№ 6752
гр. София, 15.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20231110140527 по описа за 2023 година
Предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 от КЗ за сумата от
357,98 лева.
Ищецът-БВИГ излага в исковата молба, че на 06.11.2021 год., в с. Яна, местност
Садината, в обект на Столично предприятие за трeтиране на отпадъци, водачът на
товарен автомобил „Рено“ с рег. №///// предприема маневра за движение на заден ход,
без да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен, в резултат на което
реализира ПТП и уврежда баририера на „Изход“ на обекта. Поддържа, че виновен за
настъпилото ПТП е водачът на МПС „Рено“. Сочи, че към датата на ПТП за
увреденото имущество е налице сключена комбинирана застрахователна полица
„Всички рискове: имуществени вреди и прекъсване на дейността“ в БВИГ, със
застрахователна полица №**********Р000306, валидна към момента на
застрахователното събитие. За настъпилото събитие в ищцовото дружество е
образувана преписка по щета №**********/88-21 и по нея е изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 267,98 лева. Твърди, че след изплащане на
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” на основание чл. 411 ал.1 от
Кодекса за застраховането е встъпил в правата на застрахования. Ответникът е
застраховател по риска „Гражданска отговорност” с причинителя на вреда, претърпяна
при ПТП, от който ищецът претендира сумата от 357,98 лева с вкл. 90 лева
ликвидационни разноски. Ищецът моли съда да постанови решение, по силата на което
да осъди ответника да му заплати дължимата сума в размер на 357,98 лева,
1
представляваща изплатено застрахователно обезщетение на увредения, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 20.07.2023 год. /дата на предявяване на
иска/ до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът-ДЗ АД, в срока по чл. 131 от ГПК, признава предявения иск, като
твърди, че е платил претендираната от ищеца сума в срока за отговор на исковата
молба. Моли разноските да бъдат възложени върху ищеца, тъй като от негова страна не
е спазен реда за доброволно уреждане на спора съобразно Споразумение от 03.05.2022
год.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и
ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 от ГПК разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следва да докаже, че е изплатил застрахователното
обезщетение на увреденото лице, че застрахователното събитие представлява деликт
по чл. 45 от ЗЗД, осъществен от застрахования по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” при ответното дружество, противоправно деяние, от което
са настъпили вредни последици, които са в причинно следствена връзка с деянието.
В доказателствена тежест на ответника да обори законоустановената презумпция
за вина, както и възраженията си срещу вземанията на ищеца.
В настоящия случай ответникът признава иска и твърди, че е платил
претендираната от ищеца сума. За твърдяното плащане от страна на ответника са
ангажирани доказателства-преводно нареждане от 18.10.2023 год.. Същият не оспорва
наличието на застрахователно правоотношение по застраховка комбинирана
застрахователна полица „Всички рискове: имуществени вреди и прекъсване на
дейността“, действало към момента на настъпване на ПТП, което се установява и от
приетата застрахователна полица №**********Р000306. На следващо място от страна
на ответника не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” между него и собственикана
МПС реализирало застрахователното събитие, изплащането на застрахователно
обезщетение от страна на ищеца на увреденото лице, както и вината на водача на
товарен автомобил „Рено”, рег. №/////.
С оглед на изложеното съдът приема, че за ищеца са налице предпоставките на
чл. 411, ал.1 от КЗ, като с изплащане на обезщетението той встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата.
В настоящия случай обаче, от страна на ответника са ангажирани доказателства
за изплащане на претендираната от ищеца в настоящото производство сума с преводно
нареждане от 18.10.2023 год.
С оглед на изложеното съдът приема, че искът следва да се отхвърли като
2
неоснователен поради настъпилият факт на плащане след предявяване на исковата
молба - в срока за отговор на исковата молба.
По отношение отговорността за разноските, съдът приема, че не са налице
предпоставките на чл. 78, ал.2 от ГПК. За да са налице предпоставките на чл. 78, ал.2
от ГПК, то следва ответникът да признава иска и с поведението си да не е дал повод за
завеждане на иска. В случая ответникът признава иска и е платил в срока за отговор на
исковата молба. Това обаче, е сторено след отказа му, на 19.05.2023 год., да заплати
претендираната от ищеца сума. На следващо място споразумението, на което
ответникът се позовава не е относимо към настоящия случай, тъй като в Раздел
„Предмет и обхват“ е конкретизирано приложното му поле, а именно: всички
насрещни суброгационни вземания отнасящи се за леки, лекотоварни и товарни
автомобили, автобуси, влекачи, ремаркета и полуремаркета, мотоциклети, мотопеди,
специализирана селскостопанска, горска и строителна техника, както и всякакъв род
специализирани машини и инвентар, които са обект на застраховане по застраховки
„Каско“. Предвид изложеното съдът приема, че разноските в настоящото производство
следва да се възложат върху ответника, който следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сума в размер на 530 лева, представляваща адвокатско възнаграждение и
държавна такса.
Воден от горното
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от БВИГ, ЕИК /////, със съдебен адрес: гр. София, ул.
„Юнак” №24, ет.2, ап.4, чрез адв. Б. срещу ДЗ АД, ЕИК /////, със седалище и адрес на
управление: гр. /////, иск с правно основание чл. 411 от КЗ за сумата от 357,98 лева
/триста петдесет и седем лева и деветдесет и осем стотинки/, представляваща
изплатено застрахователно обезщетение от застрахователно събитие настъпило на
06.11.2021 год., реализирано от товарен автомобил „Рено“ с рег. №/////, като
неоснователен, поради извършено в хода на производството плащане.
ОСЪЖДА ДЗ АД, ЕИК ///// да заплати на БВИГ, ЕИК /////, на основание чл. 78
ал.1 от ГПК сумата от 530 лева /петстотин и тридесет лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС, в двуседмичен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3