Разпореждане по дело №471/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

И за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение №153/26.11.2014г., постановено по гр.д. №303/2014г., М. районен съд е признал уволнението на М. М. О., извършено със Заповед № 8/03.07.2014г. на Директор на ТП на ДГС М, за незаконно и е отменил заповедта, с която на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ, считано от 29.07.2014г. е прекратено трудовото правоотношение на М. М. О., заемащ длъжността „горски стражар” в ТП на ДГС М. С решението си съдът е възстановил М. М. О. на заеманата преди уволнението длъжност „горски стражар” в ТП на ДГС М. и е осъдил ТП на ДГС Г. да му заплати сумата в размер на 2 800лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, за периода от 29.07.2014г. до 26.11.2014г., ведно със законната лихва, считано от 01.09.2014г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил претенцията до пълния предявен размер от 3 000лв., за периода от 26.11.2014г. до 29.01.2015г., ведно със законната лихва, като неоснователна и недоказана. Ответникът по иска е осъден да заплати на ищеца деловодни разноски, а по сметка на съда дължимата се ДТ.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят ТП на ДГС М., който чрез процесуалният си представител го обжалва като неправилно и необосновано. Излагат се съображения. Въззивникът иска да бъде отменено атакуваното решение, вместо което да се постанови друго, с което предявените от ищеца искове да бъдат отхвърлени. Претендират се деловодни разноски.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва. Въззивяемият излага съображения за законосъобразност и обоснованост на обжалваното решение. Иска се същото да бъде потвърдено.

В съдебно заседание страните поддържат становищата си.

Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства по повод и във връзка с подадената жалба констатира:

Жалбата е подадена в срок от страна, имаща интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Безспорно е по делото, че между страните е било налице трудово правоотношение, като ищецът М. М. О. е работил при ответника ТП на ДГС М. на длъжността „горски стражар”. Безспорно е и това, че с атакуваната Заповед №8/03.07.2014г. на Директор на ТП на ДГС М. е прекратено трудовото правоотношение с ищеца, на основание „съкращаване в щата”.

Спори се относно това дали прекратяването на трудовото правоотношение е законосъобразно – мотивирана ли е заповедта, и опорочен ли е извършения подбор.

От приложените по делото длъжностни разписания не се установява твърдяното от ответника по иска ТП на ДГС М. съкращаване в щата, на основание на което е издадена атакуваната от ищеца заповед №8/03.07.2014г. за прекратяване на трудовото правоотношение с него. Напротив, и двете представени по делото щатни разписания – в сила от 01.02.2014г., и в сила от 01.06.2014г., утвърдени от директор на ЮЦДП-Смолян, в частите „Структурни звена и длъжностни наименования” и „Численост на персонала” посочват едни и същи данни в клас 5 – Персонал, зает с услуги на населението, търговията и охраната длъжността „горски стражар”, за която са определени 18бр. Не се съдържат по делото други данни в тази насока, и по-конкретно за това, че щатното разписание в частта му относно бройките за тази длъжност е било с различно съдържание преди тези две цитирани по-горе щатни разписания. И тъй като в тежест на работодателя е да докаже, че съкращаването в щата е реално, а това по делото не е сторено, то само на това основание заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на основание съкращаване в щата се явява незаконосъобразна.

На следващо място, извършеният от работодателя подбор е незаконосъобразен. За да стигне до този извод, съдът съобрази следното: Работодателят е издал Заповед № 63/27.03.2014г., с която във връзка с утвърдено длъжностно разписание на ТП на ДГС М., в сила от 01.02.2014г. е назначил комисия, която да извърши подбор за определяне на един служител, заемащ длъжността „горски стражар”, с който да бъде прекратено трудовото правоотношение, поради съкращаване в щата. Със заповедта са определени и критерии, по които да бъдат оценени служителите, както следва: 1. Придобито лесовъдно образование, съгласно Закона за горите; 2. Трудов стаж по специалността, придобит след завършване на лесовъдното образование; и 3. Притежание на разрешително за носене и употреба на огнестрелно оръжие за самоотбрана /пистолет/ - изискване по длъжностна характеристика. Приета е и методика за оценяване като са предвидени съответен брой точки във връзка с всеки един от посочените критерии. На подборната комисия е указано да заседава на 02.04.2014г. и да изготви протокол от заседанието; данните за образование и трудов стаж да се вземат от личните трудови досиета, а данните за Разрешения за носене и употреба на огнестрелно оръжие да се вземат от писма изх.№2605/20.03.2014г. на РУП – М. и рег. №1627/21.03.2014г. на РУП Дж. Комисията е заседавала на определената дата и вследствие на извършените от нея оценки по посочените по-горе показатели, е издала протокол, в който е стигнала до извод, че „след направената обща преценка по приложената таблица комисията установи, че М. О. - горски стражар, е с най-малко събрани точки – 6, както следва : за придобито лесовъдско образование – 4 точки, за трудов стаж по специалността – 2 точки, и за притежание на разрешително за носене и употреба на огнестрелно оръжие за самоохрана – 0 точки”, като предлага М. М. О. да бъде съкратен, тъй като е получил най-нисък резултат.

Съгласно задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК, обективирана в Решение №72 от 01.04.2014г. по гр.д.№ 1038/2013г., 3 г.о., както и ТР №3 от 16.01.2012г. на ВКС по тълк.дело № 3/2011г., ОСГК, „преценката на работодателя по чл.329, ал.1 КТ – кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре, подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ при упражняването на който съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл.329, ал.1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. …..При упражняване на правото на подбор преценката на показателите по чл.329, ал.1 КТ не е субективна - безусловно основана на лични представи, формирани от непосредствени възприятия на субекта на работодателска компетентност и от общо познаване на всички трудови функции, а е преценка по законосъобразност, изразяваща се в съответствие на приетите от работодателя показатели по законовоустановените критерии с действителните качества на работника или служителя, обоснована със събрана за участниците в подбора информация. Решението на работодателя относно преценката на показателите за критериите по чл. 329, ал. 1 КТ може да бъде обективирано в различни негови актове -решение, разпореждане, резолюция, заповед и др., чиято конкретна форма е въпрос на вътрешна организация в съответното предприятие или учреждение. Критериите по чл. 329, ал. 1 КТ имат обективни признаци и тяхното спазване е начина за упражняване на правото на подбор и правото на уволнение, което при спор се преценява от съда. Когато преценката е обективирана в писмен документ, същият представлява писмено доказателство и при оспорване от уволнения работник или служител истинността на отразените в него обстоятелства подлежат на пълно доказване от работодателя чрез разпит на свидетели или прилагането на други доказателствени средства, с оглед установяване на действителните качества на участвалите в подбора.”

В конкретния случай включването в оценката на служителите на критерия „притежание на разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие за самоохрана /пистолет/” не би могло да допринесе за преценката на работодателя за действителните качества на работника или служителя. Впрочем, от представените по делото писмо рег. № 2605/20.03.2014г. на РУ ”Полиция” – М, Списък на служителите на ДГС – М., притежаващи разрешения за носене на служебно огнестрелно оръжие, и справка изх.№ 10182 /27.10.2014г. се установява, че освен ищеца М. М. О., към датата на провеждане на подбора още двама служители на Д. не са притежавали такова разрешение. Това са служителите Е. Ю. /под №8 в протокола за подбор/ и А. Д., на който разрешителното е било отнето на 14.02.2014г. /под №3 в протокола за подбор/. Ако комисията за подбор беше отразила реално тези обстоятелства, то това би довело до оценки за тези двама служители, различни от поставените им; а съответно, това би довело до еднакви оценки /6/ за ищеца О. и служителя А. Д..

Или, изброените по – горе съображения водят до извод за незаконосъобразност на проведения подбор, съответно и на прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца, обективирано в атакуваната заповед №8/03.07.2014г. на Директор на ТП на ДГС М.. Поради това следва заповедта да бъде отменена, ищецът да бъде възстановен на заеманата от него преди уволнението длъжÝост, както и му се следва обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 от КТ за времето, през което е останал без работа поради уволнението.

Като е стигнал до същите изводи първоинстанционният съд е постановил съдебен акт, който следва да се потвърди.

При този изход на делото разноски за въззивника не се следват.

Тъй като пълномощникът на въззиваемия прави искане за разноски едва с писмените си бележки, депозирани след приемане на делото за решаването му, и съгласно т.11 от ТР №6/06.11.2013г. на ВКС по тълк.д.№6/2012г. на ОСГТК, същото следва да се остави без уважение.

Водим от изложеното, въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение №153/26.11.2014г., постановено по гр.д. № 303/2014г. по описа на М. районен съд.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните, при наличието на предпоставките на чл.280 от ГПК.

Председател: Членове: 1/ 2/