Р Е Ш Е Н И Е № 1689
гр. Пловдив, 24.04.2013
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХХ гр. състав, в публично
съдебно заседание на 11.04.2013 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПОЛИНА БЕШКОВА
при
секретаря Диана Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 20333 по описа на съда за 2012г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск по
чл. 213 КЗ от ЗК „Лев инс” АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление:
град София, бул. „Цар Борис Трети” № 41, представлявано от изпълнителния директор С. С.,
чрез пълномощника си Адвокатско дружество „Вълков, Урдев и партньори”, против Н.Х.Т.,
ЕГН: **********,***, с искане за осъждане на ответника да заплати сумата от 269
лева, представляваща изплатено обезщетение въз основа на застраховка „Каско” за
причинени имуществени вреди на лек автомобил „Т. К.”, рег. № ******, в
резултат на настъпило ПТП на 01.06.2009 г. в град Пловдив, на ул. „Зефир” и ул.
„Ралица”, поради неосигурена маневра на заден ход от ответника като водач на
лек автомобил „***” ******, рег. № ******, който към датата на събитието нямал
задължителната застраховка „гражданска отговорност”, ведно със законната лихва
върху сумата от датата на подаване на исковата молба- 03.12.2012 г. до
изплащане на вземането.
В исковата
молба е посочено, че на 01.06.2009 г. в град Пловдив, на ул. „Зефир” и ул.
„Ралица”, настъпило ПТП, в което участие взел ответникът като водач на лек
автомобил „***” ****, рег. № *****, собственост на Т. М. и лек автомобил „Т. К.”,
рег. № *****,
собственост на Г. К.. Бил съставен и протокол за ПТП № 1260427/ 01.06.2009 г., видно от който
ответникът поради неосигурена маневра на заден ход станал причина за виновното
увреждане на другия автомобил. За деянието на ответника бил съставен АУАН № Б 040395, като
водачът не представил валидна застраховка „ГО” към датата на събитието. На
лекия автомобил „Т. К.” били увредени следните части и системи- калник преден
ляв, облицовка предна броня, мигач ляв калник, които били описани в опис на
щетите. Този автомобил имал застраховка „Каско” при ищеца с полица № 1209002S/ 08-024731, като
във връзка със събитието при застрахователя била образувана преписка по щета №
1202-1261-09-427062, по която на увредения собственик на автомобила била
заплатена като обезщетение сумата от 269 лева. В протокола за ПТП било
посочено, че ответникът не бил застрахован по застраховка „ГО”, а след проверка
в информационните масиви на Гаранционния фонд това обстоятелство било
потвърдено. До делинквента била изпратена и покана за доброволно плащане на
изплатената сума като застрахователно обезщетение, но същото до момента не било
възстановено. В тази връзка се моли за осъждането му на съответната сума.
Претендират се и разноските по делото.
В срока по чл.
131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения
иск, както по основание, така и по размер, но без да излага никакви конкретни
обстоятелства, на база на които счита твърденията в исковата молба за
недоказани.
Колкото до
впоследствие депозираната от пълномощника му молба на л. 37 от делото, в която
се оспорва истинността на протокола за ПТП и се правят доказателствени искания
в тази връзка, съдът с протоколно определение от 11.04.2013г е коментирал факта
на настъпилата преклузия по отношение на несвоевременно заявените оспорвания.
Съдът, въз
основа на доказателствата и фактите, които се установяват с тях, намира следното:
Съгласно чл. 213, ал. 1 КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Правото на
застрахователя да иска от третото лице, причинило вреди на застрахованата вещ,
изплатеното на застрахованото лице обезщетение, е регресно. В случая,
предявеният регресен иск се основава на фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:
противоправно поведение на ответника, вреди по вид и стойност, причинна връзка
между двете и вина. На общо основание следва да се установи и наличието на валидно
застрахователно правоотношение между пострадалия и застрахователя и заплащането
на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя в полза на
пострадалия в изпълнение на задълженията му по застрахователното
правоотношение.
Спор около застрахователното правоотношение и изпълнението по него няма. В
тази връзка са представените застрахователна полица /л. 6/, удостоверяваща
възникването на правоотношението и действието му към датата на произшествието и
РКО от 03.07.2009г /л. 7/, удостоверяващ плащането на сумата лично на
собственика на увредения автомобил.
В срока по чл. 131 ГПК не
е оспорена и доказателствената сила на протокола за ПТП.
В тази връзка следва да се посочи, че протоколът, макар и официален свидетелстващ документ, не се
ползва с обвързваща доказателствена сила относно отразения в него механизъм
на злополуката и поведението на участниците в нея, тъй като тези
факти не са се осъществили пред актосъставителя – той ги възпроизвежда в
протокола въз основа на направени пред него изявления на участници и очевидци.
Органите на МВР не разполагат с удостоверителна компетентност относно
обстоятелствата на произшествието /конкретния механизъм на настъпване на ПТП/,
тъй като съгласно чл. 123 и чл. 125 ЗДП посещението на службите за контрол на
местопроизшествието е последващо. Всъщност, протоколът за ПТП се полза с
обвързваща доказателствена сила само относно посоченото от длъжностното лице
разположение на участвалите в произшествието превозни средства след
настъпването му, както
и по отношение на констатираните видими щети по автомобилите, тъй като тези факти са обект на пряка констатация
от страна на актосъставителя при посещение на мястото на инцидента. Съгласно
чл. 125 ЗДП службите за контрол на МВР посещават задължително мястото на пътно
– транспортното произшествие само в изчерпателно изброените случаи и по -
специално, когато произшествието е само с един участник – когато превозното
средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход. Разбира се, на общо
основание протоколът има обвързваща сила и относно посочените в него място и
дата на издаване и относно факта, че издателят е действал в посоченото
длъжностно качество. В случая, протоколът за ПТП относно механизма на
настъпване на инцидента и причинно следствената връзка между него и щетите
възпроизвежда твърдения на страната за благоприятни за нея факти, които сами по
себе си подлежат на доказване /с всички допустими по ГПК доказателствени
средства, вкл. и
свидетелски показания/. Разбира се, на общо основание
протоколът има обвързваща сила и относно посочените в него място и дата на
издаване и относно факта, че издателят е действал в посоченото длъжностно
качество.
За
всички останали обстоятелства и преди всичко за механизма на настъпване на
инцидента и причинно следствената връзка между него и щетите е необходимо
ищецът, който носи доказателствената тежест за това, да проведе пълно и главно
доказване, което да създаде у съда сигурно убеждение в настъпването на
твърдените факти.
В
случая обаче е от значение обстоятелството, че протоколът за ПТП е подписан от
участниците в него, в т.ч. и от ответника, т.е. с него се възпроизвеждат
твърдения на страната за неизгодни за нея факти. Доколкото документът е
подписан от страната без възражения,
той има материална доказателствена сила и по отношение механизма на настъпване
на инцидента и причинно следствената връзка между него и щетите, тъй като така
отразява неблагоприятни за страната обстоятелства, /въпреки че в тази част
самият протокол е частен свидетелстващ документ/. Поради това свидетелски
показания за оборване признатия от ответника механизъм на произшествието са на
основание чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК недопустими /без съгласие на другата
страна/.
С оглед на това
съдът намира за безспорно установен механизмът на деянието по начина, описан в
протокола и участието на ответника в него, който с подписа си извънсъдебно
признава, че се е движел на заден ход, без да се убеди, че пътят зад него е
свободен и така е ударил спрения зад него автомобил, причинявайки му щети.
С това си
поведение ответникът е нарушил чл. 40 ЗДП, който задължава водача, преди да
започне движение назад, да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, както и
непрекъснато да
наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, да осигури
лице, което да му сигнализира за опасности. Т.е. безспорно
поведението на ответника е противоправно, като презумпцията за вина не е оборена.
Относно
стойността на причинените щети и причинната им връзка с поведението на
ответника по делото е изслушаната САТЕ. От заключението, което не се оспорва от
страните и се възприема от съда като компетентно и обективно изготвено, се
установява, че механизмът на деянието е съобразно твърдяното в исковата молба и
отразеното в протокола; от техническа гледна точка причинените вреди се намират
в причинно – следствена връзка с произшествието, като общата стойност за
възстановяването им възлиза на 269 лв, колкото е платено от застрахователя и
каквато сума се претендира в настоящия процес.
В случая не се
твърди и установява причинителят на вредата да има сключена гражданска
отговорност към датата на събитието, за да се преценява дали са спазени
специалните условия на чл. 213, ал. 1, изр. последно КЗ, според които застрахователят по
имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да
предяви претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди,
които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за
задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от водача на
моторното превозно средство, за които застрахователят по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е отказал да
заплати обезщетение на основание чл. 268. По този въпрос
изрично в протокола за ПТП е отразено, че ответникът не представя
застрахователна полица, като, доколкото това е отрицателен факт, който се
твърди от ищеца, в тежест на ответника е, ако твърди обратното, да го докаже.
Налага
се изводът, че всички предпоставки за възникване на регресната отговорност на
ответника са категорично установени по делото, поради което претенцията ще се
уважи изцяло ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ до
окончателното плащане.
При този изход
на делото и претенцията за разноски на ищеца се следва сумата от 490 лв –
разноски по делото за държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозит за
вещо лице.
Поради изложените мотиви, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Н.Х.Т., ЕГН: **********,*** да
заплати на ЗК „Лев инс” АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: град
София, бул. „Цар Борис Трети” № 41, представлявано от изпълнителния директор С. С., чрез
пълномощника си Адвокатско дружество „Вълков, Урдев и партньори”, сумата от 269 лева, представляваща изплатено
обезщетение въз основа на застраховка „Каско” за причинени имуществени вреди на
лек автомобил „Т. К.”, рег. № ********, в резултат на настъпило ПТП на 01.06.2009
г. в град Пловдив, на ул. „Зефир” и ул. „Ралица”, поради неосигурена маневра на
заден ход от ответника като водач на лек автомобил „***” *****, рег. № ****, който
към датата на събитието нямал задължителната застраховка „гражданска
отговорност”, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
исковата молба- 03.12.2012 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 490 лв - разноски в настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: / П / ПОЛИНА БЕШКОВА
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА: Д. Д.