провокирал физически конфликт с тях, в
който активната страна е бил той. Лично
и чрез защитникът си адв. Н. молят да бъдат оправдани.
Въз
основа на доказателствата съдът установи следните факти:
Подсъдимите
А.Т. и С.Т. ***. Известно време преди инкриминираните събития като техен съсед
се нанесъл тъжителя Ю.Ч.. Подсъдимият А.Л. е братовчед на първите двама.
На
01.02.2014 год. в дома на подсъдимия А.Т. имало тържество, на което присъствал
брат му С.Т., братовчед им И.М., както и подс. Л.. Същата вечер тъжителят Ю. Ч.
се прибрал в дома си с автомобила и във връзка с претенция относно начина, по
който братята Т. са си паркирали колите на улицата, отишъл пред дома на А.Т.,
за да им потърси сметка по този въпрос. Вече било след 22.00 часа. Тъжителят Ч.
изсвирил с уста, за да повика някой от братята Т., а в същото това време свид. И.М.
пушел пред дома им. Ч. помолил М. да повика А.Т. и когато последният се явил го
поканил на гости. Тъжителят не приел поканата, но започнал кавга с Т. по
въпроса, докога той и брат му ще му
пречат с неправилното паркиране. Възникнала свада по роднински въпроси, касаещи
техни стари конфликти, в резултат на което двамата се счепкали, като започнали
да се бутат. В един момент Ч. започнал да звънни по телефона си за
подкрепление, а на свой ред А.Т. повикал брат си С.. Когато последният се
озовал срещу тъжителя между двамата също възникнал конфликт, в резултат на
което те си разменили взаимни удари. Намесил се и А., като двамата братя бутнали
Ю.Ч. на земята. Виждайки какво се случва, като непосредствен очевидец, И.М.
изправил Ч., бутнал го върху капака на кола в непосредствена близост и с тялото
си го защитил от Т., които вече проявявали физическа агресия към него. В този
момент на мястото на инцидента се появили бащата и братът на Ю. – свид. С. Ч.,
които се включили в разправията. Свидетели на тези сцени били и Ж.Л. и нейният
син С.Л.. Последният алармирал на
тел.112 и на място се явили полицейските служители П. и И.. Те констатирали
наличието на скандал и предприели мерки по потушаването му. Констатирали, че по лицата на тъжителя Ч. и
на подс. С.Т. има наранявания, а първият бил изпратен за оказване на медицинска
помощ.
Така
описаните факти са именно онези, които съдът приема за несъмнено доказани. Те
са възприети въз основа на обясненията на подсъдимите Л., С. и А. Т., от
показанията на свид. И.М., С. Ч. и Д.Ч., частично от показанията на свидетелите
Ж.Л., С.Л., от СМУ на тъжителя Ч. и това на подс. С.Т., както и от всички
останали приложени по делото писмени доказателства. Принос към изясняване на
обективната истина има СМЕ, изготвена по почин на съда, която изяснява вида на
телесните повреди, претърпени от тъжителя Ч. и механизма, по който е
най-вероятно да са причинени те.
За
да даде правилен отговор по въпроса кои свидетелски показания са достоверни и
доколко и кои не, съдът съобрази следното:
Не
е спорно и е доказано, че Ю.Ч. късно вечерта, когато подсъдимите са празнували
семеен празник в дома си, е отишъл там, за да им търси сметка във връзка с
неговата претенция, относно начина на паркиране на улицата им. Очевидци на това
събитие, според доказателствата по делото, са свидетелите И.М., който в този
момент пушел в двора на подсъдимите и бил техен гост, и подсъдимият А.Т.. От
обясненията на последния и показанията на първия се изяснява, че Ч. е бил посрещнат
гостоприемно и дори поканен да сподели празника, но той е отказал и е започнал
кавга. Макар, че в тъжбата си същият отрича тези факти, против тези гласни
доказателства не са събрани други, които да ги опровергават. Освен това, те
звучат логично, съотносимо едни към други и отразяват едно нормално и обичайно
за обществото ни добросъседско отношение. Тоест, не са неубедителни.
Съдът
категорично се доверява на показанията на свид. М., който, първо, е бил
очевидец на събитията от началото до краят им и второ, убеди съда в своята
безпристрастност. Той сподели, че като близък на спорещите страни, ги е събрал
в ролята на медиатор, но не е постигнал споразумение помежду им и им е заявил, че ако делото влезе в съда ще
разкаже събитията, както са се случили. Съдът е убеден, че М. като свидетел
постъпи точно така. В неговите показания не се открива никаква пристрастност в
полза на някоя от страните. От една
страна, той разказа за кавгаджийската нагласа и агресивно отношение на тъжителя
Ч. към А.Т., впоследствие към С.Т.. От друга страна, призна и факта, че след
като в крайна сметка Ю. е бил повален на земята, той го е издърпал и със
собственото си тяло го е защитил от обратната агресия на братята Т.. Ето защо
оценката на всички останали гласни доказателства по делото съдът основава в
тяхната съотносимост с показанията на М..
И така обясненията на А.Т. за нападателното
отношение към него от страна на тъжителя съдът приема за истинни. Същият сочи,
че първи му е нанесъл удар по лицето Ч., а М. допълва, че двамата „ се счепкаха един друг”. Търсейки подкрепа в тази ситуация Ч. е
запознал да вика свои близки по телефона, за което свидетелстват отново М. и А.Т..
От своя страна, и логично така създадената ситуация, А. е повикал брат си С..
От обясненията на последния става ясно, че между него и Ю. също е възникнал
физически конфликт. Вместо да отрича този факт, за който единствен свидетел
може да бъде единствено И.М., С.Т. го признава в обясненията си, които, както
тези на брат му, двамата добросъвестно дадоха преди по делото да бъдат събрани,
каквито и да е други гласни доказателства. Когато съдът оценява тяхната
искреност, не може да не вземе предвид и този факт. И така С. признава за
размяната на удари с Ю., като казва: „Излизам
на вън и го бутам, той пада и става”, „Сбутахме се, той ме удари и аз го
ударих”. Установява се, че тези събития са се случили в двора на къщата на
подсъдимите, където поначало тъжителят Ч. не е бил поканен.
От показанията
на И.М., както и от тези на Ж.Л. и С.Л., се разбира, че когато М. е извел и
затиснал с тялото си Ю. върху капака на колата, А. и С. са проявявали агресия
към последния, мъчейки се да преодолеят защитата на М. и да нанесат побой над
тъжителя. За тези факти свидетелстват както М., така и Л.. От друга страна,
съдът не вярва на последните, които проявиха откровена пристрастност в ущърб на
подсъдимите и споделиха за така агресивно отношение на същите в разглеждания
случай, за каквото оплакване няма даже тъжба. Когато търси степента на
искреност в показанията на тези свидетели, съдът приема, че изходна точка за
това трябва да бъдат показанията на свидетеля П., който е един от двамата
полицаи пристигнали първи на инцидента. Той казва: „И двете страни обвиняваха другите за възникналия скандал. С.Т. имаше
наранявания в областта на челото, Ю.Ч. се оплака, че му е нанесен побой, но
видимо нямаше нищо. Лицето С.Л. го познавам. Според мен той се опитваше да
нажежи обстановката...... според мен г-н Л. се опита да нажежи възникналия
скандал.” Няма основание да се отрече пълна безпристрастност на показанията
на този полицай, а щом това е така, показанията на Л. в остър обвинителен уклон
към подсъдимите Т. следва да се поставят под съмнение. Съдът ги кредитира в
частта, според която действително А. и С. са се опитвали, въпреки защитата на М.,
да нанесат побой над Ю.. В останалите им части, според които той е очевидец,
как А. е ударил Ю. в лявото око, а А.Л. го е удрял в хълбоците. Съдът не ги
кредитира. Те звучат изолирано най-вече от показанията на свид. И.М., в полза
на чиято безпристрастност съдът вече се произнесе.
Показанията на
полицая Пейчев се подкрепят от тези на колегата му И..
Що се отнася
до показанията на свид. Д.Ч. – съпруга на тъжителя, тези на свид. С. Ч. – брат
на тъжителя и на свид. Е.Т., същите, макар и в подкрепа на спорещите страни,
дават показания единствено за събитията, възприети от самите тях след
пренасянето на конфликта на улицата, като за останалото преразказват наученото
от своите близки. В този смисъл
показанията им могат да бъда кредитирани, но това в конкретния казус е без
особено значение.
Съдебно
медицинската експертиза изяснява, че за травмите по главата на тъжителя са били
необходими най-малко три – четири удара, като е имало удари по гърдите и
поясно-кръстната област. Това заключение и безпристрастно и компетентно и също
следва да се кредитира.
Когато трябва
да се разреши материално правния спор по делото относно наличието на престъпление и участието на
подсъдимите в него, съдът съобрази, че инцидентът се е развил в две конфликтни
фази – физическият сблъсък между Ю. и А., а след това със С. и физическият
сблъсък между братята – подсъдими и пазеният от М.Ю., който се е случил на
улицата.
От
кредитираните гласни доказателства става ясно, че по времето, когато единствен
очевидец е бил само М. е имало достатъчно сериозен конфликт между Ю. от една
страна и всеки от братята - от друга, в двора на техния двор, който е бил
провокиран от самия тъжител. Не може да
се направи заключение, кой е осъществил първи посегателството, а оттам кой е
нападател и кой е действал в условия на неизбежна отбрана. Все пак не може да
се пренебрегне очевидният факт, че самият Ю. е влезнал в двора на подсъдимите,
търсейки саморазправа с тях и пренебрегвайки любезната им покана за гостуване.
При кавгата, прераснала в размяна на удари, съдът дава право на двамата братя
на подобно отношение още повече, че както се каза, липсват категорични
доказателства те да са инициатори на физическия сблъсък. Същевременно става
ясна, че по време на същия, в двора, е било напълно възможно Ю. да е получил
всички онези увреждания, заради чиято съставомерност води настоящото дело.
И така, без да
е спорно, и дори да е доказано, че извън дома им, на самата улица, А. и С. са
проявили агресия към Ю., далеч надхвърляща представите за неизбежна отбрана, не
е ясно дали и какви съставомерни телесни увреждания са му причинили в този
момент, за който свидетелстват останалите очевидци. Тук отново следва да се цитират показанията
на М., който казва: „Единственият вариант
бе да сложа Ю. на капака на колата и да легна върху него, за да го предпазя с
тялото си да не го ударят, което и направих.”
И така, по
делото не е доказано, с необходимата категоричност, нито кой от братята А. или С.,
каква телесна повреда на Ч. е причинил, нито, което е по-важно, че е действал виновно.
Що се отнася
до участието на подсъдимия А.С.Л. в тези събития, то извън пристрастните
показания на свид. Л. липсват, каквито и да е доказателства за този факт. Но
дори да е вярно, че при излизането на улицата и самият Л. е нанасял удари на Ч.,
няма как да се установи, какъв конкретен принос имат те към инкриминираните
телесни повреди.
В заключение
не може и не бива да се подмине един любопитен факт – още в самата тъжба
тъжителят Ч. твърди, че А.Т. в самото начало на инцидента и в двора на неговия
дом го е ударил с юмрук по лявото око. Обратно на това, видимо пристрастният С.Л.
твърди, че е видял това събитие на улицата, в един много по-късен момент. Освен
това, Ю.Ч., разказвайки как му е бил нанесен побой, пресъздава събитията в
тъжбата си като лице в глаголно време, което изключва личното му запознаване
със същите. За тези твърдения той се позовава на показанията на свид. Ж.Л., на
които в тази част съдът не вярва. Те са пристрастни и изолирани.
В крайна
сметка, с оглед на всичко казано до тук, всеки един от тримата подсъдими следва
да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение – А. и С., поради недоказаност на
виновно поведение, а Л., поради недоказаност на участието му в инцидента.
Закономерно на
горното, гражданският иск, предявен солидарно против тях, следва да се отхвърли
като неоснователен.
По делото са
направени разноски от 145 лева, които загубилият делото Ч. следва да плати по
сметка на ПРС.
По горните
мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР:Б.К.