Присъда по дело №458/2019 на Окръжен съд - Ловеч

МОТИВИ : Срещу подсъдимия Ц.Д.Б. ***, ЕГН **********, било повдигнато обвинение за престъпление по чл.343, ал.3, предложение 1, б. „б” предложение 1 във връзка с ал.1, б. „в“ от HK във връзка с чл.20, ал.2, изр.2 и чл.5, ал.3, т.1, предложение 1 от ЗДвП, за това, че на 24.11.2018 г. около 17,30 ч. в гр.***, по ул. „В. Л.“ пред дом с № *** при управление на МПС - „Опел Вектра“ с д.к. № ********, собственост на А.И.Б. от гр.***, нарушил правилата за движение - чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП /Д.В. бр. 20/05.03.1999 г., Д.В. 86/18.10. 2018 г./ - не намалил скоростта и в случай на необходимост не спрял когато възникнала опасност за движението - движение на пешеходеца С.Н.К. в тъмната част на денонощието в неговата пътна лента и по непредпазливост причинил смъртта на С.Н.К., ЕГН **********, от гр.*** и деянието е извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта от 0,67 промила.

Представителят на Окръжна прокуратура-Ловеч, прокурор Румен Петров заявява, че поддържа обвинението срещу подсъдимия, така както е повдигнато, счита, че фактическата обстановка по делото е изяснена и посоченото престъпление е извършено по начина описан в обвинителния акт.

По отношение индивидуализацията на наказанието, тъй като делото е разгледано по реда на глава 27 от НПК и с оглед изискванията на чл.373, ал.2 от НПК, предлага решаващият съд да приложи разпоредбата на чл.58 а, ал.1 от НК. Намира, че наказанието следва да бъде определено към минималния размер предвиден от законодателя, а именно 3 години лишаване от свобода, което след съответната редукция да стане 2 години лишаване от свобода. В тази връзка сочи, че подсъдимият е неосъждан, че същият е с добри характеристични данни и е демонстрирал безупречно процесуално поведение. Счита, че би могло да се приеме, че е налице съпричиняване на резултата от страна на пострадалия, тъй като последният не е изпълнил задължението си визирано в чл.108, ал.1 от ЗДвП, а именно да се движи по тротоара. Сочи, че употребата на алкохол като елемент от състава на престъплението не следва да се отчита като допълнително отегчаващо вината обстоятелство. Заявява, че няма пречка изпълнението на наказанието лишаване от свобода да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 4 години. Предлага на съда да наложи и кумулативно предвиденото в чл.343 г от НК наказание - лишаване от право да се управлява МПС за срок от 1 година и 6 месеца.

Относно веществените доказателства - количката и автомобила, предлага те да бъдат върнати на собствениците им.  

Подсъдимият Ц.Д.Б., редовно призован, се явява в съдебно заседание, лично и с пълномощника си адв. В.А. ***. Признава се за виновен по така повдигнатото му обвинение, като чрез процесуалния си представител прави искане по делото да се проведе съкратено съдебно следствие по смисъла на чл.370 и сл. от НПК и дава съгласие за това. Поддържа казаното от защитника си. Заявява, че искрено съжалява за случилото се, което определя като „една нелепа грешка”. Моли да не му бъде налагано ефективно наказание, тъй като няма кой да гледа жена му, която е на едно място, трудно подвижна, с инсулт и операция на дебелото черво. Твърди, че има рак на простатата 80 % и инсулт, вследствие на напрежението, което е преживял след настъпилия инцидент.

Защитникът с оглед направеното от Б. изявление, заявява, че  приемат изцяло фактическата обстановка отразена в обвинителния акт, намира, че същата е изяснена по безспорен и категоричен начин. Изтъква, че доверителят му има критично отношение към извършеното, че същият търпи негативни последици от морална страна, че той се чувства съпричастен и виновен за това деяние. Твърди, че за подзащитния му ще има огромни  икономически последици, тъй като дори и застрахователят да плати, при наличие на алкохол в кръвта, подсъдимият ще трябва да понесе всички негативни последици.

Предлага да му бъде наложено наказание от три години лишаване от свобода, с редуциране при наличие на самопризнанието и с отчитане на приложението на чл.66, ал.1 от НК да бъде изтърпяно наказанието условно, като счита, че в конкретния случай ще има ефект, подсъдимият достатъчно да се въздържа от такива действия. С оглед наказанието лишаване от право да се управлява МПС, се присъединява изцяло към казаното от прокурора. Заявява, че са съгласни  след влизане на присъдата в сила веществените доказателства по делото да бъдат върнати на техните  собственици.

Предвид обстоятелството, че по делото е проведено съкратено съдебно следствие по смисъла на чл.370 и сл. от НПК и съдът установява, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства - показанията на разпитаните свидетели, от заключенията на вещите лица по назначените на ДП съдебно-медицински, автотехнически и фоноскопска експертизи, от останалите писмени и веществени доказателства, и след като съобрази разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК съдът приема за установени обстоятелствата изложени в Обвинителния акт :

На 24.11.2018г. след 16,30 ч. пострадалият С. К., живущ *** отишъл да взима мляко от негов познат от същия град. Взел ръчна количка в която поставил шишета. Около 17,30 ч. на телефона на дъщеря му свидетелката К.Д. /л. 211-212/ се обадил св. Б. И. /л. 221/ който й казал, че баща й е ударен от кола по главната улица на квартала /кв. ***/. Тя веднага със своя автомобил отишла на място. Заварила баща си изправен до един дувар, а до него били подсъдимият Б. и св. М. Х. /л. 222-224/. Заедно с тях качила баща си в своя автомобил на предната дясна седалка. Той бил в съзнание, говорел несвързано, питал какво е станало. Взела със себе си и ръчната количка, която била там. Малко след това в дома им дошъл свидетелят д-р С. П. Б. /л.231/, който го прегледал. К. имал ниско кръвно налягане и болки в гръдния кош, имал охлузвания и по лицето. Св. Б. се усъмнил за наличие на вътрешен кръвоизлив. През цялото време К. бил легнал по гръб. Казал на роднините си да извикат бърза помощ. Д. се обадила по телефона в БНМП Троян. Пристигналата линейка и тя закарала К. в БНМП - Троян където отишли двете дъщери и съпругата му. При правенето на снимки в скенера той починал.

Св. М. Х. на 24.11.2018 г. около 16,30 ч. се обадил по телефона на подсъдимия Б. с молба да го закара до магазин в кв. „Зла река” да пазаруват, като подсъдимият дошъл малко след 17,00 часа. Напазарували в магазина и си тръгнали обратно. Пътували по ул. „В. Л.”, уличното осветление не работело. Било тъмно и имало лека мъгла. Разминали се с автомобил и в последния момент Х. видял по средата на тяхната пътна лента нещо, което не различил. Извикал на Б. да бяга в ляво. Последният явно го бил забелязал, защото още преди извикването на Х. бил завил леко на ляво, но все пак ударил движещия се там човек. Ударът настъпил със страничното дясно огледало на автомобила и човекът паднал на пътя встрани, в дясно от автомобила с главата си към тротоара. Според Х. автомобилът се движел с не повече от 30 км/ч и Б. веднага спрял. Двамата с Х. слезли и видели К. на земята, а до него пазарска количка на две колела с бяла пазарска чанта в нея, която Х. възприел преди удара. Пострадалият  казал няколко пъти, че нищо му няма. В това време минал св. Б. И. и от неговия телефон се обадили на дъщерята на К., като от същия телефон Б. се обадил на телефон 112. При направената проба за наличие на алкохол в кръвта от пристигналите полицаи тя показала положителен резултат. С издадения му талон Б. /л.54/ тръгнал за БНМП - Троян да даде кръв за изследване.

Св. Б. И. когато се прибирал около 17,30 ч. от лов по ул. „В. Л.” видял, че има настъпило ПТП. Там подсъдимият Б. и св. Х. придържали К. прав. Уличното осветление не светело. К. бил контактен, питал кой го е ударил. И. звъннал и след малко на местопроизшествието дошла дъщерята на К. – св. К.Д.. Обадили се по телефона и на местния лекар д-р Б., който казал да го закарат в поликлиниката. Св. Д. натоварила баща си в автомобила и тръгнала към поликлиниката. В това време дошъл съпруга й, като от телефона на И., подсъдимият Б. се обадили на тел. 112 и изчакали органите на полицията. Автомобилът не бил местен.

На същата дата по същото време св. Н. З. /л. 227/ заедно със св. И. И. /л. 234/ пътувал със своя автомобил в обратната посока /от кв. *** към кв. Центъра / по същата улица. Около 17,20 ч., на около 50 м. преди болницата, видял силует на човек, който се движел пеша в срещуположната пътна лента с гръб към движението. Малко след това, на около 50 м. той се разминал с автомобил, пътуващ в срещуположната му лента. И двата автомобила карали на къси светлини. Малко след разминаването чул силен удар. Отбил в дясно и отишъл на мястото на ПТП. Видял, че водачът и спътникът му прикрепят възрастен мъж, облечен в тъмни дрехи. Десния фар на автомобила бил счупен, а дясното странично огледало висяло. Водачът казал, че удара е бил в това огледало. Свидетелят тръгнал и закарал И. и сина му до тях и след малко се върнал. Тогава вече уличното осветление вече работело, а там била и дъщерята на пострадалия. Тя тръгнала със своя автомобил да кара баща си до поликлиниката, а там останали водачът и зетят на пострадалия да чакат КАТ. Автомобилът не бил местен. Св. И. се возел на задната дясна седалка заедно със сина си. При разминаването той забелязал пешеходеца, когото познал като С. К., че се движи в срещуположната пътна лента в края и до тротоара. Видял, че бута или влачи ръчна количка. С другия автомобил се разминали на около 20-30 м. преди да чуе удара от настъпилото ПТП. Той не е слизал от автомобила.

Улица „В. Л.” в гр.*** по схемата на ОПУ - Ловеч е широка 6,50-6,80 м., има тротоари в ляво и дясно по посоката на движение на лекия автомобил /л.104-105/. Видно от извършения и оглед /л.25/ тя е широка 7 метра, дясната пътна лента в посока юг е широка 3,60 м., а лявата 3,40 м. ПТП е настъпило в дясната пътна лента. По нея има изградено улично осветление. То се включвало при здрачаване, изключвало се в 23.00 ч. и се включвало отново в 03.00 ч. /л.110, 112/. Уличното осветление се намира захванато на наличните циментови стълбове на разстояние между тях по 30 м. В конкретния случай то не е било включено в часа на възникване на ПТП. Времето е било с разкъсана облачност, вечерта почти безоблачно. Не е регистрирана намалена видимост през денонощието, превалявания е имало последно на 22.11.2018 г. след полунощ, тогава е паднал дъжд с образуване на поледица. На 23.11.2018 г. след 07,30 ч. е отчетена снежна покривка от 1 см., като на следващия ден снегът се е стопил / л.96/.

Ръчната количка, ползвана от К. по време на ПТП е била предадена доброволно от неговата дъщеря /л.126/. От огледа й /л.127-130/ се вижда, че тя е на две колела, черна на цвят, с поставена на нея платнена чанта с две вертикални бели ивици. По нея има деформации.

От отговора на ФСМП - Ловеч става ясно, че обаждането е постъпило в 17:42 ч. Смъртта е настъпила в 19,30 ч. /л. 90/. От фиша за СМП е записано, че старта е в 17,44 ч., в болница 19,04 ч., а другото съдържание е напълно нечетливо /л. 91 /. От дирекция ,,НС 112” /л.114-115 / е получена информация, че обаждането за това ПТП е настъпило в 17:30:46 ч. от лице, представило се като Ц. Б., от телефон - **********, който е на св. Б. И.. В 17,44 ч. е имало второ обаждане от лице представило се като К.Д., от нейния телефон - **********. Сигналът е предаден на ОД МВР Ловеч в 17:39 ч., а на ФСМП - Ловеч в 17:39 ч. Заключението на назначената и реализирана съдебно фоноскопска и идентификационна експертиза по приложения СД е визиуализирала проведените разговори при тези обаждания /л.117-124 /.

От заключението на съдебно медицинската експертиза /л.35-37/ е видно, че при огледа и аутопсията на 25.11.2019 г. на трупа на С.Н.К. са установени рана и охлузвания предимно в областта на дясната половина на лицето, охлузвания в областта на дясно коляно, кръвонасядания по задната повърхност на лява подбедрица и ляво бедро, кръвонасядания на меката черепна покривка, кръв в гръдната кухина, счупване на гръбначния стълб, счупване на ребра двустранно, разкъсване на белодробния паренхим, липса на алкохол в кръвта и урината. Непосредствената причина за смъртта на К. е острата кръвозагуба, вследствие травматичното разкъсване на важен орган - бял дроб и наличие на голямо количество кръв в гръдната кухина, повреда несъвместима с живота, предвид което смъртта е била неизбежна. Приетия механизъм е следния : първо съприкосновение между пострадалия и превозното средство е в областта на лява подколеница на 27 см. над лявата пета, подхвърляне на тялото и последващ удар в областта на гърба при който са се получили нараняванията на гръбначния стълб и ребрата.

От заключението на съдебно медицинската експертиза /л.184-192/ става ясно, че Б. е бил изпробван в 18,13 часа с техническо средство, което е отчело наличие на алкохол в издишания въздух 0,76 промила, а видно от протокола за химическо изследване на СХЛ към ЦСМП - Плевен е, че наличието на алкохол в кръвта на Б. е 0,12 на промила, като същият е дал кръв за изследване в 21,10 часа, видно от протокола за медицинско изследване на ФСМП - Троян. Кръвта за изследване е иззета три часа след пробата с техническо средство и при изследване по газхроматографски метод е установено наличие на алкохол в кръвта от 0,12 промила. Тази разлика може да се обясни с елиминация на алкохола през изминалото време от три часа. Скоростта на елиминация на консумирания алкохол протича с различна скорост, като е приета средна стойност 0,15 промила на час (възможни гранични стойности от 0,07 до 0,30 промила). При стойност 0,15 промила на час от 18,13 до 21,10 часа е елиминиран около 0,45 промила от алкохола. Следователно, към 18,13 ч. съдържанието на алкохол в кръвта е било минимум 0,57 промила (0,45 + 0,12). Както е отбелязано по-горе, елиминацията може да протича и с по-голяма скорост, което да обясни резултата получен с техническото средство. Установеното количество алкохол от 0,57 промила е в границите на лека степен на алкохолно опиване. При проучвания е установено, че при алкохол в кръвта 0,4 промила качеството за управление на автомобилното средство намалява с 18-32%. При концентрация на алкохол в кръвта от 0,3 до 0,9 промила рискът за транспортни злополуки е 7 пъти по-голям. При съдържание от 0,6 промила се нарушава критичността, удължава се рефлексното време, забавят се реакциите; при съдържание до 0,8 промила -неправилна оценка за скорост и разстояние, намаляване на страничния контрол.    В амб. лист № 000141 е отразен преглед от офталмолог, извършен на Ц.Б. на 11.02.2019 година. При прегледа е поставена диагноза хиперметропия, т.е., далекогледство. Хората, страдащи от далекогледство изпитват проблеми, свързани със зрението наблизо, например при четене, но лицата с хиперметропия виждат добре надалече. Далекогледството се развива освен като болестно състояние, но и с напредване на възрасгта - т.нар. пресбиопия. Лявото око е с нормална зрителна острота. Далекогледството на дясното око е много слабо изразено и при наличие на запазена острота на другото око е всъщност без практическа стойност. Бифокалните стъкла са вид оптична леща (диоптрично стъкло), което се състои от две части - горната част е за далечно виждане, а долната е по-малка допълнителна леща, която позволява да се фокусират обектите наблизо. Далекогледството се коригира с очила (плюс лещи). При шофиране не е необходимо да се използват очила за корекция на далекогледството, тъй като хиперметропите виждат добре надалеч.     При аутопсията са установени следните травматични находки: счупване на гръбначния стълб в областта на гръдните прешлени, счупване на ребра двустранно - отдясно от второ до пето, отляво — от трето до дванадесето; разкъсване в хилуса на десния бял дроб и около 500 мл. кръв в лява гръдна половина; над два литра кръв в дясна гръдна кухина; разкъсно-контузна рана над лявата вежда и охлузвания по лицето вдясно; кръвонасядане по ляво бедро и подбедрица. Уврежданията са резултат на тъпи травми със значителна сила и отговарят по механизъм на получаване при описваното пътно­транспортно произшествие - блъскане, отхвърляне и падане на пострадалия върху пътната настилка. Предприетите действия от свидетелите - местене на пострадалия, превозване в кола седнал и т.н. са неправилни в конкретния случай, тъй като е налице фрактура в областта на гръбначния стълб (което те не са могли да знаят), но уврежданията - разкъсване на белия дроб, счупването на ребрата и фрактурата в областта на гръбначния стълб не могат да бъдат причинени при това местене и транспортиране на пострадалия. Според данните от свидетелите и аутопсионната находка може да се опише следния механизъм на произшествието: блъскане от лекия автомобил с дясната му странична част - странично огледало и калници (при което са причинени счупване на гръбначния стълб на височина 112 см. от основата на стъпалата и кръвонасядане по задната повърхност на лявата подбедрица и бедро на височина около 27 см. от основата на стъпалата), отхвърляне напред и надясно, и падане върху пътната настилка, при което са причинени нараняванията по лицето. Разкъсването на тъканите в хилуса (залавното място) на белия дроб е резултат от тежкото сътресение на тялото. Пострадалият е бил с гръб към автомобила в момента на удара. Всички установени при аутопсията увреждания са прижизнени и получени в кратък интервал от време. Последователността на причиняването им е описана по - горе, както и значението на действията на свидетелите. При гръбначна травма правилното поведение е да се обездвижи пострадалия, но това е могло да се извърши от специалисти. Между местенето и транспортирането на С. К., и настъпилата смърт няма причинна връзка - всички травми, довели до нея, са получени при произшествието (блъскане на пешеходец от лекия автомобил). Местенето на пострадалия, както е било извършено от свидетелите, е създавало възможност за допълнително разместване на фрактурите на гръбначния стълб и ребрата, но травмите сами по себе си са много тежки, с крайно неблагоприятна прогноза по отношение изхода.

От заключението на допълнителната съдебно медицинска експертиза /л.195-197 / е видно, че на 24.11.2018 г. около 17.30 при управление на лек автомобил Ц.Б. е допуснал ПТП - блъснал пешеходеца С. К., който в последствие е починал от нараняванията си. При изследването с апарат „Алкотест Дрегер” в 18.13 часа, техническото средство е показало резултат 0.76 промила /л.49-50/. Пробата кръв е взета в 21.10 ч. и при количественото изследване по метода на Газхроматографията е показала 0.12 промила /л.52/. Водачът тежи около 75 килограма. Между времето на ПТП и вземането на пробата кръв са изминали три часа и четиридесет минути. Обичайната скорост на елиминация на алкохол е 0.15 промила  на час, /като са възможни и граници между 0.07 и 0.3 промила/, от което следва, че към момента на произшествието Б. е бил с концентрация на алкохол около 0.67 промила. Разликата с показанията на техническото средство може да се обясни с индивидуална ускорена елиминация. За да се постигне концентрация на алкохол около 0.7 промила, човек с теглото на водача - 75 кг. следва да е консумирал около 35 грама  96 градуса спирт, което се равнява на 1 000 мл. бира или 350 мл. вино или 100 мл. 40 градусов концентрат. Водачът на автомобила съобщава, че приема следните медикаменти : Релвар - прах за инхалация -кортикостероиден противовъзпалителен препарат, който облекчава внезапен пристъп на задух и кашлица. Едната съставка - Вилантроп е към групата лекарства дългодействащи бронходилататори. Не съдържа алкохол, няма противопоказания при шофиране. Йонистиб - 50 м.г., ползва се при напреднал рак на простатата. Блокира нежеланите ефекти на мъжките полови хормони - андрогени и така потиска растежа на клетките в простатата. При употреба се изисква повишено внимание при шофирани, не съдържа алкохол. Елигард депот - от групата на гонадотропин освобождаващи хормони и се ползва за понижаване на тестостерона и се ползва при напреднал хормоналнозависив рак на простатата при възрастни мъже. Възможно при употреба да се появи чувство за умора, замайване зрителни смущения, изисква се повишено внимание при шофиране, не съдържа алкохол. И трите посочени препарата не могат да влияят на концентрацията на алкохол в кръвта след употребата им.

От заключението на назначената и реализирана тройна съдебно автотехническа експертиза /л. 137-158/ е видно, че мястото на удара, отразено като вертикална проекция на контактното петно между предна дясна ъглова част на процесния автомобил „Опел”, модел „Вектра” с ДК № ******** и задна лява част на пешеходеца С.Н.К. от гр.*** върху пътната настилка е в лентата за движение на МПС. В надлъжно направление мястото на удара е на 3,4 м. от Ор. № 1. В напречно направление, мястото на удара е на 1,7-1,8 м. от десния край на асфалтовата настилка по посока на движение на МПС. Положението на лекия автомобил и пешеходеца в мястото на удара, е отразено с позиция № 5 в приложение № 1 от заключението. Произшествието се състои в удар между л.а. „Опел” и пешеходеца С.Н.К., което е станало по следния механизъм :

На 24.11.2018 г., около 17:05 ч. в гр. *** на ул. „В. Л.”, пред дом № ***, в западната пътна лента Ц.Д.Б., управлявайки лек автомобил „Опел”, модел „Вектра” с ДК № ********, се е движил непосредствено преди удара с пешеходеца със скорост 37,22 км/час в посока център гр. *** с включени къси светлини. В същото време пешеходецът С.Н.К. се е движил в същата посока по средата на западната пътна лента със спокоен ход и скорост 3,2 км./час. Към момента, в който лекия автомобил се е намирал на разстояние около 50 м. от пешеходеца, десният фар на МПС е започнал да го осветява и към този и последващ момент, водачът на МПС е имал техническата възможност да го възприеме като местонахождение и посока на движение. Когато разстоянието между челната част на МПС и тилната на пешеходеца станало 16 м. водачът на автомобила е предприел спиране. Така лекия автомобил се е приближавал закъснително към тилната лява част на пешеходеца, който транслационно се е движил със спокоен ход, с което се е стигнало в определен момент до контакт между тях и удар. Мястото на удара е в лентата за движение на МПС. В надлъжно направления мястото на удара е на 3,4 м. от Ор № 1 /циментов електрически стълб, на десния тротоар по посоката на огледа / север юг / на 0,35 м. от дувара на къщата и на 0,29 м. от края на тротоара /. В напречно направление, мястото на удара е на 1,7-1,8 м. от десния край на асфалтовата настилка по посока на движение на МПС. Ударът е реализиран между задната част на долен ляв крайник на пешеходеца и преден десен край на облицовката на предна броня. С това е настъпил първоначалния контакт между тях, който от техническа гледна точка представлява началото на удара. От посоченото начало на удара върху крайника на пешеходеца е възникнал ударен импулс, приложен в контактното петно и действащ по посока на движение на автомобила. От това е настъпило съответно телесно увреждане, но и изместване на същия по посока на движение на автомобила - избиване на опората под масовия център на тялото. С това е започнало пропадане на горната част от тялото към преден десен калник, преден капак и предна дясна колона, с едновременно въртене през масовия център. Последвал е контакт на тялото с преден капак и дясно огледало за обратно виждане с последващо отхвърляне на тялото върху настилката, преобръщане и търкаляне до установяване в покой. След реализирания контакт процесният автомобил закъснително се е установил след удара в покой, при което произшествието е приключено. Скоростта на движение на лекия автомобил към момента на удара е била 37,22 км./час. Съобразно характера и механизма на ПТП, пешеходецът С. К. преди ПТП се е движил по ул. „В. Л.”, пред дом № *** в гр. *** в същата посока по средата в лентата за движение на процесния автомобил като от двете страни на асфалтовата настилка са съществували тротоари. От друга страна пострадалият пешеходец е имал възможността да се движи по пътното платно на МПС, но в противоположната посока на движение на МПС и най-близко до края на платното, което може да се разгледа като причинна връзка за настъпване на ПТП от негова страна. Водачът на процесният автомобил е имал техническата възможност да предотврати ПТП. Технически възможно е да се направи извод, че водачът на автомобила е имал техническа възможност да предприеме спиране и спре до мястото на удара с пешеходеца при движение със скорост до максимално разрешената за населени места, но е допуснал закъснение при използване на спирачната система на МПС и е реализирал спиране с по-малко закъснение от максималното. Пешеходецът С. К. е имал техническа възможност да предотврати ПТП. Той е имал техническата възможност да осъществи движение по платното на ул. „В. Л.” в гр. ***, в лентата за противоположна посока за движение на МПС, в близост до тротоара или върху източния тротоар, който е с широчина 1,4 м., с което да предотврати ПТП. Надлъжното разстояние на видимост за водача на процесния автомобил „Опел”, при движение на къси светлини в тъмната част на денонощието е около 50 м. Съобразно амбулаторен лист № 000141 с отразен преглед от офталмолог, извършен на подсъдимия Б. на 11.02.2019 г. е установено далекогледство което дава възможност за възприемане на обекти надалеч добре. Констатирано е, че лявото око е с нормална острота, а далекогледството на дясното око е слабо изразено, което не се отразява на намалена възможност за възприемане надалеч. Предвид тези обстоятелства Б. е имал техническата възможност да възприеме пешеходеца на разстояние около 50 м. пред МПС като местонахождение, посока и направление при осветеност на къси светлини на автомобила. Необходимото разстояние за спиране на лекия автомобил при скорост в момента на удара 37,22 км/час е 25,42 м. Подсъдимият е допуснал закъснение при използване на спирачната система на МПС към момента, в който е имал възможността да възприеме пешеходеца и е реализирал спиране върху настилката със спирачно закъснение по- малко от максималното. Първоначалният контакт е реализиран между задната част на долен ляв крайник на пешеходеца и преден десен край на облицовката на предна броня. При извършеният външен оглед на процесния автомобил не са намерени причини от технически характер, които да са в причинна връзка с ПТП.

От заключението на допълнителната тройна автотехническа експертиза /л.169-178/ става ясно, че като характер на осъществяване на удара на пешеходеца в случая има типичен тилен контакт в тялото на пешеходеца с предна дясна ъглова част на МПС в областта на преден десен мигач с деформация на преден капак (дясна част) и контакт с дясно огледало за обратно виждане в процес на реализирано закъснително движение. Скоростта на процесния автомобил, преди започване на спиране от водача, към момента в който пешеходеца е бил осветен от фаровете на къси светлини е била 62,28 км/час. Скоростта на автомобила след реализирано закъснително движение от страна на водача на МПС, към момента на първоначален контакт с пешеходеца, е била 37,22 км/час. Скоростта на пешеходеца, съобразно възрастовата граница 77 г. е била 3,2 км/час . Отстоянието до мястото на удара, от което е реагирал водачът на МПС за спиране е не по-малко от 17,57 м. Отстоянието на пешеходеца до мястото на удара към момента, в който водачът на МПС е предприел спиране е било 1,51 м. Отстоянието на пешеходеца до мястото на удара към момента на осветеност на фаровете е било 4,3 м. Надлъжното разстояние, което автомобила е изминал от момента на първоначален контакт при удара до мястото на установяване в покой е 13,86 м. Необходимото разстояние за спиране на процесния автомобил или така наречената „опасна зона” е онова разстояние в метри, което МПС изминава от момента на поява в полезрението на водача сигнала за опасност до момента на установяване в покой при максимално спирачно въздействие върху спирачната система. Тя при скорост от 37,2 км/ч е била 25,42 м. При скорост от 50 км/ч е 38,48 м. Дължината на опасната зона при скорост на движение 62,28 км/час е 53,11 м. Технически възможно е да се направи извода, че водачът на автомобила към момента на осветеност на пешеходеца се е движил със скорост по-висока от максимално разрешената за населено място и при своевременни действия за спиране с максимална ефективност е имал техническа възможност да спре до мястото на удара и предотврати ПТП, и при реалната скорост на движение и при максимално разрешената за населени места. Водачът на автомобила категорично е имал техническа възможност да предотврати ПТП. Този водач сам без наличието на други обективни фактори се е поставил в положението на съответен удар с пешеходеца, движейки се със скорост в населено място по-висока от максимално разрешената и реализирайки спиране с ефективност по-малка от максималната. При движение от страна на водача на автомобила със скорост до 50 км/час и своевременно и предприето спиране с максимална ефективност към момента на осветеност на пешеходеца ПТП е предотвратимо.

            От така установената фактическа обстановка, решаващият съд приема, че подсъдимият Ц.Д.Б. е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл.343, ал.3, предложение 1, б. „б” предложение 1 във връзка с ал.1, б. „в” от HK във връзка с чл.20, ал.2, изр.2 и чл.5, ал.3, т.1, предложение 1 от ЗДвП, като на 24.11.2018 г. около 17,30 ч. в гр.***, по ул. „В. Л.“ пред дом с № *** при управление на МПС - „Опел Вектра“ с д.к. № ********, собственост на А.И.Б. от гр.***, нарушил правилата за движение - чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП /Д.В. бр. 20/05.03.1999 г., Д.В. 86/18.10.2018 г./ - не намалил скоростта и в случай на необходимост не спрял когато възникнала опасност за движението-движение на пешеходеца С.Н.К. в тъмната част на денонощието в неговата пътна лента и по непредпазливост причинил смъртта на С.Н.К., ЕГН **********, от гр.*** и деянието е извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта от 0,67 промила.

Настоящият състав приема, че по време на съдебното следствие по един категоричен и несъмнен начин бе установено, че подсъдимият е автор на престъплението за което е предаден на съд. Последният е осъществил  изпълнителното деяние чрез действие, като нарушил разпоредбата на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП - въпреки задължението си като водач да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, при възникване на опасността за движението - движение на пешеходец в тъмната част на денонощието в неговата пътна лента, деецът не намалил скоростта и в случай на необходимост не спрял. Подсъдимият се е отклонил от тези правила, като поведението му се е изразило в непредприемане при наличната възможност да види пешеходеца на светлините на фаровете на не по - малко от 50 м., да осъществи спиране с максимална спирачна ефективност.

От заключението на допълнителната тройна автотехническа експертиза /л.169-178/, коментирано по-горе, се установява, че дължината на опасната зона на спиране при реалната скорост на движение в момента на възприемане на пешеходеца е била 53,11 м. При скорост от 50 км/ч тя е 38,48 м., а при 37,22 км/ч тя е 25,42 м. Автомобилът се е движил непосредствено преди удара с пешеходеца със скорост 62,28 км/ч в посока център гр.*** с включени къси светлини. В същото време пешеходецът С. К. се е движил попътно по средата на западната пътна лента със спокоен ход и скорост 3,2 км/час. Към момента, в който лекият автомобил се е намирал на разстояние около 50 м. от пешеходеца, десният фар на МПС е започнал да го осветява и към този и последващ момент водачът на МПС е имал техническата възможност да го възприеме като местонахождение и посока на движение. Отстоянието до мястото на удара, от което е реагирал подсъдимият за спиране, е не по-малко от 17,57 м. Отстоянието на пешеходеца до мястото на удара към момента, в който водача на МПС е предприел спиране е било 1,51 м. Отстоянието на пешеходеца до мястото на удара към момента на осветеност на фаровете е било 4,3 м. Надлъжното разстояние, което автомобилът е изминал от момента на първоначален контакт при удара до мястото на установяване в покой е 13,86 м. Техническият извод е, че водачът на автомобила към момента на осветеност на пешеходеца се е движил със скорост по-висока от максимално разрешената за населено место и при своевременни действия за спиране с максимална ефективност е имал техническа възможност да спре до мястото на удара и предотврати ПТП и при реалната си скорост на движение, но и при максимално разрешената за населени места от 50 км/ч деецът категорично е имал техническа възможност да предотврати ПТП. От изложеното следва, че подсъдимият сам, без наличието на други обективни фактори се е поставил в положението на съответен удар с пешеходеца, движейки се със скорост в населено място по-висока от максимално разрешената и реализирайки спиране с ефективност по-малка от максималната. При движение от страна на Б. със скорост до 50 км/час и дори с реалната, и своевременно предприето спиране с максимална ефективност към момента на осветеност на пешеходеца ПТП е било предотвратимо. Освен това опасната зона на спиране, при реалната скорост на движение от 53,11 м., е по - голяма от осветеното пространство на фаровете от 50 м., поради което не може да има случайно деяние. Настъпилият общественоопасен резултат е в пряка причинна връзка с допуснатото от подсъдимия нарушение на ЗДвП.

В конкретния слечай е налице и квалифициращото обстоятелство на чл.343, ал.3, пр.1 от НК - управление на МПС в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта 0,67 промила. Разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1, пр.1 във връзка с чл. 174, ал.1, т.1 от ЗДвП изиска тази концентрация да е най- много 0,5 промила. В случая не е налице причинна връзка между пияното състояние на подсъдимия и допуснатото от него посочено нарушение на ЗДвП. Пияното състояние на дееца се установява чрез двете допълнителни съдебно медицински експертизи.

За настъпилото ПТП вина има и пострадалият С.Н.К., който като пешеходец е нарушил разпоредбата на чл.108, ал.1 от ЗДвП, задължаваща го да се движи по един от двата налични тротоара, като в конкретния слечай К. не е имал причина да не стори това и с поведението си е съпричинил съставомерния резултат.

От субективна страна подсъдимият е действал виновно, като във вина следва да му се вмени престъпна небрежност по смисъла на чл.11, ал.3, пр.1 от НК, тъй като макар и да не е предвиждал настъпването на  обществено -опасните последици, е бил длъжен и могъл да ги предвиди.

Тези изводи на съда се подкрепят изцяло от самопризнанията на Б., които от своя страна на основание чл.372, ал.4 от НПК се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства – показанията на разпитаните свидетели, от заключенията на вещите лица по назначените на ДП съдебно-медицински, автотехнически и фоноскопска експертизи, от останалите писмени и веществени доказателства.

Предвид изложените обстоятелства, съдът квалифицира деянието, призна  подсъдимия за виновен и го осъди.        

При определяне вида и размера на наказанието, съдът съобрази, че делото е разгледано при условията на чл.370 и сл. от НПК и приложи императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, като определи наказанието на подсъдимия  Б. във връзка с чл.58 а, ал.1 от НК. За престъплението по чл.343, ал.3, предложение 1, б. „б” предложение 1 във връзка с ал.1, б. „в“ от HK, законодателят е предвидил наказание от 3 /три/ до 15 /петнадесет/ години лишаване от свобода. При определяне размера на конкретното наказание, съдът прецени наличието на смекчаващи вината обстоятелства, а именно – чистото съдебно минало на подсъдимия, критичното му отношение към деянието, добрите му характеристични данни /удостоверение л.266/, възрастта му – деецът е на 71 години, влошеното му здравословно състояние /злокачествено новообразавание на простатата (л.267-268) и прекаран мозъчен инсулт след ПТП (л.269-270)/. Също като смекчаващо вината обстоятелство съдът отчита и поведението на пострадалия С.Н.К., който е нарушил разпоредбата на чл.108, ал.1 от ЗДвП, с което е допринесъл за настъпването на съставомерния резултат.

Като отегчаващо вината обстоятелство в случая настоящият състав прецени наличието на три наказателни постановления и два фиша за нарушения на ЗДвП от страна на Балевдски /л.82-83/. Употребата на алкохол като елемент от състава на престъплението не следва да се отчита като допълнително отегчаващо вината обстоятелство.

Ето защо, решаващият съд прие, че на Ц.Б. следва да бъде наложено наказание във връзка с чл.54 от НК, при преобладаващи смекчаващи вината обстоятелства, в размер на 3 /три / години лишаване от свобода – минимално предвидения размер за конкретното престъпление. В съответствие с разпоредбата на чл.58 а, ал.1 от НК съдът намали така определеното наказание от 3 /три/ години лишаване от свобода с 1/3 /една трета/ или подсъдимият следва да изтърпи наказание от 2 /две/ години лишаване от свобода.

Тъй като Б. не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и с оглед данните по делото касаещи личността му, съдът намира, че за постигане целите на наказанието и поправянето му не е наложително същият да го изтърпи ефективно. В тази връзка настоящата инстанция съобрази добрите характеристични данни на подсъдимия и влошеното му здравословно състояние. Съдът не счита, че откъсването на дееца от социалната му и обществена среда ще допринесе за неговото поправяне. Предвид изложеното и на основание чл.66, ал.1 от НК, настоящият състав отложи изпълнението на определеното наказание лишаване от свобода, за срок от 4 /четири/ години от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.343 г от НК съдът наложи на подсъдимия наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 /две/ години, считано от отнемане на свидетелството му за правоуправление по административен ред, а именно от 24.11.2018 година, като съображенията водили настоящия състав при определяне размера на това конкретно наказание са същите, мотивирали настоящият състав при индивидуализацията на наказанието лишаване от свобода.

Съдът намира, че така наложените наказания са справедливи, съответстват  на обществената опасност на деянието и на дееца, и чрез тях ще бъдат постигнати целите на наказанието визирани в чл.36 от НК.

Настоящият състав разпореди след влизане на присъдата в сила, веществено доказателство - 1 бр. количка с две колела, бели на цвят с поставена на нея чанта от плат, светлосиня на цвят с бели ивици, да бъде върната на М.Н.К.,***, а веществено доказателство - 1 бр. лек автомобил марка „Опел”, модел „Вектра”, с peг. № ********, тъмно син на цвят, да бъде върнат на А.И.Б. от гр.***.

При този изход на процеса съдът осъди подсъдимия Ц.Д.Б. да заплати по по сметката на РУ „Полиция”- гр.Троян разноски по делото в размер на 3 411, 23 /три хиляди четиристотин и единадесет лева и двадесет и три стотинки/ лева за експертизи.

Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл.

 

 

         

СЪДИЯ - ДОКЛАДЧИК  :