Русенска
окръжна прокуратура е обвинила подсъдимия Н.П.К. в това,че на
20.07.2010г. в гр.Русе,на ГКПП “Дунав мост”- Русе, направил опит, чрез товарен
автомобил влекач „Ивеко” с рег.№ РВ **** МА,с полуремарке „Ачерби” с рег.№ РВ ****
ЕН, да пренесе през границата на страната, без знанието и разрешението на
митницата,чрез използване на неистински документи-Международна товарителница
/СМR/
без номер от 16.07. 2010г.,на която в частта на изпращача бил придаден вид,че е
издадена от „Папир Индустри” АД-Пловдив и инвойс фактура LQ8PI78 от 16.07.2010г.,на която бил придаден
вид,че е издадена от „Папир Индустри” АД-Пловдив, стоки за търговски или
производствени цели в големи размери- 5 807 кг раздробен тютюн от сортовете
„Виржиния” и „Бърлей”,на стойност 1 974 380 лева, като деянието му
останало недовършено по независещи от волята му причини- престъпление по чл.242
ал.1, букви „б” и „д”, вр. чл.18 ал.2 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението
изцяло включително и относно стойността на предмета на престъплението. Иска подсъдимият
да бъде признат за виновен като му бъде наложено наказания, при наличието само
на смекчаващи отговорността обстоятелства, към минимума предвиден в текста
относно лишаването на свобода и глобата, с приложението на чл.66 ал.1 от НК. Да
бъде постановено отнемане на предмета на престъплението и товарния автомобил-
влекач с полуремарке, с който е извършено престъплението.
Подсъдимият дава обяснения пред съда,в
които не се признава за виновен и иска да бъде оправдан,като му бъде върнат
товарния автомобил. Упълномощеният му защитник изразява становище,че
подсъдимият следва да бъде оправдан, поради липсата на обективни и субективни
признаци от състава на престъплението контрабанда, по подробно изложени съображения.
Алтернативно счита, че случая е малозначителен и следва да намери приложение
чл.9 ал.2 от НК или, отново алтернативно, иска да бъде приложена разпоредбата
на чл.242 ал.6 от НК с определяне наказание глоба, без отнемане на МПС, по
подробно изложени аргументи.
Съдът, след преценка на събраните
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Н.П.К. е роден на ***г***, живее
в същия град, български гражданин,със средно образование, не е осъждан. Не е женен,има
малолетно дете от съвместното си съжителство със св.П.Н., видно от приложения
акт за раждане /папка 1,л.178 от ДП/. Работи, както към момента на
деянието,така и понастоящем, като шофьор на стоки и товари, включително и зад
граница.
През 2010г.
подсъдимият осъществявал международна
транспортна дейност с товарел автомобил - влекач „Ивеко” с рег.№ РВ **** МА,с полуремарке
„Ачерби” с рег.№ РВ **** ЕН. Влекачът бил собственост на „Афин България” ЕАД,а
впоследствие на ЕТ „И.С.”,представлявано от св.И.С.,а полуремаркето било
собственост на „Макс Транс” ООД, в което подсъдимият е съдружник. Във връзка с
тази си дейност подсъдимият използвал лиценз № 0270 за международен автомобилен
превоз на товари срещу заплащане /валиден от 26.01.2007г. до 26.01.2011г./
издаден от Министерството на транспорта на „Вемо” ООД с управител св.М.Ц.Ц., по
силата на сключен договор за наем на превозните средства. Документи в тази
насока са приложени в папка 1 л.77-л.86
от ДП.
През
месец юли 2010г.подсъдимият решил да транспортира през границата на Р
България,през ГКПП ”Дунав мост”-Русе в Р Румъния,с горепосочените МПС , голямо
количество раздробен тютюн, с което се снабдил по неустановен по настоящето
дело начин. Целта му е била да го продаде, най-вероятно като суровина или за
производство на цигари в Р Румъния. За да обезпечи безпрепятственото
преминаване на стоката през границата на страната в посока Р Румъния,
подсъдимият, по неустановен по делото начин, се сдобил с неистински
съпровождащи товара документи. Това са Международна товарителница /СМR/ без
номер от 16.07.2010г.,на която в частта на изпращача бил придаден вид,че е
издадена от „Папир Индустри” АД-Пловдив и инвойс фактура LQ8PI78 от
16.07. 2010г.,на която бил придаден вид,че е издадена от „Папир Индустри”
АД-Пловдив. Според съпроводителните документи, превозвания товар бил хартиени
изделия /хартия, картон и стреч фолио/ с бруто тегло 6 890 кг.,с
посочена във фактурата цена от 3 890 евро. За получател по международната
товарителница и купувач по фактурата била посочена ROSS
PACKING COMPANY
Букурещ Румъния. На неустановена дата и място подсъдимият натоварил стоката
–общо 5 807 кг.
раздробен тютюн от сортовете Виржиния и Бърлей, опаковани в хартиени
кашони.
На
20.07.2010г.,около 01,00 часа,подсъдимият се явил за преминаване през ГКПП
„Дунав мост”-Русе. На трасе изход бил спрян за проверка от служители на
Митница-Русе и на Митническа мобилна група,като представил носената
международна товарителница. Управлявания от него товарен автомобил-влекач с
полуремарке бил отклонен за щателна митническа проверка в халето на ГКПП „Дунав
мост”.
При
извършената проверка, започнала в тъмната част на денонощието и продължила в
светлата част на същото, отразена в протокол № 2975/20.07.2010г. на АМ, ТМУ-Русе
и протокол № 4586/20.07.2010г., било осъществено изброяване и претегляне на
кашоните и било установено,че в автомобила и ремаркето зад тапа, оформена от
един ред празни сгънати кашони,има налични общо 60 броя кашони, съдържащи
раздробен, видимо обработен тютюн,който не е описан в представените превозни и
търговски документи. От тютюна били взети проби за анализ и контрол в Централна
Митническа лаборатория- София /ЦМЛ/.
При извършения органолептичен анализ било
установено,че тютюнът е предварително обработен, раздробен и представлява
акцизна стока,по смисъла на чл.12 от ЗАДС. Според резултата на анализа на
представената проба ЦМЛ дала заключение, че тютюнът е годен за пушене и
отговаря на характеристиките, посочени в чл. 12 ал.1 т.1 от ЗАДС.
На 22.07.2010г. на подсъдимия бил съставен
акт за установяване на административно нарушение № 298, за нарушение по 126 от
ЗАДС. На основание чл.40 ал.1 от ДОПК и чл.41 от ЗАНН били иззети превозните
средства,послужили за извършване на нарушението и измереното количество тютюн- 5 807 кг.
При извършен оглед на местопроизшествието, по
настоящето досъдебно производство,било установено,че в товарния
автомобил-влекач и полуремарке има 60 броя кашони с налично
съдържание-раздробен тютюн с общо нето количество от 5 807 него кг. Били
иззети две сборни представителни проби от тютюна.
Според изготвената в хода на разследването
съдебна физико-химическа експертиза /папка 1,л.96-105 от ДП/ изследваните проби
представляват смес от тютюневи жили и карантия, като пробите са от
неферментирал тютюн. От дегустационната оценка са видни близките пушателни
свойства на двете проби. Резултатите от изследването не показват наличието на
други нетютюневи растителни съставки. В изследваните проби има жили и карантия
от двата масово използвани едролистни тютюни-Виржиния и Бърлей.
Според изготвената в хода на досъдебното
производство съдебна ценова стокова експертиза /папка 1,л.163-164 от ДП/
стойността на 5 807
кг раздробен тютюн с посочените характеристики е
1 974 380 лева.
Според
изготвената в хода на съдебното следствие допълнителна съдебна ценова стокова експертиза /л. 132-136 от настоящето дело/
стойността на 5 807
кг раздробен тютюн, с посочените характеристики, по
средно пазарни цени без акциз и ДДС възлиза на 3 484,20 лева, а с начислен
ДДС и данъчен акциз възлиза на 580 700 лева.
Според изготвената в хода на
разследването съдебна ценова експертиза /папка
1,л.199-202 от ДП/ товарния автомобил- седлови влекач „Ивеко” с рег.№ РВ **** МА възлиза на
стойност 19 200 лева без ДДС, а полуремарке „Ачерби” с рег.№ РВ **** ЕН възлиза
на стойност 18 000 лева без ДДС.
Според събраните по делото писмени доказателства
фирма ROSS PACKING COMPANY Букурещ Румъния не фигурира
в Националния регистър на Р Румъния.
Според
събраните по делото писмени доказателства фирма „Папир Индустри” АД-Пловдив не
съществува.
Съгласно изготвената в хода на досъдебното
производство почеркова експертиза № 13 /папка
2,л.58-63 / подписът за „получател и печат на превозвача” в Международна
товарителница /СМR/
без номер от 16.07.2010г., с посочен изпращач „Папир Индустри” АД- Пловдив и
получател ROSS PACKING
COMPANY Букурещ е изпълнен от подсъдимия Н.К..
Ръкописният текст в същата международна товарителница е изпълнен от св.П.Н..
Вещото лице допуска,че подписът за „подпис и печат на изпращача” в същата
международна товарителница е изпълнен от св.Н., допуска и,че подписът за STAMP в инвойс фактура LQ8PI78 от 16.07.2010г.,посочено,че е издадена
от „Папир Индустри” АД-Пловдив с получател ROSS PACKING COMPANY Букурещ е
изпълнен от св.Н..
Съгласно изготвената в хода на досъдебното
производство почеркова експертиза № 111 /папка 2, л-91-94 от ДП/ подписите в международната
товарителница и в инвойс фактурата не са изпълнени от св.В.П..
Гореизложената фактическа обстановка съдът
приема за безспорно доказана според
показанията на разпитаните свидетели, частично от показанията на св.П.Н., частично
от обясненията на подсъдимия,както и от писмените доказателства и
доказателствени средства, събрани в хода на досъдебното и съдебно производство.
Това са свидетелските показания на митническите служители: Я.Д., Ц.У.,С.Г., на
св.В.П., св.М.Ц., св.И.С.,св. П.П.. Доказателствените
средства- протоколи за оглед на местопроизшествие, фотоалбум, протоколи за
доброволно предаване, за отговорно пазене, за изземване на проби, за осъществявяне
на оперативен контрол на лица извършващи
дейности с акцизни стоки, опис на иззети стоки, АУМН № 298/22.07.2010г.,митническа
лабораторна експертиза и други материали от Митница-Русе, Международна
товарителница /СМR/ без
номер от 16.07.2010г. /папка 1,л.29 от ДП/, инвойс фактура LQ8PI78 от 16.07.2010г./папка 1,л.30 от ДП/, лиценз № 0270,
пълномощни, справки от сектор ПП, договор за наем на МПС, приемо-предавателни
протоколи, справки от „Виваком”, справки от Румъно-българско контактно бюро,
Справка от „София БТ” АД, справки от ОД на МВР-гр.Хасково, протокол за
разпознаване на лица по снимки и фотоалбум, договори за лизинг, протоколи за
вземане образци от почерк и подписи, справки от търговско отделение при Окръжен
съд-Пловдив и от Агенция по вписванията, решения на ОС-Пловдив, справка за
пътувания на лице-български гражданин, свидетелство за съдимост, автобиография,
декларация за семейно и имотно състояние, акт за раждане от ***г., съдебна ценова
стокова експертиза / папка 1,л.163-164 от ДП/, съдебно ценова експертиза /папка
1 л.199-202
от ДП-за стойността на МПС/, две почеркови експертизи с № 13 и № 111 /в папка 2
от ДП/, съдебна физико-химическа експертиза /папка 1 л.96-105 от ДП/, включително
и от събраните в хода на съдебното
следствие писмени и гласни доказателства и доказателствени средства,в това
число и допълнителната ценова-стокова експертиза /л.132-135 от настоящето дело/.
Преценявайки на кои гласни доказателства да
даде вяра,съдът изхожда от безспорните обстоятелства и от обективните факти
установени по делото от посочените протоколи, справки, митнически документи,
фотоалбуми, договори и други, подробно описани по-горе и приложени по ДП; от експертните
заключения по основните, допълнителни експертизи и устните пояснения дадени в
съдебно заседание от вещите лица,с изключение на направените от експертите
правни изводи; от данните съдържащи се в справките за проведени телефонни
разговори и задгранични пътувания на подсъдимия и веществените доказателства по
делото.
По делото няма спор относно собствеността
и ползването на товарния автомобил-влекач и полуремарке, лиценза и договорните
отношения между фирмите във връзка с осъществявания превоз на товари,както и
относно обстоятелството, че подсъдимият е управлявал процесния т.а.,като
единствен негов шофьор на процесния курс към Русе. Доказателства в тази насока
се съдържат в писмените документи приложени към ДП, в показанията на митническите
служители- Я.Д., Ц.У., С.Г. и в тези на свидетелите М.Ц., И.С., П.П. /дадени в
хода на ДП и приобщени по предвидения в НПК ред/, както и в обясненията на подсъдимия. Съдът дава вяра
на показанията на посочените свидетели като обективни, последователни и
логични. Дава вяра и на обясненията на подсъдимия в тази им част, като
кореспондиращи с останалите писмени и гласни доказателства.
От отразеното в приложената писмена справка за задграничните пътувания
на подсъдимия и от неговите обяснения се налага и извода,че това не е негов
първи и единствен курс с т.а. зад граница. Данни в тази насока се съдържат и в
показанията на св.Н., поради което съдът приема за установено,че подсъдимият е
превозвал през границите на страната нееднократно, преди настоящия случай
стоки, включително и със същия товарен автомобил.
По делото няма спор,че фирмите ROSS PACKING COMPANY Букурещ Румъния и „Папир Индустри” АД-Пловдив не
съществуват,тъй като видно от приложените към ДП справки те не фигурират в съответните
регистри на двете страни. Няма спор и относно представените от подсъдимия
документи за превозваната стока- международна товарителница и инвойс фактура,
двете от 16.07.2010г., които са приложени в оригинали и копия към ДП, в каквато
насока са и гласните доказателства.
По делото няма спор,че на
посочената дата, в тъмната част на денонощието , /на 20.07.2010г.около 01,00
часа/ подсъдимият се е явил за преминаване през
ГКПП „Дунав мост”-Русе и е бил спрян и проверен от митнически служители,
както и че по-късно е установено точното количество на превозвания товар.
Доказателства в тази насока-за първоначалния по-общ преглед и претегляне на
товара, за съхранението му и последващия извършен прецизен оглед и
претегляне-вече в светлата част на деня, се съдържат в приложените протоколи и
митнически документи, в огледния протокол и фотоалбум към него /приложени в
папка 1 л.21-64
от ДП/. В подкрепа на тези писмени доказателства са и показанията на
свидетелите Я.Д., Ц.У., С.Г., участвали в
митническата проверка, както и част от обясненията на подсъдимия. Съдът
дава вяра на показанията на посочените свидетели като последователни,логични и
обективни. Всеки един от тях възпроизвежда факти,на които е очевидец, както
такива станали му известни в цялостния ход на проверката, своите лични
възприятия включително от наличието на силна специфична миризма около товарния
автомобил и от поведението на подсъдимия. Съдът дава вяра и на посочената част
от обясненията на подсъдимия, който сочи последователността на извършената му проверка,
претеглянето и мястото, където е било извършено това, както и факта,че през
цялото време е бил до товарния автомобил и превозвания товар. В тази им част
обясненията на подсъдимия кореспондират с показанията на посочените свидетели и
писмените доказателства, поради което съдът ги счита за обективни и ги
кредитира с доверие. От анализа на тези доказателства се налага категоричния извод,
че стоката е от посочения и описан вид и количество, пробите за изследване са
взети от превозвания товар, в присъствието на подсъдимия и не е налице подмяна,
подхвърляне или манипулация по отношение на товара.
Съдът дава вяра на показанията на св.В.П.,като
обективни, последователни и логични и такива на незаинтересовано от изхода на
делото лице. Те кореспондират с отразеното в приложените към ДП писмени доказателства-справки
от „Виваком”,копия от документи във връзка с подмяна на лична карта и адресна
регистрация на свидетеля, както и от извършеното в хода на досъдебното производство
разпознаване на лица по снимки, сред които е и този свидетел. От анализа на
тези доказателства се налага извода, че въпреки,че се води на неговото име, свидетелят
П. не е използвал и не използва телефонен номер № 0876 604 160, посочен от
подсъдимия като номера на лицето, дало му процесната стока, както и това, че
свидетелят живее в град различен от Пловдив, занимава се със съвсем друга дейност,
не познава подсъдимия, подсъдимият също не го познава и не го е разпознал като
лицето,за което твърди,че му е дало стоката.
Съдът не дава вяра на
обясненията на подсъдимия относно товаренето на стоката в Пловдив от непознати
лица, уговорките за предаването й на неясно място в Румъния и посочения начин
на плащане, сочещи на липса на знание от негова страна какво превозва.
На първо място е крайно
нелогично за човек с образованието и житейския опит на подсъдимия, който се
занимава по занятие с превозна дейност, включително
и зад граница, да не присъства и проследи кой и какво товари в автомобила му, да
се убеди,че товара е наличен, да получи по-подробна информация за товара и
получателя му, или най-малкото да надигне бризента на товарния си автомобил отстрани
и да погледне какво е натоварено и т.н. Дори да се приеме,че се касае за курс и
товар намерен по интернет, нормално е да се запише или запомни най-малко
фирмата или името на човека с когото се осъществяват контакти, на този на
когото ще се предава стоката или поне номера на т.а.,от който се претоварва
стоката. Посочените от подсъдимия уговорки за предаване на стоката край
бензиностанция в Румъния и плащане на ръка /явно на голяма сума пари/ освен, че
звучат нелогично, напротив би трябвало да събудят още по-голямо съмнение у К. и
още повече да изострят вниманието му,ако се приеме и твърдението на подсъдимия,
че тези непознати лица са му дали и непопълнени документи.
От друга страна е крайно
нелогично и житейски неоправдано и поведението на подобна „анонимна” фирма или
лице, които да оставят на непознато им лице, според обясненията на подсъдимия, стока
в такъв голям размер и на такава висока стойност на доверие на подсъдимия и без
никакви гаранции, че той ще я превози до съответното място и изобщо да не го
потърсят.
На следващо място следва да се
има предвид и факта,че товарният автомобил е покрит с бризент и наличието на силна
специфична миризма от тютюна, за която сочат в съдебно заседание митническите
служители извършили проверката, която няма как подсъдимият да не е усетил в
дните когато е бил до т.а.с натоварена стока. Това е така с оглед твърденията
му, че когато е отишъл до т.а. той е бил вече натоварен, но все още с вдигнат
отзад бризент, съхранявал го е на паркинг в Пловдив няколко дни, след което е
потеглил, а предвид разстоянието до границата неминуемо се е налагало спиране
по пътя от Пловдив до Русе.
Аргументи в оборващи тезата на
подсъдимия се извличат и от безспорните факти, че текста в използваните
документи е изпълнен от жената, с която подсъдимият е живеел на семейни начала,
а подписа в тях е изпълнен от подсъдимия, като най-вероятно и другия подпис в
тези документи е изпълнен от св. Н.. Аргументи в тази насока се съдържат и в обстоятелството,
че подсъдимият е направил опит да премине границата не през светлата част на
деня,а късно вечерта, когато се предполага,че бдителността на служителите е
намалена.
Изложеното налага извода,че обясненията
на подсъдимия са необективни, не логични, противоречат на писмените
доказателства и доказателствени средства, както и на житейската логика и в тази
си част имат характера на защитна теза, поради което съдът не им дава вяра.
Същото се отнася и до
показанията на св.П.Н., в частта им, в която подкрепят защитната теза на
подсъдимия. Съдът не ги кредитира като не обективни и нелогични по изложените
по-горе съображения. От една страна свидетелката е живяла на семейни начала с
подсъдимия към момента на деянието, имат общо дете и понастоящем поддържат
добри и нормални отношения,което е още един мотив да се стреми да оневини
бащата на детето си. От друга страна от изготвената по делото почеркова експертиза
/папка 2,л.58-63 от ДП/ е безспорно установено, че свидетелката е изпълнила
ръкописния текст в инкриминираната международна товарителница /т.3 от
заключението/, като най-вероятно тя е изпълнила и подписа за изпращач в
международната товарителница и подписа за STAMP във фактурата /с оглед т.1 и т.4 от заключението
и направените в съдебно заседание допълнения от вещото лице-лист 56-58 от
делото/. В същото време не са събрани достатъчно безспорни и категорични
доказателства за нейната съпричастност към субективната страна на
престъплението контрабанда или за извършено друго такова от свидетелката, поради
което не е ангажирана наказателната й отговорност, но това е още един силен
аргумент Н. да се опитва да предпази себе си и да оневини подсъдимия.
Съдът дава вяра на
изготвените и приети по делото експертизи, като ги намира за
обосновани,компетентни и обективни. Те са изготвени въз основа на обективни
данни от взети проби, протоколи за изпитване, извършени огледи, изследвани
образци, изследвания и анализи, прегледана документация и други и съобразно
компетентността на вещите лица. В същото време съдът не взема предвид дадените
от експертите отговори и направените коментари,които съдържат правни изводи или
излизат извън поставените им задачи.
Съдът дава вяра на
неоспорената от страните почеркова
експертиза № 13 /папка 2,л.58-63 /, съгласно която подписът за
„получател и печат на превозвача” в Международна
товарителница /СМR/
без номер от 16.07.2010г., с посочен изпращач „Папир Индустри” АД- Пловдив и
получател ROSS PACKING
COMPANY Букурещ е изпълнен от подсъдимия Н.К..
Ръкописният текст в същата международна товарителница е изпълнен от св.П.Н..
Вещото лице допуска, че подписът за „подпис и печат на изпращача” в същата
международна товарителница е изпълнен от св.Н., както и подписа за STAMP в инвойс фактура LQ8PI78 от 16.07.2010г.,посочено,че е издадена
от „Папир Индустри” АД-Пловдив с получател ROSS PACKING COMPANY Букурещ е
изпълнен от св.Н..
Съдът
дава вяра и на неоспорената от страните почеркова експертиза № 111 /папка 2, л-91-94 от ДП/,
съгласно която подписите в международната товарителница и в инвойс фактурата не
са изпълнени от св.В.П..
Съдът
намира двете почеркови експертизи и допълненията дадени в съдебно заседание за
компетентни, обосновани, подробни, почиващи на обективни данни и мотивирани,
като изцяло ги кредитира. Техните заключения изцяло кореспондират с посочените
по-горе гласни доказателства приети от съда, във връзка с липсата на каквато и
да съпричастност от страна на св.В.П. към извършеното от подсъдимия и във
връзка с коментираната по-горе защитна теза на подсъдимия.
Съдът дава вяра на
неоспорената от страните съдебна ценова експертиза / папка 1,л.199-202 от ДП/, съгласно
която стойността на товарния автомобил- седлови влекач „Ивеко”
с рег.№ РВ **** МА възлиза на 19 200 лева без ДДС, а стойността на полуремарке
„Ачерби” с рег.№ РВ **** ЕН възлиза на 18 000 лева без ДДС. Съдът намира експертното заключение и
допълненията дадени в съдебно заседание за компетентни, обосновани,подробни и
мотивирани и изцяло ги кредитира.
Съдът дава вяра на изготвената в хода на
разследването съдебна физико-химическа експертиза /папка 1,л.96-105 от ДП/,поддържана
от вещото лице при проведения разпит по делегация,като не взема предвид
отговорите на експерта на допълнително поставените въпроси, които имат
характера на правни изводи. Съгласно заключението,
изследваните проби представляват смес от тютюневи жили и карантия, като пробите
са от неферментирал тютюн. От дегустационната оценка са видни близките
пушателни свойства на двете проби. Резултатите от изследването не показват
наличието на други нетютюневи растителни съставки. В изследваните проби има
жили и карантия от двата масово използвани типа едролистни тютюни- Виржиния и
Бърлей.
С оглед изложеното съдът
намира експертното заключение и допълненията дадени в съдебно заседание при
проведения разпит по делегация,за компетентни, обосновани,подробни и мотивирани
и ги кредитира, с изключение на направените правни изводи и дадените отговори
извън поставените въпроси.
Според изготвената в
хода на досъдебното производство съдебна ценова стокова експертиза /папка
1,л.163-164 от ДП/ стойността на 5 807 кг
раздробен тютюн, с посочените характеристики е 1 974 380 лева.
Според
изготвената в хода на съдебното следствие допълнителна съдебна ценова
стокова експертиза / л. 132-136 от
настоящето дело/ стойността на 5 807 кг раздробен тютюн с посочените
характеристики по средно пазарни цени без акциз и ДДС възлиза на 3 484,20
лева, а с начислен ДДС и данъчен акциз,възлиза на 580 700 лева.
Съдът намира експертните
заключения по двете ценови-стокови експертизи и допълненията направени от
вещото лице в съдебно заседание, за компетентни, обосновани, подробни и
мотивирани и отговарящи на поставените въпроси. Те съдържат различните варианти
на оценка на превозваната стока, поради което ги кредитира, в изключение на
направените от експерта правни изводи и коментари на други експертизи, които
няма да взема предвид.
Съдът намира,че
процесната стока,която безспорно е 5 807 кг
,следва да бъде оценена като раздробен тютюн- отпадъци от тютюн годни за пушене
и следва да бъдат оценени по средно пазарни цени с начислен ДДС и данъчен акциз,
което, съгласно посочения в допълнителната експертиза вариант, възлиза на
стойност от 580 700 лева. Съображенията на съда в тази насока са следните:
От физико-химическата
експертиза е видно,че процесната стока независимо, че има замърсявания, категорично
представлява смес от тютюневи жили и карантия /дребни парченца от тютюнева
петура/, които са листа от двата масово използвани едролистни сорта
тютюни-Виржиния и Бърлей, като липсват други нетютюневи растителни съставки. Вероятно
тя е от манипулационно предприятие или обезжилващи линии, предвид замърсеността
с минерални примеси /л.100 от папка 1 от ДП/. Пробите са от неферментирал
тютюн. От отразеното в протоколите за изпитване към експертизата е видно, че в
пробите има необходимото съдържание на никотин, катрани и въглороден монооксид,
които са характерни за тютюна и отговарят на допустимите норми за пушене на
такъв тютюн съгласно закона.
Описвайки процеса на обработка, експертът
посочва,че карантията представлява парченца от тютюневи листа,получени при
обработката на изсушения тютюн. След това тютюневата суровина ферментира,което
е процес при който в изсушения тютюн протичат редица процеси, водещи до
стабилизиране на физическите и оформяне на пушателните му свойства. Изброените
процеси формират промишлената обработка- сушене,класиране /манипулиране/ и
ферментиране на тютюна, след което вече
може да се насочи към други преработки в съответствие с изискванията за
формиране на конкретното тютюнево изделия.
Жилите
са отделената от листата нерватура. Жилите от двата посочени сорта предварително
се обработват чрез раздуване,като по този начин се увеличава техния обем и се
намалява масата им,по определена технология.
Изследваните проби имат пушателни свойства,които
експертът е посочил като близки. Съдът не споделя извода на експерта,че
посочените пушателни свойства не означават възможност процесната смес да се
пуши. В случая се доказа, че реално е налице промишлена обработка на жилите и
карантията,тъй като те са части от листата,което налага извода,че листата тютюн
са били нарязани,при което тези техни части са отстранени,като в същото време
са направени на дребни парченца, което също сочи на определена манипулация.
Според изследванията са констатирани съответните пушателни свойства, с лабораторно
изработени цигари, пропушената смес има съответните аромат, вкус и сила,
фракционен състав и химически състав, които отговарят на тютюн за пушене.
Констатирано е и съответен процент на експандиране на тютюневите жили, а
относно неекспандираните жили е изразена позиция от експерта,че това се дължи
на пропуски при процеса на раздуване на парченца от нерватурата на тютюневия лист
/л.98 папка 1 от ДП/.
Следователно по отношение на изследваните
проби, от количеството,което подсъдимият е превозвал, са налице категорични доказателства
за провеждани технологични процеси по обработката. В случая е без значение дали
конкретната тютюнева смес отговаря на БДС и дали има замърсявания и примеси и
дали е годна за самостоятелно консумиране или следва да се влага в друг
продукт, тъй като тя е един завършен, от технологична гледна точка, продукт на
промишлена обработка. Това е така, защото промишлената обработка включва:
манипулиране, съхранение, отглеждане на суров тютюн, сортировка, обезжилване,
ферментация. Изброените процеси са протекли в изследваната тютюнева маса.
Ферментацията макар и неприключила към момента
на изследването, е вътрешен автолитичен процес. Обстоятелството, дали процесния
тютюн може да се пуши самостоятелно или задължително следва да се влага, например
в блендове за друго конкретно тютюнево изделие, също не влияе на направения от
съда извод, а само за качеството на продукта. При самостоятелното пушене на
процесния тютюн, безспорно ще е налице
тютюнево изделие с по-лошо качество, а при влагането му в друг продукт-вероятно
ще е налице по-качествено изделие, но по този начин не се променя същността на процесната
стока, която във всички случаи е тютюн за пушене.
Процесният тютюн не може да се приеме, че отговаря на изискванията за качествен
тютюн, предлаган на пазара или за такъв отговарящ на БДС, поради което не
следва да се оценява като такъв. В същото време е безспорно,че се касае за
нарязан тютюн, което е видно от експертизите и от приложения към ДП фотоалбум.
Само факта на нарязването на листата тютюн е достатъчен и сочи на наличието на промишлено
обработен тютюн, аргумент в подкрепа на което е и неговото голямо количество. Ферментацията
и другите етапи на обработка целят получаването на качествен тютюн, В случая
безспорно не се касае за качествен тютюн, но категорично се касае за тютюн за
пушене по смисъла на ЗАДС, ЗТТИ и останалите нормативни актове имащи отношение
към тази стока.
Тютюнът, съгласно нормативната уредба, е акцизна стока, която подлежи
на облагане с акциз при формиране на цената й. В новата ни история тютюневите
изделия винаги са били акцизна стока, такава са и към момента на
инкриминираното деяние и понастоящем.
В настоящия случай съдът
приема,че се касае за отпадъци от тютюн по смисъла на чл.12 ал.1 т.2 от ЗАДС. В
редакция към датата на деянието- Д.В. бр.91/2005г.- „отпадъци от тютюн годни за
пушене”,а към настоящия момент-Д.В. бр.94/20101г.,в сила от 01.01.2011г.-„….отпадъци
от тютюневи листа….”. Касае се за тютюн по смисъла на §1 от ЗТТИ, който е
нарязан и дължимия акциз за който , към момента на деянието и съгласно
заключението на допълнителната стоково-ценова експертиза, възлиза на 100 лв/кг.
Предвид горното и приетия от съда вариант на тази експертиза, стойността на
предмета на престъплението,който е 5 807 кг. раздробен
тютюн, възлиза на стойност от 580 700
лева .
С оглед изложеното
подсъдимият следва да бъде признат за виновен по обвинението с предмет на
престъплението на тази стойност и признат за невинен и оправдан за разликата само
относно стойността на предмета на престъплението над 580 700 лева, до
пълния размер по обвинението,за което е предаден на съд.
По горните съображения съдът не приема възраженията на защитата за
оценка стойността на превозваната стока без ДДС и акциз и за наличието на
маловажен по смисъла на закона.
Разгледани в своята съвкупност посочените доказателства
изграждат цялостната фактическа обстановка приета от съда и установяват по
несъмнен начин времето и начина на извършване на деянието, неговото авторство и
предмета на престъплението, за което подсъдимият следва да бъде признат за
виновен и осъден и за което следва да бъде признат за невинен и оправдан.
Анализа на писмените и гласни доказателства,налага по безспорен начин следните
правни изводи:
От
обективна и субективна страна,по гореописания начин,подсъдимият Н.П.К. е осъществил
състава на престъплението по чл.242 ал.1, букви „б” и „д”, вр. чл.18 ал.2
от НК ,тъй
като на 20.07.2010г. в гр.
Русе, на ГКПП “Дунав мост”- Русе, направил опит, чрез товарен автомобил влекач
„Ивеко” с рег.№ РВ **** МА, с полуремарке „Ачерби” с рег.№ РВ **** ЕН, да
пренесе през границата на страната, без знанието и разрешението на
митницата,чрез използване на неистински документи-Международна товарителница
/СМR/
без номер от 16.07. 2010г.,на която в частта на изпращача бил придаден вид,че е
издадена от „Папир Индустри” АД-Пловдив и инвойс фактура LQ8PI78 от 16.07.2010г.,на която бил придаден
вид,че е издадена от „Папир Индустри” АД-Пловдив, стоки за търговски или
производствени цели в големи размери- 5 807 кг раздробен тютюн от сортовете
„Виржиния” и „Бърлей”,на стойност 580 700 лева, като деянието му останало
недовършено по независещи от волята му причини.
Датата на престъплението е момента, в който подсъдимият
се е явил на ГКПП „Дунав мост”-Русе и се е опитал да премине държавната граница.
Контрабандата е извършена в гр.Русе, тъй като тук е направен опит да се да
изнесе през българо-румънската граница /съвпадаща с държавната/ раздробения
тютюн. При явяването си на ГКПП “Дунав мост” подсъдимият не е декларира,че
пренася тютюн и така се е опит да го изнесе без знанието и разрешението на
компетентния държавен орган. Деянието е останало във фазата на опита,тъй като
подсъдимият не е успял да премине българо-румънската граница и не е пренесъл
тютюна през нея. Деянието е приключило във фазата на опита, по независещи от
подсъдимия причини-действията на митническите органи по извършената митническа
проверка и разкриване на действителната пренасяна стока.
Налице е обективния
признак по чл.242 ал.1, букви „б” от НК, тъй като престъплението е осъществено
чрез използването на неистински документи-Международна товарителница /СМR/
без номер от 16.07. 2010г.,на която в частта на изпращача бил придаден вид,че е
издадена от „Папир Индустри” АД-Пловдив и инвойс фактура LQ8PI78
от 16.07.2010г.,на която бил придаден вид,че е издадена от „Папир Индустри”
АД-Пловдив
Международната
товарителница и инвойс фактурата са документи,тъй като се касае за конкретно
писмено изявление на определено лице,което съдържа факти и обстоятелства. Двата
документа са неистински по смисъла на чл.93 т.6 от НК, тъй като им е придаден
вид,че изхождат от конкретен и реален изпращач от посочена фирма, а не от това
лице, което действително ги е съставило. Това е така, тъй като текста и
подписите в двата документа са изпълнени от подсъдимия и св. Н., а не от
представители на посочените фирми, които фирми изобщо и не съществуват. Освен
това съпроводителните документи удостоверяват привидно,че стоката не е акцизна
и не е на специален режим.
Налице е обективния признак по чл.242 ал.1,
букви „д” от НК,тъй като, раздробения тютюн в количество от 5 807 кг. и на стойност от 580 700 лева, е стока
за търговска или производствена цел. Предвид количеството и стойността на тютюна,
той безспорно е предназначено за търговия или производство, а не за
индивидуално потребление.
Предмета на
контрабандата е в големи размери, към момента на довършване на деянието, предвид
вида и левовата стойност на тютюна и съгласно ТР №1/98г. на ОСНК на ВКС,тъй
като паричната му стойност надвишава 70 минимални работни заплати за страната
към датата на деянието /която е била в размер на 240 лева/.
От субективна страна подсъдимият е извършил
престъплението при пряк умисъл. Съзнавал е обществената опасност на деянието и
неговите обществено опасни последици и е целял настъпването на вредоносния
резултат-контрабанда на посочения тютюн, което се потвърждава от цялостното му
поведение.
Той е съзнавал че
превозва тютюн, като целта му е била транспортирането му през границата на Р
България, без знанието и разрешението на Митницата,с търговска или
производствена цел-като суровина или за последващо влагане и производство на
цигари. Наличието на изискуемата специална цел е видно както от вида и стойността
на пренасяното количество тютюн,така и от неговите качествени характеристики.
Съзнавал е,че за осъществяване на намеренията си използва неистински документи,на
които е предаден вид,че изхождат от конкретен и реален изпращач,като тези съпроводителните
документи удостоверяват привидно,че стоката не е акцизна и не е на специален
режим.
Предвид приетата от съда стойност на предмета
на престъплението в размер на 580 700 лева, която е по-ниска от стойността
по обвинителния акт /в размер на
1 974 380 лева/ подсъдимият Н. Колева следва да бъде признат
за НЕВИНЕН да е извършил гореописаното престъпление с предмет на престъплението
на стойност над 580 700 лева и оправдан за разликата само относно
стойността на стоката /разлика,която възлиза на 1 366 680 лева/ до
пълния размер на обвинението.
С оглед изложеното
подсъдимият следва да бъде призна за виновен,като му бъде определено съответно наказание.
При
индивидуализация на наказанието,което следва да му бъде наложено, съдът взе
предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства: чистото съдебно минало на
подсъдимия и липсата на други противообществени прояви; полагането на труд,
както към момента на престъплението,така и понастоящем; полагането на грижи за малолетно
дете и оказаното частично съдействие на органите на разследването. Като
отегчаващи такива съдът отчете наличието на две отделни квалифициращи обстоятелства
–по букви ”б” и „д” от ал.1 на чл.242 от НК,всяко едно от които е достатъчно за
квалифицирането на деянието по този текст.
С
оглед изложеното не са налице предпоставките на чл.55 от НК и наказанието за
това престъпление следва да бъде определено при условията на чл.54 от НК, при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства към минимума в текста, както
по отношение на лишаването от свобода,така и по отношение на задължително предвиденото
наказание глоба. В тази насока съдът съобрази личността на подсъдимия и
неговата трудова ангажираност, което го очертава като личност с по-ниска степен
на обществена опасност,а случилото сочи на инцидент в живота му, което налага да
се даде превес на личната над генералната превенция. По тези съображения, съдът
определи наказанието в размер на три години лишаване от свобода и глоба в
размер на 20 000 лева, платими в полза на Държавата.
При
наличието на всички предвидени в чл.66 ал.1 от НК предпоставки, така
определеното наказание лишаване от свобода не следва да бъде изтърпявано
ефективно.С оглед посочените смекчаващи отговорността обстоятелства и личността
на подсъдимия, съдът отлага изтърпяването на наказанието за минимално
предвидения по закон изпитателен срок,а именно ТРИ ГОДИНИ.
С така определените
наказания,по вид и размер,при определения тригодишен изпитателен срок,ще се постигнат
целите на генералната и лична превенция-подсъдимият ще има възможност да
продължи реализацията си в семейството, работата и обществото,като в същото
време ще преосмисли поведението си занапред.
С оглед изхода на делото и на основание
чл.242 ал.7 от НК, предметът на контрабандата подлежи на задължително отнемане.
Поради това, съдът ОТНЕМА в полза на
Държавата предмета на престъплението- 5 807 кг раздробен тютюн от сортовете
„Виржиния” и „Бърлей”, намиращ се на отговорно пазене в Митница гр.Русе , съгласно
протокол за отговорно пазене от 22.07.2010г.
С оглед изхода на делото и на основание
чл.242 ал.8 от НК следва да бъдат ОТНЕТИ
в полза на държавата товарен автомобил влекач „Ивеко” с рег.№ РВ **** МА,с
полуремарке „Ачерби” с рег.№ РВ **** ЕН, ведно със свидетелство за регистрация
част втора на влекач „Ивеко” с рег.№ РВ **** МА и свидетелство за същия
изписано на латиница и свидетелство за регистрация част втора на полуремарке с
рег.№ РВ **** ЕН, ведно със и свидетелство на латиница за същото полуремарке,
както и 60 броя кашони и нагънати на пачки кашони, които са веществени
доказателства по делото и се намират на отговорно пазене в Митница гр.Русе
,съгласно протокол за отговорно пазене от 22.07.2010г.
Това е така,тъй като в товарния
автомобил е превозван и пренасян контрабандния тютюн и именно там стоката е
била открита и задържана. В случая е без значение чия собственост е т.а. и не е
налице предвиденото в посочената алинея изключение, тъй като с оглед приетите
по делото експертизи стойността на т.а. съответства на тежестта на извършеното
престъпление. Стойността на т.а. възлиза
общо на 32 200 лева. / седлови влекач „Ивеко” - на 19 200
лева без ДДС и полуремарке „Ачерби” - на 18 000 лева без ДДС/, а стойността на
контрабандния тютюн възлиза на 580 700 лева. Така тютюна от една срана е 18 пъти
над стойността на т.а. , а от друга страна стойността на предмета на
контрабандата покрива дори квалифициращия признак „особено големи размери”,тъй
като надхвърля 140 пъти минамалната работна заплата за страната.
С
оглед изхода на делото подсъдимият следва да заплати направените по
делото разноски: 631,42 лв. в полза на Съдебната власт-разноски на
предварителното производство, 310 лв.по сметката на ОС-Русе-съдебни разноски,
60 лева по сметката на РС-Пловдив-изплатено възнаграждение на вещо лице по
изпълнена съдебна поръчка.
Мотивиран така,съдът
постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: