и за да се произнесе, взе предвид: С присъда № 128/19.12.2007 г., постановена по НОХД № 620/2007 г., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимия Тахир Ибрям Юмер от гр.Кърджали, с ЕГН **********, за виновен в това, че на 09.12.2005г. в гр.Кърджали чрез използване на специален начин – ловкост, повторно в немаловажен случай, отнел чужди движими вещи – 10 бр. отливки от антимон с формата на трапец и размери 20x20 см на стойност 1102,40 лева от владението на ОЦК - гр.Кърджали, без съгласието на съответното длъжностно лице - Милка Николова Балджиева от гр.Кърджали и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.195, ал.1 т.4 и 7 във вр. с чл.194,ал.1 във вр. с чл.28, ал.1 и чл. 55,ал.1 т.1 от НК го е осъдил на наказание "лишаване от свобода" за срок от 10 /десет/ месеца, като на осн. чл.46, б. "б" от ЗИН е определил "общ" режим на изтърпяване на наказанието. Постановил е веществените доказателства – 10 бр. антимонови блокчета да се върнат на ОЦК АД-Кърджали след влизане на присъдата в сила. Съдът със същата присъда е осъдил подсъдимия Тахир Юмер да заплати по сметка на РС-Кърджали направените по делото разноски в размер на 30 лева. Недоволен от така постановената присъда е останал жалбодателят Тахир Юмер, който я обжалва в частта й относно наложеното наказание, т.е. като несправедлива. Твърди, че имал съпруга, която от никъде нищо не получавала и деца, които нямало кой да издържа, поради което моли наложеното му наказание „лишаване от свобода” за срок от 10 месеца да бъде намалено, за да може да се грижи за семейството си. В съдебно заседание жалбодателят Тахир Юмер поддържа жалбата си. Счита, че наложеното му наказание е тежко и моли да бъде намалено. Твърди, че нямал майка и баща и нямало кой да го поддържа в затвора, а той не можел да работи, тъй като имал проблеми с едната си ръка. Не сочи нови доказателства. Прокурорът от Окръжна прокуратура - Кърджали моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваната присъда на Кърджалийския районен съд. В първоинстанционната присъда били обсъдени, както предходните осъждания, така и трайните престъпни навици на подсъдимия. Присъдата счита за мотивирана, а наложеното наказание за справедливо. Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваната присъда на основание чл.313 и чл.314 от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателя, констатира: Жалбата е неоснователна. След преценка и анализ на събраните доказателства, настоящата инстанция намери, че районния съд е изяснил напълно делото от фактическа страна и установената от него фактическа обстановка напълно съответства на доказателствения материал. Предвид, че на въззивното следствие нови доказателства не бяха събрани, фактическата обстановка по делото установена от настоящия състав е идентична с тази прието и от първоинстанционния съд, а именно: На 09.12.2005г. вечерта подс.Тахир Юмер решил да извърши кражба на отпадъчно желязо от Оловно-цинков комбинат - Кърджали, което да предаде в пункт за изкупуване на вторични суровини, за да получи пари. Отишъл до южната страна на ОЦК-Кърджали, където се намирала бетонна ограда от 2 метра, ограждаща завода. Забелязал, че в склад №1, чието материалноотговорно лице била св.Милка Балджиева, били наредени метални отливки - блокчета от антимон и решил да открадне част от тях. Покатерил се на бетонната ограда и проникнал на площадката на склад №1, където се намирали блокчетата от антимон. Пренесъл от склада 10 бр. отливки от антимон с формата на трапец и размери 20x20 см. до бетонната ограда, след което ги прехвърлил вън от територията на ОЦК-Кърджали. В близките храсти укрил 10-те блокчета отливки от антимон, след което се прибрал в дома си. На 10.12.2005г. сутринта подс.Тахир Юмер се свързал със св. Реджеб Салимехмед, който извършвал превоз на товари с лекотоварен автомобил, марка "Мерцедес" с ДК № К 00-32 АН и му предложил да извърши превоз, за което щял да му заплати. С товарния си автомобил свидетелят и подсъдимият се придвижили до бетонната ограда на ОЦК-Кърджали, в близост до която предния ден подсъдимият укрил 10 бр. блокчета - отливки от антимон и след като ги натоварил, подсъдимият заедно със св.Реджеб Салимехмед се придвижили до пункт за изкупуване на вторични суровини, стопанисван от "МИК-22" ЕООД-София, намиращ се в промишлената зона на гр.Кърджали. Подсъдимият предал откраднатите вещи на св.Мария Чепишева, която претеглила 10 бр. блокчета - отливки от антимон. Установила, че същите тежали 215 кг. и заплатила на подсъдимия сумата от 41,60 лева и съставила покупко-изплащателна сметка №14090 /л.26 от досъдебното производство/, в която вписала името на подсъдимия като лице, деклариращо продавани собствени отпадъци. В края на м.декември 2005 г. св.Милка Балджиева видяла разковани в горната си страна сандъци и установила, че от склада на ОЦК-Кърджали, в който работела и била материалноотговорно лице, липсвали блокчета – отливки от антимон, за което незабавно сигнализирала в РПУ – Кърджали. С протокол за доброволно предаване от 29.12.2005 г. св.Милка Чепишева предала на полицески служители от РПУ-Кърджали 10 бр. отливки – блокчета с тегло 215 кг., като заявила, че ги била приела на 10.12.2005 г. от подс.Тахир Юмер. От заключението на приетата по делото като доказателство съдебно-оценителна експертиза се установява, че стойността на 10 бр. отливки – блокчета от антимон възлизат на 1102,40 лева. Подс.Тахир Юмер видно от справката за съдимост е осъждан многократно, за извършени от него кражби, като от значение за процесното деяние са следните присъди: по НОХД №410/2003 г., НОХД №443/2003 г., НОХД №796/203г., трите по описа на РС-Кърджали, НОХД №74/2003 г. по описа на РС-Хасково, като по всички описани дела присъдите са влезли в сила преди извършване на описаното по-горе деяние и всички престъпления са били извършени, когато подсъдимият е бил непълнолетен. Въз основа на така приетата фактическа обстановка следва да се направи извод, че подсъдимият Юмер е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл.195, ал.1, т.4 и т.7 във вр. с чл.194,ал.1 във вр. с чл.28, ал.1 от НК, за което е предаден на съд, както правилно е прието и от първоинстанционния съд. От съвкупният анализ на събраните по делото доказателства по категоричен начин се установявава, че именно подс.Тахир Юмер е автор на инкриминираната кражба. Основание за такъв извод дават обясненията на подсъдимия-частично; показанията на свидетелите Балджиева, Чепишева, Юсуф, Ибрям и Селимехмед, които показания са последователни, логични, непротиворечиви и взаимно допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло; заключението по извършената съдебно-оценителна експертиза, както и останалите приобщени по делото писмени доказателства. Обясненията на подс.Юмер в частта им в която твърди, че кражбата е извършил в съучастие със св.Дениз Ибрям, по инициатива на последния, като именно св.Ибрям наел автомобила, с който превозили откраднатите вещи и двамата заедно ги предали в пункта за изкупуване на вторични суровини, съдът намира за изолирани и в противоречие с останалите събрани по делото доказателства. Така св.Чепишева твърди, че подсъдимият лично е предал антимоновите блокчета, св.Ибрям отрича каквото и да било участие в кражбата, както и св.Салимехмед не сочи, че при превозването на откраднатите вещи, в автомобила е бил и св.Ибрям. Или по делото липсват каквито и да било доказателства, които да навеждат на извода, че и св.Ибрям е участвал в извършването на инкримината кражба, поради което съдът не кредитира обясненията на подсъдимия в описаните части, като приема, че същите представляват защитна версия, целяща смекчаване отговорността на подс.Юмер. Във връзка с изложеното следва да се отбележи, че по същество подсъдимия не оспорва така възприетата и от първоинстанционния съд фактическа обстановка. Относно квалифициращите обстоятелства, които определят кражбата като съставомерна по чл.195, ал.1, т.4 и т.7 във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.28, ал.1 от НК за подс.Юмер, първоинстанционния съд е изложил подробни мотиви, които се споделят от настоящата съдебна инстанция, по тях не се спори, поради което и не следва да се преповтарят. От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл. Извършителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието и общественоопасните последици на извършеното и е искал, пряко целял тяхното настъпване. При определяне вида и размера на наказанието първоинстанционният съд е обсъдил както обществената опасност на деянието, така и обществената опасност на извършителят. Съобразени са както отегчаващите, така и смегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства и първоинстанционният съд е достигнал до правилния извод, че в случая са налице многобройни смегчаващи отговорността обстоятелства, които обосновават приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК, поради което на подс.Тахир Ибрям Юмер е наложено наказание под минимално предвиденото в разпоредбата на чл.195, ал.1 от НК, а именно “лишаване от свобода” за срок от десет месеца, което следва да бъде изтърпяно ефективно, поради наличието на формални пречки за приложение института на условното осъждане, а именно предходните осъждания на подсъдмия на лишаване от свобода за престъпления от общ характер. Първоначалния режим на изтърпяване на наказанието следва да бъде “общ” на основание чл.46, ал.1, б.”б” от ЗИН, така както е постановено с присъдата. Решаващия съд е отчел сочените във въззивната жалба обстоятелства, а именно, че подсъдимия е баща на две малки деца, с изключително влошено материално и семейно състояние и липса на каквито и да било доходи, като тези обстоятелства наред със самопризнанието и разраянието на подсъдимия, младата му възраст, възстановянето на вещите, макар и не от подсъдимия, са преценени именно като многобройни такива при наличието на които и най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко за извършеното деяние, поради което и е определил наказание под най-ниския законов предел, в случая от една година „лишаване от свобода” /чл.195, ал.1 от НК/. Определеното наказание по вид и размер съответства на тежеста на извършеното от подсъдимия Юмер деяние и би оказало възпитателно въздействие както спрямо личността му, така и по отношение на останалите членове на обществото. Или така определеното наказание е справедливо, защото съответства на законовите критерии за правилна индивидуализация и липсват основания за проява на по-голямо снизхождение, поради което и въззивната жалба се явява неоснователна. В хода на първоинстанционното производство и при постановяване на присъдата на Кърджалийския районен съд не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават изменяването или отменяването на атакувания съдебен акт на това основание. Имайки предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което да бъде потвърдена присъда № 128/19.12.2007 г., постановена по НОХД № 620 по описа за 2007 г. на Кърджалийския районен съд. Ето защо и на основание чл.338 вр с чл.334 т. 6 от НПК, Окръжният съд Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 128/19.12.2007 г., постановена по НОХД № 620 по описа за 2007 г. на Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
Председател: Членове:1. 2. |