Решение по дело №49/2019 на Административен съд - Търговище

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 януари 2020 г. (в сила от 11 февруари 2020 г.)
Съдия: Албена Стефанова Стефанова
Дело: 20197250700049
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 6 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

4                             16.01.2020 г.                 град Търговище

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд гр.Търговище,                   

на седемнадесети декември      две хиляди и деветнадесета година ,

в публично съдебно заседание, в следния  състав:

                    

                                                                Председател -  Албена Стефанова

 

Секретар- Янка Ганчева,

като разгледа докладваното от председателя административно дело № 49 по описа за 2019 г. на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава десета, Раздел І от АПК.

Образувано е по жалба на Ю.Ю.Е., ЕГН-********** *** с посочен по делото съдебен адрес:*** против  Уведомително писмо /УП/ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие” от ПРСР 2014-2020 за кампания 2016г. с изх.№ 02-250-6500/3295 от 12.11.2018г., издадено от Заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” гр.София -П. Сл., определен  като предмет на обжалване с Определение №12731/30.09.2019г. на ВАС по адм.д.№10426/2019г.

Жалбата на Ю.Ю.Е.  против гореописаното УП  е била подадена от Д. Ст. П.-юрисконсулт при СБПБ, съгласно приложеното по преписката пълномощно/стр.88/ до Върховния административен съд /ВАС/. С Определение на ВАС по адм.д.1922/2019г. жалбата е препратена по компетентност на Административен съд-Търговище, съгласно изм. и доп. в АПК в ДВ, бр.77/18.09.2018г., по аргумент от пар.149, ал.1 от ПЗР на ЗИДАПК.

С жалбата се иска оспореният акт да бъде прогласен за нищожен, алтернативно отменен като незаконосъобразен и преписката да се изпрати на компетентния административен орган за произнасяне по същество. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по оспорването – Заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие” гр.София – П. Сл. в съдебно заседание не се явява лично. Представлява се от ст.юрисконсулт Т. Ст., която изразява становище за неоснователност на жалбата. Навежда надвишаване на минималния период за преход на заявяване за подпомагане на пчелни семейства, съгласно Регламент №834/2007г. и Регламент №889/2008г.

 

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Във връзка с подадено заявление за подпомагане УИН:25/260516/96808/10.05.2016, на 12.11.2018г. от Заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”-София е издадено Уведомително писмо /УП/ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие” от ПРСР 2014-2020 за кампания 2016г. с изх.№ 02-250-6500/3295/12.11.2018г. С посоченото УП на Ю.Ю.Е. по направление „Биологично пчеларство” е намалено финансовото подпомагане в размер на 17113.25 лв., поради неспазване на базови изисквания.

В Таблицата към УП /стр.2-5/ в колона 7 като фактическо основание за издаване на оспорения акт е отразено- „неспазване на базови изисквания“, а като правно основание е посочен Раздел V „Намаления при неспазване на базови изисквания по управление на направленията по мярка 11 „Биологично земеделие” от ПРСР 2014-2020г. б „б“ Направление „Биологично пчеларство“ от Методиката за намаляване и отказване на плащания по мярка 11 „Биологично земеделие” от ПРСР 2014-2020г, утвърдена със Заповед № РД 09-144/23.02.2017г. на МЗХ.

   Уведомителното писмо е съобщено на Е. на 06.12.2018г., съгласно приложената по делото обратна разписка/стр.44 от преписката/ и обжалвано от същия по административен ред пред Министъра на земеделието, храните и горите с Възражение с вх.№ 02-250-6500/3295 постъпило на 19.12.2018г. съгласно приложения по преписката списък на постъпили възражения /стр.28 от преписката/.Решаващият орган е следвало да се произнесе до 02.01.2019г. Същият не се е произнесъл по възражението на Ю.Ю.Е..  Жалбата на Ю.Ю.Е. до ВАС срещу сочения в нея-мълчалив отказ на Министъра на земеделието, храните и горите на Република България е подадена на 21.01.2019г., след изтичане на законния  срок по чл.149, ал.1 от АПК, в който Уведомителното писмо е подлежало на оспорване по съдебен ред относно неговата законосъобразност.

От приложената по делото Заповед №03-РД/715 от 27.06.2017г., издадена на основание чл.20а, ал.1, ал.2 и ал.4 от Закона за подпомагане на земеделските производители, чл.11, ал.2 от Устройствения правилник на ДФЗ и Решение на УС на ДФЗ по т.6.2. от Протокол № 114 от 15.06.2017г., Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” гр.София е делегирал правомощия на П. Д. Сл. – заместник изпълнителен директор на ДФЗ, да издава и подписва всички уведомителни писма и за мярка 11 „Биологично земеделие”.

Така установената фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото  писмени доказателства.

 При така установеното, съдът намира жалбата за допустима само по отношение на съдебен контрол за нищожност.

По отношение на съдебния контрол за незаконосъобразност  жалбата се явява просрочена.

В конкретният случай обжалването по административен ред не е задължителна процесуална предпоставка за обжалване на УП по съдебен ред.

УП е съобщено на Е. на 06.12.2018г. Жалбата на Ю.Ю.Е. до ВАС срещу оспорения акт е подадена на 21.01.2019г., което е един месец след изтичане на законния  срок по чл.149, ал.1 от АПК за обжалване конкретно на УП по съдебен ред.

На основание изложеното съдът извършва контрол на оспореното УП само по отношение на нищожност като намира следното:

Съгласно чл.20а от ЗПЗП изпълнителният директор организира, ръководи дейността и представлява Разплащателната агенция, която по дефиницията на §1, т.13 от ДР на ЗПЗП е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове по правилата на законодателството на Европейския съюз. В чл.20а, ал.4 от ЗПЗП е предвидена възможността Изпълнителният директор на фонда да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на ЕС или от националното законодателство, включително вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. От приложените по делото доказателства е видно, че Изпълнителният директор на ДФЗ със своя заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017г.  е делегирал на зам.изпълнителния директор -П. Д. Сл. да издава и подписва уведомителни писма от вида на процесното.

С оглед на изложеното съдът намира оспореното УП за издадено от материално компетентно лице, при регламентирана в закона възможност за делегиране на правомощия и при надлежно оправомощаване.

Оспореният акт е издаден в писмена форма, съдържа разпоредителна част и е подписан от издателя.

В оспореното УП са изложени фактически основания за неговото издаване, а именно „неспазване на базови изисквания“, както и правни основания, а именно - Раздел V „Намаления при неспазване на базови изисквания по управление на направленията по мярка 11 „Биологично земеделие” от ПРСР 2014-2020г. б „б“ Направление „Биологично пчеларство“ от Методиката за намаляване и отказване на плащания по мярка 11 „Биологично земеделие” от ПРСР 2014-2020г, утвърдена със Заповед № РД 09-144/23.02.2017г. на МЗХ.

Така изложените в жалбата доводи, обосновават незаконосъобразност на оспорения акт, но не и неговата  нищожност. Съдът намира, че УП не страда от толкова тежък порок, който да води до неговата нищожност.

По изложените съображения съдът намира жалбата на Ю.Ю.Е. против УП за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие” от ПРСР 2014-2020 за кампания 2016г. с изх.№ 02-250-6500/3295 от 12.11.2018г., издадено от Заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” гр.София -П. Сл. за неоснователна и следва като такава да бъде отхвърлена.

При този  изход на правния спор на основание чл. 143, ал. 4 от АПК на ответника по оспорването следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за юрконсултско  възнаграждение в размер на 100 лв., съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП във и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 4 от АПК, съдът

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ю.Ю.Е., ЕГН-********** *** с посочен по делото съдебен адрес:*** против  Уведомително писмо /УП/ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие” от ПРСР 2014-2020 за кампания 2016г. с изх.№ 02-250-6500/3295 от 12.11.2018г., издадено от Заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” гр.София -П. Сл., определен  като предмет на обжалване с Определение №12731/30.09.2019г. на ВАС по адм.д.№10426/2019г.

 

ОСЪЖДА Ю.Ю.Е., ЕГН-********** *** да заплати на Държавен фонд „Земеделие” гр.София разноски  по делото в размер на 100 /сто/ лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от неговото получаване.

 

   Препис от решението да се изпрати на страните.

 

                                                 Председател: