№ 635
гр. София, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Мария Яначкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело №
20211000503608 по описа за 2021 година
С решение от 21.04.2020 г., постановено по гр. дело № 958/2018 г., коригирано с
решение за поправка на очевидна фактическа грешка от 26.08.2021 г., Софийският
градски съд, I-24 състав, е осъдил ответника ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД да заплати на ищеца
М. А. А. сумата 30 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди и
на осн. чл.432, ал.1 от КЗ. В останалата му част до предявения размер от 70 000 лева
искът, предявен като частичен от 200 000 лева, е отхвърлен като неоснователен.
Срещу тази част от решението, с която искът е отхвърлен, е подадена въззивна
жалба от ищеца М. А. А..
Във въззивната жалба се твърди, че при определяне на обезщетението е
нарушено изискването за справедливост, съдържащо се в чл.52 от ЗЗД и определеният
от СГС размер не съответства на претърпените от ищеца увреждания,
продължителността на възстановителния период, отраженията върху психиката му.
Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и присъждане на още
40 000 лева обезщетение.
Ответникът ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД е подал насрещна жалба, с която обжалва
решението в частта, с която е определено обезщетение над 20 000 лева – с доводи, че с
оглед тежестта на уврежданията и краткия възстановителен период, справедливият
1
размер на обезщетението е 20 000 лева.
Третото лице, помагач на ответника – М. Е. М., редовно призован пред
въззивната инстанция, не се явява и не изразява становище по основателността на
оплакванията на главните страни.
Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства и като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира
следното:
Установено е по делото, че на 24.05.2017 г. ищецът М.А. – полицай, охраняващ
района на 32-ро училище в гр. София по време на провеждане на абитуриентски бал,
бил ударен от лек автомобил „Лексус“ с рег. № ********, управляван от водач М.М..
По делото е безспорно, че към датата на ПТП лекият автомобил е бил валидно
застрахован за риска „гражданска отговорност“ в ответното застрахователно
дружество.
Механизмът на ПТП е установен от показанията на свидетелката очевидец М. К.
– колега на ищеца и от приетата автотехническа експертиза.
Свидетелката К. е разказала пред съда, че когато двамата с ищеца осигурявали
обществения ред и безопасност в района на училището, забелязали, че джип навлязъл
на улица срещу забранителен знак. Били извикани от жена, която им посочила, че
джипът ударил нейния автомобил. Когато ищецът се приближил към джипа и поискал
документите на водача, последният задвижил автомобила на заден ход, при което
ищецът бил притиснат между два автомобила. След това джипът направил маневра
напред и отново назад, при което последвало „второ мачкане“. Водачът бил задържан,
дошла линейка на „Бърза помощ“, на А. била поставена шина на място, бил качен на
носилка.
От заключението на вещото лице доц. д-р инж. А. А. се установява, че на
посочената в исковата молба дата в посока от ул. „Пиротска“ към бул. „Тодор
Александров“ по ул. „Софроний Врачански“ при наличие на знак „Забранено
навлизането на ППС“ навлязъл автомобилът „Луксус“, управляван от М.М.. Когато
към него се приближил пострадалият полицай А., водачът предприел движение на
заден ход по дъга, при което предната част на лявата страна на автомобила се
приближила до друг паркиран автомобил – „Ситроен“ и ищецът бил притиснат между
двата автомобила в областта на задния ляв калник на автомобила „Ситроен“.
Видно от представеното споразумение, постигнато на 04.06.2018 г. по НОХД №
2407/2018 г. по описа на СГС, Наказателно отделение, 32 състав, подсъдимият М. Е. М.
се е признал за виновен за извършени от него две престъпления: за това, че на
2
24.05.2017 г. е управлявал лек автомобил „Лексус“ с ДКН ******** след употреба на
наркотични вещества /тетрахидрокарабинол и кокаин/ - престъпление по чл.343б, ал.3
от НК и за това, че на същата дата поради нарушаване на правилата за движение по
пътищата причинил средна телесна повреда на лицето М. А. А., изразяваща се в
инкомплектна травматична лезия на задния рог на медиалния менискус, разкъсване на
мускулни влакна и натрупване на течност в ставата, довели до трайно затруднение на
движението на десния долен крайник за срок от повече от 30 дни – престъпление по чл.
342, ал.3, б.“б“ от НК.
За установяване на получените от ищеца телесни увреждания градският съд е
допуснал и приел съдебно-медицинска експертиза. В заключението на вещото лице д-р
Р. Д. – ортопед-травматолог, е записано, че в резултат от притискането на дясното
коляно с подбедрица между два автомобила, ищецът е получил: контузия на дясна
колянна става и непълно прекъсване на задния рог на медиалния /вътрешен/ менискус
в дясно; разкъсване на мускулни влакна в областта на медиалната глава на мускул
гастрокнемиус в дясно; излив на течност /хидропс/ в дясна колянна става.
В УМБАЛСМ „Пирогов“ му е направена имунизация срещу тетанус и му е
поставена гипсова туторна шина /която започва отзад над петата, обхваща цялото
коляно и завършва отзад на средната трета на бедрото/. Имобилизацията е продължила
30 дни. Ищецът е ползвал отпуск поради временна нетрудоспособност в продължение
на 122 дни, през които болките са били особено интензивни непосредствено след
травмата и 10-15 дни след сваляне на имобилизацията и по време на раздвижването.
Продължава да се оплаква от болки в дясното коляно при натоварване и промени във
времето. Няма представени медицински документи за невъзстановени увреди. Но
самата увреда на дясната колянна става с частично прекъсване на вътрешния менискус
създава условия за ускоряване на дегенеративните /възрастови/ промени на ставата,
което води до болки при натоварване и промени във времето.
След инцидента ищецът А. е провеждал два пъти годишно балнеолечение
поради продължаващи болки, които и към момента на прегледа имат периодичен
характер.
Пред градския съд е приета и съдебно-психологична експертиза. В
заключението на вещото лице психолог Р. Б. е прието, че в резултат от преживяното
ПТП около 6 месеца след него при ищеца е диагностицирано посттравматично
стресово разстройство, което продължава и към датата на психологичното изследване.
Наблюдаваните у М.А. симптоми на това разстройство са: хронично безсъние;
кошмарни сънища, свързани с инцидента, които се повтарят непрекъснато и досега;
субективно възприемана опасност при приближаване на голямо превозно средство,
3
което причинява у него тревожност и страх и затруднява изпълняване на служебните
му задължения; нарушение в личните взаимоотношения с партньорката му и загуба на
емоционален коннтакт с домашен любимец, причинено от настъпило вследствие на
разстройството емоционално отдръпване; „анхедония“ – невъзможност за преживяване
на удоволствие и загуба на интерес към дейности, които преди това са били приятни
/анхедонията е патологичен психичен симптом, част от клиничната картина на
посттравматичното стресово разстройство/; „дереализация“ – състояние,
характеризиращо се с чувство на откъсване от заобикалащата среда /усещане, че
сънуваш докато си буден/.
В заключението е посочено, че ищецът е посещавал психотерапевт по своя
инициатива и е взимал успокоителни, но не е имал значимо облекчение на симптомите.
Състоянието му е останало недиагностицирано, което е спомогнало за
хронифицирането му. В съдебно заседание на 20.03.2019 г. вещото лице Бънъцяну е
обяснила, че според нея е необходимо ищецът да се лекува и е препоръчително да
посещава психотерапевт, защото това състояние изисква продължителна терапия.
С оглед на горните доказателства, по въпроса за справедливия размер на
обезщетението въззивният съд намира следното: Определеното обезщетение е
занижено и не съответства на нематериалните вреди, които са били причинени на
ищеца. Съдът съобразява тежестта на телесното увреждане – разкъсване на мускули на
колянната става; продължителността на възстановителния период – над 4 месеца;
възрастта на ищеца към датата на увреждането – 41 години към датата на ПТП и
предпоставки за преждевременни дегенеративни промени, които ще продължат да му
причиняват болки. Освен това, като сериозна неимуществена вреда следва да се
оценяват и промените в психиката му, довели до допълнително затруднение в
социалното му общуване и професионалната му дейност. Съдът съобразява и
обстоятелството, че професията на ищеца е полицай, което само по себе си изисква по-
висока степен на физическа и психическа устойчивост. Като взе предвид и социално-
икономическата обстановка към месец май 2017 г., настоящият съдебен състав намира,
че справедливото обезщетение е 60 000 лева. В този смисъл следва да бъде изменено
обжалваното решение.
Предвид изложеното по-горе, жалбата на ищеца се явява частично основателна,
а тази на ответното застрахователно дружество – изцяло неоснователна.
Поради изменението на решението в горния смисъл, в полза на процесуалния
представител на ищеца, осъществяващ защита при условията на чл.38 от ЗА, следва да
се присъдят още 1 430 лева адвокатско възнаграждение за производството пред СГС.
Понеже ищецът е освободен от заплащане на държавна такса, на осн. чл.78, ал.6 от
ГПК ответното застрахователно дружество следва да заплати още 1 200 лева държавна
4
такса.
За въззивната инстанция в полза на адв. О. следва да се присъди възнаграждение
съразмерно на уважената част от жалбата му, а именно – 1 297,50 лева
Воден от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на Софийският градски съд, I-24 състав, постановено на
21.04.2020 г. по гр. дело № 958/2018 г., коригирано с решение за поправка на очевидна
фактическа грешка от 26.08.2021 г., В ЧАСТТА, с която искът на М. А. А., предявен
на осн. чл.432, ал.1 от КЗ, е отхвърлен за разликата над 30 000 /тридесет хиляди/ лева
до 60 000 /шестдесет хиляди/ лева и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А да заплати на М. А. А. с ЕГН
********** от гр. ***, ЖК „***“, бл.***, вх. *, ет.*, ап.**, със съдебен адрес: гр.
София, ул. „Цар Самуил“ № 38, ап.2 – партер, още 30 000 /тридесет хиляди/ лева
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, начислявана от
23.01.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А да заплати на адв. В.О. още
1 430 /хиляда, четиристотин и тридесет/ лева възнаграждение за процесуално
представителство пред Софийския градски съд.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А да заплати по сметката на
Софийския апелативен съд още 1 200 /хиляда и двеста/ лева държавна такса.
ПОТВЪРЖДАВА решението на Софийския градски съд в останалата му
обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А да заплати на адв. В.О.
1 297,50 /хиляда, двеста деветдесет и седем лева и 50 ст./ възнаграждение за
процесуално представителство пред Софийския апелативен съд.
Решението е постановено при участието на третото лице, помагач на ответника
– М. Е. М..
5
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му, при
спазване на изискванията на чл.280 и чл.284 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6