№ 48
гр. Стара Загора, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Соня Хр. Каменова
Членове:Ива Н. Стефанова
Красимира Дончева Стоянова
при участието на секретаря Росица П. Радева
в присъствието на прокурора Ем. В. В.
като разгледа докладваното от Ива Н. Стефанова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20225500600092 по описа за 2022 година
Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.
С присъда № 34 от 10.11.2021 г., постановена по н.о.х.д. №
1198/2021 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, подсъдимият АТ. Д. К. е
признат за виновен в това, че на 23.10.2021 г. в с. ****, общ. Казанлък, обл.
Стара Загора, е управлявал лек автомобил м. „***” с рег. № СВ **** РВ с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,40 на
хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест
Дрегер 7510“ с фабричен № ARDN 0023, поради което и на основание
чл.343б, ал.1 и чл.54 от НК е осъден на една година и два месеца „лишаване
от свобода” при първоначален „общ” режим, както и на глоба в размер на 200
лв.
На основание чл.343г и чл.37, ал.1, т.7 от НК подсъдимият АТ. Д.
К. е лишен от право да управлява МПС за срок от една година и четири
месеца, считано от 23.10.2021 г.
Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият
АТ. Д. К., който я е обжалвал в законния срок. В жалбата се твърди, че
1
присъдата е незаконосъобразна и неправилна – постановена при съществени
процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Твърди, че
при постановяване на обжалваната присъда съдът не е събрал доказателства,
които обуславят смекчаващи вината обстоятелства. Заявява, че съдът не му е
разяснил процедурата по гл.ХХVІІ от НПК – съкратеното съдебно следствие,
като по този начин правото му на защита е било нарушено. Моли въззивния
съд да отмени обжалваната присъда и да върне делото за ново разглеждане от
друг състав на първоинстанционния съд. Алтернативно – да измени
обжалваната присъда, като намали наложеното му наказание и приложи
разпоредбата на чл.66 от НК. Подробни съображения за това развива в
пледоарията си защитникът му адв. З.В..
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора взема
становище, че обжалваната присъда е законосъобразна и правилна и като
такава следва да бъде потвърдена.
Пред въззивния съд не бяха направени искания за разпит на
подсъдимия, както и искания за допускане на нови доказателства.
Окръжният съд, след като се запозна с направените в жалбата
оплаквания, събраните доказателства по н.о.х.д. № 1198/2021 г. по описа на
Казанлъшкия районен съд, изразените становища на страните и провери
изцяло правилността на обжалваната присъда, намери за установено
следното:
Жалбата на АТ. Д. К. е неоснователна.
Първоинстанционният съд при разглеждане на делото и
постановяване на решението е приложил правилно закона за извършеното
деяние, не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила,
изяснил е обстоятелствата, имащи съществено значение за правилното
решаване на делото, и фактическите положения, приети за установени, се
подкрепят от доказателствата по делото.
Оплакванията на жалбоподателя К., че присъдата е
незаконосъобразна и неправилна – постановена при съществени процесуални
нарушения и в противоречие с материалния закон, както и че при
постановяването й съдът не е събрал доказателства, обуславящи относно
смекчаващи вината обстоятелства, са неоснователни и въззивният съд не
може да ги възприеме.
2
Изложената в обжалваната присъда фактическа обстановка се
подкрепя единно и безпротиворечиво от всички събрани по делото
доказателства, поради което въззивният съд изцяло я споделя.
А именно, че на 23.10.2021 г. подсъдимият К., след като
употребил алкохол (ракия), управлявал МПС лек автомобил м. „***” с рег. №
СВ **** РВ. Подсъдимият К. допуснал ПТП в с. ****, общ. Казанлък, на ул.
„***“ до № 3, като се ударил в парапета на моста на реката.
Произшествието било посетено от свидетелите С.С. и К.К.,
служители на РУ – Казанлък. Пред тях подсъдимият К. потвърдил, че той е
управлявал катастрофиралия лек автомобил.
Свидетелят К. тествал подсъдимия К. с техническо „Алкотест
Дрегер 7510“ с фабричен № ARDN 0023, което отчело 1,40 промила
концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия, който отказал други
предложени му начини за тестване.
Бил съставен акт серия GA № 518074/23.10.2021 г. и талон за
медицинско изследване, в който подсъдимият К. собственоръчно вписал, че
приема показанието на техническото средство и отказва да даде кръв за
изследване, което впоследствие било потвърдено и пред д-р Т. във ФСМП –
Казанлък.
Предвид всичко изложено, районният съд законосъобразно и
обосновано приел, че на 23.10.2021 г. в с. ****, общ. Казанлък, обл. Стара
Загора, подсъдимият К. е управлявал лек автомобил м. „***” с рег. № СВ
**** РВ с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно
1,40 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство
„Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен № ARDN 0023.
Обоснован и законосъобразен е изводът на районния съд, че
подсъдимият К. с описаните по-горе действия е осъществил от обективна и от
субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл.343б,
ал.1 от НК.
Въззивният съд не споделя изложените от жалбоподателя К.
съображения за допуснати от първоинстанционния съд процесуални
нарушения, свързани с нарушаване правото му на защита.
Още в хода на досъдебното производство жалбоподателя К., при
3
привличането му като обвиняем и при разпита му като такъв, изрично е
заявил, че не желае адвокатска защита.
Същото изявление е направил и в единственото съдебно заседание
пред районния съд, проведено на 10.11.2021 г.
Т.е. – жабоподателят К., който е със средно образование, свободно
е изразил своята воля, че ще се защитава сам и че не желае адвокатска
защита.
В случая не е налице нито една от хипотезите на чл.94, ал.1 от
НПК за задължително участие на защитник в наказателното производство.
Тъй като н.о.х.д. № 1198/2021 г. по описа на Казанлъшкия
районен съд е образувано и разгледано по гл.ХХІV – като бързо
производство, съгласно чл.358, ал.1, т.4 от НПК не е било проведено
разпоредително заседание по чл.248 от НПК.
Възможността наказателното производство да приключи със
споразумение или по реда на съкратеното съдебно следствие – по реда,
съответно, на гл.ХХІХ или на гл.ХХVІІ от НПК, не са сред процесуалните
права, които съдът е длъжен да разясни на подсъдимия.
Още повече, че след като е внесен обвинителен акт,
наказателното производство може да продължи по посочените по-горе
особени правила при спазване на законовите предпоставки за това – след
изявление на страните, след преценка на съда и след постановяване на
определение в този смисъл.
Т.е. – това не става автоматично и не е задължително развитие на
наказателното производство в съдебна фаза.
Първоинстанционният съд подробно и задълбочено е обсъдил
всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства относно деянието на
подсъдимия К., като е взел предвид събраните по делото доказателства. А
именно, съдът е отчел изразеното критично отношение към деянието,
невисоката стойност на установената концентрация на алкохол в кръвта
спрямо границата от 1,2 на хиляда, обремененото съдебно минало
(подсъдимият е осъждан), лошите характеристични данни, допуснатото на
същата дата и на същото място ПТП (станало причина за намесата на
полицията) и многобройните нарушения на ЗДвП на подсъдимия К. (справка
4
на л.17 – л.20 от д.п.).
Всичко това е дало основание на първата инстанция обосновано и
правилно да приеме, че определянето на размера на наказанието на К. следва
да се направи при превес на смекчаващите вината обстоятелства.
Настоящият съдебен състав напълно споделя горната преценка на
районния съд по чл.54 от НК. Въззивният съд счита, че представените
допълнителни доказателства – експертно решение на ТЕЛК №
1192/05.06.2013 г. на Р.А.С. (майка на подсъдимия) и решение №
1312/03.10.2019 г. по гр.д. № 04421/2019 г. по описа на РС – Перник (видно от
което упражнавянето на родителските права по отношение на непълнолетната
Р.А. К.а са предоставени на подсъдимия), подкрепят тази преценка и не
налагат нейната корекция.
За престъплението по чл.343б, ал.1 от НК се предвижда
наказание от една до три години лишаване от свобода и глоба от двеста до
хиляда лева.
На подсъдимия К. е наложено наказание една година и два месеца
„лишаване от свобода” и глоба в размер на 200 лв., което е почти
минималното, предвидено в закона. Това наказание е справедливо,
законосъобразно и правилно и с него ще се постигнат целите на наказанието,
визирани в чл.36, ал.1 от НК по отношение на подсъдимия К.. Не са налице
основания за приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК.
Поради това въззивният съд счита, че, алтернативното искане на
жалбоподателя К. наложеното му наказание да бъде намалено, е
неоснователно.
Законосъобразно, правилно и на основание чл.343г и чл.37, ал.1,
т.7 от НК подсъдимият К. е лишен от право да управлява МПС за срок от
една година и четири месеца, считано от 23.10.2021 г.
Видно от справката за съдимост на жалбоподателя К. (л.21 – л.22
от д.п.), същият е осъждан. За последното му осъждане по н.о.х.д. №
10547/2014 г. по описа на Софийския районен съд не е настъпила
реабилитация по чл.88а, ал.1 от НК, нито пък за това осъждане има съдебна
реабилитация по чл.87 от НК.
Изтъкнатото от жалбоподателя К. обстоятелство, че към момента
5
на извършване на инкриминираното деяние за него са били налице
основанията за съдебна реабилитация по чл.87 от НК, но той нея е поискал
поради липса на средства, е ирелевантно за преценката дали К. е осъждан към
23.10.2019 г. или не.
Поради това на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС районният
съд е постановил подсъдимият К. да изтърпи наказанието една години и два
месеца лишаване от свобода при първоначален „общ” режим.
Няма законова възможност да се приложи институтът на
условното осъждане по чл.66, ал.1 от НК, за което пледира жалбоподателят
К..
При извършената цялостна служебна проверка на обжалваната
присъда, съобразно чл.314, ал.1 от НПК, съдът не констатира основания за
отмяна или изменение на решението.
Поради гореизложените съображения съдът счита, че жалбата на
АТ. Д. К. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а
постановената присъда следва да бъде потвърдена.
Воден от горните мотиви и на основание чл.334, т.6, и чл.338 от
НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 34 от 10.11.2021 г., постановена по
н.о.х.д. № 1198/2021 г. по описа на Казанлъшкия районен съд
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6