№ 1117
гр. София, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело №
20241000501685 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 1941/03.04.2024 г. по гр. д. №7814/2023 г. по описа на
Софийски градски съд, е осъдена Столична община, с БУЛСТАТ:********* и
с адрес:гр.София, ул. „Московска”, №33, да заплати на С. И. Х., ЕГН:
**********, на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, сумата от 30 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от
непозволено увреждане, настъпило на 31.07.2022 г., ведно със законната лихва
върху присъдената сума от датата на увреждането - 31.07.2022 г. до
окончателно изплащане на сумата.
Решението е обжалвано от Столична община, действаща чрез
процесуалния си представител. Във въззивната жалба се излагат подробни
съображения, че решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано,
постановено в несъответствие със събраните доказателства. Твърди се, че
процесният инцидент е настъпил поради невнимание на ищцата. Поддържа се,
че не са събрани доказателства, че падането на С. И. Х. е настъпило поради
липсваща плочка на тротоара. Оспорва се като недоказан фактическия състав
на чл. 49 ЗЗД. Изтъква се, че размерът на присъденото обезщетение не е
съобразен с принципа на справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД и съдебната
практика на ВКС по сходни случаи. Моли се решението да бъде отменено, а
предявеният иск да бъде отхвърлен, при условията на евентуално да бъде
намален размерът на присъденото обезщетение.
1
В установения от закона срок, въззиваемата и ищца в
първоинстанционното производство – С. И. Х., действаща чрез процесуалния
си представител, е депозирала отговор на въззивната жалба. С него излагат
подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба, респективно
за законосъобразност на обжалваното съдебно решението. Оспорва се като
преклудирано, неотносимо и лишено от необходимост обективираното във
въззивната жалба доказателствено искане. Моли се решението да бъде
потвърдено. Претендира се присъждане на сторените във въззивното
производство разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок от активно легитимирана страна в
процеса против съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от
страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото,
съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК , приема следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с осъдителен иск с правно
основание чл. 49 ЗЗД за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди.
От приетите в съдебното производство доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
Видно е от приетата в първоинстанционното производство медицинска
документация, че на 31.07.2022 г. ищцата С. И. Х. е приета по спешност във
ВМА - МБАЛ СОФИЯ, Катедра ортопедия, травматология, реконструктивна
хирургия и физиотерапия, Клиника ортопедия и травматология, където след
направените образни и кръвни изследвания, са установени следните
увреждания: счупване на лявата бедрена кост в горния и край. При
приемането на пострадалата в болничното заведение същата е била в увредено
общо състояние, както и в състояние на органично психотично разстройство.
При подготовката за оперативно лечение, ищцата получава сърдечни
проблеми и е преведена по спешност в Клиника по кардиолгия, където и е
поставен пейсмейкър за регулиране на сърдечната честота. След
стабилизиране на състоянието, ищцата е преведена обратно в Клиника
ортопедия и травматология, където на 04.08.2022 г. е проведено оперативно
лечение на счупването, изразяващо се в открито наместване на счупването и
фиксиране на фрагментите с метална остеосинтеза - плака и винтове.
От приетата от като компетентно изготвена и неоспорена от страните
съдебномедицинска експертиза се установява, че процесното счупване при
2
пострадалата е възможно да се получи по начин, както е описано в исковата
молба. При ищцата е проведено оперативно лечение на счупването,
изразяващо се в открито му наместване и фиксиране на фрагментите с метална
остеосинтеза- плака и винтове. Проведеното лечение е адекватно и
своевременно. През периода на лечение, ищцата е търпяла болки и страдания,
като първите два месеца, болките са били с интензивен характер. При
нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, периода на
възстановяване при такъв вид увреждания е около 8-10 месеца. По делото
няма данни за продължителността и начина на протичане на възстановителния
период при ищцата. С оглед възрастта на ищцата и наличието на
придружаващи заболявания според вещото лице най- вероятно
възстановителният период ще се удължи.
От приетата във въззивното производство като компетентно изготвена и
неоспорена от страните съдебно-психиатрична експертиза се установява, че
към датата на процесния инцидент (31.07.2022 г.) С. И. Х. е могла
самостоятелно да извършва преценка за движенията си, била е ориентираната
в околната среда, в това число за възможните опасности на пътя си. Спрямо
нея за пръв път е констатирано психично разстройство при прегледа й след
инцидента в медицинското заведение, което разстройство според вещото лице
се дължи именно на болката и стреса, настъпили в резултат на падането.
Въззивният съд кредитира обсъдените експертизи, тъй като те са
изготвени след преценка на всички относими документи, като са отговорили
подробно на всички поставени релевантни въпроси.
От свидетелските показания на разпитания в първоинстанционното
производство свидетел Л. Т. Х. – очевидец на процесния инцидент, се
установява, че на 31.07.2022г., преди обяд в гр. София, вървейки по десния
тротоар на ул. "Нишава" с посока на движение от Южен парк към бул.
"България", непосредствено преди кръстовището с ул. "Тулча", С. И. Х.
попада в дупка, образувана от изцяло липсваща плочка от тротоарната
настилка. Образуваната дупка е с дълбочина - над нивото на глезена като от
нея стърчи над нивото на тротоарната настилка тревиста растителност, което
прави невъзможно забелязването й. Събитието е настъпило в светлата част на
денонощието, при ясно и сухо време, като така съществуващата дупка не е
била сигнализирана или обозначена по никакъв начин. Същият свидетел –
очевидец на падането на пострадалата й е оказал помощ и с личния си
автомобил я е закарал същата до ВМА, където е приета за спешно лечение.
Съдът приема за достоверни показанията на свидетеля, тъй като,
преценени с всички други събрани по делото доказателства - арг. от чл. 172
ГПК, те не са вътрешно противоречиви, житейски логични са, потвърждават
се и от останалите събрани по делото доказателства, като субективните
възприятия за механизмът на настъпване на процесния инцидент са
непосредствени.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд
3
намира от правна страна следното:
Предявеният иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди,
както беше посочено, е с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД.
Съгласно чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на
тази работа. Отговорността на възложителя е за чужди виновни
противоправни действия и има гаранционно-обезпечителен характер. На
основание чл. 51, ал. 1 ЗЗД тя обхваща всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Отговорността по смисъла на чл.
49 ЗЗД настъпва след като натовареното лице при или по повод възложената
му работа, причини виновно вреди на пострадалия. За да възникне тази
отговорност е необходимо кумулативно наличие на няколко предпоставки: 1.
Осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическо лице - пряк
изпълнител на работата с необходимите елементи: деяние, вреда -
имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и
вредата, противоправност и вина. Не е необходимо да се установяват
конкретните лица, осъществили деянието (ППВС № 7/1959 г., на ВС, т.7), а
само качеството им на изпълнители на възложената работа; 2. Вредите да са
причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му
работа - чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената
работа, чрез бездействия да се изпълняват задължения, които произтичат от
закона, техническите и други правила или характера на работа, или чрез
действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко
свързани с него (ППВС № 9/1966 г.). Когато отговорността на ответника по
чл.49 от ЗЗД като възложител се ангажира не за активно поведение на неговия
изпълнител, а за бездействие - неизпълнение на задължение за осъществяване
на действие, то в основанието на исковата претенция не се включва
обстоятелството дали вредите са причинени от лице, имащо качеството на
изпълнител и дали това е станало виновно. За възложителите бездействието е
основание за отговорност за увреждане, когато то се изразява в неизпълнение
на задължения, които произтичат от закона, от техническите и други правила,
и от характера на възложената работа /ППВС № 9/1966 г./. Обезщетението при
деликт, включително в хипотезата на чл. 49 ЗЗД, обхваща всички вреди, които
се намират в причинно-следствена връзка с увреждането – арг. от чл. 51, ал. 1
ЗЗД. Те могат да бъдат както неимуществени, така и имуществени.
Искът за обезщетение на неимуществените вреди е основан на
твърдението за възникнала за ответника – Столична община, гаранционно-
обезпечителна отговорност по чл. 49 ЗЗД поради неизпълнение на вменените
в закон задължения по поддържане в изправност и обезопасяване на пътищата
и тротоарите на нейна територия. Въз основа на събраните по делото
доказателства се установява по безспорен начин претърпян от ищцата на
31.07.2022 г. преди обяд в гр. София, вървейки по десния тротоар на ул.
"Нишава", инцидент – спъване и падане, поради липсваща плочка на тротоара,
при което е получено счупване на лявата й бедрена кост в горния и край.
4
Легалната дефиниция на "тротоар" е дадена в § 6, т. 6 ЗДвП. Тази
разпоредба предвижда, че тротоар е изградена, оградена или очертана с пътна
маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и
предназначена само за движение на пешеходци. Тротоарите са част от пътното
платно по смисъла на § 6, т. 7 ЗДвП, според която пътното платно е общата
широчина на банкетите, тротоарите, платното за движение и островите на
платното за движение. На основание чл. 11 ЗОС имотите и вещите - общинска
собственост се управляват в интерес на населението в общината съобразно
разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. Съгласно чл. 31 ЗП
изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се
осъществява от общините, което включва дейности по осигуряване на
необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през
цялата година - § 1, т. 14 от ДР на ЗП. На основание пък чл. 167, ал. 1 ЗДвП
общините имат задължението да ги поддържат в изправно състояние, да
сигнализират незабавно препятствията по тях и да ги отстраняват във
възможно най-кратък срок. По силата на цитираните норми на общината е
вменено да осъществява цялостната дейност по полагането на системни
грижи, поддържането в изправност и осигуряване безопасността при
движение по общинския път.
По делото е безспорно установено, че процесният тротоар е на
общинска територия, намиращ се по продължението на пътното платно, както
и че същият по време на инцидента е бил с липсващи тротоарни плочки. От
ответника не се твърди, а и не са ангажирани доказателства, възлагането на
свои служители и/или други лица, съответно предприемането на действия по
обезопасяване на тази част от общинската територия, или поне
обозначаването й като препятствие за безопасно преминаване. При горното
съдът намира, че бездействието на ответника, респ. негови служители, е
довело до неизпълнение на задълженията по чл. 31 ЗП и чл. 167, ал. 1 ЗДвП,
поради което са налице предпоставките на гаранционно-обезпечителната
отговорност по чл. 49 ЗЗД.
Спорът по настоящото дело се съсредоточава върху обстоятелството
дали за настъпване на механизма на увреждането принос по смисъла на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД има пострадалата и дали първоинстанционният съд правилно е
приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД,
при определяне размера на заместващото обезщетение.
Възражението на ответника по чл. 51, ал. 2 ЗЗД е напълно
неоснователно. С поведението си ищцата не е допринесъла по никакъв начин
за настъпване на вредите. Съгласно данните по делото, тротоарът, където е
станал инцидентът е бил в и лошо състояние, липсвала е тротоарна плочка,
като няма данни този участък да е бил обезопасен или обозначен поне като
препятствие. Ищцата се е спънала в извадена тротоарна плочка, която е
препятствала движението й и е паднала. С оглед конкретните обстоятелства
съпричиняване може да е налице ако процесната част от тротоара е била
обезопасена и въпреки това, както и при обективната възможност да избегне
5
преминаването през нея, тя е преминала. В разглеждания случай няма данни
за неговото обезопасяване, както и данни за възможност, осигуряваща
лесното му заобикаляне.
При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчете
начинът на извършването на противоправното деяние, претърпените от
пострадалия болки и страдания, вследствие на причинените му травматични
увреждания, периодът за пълното възстановяване, неговата възраст,
причинените му неудобства и дискомфорт при социални контакти, социално-
икономическите условия в страната към момента на настъпване на инцидента
– втората половина на 2022 г. Тъй като неимуществените вреди, които
представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не
биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение е
заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната
норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г.
понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие.
То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението.
При така изяснените правнозначими факти въззивният съд приема, че
заместващото обезщетение на пострадалата за причинените й неимуществени
вреди е в размер на 30 000 лв. Заместващото обезщетение представлява
парично право, като неговата обезщетителна функция е насочена към
получаване на имуществени блага, чрез които да бъде морално удовлетворен
пострадалият, като емоционално да бъдат потиснати изживените
неблагоприятни последици от причинените му болки и страдания. В този
смисъл съобразно обществено-икономическите условия в страната към
момента на настъпване на процесното събитие – втората половина на 2022 г.,
и наложилите се морални норми в обществото, самият механизъм на
причиняване на увреждането; респ. съобразно съдебната практика
справедливият размер за заплащане на заместващо обезщетение при подобни
травматични увреждания (счупване на лявата й бедрена кост в горния и край),
на пострадалата на възраст - 88 години при настъпване на процесния
инцидент, настоящата съдебна инстанция приема, че заместващото
обезщетение за преживените от ищцата болки и страдания е в размер на
сумата от 30 000 лв. Въззивният съд, при съобразяване с опитните правила,
взема предвид и правнорелевантния факт, че при настъпване на процесното
събитие пострадалата като пешеходец неминуемо е изживяла силен стрес и
уплаха. В тази насока е доказаното увреждане на психиката й в резултат на
инцидента. Освен това релевантен е продължителният период на
възстановяване – повече от 10 месеца. Не може да бъде пренебрегнато и
обстоятелството, че при подготовката за оперативното лечение на счупването,
пострадалата е получила сърдечни проблеми и е преведена по спешност в
Клиника по кардиолгия, където и е поставен пейсмейкър за регулиране на
сърдечната честота.
6
Тъй като правният извод, до който настоящата съдебна инстанция
достига, съвпада изцяло с крайните правни съждения на първоинстанционния
съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното
решение да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора в полза на процесуалния представител на
въззиваемата – ищца следва да се присъди на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във
вр. с чл. 273 ГПК и чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение за
предоставената й безплатна правна защита. В полза на въззивника - ответник
не следва да се присъдят сторените разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
във вр. с чл. 273 ГПК, предвид пълната неоснователност на неговата въззивна
жалба. Въззивният съд определя дължимото адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лева, което е под минималните размери за адвокатски
възнаграждения съгласно Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, вземайки предвид не високата правна и
фактическа сложност на делото, решението на Съда на ЕС от 25.01.2024 г. по
дело С-438/22 и обстоятелството, че процесуалният представител на
въззиваемата не се е явил в проведеното о. с. з. по делото.
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1941/03.04.2024 г. по гр. д. №7814/2023 г.
по описа на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 273
ГПК Столична община, с БУЛСТАТ:*********, да заплати на адв. М. Д. Д. -
САК, ЕГН:**********, сумата от 400 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на С. И. Х. във
въззивното производство.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8