№ 33
гр. Габрово , 23.03.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и втори
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диян Д. Атанасов
при участието на секретаря Елисавета Б. Илиева
Сложи за разглеждане докладваното от Диян Д. Атанасов Гражданско дело
№ 20214210100046 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
За ИЩЕЦА И ОТВЕТНИК ПО НАСРЕЩЕН ИСК В. Б. Н. - редовно призован на
12.02.2021 г., се явява адвокат И.Б. от АК - Габрово, с пълномощно по делото.
ОТВЕТНИЦАТА И ИЩЦА ПО НАСРЕЩЕН ИСК К. В. Х. – редовно призована
на 12.02.2021 г., се явява лично и с адвокат Р.Н. от АК - Велико Търново, с
пълномощно по делото.
ДСП - Габрово - редовно призована на 10.02.2021 г., не изпраща представител,
като е депозирала социален доклад на 18.03.2021 г., ведно с оценка на родителския
капацитет на всеки от родителите и оценка на психо-емоционалното състояние на
детето.
ДЕТЕТО В.В. Н. не се води.
СЪДЪТ даде възможност на страните да изразят становището си по
предпоставките за даване ход на делото.
АДВОКАТ Б.: Уважаеми господин Съдия, вчера следобед моя доверител ми се
обади и по гласа му личеше, че е болен. В момента е при личната си лекарка и чака
преглед. Детето също е болно. Доверителят ми смята, че е коронавирус. Вчера е
посетил клиника "Иван Рилски", но му е отказан преглед, тъй като не са пристигнали
документите му от Германия и към момента не е здравно осигурен. Помолих го след
прегледа да ми изпрати документи, но до момента не ми са изпратени такива. Аз нямам
документи, с които да удостоверя извинителна причина за отсъствие на доверителя ми
от съдебно заседание, но моля да не давате ход на делото. Не можем да доведем детето
1
и не съм в състояние да доведа свидетели. Единият от свидетелите, които са при режим
на довеждане, е започнал работа, за което ще пуснем молба с имената му и адрес за
призоваване на работното му място. Доказателства, че доверителят ми е бил на преглед
днес, ще представя в определен от Вас срок.
АДВОКАТ Н.: Уважаеми господин Съдия, съобразно Определение
№42/09.02.2021 г. по настоящото гражданско дело, както и съобразно законовите
предпоставки, които изискват страните да се явят лично в днешно съдебно заседание,
както и явяването за изслушване на детето, но от друга страна чл.142, ал.2 ГПК визира
отлагане на делото само при едновременна невъзможност за явяване на страната и
упълномощения му защитник. Майката вчера на обяд е видяла детето и бащата в МОЛ
и в момента това ни се съобщава, без да има писмени доказателства. Ние водим
свидетели, които молим да бъдат изслушани, като по отношение на единия свидетел,
който е с тежко онкологично заболяване, същият е пътувал от Оряхово. Моля да се
даде ход на делото и да се изслушат свидетелите, които водим и моля съда да отложи
делото за друга дата, когато да се явят другата страна и детето, за да бъдат изслушани.
Считам, че не са налице задължителните процесуални предпоставки за недаване ход на
делото. Моля да се даде ход на делото и да се изслушат свидетелите, които водим.
Съдът намира, че са налице процесуалните предпоставки за даване ход на
делото, тъй като съгласно чл.142, ал.1 ГПК неявяването на една от страните не е
пречка за недаване ход на делото, още повече, че ищецът и ответник по насрещен иск
се представлява от явилия се, упълномощен от него процесуален представител -
адвокат Б.. Няма пречка непосредственото изслушване на някоя от страните и детето
да се проведе в друго съдебно заседание, но съдът намира, че ход на делото следва да
се даде, за да се извършват възможните към момента процесуални действия.
Поради изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на гр.д. № 46/2021 г. по описа на ГРС.
ЗАДЪЛЖАВА адвокат Б. да представи в едноседмичен срок от днес
доказателства за здравословното състояние на бащата и детето.
Съдът пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора и предоставя
2
възможност на страните да упражнят правата си по чл.143 - 145 ГПК.
АДВОКАТ Б.: Поддържам исковата молба. Оспорвам насрещната искова молба.
Запозната съм със социалния доклад и оценката на родителския капацитет. Към
момента не разполагам с други писмени доказателства.
АДВОКАТ Н.: Ние имаме доказателствени искания. На първо място същите касаят
изслушването на гласни такива – изслушване на трима, водени от нас свидетели, с
чиито показания ще установяваме факти и обстоятелства, относими към предмета на
спора. В предходното съдебно заседание - по привременни мерки, съдът постанови да
се носят и устройствата, на които са записите, представени по делото на снимков
материал – скрийншот от писмени съобщения между ищеца и детето В. и видно от
самия текст, тези съобщения касаят съжителя на моята доверителка Б.. Това са нашите
доказателствени искания - да допуснат и да се разпитат водените свидетели, както и да
се установи съдържанието и авторството на тези документи, тъй като са заверени от
мен и могат да бъдат относимо доказателствено средство. За последващо съдебно
заседание държим да се представи документ от ТП на НОИ - Габрово за заплащане или
липса на разрешение за изплащане на обезщетение от ищцовата страна. Моята
доверителка носи телефона, на който видно от съдържанието, майката е преснела
комуникация между бащата и детето В. и видно от съдържанието на тези записи се
установява, че родителят упражнява емоционален и психологически натиск, детето да
дойде и да живее при него, ултимативно поставя въпроса така: "Ако не дойдеш да
живееш при мен, не ме търси! Стой си при Б.!" и четем изречение: "Бъди жив и здрав,
сине!" Майката ги е снимала от телефона на детето и ги съхранява на нейния телефон.
Това е станало през 2019 г. и от самото съдържание на текста е ясно.
АДВОКАТ Б.: Не считам, че следва да се приемат като доказателства по делото
извадките, приложени към отговора на исковата молба или насрещната искова молба
на ответницата. Това е преснимано с нейния телефон от друг телефон. Не може да се
докаже тази кореспонденция дали е правена от телефона на моя доверител или е
съставена, с оглед на настоящото дело. Тези записи са били през 2019 г., а сега е 2021
г. Обстоятелството, при което детето е живеело при майката и е избягало при бащата,
не е манипулирано от моя доверител, а при изслушването на детето по привременните
мерки, то казва защо не иска да живее при майката. Мисля, че тези записи са
манипулирани.
АДВОКАТ Н.: Има записано, че има и през 2020 г. преснемано. Преснемането на
електронен документ не променя характеристиката му. След като той се представя на
такъв носител и е заверен препис, ако другата страна не поиска, то преписът е годно
3
доказателствено средство за изявленията, съдържащи се в него и неговото съдържание.
След като взе предвид становищата на страните и че между същите не е
постигната спогодба, на основание чл.146, във вр. с чл.145, ал.3 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА делото, както следва:
Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и задължения по
първоначалния иск:
Ищецът твърди, че с ответницата живели във фактическо съпружеско
съжителство от лятото на 2008 година до м. март 2017 година. На 04.05.2010 година се
родил синът им В.. Поради несходство в характерите постоянно възниквали спорове
между тях. Ищецът я напуснал и си закупил жилище.
През лятото на 2019 година ответницата се е запознала с друг мъж по интернет,
който по това време е работел Австралия. През м. август той се завърнал в България по
време на отпуск, а за Коледа на 2019 година заживяват заедно. През това време е
настройвал детето срещу ищеца и въпреки, че не го познава, го наричал „пияница",
което не отговаря на истината. Периодично мъжът, с когото живее ответницата, се е
завръщал от Австралия и е отсядал при нея и сина им. Винаги по време на тези
престои двамата са се карали, като тя го е упреквала, че той си пише и с други жени, а
той я е упреквал за неполагане на грижи. И тези скандали са били в присъствието на
детето, с когото този мъж много често се е карал. През м. август 2020 година двамата
отиват на море, като не вземат детето. Там са имали също скандали, които
продължават и след това. Съжителят Б. постоянно отправял обиди към ищеца пред
детето и когато то го е молело да престане, майката е заставала на страната на
съжителя си.
Ответницата се е държала зле с детето, като много често му е крещяла, което го е
стресирало и без причина се е извинявало на майката, а след това е отивало в друга
стая и плачело.
В края на м. юни 2020 година ищецът заминал за Германия да работи. В
последните няколко месеца преди да се завърне за Коледните празници, детето
4
постоянно му звъняло и се оплаквало от лошото отношение на майка си и Б., които по
всякакъв начин са го настройвали срещу бащата. Детето било много разстроено.
Около средата на м. декември 2020 г. ищецът се завърнал и тъй като трябвало да
преведе жилището си за посрещане на детето, в първият ден се видяли само за няколко
часа. На следващият ден детето с няколко чанти багаж дошло при баща си. За Нова
година отишло при майка си само за няколко дена, след което отново дошло при
ищеца. Отлагало да се завърне в дома на майка си. Споделило с баща си, че майката го
принудила да говори с него да й даде пълномощно да заведе детето в Гърция на гости
при сестра й, но фактически е искала пълномощното, за да заминат в Австралия със
съжителя си. Детето категорично заявило, че не желае да заминава с тях, а желае да
остане при баща си, тъй като се страхува и от майка си и от Б.. Въпреки, че трябвало на
10.01. да се завърне в Германия, заради детето ищецът не заминал, а останал в
България. Не желае повече синът му да живее в страх, унижаван и обиждан, в среда,
където постоянно се вдигат скандали и се крещи. Живее в собствено жилище, има
условия за гледане на детето. Синът му е привързан към него и се чувства спокоен,
когато са заедно.
С оглед на горното моли съда да постанови решение, с което да определи
местоживеенето на детето В. да бъде при него в гр. Габрово, ул. „********" № 16, ет. 4,
ап.11, като той упражнява родителските права върху детето, като то се вижда с майка
си всяка първа и трета седмица от месеца от 17.00 часа на петъчния ден до 16.00 часа
на неделния ден, с две преспивания, половината от официалните празници за страната,
включително Великден, Коледа и Нова година, както и един месец през лятото, когато
майката не ползва платен годишен отпуск. В останалото време - по споразумение с
майката. Да осъди ответницата да заплаща на малолетното дете В., чрез ищеца като
негов баща и законен представител, ежемесечна издръжка в размер на 180 лева,
начиная от подаване на исковата молба до настъпване на законните основания за
изменяване или прекратяване на задължението и лихвата върху всяка просрочена
вноска.
В отговора си ответницата заема следното становище:
Оспорва изцяло основателността на иска чл.127, ал.2 СК. Не възразява
компетентния съд да разгледа производството по чл.143 от СК, безспорно всеки
родител безусловно дължи издръжка на ненавършилото си пълнолетие дете съгласно
чл.143 СК вр. с чл.142 от СК. Конкретният размер на тази издръжка е функция от
потребностите на самото дете и възможностите на родителите му - чл. 142 ал. 1 от СК,
но не може да бъде по-малък от минимума, предвиден в нормата на чл. 142 ал. 2 от СК.
Не оспорва нуждата на детето В.В. Н. от издръжка в посочения размер - 180 лева.
Изразява следното становище по обстоятелствата, на които се основава предявения иск
5
по чл.127, ал.2 СК:
Не оспорва, че страните са живели съвместно от лятото на 2008 г. до м. март 2017
г., от което съжителство имат родено малолетно дете В.В. Н. с ЕГН **********, роден
на 04.05.2010 г. След раздялата с ищеца ответницата не е преставала да полага грижи
за детето ни и то живяло и се отглеждало от нея до сезирането на съда с молба по
чл.127,ал.2 СК. Не оспорва, че имам приятел, с който съжителства от 2019 г. Също, с
оглед периода от м. юни 2020 г. до средата на м. декември 2020 г, молителят сам е
отсъствал от страната, и грижите за детето също били полагани изцяло от неговата
майка. Връзката помежду им като майка и син е изпълнена със синовна любов и детето
живеело с нея на адрес гр.Габрово ул."*******" № 101, ет.4, ап.11.
От 10.01.2021 г. детето се намира при баща си на адреса му - ул."********" №
16, ет.4,ап.11 в гр. Габрово, против волята на майката. На 09.01.2021 г. детето поискало
да пренощува и при негова съученичка, но преценила, че не е удобно в това време.
Тогава то поискало да пренощува при баща си, защото, той трябвало да се връща в
неделята в Германия. Заминало и останало при баща си, като не смеело да се обади по
телефона на майка си. Тя изпаднала в шок, когато молителят й съобщил, че решава
детето да живее при него. В. Б. Н. не иска да приеме, че ответницата съжителства с
друг мъж. Счита се изместен, ревнува от Б., от това, че няма повече да се съберат, и че
тримата са като семейство. Когато ответницата се събрала с Б., ответникът всеки ден
постоянно по всяко време звънял и ги безпокоял. Заплашвал Б. да ги остави, детето да
не доближава до него и му забранявал да се вози в неговата кола. Поведението на
бащата към детето още през 2019 г. е било изключително ултимативно, то да отиде да
живее с него; било е подложено на силен емоционален и психологически натиск, че ако
не отиде да живее с баща си, повече да не го търси като баща. Детето е било тормозено
и е питало какво постоянно иска баща му от него, да го остави на мира, че живее с
мама, че не издържа повече на натиска от баща му. Моли баща си да си запише час за
психоложката, която баща му е посещавал. От написаното се вижда, че поведението на
молителя и към Б. е заплашително и агресивно, тъй като молителят сам признава, че се
е бил напил, когато е писал съобщенията. Поради това, В. и детето били скарани и то
го избягвало до завръщането му от Германия, Случвало се често да му затваря
телефона, защото не издържаше на нападките и тормоза му да изостави майка си и
заживее с него. Често било подлагано на ежедневен разпит от баща си за това какво се
случва вкъщи.
Извън посочените като безспорни факти, всички останали твърдения в исковата
молба не отговарят на истината, като били спестени редица обстоятелства, поради това
изцяло оспорва изложените в исковата молба твърдения на ищеца и сочените от същия
като нейни брачни провинения и действия, а именно: за скандално поведение към
6
детето или към Б.. Оспорва твърденията на молителя, определящи я като недобра
майка към детето. Твърди, че заявените от ищеца обстоятелства не са действителните
причини, довели до охлаждане на отношенията помежду им, нито са верни
твърденията, че като майка тя предизвиквам страх и притеснение у детето си.
Причините за разстройството на фактическото ни съпружеско съжителство били
изцяло у насрещната страна. Когато детето боледувало, бащата отказвал да го води на
лекар, но се дразнел, че съжителят на майката го водел, както и когато го карал с
автомобила си на училище. Ищецът проявявал лошо отношение и към другия син на
ответницата - К., изразено в негативна вербална агресия и постоянни обиди. Ищецът
спестява и факти, че често се е случвало, когато детето е отивало при баща си за повече
дни да се върне по - рано, разплакано, защото баща му го обиждал, че е лигав и не
държи като мъж.
Не отговаря на истината, че Б. е отправял упреци към майката за неполагане на
грижи към малолетното дете, нито твърдението на ищеца, че Б. постоянно е отправял
обиди към ищеца пред детето и когато то го молело да престане, аз съм заставала на
негова /на съжителя/ страна. Не отговаря на истината, начинът по който е изложено в
иска, обстоятелството, свързано с лятната почивка. През този период детето било по
негово желание на селото на майката на Б.. Детето обожава Б., силно е привързано към
него. Наведеното твърдение от ищеца, че майката принудила детето да говори с него за
пълномощно, за да го изведе фактически детето в Австралия, а не на гости в Гърция, не
отговоря на истината и е несъстоятелно. Детето има международен паспорт, но за
пътуване в Австралия освен паспорт има и изискване за визов режим. Молителят не се
замисля, нито се съобразява със здравето на сина ни. От 2012 г. детето е с поставена
диагноза бронхиална астма. Задължително приема като хронично болен лекарствата,
съобразно рецептурната му книжка. Битовите и материални условия при майката и при
ищеца не са еднакви. Жилището на бащата е влажно, в банята има мухъл, всички
плочки паднали и то сериозно се нуждае от ремонт. Няма добро отопление, няма място
за мебели за сина ми. Вкъщи като родител майката може да гарантира в значителна
степен по- благоприятни условия от тези на ищеца. Майката работи в „Дзалли" ООД в
гр. Габрово от 2009 г. на постоянен трудов договор, а баща му няма постоянни трудови
доходи.
Въпреки поведението на ищеца, майката никога не е възпрепятствала детето да
се среща или нощува при баща си. Счита, че бащата не притежава необходимите
родителски качества и морален облик да се грижи за детето. С оглед всичко изложено
ответницата моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск
като изцяло неоснователен и вместо него да постанови решение, с което да предостави
упражняването на родителските права над малолетното дете В.В. Н. на неговата майка
и законен представител К.Х. В., местоживеенето на малолетното дете В. да бъде
7
определено при неговата майка и законен представител, а за бащата В. Б. Н. да бъде
определен режим на лични отношения с детето, както следва: всяка първа и трета
събота и неделя от 10:00 ч. в Събота до 19.00 ч. в Неделя, така и 20 дни през лятото,
които не съвпадат с годишния отпуск на майката, през половината от ваканциите на
детето, които са регламентирани от съответното учебно заведение, което посещава; за
празниците Коледа, Нова Година и Великден при редуване на двамата родители, като
през четните години детето да бъде при бащата, през нечетните- при майката. Моли
бащата да бъде осъден да заплаща ежемесечна издръжка на малолетното дете В.В. Н. в
размер на 200 лв., чрез неговата майка и законен представител К.Х. В., считано от
11.01.2021 г. ведно със законната лихва при просрочие, до настъпване на законно
основание за нейното изменение или прекратяване.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и задължения по
насрещния иск:
Ищцата по насрещния иск твърди, че извън посочените като безспорни факти, че
страните са живели съвместно от лятото на 2008 г. до м. март 2017 г., от което
съжителство имат родено малолетно дете В.В. Н., роден на 04.05.2010 г., всички
останали твърдения в исковата молба не отговарят на истината. За времето след
фактическата раздяла с бащата, майката се е грижила преимуществено за детето им,
включително по време на съжителството им. В тази връзка следва да се отбележи, че
детето е малолетно момченце на десет години, който етап от развитието на всяко дете е
свързан със задоволяване на физиологични потребности, което е предпоставка за
изграждане на силни емоционални връзки, а първата и най- дълбока връзка на детето с
външния свят, е тази с майка му. Майката и детето имат дълбока и силна майчина и
синовна връзка. Ищцата твърди, че е добра и грижовна майка и по-пригодният родител
за отглеждането и възпитанието на малолетно ни дете В.. Оспорва изцяло твърденията
на В. Б. Н. по образуваното дело, обвиняващи я като недобра майка към детето.
Същият упражнява натиск върху крехката детска психика на малолетния им син,
принуждавайки го на направи избор при кого да живее. В. е силно чувствително дете и
този натиск върху него го е принудил да не издържи и да се съгласи да живее при баща
си от 10.01.2021 г. Местоживеенето при него е неподходящо и не е в интерес на детето
да живее постоянно с бащи си в неговото жилище. Същият употребява системно твърд
алкохол в количество от няколко ракии, което винаги се отразява на поведението му.
Същият е доказал в периода на съвместното ни съжителство, че не може да се грижи
пълноценно за детето, още повече и когато то е било болно. Детето страда от хронично
заболяване „Бронхиална астма" от 2012 г. и майката се грижи за здравето му адекватно.
Счита, че баща му не би могъл да се справи с пристъпите на детето при настъпването
им.
8
Ищцата се намира в постоянни трудови правоотношения по Трудов договор №
2070/23.11.2009 г. с предприятието „Дзалли" ООД в гр.Габрово от 2009 г. Има
двустайно собствено, уютно жилище, съгласно Н.А. за дарение на недвижим имот.
Твърди, че е по - пригодния родител да продължи да упражнява от преди 10.01.2021 г.
неоспорваните по надлежен ред родителски права спрямо детето В. и същото да
продължи на живее на нейния адрес, където е свикнал и се чувства уютно и
пълноценно се справя с училищните си задължения.
Затова моля за постановяване на съдебно решение, по силата на което
упражняването на родителските права върху роденото от съвместното съжителство
между В. Б. Н. с ЕГН ********** и К.Х. В. с ЕГН ********** малолетно дете В.В. Н. с
ЕГН ********** роден на 04.05.2010 г., да бъде предоставено на К.Х. В. с ЕГН
********** в качеството и на майка и законен представител на детето; да бъде
определено местоживеенето на малолетното дете В.В. Н. с ЕГН ********** по
местоживеене на майката К.Х. В. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес гр.
Габрово, ул."*******" №101, ет.4, ап.11, при задължение на майката при промяна на
местоживеенето си своевременно да уведомява бащата за новия си адрес; да бъде
определен режим за осъществяване на лични отношения между бащата В. Б. Н. с ЕГН
********** и малолетното дете В.В. Н. с ЕГН **********, както следва: всяка първа и
трета събота и неделя от месеца с преспиване от 10 часа в събота до 17 часа в неделя,
като бащата взема и връща детето от и на местоживеенето на майката; един месец през
лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, ако работи; през половината от
ваканциите на детето, които са регламентирани от съответното учебно заведение, което
посещава; за празниците Коледа, Нова Година и Великден при редуване на двамата
родители, като през четните години детето да бъде при бащата, през нечетните- при
майката. Прави искане бащата В. Б. Н. да бъде осъден да заплаща ежемесечна
издръжка в размер на 200 лв., считано от 11.01.2021 г. ведно със законната лихва при
просрочие, до настъпване на законно основание за нейното изменение или
прекратяване.
В писмения си отговор ответникът по насрещния иск изразява следното
становище:
Оспорва изцяло направените искания. В насрещният иск е посочено, че в
подаденият отговор по повод исковата молба на бащата били изложени мотиви, които
следва да имате предвид и в насрещният иск. Фактът, че майката се е грижила за детето
на страните по делото до м. декември 2020 година, не определя бъдещите
взаимоотношения между нея и детето, както и определяне на местоживеенето на
детето при нея, като тя упражнява родителските му права. До колко детето е свикнало
с домът и се чувства" уютно" говори фактът, че от средата на м. декември 2020 година
9
детето постоянно живее при бащата, който никога не е оспорвал контактите му с
майката. Самото дете не желае да се завърне при майката. Заради недоброто отношение
на майката и съжителят й към бащата, а и честото избухване на майката, която по
думите на детето „крещи" на детето безпричинно, но и вдигат скандали със съжителя й
пред детето, то е изявило желанието си да напусне този дом. Доколко двамата
родители са отговорни за възпитанието и отглеждането на детето говори факта, че
бащата, след споделеното от детето, е останал в гр. Габрово въпреки, че е трябвало да
се завърне в Германия за да продължи да работи там. Но за него е по-важно детето да
не бъде тормозено.
Предвид на това направените искания от страна на майката са неоснователни и
не са продиктувани от интереса на детето, а по-скоро за задоволяване на егото й. Не се
оспорва, че ищцата по насрещният иск работи, като ответникът също е работел през
2020 година в Германия. И макар, че сега е на борсата по труда, то обезщетението,
което ще получава ще е достатъчно високо за да отглежда синът си в апартамента, в
който живеят и в който има прекрасни условия за двамата. Освен това бащата е в
процес и на намиране на постоянна работа в гр. Габрово, с работно време, което му
позволява да бъде с детето в часовете, когато то не е на училище. С оглед на
изложеното ответникът моли съда да не уважава насрещният иск, а да уважи
направените с първоначалната искова молба претенции по отношение местоживеенето
на детето В., родителските права и произтичащите от това права и задължения на
двамата родители.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и възражения на ответника.
Както предявеният първоначален, така и предявеният насрещен иск са с правно
основание чл.127, ал.2 от СК.
На основание чл.146, ал.1, т.3 ГПК съдът приема, че страните признават факта,
че са родители на малолетното дете В.В. Н. и че понастоящем не живеят заедно.
На основание чл.146, ал.1, т.4 ГПК съдът уведомява страните, че всички
обстоятелства се нуждаят от доказване, с изключение на посочените в предходния
абзац.
На основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК съдът разпределя доказателствената тежест
за подлежащите на доказване факти, както следва:
С оглед правната квалификация на предявените главен и насрещен иск, всеки от
ищците по тях следва да установи чрез пълно и главно доказване следните
обстоятелства: че е налице родствена връзка родител – дете и че са налице
10
обстоятелствата, обосноваващи искането за определяне на местоживеенето на детето и
упражняването на родителските права – родителите не са постигнали споразумение и в
интерес на детето ще бъде да живее при бащата, респ. при майката. По отношение
размера на издръжката следва да се докаже размера на нуждите на правоимащото лице
и размера на възможностите на съответния родител като задължено лице, посредством
установяване на доходи и/или имущество.
Всеки от ответниците по предявените искове следва да установи, че притежава
по-добри качества като родител, условията за живот при него, включващи работа,
жилище, доходи и др., като се има предвид и разпоредбата на чл.59, ал.4 СК. Всяка от
страните следва да ангажира доказателства в подкрепа и на останалите свои твърдения
и възражения относно изгодните за нея факти, на основание чл.154 от ГПК.
На основание чл.146, ал.3 ГПК съдът предоставя възможност на страните да
изложат становището си по проекта за доклад и да предприемат съответните
процесуални действия по указанията, ако има необходимост от това. Ако в изпълнение
на предоставената им възможност страните не направят доказателствени искания, те
губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл.147 ГПК.
АДВОКАТ Б.: Нямам възражения по доклада. Във връзка с факта, че ответната
страна днес ще разпитва свидетели, моля да ни се даде възможност за следващо
съдебно заседание да бъдат допуснати двама свидетели в режим на довеждане и един
свидетел в режим на призоваване, за което ще внесем необходимия депозит и ще
посочим с молба неговите имена и адрес за призоваване.
АДВОКАТ Н.: Нямам възражения по доклада. Поддържам направените
доказателствени искания. Моля да допуснете до разпит в днешно съдебно заседание
В.Р.Х. - баща на доверителката ми, Б. В.Б. - съжител на доверителката ми и К. Б.Д. -
син на доверителката ми.
На основание чл.146, ал.4 ГПК съдът следва да се произнесе по
доказателствените искания.
Съдът намира, че следва да се приемат като писмени доказателства представения
социален доклад, ведно с оценката на родителския капацитет на всеки от родителите и
оценка на психо-емоционалното състояние на детето В. Н..
Съдът ще даде възможност на адвокат Б. да води свидетели, както и с писмена
11
молба да посочи имена и адрес на свидетеля, който да бъде призован, тъй като счита,
че за изясняване на делото следва да се изслушат бащата и детето, делото ще се отложи
за друга дата.
Ще бъдат допуснати водените в днешно съдебно заседание свидетели от страна
на ответницата по делото и ищца по насрещен иск.
Що се отнася до искането за приобщаване на веществено доказателство,
съдържащо представените с исковата молба разпечатки от електронни съобщения,
съдът намира, че нито тези разпечатки, нито телефона, в който се съхраняват следва да
се приобщават като доказателствен материал по делото, по следните съображения:
Видно от изявлението на адвокат Н., съобщенията, за които се твърди, че са електронна
кореспонденция между бащата и детето, не се съхраняват в телефона на майката като
първичен източник и носител на тази информация, а представляват преснимани от
друго средство за електронна комуникация такива разговори. При това положение,
чрез извършването на оглед на телефона, респективно чрез приобщаване на
представените по делото разпечатки, съдът не може да констатира автентичността на
същите, нито самоличността на лицата, които са осъществили тази комуникация.
Видно от представените по делото разпечатки, същите не съдържат никакви данни,
които да удостоверят между кои лица е осъществена тази комуникация. Разпечатките
от проведени разговори през система за електронни съобщения не съставляват нито
електронни, нито писмени документи по смисъла на ГПК, тъй като освен, че не
съдържат данни за авторството на лицата, не съдържат и подписи, нито в писмена,
нито в електронна форма. На последно място, съдът намира, че приобщаването на
подобна форма на комуникация по делото не е относимо към предмета на доказване,
тъй като става въпрос за проведени разговори през 2019 г. до м. май 2020 г., към който
момент детето все още е живеело при майка си. Този разговор би могъл да
представлява интерес при изготвяне на психологическата оценка на родителите и
детето, но не установява релевантно за делото обстоятелство. Накрая съдът отчита
факта, че въпреки, че се демонстрира готовност, самото средство за електронна
комуникация не беше представено, а само се заяви готовност да бъде представено.
Поради изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
12
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото социален доклад вх.
№1115/18.03.2021 г., изготвен от ДСП - Габрово, ведно с оценка на родителския
капацитет на К. В. Х., оценка на родителския капацитет на В. Б. Н. и оценка на психо-
емоционалното състояние на детето В.В. Н., изготвени от ЦОП - Габрово,
удостоверения за раждане на В.В. Н. - оригинал и дубликат, издадено от Община
Габрово, копие на лична карта на К. В. Х., трудов договор №2070/23.11.2009 г.,
удостоверение изх.№ 34/14.01.2021 г., издадено от "Дзалли" ООД, нотариален акт за
дарение на недвижим имот №141, том I, рег.№ 2883, дело 1242019 г. от 14.06.2019 г. на
нотариус с район на действие РС - Габрово Невена Матева, служебна бележка изх.№
УЧ-05-130/21.01.2021 г., издадена от ОУ "Св. Св. Кирил и Методий" - Габрово, копие
на рецептурна книжка на В.В. Н., амбулаторен лист №343/13.04.2016 г., етапна
епикриза на В.В. Н. от 25.03.2016 г., 2 броя епикризи на В.В. Н. от ДСБДПЛББ
"Царица Йоанна" ЕООД - Трявна, социален доклад вх.№610/18.02.2021 г., изготвен от
ДСП - Габрово, разпореждане №071-00-249-1/11.02.2021 г., издадено от ТП на НОИ -
Габрово, превод от немски език на удостоверение за възнаграждение за месец юли
2020 г. и нотариален акт за продажба на недвижим имот №18, том I, рег.№606, дело
№14/2017 г. от 15.02.2017 г. на нотариус с район на действие РС - Габрово Невена
Матева.
ОСТАВЯ без уважение исканията на ответницата и ищца по насрещен иск К.Х.
за приемане като писмени доказателства по делото на извадка от разговори
посредством средство за електронна комуникация - от лист 31 до лист 40 от
материалите по делото, както и за извършване на оглед на мобилен телефон, съдържащ
преснети от друг мобилен телефон електронни съобщения.
ДОПУСКА до разпит свидетели от страна на ищеца и ответник по насрещен иск
В.Н. - в режим на довеждане и в режим на призоваване, като указва на неговия
процесуален представител - адвокат Б. в 3-дневен срок от днес да представи молба, в
която да са посочени имена и адрес за призоваване на свидетеля, който ще се призове.
ДОПУСКА до разпит като свидетели, водените от страна на ответницата и ищца
по насрещен иск К.Х. В.Р.Х., Б. В.Б. и К. Б.Д..
Съдът пристъпва към изслушване на ответницата и ищца по насрещен иск
К.Х., на основание чл.59, ал.6 СК.
ОТВЕТНИЦАТА И ИЩЦА ПО НАСРЕЩЕН ИСК К.Х.: В началото, когато
заживяхме с В., нещата бяха нормални. Впоследствие той се промени. Проявяваше
грубо и неприятно отношение към големия ми син. Започна да не се интересува от
13
важни неща за ежедневието. Започна почти всяка вечер да употребява алкохол. Имаше
моменти, в които беше неадекватен, включително и когато детето беше болно.
Вследствие на тези неща започнаха все по-чести спорове и караници помежду ни и
реших да сложа край на връзката ни и да остана сама. Той успя да си закупи жилище и
се изнесе. Връзката ми с В. е много силна. От бебе спеше при мен. С израстването му,
след като останахме само ние, изцяло аз се грижех за него, не съм разчитала на близки
и роднини. Ходеше при бащата, но имаше случаи, когато се връщаше по-рано от баща
си и беше разреван. При баща си ходеше според желанието си – за ден, два или три.
След съобщенията, баща му реши да го изнуди да живее при него. Бяха се скарали в
началото на 2019 г. Баща му беше казал, че щом не иска да живее при него, да не го
търси. Малко повече от месец не беше търсил детето. След това поднови контактите си
с детето. След това В. реши да посещава психолог, като причината беше да знае как да
се държи с детето. Психоложката искаше да се срещне и с мен, но не сме се срещали.
Нямам представа какво са си говорили с нея. Наистина отношенията на В. с В. през
годините не са били нормални и спокойни. Имаше случай, когато срещнахме В. в
квартала и детето се направи, че не го познава. Често се караха, че баща му има
претенции към държанието на детето. През повечето време имаха трудна връзка. От
м.06.2020 г. до м.12.2020 г. бащата отсъства от страната. Бащата се интересуваше какво
се случва вкъщи. По едно време детето го беше блокирало, че само го разпитвал баща
му, че му досаждал. За това какви са отношенията на детето с приятеля ми, си позволих
да извадя на диск снимки и клипове, на които се вижда какви са отношенията помежду
им. Ние сме заедно с приятеля ми от 1 г. 6 м. Ако те са имали проблем, много по-рано
детето щеше да иска да си тръгне. От м.08.2020 г. той се завърна окончателно в
България. Той няма деца и се грижеше за него като за собствено дете. Нямаме практика
вкъщи да коментираме В.. Ние отдавна сме разделени с В.. В. беше заплашвал Б.,
създаваше проблеми и искаше да стои настрани от детето. Имаше среща между В. и Б.,
тъй като Б. беше отишъл да вземе детето от училище. Беше зима, В. беше вдигнал
скандал защо В. е излъгал, че майка му ще го вземе от училище. Детето беше
разстроено. Какво му пречи, че Б. го е взел. От самото начало В. и Б. имаха прекрасни
отношения. Аз нямаше как да излизам от работа, Б. го водеше на лекар, водеше го на
разходки, на басейни. Допускам, че В. може да е ревнувал от отношението ми към Б..
Той самия при психоложката в ЦОП каза, че съм била щастлива с Б. и се чувствал
пренебрегнат. По-големият ми син от една година не живее при нас. Живее в
апартамента на баща си, за да е самостоятелен. През м.12.2020 г. В. си дойде от
Германия и знаех, че за кратко е тук. Затова оставих детето по-дълго при баща му.
Шест месеца не се бяха виждали. Видимо всичко беше нормално, но около 04.01.2021
г., когато дойде да си вземе багаж, дрехи, ми се стори променен. Когато си тръгваше,
ме гледаше тъжно, върна се 5 пъти да ме прегърне, все едно се разделяше с мен. На
09.01.2021 г. се върна и искаше да ходи на пижамено парти, но прецених, тъй като
14
майката е особена и детето е малко грубо, да не ходи. Разплака се, разсърди се и
поиска час по-късно да отиде при баща си. На 10.01.2021 г. бащата трябваше да замине
за Германия. Не го спрях. Ние имахме ангажимент в Трявна. Имахме уговорка В. да
покани детето, на което не отиде на парти, вкъщи на гости. Очаквах да заваря В. вкъщи
с въпросното момиченце, но вкъщи нямаше никой. Обадих се и бащата ми заяви, че
детето повече няма да се връща вкъщи. При първото идване вкъщи след привременните
мерки, не успях да говоря с В.. Бях поканила батко му и В. се държеше лошо с батко
му. Беше решил, че съм го поканила, за да му говори да се върне. Направих забележка
на В., но той се разсърди, излезе навън и се върна при баща си. На второто идване
всичко беше нормално. Излизахме на разходка, брахме цветя, ходихме на кино. Той
обича да ми прави прически. Прекарахме добре. В неделя, преди да си тръгне, се
опитах да проведа разговор, да не се сърди на батко му, че той не е против него, че са
си близки и трябва да се уважават. Помолих го да не променя връзката си с баща ми,
тъй като е онкоболен. Не му стана приятно, че променям темата. Промени си
държанието. Опитах се да му обясня, че ми е мъчно, че всеки греши, да ми каже какво
не му харесва. Той не искаше да говори нищо. Каза, че баща му го чака, че иска да си
тръгва. Уговорката беше аз да го заведа при баща му. Не искаше да го изпращам. Беше
сърдит. Два дена прекарахме прекрасно, но след като повдигнах темата, той се затвори
и не искаше нищо да казва. По-късно ми се обаждаше, беше болен. Тази събота сам ми
се обади. Проведохме разговор във връзка с онлайн обучението. Каза, че вече е здрав.
Видях, че всичко може да бъде каквото е било. Не ме е намразил. Трудно ми е да
приема, че ще живее при баща си, тъй като не сме се разделяли. Условията при бащата
не са такива, каквито трябва да бъдат. Трудно си е намирал работа във времето и
считам, че не може да се справи добре, колкото му се иска. Не спирам детето, но искам
основните грижи да полагам аз. Притеснява ме и алкохола, който е започнал на 15
години да употребява В. и е нещо като заболяване и не мога да съм спокойна за детето.
В. е все още на 10 години и има нужда от майчина грижа. Бяха ги извели навън от
училище, той беше без ръкавици. В големия сняг бащата не се беше сетил да му купи
по-дълбоки ботуши. Старая се детето да е здраво. Преди правеше бронхопневмонии, а
бащата пуши и за дете с бронхиална астма това не е добре. Има влага в апартамента, в
който живеят. Там няма място за дрехите му, няма бюро. Когато В. беше в Германия,
ключа за апартамента му беше при мен и аз наглеждах жилището, имаше хлебарки там.
Сега детето е сърдито на мен. Утре, ако бащата му направи забележка, може да реши
да живее при мен.
Съдът пристъпва към разпит на свидетелите.
Сне самоличността на свидетелите.
В.Р.Х. - 64 г., български гражданин, разведен, неосъждан, баща на ответницата и
15
ищца по насрещен иск К.Х., ЕГН **********.
Б. В.Б. – 46 г., български гражданин, разведен, неосъждан, съжител на
ответницата и ищца по насрещен иск К.Х., ЕГН **********.
К. Б.Д. – 19 г., български гражданин, неженен, неосъждан, син на ответницата и
ищца по насрещен иск К.Х., ЕГН **********.
Съдът разясни правото на свидетелите по чл.166, ал.1, т.2 от ГПК, да откаже да
свидетелстват и същите заявиха, че желаят да свидетелстват.
Съдът предупреди свидетелите за наказателната отговорност, която се носи по
чл. 290 от НК и същите обещаха да говорят истината.
Свидетелите Б. Б. и К. К. отстранени от съдебната зала.
Съдът пристъпва към разпит на свидетеля В.Х..
СВИДЕТЕЛЯТ В.Х.: Това, което искам да споделя, е изцяло в интерес на детето.
Това за мен е просто игра. Бях озадачен защо това дете се държи така. Това дете е било
част от мен. След като се случи това разделение, усещам отчуждение, което ме
притеснява. Не го намирам за нормално. Преди сме били в близка връзка. Уважавало
ме е детето и аз съм му отдавал внимание. Били сме прекалено близки – споделял ми е
неща, които се случват с него. През 2018 г. -2019 г., когато беше при мен, тъй като
тогава претърпях операция и пожелах детето да бъде при мен, да ме разсейва и аз да му
отдавам внимание, през цялото лято при контактите, които имаше с баща си, детето
често се разплакваше и се затваряше. После не искаше дори да се чуе по телефона с
баща му. Майка му и баща му трябва да обърнат внимание. Той се затваряше и не
искаше да обясни защо. Преди това детето имаше възможност да ходи при баща си,
когато пожелае той или баща му. Ходеше при баща му за час-два и се връщаше
разплакан. Исках детето да ми споделя. Казваше, че го е страх да ми каже, защото баща
му ще му се скара. Първо отношението на майката като към майка, това бяха
майчински грижи. За баща си казваше, че го е страх, за да не му се скара бащата. Не
искаше да каже нищо, затваряше се. За скандали между майката и детето, не знам, не
съм бил в такива моменти. Правила му е забележка, че е разхвърлял дрехите и
учебниците си и той е казвал, че ще ги оправи. Що се отнася до отношението му към
Б., те са играли и ако човек не ги познава, би решил, че това са баща и син. Скандали на
К. с Б. не е имало. Лятото, когато беше при мен, аз се обърнах към баща му, тъй като
сме били в добри отношения с него, съветвал съм го като син. Казах му, че малкия се
интересува от музика. Каза ми, че детето иска да се развива. Аз намерих преподавател,
16
който каза, че детето се развива добре. Водих го няколко пъти, но нямах повече
възможност да го водя. После спря да ходи. Педагога тогава беше чул отношението на
бащата към детето, който му казал, че това не е било мъжко занимание. Опитва се
детето и футболист да стане, но физиката не му позволява.
От 4-5 години живея в град Оряхово, но винаги, когато съм имал възможност, съм
идвал. Тази година идвах веднъж в Габрово, тъй като здравословното ми състояние не
ми позволява да пътувам повече. Миналата година идвах веднъж, през есента.
Не постъпват повече въпроси към свидетеля.
Съдът пристъпва към разпит на свидетеля Б. Б..
СВИДЕТЕЛЯТ Б. Б.: Едно от нещата, които ме привлякоха в К. беше, че К. е
страхотна майка. Детето беше много привързано към нея. Тя знае дори най-малки
подробности при отглеждането му – храни, лекарства, домашни - проверка как е минал
деня му, какви оценки има. Не съм виждал по-добра майка от нея. Когато се
запознахме, те спяха заедно в едно легло. Тя знае какъв цвят харесва, какви дрехи да
му купи, какво яде и какво не яде. Като майка няма какво да се иска повече от нея. Като
мой партньор в живота, не съм мечтал за по-добра майка от това. След като се
премести детето при бащата, се виждаше настройка в детето, че някой му е внушил, че
при баща му ще му е по-добре, че условията при него ще са по-добри. Тя, като майка,
не се е променила. В. няколко пъти се държа доста грубо към нея и тя го прие доста
тежко и й беше много мъчно. Отношението на К. към детето не се е променило. В
началото на м.08.2019 г. се запознахме с нея. Връзката ми с В. се свежда до
комуникацията ми с него, вероятно беше намерил профила ми в интернет. Той започна
да ми праща съобщения и започна, без провокация от моя страна, да ме заплашва.
Казва, че не иска да докосвам детето му, че съм урод, отправя заплахи. Казах му, че
тези неща са заплахи и могат да послужат пред съда, пред полицията. Веднъж ме
причака пред училище, когато прибирах В. и тогава се отнесе грубо към детето.
Започна да му се кара, оставих ги да си говорят. Детето беше много разстроено. Детето
попита защо му причиняваме това, че е само на 10 г. Плака повече от час. Опитахме се
да го успокоим. Не искаше да го чува. Бащата многократно е правил опити да се събере
с майката. Казах му веднъж, че не сме телефонна централа, че си имаме собствен
живот и че тези неща трябва да спрат. Бяхме в Севлиево и когато се върнахме, В. го
нямаше и каза, че иска да бъде при баща си. Този ден В. е решил да отиде при баща си.
Един от катализаторите беше, че майка му отказа да го пусне с преспиване при дете, на
всичкото отгоре и момиче, и не знам дали това е причината, но така си мислим, че
затова е поискал да живее при баща си. Около три пъти се е връщал при нас. Беше
17
весел, снимали сме клипове, ходихме веднъж на Градище, но не съм го разпитвал защо
така е поискал. Исках той да отвори разговор защо е отишъл при баща му. Майка му се
опита няколко пъти да говори с него, но когато отвори тези специфични въпроси какво
го е подтикнало да отиде при баща си, нещо го блокира. Всичко е продиктувано от
ревност, по-скоро от баща му към нас. Запознахме се с К., имаме хубав живот заедно.
Не съм му кръвен баща, но детето ме обикна. Затова В. ни заплашва. Аз коментар за
някого няма как да направя, когато не го познавам. В. веднъж съм го виждал и сме си
писали в интернет с него. Питал съм В. как са прекарали с баща си, дали са се събирали
с някого. Не съм правил негативен коментар към баща му. Детето няма защо да ме
умолява да не отправям негативни обиди. Казвал е, че не му е приятно, тъй като има
уважение към бащата и не иска да говорим лошо за баща му. Аз съм питал детето как е
с децата, с кого е в компания. Доста съм го вземал от училище и познавам част от
съучениците му, но по мъжки не сме си говорили. Винаги съм бил насреща да говори с
мен
Разведен съм от 2010 г. Деца нямам. Не съм имал намерение на този етап да
пътуваме до Австралия. Това е сложен процес.
Не постъпват повече въпроси към свидетеля.
Съдът пристъпва към разпит на свидетеля К. К..
СВИДЕТЕЛЯТ К. К.: Откакто започнаха привременните мерки, веднъж съм се
виждал с брат ми, при майка ми. С нея се държеше добре, говореше нормално. Към мен
по-скоро, когато му говорех и му задавах въпроси, беше по-затворен и не искаше да
споделя. Към майка ми и Б. се държеше добре. През м.10.2019 г. аз се изнесох да живея
сам, в апартамента на баща ми. Вече бях пълнолетен. Когато са се запознали майка ми
и Б., аз не живеех с нея. Понякога им ходя на гости. Брат и баща му се виждаха
понякога. Прибираше се разстроен, след като се връщаше от баща си. Примерно,
разбират се брат ми четири дни да е при баща си, а на втория ден се връща разстроен.
Брат ми е по-затворен, не споделя много, но е казвал, че баща му му се е карал.
Разстройва се, но му минава бързо, ако му се скара някой. За половин час всичко му
минава. Б. и В. бяха в приятелски отношения. Не съм чувал Б. да му повишава тон,
играят си, говорят си. Не съм сигурен за конкретната причина защо В. поиска да живее
при баща си. Баща му работеше в Германия. Може би му е липсвал, но не знам дали е
искал да отиде при него за постоянно. Навън сме се виждали веднъж, след училище,
след привременните мерки. По телефона звучеше разстроен, но когато се видяхме, не
ми каза нищо. Говорихме си, разхождахме се. Не сме говорили да е искал да се върне
обратно при майка си. В. тогава работеше на смени и нямаше как да пие. Последните
18
една-две години всяка вечер си беше вкъщи и редовно консумираше алкохол. Не е бил
агресивен. Когато пие, е спокоен.
Роден съм през 2001 г. и вече, когато бях навършил 18 години отидох да живея в
апартамента на баща ми сам. Исках да бъда по-самостоятелен. При майка ми ходя
понякога 2-3 пъти в месеца, понякога по-рядко. Поддържаме добри отношения с брат
ми.
Не постъпват повече въпроси към свидетеля.
АДВОКАТ Н.: Тъй като в хода на делото, съдът следи служебно за интересите на
детето, след като се внесе един намек за заболяване от КОВИД-19, детето и бащата
спят в едно легло, моля съда да прецени за определяне на по-разширен режим на лични
контакти на майката с детето.
АДВОКАТ Б.: Считам искането за неоснователно. Няма пречка, ако майката се
обади, детето няма да бъде спряно от бащата, да отиде при майката.
АДВОКАТ Н.: Приеха се писмени доказателства, касаещи емоционалната оценка
на състоянието на детето. Детето има опозиционно отношение към майката. Има
данни и за заболяване.
АДВОКАТ Б.: Аз се противопоставям на искането. Към настоящия момент няма
яснота за заболяването на доверителя ми и детето. Ако заболяването е КОВИД-19
считам, че няма как детето да е при майка си.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, намира следното: В случай, че
детето и бащата са със заболяване КОВИД-19 или друго заразно заболяване,
компетентни по въпроса са здравните служби. На второ място, съдът е склонен да
определи по-разширен режим на лични отношения, като счита, че с оглед събраните в
днешно съдебно заседание доказателства и конкретно психологическата оценка на
отношенията между детето и майката, в която е отразено, че има изградени нагласи у
детето за отказ да посещава дома на майка си, че се наблюдава затруднено общуване с
майката и гняв у детето, когато общува с нея, и поради това може да се говори за
начало на родителско отчуждение. С оглед задължението да следи служебно за най-
добрия интерес на детето, съдът ще измени частично режима на лични контакти на
детето с майката, като ще постанови допълнително време за лични отношения, а
именно всяка първа и трета събота от месеца за времето от 10:00 часа до 16:00 часа. На
19
следващо място, предвид горните констатации, съдът намира, че следва да назначи без
забавяне съдебно-психологическа експертиза, която да констатира налице ли е
родителско отчуждение по отношение на детето към някой от неговите родители, в
какво се изразява същото и какви мерки са необходими, за да бъде преодоляно то.
Поради изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ определение от 22.02.2021 г. в частта относно режима на лични
контакти на детето В.В. Н., ЕГН **********, с майката К. В. Х., ЕГН **********,
както следва:
ОПРЕДЕЛЯ допълнително време за лични отношения и контакти на майката К.
В. Х., ЕГН **********, с детето В.В. Н., ЕГН **********, а именно - всяка първа и
трета събота от месеца за времето от 10:00 часа до 16:00 часа.
ДОПУСКА съдебно-психологическа експертиза от едно вещо лице – психолог,
което да се запознае с материалите по делото /вкл. от изслушването на страните/, да
проведе срещи с двамата родители и с детето, и да извърши всички необходимите
психологически изследвания и проучвания, като даде заключение относно:
1. Наблюдават ли се признаци на родителско отчуждение между детето и
някой от неговите родители. В какво се изразяват тези признаци.
2. При наличието на такова отчуждение – какви са причините за него.
3. Какво е отношението на двамата родители към този проблем, какво е
досегашното им участие в неговото преодоляване и каква е готовността им да полагат
усилия за пълното му разрешаване.
4. При констатиране на такъв психологичен проблем, какви мерки за
преодоляване на родителското отчуждение могат да бъдат препоръчани при
осъществяването на личните контакти между детето и родителят, по отношение на
когото е налице такова отчуждение.
Експертизата да се извърши при внасяне на депозит от общо 250 лева, от които
125 лева – вносими от ищеца и 125 лева – вносими от ответника, в 7-дневен срок от
днес.
20
ВЪЗЛАГА извършването на експертизата на Е. Д. Ц., психолог в Център за
обществена подкрепа ИМКА – гр. Габрово, ул. “Тимок” № 2.
УКАЗВА на страните, че следва да окажат съдействие на вещото лице за
изготвяне на експертизата, като проведат необходимите срещи и беседи с него.
Съдът, като взе предвид уважените доказателствени искания на страните и че
делото не е изяснено от фактическа страна, намира, че съдебното заседание следва да
се отложи за друга дата, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 09.04.2021 година от 09:30 часа, за когато
страните са уведомени в днешно съдебно заседание.
Да се призове вещото лице Е.Ц. след внасяне на определения депозит.
ПРОТОКОЛЪТ се предоставя на страните в 3-дневен срок от днес.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:24 часа.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
Секретар: _______________________
21