Решение по дело №47/2020 на Административен съд - Ловеч

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

град Ловеч, 04.03.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА

                                                                        МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ

 

при секретаря Татяна Тотева и в присъствието на прокурора Кирил Петров, като разгледа докладваното от съдия Христова к.а.н.д. № 47/2020г. по описа на Административен съд Ловеч, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение № 122 от 27.12.2019г., постановено по а.н.д. № 133/2019г., Луковитски районен съд е потвърдил като законосъобразно Наказателно постановление (НП) № 19-0297-000122/10.04.2019г. на Началника на РУ Луковит към ОДМВР Ловеч, с което на Г.Б.Ц. с ЕГН ********** и адрес ***, е наложено на основание чл.174, ал.3 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) административно наказание – глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за извършено нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.

Така постановеното решение е обжалвано в законния срок с касационна жалба от надлежно легитимирано лице – Г.Б.Ц., страна по а.н.д. № 133/2019г. по описа на Луковитски РС, чрез пълномощника си адв. Р.М. - ЛАК.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно и постановено при неизяснена фактическа обстановка. Оспорва се приетото от съда, че жалбоподателят е управлявал автомобила и съответно че е имал качеството водач, за което се излагат подробни аргументи. Моли се да се отмени първоинстанционното решение и наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, представлява се от упълномощен адвокат, който поддържа касационната жалба. Подробни съображения по съществото на спора излага в представени писмени бележки.

Ответната страна, редовно призована, в съдебно заседание не се представлява и не ангажира становище.

Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд Ловеч, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима.

Съгласно чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна. Аргументите за това са следните:

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, първоинстанционният съд приел за установено, че на 23.03.2019г. около 18.30 ч. в гр. Луковит, ул. „Завоя на Черна” с посока на движение от гр. Червен бряг към центъра, жалбоподателят Г.Б.Ц., управлявайки лек автомобил „Рено Клио“ с рег.№ ******, собственост на Б.Ц., поради несъобразена скорост загубил контрол върху управлявания от него автомобил, излязъл от пътното платно и блъснал последователно два паркирани на тротоара автомобила. Свидетел подал сигнал на телефон 112 за произшествието, което впоследствие било посетено от полицейски екип.

Двамата полицейски служители, пристигайки на местопроизшествието, възприели пряко уврежданията по трите автомобила. На място имало струпани граждани, които посочили като водач на л.а. „Рено Клио“ жалбоподателя. Двама от присъстващите, които посочили водача, били разпитаните от съда свидетели Д.Д. (подал и сигнала на 112) и В.Д. – живуща в дома, до който настъпило произшествието. Г.Ц. и присъстващата на място свидетелка Б.Г. оспорвали това и твърдели, че последната е била водач на автомобила, а Ц. бил пътник, защото бил употребил алкохол.

Полицейските служители съставили Протокол за ПТП №1688381, в който освен данни за участниците, описали видимите материални щети по автомобилите, начертали схема на ПТП, вписали и причините и условията за ПТП – „При движение с несъобразена скорост участник 1 удря паркирания участник 2, като реализира ПТП с материални щети, след което удря участник 3“. Протоколът за ПТП бил подписан от жалбоподателя Г.Ц., в качеството му на водач на л.а. „участник №1“, както и от свидетелите Д.Д. и В.Д.а.

Единият от полицейските служители поискал да изпробва на място жалбоподателя за употреба на алкохол с техническо средство, но той отказал, оспорвайки, че е управлявал автомобила. Полицейският служител разпоредил на жалбоподателя, на неговата близка Б.Г., за която твърдели, че е била водач, и на двамата свидетели – Д. и Д., да отидат в сградата на РУ Луковит за съставяне на актове и даване на писмени обяснения. Оспорването на това кой е управлявал автомобила, мотивирало полицаите в сградата на управлението да поискат писмени обяснения по случая от свидетелите. Св. Д.Д. саморъчно записал „На 23.03.2019г. около 06.30 ч. бях пред нас с колата си и си говорех с приятел. След което на около 500 метра се чуха спирачки и спря внезапно пред наш съсед посочения автомобил, който удари двете коли паркирани пред нас по-късно. В момента преди катастрофата шофьорът беше висок мъж с гола глава. След което аз тръгнах към центъра и получих позвъняване, че се претърпяло ПТП“. Св. В.Д. в саморъчните обяснения в РУ записала „На улицата бях на 5 или 6 метра от колите, двете които бяха блъснати. Колите бяха паркирани на тротоара. Зад мен профуча кола, която удари и двете паркирани коли. От шофьорското място слезе висок мъж. Аз се уплаших и затичах вътре да извикам мъжа си.“

В сградата на РУ Луковит полицейските служители отново поискали да изпробват Ц. за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер Алкотест, но последният повторно отказал с мотива, че той не е управлявал автомобила. С техническото средство била изпробвана Б.Г., за която се твърдяло, че е била водач, като пробата била отрицателна. Въз основа на заявеното от свидетелите-очевидци пред полицейския служител, потвърдено в писмените им обяснения и преките възприятия от щетите по автомобилите, срещу Ц. на 23.03.2019г. бил съставен процесния акт за установяване на административно нарушение №140, бл. 983737, в който актосъставителят посочил, че Г.Б.Ц. на 23.03.2019г. около 18.30 часа в гр. Луковит, ул. „Завоя на Черна“ срещу дом №22 управлява лек автомобил „Рено Клио“ с рег.№ ******, собственост на Б.Ц., като водачът отказва да бъде изпробван с алкотест Дрегер за употреба на алкохол. Издаден талон за изследване №0042264, с което нарушил чл.174, ал.3 от ЗДвП. Актът бил подписан от нарушителя с възражение, че не е управлявал автомобила, и му бил връчен екземпляр. На лицето бил издаден и Талон за изследване №0042264, който Ц. отказал да получи и това било удостоверено с подписа на полицейския служител. Въз основа на цитирания АУАН било издадено обжалваното НП.

При така установеното от фактическа страна, районният съд приел, че от формална страна АУАН и издаденото въз основа на него НП са законосъобразни, като съставени от компетентни лица в законоустановените срокове и притежаващи изискуемите по ЗАНН реквизити, при спазване на процесуалните правила и при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Приел също, че е безспорно доказано вмененото на жалбоподателя административно нарушение по ЗДвП, неговия автор и вината му, базирайки се на дадените от свидетелите показания пред контролните органи и на попълнените от тях непосредствено след произшествието обяснения. Решаващият състав обсъдил възраженията на жалбоподателя и ги приел за неоснователни, като се обосновал защо не кредитира част от свидетелските показания, дадени в о.с.з. С горните мотиви районният съд потвърдил обжалваното пред него НП.

Настоящият състав намира посочените касационни основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а решението – предмет на проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон.

При постановяване на съдебното решение съдът е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело. В решението противно на изложеното в касационната жалба са обсъдени всички събрани доказателства, подробно е анализирана фактическата обстановка и на база на горното съдът е направил своите решаващи изводи по отношение на фактите и на правото. Поради изложеното не се установяват допуснати от решаващия състав съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Решението е постановено при правилно прилагане на материалния закон.

Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, която едновременно съдържа правило за поведение и санкция за неговото нарушаване, предвижда наказание лишаване от право на управление на моторно превозно средство за срок от две години и глоба 2000 лв. за водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му.

В случая не е спорно, че Г.Б.Ц. е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за наличието на алкохол в единица издишан въздух, както и че е отказал да получи талон за медицинско изследване на кръвта и не се е подложил на такова. С това си деяние касаторът е нарушил нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП и основателно е бил санкциониран за противоправното си поведение.

При преценка законосъобразността на наказателното постановление, касационният състав намира решението на РС Луковит за постановено при правилно прилагане на относимите разпоредби на Закона за движение по пътищата. Административнонаказателното производство е протекло в съответствие с процесуалните правила, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд (включително авторството на нарушението), като при тяхната съвкупна преценка мотивирано е изведен правният извод за законосъобразност на наказателното постановление по отношение ангажиране отговорността на водача за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Фактическите констатации и правните изводи за доказаност на нарушението, неговия извършител и вината му, формирани от районния съд в тази насока, се споделят от настоящата инстанция, поради което не е необходимо и тяхното повтаряне.

Настоящата инстанция споделя и изводите на въззивния съд относно качеството „водач” на касатора, в каквато насока са основните възражения в касационната жалба. В писмените обяснения на свидетелите Данчев и Димитрова недвусмислено е посочено, че автомобилът по време на произшествието е бил управляван от мъж, и то именно от касатора. Тези обяснения са дадени непосредствено след настъпването на ПТП пред полицейските органи, базирайки се на лични възприятия, поради което правилно районният съд е кредитирал достоверността им. В съдебното заседание, проведено почти три месеца след датата на ПТП, двамата свидетели не са били така категорични, че Ц. е управлявал автомобила, но не са посочили друго лице, което да са видели да го управлява, и правилно решаващият състав не ги е кредитирал. За да направи изводите си, РС се е мотивирал и с разпечатката от тел. 112, където обадилият се свидетел също е посочил, че мъж е управлявал процесното МПС при настъпването на ПТП.

С оглед на изложеното, съдът намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд Луковит за валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. последно от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Ловешки административен съд, втори касационен състав 

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 122 от 27.12.2019г., постановено по а.н.д. №133/2019г. по описа на Луковитски районен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                                 2.