Р Е Ш Е Н И Е №
гр.П., 10.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.СКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публично заседание на десети февруари през
две хиляди и двадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
при секретаря ………. Велислава Трифонова ..….……. и в
присъствието на прокурора …………. Иван
Шарков …...…… като разгледа докладваното от ……………. член-съдията Здравков ………….
гр. дело № 1175 по описа за 2019год. и на основание данните по делото и Закона,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.2 Б ЗОДОВ вр. чл.52 ЗЗД.
На 18.06.2018г.
е постъпила искова молба /ИМ/, пояснена и допълнена с молба от 19.03.2019г. –
л.26 – л.30 от делото на РС гр.Л., от Ц.Т.Г. ***,
ЕГН ********** против РС Л., ОС Л. и ВКС
на РБ гр. С. с искане да бъдат осъдени РС Л., ОС Л. и ВКС на РБ солидарно да
заплатят на ищцата 25 100лв. обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от нея в резултат на действията и бездействието им, довели до
прекомерна продължителност на гр.д. № 158/2001г. на РС Л. и свързаните с него
гр.д. № 14/2002г. и гр.д. № 374/2004г., двете на РС Л., ведно със законната
лихва от 18.06.2018г. – датата на ИМ до
окончателното изплащане на сумата и за разноските по делото.
Твърди, че е
била ищец по гр.д. № 158/2001г. на РС Л. за делба, заведено на 09.01.2001г. и
приключило с влязло в сила решение на 08.09.2016г. В шестмесечния срок подала
заявление до ИВСС гр.С., с което поискала да й бъде изплатено обезщетение от
10 000лв., но получила предложение от МП гр.С. да й се плати обезщетение
за нарушено право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок от
1 100лв., което не приела и така процедурата по ЗСВ била изчерпана.
Навежда
доводи, че реалната продължителност на делото за делба била 15г. и 8м., за
което тя нямала вина, а в повечето случаи несанкционираното от съда поведение
на ответниците и вещите лица било причина за отлагане на заседанията.
Присъствала е на почти всички заседания и по нейна вина такива не са отлагани. Причини
за отлагане били командировка на ответника Тошко Стоянов в Гърция през м.януари
2013г., почивка на адвоката му на 16.06.2007г., внасяне на депозит за вещо лице
два месеца след срока – м.юни 2014г., по вина на вещо лице заключението му от
15.04.2014г. било прието на 24.03.2015г. в РС гр.Л., вещо лице – агроном
депозирало заключение на 18.05.2015г., но отишло на почивка, което довело до
двукратно отлагане на делото, а решението в първата фаза на делбата на РС гр.Л.
било постановено 6м. и 19 дни след обявяването на делото за решаване.
Излага
съображения, че делото за делба било спряно от м.януари 2002г. до м.юли 2009г.,
през което време е водила дело за нищожност на дарение на Една втора ид. част
на процесния УПИ, както и дело за установяване истинност на Саморъчно завещание
на единия наследодател. То обаче й станало известно на 12.03.2004г. и тогава
завела гр.д. № 374/2004г. на РС гр.Л., по което РС гр.Л. постановил решение в
нейна полза, но ОС гр.Л. отменил неговото, а ВКС на РБ – това на въззивната
инстанция. Делото се гледало два пъти пред ВКС и престоявало там по година и
половина, като приключило с влязло в сила решение на 01.06.2009г.
Твърди също
така, че на 14.02.2007г. починал ответникът по гр.д. № 158/2001г. – Стоян
Христов, на когото тя не е наследник, но РС Л. задължил нея да представи У-ние
за наследници, каквото не й било издавано и преживяла страхове, че ще загуби
наследството си. Съдът изискал от нея да представи нова ИМ като я предупредил,
че при неизпълнение на указанията ще прекрати делото, задължена била да
представя копия от доказателствата за ответниците, както и съдебно
удостоверение, че решението по делото за установяване на истинност на завещание
е обжалвано пред ВКС на РБ.
Позовава се
на обстоятелството, че на 16.01.2007г. ОС гр.Л. е изпратил писмо до РС гр.Л. –
л.122 от делбеното дело, в което ги уведомил, че в.гр. дело № 436/2004г. е
върнато на РС гр.Л. с писмо № 28/17.01.2006г., а в действителност към м.януари
2007г. делото било на производство пред ВКС, като на 12.04.2007г. по същото
било постановено решение, от които твърдения счита че неимуществените вреди,
които е търпяла през 2007г. и 2008г. са й били причинени от РС и ОС гр.Л..
Въззивната инстанция счита, че е отговорна за забавата на гр. дело № 14/ 2002г.
и гр. дело № 374/2004г., т.к. тези дела повторно са се гледали от ОС гр.Л. и ВКС
на РБ поради отмяната на решенията на ОС гр.Л.. От друга страна ако делата са
били разгледани от ВКС на РБ в рамките на два – три месеца, делото за делба е
щяло да бъде възобновено още през 2006г.
През тези
близо 16г. била подложена на постоянен стрес от страх, че може да загуби
наследството си, а за времето от м.април 2007г. до 29.04.2008г. – на психически
тормоз от РС гр.Л..
Ответникът РС гр.Л. твърди, че
иска за обезщетение за неимуществени вреди е неоснователен – гр.д. № 158/2001г.
е за делба и с фактическа и правна сложност, водено от ищцата срещу ответниците
С.Х.Г. и Т.С.Г., като в хода на делото е починал първият, а вторият се
разболял, отправено е искане от ищцата за възстановяване на запазена Част от
наследството като е оспорено Дарението от наследодателя Х.Г.П. на ответника Т.С.Г.,
ищцата е предявила искове за нищожност на Дарението, описано по-горе, по който
е образувано гр.д. № 14/2002г. и за оспорване на Саморъчно завещание – гр.д. №
374/2004г., и двете по описа на РС гр.Л., довели до спиране на делото за делба.
Навежда доводи, че втората фаза на делбата – производството по извършването й –
също била с фактическа и правна сложност – искания за възлагане и претенции по
сметките, обусловили назначаване на експертизи и множество съдебни заседания.
Излага съображения, че поведението на ищцата в процеса също е допринесло за
забавяне на делбата – бездействие след указания на съда, късно посочване на
обстоятелствата и на доказателствата, несвоевременно атакуване на Дарението и
Саморъчното завещание.
Ответникът ОС гр.Л. оспорва иска
като неоснователен – делото за делба в производството по допускане на делбата се
е намирало пред въззивната инстанция по-малко от шест месеца, било е отложено
поради назначена експертиза и то поради бездействие на ищцата, а в
производството по извършване на делбата е приключило в срок от три месеца пред
ОС гр.Л.. Досежно делото за нищожността на Договора за дарение – гр.д. №
14/2002г. на РС гр.Л., твърди че е разглеждано два пъти от ЛОС – като в.гр.
дело № 360/2002г. и като в.гр. дело № 436/2004г. след отмяна от ВКС на първото
въззивно решение и въпреки която, резултатът е бил същият. Двете въззивни дела
са с продължителност до четири месеца в ОС гр.Л..
Делото за оспорване истинността
на Саморъчното завещание – гр.д. № 347/2004г. на РС гр.Л. също било разглеждано
два пъти в ОС гр. Л. – като в.гр. дело № 541/2004г. с продължителност 13 месеца
и след отмяна от ВКС на решението – като в.гр. дело № 135/2007г. с
продължителност осем месеца. Тя обаче според ответника ОС гр.Л. се дължи на
нередовно призоваване на ищцата, нейни нови доказателствени искания, смърт на
ответника и съдебна ваканция. Възразява, че ищцата е имала правната възможност
по чл.281 ГПК /отм./ да предяви в производството за делба – това по допускане
на делбата всички свои оспорвания на собствеността на ответниците, на
завещания, истинност на доказателства, искания за намаляване на дарения – т.е.
водените две отделни дела е могло да се разгледат в първата фаза на делбата
като въпроси на делбеното производство и по този начин да се избегне
двукратното спиране на делото за делба поради гр.д. № 14/2002г. и гр.д. №
347/2004г., двете на РС гр.Л.. Липсва необосновано забавяне на разглеждане на
делата от поведението на ОС гр.Л., ако се приеме забавяне – обезщетението да се
определи в рамките на предложеното по реда на ЗСВ.
Искът да се отхвърли като
неоснователен спрямо ОС гр.Л.,като им се присъдят разноски.
Ответникът ВКС на РБ оспорва иска
като неоснователен. От общия срок на продължителност на делото за делба счита,
че следва да се изключи периода от м.01.2002г. до м.07.2009г., през който
делото е било спряно поради поведението на ищцата. При обсъждане на
предпоставките по чл.2Б ал.2 ЗОДОВ твърди, че делото се характеризира с
известна фактическа и правна сложност, довела до известна продължителност на
първата и въззивна инстанция, но същата се дължи на поведението на участниците
в процеса и неговата сложност. Пред ВКС делбата е разгледана в срок от два
месеца, което независимо от инструктивния срок по чл.235 ГПК е разумен срок
поради свръхнатовареността на касационната инстнация. Възразява, че ищцата не е
уточнила промените в психичното й състояние, а в исковото производство вредите
следва да се установят, както и да се съществени. Като представя писмена защита
моли съда да отхвърли иска като неоснователен, като им присъди възнаграждение
за осъществената от юрисконсулт защита.
Контролиращата страна ОП – П., редовно
призовани, изразяват становище, че за да възникне законова
отговорност на Държавата по чл.2 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди в случая следва безспорно да бъде установена, както
незаконосъобразността на действията или бездействията на компетентните органи,
произтичащи от осъществяваната от тях дейност, така и наличието на реална
причинена вреда, вследствие от тази дейност - пряка причинна връзка. От
събраните по делото писмени и гласни доказателства е видно, че липсва пряка
причинна връзка между незаконната дейност на държавен орган и твърдяните вреди.
Предлага на съда да отхвърли предявения иск.
Съдът, като съобрази становищата на
страните и представените по делото доказателства, прецени ги по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Безспорно по делото е и това се
установява от приложеното дело за делба № 158/2001г. на РС гр.Л., че същото е
образувано на 14.02.2001г. по ИМ, постъпила на 09.01.2001г. в ЛРС на земеделски земи – седем имота и на Дворно
място със сградите в него в с.***, Община гр.Л., която е оставена без движение на
25.01.2001г., но само за доказателства за извършен въвод във владение на
процесните земеделски земи и на 13.02.2001г. нередовностите са били отстранени,
като делото е насрочено за първо съдебно заседание на 19.03.2001г. Същото не се
е състояло поради болничен лист на ответника Т.С.Г..
В следващото съдебно заседание на
07.05.2001г. по искане на ответниците РС гр.Л. оставил без движение ИМ за скици
и данъчни оценки на процесните имоти, което е следвало да направи още на
25.01.2001г. Насрочил делото за 31.05.2001г., когато ответниците са признали
иска за делба на земеделските земи, а ищцата е възразила за възстановяване на запазената
й Част от дворното място и постройките, която е счела че е накърнена с
Дарението от 1980г. на този имот.
На 12.07.2001г. се провело
следващо съдебно заседание, в което е прието заключение на СТОЕ и ищцата е
оспорила като нищожно Дарението на недвижим имот от 1980г. на Една втора ид.
част от Дворното място и постройките в с.***. Направила е искания по
доказателствата и съдът е насрочил делото за 11.10.2001г., което се е състояло
и по искане по доказателствата на ищцата делото е отложено за 15.11.2001г.
На 11.10.2001г. ищцата е твърдяла
пред ЛРС, че е узнала за Завещание на наследодателя Х.Г.П. в полза на сина му С.Х.Г.,
представено в земеделската кооперация Сдружение с.***.
В заседанието на 15.11.2001г. са
приети представените от ищцата писмени доказателства и по нейно искане е
назначена СИЕ, която да даде заключение за стойността на внесеното от
наследодателя дялово имущество в земеделската кооперация. Делото е отложено за 21.02.2002г., когато е прието
заключението на СИЕ и ответниците са представили Саморъчно завещание на Х.П. в
полза на С.Г. за цялото му движимо и недвижимо имущество – л.89 от делото на
ЛРС. В това заседание по искане на ищцата съдът е спрял делото за делба на осн.
чл.182 б.Г ГПК поради заведено от нея гр.д. № 14/2002г. против Т.С.Г. за
нищожност на Дарението от 1980г. на Една втора ид. част от Дворното място и
постройките в с.*** с правно основание чл.26 ЗЗД.
Видно от приложеното гр.д. №
14/2002г. на ЛРС, същото е приключено с влязло в сила решение на 30.12.2005г.
по гр.д. № 115/2005г. на ВКС на РБ.
От данните по гр.д. № 158/2001г.
на ЛРС се установява, че ищцата е подала молба на 29.04.2004г. – л.111 от
делото, същото да не се възобновява, като е изтъкнала, че в заседанието, в
което е постановено спирането, не е оспорила Саморъчното завещание, представено
от ответниците и поради това е предявила иск по чл.97 ал.3 ГПК /отм./ за
установяване истинността на завещанието, по която ИМ е образувано гр.д. №
374/2004г. по описа на ЛРС. В тази молба ищцата е поискала да не се възобновява
делбеното дело до приключване на гр.д. № 374/2004г. на ЛРС с влязло в сила
решение.
С резолюция от 09.02.2007г. ЛРС
възобновил делбеното дело и насрочил същото за 18.04.2007г., но при призоваване
на страните установил, че ответника С.Х.Г. на 13.02.2007г.
С молба от 27.03.2007г. на ищцата
– л.127 от делото, същата е поискала съдът да си отмени определението за
възобновяване, т.к. не са били налице условията за това – гр.д. № 374/2004г. на
ЛРС е било на производство пред ВКС и не е било приключило с влязло в сила
решение.
В съдебно заседание на
18.04.2007г. ЛРС задължил ищцата да представи У-ние за наследници на починалия
ответник, а тя от своя страна подновила искането си за спиране поради
неприключване на гр.д. № 374/2004г. на ЛРС с влязло в сила решение. Насрочил
делото за 27.06.2007г.
В това заседание поради
непризоваване на наследниците на С.Х.Г. и по искане на ответника Т.С.Г., който
представил болничен лист, съдът не дал ход на делото и задължил ищцата да
представи копия от ИМ и доказателствата за връчване на наследниците, отложил
делото за след пет месеца – за 06.11.2007г.
На 06.11.2007г. съдът заличил
починалия ответник, конституирал неговите наследници – Т.С.Г. и М.Ц. Г. като
страни в делбата, макар че първият от тях е бил ответник от началото на делото.
Поради това, че на могъл да направи извод кои са страните по в.гр.д. №
135/2007г. на ЛОС отказал спиране на делото по искане на ищцата и я задължил да
представи доказателства за това. Отложил делото за след четири месеца –
20.02.2008г.
В това съдебно заседание след
като приел като писмени доказателства заверен препис от решение на ЛОС по в.гр.
дело № 135/2007г. на ЛОС и жалба против същото, намерил че следва да задължи
ищцата да представи доказателства за висящо дело пред ВКС на РБ и отложил
делото за 29.04.2008г.
На 29.04.2008г. въз основа на
молба на ищцата и представено У-ние от ЛОС РС гр.Л. спрял за втори път
делбеното дело като от основанието и удостоверението следва, че спирането е до
приключване на гр.д. № 374/2004г. на РС гр.Л. с влязло в сила решение, което
видно от приложеното дело е станало на 01.06.2009г. с решението по гр.д. №
1190/2008г. на ВКС.
С разпореждане от 22.06.2009г.
ЛРС възобновил делото и го насрочил за 15.07.2009г., но призовал същите
ответници въпреки настъпилата смърт на първия от тях – л.195 – л.202 от делото.
В това съдебно заседание не дал
ход на делото поради непризоваването на ответницата М.Ц. Г. и задължил ищцата
да актуализира доказателствата към ИМ, както и да представи скици на имотите от
АГКК гр.Л.. насрочил делото за 20.10.2009г.
В това съдебно заседание ищцата е
представила Скици от АГКК гр.Л. в оригинал, но по искане на адвоката на
ответниците за копия от същите, съдът задължил ищцата да представи в
седмодневен срок копия от скиците за връчване на ответниците, а тях в тридневен
срок да изразят становище по същите. Отложил делото за 25.11.2009г., когато
видно от протокола за съдебното заседание – л.222 от делото на ЛРС намерил
недостатъци на ИМ и по молбата от 18.06.2009г. на ищцата – л.189 от делото, въз
основа на твърдението й че земеделските земи са придобити в СИО, оставил без
движение ИМ за уточняване на обстоятелствената Част на ИМ и петитума й, дал й
възможност да уточни искането си за размера на запазената й Част от
наследството като съобрази влязлото в сила решение по гр.д. № 14/2002г. на ЛРС
и изискал преписката по възстановяване на земеделските земи, предмет на
делбата. Отложил делото за 19.01.2010г.
На 02.12.2009г. ищцата е
депозирала молба – уточнение – л.224 – л.227 от делото, като съдът с резолюция
от 04.12.2009г. я приобщил към делото, но не изпратил преписи от същата на
ответниците, нито задължил ищцата да представи такива за връчване. В съдебното
заседание на 19.01.2010г. адвоката на ответниците заявил, че не е запозната с
молбата, съдът задължил ищцата да представи преписи за връчване и изискал от
ОбС Земеделие преписи справка колко решения са постановявани за земеделските
земи, връчвани ли са, обжалвани ли са. Отложил делото за 24.02.2010г.
С молба от 26.01.2010г. – л.249
от делото, ищцата е поискала освен възстановяване на запазената си Част и
намаляване на завещателните разпореждания по Саморъчното завещание от
09.04.1992г.
В заседанието на 24.02.2010г.
въпреки че като приложения на горната молба ищцата е посочила че представя два
преписи за ответниците, адвоката им отново се е позовал на това, че такива не
са му връчвани и не е запознат, съдът е приел представени от ищцата писмени
доказателства, но отново я е задължил да представя копия от молбата от
26.01.2010г. Отложил делото за 17.03.2010г.
В това заседание по искане на
защитата на ответниците задължил ищцата да впише ИМ, както и тези от 02.12.2009г.
и от 26.01.2010г. Отложил делото за 18.05.2010г., когато приел исканията на
ищцата по чл.30 ЗН, назначил комплексна СТИЕ и задължил страните да представят
доказателства. Отложил делото за 22.06.2010г.
В това заседание поради невнасяне
на депозита от ищцата и искането й за отмяна на определението за назначаване на
СТИЕ, съдът е отказал да отмени същото и отново я задължил за депозит като
отложил делото за 13.07.2010г., в което докладвал молба на ищцата от
12.07.2010г. с доказателства, при което по искане на защитата на ответниците
поради липса на преписи за представяне на същите, съдът задължил ищцата да
стори това и за трети път да внесе депозит за вещи лица. Отложил делото за
05.10.2010г., когато след като отменил определението си за СТИЕ, дал ход по
същество и взел делото за решаване.
Постановил решението по допускане
на делбата на 26.04.2011г. – шест месеца и единадесет дни след датата на
съдебното заседание.
Така от приложените дела са
установява, че в РС гр.Л. делбеното дело в първата фаза е престояло десет
години, три месеца и седемнадесет дни, от който период на два пъти по искане на
ищцата е била спирано за шест години, два месеца и тринадесет дни.
При обжалване на решението пред
ЛОС от ищцата, делото е образувано на 16.06.2011г. и е приключило на
14.12.2011г. с постановяване на решение № 288, като съдебното заседание по
същество е било на 25.11.2011г.
Продължителност на делото пред ОС
Л. – пет месеца и двадесет и осем дни.
По жалба на ищцата делото е
изпратено във ВКС, където е образувано на 10.04.2012г. и е свършено на
13.06.2012г. – два месеца и три дни.
Производството по извършване на
делбата е проведено за три години, пет месеца и осем дни – от 22.06.2012г. до
30.11.2015г., когато е постановено решение № 484 на ЛРС, като през този период
делото е спирано за девет месеца и два дни до приключване на гр.д. №
2300/2012г. на ЛРС с влязло в сила решение. Спирането е по искане на ищцата,
делото е взето за решаване на 30.09.2015г., а решението е постановено на
30.11.2015г.
Решението е обжалвано от ищцата и
от ответника Т.С.Г., постъпило е в ЛОС на 09.03.2016г. и с решение №
160/07.07.2016г. е приключено, като делото е взето за решаване на 22.06.2016г.
Поради това, че решението не е обжалвано пред ВКС на РБ, същото е влязло в сила
на 08.09.2016г. като продължителността на делото в ОС гр.Л. по извършване на
делбата е пет месеца и двадесет и девет дни.
Пак от приложените дела и
страните не спорят по това, е видно че гр.д. № 14/2002г. на ЛРС е разгледано с
влязло в сила решение на три инстанции за период от три години, единадесет
месеца и деветнадесет дни, при това двукратно от ЛОС и от ВКС след отменя на
първото въззивно решение.
Второто преюдициално дело – гр.д.
№ 374/2014г. на ЛРС за установяване неистинността на саморъчното завещание на Х.Г.П.
от 09.04.1992г. е разгледано с влязло в сила решение на три инстанции за период
от пет години, два месеца и двадесет дни, като отново е гледано двукратно от
ЛОС и ВКС на РБ, както и по частно производство пред ВКС във връзка с обжалвана
глоба от страна на ищцата, наложена от въззивната инстанция.
Безспорно е също така, че ищцата
е подала на 10.11.2016г. заявление чрез ИВСС до МП за констатиране на
нарушаване правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, по което
с писмо от 16.01.2017г. е била уведомена, че правото й на разглеждане и
решаване на делбеното гр. дело № 158/2001г. по описа на ЛРС в разумен срок е
нарушено и й се предлага сключване на споразумение с обезщетение от
1 100лв., което е могла да приеме в едномесечен срок от получаването на
предложението. Този срок е изтекъл без отговор от ищцата и същата е завела
настоящата ИМ от 18.06.2018г.
Спорни по
делото са въпросите налице ли е нарушение на правото на разглеждане и решаване
на делото за делба на ищцата в разумен срок и свързаните с него дела за
установяване на нищожност на Дарение от 1980г. на недвижим имот, както и за
установяване на истинността на Саморъчно завещание от 09.04.1992г., настъпили
ли са от това неимуществени вреди за ищцата и в какъв размер следва да се
присъди обезщетение за същите и от кой
от ответниците се дължи такова.
За да
отговори на спорните по делото въпроси съдът съобрази писмените доказателства и
свидетелските показания.
ПреЦ.та за
нарушението следва да се извърши по критериите на чл.2Б ал.2 от ЗОДОВ – обща
продължителност и предмет на производството, фактическа и правна сложност на
делото, поведението на страните и техните процесуални представители,
поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както
и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.
Общата
продължителност на делото за делба е 15г. и 8м. – от 09.01.2001г. до
08.09.2016г., когато е влязло в сила решението по извършването й. Сложността е
в двете фази на разглеждане на делбата, във всяко от които производства са
проведени множество съдебни заседания и въведени усложнения с участието както
на ищцата, така и на ответниците. За този период делото е спирано три пъти –
все по искания на ищцата за водене на още три граждански дела за период от 6г.,
11м. и 15д., като и трите са завършили неуспешно за ищцата. Не само по тази причина периода на спиране на
делата следва да се изключи от общата продължителност на делата – предвид
разпоредбата на чл.281 ГПК /отм./ тя е могла оспорването на Дарението от 1980г.
като нищожно да го направи в делбеното производство по допускането на делбата,
а така също и оспорването на истинността на Саморъчното завещание от
09.04.1992г. не е имало никаква пречка да са направи заедно с допускане на
делбата. Това, че при представянето на същото в съдебно заседание е пропуснала
да го оспори като документ не я е лишило от възможността по чл.118 ГПК /отм./
да поиска от съда да се произнесе по инцидентен установителен иск и за
оспорване истинността на Саморъчното завещание. При разглеждане на делбата при
действието на отменения ГПК нищо не е налагало в отделни производства да се
гледат гр.д. № 14/2002г. и гр.д. № 374/2004г., двете на ЛРС и по този начин да
стават причина за спиране на гр.д. № 158/2001г.
Третото
спиране е по иск за нищожност на делбата на Две трети ид. части от неописаните
в нот. актове второстепенни постройки в Дворното място в с.***, Община гр.Л.,
допусната с решението по гр.д. № 158/2001г., което също е изцяло по инициатива
на ищцата и за забавянето от това спиране компетентните органи не могат да
отговарят.
Следователно
релевантния период на разглеждане на делото за делба следва да се преценява
като осем години, осем месеца и петнадесет дни, в който подлежат на преЦ.коя от
инстанциите с какви действия е допринесла за забавяне на делбата, като изцяло
се оставят без обсъждане твърденията на ищцата за забавяне на двете
преюдициални дела – гр.д. № 14/2002г. и гр.д. № 374/2004г. на ЛРС, които ако
беше провела в самото делбено производство не биха довели до натрупване на
периодите от спирането на производството по допускане на делбата.
Въпреки
значителната фактическа и правна сложност на делото, ищцата е решила да упражни
правата си самостоятелно – без квалифицирана правна помощ, каквато е могла или
да ангажира лично или при невъзможност да финансира – да поиска по реда на ЗПП
да й се предостави такава. Това я е поставила в невъзможност да реагира в хода
на самите съдебни заседания, а дори се е стигало да иска отлагания на съдебните
заседания за да може да вземе становище по исканията на ответниците и
указанията на съда. Подлежали са на делба девет имота между трима съделители,
като в хода на делото първият ответник е починал.
Освен
горното с исканията за възстановяване на запазената й Част от наследството и
намаляване на завещателните разпореждания
делото е усложнено както в първата фаза, така и с исканията по сметките
– във втората фаза на делбата – ищцата за ползването на съсобствените имоти,
вторият ответник за подобренията. Допуснати са три експертизи в първата фаза, а
във втората – още четири, които са изисквали време за изработване на
заключенията и приемането им по делото.
Отчитайки
това поведение на водене на делото от ищцата, нарушение на правото на
разглеждане на делото в разумен срок се установява като допуснато от РС гр.Л. –
насрочване на делото между заседанията за срок от пет месеца и за срок от
четири месеца, а останалите двадесет заседания са в двумесечни срокове, които
са разумни интервали от време. Решението по допускане на делбата е изготвено в
период от шест месеца след изтичане на едномесечния срок за постановяването му,
а решението по извършването й – един месец след изтичане на срока за
изготвянето му.
Нито ОС гр.Л.,
нито ВКС на РБ са допуснали забавяне при разглеждане на делото и постановяване
на своите съдебни актове в първата фаза на делбата, защото според практиката на
ВКС и ЕСПЧ период от около една година на разглеждане на гражданското дело от
една инстанция не е прекомерен при отчитане на неговата фактическа и правна сложност.
Така стои
този въпрос и при разглеждане на делбата при извършването й – въззивната
инстанция ОС гр.Л. е разгледала и постановила решението си за срок от пет
месеца и двадесет и шест дни, което за конкретното дело е не само своевременно,
но и далеч под приетия критерий от около една година на съдебна инстанция.
Досежно преюдициалните
производства, причинили спиране на делото за делба не следва да се обсъжда
отговорност на съдилищата за нарушение на правото на разглеждането им в разумен
срок, защото са образувани през 2002г. и 2004г., когато разпоредбите на
отменения ГПК са допускали едновременното им разглеждане в делбеното
производство – и двете са оспорвания с характер на установителни искове, които
по дефиниция няма пречка да се разглеждат съвместно с иска за делба.
При приетия критерий от около година за една
инстанция за разглеждане на едно гражданско дело, съдът приема че конкретното
делбено дело с всички негови усложнения от оспорвания и възстановяване на
запазена Част от наследството, намаляване на завещателни разпореждания и искове
по сметките между съделителите е следвало да приключи за период от около седем
години на три инстанции с две самостоятелни производства – по допускане и по
извършване на делбата. Допуснато е нарушение на правото на ищцата за период от
около година и половина забавяне, но изцяло от РС гр.Л., за който другите двама
ответници не следва да носят отговорност.
Интересът,
който е имала ищцата от своевременно приключване на делото в разумен срок
предвид характера на делото за делба е от съществено значение за преЦ.та има ли
нарушение на правото й.
Настъпването
на неимуществени вреди в правната й сфера от това нарушение води до така
наречените обичайни вреди от бавно правосъдие, които не се нуждаят от
доказване.
Наред
с това видно от показанията на св.С.Ю.А. се установява, че познава ищцата Ц.повече
от 40 години. Съседи са, от един град, на един етаж живеят - на адрес: ул.„***“
№ 26, блок „***“, ап №3, а нейният е ап.№11, на същия адрес, на същия етаж.
Знае, че тя води дело в момента за обезщетение някакво. Тя водела дело в
продължение на много години за дял имала на къщата и нивите с чичо си в село ***,
Ловешко. Откакто починал чичо й, тя вече се притеснила. Започнали да водят дела.
Дали й документ за наследници. Тя не могла да вземе такъв документ от съда и от
Общината не й издали и тя се притеснила. Психически се поизтормозила, била
получила петна на нервна почва и общо взето си взела някакъв документ от там. Започнали
с това дело и със сина си и снаха си се карали за пари. Делото продължило 14-15
години. Понеже тя повечето време си живеела на ***, но когато почина чичо й,
пътувала много. Л. – ***, постоянно пътувала за да си оправи работите. Това
дело й съсипало живота. Специално със сина си имали много скандали. В резултат
на тези скандали и кавги, той си заминал за Англия и се установило, че не си
говорят до ден днешен. Тези дела й съсипали живота. Страхувала се да не загуби
наследството от бащиния дял, това й била целта, което й се полага, да си го
вземе.
Съгласно
разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Според
новата ал.2, в.з.с. от 02.12.2019г. когато искът е предявен срещу няколко
ответници, те отговарят солидарно, но в конкретния случай няма допринасяне за
нарушението от ОС гр.Л. и ВКС на РБ, за да бъдат съпричастни като субституенти
на Държавата и те като ЮЛ за вредите, претендирани от ищцата.
Съдът
кредитира показанията на свидетеля при условията на чл.172 от ГПК, тъй като
същите са в хармония с останалите доказателства по делото, основават се на
преките му впечатления, непротиворечиви са и са житейски правдоподобни,
независимо от възможната им заинтересованост като свързани с ищцата с близки отношения
– съседи и приятели.
От
събраните пред настоящата инстанция писмени доказателства и свидетелски
показания може да се направи извод, че искът за неимуществени вреди е частично основателен
и следва да се уважи частично, а не както се претендира обезщетение от
25 100лв. и солидарно от тримата ответници.
При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът се съобрази с чл.52 от ЗЗД, възприемащ
критерия за справедливост. Справедливостта не е абстрактно понятие. Тя е
свързана с преЦ.та на редица конкретни обективно съществуващи факти, които
трябва да се имат предвид при определяне на обезщетението. В тази насока е Постановление
№ 4/68 г. на Пленума на ВС.
В настоящия
случай ищцата е претърпяла моралните вреди, изброени по-горе – притеснения и
страх от материални загуби.
Като
съобрази изложеното до тук на основание чл.52 от ЗЗД по справедливост ПлОС определя
на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 2 400лв.
В този размер предявеният иск е основателен и доказан и следва да се уважи, а
за разликата до 25 100лв. да се отхвърли като неоснователен.
Законната
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди следва да се присъди от 18.06.2018г.
– датата на ИМ до окончателното изплащане на сумата.
Съгласно чл.10 ал.3 от ЗОДОВ ако
искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати
разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна
такса, както и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с
уважената част от иска. Ищцата не представя Списък с разноските и следва да й
се присъдят направените такива за д.т. от 10лв. Видно от Договора за правна
помощ на адв.Д. Д. от АК гр.П. – л.17 от делото, с ищцата не са договорили
възнаграждение и такова не е платено.
Представителят на ВКС на РБ
претендира възнаграждение за осъществената от юрисконсулт защита в размер на
300лв., срещу което ищцата възразява. Предвид отхвърлянето на иска спрямо този
ответник изцяло, Ц.Т.Г. следва да бъде осъдена да запрати на ВКС на РБ сумата
от 100лв., възнаграждение за юрисконсулт, определено по реда на чл.78 ал.8 ГПК,
вр. чл.37 ЗПП и чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ предвид
приключване на делото в едно съдебно заседание.
Водим
от горното, П.ски окръжен съд
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА на
основание чл.2Б от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди вр.
чл.52 ЗЗД Районен съд гр.Л. да заплати на ищцата Ц.Т.Г.
***, ЕГН ********** сумата от 2 400лв., представляваща обезщетение
за претърпените неимуществени вреди в резултат на
действията и бездействието на съда, довели до прекомерна продължителност на
гр.д. № 158/2001г. на РС Л., ведно със законната лихва от 18.06.2018г. – датата на ИМ до окончателното изплащане на
сумата, като за разликата до 25 100лв. и за
свързаните с него гр.д. № 14/2002г. и гр.д. № 374/2004г., двете на РС Л.,
отхвърля иска като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ
иска с правно осн. чл.2Б от ЗОДОВ вр. чл.52 ЗЗД на Ц.Т.Г. ***,
ЕГН ********** против ОС Л. и ВКС на РБ
гр.С. солидарно да заплатят на ищцата сумата от 25 100лв. обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от нея в резултат на действията и бездействието
им, довели до прекомерна продължителност на гр.д. № 158/2001г. на РС Л. и
свързаните с него гр.д. № 14/2002г. и гр.д. № 374/2004г., двете на РС Л., ведно
със законната лихва от 18.06.2018г. –
датата на ИМ до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.
ОСЪЖДА
на основание чл.10 ал.3 ЗОДОВ Районен съд гр.Л. да заплати на ищцата Ц.
Т.Г. ***, ЕГН ********** сумата от 10лв. – разноски за държавна
такса.
ОСЪЖДА на осн. чл.10 ал.4 ЗОДОВ Ц.
Т.Г. ***, ЕГН ********** да заплати на ВКС на РБ сумата от 100лв. –
разноски за възнаграждение за юрисконсулт.
Решението
може да се обжалва пред Апелативен съд гр.Велико Търново в двуседмичен
срок от съобщението до страните чрез
връчване на препис от същото.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: