Мотиви към
присъда от 27.05.2022 г. по н.о.х.д. № 1581/2020 г. на СГС, НО, 14-ти
състав
Софийска
градска прокуратура (СГП) е внесла обвинителен акт по досъдебно производство № 2329/2018
г. по описа на 09 РУ – СДВР, по пр. пр. № 21620/2018 г. по описа на СГП срещу А.Б.С.
за това, че на 15.10.2018 г. около 11:30 часа
в гр. София, ж.к. „******, в градинката до заведение за бързо хранене „Аладин“, като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си, без надлежно
разрешително, изискващо се съгласно чл. 73, ал. 1 и чл. 30 от Закона за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите и чл. 1 от
Наредба за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 от
ЗКНВП, вр. чл. 30 от ЗКНВП, разпространил – като
предал на Р.И.Д., високорисково наркотично вещество – „AMB-FUBINACA“, с нето тегло
59,21 грама, включено в чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗКНВП – Списък I – „Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект
от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина“, съгласно Приложение I от Наредбата за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични – престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр.
5, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
Повдигнато
е обвинение и срещу Р.И.Д. за това, че за времето от около 11:30 часа на
15.10.2018 г. до около 08:45 часа на 16.10.2018 г. в гр. София, ж.к. „Люлин“,
блок ******, апартамент № 51, като непълнолетен, но можещ да разбира свойството
и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, без надлежно
разрешително, изискващо се съгласно чл. 73, ал. 1 и чл. 30 от ЗКНВП и чл. 1 от
Наредба за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 от
ЗКНВП, вр. чл. 30 от ЗКНВП, държал с цел
разпространение високорисково наркотично вещество – „AMB-FUBINACA“, с нето тегло
59,21 грама, включено в чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗКНВП – Списък I – „Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект
от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина“, съгласно Приложение I от Наредбата за реда за класифициране
на растенията и веществата като наркотични – престъпление по чл. 354а, ал. 1,
пр. 4, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
По
искане на прокурора в съдебно заседание съдът с протоколно определение от
17.06.2021 г. е допуснал изменение на обвинението срещу подсъдимите на
основание чл. 287, ал. 1 от НПК, с оглед съществено изменение в
обстоятелствената част на обвинението и прилагане на закон за по-тежко
наказуемо престъпление, като новото обвинение е срещу подсъдимите Р.И.Д. и А.Б.С.
за това, че за времето от 15.10.2018 г. до 16.10.2018 г. в гр. София, ж.к.
„Люлин“, блок ******, апартамент № 51, в съучастие като съизвършители,
като непълнолетни, но можещи да разбират свойството и значението на извършеното
и да ръководят постъпките си, без надлежно разрешително, изискващо се съгласно
чл. 73, ал. 1 и чл. 30 от ЗКНВП и чл. 1 от Наредба за условията и реда за
разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП, вр.
чл. 30 от ЗКНВП, държали с цел разпространение високорисково наркотично
вещество – „AMB-FUBINACA“, с нето тегло 59,21 грама, включено в
чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗКНВП – Списък I – „Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект
от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина“, съгласно Приложение I от Наредбата за реда за класифициране
на растенията и веществата като наркотични – престъпление по чл. 354а, ал. 1,
пр. 4, вр. чл. 20, ал. 2, вр.
чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
В
хода на съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото
обвинение срещу подсъдимите Р.Д. и А.С. за извършено от тях престъпление по чл.
354а, ал. 1, пр. 4, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК. Излага съображения, че по
делото е несъмнено изяснено времето и мястото на осъщественото държане на
наркотичното вещество с цел неговото разпространение, вида и количеството на
последното, както и че подсъдимите, при общност на умисъла, въпреки непълнолетието
си, са могли да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят
постъпките си, със съзнанието, че наркотичното вещество е предназначено за последващо разпространение към трети лица, като всеки един
от тях е знаел за фактическите действия по държането на наркотичното вещество и
наличието на специалната цел за разпространение на това вещество от другия
подсъдим. Заявява, че в подкрепа на обвинението са веществените доказателства и
гласните доказателствени средства – показанията на
полицейските служители Й.Т. и П.Ц., от които се установява, че на 16.10.2018 г.
в сградата на 09 РУ-СДВР доброволно се е явила В.В. -
майка на подс. Д., която предала на полицейските
органи инкриминираното високорисково наркотично вещество, за което било
съставено протокол за доброволно предаване. Посочва, че за произхода на
наркотичното вещество В. е обяснила, че е на сина й – подс.
Д., като уточнила, че преди това наркотичното вещество му е било предоставено от
подс. А.С., с цел неговото съхранение в жилището,
което обитават. Въпреки че в хода на съдебното следствие В. не е дала показания
относно тези факти и обстоятелства, представителят на държавното обвинение ги счита
за надлежно и безсъмнено установени посредством посочените доказателствени
източници – вещественото доказателства и показанията на полицейските служители.
Прокурорът излага твърдения, че авторството и на двамата подсъдими към
вмененото престъпление се доказва категорично, както и наличието на специалната
цел за разпространение на държаното в съучастие наркотично вещество, наличието
на която цел, освен от свидетелските показания може самостоятелно да се
обоснове и с оглед количеството на наркотичното вещество. Предлага да бъде постановена
присъда, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни по повдигнатите им
обвинения, като им бъдат наложени справедливи наказания, отчитайки смекчаващите
и отегчаващите отговорността им обстоятелства.
Защитникът
на подс. А.С. пледира подзащитният
й да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Поддържа,
че доказателствата, които прокуратурата е събрала за внасянето на обвинителния
акт, не установяват по несъмнен и категоричен начин извършването на
престъплението. Защитата излага подробни съображения по отношение на доказателствения материал по делото и изтъква, че протокола
за доброволно предаване от 16.10.2018 г. единствено удостоверява, че на
посочената дата е предадена тревиста маса, кой я е предал и на кого, но
поясненията, вписани досежно предаването на
веществото не могат да се считат за годно гласно доказателствено
средство. Посочва, че в показанията на разпитаните свидетели, включително и на
полицейските служители и св. М. Петров, не се съдържат данни, които да доказват
съпричастността на подзащитния й С. в извършването на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение. На следващо място, счита,
че теглото на наркотичното вещество, посочено от обвинението, не е правилно
определено, доколкото вещото лице, изготвило заключението на физико-химичната
експертиза е изяснило, че това е общият грамаж на смес от трева, наречена „чай“,
и от наркотично вещество, напръскано върху тревата, като само по себе си
притежанието на последната не е забранена от закона. Посочва, че с оглед на
последното е следвало да бъде извършена химическа експертиза, която да установи
какъв е точният грамаж на инкриминираното наркотично вещество.
Защитникът
на подс. Р.Д. пледира за неговото оправдаване по
повдигнатото му обвинение. Счита, че по делото няма нито едно пряко доказателство
или в достатъчен обем косвени такива, които преценени в своята съвкупност да
свържат по безсъмнен и категоричен начин съпричастността на подс.
Д. към осъществяване на инкриминираното деяние, а именно същият да е държал процесното наркотично вещество в дома си и то със
специалната цел за неговото разпространение. Посочва, че от показанията на
двамата полицейски служители се установява, че майката на подс.
Д. е предала в 09 РУ - СДВР найлонов плик, съдържащ тревиста маса, за която е посочила,
че е намерила в стаята на сина си, но изтъква, че показанията на тези двама
свидетели са производно доказателство, тъй като са опосредени,
произведени от непряк източник, защото самите показания пресъздават една
предложена версия за принадлежността на тази тревиста маса от едно трето лице. Обръща
внимание, че доколкото майката на подс. Д. се е
възползвала от своето право по чл. 119 от НПК да не дава показания в рамките на
съдебното производство, то остава недоказано твърдението, че тревистата маса е
установена в стаята на подс. Д., дали той е дал
някакво обяснение за нейния произход, защо я държи и при каква фактическа
обстановка като цяло е била установена тази тревиста маса. Поддържа, че по
делото няма доказателства за съпричастност на нито един от двамата подсъдими
към престъплението, за което им е повдигнато обвинение и излага подробни
съображения, че не може да бъде доказана и специалната цел за разпространение
на инкриминираното наркотично вещество. Защитникът изтъква и че от заключението
на изготвената по делото допълнителна СППЕ по отношение на подс.
Д. се установява, че същият е действал поради лекомислие. Въз основа на
последното прави извод, че не може да бъде изведен пряк умисъл в неговите
действия – той да е бил наясно, че притежава или че държи и употребява тази
„билка“ и в нея да е наличен някакъв наркотик, както и че не може да се изведе
общност на умисъла за осъществяване на деянието, както и специалната цел –
разпространение. Алтернативно, прави искане за определяне на наказание спрямо подс. Д. при условията на чл. 55 от НК, като се изтъкват
смекчаващите отговорността му обстоятелства.
В
правото си на лична защита подс. А.С. се присъединява
към доводите на своя защитник. В последната си дума моли да бъде оправдан.
В
правото си на лична защита подс. Р.Д. поддържа
казаното от защитника си и се извинява за деянието си, като посочва, че тогава
е проявил лекомислие и не е помислил за последствията от действията си. В
последната си дума моли да бъде оправдан.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и като обсъди доводите на страните, приема за установено следното.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият
А.Б.С. е роден на *** ***, българин, български гражданин, с основно
образование, неженен, осъждан.
Подсъдимият
Р.И.Д. е роден на *** г. в гр. Бяла Слатина, българин, български гражданин, с
основно образование, неженен, неосъждан.
На
16.10.2018 г. майката на подс. Р.Д. – В.П.В., се
явила в 09 РУ – СДВР и с протокол за доброволно предаване от същата дата предала
на св. П.Ц. – разследващ полицай, полиетиленов прозрачен
плик, съдържащ тревиста маса. Пред полицейските служители – свидетелите П.Ц. и Й.Т.,
В.В. казала, че предадената от нея тревиста маса е
открила в стаята на сина си – подс. Р.Д., която преди
това му е била предоставена от подс. А.С..
Било
образувано досъдебно производство в хода на което били извършени действия по
разследване във връзка с установяването принадлежността на тревистата маса и
нейното съдържание.
За
времето от 06:50 до 07:31 часа на 09.04.2019 г. било извършено претърсване и
изземване на жилището, където подс. А.С. е адресно регистриран, а за
времето от 07:40 до 08:02 часа и на жилището, в което живеел към процесния
момент, като не били намерени и иззети вещи, имащи значение за наказателното
производство.
На 09.04.2019
г. на подс. С. бил извършен личен обиск, обективиран в протокол, при който не са намерени вещи,
имащи значение за наказателното производство.
На
същата дата подс. С. бил задържан със заповед за
задържане на лице на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок от 24 часа в
помещение за временно задържане на 09 РУ - СДВР.
Предадената
с протокола за доброволно предаване от 16.10.2018 г. тревиста маса представлява
изсушена, раздробена растителна маса, предназначена за пушене, към която е
добавено психоактивно вещество от групата на синтетичните канабиноиди,
идентифицирано като AMB-FUBINACA – наркотично
вещество с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с него, забранено за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина и присъства в Списък I от Приложение 1 към чл. 3, т. 1 от
Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични.
Нетото тегло на наркотичното вещество е 59,21 грама.
Подсъдимите
Р.Д. и А.С. са психично здрави, могли са да разбират свойството и значението на
поведението си и да ръководят постъпките си. При тях е налице психична годност
за даване на обяснения, в случай че желаят, а психичното им състояние не се
явява пречка за участието им във всички фази на наказателното производство. При
подс. А.С. е налице вредна употреба на AMB-FUBINACA
без
прояви на зависимост. Подс. Р.Д. употребява алкохол
на битово ниво, без данни за зависимост, и е имал рискова употреба на наркотични
вещества – марихуана и AMB-FUBINACA, поради
лекомислие и увлечение.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така изяснената
фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена след анализ на
събраните по делото гласни доказателствени средства чрез показанията на свидетелите Й.Н.Т. (л. 52-53 от съд. д., вкл. приобщените
на осн. чл. 281, ал. 4, вр.
ал. 1, т. 2 от НПК – л. 169 от ДП), Т.И.А. (л. 53 от съд. д.), Л.С.С. (л. 84 от съд. д.), П.Н.Ц. (л. 85-86 от съд. д., вкл.
приобщените на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК – л. 194 от ДП) и М.П.П. (л. 164-166 от съд. д., вкл. приобщените на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1,
т. 1 и т. 2 от НПК – л. 218 от ДП), писмени доказателства и доказателствени средства: протокол за доброволно
предаване от 16.10.2018 г. (л. 37 от ДП), експертна справка № 18/НАР-1052 (л.
45-46 от ДП), заповед за задържане на лице от 09.04.2019 г. (л. 92, 93 от ДП),
протокол за личен обиск на лице от 09.04.2019 г. (л. 94 от ДП), два броя протокол
за претърсване и изземване с разрешение на съдия от 09.04.2019 г. (л. 111-113 и
114-116 от ДП), два броя протоколи
за разпознаване на лица и предмети от 09.04.2019 г. (л. 120 и 122 от ДП), справка
– характеристика за подс. А.С. (л. 130-131 от ДП), справка
за съдимост на подс. А.С. (л. 132-142, 171-181 от ДП,
л. 96-108, 173-185, 187-199 от съд. д.), справка за съдимост на подс. Р.Д. (л. 187 от ДП, л. 94 от съд. д.), справка –
характеристика за подс. Р.Д. (л. 250 от ДП) и чрез експертните способи на
доказване: съдебнопсихиатрична и психологична експертиза по отношение на подс. Р.Д. (л. 63-73 от ДП), физико-химична експертиза (л.
88-90 от ДП), съдебнопсихиатрична и психологична експертиза по отношение на подс. А.С. (л. 97-106 от ДП) и допълнителна
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза по отношение на подс. Р.Д. (л. 252-264 от ДП).
След анализ на посочените
доказателствени източници, съдът достигна до извод,
че по делото не са събрани преки доказателства, касаещи предмета на доказване,
а наличните косвени доказателства, на които се основава обвинението –
показанията на свидетелите Й.Т. и П.Ц. и протокола за доброволно предаване от
16.10.2018 г., с който е приобщено
инкриминираното наркотично вещество, не дават възможност да се направи безсъмнен
и категоричен извод за времето, мястото, механизма и авторството на твърдяното
от СГП престъпление.
От показанията
на свидетелите Т. и Ц., протоколът за доброволно предаване от 16.10.2018 г. и
заключението на физико-химична експертиза по делото се установи, че е налице
наркотично вещество, предадено от В.П.В. на 16.10.2018 г. в 09 РУ – СДВР, за
което е посочила пред свидетелите Т. и Ц., че е открила в стаята на подс. Р.Д., а преди това му е дадено от подс.
А.С.. Това обаче не доказва, че държатели на това вещество в посочения от
обвинението период действително са подсъдимите. В тази връзка следва да се
изясни, че протоколът за доброволно предаване представлява писмено
доказателство, което интересува процеса откъм съдържанието си, и установява, че
на посочената в документа дата описаното в протокола лице е предало на органите
на МВР, по своя воля, определени предмети, изброени в протокола, които стават част
от валидно приобщения доказателствен материал. В тази
насока следва да бъде отбелязано, че протоколът за доброволно предаване, за
разлика от другите писмени доказателствени средства и
веществените доказателствени средства, не
възпроизвежда доказателства, а само им дава процесуална легитимация, като
установяват връзката на материалния факт – вещественото доказателство, с
обстоятелствата по делото. В тази връзка вписаното в протокола като пояснение,
че наркотичното вещество е открито в стаята на подс. Р.Д.,
а след това и изложеното от В.В. пред свидетелите
Т. и Ц., че преди това наркотичното вещество е било предоставено на сина й от подс. А.С., не доказват държане на подсъдимите върху наркотичното
вещество. Липсват каквито и да е преки доказателства за това – в хода на
съдебното следствие В.В. се възползва от правото си
по чл. 119 от НПК да не дава свидетелски показания и е загубила качеството на
свидетел, поради което показанията й, дадени в хода на досъдебното производство
не могат да бъда приобщавани към доказателствената
съвкупност и не могат да служат за установяване на фактите по делото. Подсъдимите
също се възползват от правото си по чл. 115, ал. 4 от НПК да не дават
обяснения. Изложеното от свидетелите Т. и Ц. представлява пресъздаване на чужди
възприятия и съответно характеризира заявеното от тях като производни
доказателства, т.е. разказаното от двамата свидетели не е тяхно лично
възприятие на ситуация, в която някой от подсъдимите да е държал наркотични
вещества, а преразказ на твърдения, изложени пред тях от В.В..
На
следващо място, съдът анализира и показанията на свидетелите Т.А. и Л.С. и
достигна до извод, че не съдържат факти, относими към
предмета на делото, с оглед на което не допринасят за изясняването му. Също
така в разпита си св. М.П. разказва за деяние, извършено на 15.05.2019 г.,
което не съвпада с периода, който обвинението твърди да е извършено процесното деяние, поради което показанията му също не
съдържат факти и обстоятелства от предмета на доказване.
Предвид
изложеното, по делото се установи, че е налице наркотично вещество, предадено на
органите на реда от В.В., но според настоящия съдебен
състав не е безсъмнено и категорично установено чия собственост е, респективно кое
е лицето, което го е държало, кога и къде. Участието на двамата подсъдими в
престъплението, за което са обвинени като съизвършители,
не е доказано безусловно и категорично така, както се изисква от процесуалния
закон. В процесния случай не са налице преки
доказателства, нито верига от достатъчно косвени такива, водеща до единствено
възможния и убедителен извод за участието на подсъдимите в инкриминираното
деяние.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При
така установената фактическа обстановка и събраната доказателствена
съвкупност, съдът намира, че не се установява по несъмнен и категоричен начин подсъдимите
Р.Д. и А.С. да са извършили от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 354а, ал. 1, пр. 4, вр. чл. 20,
ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, а именно за
времето от 15.10.2018 г. до 16.10.2018 г. в гр. София, ж.к. „Люлин“, блок ******,
апартамент № 51, в съучастие като съизвършители, като
непълнолетни, но можещи да разбират свойството и значението на извършеното и да
ръководят постъпките си, без надлежно разрешително съгласно ЗКНВП, да са
държали с цел разпространение високорисково наркотично „AMB-FUBINACA“, с нето тегло
59,21 грама.
В
конкретния случай е налице недоказаност по отношение на главни факти по делото
и най-вече по отношение на авторството на деянието. Съгласно чл. 303, ал. 2 от НПК съдът признава подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по
несъмнен начин. По делото не се доказа друго освен това, че на 16.10.2018 г.
майката на подс. Р.Д. е предала в 09 РУ – СДВР с
протокол за доброволно предаване инкриминираното наркотично вещество, както и
не се доказа категорично, че процесното наркотично
вещество е държано от подсъдимите лица като съизвършители
с цел неговото разпространение на инкриминираните време и място. Не са събрани
такива доказателства, които категорично да изясняват обективната връзка на подсъдимите
с предмета на престъплението.
Събраните
по делото косвени доказателства – показанията на свидетелите Й.Т. и П.Ц. и протокола
за доброволно предаване от 16.10.2018 г., с който по делото е приобщено
инкриминираното наркотично вещество, на които се базира обвинението, бяха
обсъдени подробно по-горе при анализа на доказателства. Въз основа само на
изброените косвени доказателства не може да бъде направен категоричен извод за
това, че подсъдимите като съизвършители са държали процесното наркотично вещество с цел неговото
разпространение. Подобен извод се основава на предположение, на каквото
осъдителната присъда не може да почива съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1
от НПК. Настоящият съдебен състав отчете и обстоятелството, че при извършения
обиск на подс. А.С., както при извършените претърсвания
и изземвания на жилищата, обитавани от него, не са открити вещи и предмети,
притежаването на които да е забранено от закона, или имащи връзка с предмета на
доказване по делото.
Тежестта
за доказване лежи върху държавното обвинение, което не успя да наведе такива
доказателства, подкрепящи по безсъмнен и категоричен начин съпричастност на подсъдимите
към авторството на престъплението. Истината като отражение на външно проявени
човешки действия винаги е обективна и конкретна, а не вероятна и възможна.
Съгласно константната практика на ВКС в наказателния процес е допустимо
изграждането на всякакви хипотези при планиране и провеждане на разследването,
но правно значение имат само онези, които са проверени и подкрепени с конкретни
и безусловни доказателства. Едва тогава хипотезата губи характера си на
предположение и се превръща във фактология на
престъплението. При липсата на такива доказателства хипотезата за вероятна
съпричастност на подсъдимите остава едно от възможните предположения за
събитието на престъплението и не може да обуслови постановяването на осъдителна
присъда.
С
оглед изтъкнатите съображения на основание чл. 304 от НПК съдът призна подсъдимите
за невиновни и ги оправда изцяло по повдигнатото им обвинения.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Предвид
изхода на делото и на основание чл. 190, ал. 1 от НПК направените по делото
разноски остават за сметка на държавата.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
На
основание чл. 354а, ал. 6, вр. чл. 53, ал. 2, б. „а“
от НК съдът постанови да се отнеме в полза на държавата инкриминираното
наркотично вещество, чието притежание е забранено, което след влизане на
присъдата в сила на основание чл. 112, ал. 2 от НПК да се унищожи.
Мотивиран
от изложеното, съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: