РЕШЕНИЕ
№ 22579
гр. С, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20231110139732 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от С. А. С. против (ФИРМА), с която са предявени
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 558, ал. 5 вр.
чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ за сумата в размер на 20000 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, настъпили в резултат на
пътнотранспортно произшествие от 23.11.2021 г. възникнало на 36-ти км на **** в посока от
гр. С. към гр. С, причинено от виновно поведение на водач на лек автомобил марка „****
модел **** с рег. № ***** – А. Н. С., чиято деликна отговорност не е била обезпечена чрез
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сумата в размер на
155,78 лева, представляваща имуществени вреди настъпили в резултат на описаното
пътнотранспортно произшествие, изразяващи се в направа на разходи за лечение, ведно със
законна лихва върху сумите от 27.01.2022 г. до окончателно изплащане на вземанията.
Направено е искане сторените от страната разноски в производството да бъдат възложени в
тежест на ответника.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 23.11.2021 г. около 09.00-09.30 часа
ищецът управлявал лек автомобил марка ****, модел ****, с рег. № ****, като се движел по
С.ско шосе 36-ти км в посока от гр. С. към гр. С. С. С. поддържа, че внезапно срещу него в
лентата, по която се движел, навлязъл лек автомобил марка „**** модел **** с рег. № *****,
който освен, че навлязъл в лентата за насрещно движение се движел и с несъобразена с
пътната обстановка скорост. В исковата молба са изложени твърдения, че в резултат на
поведението на водача на лек автомобил марка *** между двете моторни превозни средства
възникнало пътнотранспортно произшествие, като вследствие на удара управлявания от
ищеца автомобил се преобърнал странично в мрежеста ограда с метални колчета, намираща
се отдясно на платното за движение. Страната сочи, че за описаното пътнотранспортно
произшествие бил съставен протокол за ПТП № 1 824184. В исковата молба са изложени
твърдения, че вследствие на удара С. С. получил множество телесни увреждания, като след
инцидента ищецът потърсил първа помощ в Център за спешна медицинска помощ, откъдето
1
бил пренасочен към Хирургично отделение на „Многопрофилна болница за активно лечение
С.“ ЕООД. Съгласно изготвена от лечебното заведение епикриза ищецът се оплаквал от
световъртеж, главоболие, болки в гръдния кош отпред и палпаторна болка в лява
хипогастрална област. В исковата молба са изложени твърдения, че след медицински преглед
на С. С. била поставена диагноза „Контузио капитис. Контузио церебри сите комузионем“ –
„Мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма“. Ищецът поддържа, че постъпил в
отделение към лечебното заведение на 24.11.2021 г. и бил изписан на 01.12.2021 г., като след
изписването се снабдил със съдебномедицинско удостоверение на живо лице № 469/2021 г.,
като съдебният лекар констатирал наличието на множество кръвонасядания по тялото на
лицето. В исковата молба са изложени твърдения, че в продължение на няколко месеца след
произшествието ищецът не можел да извършва елементарни движения и често се налагало
да ползва помощ от свои близки за редица ежедневни дейности. С. С. поддържа, че в
резултат на мозъчното сътресение изпитвал силен световъртеж, вследствие на което не
можел да се изправя и да се придвижва сам, като наред с описаните неудобства ищецът имал
постоянно гадене и силни болки в лявото рамо и в тазобедрената става. В исковата молба са
изложени твърдения, че вследствие на изпитваните от ищеца силни болки в резултат на
процесното пътнотранспортно произшествие походката му значително се променила.
Ищецът поддържа, че освен физическите страдания вследствие на пътния инцидент търпял и
редица негативни емоции - станал раздразнителен, затворен, започнал да избягва
шофирането и возенето в превозни средства, тъй като това му причинявало страх, ужас и
стрес, не можел да спи, като често се събуждал от силен страх и пристъп на паника. В
исковата молба са изложени твърдения, че по време на процесното събитие С. С. изпитал
интензивен страх и чувство за безпомощност, които му причинили от своя страна
посттравматично стресово разстройство, страхова невроза и уплаха, което довело до
необходимостта от лечение и редовно посещения при психиатър. Ищецът поддържа, че в
резултат на произшествието животът му коренно се променил, тъй като дълго време след
инцидента бил лишен от обичайния си ритъм на живот, контакти с приятелите си, изгубил
възможността да работи като строител на покриви, респ. доходите му значително намалели.
В исковата молба са изложени доводи, че обезщетението за описаните болки и страдания
възлиза на сумата в размер на 20000 лева, като наред с неимуществените вреди в резултат на
пътнотранспортното произшествие С. С. претърпял и имуществени вреди в размер на 155,78
лева, представляваща направени разходи за лечение.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът отправил до **** претенция за
заплащане на обезщетение за претърпените вследствие на пътния инцидент, като с Решение
от 14.04.2022 г. било отказано изплащане на претендираните суми. По изложените доводи е
направено искане предявените обективно кумулативно съединени искове да бъдат уважени,
като в тежест на ответника бъдат възложени сторените от ищеца съдебни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител юрисконсулт
М.Г оспорва предявените искове по основание и размер. С подадения отговор са оспорени
поддържаните от С. С. твърдения относно механизма на възникване на описаното в исковата
молба пътнотранспортно произшествие. Развити са доводи за изключителна вина на ищеца
за настъпване на пътния инцидент, тъй като водачът не е изпълнил вмененото му
задължение да контролира непрекъснато управляваното от него моторно превозно средство,
а е предприел неправилни маневри, довели до удар в прилежащата мрежеста ограда с
метални колчета довело до преобръщане на автомобила. В допълнение е посочено, че
ищецът най-вероятно е управлявал лекия автомобил без предпазен колан, което е в пряка
причинно-следствена връзка с тежестта на настъпилата травматична увреда – нарушение по
чл. 137а от ЗДвП и с превишена скорост. При условието на евентуалност е направено
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на С. С.. С отговора на
исковата молба са оспорени поддържаните от ищеца твърдения относно търпените от лицето
болки и страдания в резултат на описаното пътнотранспортно произшествие, като в
допълнение е отбелязано, че размерът на претендираното обезщетение е прекомерно
завишен. Ответникът оспорва началния момент, от който се дължи обезщетение за забава,
като поддържа, че Фондът не притежава качеството нито делинквент, нито застраховател,
2
поради което не изплаща обезщетения по силата на договор, а изпълнява чуждо задължение
при наличие на съответните законоустановени предпоставки и при спазване на определена в
Кодекса за застраховане процедура, поради което поначало лихва се дължи едва след
изтичане на срока за произнасяне по претенцията на увреденото лице. По изложените
доводи е направено искане ищцовата претенция да бъде отхвърлена и в тежест на ищеца да
бъдат възложени сторените по делото съдебни разноски.
С определение от 25.03.2024 г. на основание чл. 558, ал. 7 КЗ водачът на лек
автомобил марка „**** модел **** с рег. № ***** А. Н. С. е конституиран в качеството на
трето лице-помагач на ответника.
В първото по делото открито съдебно заседание третото лице-помагач чрез
процесуалния си представител оспорва исковата претенция по основание и размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235,
ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника и третото лице-помагач, намира за установено от фактическа страна
следното:
Като писмено доказателство по делото е приет протокол за ПТП №
1824184/23.11.2021 г., съставен от Н.Л – мл. автоконтрольор при СВДВ, който съдържа
данните на участниците в пътнотранспортно произшествие, възникнало на 23.11.2021 г. на
С.ско шосе 36-ти км - лек автомобил марка „**** модел **** с рег. № *****, за който
автомобил към датата на събитието не е имало валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, управляван от третото лице-помагач А. С., и лек
автомобил марка ****, модел ****, с рег. № ****, управляван от С. С., опис на видимите
щети по моторните превозни средства и скица на произшествието.
Като писмено доказателство по делото е прието наказателно постановление № 21-
4332-025346/09.12.2021 г., съгласно което на А. С. е наложено наказание за нарушение на
разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, затова че на 23.11.2021 г. е управлявал лек марка „****
модел **** с рег. № ***** с несъобразена с релефа на местността и атмосферните условия
скорост, в резултат на което реализирал пътнотранспортно произшествие в насрещно
движещият се лек автомобил марка ****, модел ****, с рег. № ****, който от удара се
преобърнал в ограда, собственост на фирма ***.
Като писмени доказателства са приети следните медицински документи – фиш за
спешна медицинска помощ от 23.11.2021 г., Епикриза, издадена от Хирургично отделение
при „Многопрофилна болница за активно лечение С.“ ЕООД, съгласно която ищецът е
постъпил в лечебното заведение на 24.11.2021 г. в 15:40 часа и е изписан на 01.12.2021 г. в
10:40 часа, и му е поставена диагноза „Мозъчно сътресение, без открита вътречерепна
травма“, съдебномедицинско удостоверение № 469/2021 г., които са предмет на приетата по
делото съдебно-медицинска експертиза. Приети са и медицинско направление от 08.03.2022
г., амбулаторен лист № 58/08.03.2022 г., рецепта от 08.03.2022 г., медицинско направление от
11.05.2022 г., амбулаторен лист № 160/11.05.2022 г., рецепта от 11.05.2022 г., медицинско
направление от 29.08.2022 г., амбулаторен лист № 370/29.08.2022 г. и рецепта от 29.08.2022
г., които са изследвани от вещото лице психиатър по приетата по делото комплексна
съдебно-психиатрична и психологична експертиза.
Като писмено доказателство по делото са приети фискални бонове за закупуване на
изписаните с посочените по-горе рецепти медикаменти „***“, „****“, „****а“ на обща
стойност 100,23 лева, както и фискален бон за заплатена сума в размер на 60 лева с
основание „медицински преглед“.
Като писмено доказателство по делото е представено отправено от ищеца до
ответника заявление за изплащане на застрахователно обезщетение с вх. № 24-01-
45/27.01.2022 г., по което е постановен нарочен отказ с Решение от 14.04.2022 г.
От приетото по делото заключение по допусната съдебно-автотехническа експертиза,
което съдът цени като безпристрастно, обективно и компетентно дадено, се установява, че
процесното пътнотранспортно произшествие е възникнало вследствие на навлизане на лек
3
автомобил *** в лентата за насрещно движение, в която се е намирал управлявания от
ищеца лек автомобил ****, като ударът между двете моторни превозни средства е бил
непредотвратим за С. С., респ. водачът на лек автомобил *** е имал възможност да
предотврати настъпването на пътния инцидент ако се е движел в собствената си пътна лента,
без да навлиза в лентата за насрещно движение.
От приетото по делото заключение по допусната съдебно-медицинска експертиза,
което съдът цени като безпристрастно, обективно и компетентно дадено, се установява, че в
резултат на процесното пътнотранспортно произшествие ищецът е претърпял следните
травматични увреждания – контузия с оток и кръвонасядане 7/6,5 см в лявата надушна
област на главата с данни за мозъчно сътресение; контузия с кръвонасядане 7-8 см по
страничната повърхност на лявото рамо, преминаващо и в подмишничната ямка с размери
9/8 см по типа на миграция на хематома; контузия с кръвонасядане около 9,5 см по
страничната повърхност в горната трета на дясното бедро над тазобедрената става; контузия
с кръвонасядане с диаметър 6 см по страничната повърхност на лявата коленна област.
Вещото лице разяснява, че описаните травми на меки тъкани на главата, ляво рамо, дясно
бедро и ляво коляно са контактни увреждания, причинени от механично действие на твърди
тъпи предмети при удар с или върху такива, при възможен механизъм на притискане.
Експертът сочи, че мозъчното сътресение е получено като индиректно увреждане от
травмата на главата. От приетото заключение се установява, че така описаните травматични
увреждания се намират в пряка причинно-следствена връзка с процесното пътнотранспортно
произшествие. При изслушване на заключението вещото лице Г. уточнява, че поставената на
ищеца съгласно Епикриза, издадена от Хирургично отделение при „Многопрофилна
болница за активно лечение С.“ ЕООД, диагноза „контузия на мозъка“ не почива на никаква
медицинска документация. Експертът разяснява, че описаната травма е изключително
сериозна и се установява чрез изследване със скенер, като по делото няма данни такова
изследване да е извършено по отношение на ищеца. Вещото лице Г. допълва, че при
съмнения за подобна по-сериозна травма е задължително да се направи изследване със
скенер, като в случай, че в съответното лечебно заведение няма подходяща апаратура
пациентът следва да бъде транспортиран до болнично заведение, разполагащо със
съответния апарат. Експертът разяснява, че видно от представената по делото медицинска
документация съгласно проведената неврологична консултация пациентът „в момента на
прегледа се чувства добре, няма главоболие, виене на свят и повръщане“, което изключва
контузия на мозъка. Вещото лице Г. сочи, че проведеното лечение и консултации не
предполагат наличие на „контузия на мозъка“. Експертът е категоричен, че получената
травма в задушната област не е с характер да доведе до сериозна контузия на мозъка, като
по-леката форма на черепно-мозъчна травма е мозъчното сътресение. От приетото
заключение се установява, че получените от ищеца травми в резултат на
пътнотранспортното произшествие са причинили на лицето болки, страдания и временни
функционални нарушения, обуславящи разстройство на здравето без изява в нито един
момент на реална опасност за живота. Експертът разяснява, че в първите дни след инцидента
поради значимия интензитет на болките е било необходимо и са прилагани обезболяващи
медикаменти, като последиците от описаните мекотъканни травми отшумяват напълно до
около 2-3 седмици след инцидента. Съгласно заключението за полученото мозъчно
сътресение е възможен по-продължителен период на възстановяване, като обичайно
симптоматиката след подобно сътресение на главния мозък отшумява за около 20-25 дни
след инцидента. Вещото лице сочи, че липсата на проследяваща медицинска документация
дава основание да се предположи гладко, без усложнения протичащ оздравителен процес.
От приетото заключение се установява, че при ищеца не са регистрирани увреждания
характерни за въздействие от поставен предпазен колан, като липсата на такива увреждания
не изключва възможността той да е бил с поставен предпазен колан към момента на
възникване на процесното пътнотранспортно произшествие. При изслушване на
заключението вещото лице разяснява, че по-вероятно ищецът е управлявал моторното
превозно средство с поставен предпазен колан, в резултат на което получените трамватични
увреждания вследствие на пътния инцидент са по-леки.
4
От приетото по делото заключение по допусната съдебно-психиатрична и
психологична експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно дадено се
установява, че при ориентираните към личността и преживяването методики при ищеца се
наблюдава висока социална желателност, което поставя под съмнение психометричните
резултати от тях, а именно лицето декларативно посочва, че при него са налице в изразена
степен почти всичи преживелищни и соматични симптоми за психосоматични промени. От
експертното заключение се установява, че ако действително при С. С. биха били налице
описаните от лицето симптоми, то той би имал тежко или умерено към тежко разстройство,
каквото в действителност не се установява. При изслушване на заключението вещите лица
разясняват, че при ищеца се забелязва тенденция за преувеличаване на симптомите. От
приетото заключение се установява, че описаните от ищеца симптоми – тревожност,
притеснения и невротични фиксации свързани с инцидента са били на фона на висока
депресивност, обусловена от смъртта на съпругата му през 2020г. Вещите лица разясняват,
че при ищеца не могат да бъдат отграничени ясно негативните преживявания свързани с
процесния инцидент и предходно наличните свързани със загубата на съпругата му. Вещите
лица сочат, че макар съгласно представената по делото медицинска документация на ищеца
да е поставена диагноза „посттравматично разстройство“ към момента на проведеното
интервю при лицето липсват ясно изразени симптоми, които биха могли да бъдат свързани с
конкретна ситуация.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Д.
А.а С.а / сестра на ищеца/, която разкрива, че разбрала за процесния пътен инцидент от своя
племенник, на когото С. С. се обадил и разказал за случилото се. Свидетелката сочи, че
заедно с други членове на семейството незабавно тръгнали към произшествието, като при
пригането им на мястото на инцидента колата на ищеца била преобърната. Д. С.а поддържа,
че брат й имал кръв по главата и едната ръка, и се задушавал. Свидетелката сочи, че на
мястото на инцидента пристигнал и екип на Спешна помощ, като лекарите заключили, че
ищецът е добре, поради което му било казано да се прибере у дома. Д. С.а поддържа, че
вечерта след инцидента брат й започнал да изпитва силни болки, задушавал се и му се
гадело, поради което на следващия ден бил приет в болница. Свидетелката поддържа, че
болките и страданията на ищеца продължили много време след инцидента, като брат й бил
постоянно в болницата и му били изписани редица медикаменти. В допълнение
свидетелката сочи, че ищецът не можел да се облича и къпе сам, поради което разчитал на
помощта на своите близки за основни битови потребности. Свидетелката поддържа, че
носела храна на брат си, грижела се за отоплението в дома му, помагала му с обличането. Д.
С.а сочи, че след инцидента С. С. имал проблеми с паметта, бил разсеян и ограничил в
значителна степен социалните си контакти.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля А. С.
/ син на ищеца/, който разкрива, че преди около три години бащата му претърпял
пътнотранспортно произшествие при местността „Стената“ по пътя за гр. С. Свидетелят
сочи, че заедно със свидетелката Д. С.а незабавно се отправили към мястото на инцидента,
като при пристигането им ищецът бил извън автомобила, който бил обърнат на една страна.
А. С. поддържа, че ищецът бил прегледан от екип на Спешна помощ, като по данни на
медиците С. С. бил добре и можел да се прибере вкъщи. Свидетелят сочи, че вечерта след
инцидента започнал да повръща и крещи от болки, поради което сутринта отишъл в лечебно
заведение където бил хоспиализиран за седмица. А. С. поддържа, че баща му изпитвал
болки и страдания в период повече от четири месеца след инцидента, страдал от дискомфорт
в таза и започнал да куца с единия крак. Свидетелят поддържа, че в резултат на пътния
инцидент ищецът претърпял операция на коляното в болница в гр. С. Свидетелят сочи, че
след процесното пътнотранспортно произшествие баща му станал нервен и избухлив,
ограничил значително социалните си контакти и престанал да шофира.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля А. З
/ колега на третото лице-помагач А. С./, който сочи, че пристинагал на мястото на инцидента
около 30-40 минути след възникването му. Свидетелят разкрива, че един от участвалите в
5
произшествието автомобили бил обърнат настрани, като водачът буйствал и искал А. С. и
колегите му да заплатят стойността на автомобила. А. З е категоричен, че водачът на
обърнатата настрани кола бил в добро общо състояние, нямал никакви затруднения в
придвижването и не се е оплаквал, че е ранен. Свидетелят сочи, че водачът на обърнатия
настрани автомобил отпратил медицинския екип на Спешна помощ, тъй като се чувствал
добре и нямал нужда от лекарска помощ. А. З разкрива, че близките на водача на обърнатата
настрани кола били 20 човека, като единствено благодарение на намесата на полицията не се
стигнало до саморазправа между тях и колегите на А. С..
Съдът не дава вяра на показанията на свидетелите Д. С.а и А. С. в частта относно
интензивността и продължителноста на търпените от ищеца вследствие на процесното
пътнотранспортно произшествие болки и страдания. Свидетелите тенденциозно пресъздават
обстоятелства свързани със здравословното състояние на ищеца, които не почиват на
събраната по делото медицинска документация и приетото заключение по допусната
съдебно-медицинска експертиза. На първо място се констатира значително противоречие
между твърдяното от свидетеля Д. С.а състояние на ищеца непосредствено след
произшествието, като от една страна свидетелката поддържа, че С. С. се е задушавал, а от
друга сама сочи, че брат й бил прегледан от екип на Спешна помощ, като според медиците
бил в добро здравословно състояние и можел да се прибере у дома. На следващо място е
налице противоречие между състоянието на ищеца след катастрофата описано от
свидетелите Д. С.а и А. С. и това посочено от свидетеля А. З, който сочи, че С. С. бил във
видимо добро състояние, нямал затруднения в походката. Съдът цени показанията на
свидетеля З за логични, достоверени и разкриващи непосредствено възприети от лицето
обстоятелства свързани със здравословното състояние на ищеца непосредствено след
пътнотранспортното произшествие. Изнесената от свидетеля информация, а именно
обстоятелството, че С. С. е бил в добро общо състояние и не е имал нужда от спешна
медицинска помощ се подкрепя от приетото заключение по допусната съдебно-счетоводна
експертиза. Свидетелят З сочи, че ищецът отпратил пристигналия на мястото на инцидента
екип на Спешна помощ, тъй като не бил ранен, като единственият повод за конфликт с
третото лице-помагач А. С. били претенциите относно материалните щети по автомобила. В
допълнение медицински данни за установено затруднение в дишането на ищеца след
инцидента не са представени. Следва да бъде отбелязано, че ако ищецът действително е
страдал от затруднения в дишането е житейски нелогично той и близките му вместо да
потърсят незабавно медицинска помощ да влязат в конфликт с третото лице-помагач и
колегите му относно материалните щети от произшествието и след това да се приберат у
дома.
На следващо по делото не са събрани доказателства в подкрепа на изложените от
свидетелите Д. С.а и А. С. обстоятелства свързани с влошено физическо състояние на ищеца
след изписването му от „Многопрофилна болница за активно лечение С.“ ЕООД.
Свидетелите поддържат, че ищецът се чувствал зле, имал затруднения в походката, като
дори се наложило да бъде извършена операция на коляното му в болница в гр. С, но по
делото не са представени абсолютно никакви доказателства С. С. да е потърсил медицинска
помощ във връзка с описаните оплаквания, нито са представени документи относно
проведено оперативно лечение. Липсата на медицинска докуменация от една страна поставя
под съмнение достоверността на събраните гласни доказателствени средства чрез разпит на
близки на ищеца, а от друга страна препятства извършването на преценка дали сочените
оплаквания и затруднения изобщо се намират в причинна връзка с произшествието.
Необходимо е да бъде съобразено, че по делото не са събрани никакви доказателства в
подкрепа на поддържаната от свидетелите теза, че в значителен период след инцидента
ищецът не е можел да се обслужва сам. Следва да бъде отбелязано, че вещото лице по
приетата съдебно-медицинска експертиза е категорично, че претърпените в резултат на
произшествието трамватични увреждания са относително леки и са причинявали болки,
страдания и временни функционални нарушения, като последиците са отшумели напълно за
около 2-3 седмици след събитието. Данни за тежки увреждания, препятстващи възможността
на ищеца да се изправя, движи и обслужва сам не са представени.
6
Предвид установената съществена недостоверност на изнесената от свидетелите
информация касателно здравословното състояние на ищеца след инцидента, то съдът
поставя под съмение и изложените от Д. С.а и А. С. обстоятелства свързани с психическото
състояние на С. С. и наличието на пряка причинно-следствена връзка между описаното от
свидетелите влошено емоционално и психическо състояние и пътнотранспортното
произшествие. Необходимо е да бъде отбелязано, че от приетото по делото заключение по
допусната комплексна съдебно-прихиатрична и психологична експертиза с категоричност се
установява, че ищецът декларативно посочва редица симптоми на влошено психическо
състояние, които ако в действителност биха били налице съответстват на тревожно-
депресивно или рекурентно депресивно разстройство с умерено тежки и тежки епизоди,
каквото състояние при С. С. не се констатира. Изложеното поставя под съмнение
действителната потребност на ищеца да потърси помощ от психиатър доколкото при
проведеното психологично интервю лицето е заявило, че процесуалният му представител го
е изпратил при определен специалист. Изложеното разгледано в съвкупност с
констатираната от вещите лица склонност на ищеца към преувеличаване на действителното
отражение на процесното пътнотранспортно произшествие върху психологическото и
емоционалното му състояние навежда на извод, че ищецът посещавайки психиатър не е
търсил облекчение на действителна симпатоматика, а е преследвал друга нелегитимна цел, а
именно да се снабди с доказателства подкрепящи тезата му за настоящия исков процес. В
допълнение следва да бъде отбелязано, че дори и при ищеца действително да е налице
форма на депресивност, то съгласно приетото заключение не би могло да бъде отграничено
до каква степен същата се дължи на процесното пътнотранспортно произшествие и до каква
степен е свързана със загубата на съпругата му, която е починала в резултат на тежко
заболяване през 2020 г. / т.е. преди инцидена/. В тази връзка изрично в проведеното
психологично интервю С. С. отдава голямо значение именно на загубата на съпругата му за
влошаване на общото му емоционално състояние.
При така установената фактическа обстановка по спора, съдът намира от
правна страна следното:
На основание чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване, че в причинна връзка с осъществен деликт /противоправно и
виновно поведение при управление на МПС/ е претърпял описаните в исковата молба
неимуществени и имуществени вреди, намиращи се в пряка причинно-следствена връзка с
поведението на водач, който е управлявал моторното превозно средство без валидно
сключена и действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
погасяването на дълга, респ. възражението за съпричиняване.
Съгласно разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ Гаранциония фонд изплаща
обезщетения на увредените лица за имуществени и неимуществените вреди, когато
виновният водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Съдът намира, че от приетата по делото автотехническа експертиза по
категоричен начин се установява, че вина за настъпване на процесното пътно транспортно
произшествие носи водачът на лек автомобил марка „**** модел **** с рег. № ***** – А. Н.
С., тъй като управляваното от третото лице-помагач моторно превозно средство е навлязло в
лентата за насрещно движение, в резултат на което е възникнал удар с лек автомобил марка
****, модел ****, с рег. № ****, управляван от ищеца. От представения по делото протокол
за пътнотранспортно произшествие, съставен от служител на МВР, се установява, че към
датата на настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие относно лекия
автомобил, чрез който е причинено, няма валидно сключена и действаща застраховка
„Гражданска отговорност“.
Основният спорен по делото въпрос се поставя върху наличието, вида, интензитета и
продължителността на болките и душевните страдания възникнали в пряка причинно-
следствена връзка с процесното пътнотранспортно произшествие.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява, че в резултат
7
на пътнотранспортния инцидент описан в исковата молба ищецът е получил травматичните
увреждания посочени в заключението по приетата по делото съдебно-медицинска
експертиза - контузия с оток и кръвонасядане 7/6,5 см в лявата надушна област на главата с
данни за мозъчно сътресение; контузия с кръвонасядане 7-8 см по страничната повърхност
на лявото рамо, преминаващо и в подмишничната ямка с размери 9/8 см по типа на
миграция на хематома; контузия с кръвонасядане около 9,5 см по страничната повърхност в
горната трета на дясното бедро над тазобедрената става; контузия с кръвонасядане с
диаметър 6 см по страничната повърхност на лявата коленна област, които от своя страна са
причинявали на лицето болки, страдания и временни функционални нарушения, обуславящи
разстройство на здравето без изява в нито един момент на реална опасност за здравето.
Съгласно експертното заключение в първите дни след инцидента болките вследствие на
травматичните увреждания са били по-интензивни, което е обусловило необходимостта от
прилагане на обезболяващи медикаменти. Съдът намира, че от приетата експертиза се
установява, че последиците от травмите по тялото на ищеца са отшумели за около 2-3
седмици след инцидента, а тези от полученото мозъчно сътресение са отминали за около 20-
25 дни след събитието. Съдът намира за недоказани твърденията на ищеца, че в резултат на
катастрофата е получил описата в исковата молба трамва „Контузио капитис. Контузио
церебри сите комуницием“ доколкото от експертното заключение се установява, че така
посочената диагноза не намира опора в представените по делото медицински документи. По
делото не са събрани и доказателства в подкрепа на поддържаните от ищеца твърдения, че
вследствие на пътнотранспортното произшествие за продължителен период от време бил
ограничен обема на движение на левия му крак, което от своя страна довело до обуславяща,
щадяща походка със сочения крайник. Както бе посочено по-горе при анализа на събраните
по делото гласни доказателствени средства съдът не цени за достоверни показанията на
близките на ищеца Д. С.а и А. С в частта относно интензитета и продължителността на
болките и страданията търпени от ищеца вследствие на инцидента. По делото не са събрани
годни доказателства в подкерапа на изложените в исковата молба твърдения, че в резултат
на пътнотранспортното произшествие ищецът в продължение на няколко месеца не е могал
да извършва елементарни движения. Липсват каквито и да е медицински документи в
сочения период ищецът да е потърсил медицинска помощ във връзка с описаните
затруднения в битов план. Не са ангажирани и доказателства, че ищецът е изпитвал силен
световъртеж, в резултат на който не е можел да става и да ходи никъде сам, както и че
изпитвал дискомфорт, причинен от постоянно гадене. Предвид изложеното съдът намира, че
периодът на търпените от С. С. страдания в резултат на причинените вследствие на
пътнотранспортното произшествие е посочения в приетата съдебно-медицинска експертиза,
като при липса на данни в подкрепа на противното следва да се приеме, че оздравителният
процес е протекъл гладко и без усложнения.
Съдът намира, че от приетата по делото комплексна експертиза се установява, че при
настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие ищецът е преживял
психотравмено ситуацията, която безспорно съответства на критериите за застрашаващо
събитие. Съдът намира, че от експертното заключение се установява, че към момента на
настъпване на инцидента С. С. е преживял стрес, като негативните усещания
непосредствено след събитието се явяват закономерна последници от случилото се. Макар
действително ищецът да е изпитвал негативни чувства към датата на произшествието съдът
намира за недоказани твърденията на страната, че пътният инцидент се е отразил трайно и
значително върху психическото състояние на лицето. Както бе посочено по-горе от приетото
заключение по комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза при С. С. се
констатира явна тенденция за преувеличаване на последиците от събитията, като ищецът
декларативно изброява редица соматични симптоми за психосоматични промени, каквато
клинична картина би съответствала на тревожно-депресивно състояние с умерено тежки и
тежки симптоми, каквото състояние при ищеца действително не е налице. Предвид
изложеното съдът намира, че липсва пряка причинно-следствена връзка между процесното
събитие и направените от ищеца разходи за преглед при психиатър и за закупуване на
антидепресанти.
8
Размерът на обезщетението на доказаните неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е
абстрактно понятие. Във всеки случай, за да отговаря на критерия справедливост,
определеното от съда обезщетение следва при отчитане на всички релевантни по делото
обстоятелства, относими към пострадалото лице и претърпените от него увреждания по най-
пълен начин да обезщетява претърпените болки и страдания и в този смисъл да се явява
техен паричен еквивалент / така Решение № 33 от 04.04.2012 г. по т. д. № 172/2011 г., II т. о.
на ВКС, Решение № 198 от 3.10.2014 г. по гр. д. № 2307/2014 г., III г. о. на ВКС, Решение №
95 по гр. д. № 5805/2013 год. на III г. о. на ВКС, Решение № 389/13 г. от 04.08.2014 г. по гр.
д. № 40/2013 г. на IV ГО на ВКС и мн. др./. Принципът за справедливост включва в най-
пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице от вредоносното действие и
когато съдът е съобразил всички доказателства, релевантни към реално претърпените от
увреденото лице морални вреди (болки и страдания), решението е постановено в
съответствие с този принцип.
Принципът за справедливост включва в най-пълна степен компенсиране на вредите
на увреденото лице от вредоносното действие и когато съдът е съобразил всички
доказателства, релевантни към реално претърпените от увреденото лице морални вреди
(болки и страдания), решението е постановено в съответствие с този принцип. Съдът
намира, че от ангажираните по делото доказателства ( съдебно-медицинска експертиза и
комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза) се установява, че в резултат
на процесното пътнотранспортно произшествие ищецът е получил сравнително леки
травматични увреждания, които в нито един момент не са довели до реална опасност на
живота на лицето и които са предизвикали болки и страдания за относително кратък период,
а именно последиците от констатираните мекотъканни травми са отшумели за около 2-3
седмици след инцидента, а тези от полученото сътресение за около 20-25 дни. Както бе
посочено по-горе от събраните по делото доказателства не се установява в резултат на
процесното ищецът да е получил травматични увреждания, причинили болки и неудобства
на лицето за посочения в исковата молба значителен период. Не са представени и
доказателства вледствие на инцидента ищецът да е срещал затруднения в придвижването,
които да са довели до накуцване с левия крак, нито са ангажирани доказателства във връзка с
произшествието ищецът да е претърпял операция на коляно. Съдът намира, че от приетата
по делото комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза се установява, че
при възникване на пътнотранспортното произшествие ищецът е преживял стрес, който се
явява логично и закономерно следствие на внезапно възникналото събитие. Макар
безспорно участието в пътнотранспортно произшествие да е събитие, поставящо в опасност
човешкия живот и неминуемо водещо до негативни емоции на страх, притеснение и т.н., то
от събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Г. се
установява, че ищецът е влязъл в конфликт с виновния за настъпване на произшествието
автомобил във връзка с настъпилите от събитието материални вреди, а не във връзка с
поставянето на живота му в риск, респ. същият е бил в достатъчно стабилно емоционално
състояние, позволяващо му да прецени възникнването на материални щети и желанието му
същите да бъдат незабавно репарирани. Съдът намира, че по делото не са ангажирани
доказателства в подкрепа на поддържаната от ищеца теза за трайно негативно отражение на
случилото се върху психиката и емоционалното му състояние. Както бе отбелязано по-горе
вещите лица по допуснатата комплексна експертиза са констатирали изявена склонност на
С. С. да преувелича негативните последици от процесното събитие. От изложеното следва,
че ищецът е претърпял обичайните негативни емоции от пътнотранспортно произшествие, а
именно стрес и уплах от внезапно възникналия инцидент, но при липса на ангажирани
годни доказателства в подкрепа на противното следва да се приеме, че събитието не се е
отразило в съществена степен на психичното здраве на лицето.
Съгласно разясненията дадени с Решение № 658 от 5.01.2010 г. на ВКС по гр. д. №
1781/2009 г., IV г. о. и Решение № 153 от 02.06.2015 г. на ВКС по гр. дело № 6735/2014 г. IV
г. о. размерът на обезщетението се определя като справедлив към момента на причиняване
на вредите при съобразяване на актуалната към този момент икономическата ситуация в
9
страната – в случая към 2021 година, а не към датата на постановяване на съдебното
решение. Налице е връзка между стандарта на живот в страната и претърпените вреди,
респективно размера на обезщетението. Тя е израз именно на критерия на справедливостта,
който не може да съществува извън конкретните условия, включващи и време и място на
възникване на увреждането, етап на обществено-икономическо развитие, конкретна
икономическа конюнктура, стандарт на живот, средно статистически размер на доходите /
така Решение № 215 от 03.02.2017 г. по т. д. № 2908/2015 г. на I ТО на ВКС/. През 2021 г.
годишният общ доход средно на лице от домакинство е 7705 лева по данни на Националния
социологически институт.
Предвид изложеното съдът намира, че обезщетението за претърпените от ищеца
вследствие на процесното събитие неимуществени вреди следва да бъде определен в размер
на 3000 лева, като за разликата над уважената част до пълния заявен размер от 20000 лева
предявеният осъдителен иск следва да бъде отхвърлен. Съдът намира, че доколкото не се
установява наличието на пряка причинно-следствена връзка между пътнотранспортното
произшествие и направените от ищеца разходи за преглед при психиатър и закупуване на
антидепресанти, предявеният иск за обезщетение за претърпени от ищеца имуществени
вреди в размер на 155,78 лева следва да бъде отхвърлен.
Съдът намира наведеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца за неоснователно. Съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2
ЗЗД, е налице, когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е
способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на
вредоносните последици, т.е. когато приносът му в настъпването на увреждането е
конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било противоправно, в частност – в
нарушение на ЗДвП, и виновно – Решение № 79 от 06.07.2016 г. по т. д. № 1787/2015 г. на ІІ
ТО на ВКС, Решение № 78/10.07.2014 г., по т. д. № 1982/2013 г. на I ТО на ВКС, Решение №
206/12.03.2010 г. по т. д. № 35 /2009 год. ІІ ТО на ВКС, Решение № 58/29.04.2011 г. по т. д. №
623/2010 г. ІІ ТО на ВКС, Решение № 54/22.05.2012 г. по т. д. № 316/2011 г. на ІІ ТО на ВКС,
Решение № 16/04.02.2014 г. по т. д. № 1858/2013 г. на І ТО на ВКС и др. Обезщетението за
вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за
тяхното настъпване, като вината на последния не е елемент от фактическия състав на чл. 51,
ал.2 ЗЗД. От значение за определяне наличието и степента на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на увреденото лице е съществуването на причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпването на вредоносното събитие, доколкото
намаляване обезщетението за вреди от деликт не може почива на предположения. За да е
налице т. нар. „компенсация на вини”, следва противоправното поведение на увредения да е
пряка и непосредствена (в необходимата причинно-следствена връзка) причина за
настъпване на вредоносните последици.
Когато съдът преценява дали има виновно поведение на водача и нарушаване
разпоредби на ЗДвП винаги трябва да се изследва конкретната пътна обстановка, мястото на
удара, както и поведението на водачите и възможността да възприемат дадено препятствие
като опасност за движението. В разглеждания случай от приетото по делото заключение по
допусната автотехническа експертиза се установява, че произшествието е възникнало в
резултат единствено на поведението на водача на лек автомобил марка „**** модел **** с
рег. № *****, който е навлязъл в лентата за насрещно движение и е реализирал удар с
управлявания от ищеца автомобил. Направеното възражение, че С. С. е управлявал
моторното превозно средство без поставен предпазен колан се явява недоказано доколкото
при изслушване на вещото лице по приетата съдебно-медицинска експертиза д-р Г.
уточнява, че вероятно водачът е бил с предпазен колан, на което се дължат и относително
по-леките увреждания на лицето след реализирания сблъсък между двете моторни превозни
средства.
Дължимото се обезщетение следва да бъде присъдено ведно със законната лихва.
Ищецът претендира осъждане на ответника да му заплати законна лихва върху сумата на
обезщетението за неимуществени вреди за периода, считано от 27.01.2022 г. – датата, на
10
която страната е отправила искане до Фонда за изплащане на обезщетение за претърпени
вследствие на процесното пътнотранспортно произшествие. Разпоредбата на чл. 497, ал. 1
КЗ приложима съгласно чл. 558, ал. 1, изр. 2 КЗ регламентира дължимостта от
застрахователя на законната лихва за забава върху размера на застрахователното
обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати:
1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.
106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато увреденото лице
не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
В настоящият случай ищецът е депозирал пред **** искане за изплащане на
обезщетение за претърпени вреди вследствие на процесното пътнотранспортно
произшествие на 27.01.2022 г., ведно с което е представил удостоверение от МВР, протокол
за ПТП, фиш за Спешна медицинска помощ, епикриза, съдебномедицинско удостоверение и
нотариално заверено пълномощно, като в искането е посочена и банкова сметка на
процесуалния представител на страната. С писмо от 02.02.2022 г. ответникът е изискал от
ищеца да представи констативен протокол за ПТП с пострадали лица или друг документ,
издаден на законово основание от органите на МВР, доказващо качеството на С. С. на
увредено лице, тъй като липса документ, в който да е вписан като пострадал от пътния
инцидент, данни дали има образувано досъдебно произовдство, протокол за оглед на
местопроизшествие, влязъл в сила акт на компетентен орган срещу сочения за виновен
водач, експертизи от досъдебно производство и медицински документи. С молба от
15.03.2022 г. ищецът е представил удостоверение от МВР, наказателно постановление,
амбулаторен лист, медицинско направление и рецепта с назначено лечение. Съгласно писмо с
изх. № 24-01-45/14.04.2022 г. с решение от същата дата Фондът е отказал изплащане на
обезщетение, тъй като ищецът не е представил изисканите от него документи. Доколкото
относно процесния пътен инцидент не е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали
лица, нито е образувано досъдебно производство за ангажиране на наказателната
отговорност на водача на лек автомобил марка „**** модел ****, то ищецът обективно не е
могъл да представи изисканите от Фонда документи в пълнота. Предвид изложеното съдът
намира, че ответникът е изпаднал в забава на основание чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ с изтичане на
срока от 15 работни дни от представяне на изисканите от ищеца документи, а именно
считано от 06.04.2022 г.
С оглед изхода от спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва
да бъдат възложени сторените от ищеца разноски съразмерно на уважената част от исковата
претенция. Сторените от ищеца съдебни разноски възлизат общо в размер на 1850 лева, от
които 850 лева внесена държавна такса за разглеждане на спора и 1000 лева депозит по
допуснатите експертизи. По съразмерност в тежест на ответника следва да бъде възложена
сумата в размер на 275,35 лева.
Съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в случаите на оказана безплатна
правна помощ и съдействие в хипотезите на чл. 38, ал. 1, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена на разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, определено от съда. С Определение № 319 от 09.07.2019 г. по ч. гр. д. №
2186/2019 г. по описа на ВКС, IV ГО е разяснено, че за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА пред съответната инстанция, е достатъчно по
делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че
упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3
на чл. 38, ал. 1 ЗА, като не е необходимо страната предварително да установява и да доказва
съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ. Размерът на
адвокатското възнаграждение се определя от съда, поради което не е нужен списък по чл. 80
ГПК – той касае разноските, дължими на страните. Съдът, също така, не е обвързан от
искането, ако адвокатът е посочил конкретна сума. При безплатно предоставяне на
правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, както е в случая, адвокатът сам, по собствена
воля, се съгласява да получи хонорар само, доколкото постановеният от съда резултат е в
интерес на страната, която представлява; да го получи след влизане в сила на съдебния акт, с
11
който му се присъжда; размерът на възнаграждението да се определи от съда съобразно
размера на уважената/отхвърлена част от иска/исковете и, че възнаграждението ще се дължи
се от насрещната страна по правилата на чл. 78, ал. 1-3 ГПК. Съдът е задължен да определи
размера на задължението с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото,
като съгласно възприетото с Решение от 24.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС виждане
член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да
приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати
съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е
подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. От
изложеното следва, че съдът не е обвързан от праговете разписани в Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а следва да определи
дължимото адвокатско възнаграждение за всеки отделен случай след извършване на
преценка относно правната и фактическа сложност на производството и извършените от
процесуалния представител действия. Съдът при съобразяване на правната и фактическа
сложност на производството, обема ангажирани по делото доказателства, броя и
продължителността на проведените съдебни заседания и размерът на уважената част от
предявените искове намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в
размер на 300 лева.
С оглед изхода от спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва да
бъдат възложени сторените от ответника съдебни разноски съразмерно на отхвърлената част
от предявените искове. Сторените от Фонда разноски възлизат на сумата общо 750 лева, от
които 650 лева внесен депозит до допуснати експертизи и 100 лева юрисконсултско
възнаграждение на процесуалния представител на страната, изчислено съобразно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, като по съразмерност в тежест на ищеца следва да бъде
възложена сумата в размер на 638,36 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА (ФИРМА), с адрес в гр. С, ул. (АДРЕС), да заплати на С. А. С., ЕГН
**********, с адрес в гр. С., ул. (АДРЕС), на основание чл. 558, ал. 5 вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б.
„а“ КЗ, сумата в размер на 3000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, настъпили в резултат на пътнотранспортно
произшествие от 23.11.2021 г. възникнало на 36-ти км на **** в посока от гр. С. към гр. С,
причинено от виновно поведение на водач на лек автомобил марка „**** модел **** с рег.
№ ***** – А. Н. С., чиято деликна отговорност не е била обезпечена чрез договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законна лихва от
06.04.2022г. до окончателно изплащане на вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявеният иск
за обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата над сумата в размер на
3000 лева до пълния предявен размер от 20000 лева, предявеният иск за обезщетение за
претърпени имуществени вреди в размер на 155,78 лева, както и предявеният иск за
заплащане на законна лихва върху присъденото обезщетение за периода от 27.01.2022г. до
06.04.2022 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА (ФИРМА), с адрес в гр. С, ул. (АДРЕС), да заплати на С. А. С., ЕГН
**********, с адрес в гр. С., ул. (АДРЕС), на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на
275,35 лева, представляваща сторени по делото съдебни разноски.
ОСЪЖДА (ФИРМА), с адрес в гр. С, ул. (АДРЕС) да заплати на адвокат С. Ц. С. от
САК, с адрес на кантората в гр. С, бул.(АДРЕС), на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал.
12
2 ЗА, сумата в размер на 300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ на ищеца С. А. С..
ОСЪЖДА С. А. С., ЕГН **********, с адрес в гр. С.,(АДРЕС), да заплати на
(ФИРМА), с адрес в гр. С, ул. (АДРЕС), на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер на
638,36 лева, представляваща сторени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на А. Н. С., ЕГН **********, с адрес в
с. (АДРЕС), в качеството на трето лице-помагач на страната на ответника (ФИРМА).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13