РЕШЕНИЕ
№ 584
гр. Перник, 05.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Ц. Ч. М.
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20221720105081 по описа за 2022 година
Образувано е по искова молба, подадена от З. М. М., ЕГН: ********** от гр. П., ул. „Л.“ №
** чрез пълномощника адв. Д. М. от АК-П., срещу „КРЕДИТ ТАЙМ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „А. А.“ № *, с която се иска от
съда да прогласи за нищожни на осн. чл. 26, ал.1, предл. 3 ЗЗД поради противоречие с
добрите нрави и поради неспазване нормите на чл. 10а, чл. 11 и чл. 10, ал.4 ЗПК,вр. с чл. 22
ЗПК, както и на чл. 143, ал.1 и чл. 146 ЗЗП клаузата, съдържаща се т. 3 - Условия по заема
по договор за паричен заем № 96307/13.07.22 г., сключен между страните, наименована
„еднократна такса за разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем“ в размер на 640
лева и на клаузата, съдържаща се в т. 3 –Условия по заема, наименована „индивидуално
кредитно предложение“ в размер на 642 лева.
В исковата молба се посочва, че на 13.07.2022 г. между страните е сключен договор за
паричен заем № *****/13.07.2022 г., по силата на който ищцата е получила заем в размер на
1000 лева, а тя се е задължила да я върне на 10 погасителни вноски, при лихвен процент
10,74 %, ГПР 10 %. Твърди се, че в чл. 3 от договора - Условия по заема е предвидена
„еднократна такса за разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем“ в размер на 640
лева и такса индивидуално кредитно предложение“ в размер на 642 лева, разпределени на
10 вноски, с което общата сума, която ищцата следва да заплати е в размер на 2328, 40 лв.
Навеждат се доводи за нищожност на клаузите поради противоречие с добрите нрави и
поради противоречие със закона. Размерът на тези такси е следвало да се включат в ГПР
съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, в който случай би се надвишил предвиденият размер в чл. 19,
ал.4 ЗПК, за което се излагат подробни съображения. Сочи се нарушение и на разпоредбата
на чл. 10а,ал.2 ЗПК, доколкото чрез уговарянето на тези клаузи се предвижда заплащане на
такси за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Атакуваните клаузи
ищецът счита и за неравноправни на осн. чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба,
1
подаден от „КРЕДИТ ТАЙМ“ ЕООД, чрез пълномощника адв. М. П., с който исковата
молба се оспорва като нередовна поради непосочване на платените от ищцата суми, а искът
се оспорва като неоснователен по подробно изложени съображения. Прави се възражение за
местна неподсъдност на спора по чл. 108 ГПК, тъй като седалището и адресът на
управление ответника са в гр. София, поради което се твърди, че спорът е местно подсъден
на СРС, а не е приложима местната подсъдност по чл. 113 ГПК. Твърди се, че условията по
договора за кредит са уговорени индивидуално и договорът, включително атакуваните
клаузи са действителни. Оспорва се качеството на ищцата като материално затруднено лице,
като се твърди, че не са налице предпоставките по чл. 38 ЗАдв за безплатно процесуално
представителство. Претендират се разноски за производството. Изразява се готовност за
постигане на споразумение.
Съдът с определение по чл. 140 ГПК е приел, че предявеният иск е с правна квалификация
чл. 22,вр. с чл. 10а , чл. 11 и чл. 19, ал.4 ЗПК, чл. 26, ал.1, предл. 3 ЗЗД и чл. 143, ал.1 вр. с
чл. 146 ЗЗП и е разпределил доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти,
както следва: В тежест на ищеца е да установи сключването на процесния договор с
неговото конкретно съдържание – права и задължения на страните. В тежест на ответника е
да установи действителността на договора чрез установяване наличието на основание при
сключването му и съответствието му с добрите нрави. С оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 3
ГПК и решение № 23/07.07.2016 год. по т. дело № 3686/2014г. на ВКС и др., съдът следи
служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи
неравноправност на клауза/и в потребителски договор по см. на чл.143 и сл. ЗЗП и без да е
налице възражение. Предвид това ответникът, с оглед на фактическите и/или правни
обстоятелства по делото следва да установи предпоставките за определяне равноправност на
клаузите по договора за заем, а именно: 1. да са сключени съгласно принципа на
добросъвестността; 2. да създават равнопоставеност между страните относно правата и
задълженията; 3. да са сключена в интерес на потребителя, както и 4. да отговарят на
изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК и да са съобразени с изискванията на 10а и чл.11 ЗПК.
Предвид императивния характер на чл. 146, ал. 4 ЗЗП доказателствената тежест относно
това, че клаузите в процесните договори са уговорени индивидуално, с оглед изключването
на тяхната нищожност, се носи от ответника.
Съдът след като се запозна с направените доказателствени искания и прецени приложимото
право намери следното:
Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба- за редовна.
Неоснователно се явява оспорването на редовността, направено от ответника, като същото
не отчита, че предявеният иск не е за заплащане на недължимо платена сума.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Районен съд – Перник е сезиран с установителен иск за установяване
недействителността на клаузата за „еднократна такса за разглеждане на заявка за одобрение
на паричен заем“ и клауза за„индивидуално кредитно предложение“, поради противоречието
й с добрите нрави, поради установяването й при заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК и в
нарушение на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК. По предявените установителни искове съдът дължи
произнасяне по релевираните от ищеца в исковата молба основания за недействителност на
посочените клаузи на основанията, изложени в исковата молба – по реда, установен в
петитума на исковата молба, с което е отправено искане до съда за установяване
недействителността на клаузите на няколко самостоятелни основания.
От събраните по делото доказателства се установява, че между ищцата и „Кредит Тайм“
ЕООД е сключен договор за паричен заем № 96307 от 13.07.2022 г., по силата на който
ответникът е поел задължение да предостави на ищеца сумата от 1000 лв., срещу
2
насрещното задължение на ищеца – кредитополучател, да върне предоставения му за
възмездно ползване финансов ресурс, ведно с начислена възнаградителна лихва, изготвяне
на индивидуално кредитно предложение, за което е начислена такса в размер на 642 лв. и
еднократна такса за експресно разглеждане на заявката в размер на 640 лв. или видно от
приложения погасителен план главницата, договорната лихва и двете такси следва да бъдат
погасени на 10 месечни погасителни вноски, всяка в размер от 232,84 лв. Установено е, че
размерът на погасителните вноски е от 180,74 лв., ако длъжникът заплаща задълженията си
преди или на датата на падеж на погасителната вноска, при което получава отстъпка от
52,10 лв. и общият размер на задължението е 1807,40 лв. С договора е установена
еднократна такса за експресно разглеждане на заявката за одобрение на паричен заем от 640
лв. и за изготвяне на индивидуално кредитно предложение от 642 лв. Установен е годишен
лихвен процент от 10 % и годишен процент на разходите от 10, 74 %, като в договора е
посочено, че при така определения годишен процент на разходите, са взети предвид
допусканията, че договорът ще е валиден в посочения в него срок, заемателят е избрал
падежната дата и че всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си,
съответно няма да бъдат начислявани разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за
неизпълнение.
С оглед така установените обстоятелства от приложените по делото писмени
доказателствени средства, съдът намира, че между страните са постигнали съгласие относно
гореизложените клаузи на договора за кредит. В договора за кредит са установени
задължения за заплащане на такса за експресно разглеждане на заявката за одобрение на
паричен заем от 640 лв. и такса за изготвяне на индивидуално кредитно досие от 642 лв.
Така установените клаузи са нищожни, поради противоречието им с добрите нрави, тъй като
по този начин се увеличава размера на кредита без яснота относно насрещната престация,
която получава длъжника. На следващо място, тези такси противоречат и на императивната
разпоредба
на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която предвижда, че годишният процент на разходите не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Последицата от това противоречие е предвидено изрично в чл. 19, ал. 5 ЗПК – клаузи в
договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. Таванът на годишния
процент на разходите, който е предвиден с императивна разпоредба на закона, би бил
превишен, ако в договора има уговорена възнаградителна лихва и други такси. В случая при
установен размер на отпусната главница от 1000 лв. и възнаградителна лихва,
представляваща явно установеното възнаграждение на кредитора, е предвидена още
задължение за заплащане на такси за допълнителни услуги. По този начин са установени
допълнителни разходи по кредита в размер, надвишаващ размера на уговорената
възнаградителна лихва. Нещо повече сборът на задълженията за заплащане на такси е в
размер –надхвърлящ размера на предоставения за временно възмездно ползване финансов
ресурс, тъй като сборът на двете допълнителни такси се равнява на 1282 лв. Съдът намира,
че по този начин, в разрез с нормите на добросъвестността, е установено допълнително
възнаграждение в полза на заемодателя. С Решение № 165/02.12.2016 г. на ВКС по т. д. №
1777/2015 г., I т. о., ТК е разяснено, че добросъвестността, по принцип се свързва
с общоприетите правила за нравственост на поведението при осъществяване на
търговските практики, произтичащи от законите, обичая и морала, установен в даден етап
от развитието на човешкото общество, което е формирало конкретните етични норми при
изпълнение на задълженията и упражняване на правата на членовете на общност.
Постигнато е съгласие, че посочените разходи подлежат на разсрочено плащане, ведно с
погасителните вноски по кредита, което води до извод, че по този начин е установено
скрито – допълнително възнаграждение на кредитодателя, което не е посочено при
определяне на годишния процент на разходите.
3
По така изложените съображения клаузите, установяващи задължение за заплащане на такси
за експресно разглеждане и за изготвяне на индивидуално кредитно досие, с които
задължения разходите по кредита се увеличават, чрез добавяне на допълнително
възнаграждение за кредитора, са нищожна, поради установяването им в противоречие с
добрите нрави. Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявените искове за
установяване недействителността на клаузата, установяваща задължение за заплащане на
такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем в общ размер на 640
лв. от Договор за кредит №96307 от 13.07.2022 г. и клаузата, установяваща задължение за
заплащане на такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение в размер на 642 лв.
от Договор за кредит № ***** от 13.07.2022., са нищожни, поради установяването им в
противоречие с добрите нрави са основателни, поради което не следва да се пристъпва към
разглеждане на останалите посочени от ищеца основания за недействителност на тази
клауза.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че сочените от ищеца основания по чл. 10а
и чл. 11 ЗПК са такива, водещи до недействителност на договора за кредит по смисъла
на чл. 22 ЗПК и не представляват самостоятелно основание за недействителност на
конкретни клаузи от договора. В производството по делото ищецът е защитаван на
основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗАдв., като близък на адвокат М., поради което съдът не
следва да изследва въпроса дали ищецът е материално затруднено лице, тъй като това е
основание за безплатна адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА Съдът определи
адвокатското възнаграждение в размер на сумата от 480 лв. за всеки един от двата обективно
и кумулативно съединени искове по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в редакцията й действаща към момента на определяне на
възнаграждението от съда, като включи и дължимият ДДС, тъй като адв. М. е представил
удостоверение от НАП, от което е видно, че същият е регистриран по ЗДДС към 11.04.2023
г. Предвид изхода на правния спор на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 100 лв., съставляваща сторени в процеса разноски за
държавна такса и на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗА да заплати на адв. Д. М. общо
сумата от 960 лв., съставляваща адвокатско възнаграждение за оказване на безплатна правна
помощ на ищцата по предявените обективно кумулативно съединени искове.
Така мотивиран, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Младост 1А, ул. „Анна Ахматова“ № 19,
по предявените от З. М. М., ЕГН: ********** от гр. П., ул. „Л.“ № ** искове с правно
основание чл. 124 ГПК, във вр. с чл. 26, ал.1, пр. 3 ЗЗД че клаузата, установяваща
задължение за заплащане на такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на
паричен заем в размер на 640 лв. от договор за паричен заем № 96307 от 13.07.2022 г., и
клаузата, установяваща задължение за заплащане на такса за изготвяне на индивидуално
кредитно предложение в размер на 642 лв. от договор за паричен заем № 96307 от
13.07.2022 г., са нищожни, поради установяването им в противоречие с добрите нрави.
ОСЪЖДА „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на основание чл. 38, ал. 2
ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, на адв. Д. В. М., АК – П., с адрес гр. П., ул. „П. ш.“ № **, ет.
*, ап. * сумата от 960 лв. – адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство по гр.д. № 5081/2022 г. по описа на Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК *********, да
4
заплати на З. М. М., ЕГН: ********** от гр. П., ул. „Л*“ № **в сумата от 100 лв. –
разноски в исковото производство по гр.д. № 5081/2022 г. на Районен съд – Перник.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, с въззивна жалба пред Окръжен съд – Перник, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5