№ 12267
гр. София, 11.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20221110167975 по описа за 2022 година
Предмет на делото са предявени от „Топлофикация София" ЕАД срещу
К. Г. С., осъдителни искове с правно основание чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
В исковата си молба ищецът твърди, че предявява искове срещу ответника за
заплащане на сумата 1 657.94 лв. - главница, представляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. до м. 30.04.2021г.,
сума в размер на 41.18 лв., представляващи главница за дялово разпределение
за периода м.11.2019 г. – м.04.2021 г., сума в размер на 297.60 лв. - лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до
23.11.2022 г., както и сума в размер на 9.33 лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 31.12.2019 г. –
23.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците за периода от
датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното погасяване
на задълженията чрез плащане, за топлоснабден имот в с адрес: гр. София,
общ. Изгрев, ....., аб. № .... Заявява, че за посочения период е доставял ТЕ на
ответника, която той не е заплатил. При така изложените факти и като
поддържа, че ответника, като потребител на топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ. Изгрев, ....., аб. № ..., е
потребявал топлинна енергия в периода 01.05.2019г. до м. 30.04.2021 г., която
не е заплатил, ищецът моли да бъде осъден да заплати исковите суми. Твърди,
че за потребителите на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 1,
1
т. 2а от ДР на ЗЕ важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката, с оглед на което сумите за същия
са дължими от тях. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна
енергия от ищеца, които се одобряват от ДКЕР към МС, с които се
регламентират търговските взаимоотношения между ищеца и потребителите
на топлинна енергия. В същите са определени редът и срокът, по които
купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните суми за
топлинна енергия, а именно - 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. В този смисъл, задължението на ответника за заплащане на
дължимите от него суми в посочените ежемесечно получаваните фактури, е
най-късно до края на текущия месец, следващ този на доставка на топлинна
енергия. С изтичането на последния ден от месеца, същият изпада в забава за
изплащането на съответната сума, съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Ответникът е
ползвал доставяната от ищеца топлинна енергия през исковия период, но
задължението не е погасено. Сградата-етажна собственост, в която се намира
имотът на ответника, е сключила договор за извършване на дялово
разпределение на топлинна енергия с „Техем сървисис” ЕООД, гр. София
съгласно закона, като сумите за топлинна енергия за процесния имот са били
начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки от фирмата,
извършвала дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата, поради
което и изготвените изравнителни сметки са на база реален отчет на уредите
за дялово разпределение, в съответствие с действащата нормативна уредба.
В срока по чл. 131 от ГПК ответника К. Г. С., е депозирала отговор на
исковата молба, в който признава предявените искове и представя
доказателства за заплащане на дължимите суми. Счита за ненужно
назначаването на експертизи.
С молба от 21.02.2023 г. ищецът е заявил, че исковите суми са му
платени, като неплатено е единствено юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите
на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:
Ответникът не оспорва твърдението на ищеца, че за процесния период е
2
бил собственик на имот, находящ се в гр. София, общ. Изгрев, ....., аб. № ...,
като наследник на Г. К. В.. За собствеността на имота е представено и
решение на ОС на ЖСК от 22.05.1971 г., влязло в сила. Затова съдът намира
за установено наличието на договорно правоотношение между страните.
Установява се, че на 28.06.2001 г. между ЕС на процесната сграда и
„Техем сървисис” ЕООД, е сключен договор за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда-
етажна собственост в гр. София /на основание Общи условия, одобрени от
ДКЕВР/.
Видно от представените от ответника два броя фискални бонове от
27.01.2023 г. са заплатени суми в размер на 2 000 лв. и 152.62 лв., с посочено
основание – плащане по съдебно дело.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Искът е неоснователен.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест
/чл.154, ал.1 от ГПК/, ищецът е следвало да установи при условията на пълно
главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1/ по иска за
главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения
между страните за доставката на топлинна енергия, обемът на реално
доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2/ по иска за законната
лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е
настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Съдът приема, че в настоящия случай е
било проведено успешно доказване, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР
/писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на
чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
3
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има
данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите
условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране
в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия. Налице са данни за собственост на имота за ответника за процесния
период, както беше посочено по – горе.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ. Топлинното счетоводство на сградата, в която се
намира процесния недвижим имот е осъществявано от „Техем сървисис”
ЕООД.
В контекста на изложеното съдът счита, че по делото е установено по
несъмнен и категоричен начин потребената от ответника топлоенергия в
определено количество и нейните стойности за исковия период. Независимо
от извода за наличие на предпоставките за уважаване на исковете, същите
следва да бъдат отхвърлени, поради плащане в хода на процеса, което съдът
съобразява на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.
С оглед изхода от настоящия спор и доколкото ответникът е заплатил
исковите суми едва в хода на процеса, т.е. станал е причина за завеждане на
делото, претенцията на ищеца за заплащане на разноски, на основание чл.78,
ал. 8 вр. ал. 1 от ГПК ответника следва да бъдат осъден да заплати на ищеца
разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК
........, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ”Ястребец” №23Б,
4
против К. Г. С. ЕГН **********, със съд. адрес гр. София, ул. ....., чрез адв.
...., за заплащане на сумите 1 657.94 лв. - главница, представляваща
стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. до м.
30.04.2021г., сума в размер на 41.18 лв., представляващи главница за дялово
разпределение за периода м.11.2019 г. – м.04.2021 г., сума в размер на 297.60
лв. - лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г.
до 23.11.2022 г., както и сума в размер на 9.33 лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 31.12.2019 г. –
23.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците за периода от
датата на депозиране на исковата молба в съда 14.12.2022 г. до окончателното
погасяване на задълженията чрез плащане, за топлоснабден имот в с адрес:
гр. София, общ. Изгрев, ....., аб. № ..., поради плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА К. Г. С. ЕГН **********, със съд. адрес гр. София, ул. .....,
чрез адв. ...., да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ........,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ......, сума в размер на 100 лв.,
представляващи разноски по делото.
Банкова сметка на „Топлофикация София" ЕАД, по която може да бъде
платено вземането - ........
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5