№ 185
гр. София, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Маргаритка Шербанова
Петър Гунчев
при участието на секретаря Ива Андр. И.а
в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София Анг. Ат. П.
като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211000601319 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С присъда № 4 от 25.02.2021 г. постановена по НОХД № 132/2020 г., Окръжен
съд – Перник, Н.О., е признал подсъдимия Л. Й. Л., български гражданин, с ЕГН
**********, със средно образование, женен, неосъждан, с поС.н адрес: с.***, общ.***, ул.
„***“ № **, за виновен в това, че на 26.10.2019г. в гр. Брезник, на ул.„Борис Антов“, при
управление на товарен автомобил „Ивеко Дейли“ с рег. № ********, нарушил правилата за
движение по пътищата - чл.40, ал.1 от ЗДвП „преди да започне движение назад, водачът е
длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде
опасност за останалите участници в движението“ и чл.40, ал.2 от ЗДвП „по време на
движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното
средство, а когато това е невъзможно, е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за
опасности“ като потеглил от спряло положение на заден ход, без да има видимост към
участъка от пътя зад товарния автомобил и без да осигури лице, което да му сигнализира за
опасности и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходеца С. И. М., поради което и
на основание чл.343, ал.1, б.„в“, вр. чл.342, ал.1 от НК, вр.чл.54, във вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК,
му е наложил наказание „лишаване от свобода" за срок от една година, изтърпяването на
което, на основание чл.66, ал.1 от НК, е отложено за срок от три години, считано от
влизането на присъдата в сила.
1
На основание чл.343г, вр. чл.343, ал.1, б.„в“, вр. чл.342, ал.1 от НК,
първоинстанционният съд е наложил на подсъдимия Л. наказание „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 1 /една/ година, считано от влизането на присъдата в сила.
Съдът е постановил вещественото доказателство - 1 бр. компактдиск да бъде
унищожен след влизане на присъдата в сила.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК, в тежест на
подсъдимия са възложени и направените в досъдебната фаза разноски, възлизащи в размер
на 983.35 лева, както и 250 лева разноски от съдебната фаза.
Недоволен от присъдата, подсъдимият Л. Й. Л., чрез упълномощения си
защитник, в срока по чл.319, ал.1, вр. чл.318, ал.3 от НПК е оспорил пред въззивната
инстанция изцяло нейната законосъобразност и справедливост. С въззивната жалба е
направено искане за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на
оправдателна такава, по отношение на подсъдимия. В допълнението към жалбата са
изложени съображения в полза на това искане, като се развиват доводи за нарушение на
материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явна
несправедливост на отмереното наказание.
Защитникът навежда оплаквания за дословно преписана от обвинителният акт
фактическа обстановка в мотивите към присъдата, без отчтане на неяснотите в самия
обвинителен акт относно местонахождението на пострадалия - дали се е движел по тротоара
или на пътното платно. В съдебно заседание на 25.02.2021 г. подсъдимият, в обясненията си,
не отрекъл факта, че нарушил разпоредбата на чл.40 ал.2 от ЗДв.П, защото бил видял, че зад
камиона и на тротоара няма човек. Оспорва обстоятелството, че полученото от пострадалия
счупване е в резултат на удар нанесен му от МПС.
Защитникът твърди недоказаност на обвинението по несъмнен и безспорен
начин. Твърди, че нито един от наведените от защитата доводи не е обсъден в мотивите на
обжалваната присъда, като липса на конкретика в обвинителния акт относно
местонахождението на пострадалия в момента на предприемане на маневра назад от
подсъдимия - дали е бил на тротоара и точно на кой от двата, дали се е движел по платното
или вече е лежал на същото със счупен крак в резултат на падане. Тези неясноти в
обвинителния акт и липсата на доказателства в тази насока, разколебават обвинителната
теза за извършено от подсъдимия тежко престъплание- причиняване на смърт по
непредпазливост.
Защитникът изразява недоумение, че след като единствените лица присъствали на
инцидента са подсъдимият и пострадалият, не била взета кръвна проба от последния, не му
били снети показания, докато той е бил адекватен. Пернишкият окръжен съд не бил отчел в
достатъчна степен показанията на свидетеля З., на когото пострадалият казал /при
осъществения контакт на З. с пострадалия в болницата/, че бил в непосредствена близост до
товарния автомобил и е паднал. Т.е. пострадалият не твърди, че е ударен от МПС.
При постановяване на присъдата си, първият съд не бил отчел обстоятелството,
2
че в протокола за оглед не било отразено положението на пострадалия. Свидетелят И. -
командир на РУ в гр. Брезник при пристигане на мястото на инцидента, бил установил само
водача на товарния автомобил, който бил силно уплашен; предприел мерки по запазване на
местопроизшествието; не снел обяснения от подсъдимия и по възприетото от него,
заключил, че товарния автомобил не е местен, а с оглед малкото петно кръв върху асфалта,
свидетелят изградил представа, как е настъпил инцидента, като уточнява, че пострадалото
лице се е намирало в мъртвата зона. Показанията на този свидетел противоречали на
дадените от подсъдимия обяснения, а именно, че след като е усетил удар в бордюра е спрял
и дръпнал автомобила напред. Според подсъдимия, пострадалият е бил с очила с голям
диоптър, трудно подвижен, като при придвижването е ползвал бастун. Тези обстоятелства
обосновавали извод затова, че пострадалият е бил паднал и е лежал на пътното платно с вече
счупен крак, а не е бил ударен от МПС, но съдът не бил отчел в достатъчна степен
показанията на свидетеля З..
Според защитника, окръжният съд необосновано кредитирал заключението на
АТЕ, защото тя била изготвена единствено въз основа на протокола за оглед, отразяващ
положението на автомобила и наличието на петно от кафява течност за което липсвали
данни, че е от кръвта на пострадалия. Заключението категорично установявало, че при
огледа на превозното средство не са открити следи по него, които да сочат мястото на
контакт между задната част на товарния автомобил и пешеходеца. Липсвало и прегазване –
все обстоятелства сочещи, че пострадалият не бил ударен от МПС.
Липсата на каквито и да е доказателства /следи/ за контакт на задната част на
МПС-то с пострадалия, както и липсата на свидетелски показания в тази насока,
обосновавали извод за недоказаност по несъмнен начин на обвинението и били
предпоставки за постановяване на оправдателна присъда. Противното означавало наказание
за подсъдимия затова, че бил проявил гражданско съзнание, че се е обадил на тел.112, след
като е открил пострадалия със счупен крак лежащ зад автомобила, който се е опитвал да
стане и е направил всичко възможно да му окаже помощ. Подсъдимият не отричал, че
нарушил разпоредбата на чл.40 ал.2 от ЗДв.П, за което нарушение, според него, е следвало
да понесе и съответното административно наказание, но твърди, че не е ударил пострадалия
с управляваното от него МПС при предприемане на движение на заден ход, твърдейки, че
пострадалия е паднал в резултат на което е получил и констатираните увреждания.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, представителят на Софийска
апелативна прокуратура пледира за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.
Намира за категорично установено наличието на причинно - следствена връзка между
поведението на подсъдимия и настъпилия резултат. Определената на подсъдимия санкция,
според прокурора, е въз основа на правилната преценка на отегчаващите и смекчаващите
вината на подсъдимия обстоятелства.
Поверениците на частните обвинители А.М. и Р.М. – адв. С. и адв. С., се
присъединяват към пледоарията на държавния обвинител. Твърдят безспорна установеност
на деянието, неговият механизъм, причинно-следствената връзка, като същевременно не
3
отричат и съпричиняване от страна на пострадалия, който е бил на пътното платно. Намират
първоинстанционната присъда за правилна и молят за потвърждаването ѝ.
Защитникът на подсъдимия Л. пледира за уважаване на въззивната жалба по
изложените в нея съображения. Заявява, че липсата на осъществено от подсъдимия
престъпление, е изводима освен от липсата на категорични данни за начина на увреждането,
но и от изложените от вещите лица становища пред въззивният съд. Присъдата почивала на
предположения, тъй като липсвали както преки, така и косвени, категорични данни относно
местонахождението на пострадалия в момента на тъй наречения удар.
Съдебномедицинската експертиза също почивала на предположения. Вещото лице, д-р С.,
заявил категорично становище, че такова счупване може да се получи само от удар директно
в лявото бедро и то с голяма сила, без обаче да е бил запознат с габаритите на превозното
средство, на което фургона бил на 1,20 м от уличното платно, поради което и невъзможно
било пострадалият да е бил ударен.
Защитникът твърди и липса на данни за механизма на увреждането. В тази връзка
цитира вещото лице д-р С., според когото, ако има данни, че лицето е страдало от
остеопороза е възможно да се е получило счупване в резултат и при едно обикновено
падане. Това становище съвпадало и с обясненията, които пострадалият бил дал пред един
от уличните полицаи, като казал „паднах зад камиона“, а не, че е бил ударен от камиона.
Съдебно-техническата експертиза също не съдържала категорични данни, именно
поради липса на доказателства по делото, а твърдения, че след удара подсъдимият бил
преместил камиона напред, на база данните по досъдебно производство, но това не било
вярно, защото такива данни няма. Единствено били обясненията на подсъдимия - „усетих,
че се ударих в нещо, спрях, изтеглих камиона напред в обратна посока и тогава видях, че
непосредствено зад камиона лежи възрастен човек“, изплашил се и предприел всички мерки
за оказване първа помощ. В заключение пледира за оправдателна присъда.
Подсъдимият се солидаризира с казаното от защитника си.
В предоставеното му право на последна дума, подсъдимият моли за оправдателна
присъда. Заявява, че не е блъснал човека. Правейки маневра назад, подпрял задната дясна
гума в тротоара, мръднал камиона напред и видял, че зад камиона има паднало бастунче.
Като слязъл от камиона, видял, че човек лежи, като му оказал първа помощ, но няма как да
го е блъснал.
С оглед пределите на въззивната проверка по чл.314 от НПК, съставът Софийски
апелативен съд, след като изслуша становищата на страните в съдебно заседание, обсъди
събраните по делото доказателства, включително и от въззивната инстанция такива –
повторен разпит на вещите лица изготвили СМЕ и АТЕ, в тяхната съвкупност и поотделно,
и провери атакуваната присъда, във връзка с оплакванията на подсъдимия Л.Л., така и
служебно изцяло и намира за установено следното:
По делото са безспорно установени всички обстоятелства, значими за правилното
му решаване, а именно: фактът на извършване на деяниeто, авторството, обстоятелствата,
4
при които е извършено деянието, механизмът на осъществяване на ПТП-то, обективната и
субективната страна на престъплението, поради което настоящата инстанция намира, че не
са допуснати сочените от жалбоподателя процесуални нарушения.
Настоящата въззивна инстанция, въз основа на събраните по делото
доказателства приема фактическа обстановка, различна от тази, установена от
първоинстанционният съд, в частта, касаеща поведението на подсъдимия след пътно-
транспортното произшествие, което обосновава и приемането от САС на изводи по правото,
изиграли роля за изменението на първоинстанционният съдебен акт в
наказателноосъдителната му част, посредством преквалификацията на престъплението по
по-леко наказуем състав.
Софийският апелативен съд приема, че подсъдимият Л. Й. Л. е правоспособен
водач на МПС от 26.02.2002 година. Съгласно СУМПС № *********/10.02.2017 г.,
притежава категории „В;С;М;D;СЕ;АМ;Ткт”. В периода 28.11.2009 г. – 10.03.2020 г. е
санкциониран 9 пъти по административен ред – с фиш и два пъти с наказателни
постановления по чл.183, ал.1, т.2 и по чл.183, ал.4, т.6 от Закона за движение по пътищата.
Към 26.10.2019 г., подсъдимият Л. е работил в дружество „Н.Н.“ ООД - гр.Перник, като
шофьор на товарен автомобил с по-малка товароносимост.
Сутринта на 26.10.2019 г., подсъдимият Л. потеглил на курс за доставка на
хранителни стоки по маршрута гр.Перник - с.Мещица - гр.Брезник - гр.Батановци и обратно
към гр.Перник. Л. управлявал лекотоварен автомобил „Ивеко Дейли“ с рег. № ********, в
който пътувал сам.
След като изпълнил служебните си задължения в гр.Перник и с.Мещица,
подсъдимият продължил към гр. Брезник, където трябвало да достави стока на магазин за
хранителни стоки, находящ се на ул.„Борис Антов“ в града. Между 09:30 и 10:00 часа, Л.
паркирал управлявания от него товарен автомобил от дясната страна на ул.„Борис Антов“ в
гр.Брезник /по посока на ориентира от протокола за оглед/ и започнал да разтоварва стоката.
Улица „Борис Антов“, съгласно протокола за оглед е права, без дупки и неравности, липсва
пътна маркировка и светофарна уредба. Широка е 6.20 метра. Асфалтът е бил сух,
едрозърнест. От двете страни на улицата има тротоар с плочки и бордюр, с височина около
10 см. Пътното платно по улицата е двупосочно, без очертана разделителна линия, липсва и
хоризонтална и вертикална маркировка, не била установена и пешеходна пътека. В района
на ПТП-то не са били установени пътнически спирки, изровени участъци, крайпътни
съоръжения, банкети и канавки.
Междувременно, 77- годишният С. И. М. бил в кафене, намиращо се в центъра на
гр. Брезник, което редовно посещавал. Пътят до посещаваното от пострадалият С. М. кафене
минавал през ул. „Борис Антов“, като М. се движил по пътното платно, а не по тротоарите,
за което патрулиращите полицейски служители, включително и свидетелят З., са му правили
нееднократно забележки да не се движи по пътното платно.
С. М. бил трудно подвижен, затова като помощно средство използвал бастун.
5
Носел и очила с голям диоптър.
След като престоял известно време в кафенето, М. решил да се прибере в дома си.
По пътя към дома си, пострадалият минал по ул.“Борис Антов“.
В същото време, след като доставил стоката в хранителния магазин,
подсъдимият Л.Л., прибрал празния амбалаж в товарното отделение на камиона, като преди
това минал по десния /по посока на ориентира/ тротоар. Затворил задните врати на
товарното помещение на автомобила и се качил на шофьорското място, за да продължи по
маршрута си. Тъй като не забелязал хора нито по тротоара, нипо на пътното платно зад
автомобила /докато затварял задните врати/, подсъдимият Л. се качил в кабината на
автомобила и запалил двигателя. Предприел маневра „движение на заден ход“, тъй като
пред него имало спрял автомобил и не можел да тръгне напред. Извършвайки тази маневра,
управляваният от подсъдимия автомобил достигнал скорост около 10 км/час.
В същия момент, пострадалият С. И. М. пресичал пътното платно на ул.„Борис
Антов“, от дясно наляво спрямо посоката на движение на автомобила на заден ход, т.е. от
далечния край на платното за движение към автомобила /съгласно дадените от вещите лица
разяснения пред въззивния съд/, непосредствено зад спрелия товарен автомобил, управляван
от Л., на място, което не е обозначено с пешеходна пътека. Последвал удар между задната
средна част на автомобила и тялото на пешеходеца М., като първоначалното
съприкосновение е било откъм лявата страна, в областта на долна трета на лявото бедро на
пострадалия, в следствие на което е получено счупването на бедрената кост в долният
край и подбедрицата в горния край, както охлузванията и кръвонасяданията по левите
долен и горен крайник. Вследствие на удара тялото на пострадалия било отхвърлено на 5-6
метра от мястото на удара и паднало върху платното за движение, като при това падане са
получени охлузванията по лицето на М., в дясно, както и по десния горен и долен крайник.
Удара между автомобила и тялото на пострадалия М., подсъдимия Л. усетил като
подпиране на автомобила в „нещо тип бордюр, камък, нещо от този сорт, а именно бордюра
вдясно“. Мръднал камиона напред и едва тогава, в страничното дясно огледало видял, че зад
товарния автомобил, вдясно, на платното за движение има бастун. Уплашен, Л. веднага
спрял автомобила, слязал и отишъл до задната му част, където видял лежащия на пътното
платно С. М., чийто ляв крак бил видимо счупен, поради неестественото му положение, а на
лицето имал рана, от която течала кръв. Тялото на постарадалия е било разположено
перпендикулярно на буса и на улицата. Главата на пострадалия била на „педя и нещо“ от
тротоара /според обясненията на подсъдимия/, в посока към парка. Именно там са били
установени и петната кръв, при извършения оглед на местопроизшествието.
Л. веднага подал сигнал на „спешен телефон 112“. Същевременно като
установил, че пострадалият е контактен, попитал го как се казва и след като последният му
казал, че се казва С., подсъдимият го успокоил с думите „спокойно дядо С., линейката
идва“. При пристигането на медицинския екип, Л. помогнал при качването на пострадалия
на носилката и в линейката, за да бъде закаран в МБАЛ „Р.А.а“ - гр.Перник и сам останал на
местопроизшествието до пристигането на полицията.
6
Непосредствено след случилото се, на местопроизшествието пристигнал АП –
153 в сектор ПП – към ОДМВР - Перник, в състав мл. автоконтрольор А.З. и мл.
полицейски инспектор И.И., които го запазили до идването на органите на КАТ. На място
подсъдимият бил изпробван за употреба на алкохол от мл. автоконтрольор З., резултатът от
който бил отрицателен, след което двамата отишли в УМБАЛ „Рахила А.а“ гр. Перник, за да
бъде взета и кръвна проба от подсъдимия за алкохол.
В резултат на пътно-транспортното произшествие, пострадалият С. И. М. е
получил травматични увреждания в областта на лявото бедро и охлузвания и
кръвонасядания по левия горен и долен крайник. На 01.11.2019 г. на М. е била извършена
операция по повод фрактурата на ляво бедро. Последвали усложнения, вследствие на които
на 05.11.2019 г. М. починал.
На мястото на ПТП-то бил извършен оглед от разследващите органи, който
започнал в 12:30 ч. и завършил в 13:30 ч., при който бил изготвен фотоалбум. Огледът е бил
проведен при слънчево време и отлична видимост. За ориентир на огледа е избран стълб от
уличното осветление с № В 1 ТП Супер, намиращ се на 0,23 м от левия край на платното за
движение на ул.„Димитър Хранов“, която е перпендикулярна на ул.„Борис Антов“. Улица
„Борис Антов“ е права без дупки и неравности, не е установена пътна маркировка,
светофарна система и пътни знаци. Асфалтът в района на ПТП-то е сух, едрозърнест. От
двете страни на улицата има тротоар с плочки с бордюр, с височина около 10 см. Платното в
района на ПТП-то е двупосочно, без очертана разделителна линия. Не са били установени
хоризонтална и вертикална маркировка, пешеходни пътеки, пътнически спирки, изровени
участъци, крайпътни съоръжения, банкети, канавки. В района на ПТП-то не са били
установени спирачни следи и следи от задиране. От лявата страна на ул.„Борис Антов“ по
посока на огледа има къща, а от дясната страна – малък парк. В района на ориентира, ул.
„Борис Антов“ е широка 6,20 м, а ширината на ул.„Димитър Хранов“ е 4,80 метра. За мерна
линия на огледа е приета мерната линия, разположена срещу приетия за ориентир стълб за
улично освтление № В 1 ТП Супер по ширина на пътното платно. На 5,20 м от ориентира и
на 1,30 м вляво от десния край на платното за движение по посока на огледа са установени
петна с кафеникав цвят и с неправилна форма и различна големина. На 8,40 м от ориентира,
е установена задната ос на автомобил „Ивеко Дейли“ с рег. № ********, която е на
отстояние 0,65 м от най-десния край на платното за движение по посока на огледа. На 11,85
м. от ориентира е установена предната ос на посочения лекотоварен камион. Предната ос е
разположена на 0,25 м от най-дясната част от платното за движение по посока на огледа и
на 4,10 м от най-лявата част на платното за движение по посока на огледа.
На пострадалия пешеходец С. И. М. в резултат на удара и видно от приетото от
страните заключение на съдебно-медицинската експертиза на труп, № 76/2019 г., назначена
в хода на досъдебното производство, били причинени наранявания, изразяващи се в
многофрагментно вътреставно счупване на лявата бедрена кост; мастна емболия;
хипостатична пневмония; оток на белите дробове и мозъка; цианоза на вътрешните органи;
охлузвания и кръвонасядания по лицето, горните и долните крайници; генерализирана
7
атеросклероза; слединфарктен цикатрикс на миокарда на сърцето; хроничен
холангиохепатит; застойна течност в гръдната кухина /хидроторакс/.
Смъртта на С. И. М. се дължи на мастната емболия, установена при
специфичното изследване със Судан III на белите дробове и мозъка и на хипостатистичната
пневмония. Според експерта, изготвил заключението на СМЕ, мастната емболия може да се
получи като късно усложнение след смазване на подкожна мастна тъкан и счупване на
дълги кости, както е в случая.
Хипостатичната пневмония е настъпила в резултат от залежаването на
пострадалия след причиняването на травматичните увреждания.
Между придружените травматични увреждания от ПТП-то и настъпването на
смъртта е налице пряка непрекъсваща се връзка.
Установените травматични увреждания са в резултат на действието на твърди
тъпи предмети и е възможно да са получени по начин и време, както се съобщава в
предварителните сведения.
Според заключението на назначената, на досъдебното производство,
допълнителна СМЕ № 63/2019 г., към момента на удара пешеходеца се е намирал в
изправено положение зад автомобила. Бил е обърнат с лявата си страна на тялото към
превозното средство.
И според това заключение, описаните в СМЕ травматични увреждания са в
резултат на действието на твърди тъпи предмети. Първоначалното съприкосновение с
автомобила е било в областта на лявото бедро в долната трета, при което е получено
счупването на бедрената кост. Освен счупването на бедрената кост и охлузванията,
кръвонасяданията по левия горен и долен крайник също са били причинени от автомобила.
Охлузванията по лицето в дясно и по десния горен и долен крайник, отговарят да са
получени при падане върху платното за движение.
Експертът е посочил, че при прегазване от автомобил по дрехите на пострадалия
има позитивни отпечатъци /следи/ от грайфер на гума на автомобил, а по кожата на прегазен
се наблюдават негативни отпечатъци, но в материалите на настоящото досъдебно
производство, не са описани такива. Според експерта, рентгенографията на лявата бедрена
кост сочи за блъскане от автомобила, а не за прегазване, тъй като счупавеното би било на
по-голяма площ.
От заключението на назначената по делото химическа експертиза за определяне
концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество № 400 от 11.11.2019 г., изготвена
от експерт към НТЛ-ЕКД при ОД на МВР гр.Перник е видно, че в изпратената за изследване
кръв, взета от Л. Й. Л. не е констатирано наличие на алкохол.
Според заключението на авто-техническа експертиза, мястото на удара при
настъпилото ПТП е в лентата за движение на товарния автомобила, по широчина на пътното
платно - на 1,2 – 1,7 м. вдясно от левия му край, считано в посока на огледа /в посока напред
на товарния автомобил/, а по дължина на платното за движение – на 9,0 – 10,0 м. след
8
линията на ориентира, считано в същата посока.
Скоростта на автомобила в момента на удара е била около 10 км/ч, а
непосредствено преди произшествието автомобилът е бил в покой. Не е установена
техническа неизправност на товарния автомобил, която да е в причинна връзка с
настъпването на ПТП - то.
В отговор на въпроса каква е била видимостта на водача на МПС в зоната на
произшествието, вещото лице е посочило в експертизата, че автомобила е снабден с две
външни, странични огледала за обратно виждане – ляво и дясно. В купето над главата на
водача на процесния автомобил, поради техническите му показатели /фургон/ не е
монтирано вътрешно огледало за обратно виждане. В лявото странично огледало – полето
на видимост да е такова, че водачът да може да вижда равна хоризонтална част от пътя с
широчина 2,5 метра. Частта от пътя започва от 10 м зад точката на видимост на водача и се
простира до линията на хоризонта. В дясното странично огледало – полето на видимост да е
такова, че водачът да може да вижда равна хоризонтална част от пътя с широчина 3,5 метра.
Частта от пътя започва от 30 м зад точката на видимост на водача и се простира до линията
на хоризонта.
Според вещото лице, при извършване на движение на заден ход „опасна зона“ в
смисъла на понятието в автотехническата експертиза за определяне на предотвратимостта
не се изследва. При определяне на предотвратимостта от страна на водача при движение
назад се анализират технически действия на водача по осигуряване безопасността на
маневрата.
Водачът на автомобила е реагирал с аварийно спиране в момента на удара, т.е.
задната част на товарния автомобил е била на мястото на удара. В този момент пешеходецът
и автомобила са осъществили контакт и пешеходецът е бил зад превозното средство, на
мястото на удара.
При огледа на товарния автомобил не са открити следи по него, които да сочат
мястото на контакт между задната част на товарния автомобил и пешеходеца. С оглед
разположението на петното червеникавокафява течност, механизма на удара, размерите на
превозното средство и на пътя и липса на счупвания по пластмасовите елементи на задните
осветителни тела на автомобила, експерта е определил, че контактът е настъпил в средната
задна зона на превозното средство.
Изместването на превозното средство от водача, съгласно обясненията му, е
станало преди да възприеме положението на пешеходеца след удара. След преместването на
превозното средство, пешеходецът е бил зад автомобила. При преминаване на автомобила
през тялото на пешеходеца, би следвало следите от червеникавокафява течност да не са само
петно, а да следват траекторията на автомобила при движението му на заден ход. При липса
на следи по автомобила, данни за протриване или разкъсване на дрехите на пешеходеца и с
оглед концентрацията на петното течност по дължина на платното за движение, от
техническа гледна точка, експертът е приел, че липсва прегазване. Възможно притискане на
9
тялото на пешеходеца с части от автомобила по технически начин не е нито отхвърлено,
нито потвърдено с категоричност от вещото лице.
Автотехническата експертиза не е дала конкретен отговор на въпроса какво е
било местоположението и разположението на тялото на пострадалия спрямо дължината и
ширината на платното за движение и спрямо превозното средство след ПТП-то. От
техническа гледна точка експертът е приел, че след удара тялото е било разположено около
петното червеникавокафява течност, описано в протокола за оглед, зад товарния автомобил.
Пътят изминат от превозното средство след удара до спирането му е от порядъка
на 2,5 – 3,0 метра.
От определеното място на удара, широчината на т.а. „Ивеко“ и габаритите на
платното за движение, експертът е определил, че лявата страна на товарния автомобил след
удара се е намирал на около 3,8 – 4,0 м. в дясно от левия край на платното за движение, а
дясната на 5,8 – 6,0 м в дясно от левия край на платното за движение. Задната част на
автомобила се е намирала на 6 - 7 м след линията на ориентира.
В протокола за оглед липсват данни за превозни средства или други обекти,
които да са ограничавали видимостта за водача на автомобила. Такива не се наблюдават и
на фотоалбума към протокола за оглед. Според експерта, при липса на други данни, ако се
приемат за достоверни обясненията на водача, Л. е възприел пешеходеца след удара.
Във връзка с въпроса за техническата възможност на водача на МПС-то да
предотврати произшествието, са дадени два отговора, а именно: че при удар със страничната
част на автомобила, при широчина на превозното средство 2,0 м и странично навлизане зад
автомобила, пешеходецът е бил извън коридора на габаритите на автомобила и е попадал
във видимата зона за водача в огледалата за обратно виждане, докато при движение на
пешеходеца зад автомобила, попътно или срещу него, в зоната на широчината на
автомобила, пешеходецът е попадал в „мъртвата зона“ за виждане с огледалата и водачът не
е имал възможност да възприеме пешеходеца.
Извода на експерта е, че пР. С.анично навлизане зад автомобила, в момента на
потегляне на превозното средство, пешеходецът е бил във видимата зона на водача в
огледалото за обратно виждане. В този случай, водачът на товарния автомобил е разполагал
с обективната възможност да възприеме в огледалата за обратно виждане намиращия се зад
автомобила пешеходец и е имал техническата възможност да предотврати произшествието,
като не потегля от място.
Ако пешеходецът се е движел по платното за движение зад автомобила, попътно
или срещу него, в зоната на широчината на автомобила, водачът не е имал възможност да
възприеме пешеходеца. В този случай, водачът на товарния автомобил не е разполагал с
обективната възможност да възприеме в огледалата за обратно виждане намиращия се зад
автомобила пешеходец, но е имал възможност да бъде сигнализиран за опасност при
движението си назад от осигурено от него лице.
Заключението на експерта е, че и в двата случая водачът Л. е могъл да
10
предотврати произшествието, ако преди да предприеме маневрата „движение на заден ход“
осигури лице, което да сигнализира при проявяване на опасност.
Пешеходецът М. се е придвижвал по платното за движение на МПС. ПР.
С.анично навлизане на пешеходеца на платното за движение, пострадалият пешеходец е
имал техническа възможност да предотврати произшествието, като не навлиза на платното
за движение на МПС на място, което не е обозначено за тази цел и не навлиза в коридора за
движение на извършващия маневра заден ход товарен автомобил.
Движението на пешеходеца по платното за движение, на разстояние 1,2 – 1,7 м от
тротоара, успоредно на направлението на движение на автомобила, е технически
неправилно. Без значение от направление на движението на пешеходеца, той се е поставил в
ситуация, в която водачът на автомобила няма възможност да го възприема в огледалата за
обратно виждане. При движение на пешеходеца успоредно на направлението на автомобила,
пострадалият М. е имал техническа възможност да предотврати произшествието, като при
придвижване по пътното платно използва изградената в района тротоарна площ.
В автотехническата експертиза вещото лице е описало два варианта на механизма
на произшествието. При първият вариант - предприето пресичане от пострадалия пешеходец
на пътното платно за движение от ляво надясно или от дясно наляво спрямо посоката на
движение на автомобила назад. При това положение, в момента преди потегляне на
автомобила, пешеходецът е бил във видимата за водача зона от огледалата за обратно
виждане, извън коридора за движение на превозното средство. Водачът на лекотоварния
автомобил не е възприел намиращия се зад автомобила пешеходец и е предприел маневрата.
Пешеходецът не е възприел извършващия маневра автомобил „Ивеко“ и навлиза в коридора
на движещия се на заден ход автомобил. Следва удар със средната зона на задната част на
автомобила, като вещото лице не е могло да определи, по технически начин, къде по тялото
на пешеходеца е бил първоначалния контакт.
При втория вариант - пострадалият пешеходец се е движил по платното за
движение по ул. „Борис Антов“ зад автомобила, в мъртвата зона за наблюдение на водача,
чрез огледалата за обратно виждане, успоредно на направлението на автомобила.
Подсъдимият Л. не е възприел намиращия се зад автомобила пешеходец и движейки се на
заден ход го е ударил със средната зона на задната част на автомобила.
Причините за настъпването на произшествието, според вещото лице, са от една
страна технически неправилните действия на водача на т.а. „Ивеко дейли“, който е
предприел маневра „движение на заден ход“ без да се убеди, че пътят зад него е свободен и
без да осигури безопасното извършване на тази маневра, а от друга страна – технически
неправилните действия на пострадалия пешеходец, който е предприел пресичане на
платното за движение на място, което не е предназначено за пресичане от пешеходци или се
е придвижвал по платното за движение на превозни средства и не е използвал намиращите
се от двете страни на платното тротоарни площи.
Във връзка с описаните в автотехническата експертиза два варианта на
11
механизма на произшествието, вещото лице – инж. А., повторно бе разпитано и от
въззивният съд. След изслушване на дадените от вещото лице д-р С. допълнителни
разяснения становище относно механизма на получените от пострадалия травматични
увреждания, инж. А. с категоричност заявява, че за механизъм на произшествието се приема
първия вариант, т.е., че пешеходецът е пресичал пътното платно от дясно наляво спрямо
посоката на движение на автомобила на заден ход, с посочените в първи вариант последици.
Тази фактология въззивният съдебен състав приема от анализа на събраните по
делото доказателствени източници, а именно: протоколите за извършени на досъдбното
производство действия по разследването - оглед на местопроизшествие от 26.10.2019 г. и
приложен към него фотоалбум, показанията на свидетелите А. С. М., Р. С. М., А. В. З.,
приобщени от досъдебното производство по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1 от НПК; И. С. И.,
Л. К. М., обясненията на подсъдимия, повторен разпит на вещите лица инж.А. К. А. и д-р Р.
В. С. пред САС; препис-извлечение от акта за смърт № 1211/06.11.2019 г. и удостоверение за
наследници на починалия С. И. М.; съдебномедицинска експертиза на труп № 76/2019 г.;
допълнителна СМЕ № 63/2019 г.; автотехническа експертиза, с приложен фотоалбум;
химическа експертиза № 400/11.11.2019 г.; писмо от дирекция „национална система 112“,
районен център 112 – София, при МВР; копие на книга за повикванията на станцията за
бърза медицинска помощ; справка за съдимост и справка за допуснати от подсъдимия
нарушения на ЗДвП, както и други доказателства, относими към предмета на делото.
При обсъждане оплакванията от жалбоподателя, на първо място, контролната
съдебна инстанция намира за необходимо да подчертае, че както във въззивната жалба на
подсъдимия, така и в пледоарията на защитника му пред САС, се правят възражения за
допуснати на досъдебното производство процесуални нарушения, които възражения са
недопустими, поради преклудиране на правото на жалбоподателя за това. Възраженията на
защитника на подсъдимия, за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
изразяващи се в твърдения за допуснати непълноти и неясноти в обстоятелствената част на
обвинителния акт, относно местонахождението на пострадалия /дали на тротоара или на
пътното платно/, които неясноти били дословно преписани от съда в мотивите към
присъдата, не следва да бъдат обсъждани от настоящата инстанция, поради настъпилата им
пркелузия, защото времето и мястото за обсъждане на констатирани в обвинителният акт
неясноти, представляващи в своята същност процесуални нарушения, допуснати на
досъдебното производство, е в разпоредително заседание пред първоинстанционния съд.
Подсъдимият и защитникът му, са били уведомени от Пернишки окръжен съд, с изпратеното
им разпореждане № 108 от 28.08.2020 г., както за деня и часа за насроченото първо –
разпоредително заседание – 15.09.2020 г., така и за възможността да изразят становище по
визираните в чл.248, ал.1 от НПК въпроси, един от които касае наличието или липсата на
допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на
процесуални правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия,
цифрово изразен в чл.248, ал.1, т.3 от НПК, каквото е и непълния и неясен обвинителен акт
в неговата обстоятелствена част.
12
В разпоредителното заседание, проведено на 15.09.2020 г., правата на
обвиняемия са били защитавани от упълномощения от него защитник – адв. В., която е
изразила становище за липса на допуснати на досъдебното производство процесуални
нарушения, ограничаващи правата на обвиняемия. Ако са имали претенции към
законосъобразността на обвинителният акт, както подсъдимият, така и защитникът му са
разполагали с възможността да ги предявят в разпоредителното съдебно заседание. По
силата на чл.248, ал.3 от НПК, с приключването на разпоредителното заседание, тази им
възможност е преклудирана и те не могат да санират този пропуск пред въззивната
инстанция, излагайки отново възражения за допуснати на досъдебно производство
процесуални нарушения, макар и завоалирани, като възражение за „дословно преписани от
съда в мотивите към присъдата неясноти в самия обвинителен акт“, както и възражение за
„липса на конкретика в обвинителния акт относно местонахождението на пострадалия в
момента на предприемане на маневра назад от подсъдимия“. Ето защо, настоящият съд не
им дължи отговор.
Извън изложеното, наведените в жалбата доводи за допуснати от първият съд
процесуални нарушения, тъй като „нито един от доводите от защитата не е обсъден в
мотивите на обжалваната присъда“, т.е. липса на мотиви към присъдата /без обаче да са
изложени конкретни факти за това/, са неоснователни. Първоинстанционният съд е
изпълнил задълженията си по чл.305, ал.3 от НПК, като в мотивите към присъдата е
направил задълбочен анализ на доказателствения материал в неговата съвкупност и
последователност. Въз основа на доказателствата по делото са изведени и фактическите
констатации на решаващия съд. Установен е механизмът на протичане на ПТП-то, изяснени
са причините за неговото възникване, поведението на участващите в него лица и
причиненият тежък съставомерен резултат. Именно въз основа на направените с
пледоарията пред първият съд /която е преповторена и във въззивната жалба и пледоарията
пред САС/ възражения от защитника за липсата на доказателства, установяващи появата на
пешеходеца на пътното платно, механизма на ПТП-то, мястото на удара, механизма на
причинените на пострадалия травматични увреждания, Окръжен съд – Перник е анализирал
показанията на всички разпитани по делото свидетели и обясненията на подсъдимия, дадени
в хода на съдебното производство пред първата инстанция. Решаващият съд е изложил
подробни мотиви кои от гласните доказателства кредитира и на кои не дава вяра, като
обосновано е приел, че част от обясненията на подсъдимия, не кореспондират с останалите
доказателства по делото и са преценени като негова защитна версия, която не е възприета за
достоверна и обективна. Именно поради липса на очевидци, освен подсъдимия, на
произшествието, първият е обърнал особено внимание на приетите по делото съдебни
експертизи и на становищата на изслушените пред ПОС вещи лица, като е изложил
подробни мотиви затова, защо ги цени при обосновката на фактите по делото. Ето защо, за
въззивният съд, упрека на защитника към мотивната част на присъдата е неоснователен.
Извън изложеното, именно защото и въззивната инстанция е втора – първа такава
по фактите, с оглед изясняване на фактическата обстановка по делото и обстоятелства,
13
имащи отношение към изложените в жалбата възражения, във връзка с постановената
присъда и наказанието на подсъдимия е извършил повторен разпит на вещите лица,
изготвили съдебномедицинските и автотехническата експертизи. В изложените
допълнителни становища на тези експерти пред въззивният съд, се съдържат и категорични
отговори, на всички поставени от защитника възражения.
Анализа на събраните по делото доказателства, формирали изложената от САС
фактическа обстановка, обосновават неоснователност и на изложените от защитника на
подсъдимия Л. пред въззивната инстанция възражения за недоказаност на обвинението по
несъмнен и безспорен начин.
Действително, както бе посочено и по-горе, други свидетели-очевидци на
сблъсъка между пешеходеца и управлявания от подсъдимия автомобил, освен подсъдимия
няма, както и, че пострадалият не е разпитан като свидетел, но именно това обстоятелство е
наложило критичното обсъждане на обясненията на подсъдимия, като единствено пряко
гласно доказателство и съпоставката му, при съблюдаване на правилата за
доказателствената тежест по чл.103, aл.1 - ал.3 НПК, с несъмнено установените обективни
данни по протокола за оглед на местопроизшествието, свидетелските показания,
заключението на съдебно-медицинската експертиза, установяващо естеството и
локализацията на травмите на С. И. М., както и заключението на автотехническата
експертиза, в които въз основа на физично-математическите закономерности се извеждат
основните технически параметри на пътната ситуация.
Така, посредством тези доказателствени способи, с категоричност е доказано, а и
не се отрича от подсъдимия Л. Й. Л., че сутринта на инкриминираната дата – 26.10.2019 г.,
той е шофирал автомобил „Ивеко Дейли“ с рег. № ********, в който пътувал сам, по
маршрут гр.Перник - с.Мещица - гр.Брезник - гр.Батановци и обратно към гр.Перник.
Бидейки правоспособен и професионален водач на МПС /притежаващ категории
„В;С;М;D;СЕ;АМ;Ткт”/, Л. е длъжен стрикто да спазва правилата за движение по пътищата,
регламентирани в Закона за движението по пътищата /ЗДвП/. На тази дата – 26.10.2019 г.,
подсъдимият в гр. Брезник е допуснал нарушение на чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, тъй като е
привел автомобила в движение назад, но в нарушение на ал.1, преди да започне това
движение назад, той не е изпълнил задължението да се убеди, че пътят зад превозното
средство е свободен и, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението, а
допуснатото от подсъдимия нарушение на ал.2 от чл.40 на ЗДвП се изразява в това, че при
привеждане на автомобила в днижение назад, не е наблюдавал непрекъснато пътя зад
превозното средство, а също така и не е изпълнил задължението си да осигури лице, което
да му сигнализира за опасности. Тези факти не се оспорват нито от подсъдимия, нито от
защитникът му, но и двамата категорично отричат допуснатото от Л. нарушение на тази
разпоредба от ЗДвП да е причина за настъпилото ПТП - блъскането на пешеходеца С. И. М.,
при предприемане на движение на заден ход, причинените му телесни увреждания и
последвалата му смърт на 05.11.2019 година. Тоест подсъдимият Л.Л. изразява несъгласие
единствено във връзка с частта на съдебният акт, касаеща анализа на виновното му
14
поведение, като изцяло оспорва да е автор на престъплението по чл.343, ал.1, б.„в“, вр.
чл.342, ал.1 от НК, предмет на повдигнатото му обвинение, а именно по непредпазливост да
е допуснал пътнотранспортно произшествие, с причиняване на смърт на пострадалия С. И.
М., като твърди, че пострадалия е паднал сам в резултат на което е получил и
констатираните увреждания.
Версията на подсъдимия за случилото се е изложена в обясненията му пред
първоинстанционния съд, а тя е, че след като е разтоварил стоката е върнал празния амбалаж
в буса, като за целта е преминал по тротоара. Както на тротоара, така и около задната част
на буса, докато затварял задните врати, не е възприел наличие на човек. Качил се в
автомобила и тъй като не е могъл да потегли напред, заради спрял автомобил пред буса,
погледнал през страничното огледало, тръгнал назад и усетил, че буса подпрял в нещо в
дясно, което подсъдимият оприличил на подобно на бордюр или камък. Мръднал камиона
напред и тогава видял в огледалото за задно виждане, паднал бастун. Уплашил се много,
слязъл бързо и видял, че на земята лежи възрастен човек с охлузна рана на главата и видимо
счупен крак. Обяснението на подсъдимия за случая е, че пострадалият е бил паднал на
пътното платно преди камиона да стигне до него.
Тези обяснения на подсъдимия отчасти се подкрепят от показанията на
свидетелите А.З. и И.И. - полицейски служители, в частта им относно емоционалното му
състояние – подсъдимият е бил уплашен, но според свидетеля И.И. подсъдимият е бил
уплашен, защото не бил видял човека на пътното платно, а улицата е права, с намиращо се
наблизо кръстовище, в близост до което се е случил и инцидента.
Категорично обаче, обясненията на подсъдимия Л. не се подкрепят от
заключенията на изготвените и приети по делото съдебномедицински и автотехническа
експертизи, поради което и правилно първоинстанционният съд при обосноваване на
правните си изводи, се е позовавал именно на тях. Взаимно допълващите се заключения на
тези експертизи са дали отговор на спорните въпроси по делото, основно място сред които
заема въпроса, наведен във възраженията на подсъдимия, а именно местонахождението и
положението на тялото на пострадалия в момента на предприемане на маневра „движение
на заден ход“ от подсъдимия.
Че пострадалият С. И. М. не е паднал от самосебе си зад автомобила, който все
още не е бил приведен в движение, а е бил блъснат от него, се доказва на първо място от
данните в заключенията на СМЕ на труп, допълнителната СМЕ и АТЕ. В тях вещите лица
са изложили заключенията си, относно механизна на настъпилото произшествие, като в
СМЕ, д-р С. е описал установените наранявания по тялото на пострадалия М., изразяващи се
в многофрагментно вътреставно счупване на лявата бедрена кост; охлузвания и
кръвонасядания по лицето, горните и долните крайници; мастна емболия.
Пред въззивния съд експертът уточнява, че освен бедрената кост на левия крак, е
счупена и подбедрицата в горния край, където са били установени счупвания на
израстъците на голямо пищялната, на тибията и на малкопищялната на фибулата. Т.е.
установена е многофрагментна фрактура и на двете кости - на бедрото и на подбедрицата на
15
левия крак. Тези счупвания, според експерта са причинени по механизма на действие на
тъп, твърд предмет, в случая удар със значителна сила, какъвто е удара от автомобил,
странично външно, откъм лявата страна, като към момента на удара, пострадалият е бил в
изправено положение зад автомобила, обърнат с лявата си страна на тялото към него.
Първоначалното съприкосновение с автомобила е било в областта на лявото бедро в долната
му трета, при което е получено счупването на бедрената кост. Освен счупването на
бедрената кост, от удара на автомобила са били причинени и охлузвания и кръвонасядания
по левите крак и ръка на пострадалия. Тези находки /наранявания по цялата лява част на
тялото на пострадалият – от лявото рамо до лявата подбедрица/ са обосновали извода на
медицинското лице, изложен и на въззивното съдебно следствие пред САС, че в момента на
удара пешеходецът е пресичал платното за движение, от ляво надясно /в посока към парка/,
в каквато насока е и становището на инж. А. по АТЕ, защото, според доктора, пешеходецът
е бил стъпил на левия си крак, тъй като ударът откъм ляво е засегнал предимно него. Като
последица от този удар, коляното на левия крак е ударило вътрешната част на дясното
бедро, при което са получени кръвонасяданията по вътрешната повърхност в областта на
дясната колянна става.
В отговор на възражението на защитата за обикновено падане на пешеходеца и
евентуалното му страдание от остеопороза, основавайки се на медицинската документация,
вещото лице категорично изключва възможността такова многофрагментно счупване на
левия крак да се получи при обикновено падане, особено ако пострадалият е с
придружаващо заболяване остеопороза, защото приема, че такова масивно счупване е
причинено от удар със значителна до голяма сила.
В заключението на СМЕ, освен счупванията на левия крак, е посочено също, че
са установени и охлузвания по лицето в дясно и по десния горен и долен крайник, които
отговарят да са получени при падане върху платното за движение като пред САС вещото
лице конкретизира, че тези охлузвания и кръвонасядания могат да се получат при падане от
собствен ръст върху терен. Този медицински извод се подкрепя и от заключението на АТЕ,
в което експерта е изчислил, че в момента на удара, скоростта на движение на автомобила е
била около 10 км/час, както и, че при удар с тази скорост, на тялото на пешеходеца се
придава кинетична енергия, която го отхвърля на около 5-6 м от мястото на удара, което
съвпада и с посоченото от вещото лице място на удара, което съвпада с местоположението
на петното червеникавокафява течност, като пада на дясната си страна.
Че пострадалият е бил блъснат, а не прегазен, двете вещи лица обясняват на
първо място с установените находки на самото местопроизшествие. Според експерта инж.А.
липсват характерните за преминаване на автомобила през тялото на пешеходеца, следи от
протриване или разкъсване на дрехите на пешеходеца, както и размазване на петното
червеникавокафява течност по траекторията на автомобила при движението му на заден
ход. От своя страна, според д-р С., приложената по делото медицинска документация,
включително и рентгенографията на лявата бедрена кост, сочи за блъскане от автомобила, а
не за прегазване, тъй като счупавеното би било на по-голяма площ.
16
Цитираните становища на професионалистите в своята област, изготвили и
заключенията на коментираните по-горе експертизи, доказват неоснователността на
твърденията на подсъдимия и защитника му, че след като пострадалият е носил очила с
голям диоптър, бил е трудно подвижен, помагайки си с бастун, то той бил паднал и лежал
на пътното платно с вече счупен крак, а не е бил ударен от управляваното от подсъдимия
МПС, защото тези твърдения на защитата противоречат на установените увреждания и
тяхното местоположение.
Смъртта на С. И. М., според медицинския експерт, се дължи на развилата се, като
късно усложнение, мастна емболия, която е причинена след смазване на подкожна мастна
тъкан и счупване на дълги кости, каквато е бедрената кост, при блъскането на пешеходеца.
Категоричният извод на експерта, автор на АТЕ е, че причината за настъпилото
ПТП е именно допуснатото от подсъдимия Л. нарушение на правилата за движение по
пътищата, визирани в чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, тъй като, като водач на лекотоварен
автомобил „Ивеко дейли“, е предприел маневра „движение на заден ход“, без да се убеди, че
пътят зад него е свободен и без да осигури безопасното извършване на тази маневра, като е
отчел и приноса на пострадалия пешеходец в настъпването на произшествието, посредством
неправомерното му поведение на пътя. В крайна сметка, заключението на експерта е, че и в
двата описани в АТЕ варианта, водачът Л. е могъл да предотврати произшествието, ако
преди да предприеме маневрата „движение на заден ход“ осигури лице, което да
сигнализира при проявяване на опасност.
Тъй като получените от пострадалия М. травматични увреждания, от които
впоследствие е настъпила смъртта му, са вследствие на ПТП-то, то е налице пряка
непрекъсваща се връзка между ПТП-то и настъпилата му смърт.
Другите възражения на защитника касаещи СМЕ, а именно, че същата е
съставена въз основа на предположения е не само неоснователно, но и несериозно, защото
от една страна, тази експертиза е изготвена от лице – специалист в своята професионална
област, въз основа на изследване на цялата медицинска документация, предоставена от
МБАЛ „Рахила А.а“ АД – гр.Перник, касаеща лицето С. И. М. от постъпването му в
болницата по повод процесното ПТП, до смъртта му, а от друга – за да отговори на
поставените му въпроси, сред които и въпроса за вида и механизма на причинените на
пострадалия травматични увреждания, включително и тези пред САС /като механизъм на
увреждане, наличие на остеопороза и др./, вещото лице е нужно да изследва не габаритите
на процесния амтомобил и положението му на местопроизшествието, а именно тази
медицинска документация. В тази връзка следва да се отбележи, че за разлика от
твърденията на защитника, никъде в медицинската документация не е отбелязано, че
пострадалият М. е страдал от остеопороза, като този факт е потвърден и от вещото лице д-р
С. пред САС, във връзка със зададен въпрос от защитника.
Твърдението на защитника, че заключението на АТЕ е изработено въз основа на
данни, за които липсват доказателства по делото, също е неоснователно. Действително, в
протокола за оглед на местопроизшествие не е отразено положението на пострадалия на
17
пътя /по разбираеми причини/, но на основата на събраните по делото доказателства,
изследвани от вещото лице по АТЕ, са изведени всички фактически положения, значими за
обективното установяване на механизма на пътното произшествие. В случая, мястото и
механизма на удара, механизма на произшествието, положението на тялото на пострадалия
след удара, причините за настъпване на ПТП-то, според експерта са определени по косвен
път въз основа на обективни находки, описани в огледа и въз основа на другите писмени и
гласни доказателства, включително и обясненията на подсъдимия, в качеството му на
обвиняем. Тоест всички тези важни, за предмета на делото обстоятелства са доказани чрез
комплексното съобразяване на други обективни данни, разгледани в техническата им
обусловеност. С уточненията на вещото лице по АТЕ пред въззивния съд е конкретизиран и
механизма на получените от пострадалия травматични увреждания, като експерта е
категоричен, че за механизъм на произшествието се приема първия предложен в
експертизата вариант, т.е., че пешеходецът е пресичал пътното платно от дясно наляво
спрямо посоката на движение на автомобила на заден ход, с посочените в първи вариант от
експертизата последици. Поради това, твърдението на защитника за меродавността на
свидетеля И.С., според когото местонахождението на пострадалото лице на пътя, попадало в
„мъртвата зона“ зад автомобила, поради което не е било видимо за подсъдимия е
неоснователно.
Според настоящият съд, липсата на взета от пострадалия кръвна проба за алкохол
не е пропуск от страна на компетентните органи /медицински и полицейски/, в каквато
насока е оплакването на защитника, а неуспешен опит за това. Пострадалият е бил докаран в
спешния център на УМБАЛ „Рахила А.а“ – гр.Перник, където видно от СМЕ, му е била
поставена диагноза - политравма; травматичен шок, а като усложнения са посочени остра
сърдечносъдова и дихателна недостатъчност. Това тежко състояния на пострадалия
предполага и неуспешния опит на медицинските лица да вземат кръв от пострадалия, в
каквато насока са и показанията на свидетеля З..
При служебната проверка на обжалваната присъда, настоящият въззивен състав
констатира неправилно приложение на материалния закон, поради което оплакването на
подсъдимия за нарушение на материалния закон, e основателно.
Вън от вниманието на съда при обсъждане на доказателствената съвкупност са
останали доказателства, имащи съществено значение за правната квалификация на деянието
на подсъдимия и даващи възможност да бъде приложен привелигирования по-леконаказуем
състав на чл.343а от НК.
В обстоятелствената част на обвинителния акт е прието, че непосредствено след
като ударил със задната част на товарния автомобил, „…обвиняемият спрял веднага и
отишъл зад автомобила, където видял лежащия на пътното платно С. М., чийто ляв крак бил
счупен и имал рана на лицето, от която течала кръв. Л. подал сигнал на „спешен телефон
112“ и останал на място до пристигането на полицията, както и на медицинския екип, който
закарал пострадалия в МБАЛ „Р.А.а“ – гр.Перник.“
18
Тези, описани в обвинителният акт обстоятелства, доказват по един несъмнен и
категоричен начин, желанието на подсъдимия Л. да помогне на пострадалия, съобразно
възможностите си и съобразно конкретната обстановка в момента, защото веднага след
ПТП-то, Л. е слязъл от автомобила, помогнал на пострадалия, като по негови обяснения,
освен, че се е обадил на тел.112, попитал пострадалия, който бил контактен, как се казва и
как се чувства и го успокоил с думите „спокойно дядо С., линейката идва“, като при
пристигането на медицинския екип, Л. помогнал при качването на пострадалия на носилката
и в линейката, за да бъде закаран в МБАЛ „Р.А.а“ - гр.Перник. Подсъдимият останал на
местопроизшествието до пристигането на полицията. Доказателствената опора на това
поведение на подсъдимия е не само в неговите обяснения, но също и в приложената по
делото справка УРИ: 10581р – 3588 от 09.12.2019 от Районен център 112 – гр.София, при
Дирекция “Национална система 112“ – МВР, според която и двата сигнала за настъпилото
ПТП са подадени от подсъдимия Л..
При положение, че след настъпването на ПТП-то подсъдимият не е разполагал с
друга фактическа възможност да помогне на пострадалия, освен да потърси помощ,
набирайки от личния си мобилен телефон, националния телефон номер 112, като съобщи
лично за случилото се и да остане до него, наблюдавайки състоянието му, както и оказаната
от него помощ при качването на пострадалия в линейката, за да бъде закаран в болницата, то
това е достатъчно да се приеме, че той след деянието е направил всичко зависещо от него да
окаже помощ на пострадалия. Още повече, че към този момент пострадалият С. М. е бил
жив и помощта е била необходима, тъй като при ПТП-то е бил счупен крака му, което не му
позволявало да се предвижва сам. Изложеното е в съответствие и с указанията на
Постановление № 1/83 г. по н. д. № 8/82 г. на Пленума на ВС, съгласно което за да е
намаляващо отговорността обстоятелство-оказване помощ на пострадалия, е необходимо: 1.
деецът да е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия или
пострадалите, като дали е направил всичко зависещо от него се преценява конкретно с оглед
възможностите му, обстановката и характера на действията, които е извършил сам или
заедно с други лица; 2. помощта да е била необходима, т. е да е оказана на жив човек и да е
насочена субективно и обективно към спасяване живота и запазване на здравето на
пострадалия.
Предвид липсата на медицински умения и знания у подсъдимия Л. не може да се
изисква от него да предприеме други действия - по оказване на медицинска помощ, която в
определени случаи би могла дори да навреди повече на пострадалото лице, вместо да му
бъде от полза /Решение № 103/2018 г. на ВКС по н. д. № 307/2018 г., II н. о., НК/. Нормата
на чл.343а от НК е предвидена и с цел да се стимулират участниците в произшествията да
съдействат за бързото придвижване на пострадалите до компетентна помощ, за да се
използва всякаква възможност за своевременно лекуване или за спасяване на живота им. Ето
защо настоящият съд счита, че с обаждането си на тел.112 с молба за спешна медицинска
помощ за пострадалия М., подсъдимият Л. е оказал помощ, която е била в неговите
възможности и която е била необходима и навременна, тъй като е дадена на пострадалия
19
приживе. Подсъдимият Л. е направил всичко зависещо от него, според неговите
възможности, за оказване помощ на пострадалия М..
Тези съображения налагат извода, че деянието на подсъдимия Л. се обхваща от
хипотезата на чл.343а, ал.1, б. „б“, вр. чл.343, ал.1, б.„в“, вр. чл.342, ал.1 от НК, тъй като
оказвайки коментираната помощ на пострадалия, подсъдимият е имал поведение, обективно
насочено към спасяване на живота на пострадалия.
Първоинстанционният съд, като е признал подсъдимия за виновен в извършване
на по-тежко престъпление, а именно такова по чл.343, ал.1, б.„в“, вр. чл.342, ал.1 от НК, е
приложил неправилно материалния закон.
След като правилната правна квалификация касае приложение на закон за по-
леко наказуемо престъпление и това е в интерес на подсъдимия, то присъдата следва да бъде
изменена, като деянието на подсъдимия бъде преквалифицирано по чл.343а, ал.1, б. "б", вр.
чл.343, ал.1, б. "в", вр. чл.342, ал.1 от НК.
Предвид изложеното до тук, въззивният съд намира, че от обективна и
субективна страна подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл.343а, ал.1, б.
„б“, вр. чл.343, ал.1, б.„в“, вр. чл.342, ал.1 от НК, тъй като на 26.10.2019 г. в гр. Брезник, на
ул.„Борис Антов“, при управление на товарен автомобил „Ивеко Дейли“ с рег. № ********,
нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, като от
спряло положение, извършил маневра „движение на заден ход“, без да има видимост към
участъка от пътя зад товарния автомобил и без да осигури лице, което да му сигнализира за
опасности и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходеца С. И. М., като след
деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия.
Въведените в цитираните норми от ЗДвП правила за движение по пътищата
изискват от водачите на МПС преди да започнат движение назад, да се убедят, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създадат опасност или затруднения за
останалите участници в движението /ал.1 на чл.40 от ЗДвП/, както и задължават водачите по
време на движението си назад, да наблюдават непрекъснато пътя зад превозното средство, а
когато това е невъзможно, да осигурят лице, което да им сигнализира за опасности /ал.2 на
чл.40 от ЗДвП/. В разглеждания случай, еднозначно при обсъждане на въпросите за
причините, довели до ПТП-то и предотвратимостта на същото, вещото лице по
автотехническата експертиза е дало заключение, което заключение е потвърдил и пред
въззивният съд че подсъдимият е имал обективна възможност да възприеме пресичащия
платното за движение, от ляво надясно или от дясно наляво спрямо посоката на движение на
автомобила на заден ход, пешеходец, през лявото странично огледало, който е минал зад
автомобила и съответно да преустанови движението на автомобила. Тези обстоятелства
„говорят“, че качвайки се в буса и привеждайки автомобила в движение на заден ход,
подсъдимият не е погледнал във външните странични огледала, защото ако беше сторил
това, той щеше да забележи пострадалия. Както е посочено в автотехническата експертиза,
периметъра на обхват на видимостта на пътя от старничните външни огледала е достатъчно
широк, като за лявото странично огледало полето на видимост е такова, че водачът е могъл
20
да вижда равна хоризонтална част от пътя с широчина 2,5 метра. Частта от пътя започва от
10 м зад точката на видимост на водача и се простира до линията на хоризонта. В дясното
странично огледало – полето на видимост е такова, че водачът е можел да вижда равна
хоризонтална част от пътя с широчина 3,5 метра. Частта от пътя започва от 30 м зад точката
на видимост на водача и се простира до линията на хоризонта. Имайки предви, че
широчината на ул.„Борис Антов“, от протокола за оглед и АТЕ, която е 6,20 метра и
широчината на лекотоварния автомобил „Ивеко“ – 2,0 м, то следва, че обсега на видимост от
двете странични външни огледала в достатъчна степен обхваща пътното платно от двете
страни на автомобила, заедно с тротоарните площи.
Че подсъдимият Л. е възможно и изобщо да не е забелязал намиращия се на
пътното платно възрастен мъж, сочат и самите обяснения на подсъдимия пред
първоинстанционният съд, пред който той, казва: „… Свалих хранителните стоки, прибрах
празния амбалаж в буса, като преди това минах по тротоара. На тротоара нямаше човек, зад
камиона също нямаше човек, докато затварях вратите, погледнах, нямаше никой. Качих се в
камиона, тъй като не можах да тръгна напред, имаше спрял автомобил, предприех маневра
на заден ход, тръгнах назад и усетих, че буса подпря в нещо тип бордюр, камък, нещо от
този сорт, а именно това беше бордюра в дясно. Мръднах камиона напред и тогава видях, че
се подаде бастунче на дясното огледало. Уплаших се много, слязох бързо и видях, че на
земята лежи възрастен с охлузна рана на главата и видимо счупен крак...“. От тези
обяснения става ясно, че подсъдимият е огледал само единия тротоар /десния, по посока на
огледа/ и зад камиона, но не и пътното платно вляво от камиона, левия тротоар и
прерпендикулярната улица на ул. „Борис Антов“, която е „Димитър Хранов“, и второ – че
привеждайки автомобила в движение на заден ход, подсъдимият изобщо не е погледнал в
страничните външни огледала, за да се увери дали не е възникнала опасност на пътя. Тоест
подсъдимият изобщо не е огледал от всички страни около буса, за да се увери, че няма
пешеходци на пътя, защото пострадалият не се е появил изведнъж на пътя, имайки предвид
свидетелските показания на полицейските служители, пристигнали първи на
местопроизшествието – А. В. и И.С., според които пострадалият е бил възрастен човек,
трудно и бавно подвижен, като се е подпомагал с бастун, носил е очила с голям диоптър, а и
в случая е пресичал пътното платно от ляво надясно /т.е. вървял е перпендикулярно срещу
буса/, съгласно становището на експерта инж. А.. Освен това, при извършената маневра
„движение на заден ход“ подсъдимият е нямал никаква видимост на пътя зад автомобила,
още повече, че той не е разполагал в кабината на автомобила с огледало за обратно
виждане.
В крайна сметка, заключението на експерта е, че независимо дали пешеходецът е
пресичал пътното платно или се е движил по него, успоредно на тротоара, и в двата случая
водачът Л. е могъл да предотврати произшествието, ако преди да предприеме маневрата
„движение на заден ход“ осигури лице, което да сигнализира при проявяване на опасност.
Това обаче задължение, подсъдимият, като водач на МПС, не е изпълнил. Следователно, ако
подсъдимият беше изпълнил задълженията си, вменени му от посочените по-горе специални
21
норми на ЗДвП, произшествието не би настъпило. Защото както и правилно е посочил
първостепенният съд, задължението на водача на превозното средство да се увери, че преди
предприемането на маневра „движение назад“ пътя зад него е чист и няма да се създаде и
най - малката опасност за други участници в движението /пешеходци, велосипедисти, МПС
и др./ е не когато е извън автомобила или е привел двигателя в действие, но автомобила е
все още е в покой, а когато започне ефективното движение на заден ход. Едва тогава
възниква опасността, която водачът е длъжен да предвиди и предотврати. Именно това не е
сторил подсъдимият и така е нарушил разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗДвП. Поради това
възраженията на защитата, че подсъдимият бил се уверил, че на пътя зад автомобила и на
тротоара няма човек преди да се качи на автомобила и с това е изпълнил задължението си е
несъстоятелно.
Въззивният съд споделя изложените от първоинстанционният съд аргументи
относно наличието на причинно-следствена връзка между нарушените от подсъдимия
правила по чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, касаещи поведението на водача при извършване на
маневра на заден ход и престъпния резултат - смъртта на пешеходеца С. И. М., настъпила на
05.11.2019 г., в каквато насока са и категоричните данни от съдебномедицинската и
допълнителна такава експертизи.
Анализирайки правно релевантните факти по казуса, първостепенният съд
коректно, макар и лаконично е посочил, че пътнотранспортното произшествие не е
настъпило само по вина на подсъдимия Л.. Категорично установен от доказателствата по
делото факт е, че предприетото от пострадалия С. М. пресичане и навлизане в платното за
движение на автомобила, съставлява нарушение на правилата по ЗДвП. Обсъждайки
поведението на пострадалия С. М. в аспекта на дължимото му като пешеходец съобразяване
с правилата, установени в ЗДвП /чл.113 и чл.114 от ЗДвП/, съдът правилно и в съответствие
с разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 2/2016 г., ОСНКВКС, е извел принос на
последния в настъпване на общественоопасния резултат. Констатирал е наличие на
съпричиняване от страна на пострадалия, който е предприел, неправомерно пресичане на
пътното платно, което обстоятелство по-късно, при преценката си за тежестта на санкцията,
е отчел като смекчаващо вината на подсъдимия обстоятелство. Доводите на Пернишки
окръжен съд, за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, предвид
неоспоримите по делото доказателства, се споделят и от въззивният съд.
В разглеждания случай данните по делото и конкретно заключението на АТЕ и
изложеното пред въззивният съд становище на вещото лице инж. А. установяват, че
предприетото от страна на пострадалия М. пресичане на пътното платно е било от ляво
надясно /по посока на ориентира/ или от дясно наляво спрямо посоката на движение на
автомобила „Ивеко“ на заден ход, към тротоара в посока към парка, който участък от пътя
не е бил сигнализиран с пътни знаци и хоризонтална маркировка. Същият, според заявеното
пред САС от вещото лице по СМЕ, с оглед коментираните наранявания по външната част на
лявото бедро и подбедрица и вътрешната част на дясното бедро и колянна става, е бил
обърнат ляво-странично към движещия се назад автомобил, управляван от подсъдимия Л..
22
Пострадалият С. М. е навлязъл в платното за движение, на което се е намирал автомобила,
без да се е уверил в безопасността му на пътя и без да се съобрази с непосредствено
намиращото се пред него пътно превозно средство. Горните действия на пострадалия
пешеходец напълно основателно съдът е приел, че стоят в нарушение на правилата за
движение на пешеходците по пътя, поради което и с факта на несъмнената им установеност,
се налага извод за съществен принос на последния в причиняване на общественоопасния
резултат. Това от своя страна повлиява и тежестта на наказателната отговорност, която
подсъдимият Л. следва да понесе за извършеното деяние, предмет на разглеждане по делото.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия Л.Л. при форма на
вина – несъзнавана непредпазливост /небрежност/, по смисъла на чл.11, ал.3, пр.1 от НК,
както правилно е приел и първостепенният съд, тъй като не е обърнал внимание на всички
елементи от пътната обстановка. При тази форма на вината подсъдимият не желае
настъпването на съставомерния резултат. Той също така не е и предвиждал настъпването
му, но е бил длъжен, с оглед спазване разпоредбите на ЗДвП и е могъл да ги предвиди и
съответно да го предотврати, като правоспособен водач на МПС. Това би станало, ако
подсъдимият бе осигурил лице, което да го направлява в движението му на заден ход, при
пропуск от негова страна да следи постоянно случващото се в пространството зад
автомобила, както и дали пътят е свободен. Освен че е могъл, подсъдимият е бил длъжен, в
съответствие с особеностите на конкретната пътна обстановка – наличие на кръстовище /Т-
образно/, граничещо с парк, в който се намирал магазин, с обичайно за предобедния часови
диапазон движение на хора, да предвиди опасността от пресичането на преминаващи
пешеходци на непредназначено за това място и макар и да се е бил огледал за наличието на
такива, преди да се качи в автомобила, подсъдимият не е очаквал подобно поведение от
пострадалия, което е и предпоставило занижената му предпазливост и не вземането на
необходимите по закон мерки за безопасно движение. Към настъпването на ПТП-то,
подсъдимият е имал невнимателно отношение, тъй като, макар и да се е бил огледал за
наличието на пешеходци, преди да се качи в автомобила, извършвайки лична преценка, че е
в състояние да осъществи маневрата на заден ход, без да осигури подпомагащо го в тази
маневра лице, подсъдимият Л. сам се е лишил от възможността да реализира безопасно
предприетата маневра. Следва да се отчете също и обстоятелството, че в дейността си по
зареждането на хранителни магазини последният е бил запознат с особеностите на района на
пътното произшествие, както и че бидейки с дългогодишен стаж като водач на МПС,
несъмнено може да се направи извод, че същият е имал необходимите опит, рутина и
квалификация, които да способстват правилната му преценка за съответно на пътната
обстановка поведение, осигуряващо безопасно движение. Що се отнася до обективната
възможност на подсъдимия при конкретните условия да възприеме пешеходеца М., такава
несъмнено е установена от данните по делото, от повторно дадените пред въззивния съд
становища на изготвилите СМА и АТЕ вещи лица, като автотехническата експертиза от своя
страна извежда и техническите параметри, в рамките на които същият би могъл да
предотврати удара.
23
При така отчетените данни, правилно Пернишкият окръжен съд е приел, че
подсъдимият Л. от субективна страна е действал виновно /небрежно/.
По наказанието:
Постановената от първоинстанционният съд присъда е атакувана пред
настоящата инстанция единствено от подсъдимия Л. чрез упълномощения от него защитник,
с възражение за явна несправедливост на наложените му наказания, без изложени в тази
връзка конкретни доводи.
В рамките на очертаните в закона правомощия, апелативният съд, като възприе
необходимост от преквалификация на извършеното от подсъдимия Л. деяние по по-леко
наказуемия състав на чл.343а, ал.1, б. „б“, вр. чл.343, ал.1, б.„в“ от НК, на основата също и
на фактическите обстоятелства, относими към преценката за справедливост на санкцията,
намира, че наложените на подсъдимия наказания следва да бъда коригирани в посока
намаляването им.
Извършвайки анализ и оценка на данните по делото, имащи отношение към
индивидуализацията на наказанието, първата инстанция коректно е извела липсата на
отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, тъй като видно от доказателствата
по делото, такива на практика липсват. Като смекчаващи отговорността му обстоятелства,
съдът е отчел чистото съдебно минало, трудовата му ангажираност, изразеното съжаление за
настъпилата смърт на пострадалия, коректното му процесуално поведение и оказаното от
него съдействие по разследването /останал на местопроизшествието до пристигането на
компетентните органи, предоставил кръвна проба за изследване/ и не на последно място
съпричиняването от страна на пострадалия, които обстоятелства характеризират в позитивен
план личността на подсъдимия. Без оглед на това, че поведението му, като окончателен
резултат, не е способствало благоприятния изход при пострадалия, предвид настъпилата му
по-късно смърт, проявените от подсъдимия състрадателност и грижи към жертвата, ясно
свидетелстват за осъзната лична вина и стремеж към преодоляване на неблагоприятните
последици. Обсъдените в горния аспект фактически данни по делото, несъмнено
установяват личността на подсъдимия Л. като такава, с ниска степен на обществена
опасност, като дават също основание за извод, че за поправянето на последния не се налага
сериозна наказателна репресия. Този извод не може да бъде оборен и от съдържащите се в
приложената по делото справка за нарушител/водач данни /л.22-23 от НОХД № 132/20 г. на
ПОС/, разкриващи, че в периода 28.11.2009 г. – 10.03.2020 г. подсъдимият е санкциониран 9
пъти по административен ред – с фиш и два пъти с наказателни постановления по чл.183,
ал.1, т.2 и по чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП. Въззивният съд намира, че тези нарушения на ЗДвП,
за този 10-годишен времеви период, не характеризират подсъдимия, като недисциплиниран
шофьор. В случая не може да се пренебрегне и факта, че подсъдимият Л. е правоспособен
водач на МПС от 2002 г., като санкционираните административни нарушения са били
допуснати от него в течение на продължителен период от стажа му като шофьор - първото
административно нарушение е било извършено едва през 2009 година. Факт, за който
свидетелства цитираната справка също така е, че санкционираните през 2017 г. нарушения с
24
издадени срещу Л. две наказателни постановления са се състояли в: пропуск да носи
документ за сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" - чл.183, ал.1,
т.1 от ЗДвП и използване на мобилен телефон по време на управление на превозното
средство, без устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете
му – чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП. Тези нарушения не би следвало да имат отношение към
определяне на наказателната санкция, тъй като по вид и характеристики нямат сходство с
допуснатите такива от водача Л. при процесния казус, касаещо извършена маневра на заден
ход, който е очевидно, че е инцидентен в шофьорската му практика.
Обсъждайки въпроса за степента на обществена опасност на деянието,
първостепенният съд се е ограничил да посочи само, че същата е висока, като това негово
заключение е базирано не на особеностите на конкретния механизъм на ПТП, а на родовия
и непосредствен обект на престъпно посегателство и широкото разпространение на
престъпленията от този вид в обществото. В обсега на установените по делото факти
въззивният съд приема, че конкретното деяние не разкрива специфика, завишаваща
обществената му опасност извън рамките на характерната за този вид престъпления.
Несъмнено, нарушенията на правилата, относими към безопасното осъществяване на
маневра на заден ход, регламентирани в чл.40, ал.1 и, ал.2 от ЗДвП, каквито се явяват
допуснатите такива от водача Л., имат своята съществена тежест, най-вече от гледна точка
на опазване живота и здравето на пешеходците, които са най-уязвими в подобни пътни
ситуации. Важно е обаче да се отчете, че настъпилите от деянието тежки последици не са
изцяло по вина на подсъдимия, като съществен принос за това има и неправомерното
поведение на самия пострадал, който на свой ред е допринесъл за настъпването на
съставомерния резултат. По делото е установено, че въпреки проблемите със зрението си,
пострадалият се е движил по пътното платно, независимо от наличието на тротоари за
движение на пешеходци от двете страни. По данни от автотехническата експертиза и
поясненията на вещото лице инж. А. пред въззивният съд, пострадалият е предприел
пресичане на пътното платно извън определените за целта места /участък, който не е
кръстовище, както и в близост няма пешеходна пътека/, подходил е на пътя /от дясно наляво
спрямо посоката на движение на автомобила на заден ход, т.е. от далечния край на платното
за движение към автомобила/ перпендикулярно на автомобила, зад него, без да се съобрази с
опасността на пътя и намиращото се там пътно превозно средство-автомобила, управляван
от подсъдимия. Горните действия на пострадалия пешеходец, доколкото стоят в нарушение
на изискванията /чл.113, ал.1, т.1 и т.2, пр.2 и чл.114, т.1/ на ЗДвП, забраняващи на
пешеходците да навлизат внезапно и неправомерно на платното за движение, разкриват
съществения му принос за настъпване на пътното произшествие. Пешеходецът е пресякъл
неправомерно платното за движение и е предприел това в една усложнена пътна обстановка,
преминавайки в опасна близост зад товарния автомобил, при ограничена видимост за
водача, поради липсата на поставено в буса огледало за обратно виждане, обуславящо и
невъзможността на водача да наблюдава пътя зад автомобила, при извършваната от него
маневра движение назад. Поради това и така установеното съпричиняване за настъпване на
произшествието следва да намери адекватно отражение при индивидуализацията на
25
наказанието на подсъдимия.
Границите на наказанието лишаване от свобода, предвидено в привилегирования
състав на чл.343а, ал.1, б.„б“, вр. чл.343, ал.1, б.„в“ от НК, който въззивният съд възприе за
приложим в процесния казус, не включват минимален праг. Установената в цитирания
наказателен състав наказуемост е лишаване от свобода до четири години.
Съблюдавайки всички изложени по-горе обстоятелства, относими към
преценката за тежестта на санкцията, която подсъдимият Л. следва да понесе за
извършеното от него престъпление по транспорта, в рамките на предвидените граници на
наказанието по по-леко наказуемия състав на чл.343а от НК, въззивният съд намери, че
следва присъдата в тази част да бъде изменена, като срокът на наложеното на Л. наказание
„лишаване от свобода“ да бъде намален от една година на шест месеца. Така определеното
по вид и размер наказание според настоящия съдебен състав се явява съобразено с нормите
на чл.35, ал.3 от НК и достатъчно за постигане най-вече целите на индивидуалната
превенция, която е водеща в настоящето производство, като същевременно същото ще
изпълни и функциите на генералната превенция - ще въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
Въззивният съд споделя съображенията на първата инстанция, че за постигане
целите на превенцията и преди всичко за поправяне на подсъдимия, не се налага
ефективното му изолиране от обичайната му семейна, трудова и социална среда, още повече,
че са налице всички законови изисквания за приложението на чл.66 от НК. От друга страна,
множеството смекчаващи отговорността обстоятелства, относими към личността на
подсъдимия Л., за когото деянието се явява инцидентна проява в живота, в съчетание с
демонстрираното от него критично отношение към извършеното и изразено съжаление,
подкрепят направената констатация, че поправянето на подсъдимия може да бъде
постигнато и без отделянето му от обществото. Поради това настоящият съд намира за
правилно отлагането на изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ при условията
на чл. 66 от НК, за срок от три години. Индивидуализирания на три години изпитателен
срок, позволява да се реализира предупредителния ефект на условното осъждане както
върху подсъдимия, така и спрямо останалите членове на обществото, защото през този
период, ако подсъдимият не спазва установения в страната правов ред, е налице реален риск
той да изтърпи отложеното наказание.
Определеният от първата инстанция на основание чл.343г НК срок от една
година лишаване от право да управлява МПС, преценен на плоскостта на
преквалификацията на деянието, на дългогодишният шофьорски стаж на подсъдимия, на
допуснатите инцидентни нарушения на правилата за движение, включително и на
нарушението, довело до настъпване на инкриминираното ПТП, които по съществото си не
могат да бъдат определени като груби или системни се явява завишен. В същото време, не
следва да бъде подминато без внимание обстоятелството, че упражняваната от подсъдимия
Л. дейност като шофьор в „Н.Н.“ ООД – гр.Перник, изисква системното му управление на
автомобил, но тази негова нужда, свързана с реализиране на доходи за прехрана, макар и
26
значима, не може да бъде поставена с приоритет пред необходимостта от защита на
обществения интерес. Ето защо, въззивната инстанция прие, че лишаването на подсъдимия
Л. от правото да управлява МПС следва да е за срок, равен на срока на наказанието
„лишаване от свобода“. Индивидуализирана в размер на шест месеца, кумулативната
санкция по чл.343г. от НК е в съответствие със задължителната тълкувателна практика - ТР
№ 61/1980 г. на ОСНК и Постановление № 1/17.01.1983 г. на Пленума на ВС. С отнемането
на възможността подсъдимият да управлява МПС през този срок, ще бъдат постигнати
целите, визирани в чл.36 от НК, във връзка с това наказание, чийто основен акцент е насочен
към мотивиране на подсъдимия за стриктно спазване на правилата за движение по ЗДвП и
върху възпиращия спрямо него ефект да върши престъпления от подобен род, каквато
опасност в настоящия казус всъщност липсва. Преквалификацията на деянието и
намаляване размера на наказанието „лишаване от свобода“, както и цитираните смекчаващи
вината обстоятелства, налагат изменение и в тази част на присъдата, като размерът на
определеното наказание " лишаване от право да управлява МПС" за срок от една година
следва да бъде намален на шест месеца.
При разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до отмяна на атакуваната присъда, поради което в
останалата част същата следва да бъде потвърдена.
С оглед на постановената осъдителна присъда, правилно в тежест на подсъдимия
Л. Й. Л. са възложени направените по делото разноски, като съдът е постановил да бъдат
заплатени по сметката на органа, който ги е направил, а именно сумата от 983.35 лева по
сметката на ОД МВР – Перник и сумата от 250.00 лева, по сметката на Окръжен съд –
Перник.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимият Л. следва да бъде осъден да
заплати в бюджета на съдебната власт, по сметката на Софийски апелативен съд,
направените в хода на въззивното съдебно следствие разноски в размер на 200.00 лева,
представляващи възнаграждение за допълнително дадените становища от вещите лица,
изготвили автотехническата и съдебномедицинската експертизи, както и 5.00 лева държавна
такса за служебно издаване на изпълнителен лист, на основание чл.190, ал.2 от НПК.
Липсват основания за изменяване на съдебния акт в частта, касаеща
разпореждането с вещественото доказателство по делото.
След извършената цялостна проверка на атакуваната присъда въззивната
инстанция не установи процесуални нарушения или неправилно приложение на закона,
които да са основание за отмяна на съдебния акт.
По изложените съображения, въззивната инстанция счита, че с оглед
предоставените процесуални възможности в съдебното производство, образувано по жалба
на подсъдимия, следва да измени атакуваната присъда на Окръжен съд-Перник, като
приложи закон за по-леко наказуемо престъпление и намали размера на всяко от
наложените на подсъдимия Л. Й. Л. наказания „лишаване от свобода“ и „лишаване от право
27
да се управлява МПС“ до размера от по шест месеца за двете. В останалите части,
присъдата следва да бъде потвърдена като обоснована и законосъобразна.
Мотивиран от горното и на основание чл.337, ал.1, т.1 и т.2, вр. чл.334, т.3 и
чл.338 от НПК, Софийски апелативният съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 4/25.02.2021 г. по НОХД № 132/2020 г. по описа на
Пернишки окръжен съд като:
ПРЕКВАЛИФИЦИРА извършеното от подсъдимия Л. Й. Л. с EГН **********
деяние, от престъпление по чл.343, ал.1 б.„в“, вр. чл.342, ал.1 от НК, в по-леко наказуемо по
чл.343а, ал.1, б.„б“, вр. чл.343, ал.1, б.„в“, вр. чл.342, ал.1 от НК.
НАМАЛЯВА размера на наложеното на подсъдимия Л. Й. Л. наказание
„лишаване от свобода“ от една година на ШЕСТ МЕСЕЦА.
НАМАЛЯВА срока на наложеното на основание чл.343г. от НК на подсъдимия
Л. Й. Л. наказание „лишаване от право да управлява МПС“ от една година на ШЕСТ
МЕСЕЦА.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
ОСЪЖДА подсъдимия Л. Й. Л. да заплати направените пред Софийски
апелативен съд разноски в размер на 200.00 лева, за допълнително дадените становища от
вещите лица, изготвили автотехническата и съдебномедицинската експертизи, както и 5.00
лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване и протест пред Върховния касационен съд в
15-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
28