№ 435
гр. Велико Търново, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, II СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛ Й.ОВ
при участието на секретаря ВАНЯ ИВ. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ Й.ОВ Административно
наказателно дело № 20214110201450 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на *** от гр. Павликени, представляван по пълномощие от
адв. *** от ВТАК, против Наказателно постановление № 21-1275-001370 от 11.08.2021 г. на
Началника на Сектор ПП при ОДМВР гр. Вeлико Търново, с което за нарушение чл. 104б, т.
2 от ЗДвП и на основание чл. 175а, ал. 1 пр. 3 от с.з. са му наложени административни
наказания глоба в размер на 3 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца. Претендира се неговата отмяна с оплаквания за незаконосъобразност.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не взема
становище по жалбата.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди НП
като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
С Акт за установяване на административно нарушение Серия GA № 455207 от
22.07.2021 год., инициирал настоящото административнонаказателно производство,
служители на Сектор ПП при ОДМВР гр. Велико Търново констатирали нарушение на
разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, извършено от жалбоподателя и изразяващо се в това,
1
че на посочената в акта дата – 22.07.2021 г., в 03:55 часа, в гр. Велико Търново, на
кръстовището на ул. Христо Ботев и пл. Майка България, в посока към ул. България,
управлявал собствения си лек автомобил „Мерцедес Е220 ЦДИ", цвят сив, с регистрационен
номер MADI 1004 /Германия/, като използвал пътищата отворени за обществено ползване за
други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари -
навлязъл в зоната на кръстовището със странична дясна част на управляваното от него
МПС, преминавайки от своята в съседна пътна лента, създавайки предпоставка за ПТП с
другите участници в движението, като това било съпроводено със свистене на гуми и
форсиране на двигателя на автомобила.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен на място, в
присъствието на жалбоподателя, връчен му е надлежно и е подписан от него без
възражения. Последвали са писмени такива, които са разгледани, но не са вземати предвид
при решаване на преписката.
Въз основа на АУАН е последвало и издаването на обжалваното наказателно
постановление, в което наказващият орган е възпроизвел описаната в акта фактическа
обстановка, подвел е нарушението под санкционната разпоредба на чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от
ЗДвП, налагайки на жалбоподателя административни наказания глоба в размер на 3 000 лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
Към преписката са приложени доказателства за компетентността на контролния и
административно наказващ органи да издават съответно АУАН и НП по ЗДвП.
От показанията на полицейските служители П. и Г. става ясно, че те са преки
очевидци на процесните събития и непосредствено са възприели съставомерните признаци
на самото нарушение. Свидетелите са категорични в оценките си, че не става въпрос за
случайно поднасяне на автомобила, а за умишлени маневри, извършени при сух асфалт, чрез
подаване на повече от необходимото газ, при което управляваният от жалбоподателя
автомобил влязъл с вратите напред в зоната кръстовището, след което продължил
нееднократно да усуква задницата на ляво и дясно. Според свидетелите е имало поне
няколко умишлени занасяния на автомобила на ляво и на дясно, съпроводено със силно
форсиране на двигателя и свистене на гуми. При разговор със жалбоподателя, последният
завил, че в Германия редовно управлявал така и никой не му правел проблеми.
Показанията на тези свидетели - очевидци са последователни, взаимно допълващи се,
непротиворечиви и логични, досежно главните факти, подлежащи на установяване в
настоящото производство. В тази връзка съдът ги кредитира безрезервно.
Горната фактическа обстановка съдът изведе след анализ на приобщените по делото
гласни и писмени доказателства.
С оглед на установено се налагат следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в
законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е
неоснователна.
2
В хода на административно наказателното производство, чийто заключителен акт е
ревизираното НП, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които
да водят до отмяна на това основание. От процесуална гледна точка АУАН и издаденото въз
основа на него НП са законосъобразни, издадени са от компетентни лица, в
законоустановените срокове и притежаващи необходимите реквизити – чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН, поради което съдът не възприема оплакванията на жалбоподателя в тази насока.
Видно от установеното по делото и в АУАН, и в НП, са описани обстоятелствата при които
е извършено нарушението – място, време, както и съставомерните признаци на самото
нарушение, представени са и доказателствата, подкрепящи административното обвинение.
С оглед на приетата за установена фактическа обстановка следва правният извод, че с
деянието си жалбоподателят e нарушил забраната по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, осъществявайки
състава на административното нарушение по чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП.
С нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП /нов ДВ бр. 101/2016 г., в сила от 21.01.2017 г./,
законодателят въвежда забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за
обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари. От съдържанието на НП е видно, че жалбоподателят е
санкциониран именно за това, че използва пътищата, отворени за обществено ползване не
по предназначение, като точно и ясно са описани извършените от него действия – умишлено
поднасяне на задната част на управляваното от него МПС, чрез подаване на газ.
Умишленото и съзнателно опасно шофиране, посредством занасяне на автомобила в зоната
на кръстовище, форсирайки двигателя, превъртайки задните колела на автомобила, в
никакъв случай не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с
основната цел на пътищата - за превоз на хора и товари. Подобно умишлено поведение по
оживени улици в градовете застрашава живота и здравето на останалите участници в
движението, а също така и на случайно преминаващи пешеходци, поради което се
характеризира с висока степен на обществена опасност. Точно такава е била и целта на
законодателя въвеждайки нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП в началото на 2017 година
/откогато съществува този текст/, обосновавайки я с драстичното увеличаване на подобни
случаи в цялата страна.
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че
жалбоподателят е извършил вмененото му във вина нарушение, поради което правилно и
законосъобразно е ангажирана неговата административно наказателна отговорност по чл.
175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП. Съобразно тази разпоредба за водач, който използва пътища,
отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари, се налагат наказания лишаване от право да
управлява МПС за срок 12 месеца и глоба 3 000 лева.
При определяне на административните наказания следва да се имат предвид целите
на административното наказание, определени в чл. 12 от ЗАН, както и изискванията на чл.
27 от ЗАНН – да се отчетат тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото
извършване и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на
3
нарушителя, а също така и обществената опасност на съответния вид административни
нарушени. В настоящият случай, съдът счита, че така наложените административни
наказания глоба в размер на 3 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца
са определени по вид и размер на установеното в нормата на чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП.
Същите са от категорията на абсолютно определените и не подлежат на индивидуализация,
поради което се явяват законосъобразни.
Нарушението не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като е налице законова забрана за това – чл. 189з от
ЗДвП.
Като окончателен се налага изводът, че обжалваното наказателно постановление е
правилно и законосъобразно, и като такова следва да се потвърди изцяло.
С оглед изхода на делото, своевременно направеното искане и на основание чл. 63д,
ал. 4 от ЗАНН, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна
направените по делото разноски за процесуално представителство в размер на 80.00 лева,
съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на осн. чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1275-001370 от 11.08.2021 г. на
Началника на Сектор ПП при ОДМВР гр. Вeлико Търново, с което на жалбоподателя ***, с
ЕГН **********, от гр. Павликени, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП са наложени
административни наказания глоба в размер на 3 000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 12 месеца, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА *** да заплати на ОДМВР гр. Велико Търново направените по делото
разноски за процесуално представителство в размер на 80.00 лева
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните,
пред Административен съд – гр. Велико Търново.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4