Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Варна, __.10.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на осми октомври през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при участието
на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Г. Илиева
гр.д. № 5589 по описа за 2019 г.:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове
от “В.К.В.” ООД, ЕИК ***, гр. Варна срещу П.Б. за приемане за установена
дължимостта на сумата от 462, 97 лв., претендирана като цена на ползвани и
незаплатени В и К услуги за обект, находящ се в гр. Варна, ***за периода от
30.05.2013г. до 25.07.2018г., във връзка с която са издадени 26 броя фактури,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК
– 06.11.2018г. до окончателното изплащане на задължението и обезщетение за
забава в размер на 99, 96 лв. за периода от 26.07.2013г. до 01.11.2018г. по
издадени 26 броя фактури, за които суми е издадена заповед № 8377/07.11.2018г. по ч.гр.д. №
16816/2018г. на ВРС, по реда на чл. 422 ГПК.
Ищецът твърди, че е изправна по облигационното
отношение страна, като в качеството си на В и К оператор е доставил на
ответника П.Б. водоснабдителни и канализационни
услуги за обект, находящ се в гр. Варна, ***за периода от 30.05.2013г. до
25.07.2018г., които потребителят не е заплатил, съгласно чл. 6, т. 2 от Общите
условия за предоставянето на В и К услуги на потребителите от В и К оператор.
Правният интерес от предявяване на установителния
иск, ищецът обосновава с хипотезата на чл. 415, ал. 4 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответникът П.Б. не е депозирал писмен отговор в
срока по чл. 131 ГПК, изтекъл на 16.07.2019г.
В ОСЗ,
редовно призован, не се явява и не се представлява.
За
да се произнесе по спора съдът съобрази следното:
Исковете по
реда на чл. 422 ГПК са процесуално допустими, предявени в преклузивния
срок след издаване на заповед № 8377/07.11.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 16816/2018г. на Районен
съд – Варна, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ангажираните
писмени доказателства сочат, че ответникът П.Б. е абонат на “В.К.В.” ООД, като за периода от 26.06.2013г. до 24.10.2018г. до собствения обект, находящ се в гр. Варна, ***, са доставени В и К услуги, чрез сертифицирано
средство за търговско измерване на обща стойност 462, 97 лв., обективирани в 26 броя
фактури, които не са заплатени.
Неизпълнението на задължението за заплащане на водоснабдителни и
канализационни услуги, съгласно чл.
6, т. 2 от Общите условия за предоставянето на В и К услуги на потребителите от
В и К оператор има за последица изпадане в забава на абоната, считано от деня
следваща падежа на всяка сума по всяка фактура до 01.11.2018г., чиито размер
възлиза на 99, 96 лв.
Съдът като
взе предвид, че с връчените на ответника съобщение за връчване на препис от
исковата молба и подаване на писмен отговор (чл.131 ГПК) – приложение № 7 и
призовка за страна за открито съдебно заседание (чл.142 ГПК) – приложение №1,
са му указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването му в съдебно заседание, както и че исковете са вероятно основателни
с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства, намира, че следва да бъде поставено неприсъствено решение, като
предявените искове бъдат уважени в претендираните размери.
При този
изход на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото
съдебно – деловодни разноски, чиито размер за настоящото производство възлиза
на 175 лв., а за производството по ч.гр.д. № 16816/2018г. на ВРС сумата от 66,
52 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от
гореизложените съображения и на основание чл. 238, ал.1 и чл. 239 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че П.А.Б., ЕГН **********,***
ДЪЛЖИ на “В.К.В.” ООД, ЕИК ***, гр.
Варна сумата от 462, 97 лв. /четиристотин
шестдесет и два лева и деветдесет и седем ст./, представляваща цена на ползвани
и незаплатени В и К услуги за обект, находящ се в гр. Варна, ***за периода от
30.05.2013г. до 25.07.2018г., във връзка с която са издадени 26 броя фактури,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК
– 06.11.2018г. до окончателното изплащане на задължението и обезщетение за
забава в размер на 99, 96 лв.
/деветдесет и девет лева и деветдесет и шест ст./ за периода от
26.07.2013г. до 01.11.2018г. по издадени 26 броя фактури, за които суми е издадена заповед №
8377/07.11.2018г. по ч.гр.д. № 16816/2018г. на ВРС по предявените искове по
реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА П.А.Б., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на “В.К.В.” ООД, ЕИК ***, гр. Варна сумата от сумата от 241, 52 лв. /двеста четиридесет и един лева
и петдесет и две ст./, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни
разноски, от които 175 лв. за настоящото производство, а за производството по
ч.гр.д. № 16816/2018г. на ВРС сумата от 66, 52 лв., на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК.
НЕПРИСЪСТВЕНОТО РЕШЕНИЕ не подлежи
на обжалване на основание чл.239, ал.4 ГПК.
На страните
да се връчат преписи от решението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: