№ 17922
гр. София, 17.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело №
20241110151547 по описа за 2024 година
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …/ …
17.04.2025 г., гр.София
Софийският районен съд, 165 граждански състав, в закрито заседание, проведено на
17.04.2025г., в следния състав:
Председател: Красимир Сотиров
като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров гр.д. №51547 по описа за
2024г. на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
Образувано е повод на искане на отв. ...., като правоприемник на първоначалния
ответник по гр.д. №34924/2015г. на СРС, 44 състав - .... за изменение в частта за разноските
на постановеното по делото решение. Изложени са съображения, че в полза на ответника
следва да се присъдят разноски за заплатена държавна такса във въззивното производство и
юрисконсултско възнаграждение, като се моли за изменение на прекратителното
определение в частта за разноските.
В законен срок е постъпил отговор по реда на чл.248 от ГПК от ищеца, чрез адв... от
САК, с което се оспорва направеното искане за присъждане на разноски.
Съдът намира направеното искане за изменение на постановеното решение в частта за
разноските за допустимо, като направено от надлежна страна и в предвидения от закона
срок. Направеното искане по чл.248 от ГПК се явява основателно, поради следните
съображения:
1
С разпоредбата на чл.248 от ГПК е предвиден самостоятелен ред за отстраняване на
порочността на съдебно решение в частта му за разноските чрез неговото изменение или
допълване. Страната, която счита съдебното решение за неправилно в частта за разноски
следва да направи искане до постановилия съдебния акт съд за изменение или допълване на
решението. Предметът на производството по чл.248 от ГПК представляват сторените
разноски от страните до приключването на делото пред съотв. инстанция. В разпоредбата на
чл.248 от ГПК са предвидени две хипотези за отстраняване порочността на съдебно решение
в частта му за разноските. В случаите когато съдът не се произнесъл по валидно заявено и
прието искане за разноски се извършва допълване на решението в частта за разноските.
Представянето на списък за разноските не представлява предпоставка за допълване на
решение в частта за разноските. Списъкът на разноските по чл.80 от ГПК представлява
положителна процесуална предпоставка за изменението на решението в частта за
разноските, което е втората хипотеза, предмет на разглеждане по реда на чл.248 от ГПК. В
чл.78, ал.4 от ГПК е предвидено право на ответника на разноски и при прекратяване на
делото. При прекратяване поради недопустимост на иска разноските за производството се
възлагат на ищеца. Разноските по делото се понасят от страната, която с неоснователните си
фактически и/или правни твърдения, респ. незаконосъобразното си поведение, е станала
причина за завеждане на делото. Определението, с което се връща ИМ, по причина, че вече
разгледаният осъдителен иск от СРС, 44 състав, е приет за проц. недопустим и
производството е върнато за ново разглеждане на иск по чл.439 от ГПК, който ищецът
изрично посочва, че не поддържа, поради което ИМ е върната като проц. недопустима, е
окончателен съд. акт за спора, на осн. чл.404, т.1 от ГПК. Указанията на въззивния съд, с
които е обезсилено първоинстанционно решение са задължителни за първата инстанция, на
която делото е върнато и е проц. невъзможно да се разгледа същият иск, решението , по
който вече е обезсилено от СГС. Затова следва да се присъдят разноски за проведеното
въззивно производство в полза на отв. банка, по аналогия на чл.270, ал.1, изр.I с чл.303, ал.1,
т.4 от ГПК, съгласно т.4 от ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС. ВКС приема, че когато
основателността на молбата за отмяна води до ново разглеждане на спора съдът по същество
присъжда разноски с окончателния съд. акт. Поради това по аналогия с т.4 на горното ТР
следва да се присъдят разноски в полза на отв. страна за заплатена държ. такса от 108,63 лв.
за въззивно обжалване и юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство,
определено в мин. размер от 100 лв. по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗЗП, вр.
чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, приета с ПМС №4/06.01.2006г. В
производството по гр.д. №34924/2015г. на СРС, 44 състав ответник е .... и юрисконсулт на ....
не е взел участие, като .... е конституирана като ответник едва във въззивното производство
на мястото на първоначалния ответник, поради което не следва да се присъждат разноски в
полза на отв. банка за юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция пред СРС, 44
състав. В настоящото производство отв. банка не е била проц. ангажирана.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА Определение №49004/02.12.2024г. по гр.д. №51547 по описа за 2024г. на
СРС, 165 граждански състав, в частта за разноските, като:
ОСЪЖДА Д. Х. П., ЕГН: **********, , на осн. чл.78, ал.4 от ГПК, да заплати на „.....“
ЕАД, ЕИК:...., със седалище и адрес на управление: гр..... представлявано от ......- Изп.
директори, сума в размер общо на 208,63 /двеста и осем лева и шестдесет и три стотинки/
лв., представляваща съдебно- деловодни разноски.
Определението подлежи на обжалване пред СГС с частна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Да се връчат преписи на страните, чрез проц. им представители.
2
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3