Р Е Ш Е Н И Е
№
19.07.2019 г. град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, Гражданско
отделение, XLIV-ти граждански състав, на двадесети юни две хиляди и
деветнадесета година в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Сияна ДИМИТРОВА
Секретар – Илияна Гальова
като разгледа докладваното от съдията Сияна
Димитрова
гражданско дело № 816 по
описа за 2019 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба вх.
№ 4473/30.01.2019 г., допълнена с молба вх. № 14651/02.04.2019 г. от П.И.Х., ЕГН **********, чрез адвокат
С.К. от БАК, със съдебен адрес: ***, срещу
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ - гр. Бургас,
БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 46, с искане
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1380 лева,
представляваща дължимо и неизплатено в пълен размер възнаграждение за положен
нощен труд в размер на 1608 часа, в периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2018 г.,
който преизчислен с коефициент от 1,143 възлиза на 1838 часа дневен труд, или
води до разлика от 230 часа, които останали незаплатени от ответника и следвало
да бъдат заплатени по 6 лева на час, ведно със законната лихва за забава от
датата на подаване на исковата молба – 30.01.2019 г. до окончателното ѝ
изплащане.
В исковата молба се твърди, че ищецът, в сочения
период, е бил в служебно правоотношение с ответната дирекция, по силата на
което изпълнявал длъжността „***” в РУ - Созопол, като вследствие на трансформацията
на положения от него нощен труд следва да му бъдат заплатени 230 часа
извънреден труд на стойност 6 лева на час. Работното му време било организирано
на смени от по 12 часа, които били предварително определени и отчитането им
ставало с график всеки месец. Прави се искане за присъждане на съдебни
разноски.
В преклузивния едномесечен срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор вх.
№10872/11.03.2019 г. от ответника, с който оспорва предявения иск по основание
и по размер. Твърди, че положеният от ищеца извънреден труд е надлежно начислен
и отразен в протоколите за положен извънреден труд и в протоколите за отчитане
на работното време между 22,00 часа и 6,00 часа, времето на разположение и
положения труд по време на официални празници
в РУ – Созопол. Сочи се, че положеният извънреден труд е заплатен
своевременно след неговото отчитане по правилата на действалите към процесния
период Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.
за реда за организация и разпределението на работното време, за неговото
отчитане, компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивка на държавните служители в Министерството
на вътрешните работи и Наредба № 8121з- 776/29.07.2016 година за реда за
организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
работното време, режима на дежурство, времето за отдих и почивка на държавните
служители в Министерство на вътрешните работи. По отношение на претенцията за
преизчисляване на нощния труд по коефициент 1,143 заявява, че приложение
намират разпоредбите на двете посочени по-горе наредби, които действащи
паралелно по време с Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, уреждат по специален за системата на МВР начин заплащането на нощния
труд. Ответникът счита, че липсва текст, който да урежда увеличение на часовете
нощен труд по коефициент, като сочи за приложима съм случая нормите на чл. 3,
ал. 3 от Наредба № 8121з- 592/25.05.2015 г. и в чл. 3, ал. 3 от Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., съгласно които държавните служители в МВР могат да
полагат труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Твърди се
неприложимост на Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, като се заявява, че определеното на основание заповеди №№
8121з-791/28.10.2014 г. и 8121з- 1429/23.11.2017 г. на министъра допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лева за всеки отработен час между
22,00 и 6,00 часа е било изплатено на ответника за целия процесен период.
В проведено по делото открито съдебно заседание,
ищецът, чрез процесуален представител поддържа исковата молба и моли за
уважаването ѝ. Претендира присъждане на направените по делото съдебни
разноски.
С протоколно определение от 20.06.2019 г. по
делото, съдът е приел изменение на исковете, чрез изменение на искането и увеличаване
на размера от сумата от 1378 лева и за 279 часа положен извънреден труд на сума
в размер от 1456,47 лева и като възнаграждение за положен извънреден труд в
размер на 229 часа.
Ответната страна изпраща представител в открито
съдено заседание, който поддържа дадения отговор на исковата молба, моли за
отхвърляне на иска. Претендира разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът,
като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 187, ал.
3, предл. 2-ро във връзка с ал. 5, т. 2 и ал. 6 от ЗМВР и чл. 179, ал. 1 и ал.
2 вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР.
Между страните не се спори, поради което на
основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът я обявил за безспорно и ненуждаещо
се от доказване съществуващото между тях служебно правоотношение в процесните
периоди, съгласно което ищецът е заемал длъжността „***” в РУ – Созопол, с
работно време на смени от по 12 часа, предварително определени и отчитани с
график всеки месец. Тези обстоятелства се установяват и от представените от
ответника многобройни писмени доказателства /л. 13-188 от делото/. Страните не спорят,
а и от приложените от ответника писмени доказателства се установява, че с оглед
характера на заеманата от ищецът длъжност, през процесния период, същият е
полагал труд и през нощта /за времето от 22,00 часа до 06,00 часа/, съгласно
утвърдени графици, а отработеното работно време се е изчислявало сумарно.
Съгласно чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР към
основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се изплащат
допълнителни възнаграждения за извънреден труд.
Съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от ЗМВР
на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна
степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 ч. до 6,00 ч., за полагане на
труд на официални празници и за времето на разположение. С ал. 2 на чл. 179 от ЗМВР законодателят е предвидил, че условията и редът за изплащане на
допълнителните възнаграждения по ал. 1 се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, а техният размер - с негова заповед.
Разпоредбата на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР сочи, че
подзаконовият нормативен акт, който урежда реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, е наредба на
министъра на вътрешните работи.
През процесния исков период, обхващащ времето от
01.01.2016 -31.12.2018 г. са издадени Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г.,
Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г., Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., които
предвиждат работа на смени с полагане на труд през нощта между 22,00 ч. и 06,00
ч., максимално 8 часа за всеки 24-часов период.
Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Наредба №
8121з-407/ 11.08.2014 г. /в сила от 19.08.2014 г. до 02.08.2016 г./, предвижда,
че при сумирано отчитане на работното време се прилага коефициент 0,143 на
общия брой часове положен труд между 22,00 ч. и 06,00ч. за отчетния период.
След отмяна на горепосочения подзаконов
нормативен акт, са издадените Наредба № 8121з-592 /в сила от 01.04.2015 г.,
отменена с решение на ВАС по адм. д. № 5450/ 2016 г., в сила от 11.07.2016 г./
и Наредба № 8121з-779 /в сила от 02.08.2016 г./, които обаче не регламентират
отчитане на отработените часове нощен труд с коефициент, аналогично на чл. 31,
ал. 2 от отменената Наредба № 8121з-407/ 2014 г.
Предвид изложеното, в процесния случай съдът
приема, че за исковия период от 01.01.2016 г. до 01.08.2016 г. е действало
правилото на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. за превръщане на
нощните часове в дневни с коефициент 0,143, която е запазила действието си след
постановеното решение по адм. д. № 5450/ 2016 г. ВАС до приемането на новата
наредба. Но този ред на преизчисляване е неприложим за времето след отмяна на
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за периода от 02.08.2016 г. до 31.12.2017 г.,
поради празнота в уредбата на реда за организацията, отчитането и компенсацията
на полагания труд, извън редовното работно време, за държавните служители в
Министерството на вътрешните работи.
Липсата на изрична норма обаче не следва да се
тълкува като законово установена забрана за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен и отчитането и заплащането му като
извънреден, тъй като такава забрана би била и противоконституционна, а
представлява празнота в уредбата относно реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Доколкото в
последните две наредби е посочено, че отново се касае за сумарно отчитане на
работното време, но не е посочен алгоритъм за преизчисляване, е налице
нормативна празнота по този въпрос. При наличие на такава непълнота в
специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи
общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ бр.
( от 26.01.2007 г.), чиято разпоредба на чл. 9, ал. 2 гласи, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място.
Във връзка с направеното твърдение в отговора на
исковата молба, че на ищецът му е заплатен нощния труд в размер на 0,25 лв. за
всеки час /съгласно ставката по чл. 8 от НСОРЗ/, съдът намира, че превръщането
на нощните часове в дневни съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ се извършва при
сумирано изчисляване на работното време, но това не означава, че спрямо нощните
часове не се прилага чл. 8 от НСОРЗ. Съгласно чл. 8 за всеки отработен час или
за част от него между 22,00 ч. и 06,00 ч. на работниците и служителите се
заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък
от 0,25 лв. С оглед на това двете разпоредби се прилагат едновременно, т.е. при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за извънреден труд.
По делото е извършена съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорена от страните и приета от съда, от чието заключение се
установява, че за исковия период 01.01.2016 г. -31.12.2018 г. ищецът е положил
нощен труд за времето от 22 часа до 6 часа, възлизащ общо на 1602 часа. При
превръщане на часовете нощен труд в дневни часове с приложен коефициент 1,143
се получават общо 1831 часа, от които вещото лице е посочило, че 229 часа съставляват
преобразуван извънреден труд, платим в размер на сумата от 1456,47 лева.
Експертът е направил извод, че за исковия период на ищеца са заплатени 400,50
лева – допълнително възнаграждение за положен нощен труд, определено в размер от
0,25 лева на час.
По делото ответникът не твърди, нито е
представил доказателства за заплащане на ищеца на дължимото допълнително
възнаграждение за положения за исковия период извънреден /нощен преизчислен/
труд в установения от експертизата размер. Предвид това и с оглед
гореизложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд
за периода 01.01.2016 г. - 30.12.2018 г., получен след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен и отчитането му като извънреден е
основателна, и следва да се уважи в изчисления от вещото лице размер от 1456,47
лева и за 229 часа, като се уважи изцяло.
На основание чл. 86 от ЗЗД върху присъдения
размер на главницата следва да присъди претендираното обезщетение за забавеното
ѝ плащане в размер на законната лихва, считано от подаване на исковата
молба до окончателното ѝ изплащане.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца
следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за платено адвокатско
възнаграждение в размер на 324,46 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса в размер на 58,29 лева, дължима върху уважения размер на исковата
претенция.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235
от ГПК,
Бургаски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи /ОД на МВР/ - гр. Бургас, БУЛСТАТ: *********, с
адрес: гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 4, да заплати на П.И.Х., ЕГН **********, чрез адвокат С.К. от БАК, със съдебен
адрес: ***, на основание чл. 187,
ал. 3, предл. 2-ро във връзка с ал. 5, т. 2 и ал. 6 от ЗМВР и чл. 179, ал. 1 и
ал. 2 вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, сумата
от 1456,47
/хиляда
четиристотин петдесет и шест лева и четиридесет и седем стотинки/ лева - допълнително трудово възнаграждение за
положен извънреден труд от 229 часа за периода 01.01.2016 г. - 31.12.2018 г.,
получен в резултат на преизчисление на положен нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху
главницата, начиная 30.01.2019 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи /ОД на МВР/ - гр. Бургас, БУЛСТАТ: *********, да заплати на П.И.Х.,
ЕГН **********,, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 324,46 /триста
двадесет и четири лева и четиридесет и шест стотинки/ лева, представляваща
направените от ищеца съдебни разноски по делото.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи /ОД на МВР/ - гр. Бургас, БУЛСТАТ: *********, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на БРС, дължимата върху уважения
размер на исковете държавна такса в размер от общо 58,29 /петдесет и осем лева
и двадесет и девет стотинки/ лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от връчването
му в препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (П)
Вярно с
оригинала!
ММ