Р Е
Ш Е Н И Е
№…………….../02.12.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАСНКО
ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание,
проведено на осми ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
При участието на секретаря Мариана Маркова,
като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 6100 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на П.В.К. ЕГН **********, срещу З. „Б.И.” АД, ЕИК *, с която са предявени искове за
заплащане на сумата от 5000 лева, представляващи обезщетение за претърпени от
ищеца неимуществени вреди, представляващи болки и страдания вследствие на
претърпяно на 20.07.2014 г., в гр.*“ ПТП, причинено от
водача на лек автомобил „*, управляван от * И. и обхванат от действието на валидна
към момента на застрахователното събитие застраховка «Гражданска отговорност»
при ответника, ведно със законната лихва от датата на увреждането /20.07.2014 год./ до окончателното й
изплащане, с правно основание чл. 226, ал. 1 /отм./ КЗ, приложим на основание пар. 22 от ПЗР на КЗ (ДВ, бр. 102/29.12.2015 г., в сила от
1.01.2016г.) и чл. 86 от ЗЗД.
Твърди
се от ищеца в исковата му молба, че 20.07.2014 г., около 9.00 часа в гр.*“,
при ПТП, причинено от водача * И., която при управление на „*“, е нарушила правилата на движение по пътищата- не е спазила
достатъчно дистанция от движещия се пред нея автомобил от ищеца, който намалява
скоростта, не успява да спре, поради което се блъска в него. Излага, че при
инцидента са му причинени вреди, изразяващи се в контузия на главата, контузия
на лявата ръка, контузия на лявата предмишница,
контузия в кръстната област, множество кръвонасядания
и травматични оттоци. Твърди, че причинилия ПТП водач е имал сключена и
действаща към момента на произшествието застрахователна полица №*
със срок на действие до 10.01.2015 г. при ответното дружество. Сочи, че на
виновния водач е съставено наказателно постановление от ОДМВР *,
което е влязло в сила на 23.12.2014 г. Настоява, че датата на инцидента е тази
посочена в исковата молба, за което представя доказателства. Излага се, че след
инцидента се влошило здравословното му състояние, като към настоящия момент
страда от емоционална травма и изпитва стрес от преживяното. Навежда
съображения, че е налице основание за ангажиране отговорността на
застрахователното дружество.
Претенциите
се поддържат в съдебно заседание от процесуален представител, който претендира
и разноски. С допълнителна молба уточнява, че на стр. 2 от
исковата молба, годината 2011 следва да се чете 2018 г., доколкото претенцията
е входирана на 21.06.2018г. Противопоставя се на
възраженията на процесуалния представител на ответната страна и твърденията за съпричиняване на неимуществените вреди при ПТП, освен това
счита, че размерът на предявения иск не е прекомерен досежно
причинените на ищцовата страна неимуществени вреди. Представя писмена защита, с която развива подробни доводи
по същество на спора. Намира за доказани причинените телесни увреждания и
влошеното здравословно състояние, продължаващо и към настоящия момент. Сочи, че
са недоказани твърденията за съпричиняване на
вредата.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с която ответникът З. „Б.И.“ АД, с
който оспорва предявените искове по основание и размер. Намира, че е налице
неяснота относно датата на настъпване на инцидента, което препятствала
възможността му за защита. Оспорва механизма на настъпване на ПТП, както и
вината на застрахования водач * И.. Оспорва представени по делото констативен протокол
от 20.07.2014 г., при твърдения за липса на изискуеми от закона реквизити.
Оспорва причинно-следствената връзка между твърдяното деяние, извършено от * И.
и причинените на ищеца увреждания. Релевира
възражение за съпричиняване на вредите при настъпване
на произшествието от страна на ищеца, поради нарушение на чл. 24 от ЗДвП.
Отделно от това, намира претендирания размер на
вредите за завишен съобразно действително претърпените от ищеца вреди. Сочи, че същите не са дълготрайни и не
надхвърлят обичайните такива. Настоява и че размерът на претенцията не може да
надвишава посочения и определен от застрахователя размер. Релевира
възражение за погасяване по давност на претендираната
мораторна лихва за времето надвишаващо с три години
преди датата на депозиране на исковата молба. Моли се за отхвърляне на исковете
и заплащане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание поддържа
направените оспорвания и настоява, че е
налице съпричиняване на вредоносния резултат. Това
становище се поддържа и в представената по делото писмена защита, като сочи, че
липсата на обезопасителен колан е причина и за
настъпилите телесни увреждания. Настоява, че травмите са отшумели в кратък срок
и не са извънобичайните, поради което да обосноват
висок размер на обезщетението. Поддържа възражението за погасяване на претенцията
за мораторна лихва по давност.
След
преценка на събраните по делото доказателства, настоящият състав приема за
установено от фактическа страна
следното:
Не е спорно между страните, а и
видно от представения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица
се установява, че на 20.07.2014 г. в района на *“,
между водача * И., при управление на „*“, и П.К., управляващ „*“ е настъпило ПТП, при което настъпили щети на
предната част на първия автомобил и задната част – на втория, като съобразно
протокола на К. са причинени контузия на главата, лява ръка, лява предмишница и контузия на кръстна област. Протоколът е
изготвен и подписан от * – дежурен
полицай при ОД на МВР.
Видно от представеното по делото наказателно
постановление от 24.11.2014 г. на ОДМВР Варна, за настъпили инцидент на * И. е наложено наказание глоба на
основание чл. 179, ал.2, пр. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 23,ал. 1 от ЗДвП.
Съгласно
удостоверение от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР *,
ПТП е възникнало на 20.07.2014 г. , като в съставения АУАН и НП е допусната
техническа грешка относно датата на настъпване на инцидента.
От представеното по делото медицинско
удостоверение № */2014 г. от 24.07.2014 г., съставено
от д-р * се установява, че след извършен преглед е констатирана
контузия ма главата, лява ръка, лява предмишница,
контузия в кръстната област, кръвонасядания и
травматични отоци в тези области, обусловили временно разстройство на здравето
неопасно за живота.
Видно от представеното експертно
решение на НЕЛК от 16.02.2018 г. ищецът е освидетелстван с 56 % ТНР, при водеща
диагноза хронична исхемична болест на сърцето.
Не е спорно, а и от представената
справка база данни на ИЦ към ГФ, към датата на настъпване на ПТП 20.07.2014 г.
за л.а. * е имало застрахователна полица №* със
срок на действие от 10.04.2014 г. до
10.01.2015г., прекратена на 26.10.2014 г. при ответника *.
От представената по делото претенция
с вх. № */21.06.2018 г. се установява, че ищецът П.К. е претендирал
заплащане на сумата от 9000лв. за причинените му неимуществени вреди.
От преписката по образуваната при
ответника щета се установява, че с писмо изх. №*/23.01.2015
г. застрахователното дружество е отказало заплащане на застрахователно
обезщетение.
От заключението на изслушаната по
делото СМЕ, което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните се
установява, че в резултат на произшествието П.К. е получил контузия на пояса,
травматичен отток и кръвонасядания по окосмената част
на главата, кръвонасядания в областта на левия горен крайник, травматичен оток и кръвонасядане в областта на пояса. Експертът заключава, че
посоченото увреждане е обусловило временно разстройство на здравето неопасно за
живота, като травматичните увреждания от този вид обичайно отзвучават в рамките
на 20-25 дни след което се възстановяват без дефицит. Вещото лице сочи и че
след такива травматични увреждания са налице болки в областта на засегнатите
части – главоболие, болки в поясния отдел
придвижване, болки областта на левия
горен крайник. Експертът сочи, че няма данни оздравителният процес да е
продължил по-дълго, както и да е провеждал лечение или рехабилитация.
По делото е допусната САТЕ за установяване механизма на настъпилото ПТП, от
която се установява, че инцидентът е настъпил при пряк контакт между двете
превозни средства с немалка разлика в скоростите, като уточнява, че автомобилът
на ищеца е бил със скорост около нулата, а на деликвента
с по-висока до около 10 км./ч. разлика между тях. Сочи, че ПТП не е настъпило в
резултат на техническа неизправност на някой от автомобилите. С оглед
разположението на тялото заключава, че е възможно да се получат травмите ,
когато тялото на водача е в покой и получи импулс с концентрация на кенетична
енергия и преместване напред. Вещото лице уточнява в съдебно заседание, че * е бил спрян, а * се е блъснал в задната
му част. Сочи, че маркировката на място представлява непрекъсната осева линия и
пешеходен светофар. Подчертава, че л.а. * фабрично има обезопасителен
колан. Вещото лице сочи, че не може да отговори категорично на въпроса дали
уврежданията биха настъпили при поставен обезопасителен
колан, но предполага, че е възможно да настъпят такива увреждания и при
поставен такъв с оглед механизма на настъпване на ПТП.
По делото са ангажирани гласни доказателства посредством разпита на един
свидетел при режим на водене *, от чиито показания се
установява, че жена-водач на лек автомобил се блъснала без спирачен път у
автомобила на колегата му, като в резулат на удара
автомобила на последния се отместил с около 10 м. напред. Кратко време след
инцидента при среща между тях видял, че лявата му ръка била в синини и изпитвал
болки в главата следствие на удара в шофьорската седалка. Споделя, че след
инцидента ищеца имал проблеми със съня, като травмата в ръката му все още не
била отшумяла. Силно се е уплашил при катастрофата, изпитвал стрес и бил неадекватен непосредствено след удара.
Седмица след инцидента ръката на ищеца все още не била възстановена.
Въз основа на гореизложената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Предвид влизането в сила от 01.01.2016 г. на новия Кодекс на застраховането (обн. ДВ, бр. 102 от 29.12.2015г.), с който се отменя
Кодекса за застраховането (обн. ДВ, бр. 103 от
23.12.2005г.), съдът съобразява, че в § 22 от ПЗР на КЗ (2016г.) е уреден
въпроса относно заварените към датата на влизане на новия кодекс
застрахователните договори като е прието, че ако са сключени преди тази дата,
се прилагат разпоредбите на част четвърта от отменения Кодекс за застраховането,
освен ако страните договорят друго след влизането в сила на новия кодекс.
Съдът приема, че спрямо процесното застрахователно правоотношение следва да се
прилагат разпоредбите на отменения Кодекс на застраховането, доколкото от
представената от ищеца справка е видно, че договорът за застраховка „Гражданска
отговорност“ между водача и застрахователя е сключен на дата 10.01.2014г.,
която предхожда влизането в сила на новия КЗ и съобразно разпоредбата на § 22
от ПЗР на закона приложение ще намерят правилата на част четвърта от КЗ (отм.),
в която се включва и текста на чл. 226, ал. 1, уреждащ прекия иск срещу
застрахователя, аналогичен на предявения пред съда. Сезиран е компетентен съд,
поради което съдът приема, че предявените искове са допустими.
Предявените искове намират своето
правно основание в разпоредбите на чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./,вр.
чл. 45 и чл. 52 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
За основателността на предявените
претенции ищецът следва да докаже твърдените от него факти, а именно: наличието на
валидно застрахователно правоотношение, както и осъществяването на елементите от фактическия
състав на непозволеното увреждане, а именно реализирането на противоправно деяние, виновно причинено от водача на „*“ ПТП, от
което като пряка и непосредствена последица са настъпили твърдяните
неимуществени вреди в правната сфера на ищеца в заявените размери. При
доказване противоправността на деянието, вината се
предполага по силата на оборима презумпция съгл. чл.
45, ал. 2 ЗЗД.
В тежест на ответника „* е да установи наличието на твърдяното
съпричиняване за вредоносния резултат, както и
погасяването на задълженията.
От съвкупния анализ на събраните по
делото доказателства - протокол за ПТП и удостоверение от пътна полиция относно
датата на настъпване на инцидента, се установява фактът на настъпилото
произшествие и датата на настъпването му, а именно че на 20.07.2014 г., около
9.00 часа в гр.*, в района на бул. „*“,
е настъпило ПТП между водача * И. при управление на „*
и П.К., *“. Протоколът за
настъпило ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения,
представлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, който се ползва не
само с обвързваща съда формална доказателствена сила
относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя му, но
също и с материална доказателствена сила относно
самото удостоверено в него волеизявление, т.е. съставлява доказателство за
факта на направени пред съставителя изявления и за „извършените от него и пред
него действия” /Решение № 15/25.07.14 г.
на І т.о. по т. д. № 1506/13 г.; Решение № 98/25.06.12 г. на ІІ т.о. по т. д. №
750/2011 г.; Решение № 73/22.06.12 г. на І т.о. по т. д. № 423/11 г.; Решение №
24/10.03.2011 г на І т.о. по т. д. № 444/10 г. и др. Поради това и съдът намира
за доказан факта на настъпилия инцидент на тази дата и възприетите от
длъжностното лице щети и участници в произшествието.
Не е спорно, че към датата на процесното ПТП е било налице валидно застрахователно правоотношение по застраховката “Гражданска
отговорност” между ответника „* и собственика на лек автомобил „*
И..
В
настоящото производство подлежат на установяване всички елементи от фактическия
състав на деликтната отговорност - наличието на
вредоносно деяние, неговата противоправност,
причинната връзка между деянието и вредата, доколкото влязлото в сила
наказателно постановление не е приравнено по правни последици на влязла в сила
наказателна присъда по чл. 300 от ГПК.
В случая механизмът на настъпване на ПТП се
установява от приобщените по делото писмени и гласните доказателства, в т.ч. съдебноавтотехническа експертиза. Доколкото протоколът за
ПТП не възпроизвежда непосредствено възприет от длъжностното лице, което го е
съставило, механизъм на настъпване на инцидента, на доказване подлежат с всички
допустими доказателствени средства обстоятелствата, при които същият е настъпил.
Съдът
кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно дадено и
основано на специалните знания на вещото лице и от което се установява, че л.а. „* се удря в задната част „*“ и
с това причинява материални щети в задната му част. Този извод кореспондира на
гласните доказателства, които съдът кредитира като последователни и вътрешнологични и от които се установява, че управляваният
от * И. лек автомобил * *“ се блъска без спирачен път в автомобила на пострадалия в
задната му част, който към този момент е предприел спиране. Автомобилите са
били технически изправни. Застрахованият при ответника водач при управление на лек
автомобил се блъска в движещия се пред него лек
автомобил, предприел спиране, и поради неспазване на необходимата дистанция и в
тази връзка мерки за своевременно спиране на автомобила, причинява
произшествието, нарушавайки по този начин разпоредбата на чл.23 ал.1 ЗДП,
съгласно която водачът на пътно
превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се
пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато
то намали скоростта или спре рязко. Правилата за движение регламентират
задължителни указания към участниците в пътното движение, които следва да бъдат
спазвани за осигуряване безопасността на движението.
По изложените съображения от анализа на събраните по
делото писмени гласни и доказателства, съдът намира, че застрахованият при
ответника водач е нарушил законовата
забрана, поради което презумпцията за виновно поведение, установена в нормата
на чл. 45, ал. 2 ЗЗД не е оборена. Напротив,
установява се, че водачът субективно е могъл и е бил длъжен да предвиди, че при
неспазване на достатъчна дистанция с предходно движещия се автомобил може с
по-голяма вероятност да причини инцидент.
Настъпилата вреда по вид и характер, както и причинно-следствената връзка между вредата и произшествието се установяват по категоричен
начин от събраните по делото писмени доказателства – медицинско удостоверение,
гласни доказателства и съдебно-медицинска експертиза.
С оглед да гореизложеното, съдът приема за доказан правопораждащия фактически състав на деликтната
отговорност.
Отговорността на застрахователя е функционално свързана с вината на деликвента, поради
което исковете са доказани по основание и за застрахователя възниква задължение за обезщетяване на
причинените вреди.
Безспорно от причинените
телесните увреждания са настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, като ищецът следва да установи техния интензитет и продължителност.
Размерът на обезщетението на неимуществените вреди е
ограничен от законодателя единствено от критерия на справедливостта – чл. 52 от ЗЗД. Съгласно задължителните за съдилищата указания по тълкуването и
прилагането на закона, дадени с ППВС № 4/1968 год. определянето на размера на
паричното обезщетение за неимуществени вреди следва да се извърши след отчитане
на характера на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата при
които е извършено, допълнително влошаване на здравето, морални страдания,
осакатявания и др.
За обосноваване размера на претенцията за заплащане на
неимуществени вреди са ангажирани писмени и гласни доказателства. Установено е въз основа на заключението на вещото лице по
назначената по делото съдебно-медицинска, което съдът кредитира, като обективно
и компетентно дадено и непротиворечащо на събраните по делото доказателства, че в резултат на инцидента ищецът е получил временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, изразяващо се в контузия на пояса,
травматичен отток и кръвонасядания по окосмената част на главата, кръвонасядания
в областта на левия горен крайник,
травматичен оток и кръвонасядане в областта на пояса. Обичайният възстановителен процес съобразно експертното заключение
приключва в рамките на около 20-25 дни. В случая са ангажирани гласни
доказателства посредством разпита на свидетеля Илиев, чиито показания съдът
цени като незаинтересовани и които сочат за изпитвани болки в областта на
главата и ръката, непосредствено след инцидента и седмица след него. С оглед
характера на увреждането съдът приема, че на ищеца е нанесена травма, която
несъмнено изисква некратък период за напълно възстановяване, като следва да се
направи разграничение между пълното възстановяване и така нареченото
„отшумяване на нараняванията“. Действително болезнеността, може да е отминала в
по-кратък период, но неприятното усещане в областта на ръката, пояса и главата
несъмнено изисква по-дълг период, поради което съображенията на ответната
страна, че започване на работа една
седмица след инцидента е показателно за възстановяване на ищеца в кратък срок,
са неоснователни. Още повече, данните по делото сочат нарушен нормален ритъм на
живот и безпокойство, което сочи за период на възстановяване повече от няколко
дни, както се твърди от ответника.
От съвкупния анализ на тези доказателства, съдът намира,
че причиненото увреждане се е отразило неблагоприятно върху нормалния ритъм на
живот на пострадалия, като му е създало неприятни усещания от здравословно и
емоционално естество. Около месец след инцидента ищецът е изпитвал дисконфорт и това се е отразило на обичайния му начин на
живот. Съдът кредитира като вътрешнологични и последователни показанията на свидетеля и
в частта, в която се установява, че след инцидента ищецът е изпитвал стрес и
неспокойство от случилото се. Събития от подобен характер неминуемо се
отразяват негативно на емоционалното състояние на пострадалия, като обхвата на
това засягане се установи безспорно по делото.
Съвкупната преценка на изложените факти и при отчитане на
средното ниво на икономическото благосъстояние на правните субекти в страната
към момента на настъпване на увреждането налага извода, че справедливият размер
на паричното обезщетение за установените неимуществени вреди от причиненото
увреждане е 2000 лева. Съдът намира, че тази сума би репарирала изживените от
ищеца негативни емоции и съответства на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.
Спорен момент в процеса е и
наличието на причинно - следствена връзка между нанесената телесна повреда и
поведението на пострадалия, т. е. в наличието на съпричиняване
от негова страна. Следва да се съобрази, че
релевантен за съпричиняване на
вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на
последния, без който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за
непозволеното увреждане, неправомерно поведение вредоносен резултат. Поради
това не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато
не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а
само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина
за произлезлите вреди (в този смисъл решение № 169/28.02.2012 г. на ВКС, ІІ
т.о. по т.д. № 762/2010 г.).
В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия.
Приносът на ищеца за причиняване на резултата - настъпилите травматични
увреждания, не е доказан. Събраният по делото доказателствен
материал, не води до извода за наличие на противоправно
действие или бездействие от страна на ищцата, в резултат на което може да се
ангажира отговорността му, респективно да е налице съпричиняване
при осъществяване на ПТП. Заключението по назначената САТЕ установява, че
автомобилът е бил снабден фабрично с инерционни колани. Вещото лице – автоексперт с оглед механизма на настъпване на ПТП и
причинените травматични увреждания, изказва предположение и че при поставен
предпазен колан уврежданията биха настъпили. Принципно съпричиняването по смисъла на чл. 51, ал.
2 ЗЗД не може да почива на предположения и намаляването на дължимото
обезщетение за вреди от деликт на това основание предполага доказвани по безспорен начин конкретни действия или
бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния
резултат като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. По делото не се събраха категорични данни дали пострадалият е бил с
такъв колан, но дори да не е бил няма данни, че уврежданията не биха настъпили.
При
отсъствие на категорични доказателства за причинно - следствена връзка между
поведението на пострадалия по време на реализиране на произшествието и настъпилия
вредоносен резултат обезщетението по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) не подлежи на
редуциране и се дължи в пълния размер, определен съобразно принципа за
справедливост по чл. 52 ЗЗД (така Решение
№ 98/24.06.2013 г., т. д. № 596/2012 г., II
т.о., Решение №
206/12.03.2010 г., т. д. № 35/2009 г.,
II т. о. и др.). Ето защо съдът намира, че
възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат е недоказано, поради което така определеното от съда
обезщетение не следва да се редуцира.
Поради уважаване на иска за неимуществени вреди съдът
намира за основателен и акцесорният иск за мораторна лихва. Съгласно трайноустановената
съдебна практика същата се дължи от датата на деликта
до окончателното изплащане на задължението, на осн.чл.84,
ал.3 ЗЗД вр.чл.223 КЗ (в този смисъл Решение №
45/15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. II , ТК; Решение № 126 от 2.10.2009 г.
на ВКС по т. д. № 290/2009 г., II т. о., ТК). Доколкото обаче ответникът е
направил възражение за погасителна тригодишна давност досежно
мораторната лихва с оглед предявяване на исковата
молба в съда – 11.01.2019г., съдът намира, че същата следва да бъде присъдена
от дата 11.01.2016г. до окончателно изплащане на задължението.
С
оглед изхода на делото, направеното искане за присъждане на разноски и
надлежното удостоверяване на сторени такива (доказателства за заплатена
държавна такса за предявяване на иска в размер на 200 лв. л. 24 от делото на
СРС), на ищеца се следва сторените разноски на осн.
чл. 78, ал. 1 от ГПК в размер на 80 лева съобразно уважената част от иска.
В тежест на
ответника следва да бъдат възложени разноските за СМЕ и САТЕ, като същите
следва да бъдат присъдени в полза на съда в общ размер на 240 лева на осн. чл. 78, ал. 6 вр. ал. 1 от
ГПК.
В полза на ответната страна следва да се присъдят разноски за
адвокатско възнаграждение съобразно отправеното искане и представените
доказателства на л. 12 от делото. Срещу претендираното
възнаграждение ищцовата страна е релевирала
възражение за прекомерност, което се намира за неоснователно, доколкото същото
е в близък до предвидения в Наредбата № 1/2004 г. минимален размер. Съдът
съобразява и фактическата и правна сложност на делото, както и процесуалната
позиция на страната, заплатила адвокатското възнаграждение. Ето защо с оглед
отхвърлената част от исковете и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва
да заплати разноски в размер на 499,51лв.
Воден от
горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА
«*, ЕИК *, със седалище
и адрес на управление:***, представлявано от * ДА ЗАПЛАТИ на П.В.К., ЕГН **********, с адрес ***,
сумата от 2000
лева (две хиляди лева), представляващи
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, представляващи болки и
страдания вследствие на претърпяно на 20.07.2014 г., в гр.*, причинено
от водача на лек автомобил „*, управляван от * И. и обхванат от действието на валидна
към момента на застрахователното събитие застраховка «Гражданска отговорност»
при ответника, ведно със законната лихва от 11.01.2016 год. до окончателното й
изплащане, на основание чл.
226, ал. 1 /отм./ КЗ, приложим на основание пар. 22 от
ПЗР на КЗ (ДВ, бр. 102/29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016г.) и чл. 86 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска
за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за горницата над
2000лв. до пълния му размер от 5000лв.
ОСЪЖДА «*,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от *, ДА ЗАПЛАТИ на П.В.К., ЕГН **********, с адрес ***,
сумата от 80 лева (осемдесет лева), представляваща сторени разходи за заплатена
държавна такса, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА *, със седалище
и адрес на управление:***, представлявано от * да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РАЙОНЕН СЪД ВАРНА, сумата от 240 лева (двеста и четиридесет лева), представляваща възнаграждения за вещи лица, на осн.
чл.78, ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА П.В.К., ЕГН **********, с адрес ***
ДА ЗАПЛАТИ на «*,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от *
сумата от 499,51 лева (четиристотин деветдесет и девет лева и петдесет и една
стотинки), представляваща разноски за адвокатско възнаграждение на основание
чл.78, ал. 3 от ГПК.
Решението
може да се обжалва пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :