РЕШЕНИЕ
№ 725
гр. Пловдив, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20215300502613 по описа за 2021 година
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по жалба на Н. П. Б., чрез адв.М.П.
против Решение № 26155/ 04.08.2021г. постановено по гр.д.№ 391/ 2020г. по
описа на ПРС – ХХI гр.с., в частта, в която жалбоподателят е осъден да
заплати на П. В. П. на основание чл.534, ал.1 ТЗ сумата 8 000 лева, с която
жалбоподателят се е обогатил неоснователно във вреда на ищеца П.,
представляваща вземане по запис на заповед, издаден на 07.05.2012г., платим
на предявяване до 06.05.2015г., ведно със законната лихва от постъпване на
ИМ в съда 10.01.2020г. до окончателното погасяване, както и общо сумата
660 лв разноски по делото. По изложени доводи в жалбата се иска отмяна на
постановеното решение в обжалваната му част и отхвърляне на предявения
иск.
Постъпил е писмен отговор от въззиваемата страна П. В. П. от
с.С., Пл.област, с който отговор по подробни съображения се оспорва жалбата
1
като неоснователна и се иска потвърждаване на обжалваното решение и
присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по
делото доказателства, във връзка с доводите на страните на основание чл.269
ГПК, намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.259,
ал.1 ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът е сезиран с предявен при условията на евентуалност
субсидиарен иск по чл.534, ал.1 ТЗ от П. В. П. от с.С., Пл.област против Н. П.
Б., от с.П., Пл.област за присъждане на сумата от 8000 лв , с която ответникът
се е обогатил поради невръщането й като задължение по издаден на
07.05.2012г. запис на заповед , платим на предявяване до 06.05.2015г.
Ответникът е оспорил така предявения при условията на
евентуалност иск, въвеждайки обстоятелство за наличие на каузално
правоотношение между страните по договор за паричен заем, обезпечен с
подписването на процесния запис на заповед и твърденията, че същият е
получил в заем две парични суми, първата в размер на 5 000 лева на
11.10.2011г. с уговорка за връщането й до 10.06.2012г. и на 330.10.2011г. още
5000 лева с уговорка за връщането й най-късно до 10.06.2012г. За тези суми
бил подписан запис на заповед за сумата 10 000 лева за обезпечаване на двата
заема, като 07.05.2012г. ответникът върнал сумата от 2 000 лева, ищецът
скъсал записа на заповед за 1000 лева и накарал ответника да подпише запис
на заповед за 8000 лева, която сума била върната на 10.05.2012г.Формулирал
възражение за погасяване по давност и на евентуалния иск по чл.534, ал.1 ТЗ.
При уважаване на предявения евентуален иск районният съд е приел за
безспорно обстоятелството , че процесният запис на заповед е бил издаден за
обезпечаване вземане по каузално правоотношение между страните, но
неустановено наведеното от ответника твърдение падежът на задължението
да е настъпил през 2013г. поради неподкрепа на това твърдение от събраните
по делото доказателства поотделно и в съвкупност в тази насока и
неотговарящо на действителното положение. Поради това е прието за
установено, че уговореният падеж е на 06.05.2015г. без данни и уговорки
между страните за връщане на парите в по-ранен от посочения момент, като
2
петгодишната давност към предявяване на ИМ на 10.01.2020г. не е изтекъл.
Постановеното решение е правилно постановено в съответствие с
доказателствения материал по делото.
С въззивната жалба жалбоподателят поддържа оспорването на
предявения евентуален иск с доводите и оплакванията за липса на извършена
внимателна преценка на дадените от ищеца обяснения по чл.176 ГПК , както
и неустановеност от страна на ищеца, че дадената сума е през 2012г., за което
жалбоподателят сочи да е през 2011г. , което се счита, че не е от съществено
значение, тъй като неустановено е дали е уговорен срок за връщане или
безсрочно. В тази насока се въвежда доводът, че срокът е бил предложен от
ответника, но поради това, че ищецът не е изявил съгласие за това, то следва
да се счита , че е сключен договор при неуговорен срок за връщане на сумата.
Счита се, че ако е бил уговорен срок за връщане , то е нелогично през лятото
на 2013г. ищецът да поиска връщане на сумата, а от дадените от него
обяснения по чл.176 ГПК той недвусмислено заявил , че през лятото на
2013г. е поканил ответника да му върне заетата сума, който е неблагоприятен
факт за ищеца и поради което следва да се кредитира.С оглед на това се
поддържа възражението, че и от който момент през 2013г. да е изтекъл
едномесечният срок / падежиране на задължението/, то несъмнено общата 5-
годишна давност по каузалното правоотношение е изтекла през 2018г. Иска
се също така да не се кредитират показанията на разпитаната по делото
свидетелка в качеството й на съпруга на ищеца съобразно разпоредбата на
чл.172 ГПК.
Доводите са намират за неоснователни. С представения по делото
Запис на заповед от 07.05.2012г. удостоверява падеж на паричното
задължение на предявяване в срок до 6.V.2015г. , също удостоверено от
издателя на ценната книга, ответника по делото Н. П. Б.. Не са налице данни и
не се твърди записът да е бил предявен до крайния срок на падежа
06.05.2015г., поради което посочената дата се явява краен момент за
изпълнение на паричното задължение от страна на длъжника. В този смисъл
неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че не е налице определен от
страните срок за изпълнение на паричното задължение, независимо по чия
инициатива е изразено волеизявлението за определяне на крайния момент на
падежа, първоначално определен на предявяване в срок до 6.V.2015г.
3
Следователно не се приема и за основателно възражението на жалбоподателя,
че поетото задължение за връщане на получената сума е било при
безсрочност за това, поради което длъжникът е следвало да изпадне в забава
от поканата на кредитора по задължението, в случая през 2013г. Независимо
от това от дадените по реда на чл.176 ГПК обяснения не сочат на
волеизявление от страна на ищеца в смисъла му на покана за изпълнение на
паричното задължение, а изразяват целта на посещението при ответника –
изясняване на обстоятелствата по връщане на процесната сума. В този
смисъл именно е недвусмисленото заявление на ищеца. И в тази насока
независимо от качеството на съпруга на разпитания по делото свидетел П.
Н.П.а , показанията й преценени в съвкупност с останалите събрани по делото
доказателства, се намира, че правилно са кредитирани като непротиворечащи
им и при неосъществено нарушение на процесуалния закон , в случая
разпоредбата на чл.172 ГПК. С оглед на това и като правилни се споделят
фактическите и правни изводи на районния съд относно определения между
страните краен срок за връщане на процесната сума – 06.05.2015г., от който
момент до датата на предявяване на ИМ – 10.01.2020г. не се явява изтекла
общата петгодишна по чл.110 ЗЗД давност за погасяване на паричното
задължение за връщане на получената от ответника сума от 8 000 лева.
По така изложените съображения жалбата се намери за
неоснователна, а обжалваното решение ще се потвърди като правилно.
На основание чл.78, ал.1 ГПК на въззиваемата страна следва да се
присъдят направените разноски за настоящата инстанция в размер на 700 лева
, съобразно ДПЗС от 15.11.2021г и Списък по чл.80 ГПК. Възражението за
прекомерност на адв.хонорар за проц.представител на въззиваемата страна е
неоснователно по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК, тъй като с въззивната жалба
доводите и възраженията на ответната страна се явяват доразвити в насока
тезата на тази страна, формулирана в първоинстанционното производство,
поради което не се променя действителната правна и фактическа сложност на
делото.
На основание чл.271, ал.1, пр.І ГПК , въззивният съд
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 26155/ 04.08.2021г. постановено по гр.д.№ 391/
2020г. по описа на ПРС – ХХI гр.с.в обжалваната му част.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Н. П. Б., ЕГН: ********** да заплати на П. В. П., ЕГН:
********** сумата 700 лева / седемстотин лева/ - направени разноски за
адв.възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок
от връчването му пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5