№ 18776
гр. С., 27.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
Сложи за разглеждане докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
Гражданско дело № 20241110102268 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 14:41 часа се явиха:
ИЩЦИТЕ С. П. К., П. С. К. и „К. И СИН“ ООД - редовно призовани, не се явяват,
представляват се от адв. А., преупълномощена от адв. Р., с пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД - редовно призован,
представлява се от юрк. Л., с пълномощно по делото.
Третото лице - помагач „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД - редовно призовано, не изпраща
представител. На 03.06.2024 г. е постъпило становище от процесуалния представител на
третото лице - помагач, с което изразява доводи по същество.
Страните /поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от С. П. К., П. С.
К. и „К. и син“ ООД, представлявано от управителя П. К., чрез адв. Р., срещу „Обединена
българска банка” АД, с която са предявени активно субективно съединени отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за
признаване за установено, че всеки от ищците не дължи на ответника чрез принудително
изпълнение следните суми: 6150 евро, представляваща просрочена главница по договор за
банков кредит от 10.07.2006 г., ведно със законната лихва за периода от 25.06.2009 г. до
изплащане на вземането; 1296,71 евро – просрочена редовна лихва за периода 15.05.2009 г. –
1
14.06.2009 г.; 31,06 евро – наказателна лихва за периода от 15.06.2009 г. до 23.06.2009 г.;
292,50 лв. – държавна такса, както и 542,50 лв. – юрисконсултско възнаграждение по
делото, за които суми е издаден изпълнителен лист от 20.07.2009 г. по ч.гр.д. № 7546/2009 г.
по описа на Районен съд - П., 13 състав, за събирането на които било образувано изп.д. №
165/2010 г. по описа на ЧСИ Г.Д., поради погасяването на вземанията по давност.
Интереса си от предявените отрицателни установителни искове ищците извеждат при
твърдения, че с изпълнителен лист от 20.07.2009 г., издаден по ч.гр.д. № 7546/2009 г. по
описа на Районен съд - П., 13 състав, са били осъдени да заплатят солидарно на
„Райфайзенбанк (България)” ЕАД (понастоящем „Обединена българска банка” АД)
следните суми: 6150 евро, представляваща просрочена главница по договор за банков
кредит от 10.07.2006 г., ведно със законната лихва за периода от 25.06.2009 г. до изплащане
на вземането; 1296,71 евро – просрочена редовна лихва за периода 15.05.2009 г. – 14.06.2009
г.; 31,06 евро – наказателна лихва за периода от 15.06.2009 г. до 23.06.2009 г.; 292,50 лв. –
държавна такса, както и 542,50 лв. – юрисконсултско възнаграждение по делото. Въз основа
на горецитирания изпълнителен лист и по молба на взискателя било образувано изп. д. №
165/2010 г. по описа на ЧСИ Г.Д.. Поддържат, че последното валидно изпълнително
действие било извършено на 14.12.2011 г., поради което на 14.12.2013 г. образуваното
изпълнително дело било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Поддържат, че
вземанията, претендирани с горецитирания изпълнителен лист, се явявали погасени по
давност към датата на подаване на исковата молба, тъй като считано от 14.12.2011 г. е
изтекъл петгодишен период от време, през който взискателят бездействал. Ето защо молят
съда да уважи предявените искове, като признае за установено, че всеки от ищците не дължи
на ответника следните суми: 6150 евро, представляваща просрочена главница по договор за
банков кредит от 10.07.2006 г., ведно със законната лихва за периода от 25.06.2009 г. до
изплащане на вземането; 1296,71 евро – просрочена редовна лихва за периода 15.05.2009 г. –
14.06.2009 г.; 31,06 евро – наказателна лихва за периода от 15.06.2009 г. до 23.06.2009 г.;
292,50 лв. – държавна такса, както и 542,50 лв. – юрисконсултско възнаграждение по
делото, за които суми е издаден изпълнителен лист от 20.07.2009 г. по ч.гр.д. № 7546/2009 г.
по описа на Районен съд - П., 13 състав, за събирането на които било образувано изп.д. №
165/2010 г. по описа на ЧСИ Г.Д., поради погасяването на вземанията по давност.
Претендират направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. Т., е подал отговор на исковата молба,
с който оспорва предявените искове като недопустими, а в условията на евентуалност – като
неоснователни. Поддържа, че ищците нямали правен интерес от воденето на настоящия иск,
тъй като не било налице висящо изпълнително производство. На следващо място твърди, че
през м.12.2020 г. банката прехвърлила на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД вземанията си по
договора за кредит, за събиране на част от вземанията по който е издаден процесният
изпълнителен лист. Също така твърди, че липсва активна легитимация по отношение на С.
К. и „К. и син“ ООД, тъй като същите не са страна по изпълнителното дело, респ. не са
длъжници по изпълнителния титул. Ето защо моли съда да прекрати производството по
2
делото, като претендира и юрисконсултско възнаграждение.
Предвид доводите на ответника, обективирани в отговора на исковата молба, че
липсва активна легитимация по отношение на С. К. и „К. и син“ ООД, тъй като същите не са
страна по изпълнителното дело, респ. не са длъжници по изпълнителния титул, а отделно от
това вземанията са били прехвърлени на трето за спора лице с договор за цесия, за което са
представени писмени доказателства, настоящият съдебен състав с Определение № 20781 от
20.05.2024 г. изрично е указал на ищците в 1-седмичен срок от получаване на настоящото
определение да отстранят констатираните нередовности, като: 1/ уточнят надлежно кои са
ищци по делото, както и да обосноват активната процесуална легитимация на С. П. К. и „К.
и син“ ООД, при положение, че срещу тях не е издаван изпълнителен лист; 2/ обосноват
правния си интерес от предявените отрицателни установителни искове по чл. 439 ГПК
срещу „Обединена българска банка” АД, при положение, че вземанията са били
прехвърлени с договор за цесия на трето за спора лице.
С молба-уточнение от 10.06.2024 г. (подадена по пощата на 07.06.2024 г.) ищците С.
П. К. и „К. и син“ ООД, чрез процесуалния им представител, са оттеглили предявените
искове, поради липса на правен интерес, а ищецът П. С. К., чрез процесуалния му
представител, изрично заявява, че поддържа предявения иск срещу „Обединена българска
банка” АД, тъй като процесният изпълнителен лист бил издаден в полза на кредитора
„Райфайзенбанк България“ ЕАД, чийто правоприемник е „Обединена българска банка” АД,
като твърди, че изпълнителното дело било образувано от взискателя „Райфайзенбанк
България“ ЕАД, а последното изпълнително действие било от 14.12.2011 г. Интересът си от
така предявения иск извежда и от твърдението, че по изпълнителното дело нямало
постъпили молби нито от банката, нито от цесионера, с които да уведомят ЧСИ Д. за
извършеното прехвърляне и да е поискано конституиране на нов взискател. Ето защо
поддържа, че след като не е получавал уведомление за извършената цесия, то същата не
била произвела действие спрямо него, поради което негов кредитор бил „Обединена
българска банка” АД, а не цесионерът.
Настоящият съдебен състав приема, че производството по делото следва да бъде
прекратено изцяло, тъй като предявените отрицателни установителни искове са процесуално
недопустими, като аргументите за това са следните.
Установителните искове, уредени в чл. 124, ал. 1 ГПК, са форма на защита на
субективни материални права, като с тях титулярът на правото може да иска по съдебен ред
да се установи съществуването или несъществуването му със сила на пресъдено нещо. За
предявяването на установителен иск наличието на правен интерес е положителна
процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, за която съдът следи
служебно както при подаването на исковата молба, така и в хода на процеса до неговото
приключване.
Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението чрез иск,
който съобразно ал. 2 може да се основава само на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
3
Предмет на отрицателния установителен иск е недължимостта на изпълняемото материално
право, основана на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, т.е. недължимост на
вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано
изпълнителното дело. Съответно на предмета на отрицателния установителен иск надлежно
процесуално легитимирани страни в исковото производство са носителите на оспорваното
материално право - длъжникът като ищец и взискателят като ответник. Съгласно
константната практиката на ВКС - Определение № 60231 от 8.06.2021 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 388/2021 г., III г. о., ГК, при прехвърляне на вземането по изпълнителния лист,
настъпилото правоприемство по чл. 429 ГПК изключва възможността длъжникът да води
иск по чл. 439 ГПК срещу цедента, поради липса на правен интерес. Предвид изложеното и
с оглед настъпилото частно правоприемство по отношение на вземането, то за ищците не
съществува правен интерес да водят иск срещу цедента, тъй като не би се постигнал
целеният резултат на дадената с отрицателния установителен иск защита. В случая и с
уточняващата молба от 10.06.2024 г. самите ищци са посочили, че по твърдения на
ответника процесните вземания вече имат нов титуляр (цесионер), поради което липсва
правен интерес от установяване на тяхното несъществуване по отношение на цедента –
ответник в настоящото производство. Ето защо предявените искове са недопустими поради
липса на правен интерес (в този смисъл са Определение № 60231 от 8.06.2021 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 388/2021 г., III г. о., ГК, Определение № 203 от 9.06.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. №
1565/2022 г., IV г. о., ГК, и др.).
Допълнителен аргумент за наличие на предпоставки за прекратяване на
производството по делото спрямо С. П. К. и „К. и син“ ООД е и обстоятелството, че същите
са формулирали изрично искане с правно основание чл. 232 ГПК за оттегляне на
предявените от тях искове. Съгласно разпоредбата на чл. 232 ГПК ищецът може да оттегли
исковата си молба без съгласието на ответника до приключване на първото заседание по
делото. Ето защо са налице и предпоставките на цитираната разпоредба на чл. 232 ГПК.
Изложеното предпоставя недопустимост на предявените искове и в приложение на
чл. 130 и чл. 232 ГПК съдът е длъжен да върне исковата молба и да прекрати производството
по делото.
По отношение на разноските:
Ако исковото производство бъде прекратено, след като е депозиран отговор на
исковата молба, се предполага, че ищецът неоснователно е заставил ответника да направи
разноски по делото. В този случай ответникът има право на разноски на основание чл. 78,
ал. 4 ГПК. В случая ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя в размер на 100 лв. Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
4
ВРЪЩА искова молба вх. № 9928/11.01.2024 г., подадена от С. П. К., П. С. К. и „К. и
син“ ООД, чрез адв. Р. срещу „Обединена българска банка” АД.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 2268/2024 г. по описа на СРС, ГО, 167
състав.
ОСЪЖДА С. П. К., ЕГН ************, с адрес: гр. П., бул. ”М.” № 27А, вх. „Б“, ет.
8, ап. 24, П. С. К., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. ”В.Л.” № **, ет. 3, ап. 1, и „К. и син“
ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. ”В.Л.” № 152, да
заплатят на „Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. "В." № 89Б, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, сумата в размер на 100
лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за производството пред СРС.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок, който за ищеца и ответника тече считано от днес, а за третото лице –
помагач - считано от връчването му.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:59 часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
5