РЕШЕНИЕ
№ 359
гр. Благоевград , 10.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и девети юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно гражданско дело №
20211200500016 по описа за 2021 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ИВ. Г. СТ., гр.С, ул. „Хр.“№, против
решение №841/31.01.17г на РС-Благоевград по гр.д.№1620/12г. по описа на
с.с., подадена чрез процесуален представител, с пр. осн.чл.258 и сл. ГПК.
С атакуваното решение исковата претенция по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е
отхвърлена като неоснователна и ищцата е осъдена да заплати разноските.
Недоволна от атакувания акт е останала жалбоподателката, която го
счита за незаконосъобразен, излагайки подробни съображения в тази
насока.Настоява за неговата отмяна и уважаване на исковата претенция в
цялост, като й се присъдят разноските по делото пред двете инстанции.
Въззиваемите оспорват жалбата като неоснователна и поддържат
атакуваното решение, настоявайки за неговото потвърждаване.
С решение №7 от 23.112020 г., постановено по гр.д. № 2050/2019 г.,
ВКС, първо г.о., е оставил БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Д. В. П.
касационна жалба срещу решение № 4825 от 26.10.2018 г. по в.гр.д.№ 474 от
2018 г. на Благоевградски окръжен съд, поправено за очевидна фактическа
1
грешка с решение № 5100 от 25.11.2019 г.; ОБЕЗСИЛИЛ е решение № 4825
от 26.10.2018 г. по в.гр.д.№ 474 от 2018 г. на Благоевградски окръжен съд,
поправено за очевидна фактическа грешка с решение № 5100 от 25.11.2019 г.,
В ЧАСТТА, с която е уважен предявеният от ИВ. Г. СТ. срещу Б В П. иск с
правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ; ОТМЕНИЛ решението В ЧАСТТА, с
която е уважен предявеният от ИВ. Г. СТ. иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ по
отношение на ответниците С. В. П., К. П. Д., Г. Гр. Ат., Д. Ал. Б. и Ант. Ал.
М. И ВЪРНАЛ ДЕЛОТО В ТАЗИ ЧАСТ /по отношение на тези ответници/ за
ново разглеждане от друг състав на Благоевградския окръжен съд.
ВКС приел, че В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ, с която е уважен иска по чл.14,
ал.4 ЗСПЗЗ по отношение на ответниците Ел. К. Гл., Р. К. П. и В. П. П. ,
решението на Благоевградския окръжен съд е влязло в сила като
необжалвано от тези ответници.
По отношение на лицето Б В П., ВКС е направил преценка, че същият е
починал в хода на въззивното производство, поради което с определение от
26.06.2018 г. като ответници по делото на негово място са конституирани
наследниците му по закон: другите ответници по делото С. В. П. и Д. В. П. и
не е следвало да се постановява и по отношение на починалото вече лице
съдебен акт.
По отношение на С.П. е направена преценка, че не е взел участие във
въззивното производство поради нарушение на съдопроизводствените
правила и следва да се даде възможност да вземе участие при новото
разглеждане на делото, а по отношение на Д.П. е направена преценка, че няма
постановен съдебен акт, тъй като не фигурира в диспозитива на решението, а
акт по см. на чл. 250 ГПК не е постановен по късно по искане на
заинтересованата страна.
Дадени са указания, при новото разглеждане, въззивният съд, след като
извърши преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, да се произнесе по отношение на това през какъв период от
време е доказано, че наследодателят на ищцата Г.К е владял процесния имот и
достатъчно ли е това владение като продължителност за придобиването на
имота по давност.
При новото разглеждане на делото под този номер 16/2021 г., съдът е
конституирал като страни:
1. ВЪЗЗИВНИЦАТА: ИВ. Г. СТ.;
2. ВЪЗЗИВАЕМИТЕ:
Д. В. П.,
С. В. П.,
К. П. Д.,
Г. Гр. Ат.,
Д. Ал. Б. и
Ант. Ал. М..
2
Въззивният съд им е указал, че съгласно разп. на чл. 294 ГПК,
производството ще започне от онова незаконосъобразно действие, което е
послужило като основание за отмяна на решението, като указанията на ВКС
по прилагането и тълкуването на закона са задължителни за съда, на който е
върнато делото.
Съдът е обявил на страните, че Решение № 4825 от 26.10.2018 г. по
в.гр.д.№ 474 от 2018 г. на Благоевградски окръжен съд, поправено за
очевидна фактическа грешка с решение № 5100 от 25.11.2019 г. в останалата
част, с която е уважен иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ по отношение на
ответниците Ел. К. Гл., Р. К. П. и В. П. П., е влязло в сила като необжалвано
от тези ответници.
Съдът намира подадената въззивна жалба за допустима, като подадена в
срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване.
Същата отговаря на изискванията на закона и е редовна.
Въззивният съд приема, че така постановеното решение на РС
Благоевград е валидно. Съдът не констатира пороци, които могат да
обусловят нищожността му.
За да осъществи правомощията си за извършване на въззивна проверка
за допустимост, правилност и законосъобразност на обжалваното
първоинстанционно решение, въззивният съд съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, като искането е
измененео в хода на процеса както следва: да бъде признато за установено по
отношение на ответниците, че наследодателят на ищцата Г К към момента на
масовизацията на земеделската земя, а именно влизане в ТКЗС, е бил
собственик на основание давностно владение и наследство на нива от 1 028.98
кв.м., в местността „Ч“, в землището на гр.С, при граници – от две страни
вада, В Х П. (С М) и Д Б.
Установява се, че наследодателят на ищцата Г С.К е законен наследник,
син на С С К, починал 1964г.
ИВ. Г. СТ. е законен наследник, като дъщеря на Г. С. К., починал на
21.01.1991г.
Със заявление декларация от 29.03.1956г , Г. К. – наследодател на
ищцата е внесъл в ТКЗС нива от 1.500 дка в м. "Ч".
Със заявление вх. № А 720, ищцата И.С. е заявила за възстановяване
няколко имота, сред които под № 1 нива от 1,500 дка в местността Чифлико.
Към заявлението са приложени протоколи за заменки.
С решение № 3248/16.07.2007г. постановено по гр.д.№ 694/2007г. по
описа на РС Б, влязло в сила на 09.10.2007г. е признато за установено по
отношение на Общинска служба по земеделие и гори С, че наследниците на Г
С К, бивш жител на гр.С, починал на 21.01.1991г. имат право да си
3
възстановят собствеността върху 8 недвижими имоти, от които под номер 1
нива от 1,500 дка в местността „Ч“ землище на гр.С, при съседи : вада, /от две
страни/, С М и Д Б.
С решение №А2708 от 29.09.2011год. ОБС по земеделие гр.С по Т.2
ОТКАЗВА ДА ВЪЗСТАНОВИ правото на собственост в съществуващи стари
реални граници на следните имоти или части от тях:
1) Нива от 1.5 дка находяща се в м.Ч, землището на гр.С заявена с
пореден номер 1 от заявлението и установена с опис декларация, с мотива-
правото на собственост не се възстановява поради: заснетия имот попада
върху имот №282002 от КВС, отразен в регистъра на собственици на
наследниците на В Х П. с решение №А188 от 28.06.1999 год., попада и върху
имот №282001 от КВС отразен в регистъра на собственици на наследниците
на Й С Дс решение №А109 от 28.06.1999год., върху имот кад.№ 000422 от
картата на възстановената собственост отразен в регистъра на собственици
на Община С и върху имот №280047 по КВС, отразен в регистъра на
наследниците на Г С Ч с решение №А214 от 28.06.1999год., и върху имот
№280050 по КВС отразен в регистъра на собственици на Е Г Щ с решение
№А107 от 28.06.1999год. С решение № 2904/05.04.2012г. постановено по гр.д.
№ 2932/2011г. по описа на РС Благоевград, е отменено решение № А
2708/29.09.2011г. на Общинска служа по земеделие С, в частта му с която на
наследниците на Г С К, бивш жител на гр.С роден на -г. и починал на -г. се
отказва възстановяване на правото на собственост в съществуващи
/възстановими/ реални граници на нива от 1,500 дка находяща се в землището
на гр.С, местност Ч и на нива от 5,880 дка находяща се в землището на гр.С,
местност Д Преписките са изпратени на компетентния административен
орган Общинска служба по Земеделие С за вземане на отношение със
задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, а именно
спиране на производството по тях относно спорните имоти и насочване на
лицата изявяващи претенции към въпросните площи, към разрешаване на
спора за материално право помежду им по общия исков ред. Решението е
оставено в сила с решение на Административен съд Благоевград.
Със заявление входящ номер №А121 от 28.12.1991год. АС А е заявил
пред Поземлена комисия- гр.С за възстановяване имота на наследниците на Й
С Дв това число и на нива в м. "Ч", землището на гр.С имота е описан и в
опис- декларацията за членство в ТКЗС.
С решение №А109 от 28.06.1999год. Поземлена комисия- гр.С е
възстановила правото на собственост на наследниците на Й С Д в
съществуващи стари реални граници на нива от 0.534дка в м. "Ч“, имот
№282001 по КВС при съседи: имот № 000410 напоителен канал на О К, №
282002 овощна градина на наследници на В П., № 000422 полски път на О.К.
Видно от удостоверение за идентичност на лице с различни имена, Й В
К и Й С Дса имена на едно и също лице.
4
Със заявление вх.номер №103 от 17.01.1992год. Д. В. П. е заявил пред
Поземлена комисия- гр.С за възстановяване имотите на наследниците на В Х
П., нива от м.Ч, 7 дка, в землището на гр.С. Видно от удостоверение № 30 от
26.05.1942г. С селско общинско управление е удостоверило, че Х П. има
регистрирана овощна градина от 7 дка в Ч – О, Со землище, в книга за
лозарите и овощарите при общината. В преписката на П. е представен договор
за покупко – продажба на недвижим имот 1935г.и Договор за предварителна
покупко- продажба на недвижим имот. Видно от протокол изп.дело №
201/941 от 03.05.1941г.
С решение №А188 от 28.06.1999год. Поземлена комисия- гр.С е
възстановила правото на собственост на наследниците на В.Х. П. в
съществуващи стари реални граници на ов. Гот 4334дка в м. "Ч" имот
№282002 по КВС при съседи: път, напоителен канал имот №000410, имот
№282001 Й Д, имот №000422- полски път на О.
Със Заявление входящ номер №119 от 28.12.1991год. Х Е Щ е заявил
пред Поземлена комисия за възстановяване имота на наследниците на Е Г Щ
в това число и на ов.градина от 0,7дка в м. "Ч". Представена е декларация за
притежавани непокрити земеделски имоти, в която е посочен имота в
местността Ч. под №5
С решение №А107 от 28.06.1999год. Поземлена комисия- гр.С, е
възстановила правото на собственост на наследниците на ЕГ Щ в
съществуващи стари реални граници на нива от 0,384 дка в м. "Ч имот
№0280050 по КВС при съседи: имот №000422- път, имот №280047-
наследници на Г Ст Че, имот №280049- Б.Ст. П и имот №280048- МХр. Б.
По делото е проведен разпит на доведените от страните свидетели:
От показанията на свидетеля К. се установява, че имотът на Г К се
намира до В г - по пътя за К от дясната страна на р.С, като същият граничи с
вада, както и с имота на П., и с имота на Щ. Свидетелят посочва, че имотът е
бил около един декар и половина. Този имот, свидетелят твърди, че го знае
още когато бил момче на 16 години, а към датата на разпита е на 82 години.
Според свидетеля, местността “Ч” и местността „Б” са различни местности.
Имотът на бащата на И бил в местността „Ч”. Този имот бащата на ищцата го
имал преди внасяне в ТКЗС. Отдавна го обработвали мястото, само те, като
свидетелят сочи, че друг не е виждал на този имот.
Свидетелят посочва, че имотът на баба И. не е от страната на Х..
Посочва, че Г К го е придобил по наследство.Свидетелят твърди, че В. П. и
Й.Д.- имали имоти в близост до имота на И баща. Свидетеля сочи, че за
последно е ходил на имота като момче на 16 години, като това му е последно
ходене на мястото. На този имот на Г К е ходил, защото там неговата майка
имала място, ходели берели царевица и копаели, като свидетелят помагал.
Свидетеля установява, че В П. и А А си работели всеки от тях неговия
имот.
5
От показанията на свидетеля П. се установява, че познавал В П., Й Д и
А А. Познавал и Г К, баща на ищцата. Свидетелят посочва, че знае, че В. П. и
А.А имат имоти в местността „Ч.” в землището на гр.С и били съседи. В
имота на В. П. имало орехи, дюли и ливада. Мястото било някъде около 6-7
дка, най-голямото там. Мястото на А.А било около декар или два. Под
мястото на А.А минавал път. Преди да влязат имотите в ТКЗС В. П. и Й.Д.-
също имали имоти. В. П. го имал имота, тъй като той го закупи от Стойчев,
дядо на М.. Свидетелят посочва, че когато е образувано ТКЗС е бил на 15-16
години, като заедно с Борис П. били набори и съученици и заедно ходили на
мястото. Имотите са на същото място и в момента, като сега П. и А.А ги
ползват и в момента. Свидетелят сочи, че има кон и е ходил да им оре
градините, мястото, което те го обработват, другото място било ливада.
Свидетелят установява, че никога не е виждал бащата на И. там, тяхното
място било долу чак до р.С. Между имотите на А.А и В. П. и имота на Г.К
имало разстояние най-малко 500-600 метра. Имотът на Г.К бил в посока р.С,
те не го работили, и мястото било пустеещо и го залесили с тополи. Сега
тополите са орязани и мястото така си стояло.
Свидетелят посочва, че към оня момент преди ТКЗС, не знае да е имало
спорове за имоти между Г.С.К., В. П. и Й.Д.-.
Свидетелят, към момента на провеждане на разпита, е на 74 години.
Към оня момент бил на 14 години. Сочи, че в момента 2-3 дка от имота на В.
П. попада в главния път. Свидетеля посочва, че е орал имота и на П. и на Д..
Преди масовизацията бащата на свидетеля орал там, като свидетелят винаги
ходил с него. Свидетелят сочи, че познава Г.К много добре и го е виждал на
имота. Сега този имот не бил възстановен на никой. Съседи на имота на В. П.
от една страна са път, от другата страна вада, имало воденица, от другата
страна източната били Ц., а от другата С.. Съседи на имота на А.А била
вадата, В..
Имотът и на Г.К и на В. П. се намирали в местността „Ч.” в землището
на гр.С, а имотът на Г.К бил по-надолу. Тази местност се водела цялата „Ч.”.
От показанията на свидетелката Ч. се установява, че е сестра на А.А и
дъщеря на Й.Д.-. Същата твърди, че майка й имала имот в местността “Ч.” и
го работили, но след образуване на ТКЗС - и го взели имота. В съседство до
техния имот имали имоти В. П.. Имотът на В. П. бил декар и половина-два.
Този имот, който те имали тогава сега и те го работят този имот. Той е в
същите граници. Свидетелката посочва, че техният имот и този на П. не били
спорни с имота на Г.К. Свидетелката посочва, че не знае кой е Г.К.
Свидетелката сочи, че никога тези имоти не са били спорни с никой, те си ги
работили там. Свидетелката сочи, че им е възстановен имота на мястото,
където бил и преди. П. имали имот над пътя и под пътя и част от имота му
бил взет от пътя.
Свидетелката сочи, че през 1949 година e образувано ТКЗС, тогава тя
била на 11 години. На този имот свидетелката ходила, заедно с майка й Й.Д.-
6
- садели царевица и я копаели. Сочи, че баща и починал 1946 г., майка и
останала вдовица и тя от малка ходела с майка й по нивите и й помагала.
Свидетелката посочва, че И баща не го познава, и И. място не го знае. До
техния имот не е било. Тяхното място граничило с П. от едната страна,
вадата от другата страна, В.г и още един път. Сега я нямало В.г, вадата била
там, същата вада, само, че по-малка.
По делото е проведен разпит на свидетеля Д., като същият посочва, че
имотът на бащата на ищцата се намира в местността “Ч.”. Неговото място го
помнил по това, че там имало много овощни дървета. Повечето от дърветата
били диви, саморастящи, малко от тях били посадените. Правило му
впечатление още тогава, защото е ходил още когато дошъл ученик през 1948
г. в Благоевград. Тогава бил 8-ми клас. След 1948 година ходил пак на това
място на гости при тях в гр.С и те го водили на този имот. Имота бил от
около декар, декар и половина като място. Едно време го измервали по това
дали може да го изорат волове за един ден. На това място имало много вода.
Там на това място съседите били – Щ. на Е.Щ., баща му и В. П..
Мястото на И. към момента сочи, че е заградено, П. го заградил това
място. От север на запад отивала границата. В мястото на баба И. имало
кайсии от едно време. Мястото на баба И. било обградено с вода, съседи му
били П.. През 1948 година свидетеля твърди, че ходил два три пъти на И.
място, те били и тогава съседи с П.. От изток съседи на И. място били Щ.
Сега, към момента като минавал на мястото, имотът бил обраснал с тръни,
трева, бурени, нищо друго нямало на мястото. Мястото се намирало по посока
пътя за гр. Петрич от дясната страна, на 200 метра надолу от пътя към р.С.
Към настоящия момент имотът освен, че е обрасъл, имал циментови
колци, високи повече от 2 метра и са един до друг сложени, за градеж. От
едната страна имотът е заграден.
Имотът на В. П. бил обрасъл с дървета. Ограденият имот е на
наследниците на В. П.. Други имоти на място нямало оградени. Имотът на П.
към 1948 г. и към настоящия момент - бил на едно и също място.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като последователни и
безпротиворечиви.
Изготвени са СТЕ, които са приети по делото.
Първоинстанционният съд приел при така установената фактическа
обстановка, че предявеният иск е неоснователен, като недоказан. Извел
извод, че от събраните по делото доказателства не се установява, че
наследодателят на ищцата Г.С.К. е бил собственик по наследство на
процесния имот. За успешното доказване на това придобивно основание
ищцата не била представила преки доказателства за принадлежността на
правото на собственост върху процесния имот на наследодателя на ищцата -
Г.С.К., а от ангажираните от нея доказателства не може да се направи
категоричен извод, че собствеността върху претендираната земеделска земя е
7
била придобита на другото твърдяно от ищцата придобивно основание -
упражнявано от К непрекъснато и спокойно владение за период от 20 години
преди образуването на ТКЗС, съгласно действащия тогава Закон за давността
(отм.).
От правна страна:
Предявеният иск е процесуално допустим, поради наличието на правен
интерес в полза на ищеца от търсената защита, обоснован и от наличието на
спор за материално право, възникнал между страните в рамките на
реституционните производства.
Въззивният съд намира направените оплаквания с въззивната жалба за
неоснователни.
Обоснован и законосъобразен е направеният от първостепенния съд
извод, че предявеният иск с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ е
неоснователен и недоказан.
Предмет на установяване при иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ е
собствеността на селскостопански имот към момента на внасянето му в
ТКЗС.
В тежест на ищеца е да установи по несъмнен начини с допустимите
доказателствени средства, предвидени в ГПК, че е бил собственик на
процесните имоти към момента, в който същите са били включени в ТКЗС,
съобразно посочените придобивни основания, спрямо които ще се формира
сила на пресъдено нещо относно притежаването на правото на собственост
към момента на включването на имотите в ТКЗС.
Представените по делото писмени документи /декларация, опис-
декларация и опис за извършени заменки/ не са достатъчни да се приеме за
доказано, че наследодателят на ищцата Г.С.К. е притежавал имот в
м.Чифлико“ по наследство. Придобиването на правото на собственост по
наследство се доказва с акта за собственост на наследодателя и с
удостоверение за наследници на този наследодател, а не с декларации за
притежаването на имота. Тези писмени доказателства не доказват и
придобиването на имота по давност, доколкото установяват период на
владение от 6 години /от 1949 г. до 1956г. /- период много по-кратък от
изискуемия съгласно чл.34 от Закона за давността /отм./ минимално
необходим срок за владение за придобиването на недвижим имот по давност.
Събраните по делото гласни доказателства не могат да обосноват
категоричен извод в насока, че наследодателят на ищцата Г.К е владял
процесния имот в такъв период от 20 години до колективизацията на земите
в тази местност, за придобиването му по давност съгласно действащия тогава
Закон за давността (отм.)..
След като е обсъдил събраните писмени и гласни доказателства,
8
първостепенния съд е стигнал до обоснован и правилен извод, че не се
установява и доказва и придобиването по давност от ищеца на тазе земя към
датата на колективизацията. Събраните доказателства не могат да обосноват
извод, че към 1956 год. Наследодателят на ищцата е придобил правото на
собственост по силата на явното, несмущавано и достатъчно дълго
продължило владение по смисъла на Закона за давността /отм./, приложим
като материални норми в случая. Съгласно разпоредбата на чл. 34 от Закона
за давността /отм./, правото на собственост върху недвижим имот е можело да
се придобие по давност с непрекъснато владение в продължение на 20 години,
когато не е било налице юридическо основание или добросъвестност.
Въпреки твърденията в тази насока, ищецът не е ангажирал категорични
доказателства установявящи нормативно изискващото се юридическо
основание, въз основа на което същият да е установил фактическа власт
спрямо имотите. Съгласно чл. 2 от Закона за давността /отм./, за да настъпи
придобиване по давност е било необходимо имотът да се владее постоянно,
непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и намерение да се държи като свой.
Ангажираните от страна на ищеца доказателства не сочат за конкретен
период на осъществено постоянно и непрекъснато владение, за
придобиването на имотите по давност на цитираното правно основание. В
случая сведения се черпят както от свидетелските показания, така и от
писменият документ представен от страна на ищеца. Свидетелските
показания не са убедителни в насока от кога датира това непрекъснато
владение. Съвкупността от събраните в хода на производството данни,
мотивира въззивният съд да приеме, че към 1956 година, наследодателят на
ищеца не е внесъл процесния имот в ТКЗС в качеството си на собственик.
В хода на процеса /в първоинстанционното производство/, ответникът
Алекси Стойнев Атанасов, е починал на 30.08.2014г. като не негово място са
конституирани неговите наследници, Г. Гр. Ат., с ЕГН, Д. Ал. Б., с ЕГН - и
Ант. Ал. М., с ЕГН **********.
В хода на процеса / във въззивното производство при първото
разглеждане/ е починал и Б. В.ев П., като са конституирани неговите
наследници по закон – Р. К. П., В. П. П. и К. П. Д..
Въззивният съд приема, че са неоснователни, релевираните във
въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение
в атакуваната част. Първостепенният съд не е допуснал и процесуални
нарушения.
На основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, атакуваното решение в
обжалваната му част, следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на въззивника не следва да се присъждат
разноски.
9
На адвокат А.К., особен представител на К.Д. следва да се изплати
възнаграждение в размер на 1200 лв., за процесуално представителство по
делото при разглеждането му пред всички инстанции след назначаването му.
Други разноски от въззиваемите не са претендирани.
По изложените съображения, Окръжен съд Благоевград, на основание
чл.271 ал.1 във вр. с чл. 272 от ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №841/31.01.2017г. на РС-Благоевград,
постановено по гр.д.№1620/2012г. по описа на същия съд, в частта, в която
съдът е отхвърлил като неоснователен предявеният от ИВ. Г. СТ., с ЕГН
**********, с постоянен адрес гр.С, ул."Х.С.", против С. В. П., с адрес гр.С,
ул. "В.Л.№; Д. В. П., с адрес гр.С, ул.“В. Л. №; Г. Гр. Ат., с ЕГН, от гр.С, ул.
"П."; Д. Ал. Б., с ЕГН - от гр.С, ул."Ю.Г."; Ант. Ал. М., с егн от гр.-Б., ул.
"Я.С. ; К. П. Д., гр.С, ул. "В.Л. № иск с правно основание чл.14, ал. 4 от
ЗСПЗЗ за признаване за установено по отношение на тези ответници, че
наследодателят на ищцата - Г.К, бивш жител на гр.С, към момента на
масовизацията на земеделската земя, а именно влизане в ТКЗС е бил
собственик на основание наследство и давностно владение продължило
двадесет години преди кооперирането /1956 г. / на нива от 1 028.98 кв.м., в
местността „Ч.“, в землището на гр.С, при граници – от две страни вада, В.Х.
П. (С.М) и Д.Б., заявен с пореден № 1 от заявление вх. № А 720/13.10.2008 г.,
както и в частта за разноските по чл. 78 ГПК.
Решение № 4825 от 26.10.2018 г. по в.гр.д.№ 474 от 2018 г. на
Благоевградски окръжен съд, поправено за очевидна фактическа грешка с
решение № 5100 от 25.11.2019 г., в частта, с която е отменено решение
№841/31.01.2017г. на РС-Благоевград и е уважен иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ по
отношение на ответниците Ел. К. Гл. – правоприемник на починалата в
процеса Й.Х.Щ, Р. К. П. и В. П. П. правоприемници на починалия Б. П., е
влязло в сила като необжалвано от тези ответници.
Да се изплати на адвокат А.К., особен представител на К.Д.
възнаграждение в размер на 1200 лв., внесено от ИВ. Г. СТ., за процесуалното
му представителство по делото при разглеждането му пред всички инстанции,
след назначаването му от съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС
на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
10
2._______________________
11