Решение по дело №785/2019 на Районен съд - Търговище

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

Номер 488,                              22.08.2019 година,                            град Търговище,

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ТЪРГОВИЩКИ РАЙОНЕН СЪД,                                                            ОСМИ  СЪСТАВ

 

На девети август                                                 две хиляди и деветнадесета година:

 

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТИНА  СЯРОВА

            Секретар: Михаил Пенчев

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

ГРАЖДАНСКО ДЕЛО № 785 по описа за 2019г. на РСТ,

за да се  произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството  е по реда на чл.422 от ГПК.

Постъпила е искова молба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр.София, против М.П.М. с ЕГН-********** с постоянен адрес:***, за съществуване и дължимост на следните суми: сумата от 863,06лв., представляваща непогасена главница по Договор за потребителски паричен кредит № ********* от 04.01.2016г., сключен между длъжника и „Провидент Файненшъл България“, цедирано на „Изи Асет Мениджмънт“, който на свой ред е цедирал на заявителя вземането, изискуемо на краен падеж-16.11.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.03.2019год., до окончателното изплащане на задължението, договорна лихва в размер на 80,59лв. за периода от 13.04.2016г. до 16.11.2016г., такса оценка на досие в размер на 41,24лв., такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в размер на 159,45лв., такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски  в размер на 371,95лв. и обезщетение за забава в размер на 224,10лв. за периода от 14.04.2016г. до 05.03.2019г., с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД, във връзка с които вземания в полза на ищеца е издадена Заповед № 251/06.03.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

            Релевира доводи, за сключен на 04.01.2016г. между „Провидент Файненшъл България“ ООД с ЕИК ********* (Кредитодател) и М.П.М. с ЕГН **********, в качеството на Клиент (Кредитополучател), Договор за потребителски кредит № *********. Подписвайки Договорните разпоредби Кредитополучателят е удостоверил, че преди сключването на договора за кредит е получил Стандартен европейски формуляр, описващ вида на кредита, както и че от страна на „Провидент Файненшъл България“ ООД му е предоставен целият обем преддоговорна и договорна информация относно условията на договора и стойността на всички разходи по кредита, с които Кредитополучателят се е съгласил с факта на подписване на договора за кредит. Също така, подписвайки договора за кредит, Кредитополучателят е потвърдил, че е прочел договора преди неговото подписване, разбира неговите разпоредби и подписването му е акт на неговата свободна воля.

При условията на Договора за потребителски кредит, Кредитодателят се е задължил да предостави на Кредитополучателя потребителски кредит за лични нужди в размер на 1200,00 лева /хиляда и двеста лева/, като сумата е предоставена от страна на кредитен консултант в брой по местоживеенето на Кредитополучателя и съгласно разпоредбите на договора за кредит /чл. 27 от същия/ - с подписването на Договора за кредит Кредитополучателят потвърждава, че е получил пълния размер на кредита, както е посочено на първата страница от същия в буква „А“.

Съгласно клаузите на сключения договор, усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора се олихвява с договорна лихва, месечния размер, на която е фиксиран за целия срок на договора и която се начислява от датата на отпускане на кредита. Така, подписвайки договора за кредит, страните са постигнали съгласие договорната лихва за срока на договора да бъде в размер на 163,93 лв. Общата стойност на усвоената главница и договорната лихва по кредита е в размер на 1363,93 лв., които се заплащат на 45 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 30,31 лв. Първата погасителна вноска е платима на 11.01.2016 г., а последната погасителна вноска е с падеж 16.11.2016 г.

С подписването на договора за кредит, Кредитополучателят е изразил съгласието си да заплати такса за оценка на кредитно досие, която е в размер на 60,00 лв. Съгласно клаузите на сключения договор, таксата за оценка на досие е платима при подписване на договора, но страните са постигнали съгласие таксата да бъде включена в седмичните погасителни вноски с цел улеснение на Кредитополучателя. Така, таксата за оценка на досие е разделена на 45 броя равни вноски, всяка в размер на 1,33 лв., които са платими на падежните дати на погасителните вноски.

Кредитодателят се е задължил да предостави на Кредитополучателя допълнителна услуга, изразяваща се в доставка на заемната сума в брой по неговото местоживеене и услуга по седмично събиране на вноските по кредита също по местоживеенето на Кредитополучателя, наречена в договора услуга „Кредит у дома“. Съгласно чл. 25 от договора за кредит, Кредитополучателят се съгласява, че сумата „Кредит у дома“ е допълнителна и по негово желание и се предоставя срещу такса. При тази услуга кредитът се предоставя на Кредитополучателя в брой по неговото местоживеене и погасителните вноски се събират седмично също по местоживеене на Кредитополучателя. С подписването на договора за кредит, Кредитополучателят удостоверява, че разбира, че 30% от таксата е равна на разходите, свързани с организирането на допълнителната услуга „Кредит у дома“ и предоставянето на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя, както и че тази такса е дължима от Кредитополучателя при подписването на договора, но се заплаща на равни вноски през периода на кредита за улеснение на Кредитиполучателя. В конкретния случай таксата „Кредит у дома“, която е дължима за предоставяне на кредита по местоживеенето на Кредитополучателя е в размер на 231,41 лв. и е разделена на 45 броя равни вноски, всяка в размер на 5,14 лв., които са платими на падежните дати на погасителните вноски. Останалата част от таксата „Кредит у дома“, която е в размер на 539,96 лв. е свързана с разходите на Кредитодателя за събиране на седмичните вноски в дома на Кредитополучателя и е дължима през срока на кредита, като също е включена в седмичните вноски. Тази такса също е разделена на 45 броя равни вноски, всяка в размер на 12,00 лв., платими на падежните дати на погасителните вноски. Описаните такси „Кредит у дома“ са посочени като обща сума в буква ,Д“ на първата страница на договора за кредит, а именно: 771,36 лв.

Съгласно чл. 26 от договора за кредит, Кредитополучателят има право по всяко време да се откаже от услугата „Кредит у дома“, която е договорена за събиране на погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя, като подаде писмено уведомление за това до Кредитодателя. В този случай, Кредитополучателят няма вече да дължи такса за разходи за събиране на погасителните вноски в дома на Кредитополучателя за периода от датата на завеждане на уведомлението до датата, договорена от страните за последно плащане по договора за кредит, но ще продължава да дължи непогасената част от 30 % от таксата за услуга „Кредит у дома“, която е дължима за предоставянето на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя.

Така, общата сума, която Кредитополучателят се е задължил да върне на Кредитодателя при сключване на договора за кредит е в размер на 2195,29 лв., която включва: главница в размер на 1200,00 лв., договорна лихва в размер на 163,93 лв., такса за оценка на досие в размер на 60,00 лв., такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене в размер на 231,41 лв. и такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене в размер на 539,96 лв. Съгласно клаузите на договора за кредит общата дължима сума е платима на 45 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 48,79 лева, като в размера на вноската са включени: вноска по кредита в размер на 30,31 лв., вноска по такса за оценка на досие в размер на 1,33 лв., вноска по такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя в размер на 5,14 лв. и вноска по такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя в размер на 12,00 лв. Единствено последната вноска е следвало да бъде в размер 48,53 лв.

Подписвайки договора за кредит, Кредитополучателят се е задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да я върне ведно с начислените лихви и такси, в сроковете указани в Договора, посредством заплащането на седмични вноски, платими чрез предаване на пари на определен от Кредитодателя кредитен консултант по местоживеето на Кредитополучателя.

Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 16.11.2016 г. /дата на последна погасителна вноска/, предвид което вземанията, произтичащи от договора за кредит не са обявявани за предсрочно изискуеми.

Твърди се, че на 01.07.2017г. е сключен Договор за продажба на вземания (цесия) между „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК ********* и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК ********* /с предишно наименование „Провидент Файненшъл България“ ООД/, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит № *********/04.01.2016 г., сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД и М.П.М. е прехвърлено в полза на „Изи Асет Мениджмънт” АД ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски.

На 1.06.2018г. е подписано Приложение 1_Р към Допълнително споразумение от дата 01.11.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г„ сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране на вземания” ООД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания” ЕАД/, по силата на което „Изи Асет Мениджмънт” АД е прехвърлило в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит № *********/04.01.2016, сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД и М.П.М., ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски. Договорът за потребителски кредит съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Към настоящата искова молба представяме извлечение от Приложение № 1_Р/01.06.2018 г. към Допълнително споразумение от дата 01.11.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., което се представя само с данните на длъжника М.П.М., тъй като данните на останалите длъжници са защитени съгласно Закона за защита на личните данни.

В качеството си на пълномощник на „Файненшъл България“ ЕООД (преупълномощен от „Изи Асет Мениджмънт” АД) и „Изи Асет Мениджмънт” АД и съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е изпратило уведомителни писма до кредитополучателя М.П.М., в които изрично е отразено обстоятелството по сключването на договорите за прехвърляне на вземанията, както и размера на задължението. Писмото е получено лично от длъжника на 02.07.2018г., видно от известие за доставяне, препис, от което е приложено съм настоящата молба. Освен това, уведомяването за прехвърляне на вземания чрез цесия може да бъде извършено и в хода на исковия процес, като следва да се вземе предвид от съда на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК, т. е. длъжникът да се счита уведомен за извършената цесия с получаването на исковата молба и приложените документи към нея. В тази връзка дружеството се позовава на Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/09 г., II т.о., съгласно което: „доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърлено вземане не може да бъде игнориран“. В този смисъл са и: Решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о. и Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о.

На Кредитополучателя, от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството на кредитор, е начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в размер на законната лихва за забава, за периода от 14.04.2016 г. до датата на входиране на заявлението в съда, общият размер на което е 224,10 лв.

Кредитополучателят не е заплатил изцяло дължимия паричен заем. Сумата, която е погасена до момента, е в размер на 679,00 лв. /шестстотин седемдесет и девет лева/, с която са погасени, както следва: такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя: 71,96 лв., такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя: 168 лв., такса за оценка на досие: 18,76 лв., договорна лихва: 83,34 лв., главница: 336,94 лв.

С оглед гореизложеното, за „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е възникнал правният интерес от подаване на заявление до PC - Търговище за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Съдът е уважил претенцията и по образувано ч. гр. дело № 423/2019 г. по описа на PC - Търговище е издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника М.П.М., възразена от ответника в срока по чл.415 от ГПК.

Поради това молят съда да постанови решение с което да признае за установено по отношение на ответника М.П.М. с ЕГН: **********, че същият дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК *********, претендираните по пера суми в общ размер на 1740.39 лв. /хиляда седемстотин и четиридесет лева и тридесет и девет стотинки/, по Договор за потребителски кредит № *********/04.01.2016г., цедиран на ищеца с договор за прехвърляне на вземане. Претендират законна лихва върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението, както и разноски в настоящото и заповедно производство. В съдебно заседание не се явяват и не изпращат представител. Депозирали са писмено становище, че поддържат иска. Претендират разноски.

В срока за отговор на ответника е постъпил такъв. Признава претенциите за заплащане на главница, договорна и законната лихва върху главницата. Останалите претенции счита за недействителни, поради неравноспоставеност на страните и нарушение на изискванията на закона. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от ищеца. В съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.

Съдът, след преценка на представените и допълнително събрани по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна: От приложеното ч.гр.д. №423/2019г. по описа на РСТ, е видно, че на основание чл.410 ГПК в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение №251/06.03.2019г. срещу ответника М.П.М., с която е разпоредено същият да заплати  на „АСВ” ЕАД следните суми: сумата от 863,06лв., представляваща непогасена главница по Договор за потребителски паричен кредит № ********* от 04.01.2016г., сключен между длъжника и „Провидент Файненшъл България“, цедирано на „Изи Асет Мениджмънт“, който на свой ред е цедирал на заявителя вземането, изискуемо на краен падеж-16.11.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.03.2019год., до окончателното изплащане на задължението, договорна лихва в размер на 80,59лв. за периода от 13.04.2016г. до 16.11.2016г., такса оценка на досие в размер на 41,24лв., такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в размер на 159,45лв., такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски  в размер на 371,95лв. и обезщетение за забава в размер на 224,10лв. за периода от 14.04.2016г. до 05.03.2019г., на осн. чл.410,ал.1,т.1 от ГПК, както и направените по делото разноски в размер на 34,81лв. държавна такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78,ал.1 и ал.8 от ГПК.

На заявителя са дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си, тъй като длъжника е подал възражение по реда на чл.424 от ГПК.

Съгласно Договор за  потребителски кредит № ********* от 04.01.2016г. „Провидент Файненшъл България“ООД е предоставило на  М.П.М. потребителски кредит за лични нужди в размер на 1200,00 лева /хиляда и двеста лева/, като последният се е задължил да върне същата в срок от 45 седмици, считани от 11.01.2016г., на равни седмични погасителни вноски, всяка от които в размер на 48.79 лева, с изключение на последната - 48.53лв. с първа падежна дата 11.01.2016г. В договора са вписани: такса за оценка на досие- 60лв; общ размер на фиксирана лихва – 163.93лв., представляваща 29.73% годишно, общо разходи 223.93лв., равняващи се на 49% ГПР.  Общият размер  на всички дължими плащания по договора е 2195.29 лева.

Кредитодателят се е задължил да предостави на Кредитополучателя допълнителна услуга, изразяваща се в доставка на заемната сума в брой по неговото местоживеене и услуга по седмично събиране на вноските по кредита също по местоживеенето на Кредитополучателя, наречена в договора услуга „Кредит у дома“. Съгласно чл. 25 от договора за кредит, Кредитополучателят се съгласява, че сумата „Кредит у дома“ е допълнителна и по негово желание и се предоставя срещу такса. При тази услуга кредитът се предоставя на Кредитополучателя в брой по неговото местоживеене и погасителните вноски се събират седмично също по местоживеене на Кредитополучателя. С подписването на договора за кредит, Кредитополучателят удостоверява, че разбира, че 30% от таксата е равна на разходите, свързани с организирането на допълнителната услуга „Кредит у дома“ и предоставянето на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя, както и че тази такса е дължима от Кредитополучателя при подписването на договора, но се заплаща на равни вноски през периода на кредита за улеснение на Кредитиполучателя (чл.25 от договора). В конкретния случай таксата „Кредит у дома“, която е дължима за предоставяне на кредита по местоживеенето на Кредитополучателя е в размер на 231.41лв. и е разделена на 45 броя равни вноски, всяка в размер на 5.14лв., които са платими на падежните дати на погасителните вноски. Останалата част от таксата „Кредит у дома“, която е в размер на 539,96лв. е свързана с разходите на Кредитодателя за събиране на седмичните вноски в дома на Кредитополучателя и е дължима през срока на кредита, като също е включена в седмичните вноски. Тази такса също е разделена на 45 броя равни вноски, всяка в размер на 12лв., платими на падежните дати на погасителните вноски. Описаните такси „Кредит у дома“ са посочени като обща сума в буква ,Д“ на първата страница на договора за кредит, а именно: 771,36 лв.

Съгласно чл. 26 от договора за кредит, Кредитополучателят има право по всяко време да се откаже от услугата „Кредит у дома“, която е договорена за събиране на погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя, като подаде писмено уведомление за това до Кредитодателя. В този случай, Кредитополучателят няма вече да дължи такса за разходи за събиране на погасителните вноски в дома на Кредитополучателя за периода от датата на завеждане на уведомлението до датата, договорена от страните за последно плащане по договора за кредит, но ще продължава да дължи непогасената част от 30 % от таксата за услуга „Кредит у дома“, която е дължима за предоставянето на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя.

Крайният срок на договора е 16.11.2016г.

С Рамков договор за продажба и прехвърляне  на вземания  от 01.07.2017г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК ********* и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК ********* /с предишно наименование „Провидент Файненшъл България“ ООД/, вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит № *********/04.01.2016г., сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД и М.П.М. е прехвърлено в полза на „Изи Асет Мениджмънт” АД ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски.

На 1.06.2018г. е подписано Приложение 1_Р към Допълнително споразумение от дата 01.11.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г„ сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране на вземания” ООД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания” ЕАД/, по силата на което „Изи Асет Мениджмънт” АД е прехвърлило в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит № *********/04.01.2016, сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД и М.П.М., ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски.

Договорът за потребителски кредит съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица, като към настоящата искова молба ищецът е представил извлечение от Приложение № 1_Р/01.06.2018г. към Допълнително споразумение от дата 01.11.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., с данните на длъжника М.П.М..

В качеството си на пълномощник на „Файненшъл България“ ЕООД (преупълномощен от „Изи Асет Мениджмънт” АД) и „Изи Асет Мениджмънт” АД и съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е изпратило уведомителни писма до кредитополучателя М.П.М., в които изрично е отразено обстоятелството по сключването на договорите за прехвърляне на вземанията, както и размера на задължението.

Писмото е получено лично от длъжника на 02.07.2018г., видно от известие за доставяне (лист 28 от делото).

Съгласно заключението на проведената по делото ССчЕ, която като неоспорена от страните съдът кредитира като обективно и компетентно дадена се установява, че сумата от 1200 лева е  предоставена на ответника в деня на подписване на договора, което е декларирано от него в договора. По процесния кредит има извършени плащания. Размерът на непогасените задължения по кредита е общо 1769.46лв., както следва: 863.06лв. непогасена главница; 80.59 лева за договорна лихва за периода 07.01.2017г. до 11.11.2017г.; 41.24лв. такса за оценка на досие за периода 20.04.2016г. до 16.11.2016г.; такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в размер на 159,45лв., такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски  в размер на 371,95лв. и обезщетение за забава в размер на 253.17лв. за периода от 14.04.2016г. до 05.03.2019г., върху главница от 863.06лв.

При така установеното от фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: В производството по установяване съществуването на вземането си, ищецът следва при условията на главно и пълно доказване да установи договорната връзка с кредитополучателя и поръчителя, размера на вземането си. Ответникът следва да докаже наличието на  правоизключващи или правопогасяващи вземането обстоятелства.

Съгласно чл. 22 от Закона за потребителския кредит когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно императивните изисквания, въведени с разпоредбата на чл. 11, ал. 1 т. 11 и 12 ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа информация за условиятаза издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, като погасителният план следва да посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания, да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяванетона главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когатодопълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само допоследваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит.

При тези съображения спорът се съсредоточава върху обстоятелството дали уговореното в процесния договор относно размера на седмично плащане с изключение на последното – 16,27 лв., размера на последното плащане – 48.53лв., срока на договора – 45 седмици, падеж на първото плащане 11.01.2016г. и падеж на определен ден (понеделник) на всяка следваща седмична погасителна вноска, обективира погасителен план по смисъла на чл. 11, т.11 и т.12 ЗПК.

От цитираното съдържание на договора следва изводът, че в същото фигурира информация за съответните плащания и срокове за това. Съгласно цитираната правна норма на ЗПК, за да бъде прието, че съответни уговорки в договора по своята правна същност представляват погасителен план, следва освен да са ясни размерът на съответните плащания и срока за това, а също така да е изложена и разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главница, лихва, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи. В настоящия случай липсва разбиване по пера на задължението на кредитополучателя, от което да е ясно в каква част то представлява главница, лихви и допълнителни разходи по кредита, респ. липсва информация, показваща с всяка отделна вноска каква част от задължението за главница, лихви и допълнителни разходи се погасява. Не става ясно как се формира сумата от 48.79 лв., съставляваща размер на седмична погасителна вноска с изключение на последната, съответно как се формира сумата от 48.53лв. – последна погасителна вноска. Задълженото произтичащо от ЗПК за кредитора е да посочи разбивка не само на целия размер на предоставения паричен заем, а и на всяка една отделна погасителна вноска. Макар да се изяснява, че сумата от 2195.29 лв. е сбор от сумата от 1200 лв. – главница по договора, сумата от 60лв. – такса за оценка на досие, 163.93лв. – общ размер на фиксираната лихва и сумата от 771.36лв. – такса за услугата „кредит у дома“, не е посочено в стойността на всяка една седмична вноска какъв е размерът на главницата, лихвите и допълнителните разходи. Включително таксата „кредит у дома“ следва да бъде отразена в погасителен план, тъй като съгласно чл. 25 от приложените към договора за потребителски кредит „Договорни разпоредби“, същата се заплаща на равни вноски през периода на действие на договора за кредит, а не се начислява еднократно. Освен това не става ясно как се определя размерът на таксата „кредит у дома“ в двете й разновидности – за предоставяне кредита в брой и за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя, нито как се погасява тази такса с всяка седмична вноска.

С оглед изложеното съдът намира, че процесният договор за потребителски кредит е сключен в нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1 т. 11 и 12 ЗПК, тъй като няма изискуемото по закон съдържание – липсва погасителен план, поради което е налице пълна недействителност (нищожност) на договора – арг. чл. 22 ЗПК. Съгласно правилото на чл. 23 ГПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Следва да се отбележи, че ищецът претендира дължимост на вземанията, поради настъпил краен срок на договора – 16.11.2016г. (45 седмици, считано от 11.01.2016 г.), а не вследствие на обявена предсрочна изискуемост на кредита.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че клаузите за дължими от ответника такси „кредит у дома“ и такса за оценка на досие също са нищожни на основание чл. 21, ал. 1 и 2 ЗПК. Съгласно клаузата на чл. 25 от договора потребителски кредит само 30 % от общия размер на таксите „кредит у дома“ е за компенсиране разходите на кредитора, следователно останалата част по същество представлява печалба на кредитора. По този начин така формулираната клауза заобикаля императивното правило на чл. 19, ал. 4 ЗПК максимално допустимият процент на разходите на годишна база (ГПР) по потребителските кредити да е в размер не по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на Министерския съвет. Съгласно сключения между страните договор спорните такси не са включени в ГПР, а ако се добавят към тази величина безспорно ще надхвърли лимита по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което договорката за заплащането им се явява нищожна – арг. от 21, ал. 1 ЗПК. Освен това не са ангажирани доказателства за изпълнението на услугата „Кредит у дома“ от страна на ищеца, който по правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК следва чрез пълно и главно доказване да установи това обстоятелство, за да обоснове възникването на задължението на ответника да заплати нейната стойност.

По отношение на таксата за оценка на досие, която по своята правна същност представлява дейност на кредитора по проучване платежоспособността на кредитополучателя, съдът намира, че същата противоречи на забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

В допълнение следва да бъде посочено, че договорната лихва в размер на 29,73 % фиксиран годишен процент по заема също противоречи на добрите нрави, което представлява основание за нищожност чл.26, ал.1 предложение второ от ЗЗД, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва, въведена като критерии за допустим размер на договорната лихва. В този смисъл е  Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., Решение № 906 от 30.12.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1106/2003 г., II г. о.

Ответникът обаче с отговора на исковата си молба и становището си от 08.08.2019г. признава дължимост на  сумата от 863.06лв. главница; 80.59лв. договорна лихва за периода 07.01.2017г. до 11.11.2017г., както и заплащане на законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда, поради което съдът следва да признае за установено тяхното съществуване и дължимост.

Мораторна лихва върху получената чиста стойност по кредита при недействителност на договора за кредит се дължи от поканата по арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД, което в процесния случай се явява исковата молба.

Следователно, предявеният иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 240 ЗЗД се явява основателен само за сумата от 863.06 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит № *********/04.01.2016г., както и за сумата от 80.59лв., представляваща договорна лихва за периода от 13.04.2016г. до 16.11.2016г.,ведно със законната лихва върху главницата считано от 06.03.2019г. до окончателното изплащане на задължението.

За останалите претендирани суми искът следва да се отхвърли като неоснователен.

При този изход на спора съобразно уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1 в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от него разноски в заповедното и в исковото производство, за които е представен списък по чл. 80 ГПК, а именно сумата от 45.98 лв. представляваща сторени съдебни разноски в заповедното производство, както и сумата от 371.51лв., представляваща разноски в исковото производство.

Възражението на ответника по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на претендираните от ищеца юрисконсултски възнаграждения е неоснователно, доколкото същите са в размерите предвидени в чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП и Наредбата за заплащане на правната помощ.

            Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД в отношенията между страните, че М.П.М. с ЕГН-********** с постоянен адрес:***, дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”, № 25 офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, представлявано от Н.С. и М.Д., действащи чрез юрисконсулт А.Б., сумата от 863,06лв., представляваща непогасена главница по Договор за потребителски паричен кредит № ********* от 04.01.2016г., сключен между длъжника и „Провидент Файненшъл България“, цедирано първо на „Изи Асет Мениджмънт“, който на свой ред го е цедирал на заявителя, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.03.2019год., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 80.59лв., представляваща договорна лихва за периода от 13.04.2016г. до 16.11.2016г., за които вземания в полза на ищеца е издадена Заповед № 251/06.03.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК по гр. д. № 423/2019г. по описа на Районен съд Търговище.

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”, № 25 офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, представлявано от Н.С. и М.Д., действащи чрез юрисконсулт А.Б., срещу М.П.М. с ЕГН-********** с постоянен адрес:***, искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на парично вземане, удостоверено в Заповед № 251/06.03.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК, издадена по гр. д. № 423/2019г. по описа на Районен съд – Търговище, за сумата от 41.24лв. такса оценка на досие, за сумата от 159.45лв. такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита, за сумата от 371.95лв. такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски и за сумата от 224.10лв. обезщетение за забава за периода от 14.04.2016г. до 05.03.2019г., които вземания са прехвърлени на ищеца, съгласно Приложение № 1_Р от 01.06.2018г. към Допълнително споразумение от 01.11.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА М.П.М. с ЕГН-********** с постоянен адрес:***, да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”, № 25 офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, представлявано от Н.С. и М.Д., действащи чрез юрисконсулт А.Б., сумата от  45.98 лв. представляваща сторени съдебни разноски в заповедното производство, както и сумата от 371.51лв., представляваща разноски в исковото производство, съразмерно уважените искове на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Търговищки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните на осн.чл.259, ал.1 ГПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: