МОТИВИ
към присъдата по НОХД N 46/2017 г. по описа на РС гр. Девня, трети състав
Девненският
районен прокурор е внесъл в РС Девня обвинителен акт с който е повдигнал обвинение
срещу:
Б.С.С., ЕГН **********, за това, че за времето от 31.07.2015 г до 17.08.2015 г – на
неустановена дата и на 11/12.08.2015 г в гр.В. д., обл.В., при условията на продължавано
престъпление и в условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи – 14 бр.
парчета алуминиеви части и парчета от части за товарен автомобил с общо тегло
44 кг; 1 бр. меден радиатор за лек автомобил с тегло 4 кг – всички вещи на обща стойност
111.20 лева – от владението на собственика М.В.М. и 35 литра домашна ракия,
поставена в 3 бр. пластмасови туби с вместимост от по 10 литра всяка и 1 бр.
пластмасова туба с вместимост от 5 литра; 1 брой меден калайдисан бакър с
размери диаметър на дъното 35 см, диаметър на гърлото 27 см и дълбочина 18 см –
всички вещи на обща стойност 301.58 лева – от владението на собственика И.М.И.,
като всички отнети вещи са на обща стойност 412.78 лева, без съгласието на М.В.М.
и И.М.И. с намерение противозаконно да ги присвои- престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал. 1 вр. чл.26, ал.1 НК.
По искане на подсъдимият и неговият
защитник – адв.И.Д. *** /служебно назначен във фазата на разследването по ДП/ ,
съдебното следствие по настоящото наказателно производство е проведено по реда
на чл. 370 и сл. от НПК, като при предварителното изслушване на страните
подсъдимият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и заявява, че е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.
В хода на съдебните прения, прокурорът
поддържа обвинението, повдигнато срещу подс.С., като счита същото за безспорно
доказано. Моли съда да признае подсъдимия за виновен и като приложи разпоредбата на чл.58а
ал.1 от НК да наложи наказание „лишаване от свобода” за срок от три години,
което да редуцира с 1/3 до наказание „лишаване от свобода” за срок от две
години.
Пострадалото лице И.М.И. е редовно
призован, явява се в с.з и заявява, че не желае да се конституира като граждански
ищец и частен обвинител в настоящото производство.
Пострадалото лице М.В.М. също е
редовно призован, но не се явява в с.з.
Защитникът на подсъдимия приема
описаната в обвинителния акт фактическа обстановка за безспорно установена.
Моли съда, да наложи наказание на подсъдимият С. с приложението на разпоредбата
на чл.55 НК като заявява, че неговият подзащитен е направил пълни самопризнания,
има три малки деца за които трябва да полага грижи и отнетите вещи са на ниска
стойност.
Подсъдимия Б.С.С. се възползва от правото си
на последна дума, заявява, че съжалява за извършеното деяние и моли съда за
минимална присъда.
След преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка: подс.Б.С.С. бил многократно осъждан за извършване
на престъпления срещу собствеността, като някои от наказанията „лишаване от
свобода” които му били наложени изтърпял ефективно.Подс.С. живеел в
гр.В.д., обл.В.
В гр.В.д., на адрес ул.”***” №* живеел и св.И.М.И..През 2015г. св.И.
държал в мазето на къщата си три броя туби от минерална вода с вместимост от по
10 литра и една туба с вместимост 5 литра.Всички туби били пълни с домашна
ракия.В мазето си св.И. съхранявал и калайдисан меден бакър с диаметър на дъното
35 см.Вратата на мазето била заключена, а прозорчето на помещението било само
притворено. На неустановена
дата в периода от 31.07.2015г. до 17.08.2015г., подс.С. минал покрай имота на
св.И. и видял, че прозорчето на избеното помещение на къщата на свидетеля е
само притворено, без да е заключено.Проникнал в помещението именно през това
прозорче, започнал да изнася от него тубите с ракия и медния бакър.След като
взел вещите той ги скрил в храсти в близост до дома си.След това продал едната
10 литрова туба с ракия на св.Г.С. от гр.В. д., а бакъра отнесъл в дома
си.Останалите три туби оставил в храстите и не ги потърсил повече. На 17.08.2015г.св.И. влязъл в мазата
си и установил липсата на тубите с ракия и медния бакър., след което съобщил за
това в У МВР В. Д.. В хода на разследването по образуваното ДП св.Г.С. върнала
закупената от подс.С. 10 литрова туба с ракия , а подс.С. върнал медния бакър.
На 11.08.2015г. подс.С. минал покрай
дома на св.М.М., находящ се в гр.В. д. на ул.”***”
№*. Влязъл в двора като прескочил
оградата и се приближил до гаража на къщата.Проникнал в него през задната
незаключена врата и намерил 4 бр.чували с находящи се в тях различни парчета от
метал.След това подс.С. пренесъл чувалите в близост до казани зе смет които
били в близост до къщата на св.М..След това на два пъти пренесъл чувалите в
къщата си.След няколко дни натоварил четирите чувала в каруцата си и заедно с
жената с която живеел на семейни начала- Е.В. отишли на пункт за предаване на
метални отпадъци в гр.С., В.
област.Там работел св.Д.И.. Е.В. предала четирите чувала с отпадъци в пункта и дала получените пари
на подс.С.. След това двамата
заедно изхарчили парите.На 12.08.2015г. св.М. разбрал за извършената му кражба
и уведомил за това в У МВР В. Д..След
извършени ОИМ св.М. разпознал в пункта в гр.С. своите вещи- алуминиеви части и
парчета от части за товарен автомобил с общо тегло 44 кг. и един брой меден
радиатор за лек автомобил с тегло 4 кг.Вещите били върнати на св.;М. срещу
разписка.
Гореописаните фактически обстоятелства
съдът приема за установени, позовавайки се на направените самопризнания от
подсъдимия и на доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство,
които го подкрепят, а именно – СОЕ, свидетелски
показания, протоколи за разпит на обвиняем,свидетелство за съдимост. Налице е както фактическа, така и
логическа връзка между самопризнанията, направени от подсъдимият и
доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, водеща
недвусмислено до извода, че деянието е осъществено от подсъдимия по начина,
описан в обвинителния акт.
В хода на досъдебното производство за определяне
стойността на отнетите вещи е назначена
съдебно - оценителна експертиза, неоспорена от страните и приета от съда по
реда на чл. 282 от НПК, според чието
заключение пазарната стойност на
отнетите вещи е 412.78 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема,
че подсъдимият Б.С.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление
по чл. 196 ал.1 т.1 вр.чл.194 ал.1 НК, като за времето от
31.07.2015 г до 17.08.2015 г – на неустановена дата и на 11/12.08.2015 г в гр.В.
д., обл.В., при условията на продължавано престъпление и в условията на опасен
рецидив, отнел чужди движими вещи – 14 бр. парчета алуминиеви части и парчета
от части за товарен автомобил с общо тегло 44 кг; 1 бр. меден радиатор за лек автомобил
с тегло 4 кг – всички вещи на
обща стойност 111.20 лева – от владението на собственика М.В.М. и 35 литра
домашна ракия, поставена в 3 бр. пластмасови туби с вместимост от по 10 литра
всяка и 1 бр. пластмасова туба с вместимост от 5 литра; 1 брой меден калайдисан
бакър с размери диаметър на дъното 35 см, диаметър на гърлото 27 см и дълбочина
18 см – всички вещи на обща стойност 301.58 лева – от владението на собственика
И.М.И., като всички отнети вещи са на обща стойност 412.78 лева, без съгласието
на М.В.М. и И.М.И. с намерение противозаконно да ги присвои.
Подсъдимият е осъществил деянието при форма на
вината пряк умисъл, при което е съзнавал неговият
общественоопасен характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.
Квалификацията на извършеното от подс.С.
деяние е по чл. 196 ал.1 т.1 /опасен рецидив при хипотезата на чл.29 ал.1 б.”б” НК/ и се обуславя от предходните му
осъждания с присъди по НОХД № 188/2006г. по описа на РС гр.Девня, НОХД
№420/2009г. по описа на РС Девня и по НОХД № 298/2014г. по описа на РС Девня.Видно
е , че към момента на извършване на деянието по настоящото НОХД подс.С. е
осъждан повече от два пъти за извършване на умишлени престъпления от общ
характер с наказание „лишаване от свобода” , като поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е било отлагано.Всички тези обстоятелства дават
основание на съда да приеме , че деянието по настоящото дело е извършено от
подс.С. при условията на опасен рецидив.
Квалификацията
на извършеното от подс.С. деяние е по чл.26 ал.1 НК, тъй като и двете кражби
съответно от дома на св.И. и от дома на св.М. са извършени през непродължителен
период от време и при еднородност на вината.
Причини
за извършването на престъплението - стремеж към противоправно облагодетелстване
.
Смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства –самопризнания, критично отношение
към извършеното, ниска стойност на отнетите вещи.
Отегчаващи
отговорността обстоятелства – висока степен на обществена опасност на дееца,
лоши характеристични данни обусловени от предходните осъждания на дееца.
Съобразно императивната разпоредба
на чл. 373 ал. 2 вр. чл. 372 ал. 4 от НПК съдът определи наказанието на подсъдимия при условията на чл.
58а ал. 1 от НК – като редуцира размера на наложеното наказание „лишаване от
свобода” с 1/3.
При определяне на размера на
наказанието на подс.Б.С.С. съдът прецени степента на обществената опасност на деянието,
която определи като висока, предвид факта, че престъпното посегателство е извършено
с изключителна дързост, в населено място в което и подсъдимият е живеел.От
друга страна, съдът прецени като висока и
степента на обществена опасност на
подсъдимия, изхождайки от факта, че многократно е осъждан за извършени
престъпления срещу собствеността- общо 8 пъти.Следователно налице е едно трайно
изградено престъпно поведение, продължило през годините и започнало още докато
подс.С. е бил непълнолетен и утвърдени престъпни навици у лицето.Въпреки
осъжданията му, С. не е повлиян от
наложените му наказания и отново е извършил престъпление. Горните
обстоятелства, съдът прецени като отегчаващи отговорността на подсъдимия.От
друга страна, като смекчаващи отговорността
на подсъдимия обстоятелства съдът прецени направените от него самопризнания, и проявеното
критично отношение към извършеното, както и ниската стойност на отнетите вещи.
Изложеното мотивира съда, да
определи на подсъдимия Б.С.С. наказанието „лишаване
от свобода” в размер между минималния и средния с посока към средния, при
превес на отегчаващите над смекчаващите отговорността обстоятелства а именно наказание
„лишаване от свобода” за срок от три години, което редуцира с 1/3 до наказание „лишаване от
свобода” за срок от две години, което да бъде изтърпяно при първоначален
„строг” режим.
На основание чл.189 ал. 3 от НПК,
съдът възложи на подсъдимия направените по
делото разноски.
Съдът счита, че с това наказание и
по този начин ще бъдат постигнати целите на специалната и генералната
превенция, визирани в разпоредбата на чл.36 НК.
Водим от гореизложеното, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: