Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Р., 12.11.2019 г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Р.ският районен съд, гражданска колегия, четвърти състав, в
публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря М.М., като разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 462
по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по
искова молба с правно основание чл. 127, ал. 2 СК.
В исковата молба ищцата твърди,
че с ответника се запознали през 2010 г. и заживели заедно, без да сключват
граждански брак. От това съжителство имали родени две дъщери, които били
близначки - И.В.К. и А.В.К., родени на *** г.
Посочва, че първоначално с
ответника живеели в гр. София, а впоследствие се преместили в гр. Р..
Известен период след раждането на
децата възникнали проблеми в отношенията с ответника, който променил
поведението си, като не били редки случаите, в които проявявал грубост към
ищцата, обиждайки я и отправяйки различни закани.
През 2016 г. ответникът заминал
за чужбина. Първоначално се обаждал по телефона, интересувал се от децата и
изпращал пари за издръжката им. Постепенно обаче обажданията от негова страна
станали по-редки, което довело до отчуждение между родителите.
Ищцата посочва, че двете деца
посещават детска градина „С.“ в гр. Р., за което се заплаща месечна такса, общо
в размер на 60,00 лева. Наред с това децата посещавали и школа по спортни танци
към ЦПРЛ – ОДК, гр. Р., а също и занимания по английски език към детската
градина, където се заплащала месечна такса, общо в размер на 21,00 лева.
През тази година момичетата щели
да бъдат ученички в първи клас, което допълнително увеличавало необходимостта
от парични средства за издръжката им.
Ищцата твърди, че към настоящия
момент е безработна и макар да получава подкрепа за задоволяване на всички
нужди и потребности на дъщерите си от нейната майка, счита, че бащата също има
ангажимент във връзка с тяхната издръжка, но същият не предоставял никакви
средства, не търсел децата и не се интересувал какви са техните нужди и
потребности. Бащата работел в чужбина и възнаграждението му било в порядъка от
около 1500,00 – 2000,00 лева месечно, което му давало възможност да заплаща
месечна издръжка, съобразена с възрастта и потребностите на децата.
От съда се иска предоставяне
упражняването на родителските права спрямо малолетните деца И.В.К. и А.В.К. на
ищцата, като се определи местоживеенето на децата при майката, на адрес в гр. Р.,
ЖК „Т.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., определяне режим на лични контакти на
децата с бащата и осъждане на ответника да заплаща на малолетните деца чрез
тяхната майка и законен представител месечна издръжка в размер на по 200,00
лева, считано от датата на завеждане на исковата молба – 04.06.2019 г., ведно
със законната лихва върху всяка забавена вноска до настъпване на законови
причини за нейното прекратяване или изменяване, както
и издръжка за минало време за всяко от децата за периода от 01.10.2018 г. до
03.06.2019 г., както следва:
- за месеците октомври 2018 г.,
ноември 2018 г. и декември 2018 г. - по 115,00 лева за всеки един от месеците,
поотделно за всяко едно от децата;
- за месеците януари 2019 г.,
февруари 2019 г., март 2019 г., април 2019 г. и май 2019 г. - по 140,00 лева за
всяко от децата, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 04.06.2019 г. до окончателно
изплащане на сумата.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил
отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищцата,
редовно призована, се явява лично и с пълномощник по чл. 32, т. 1 ГПК, който
поддържа предявения иск.
Ответникът, чрез назначения му
особен представител, в съдебно заседание изразява становище за основателност на
иска за предоставяне упражняването на родителските права върху двете деца на
майката, определяне местоживеенето им при нея, както и за определяне на режим
на лични отношения между децата и бащата. Оспорва иска за присъждане на
издръжка над размера от 140,00 лева, с твърденията, че по делото липсват
доказателства относно възможността на бащата да дава издръжка в претендирания размер.
От събраните по делото
доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Ищцата Ц.И.Ф. и
ответникът В.Ц.К. са живели на съпружески начала, като от съвместното си
съжителство страните имат родени две малолетни деца – И.В.К. и А.В.К., родени
на *** г., което се установява от приложените по делото 2 бр. удостоверения за
раждане, издадени от Столична община, р-н „П.“.
От представената
по делото служебна бележка от 11.04.2019 г., издадена от Агенция по заетостта,
се установява, че към настоящия момент ищцата е безработна, като от приетото по
делото удостоверение от 21.08.2019 г., издадено от ТП на НОИ – Перник е видно,
че за периода от м. май 2019 г. до м. август 2019 г. на ищцата е изплатено парично
обезщетение за безработица в размер на 1475,25 лева, на основание разпореждане №
.г. на ТП на НОИ - Перник.
Видно е от
представеното по делото удостоверение за семейно положение, съпруг/а и деца,
издадено на 08.10.2019 г. от община Р., че ответникът В.К. има две деца –
малолетните И.К. и А.К..
По делото са
представени и доказателства за заплатени такси за посещение на детска градина
от децата И.К. и А.К., както и служебна бележка, издадена от Център за подкрепа
за личностно развитие – Общински детски комплекс, гр. Р., от която се
установява, че двете деца посещават школа „Спортни танци“ към ЦПЛР – ОДК през
учебната 2018/2019 г.
От изискания в
производството по делото социален доклад, представен от ДСП – Р., се
установява, че двамата родители са живели на семейни начала до октомври 2018 г.
През 2016 г. ответникът е започнал работа в чужбина, като се прибирал рядко в
България. Контактувал с децата и майката предимно по телефона.
Към настоящия
момент основните грижи за децата са поети от майката, която заедно с децата
обитава тристаен апартамент, собственост на нейните родители. Майката е
осигурила сигурна и безопасна семейна среда за децата си, като при тяхното
отглеждане може да разчита на своите родители. Децата са силно емоционално
привързани към майката и роднините си по майчина линия, като по информация на
майката бащата не търси контакт с децата си и не предоставя средства за
издръжката им.
През настоящата
учебна година И. и А. са ученички в първи клас на ОУ „Х.С.“, гр. Р..
Становището на ОЗД
при ДСП – Р. е, че няма пречка ищцата да упражнява родителските права по
отношение на малолетните деца, като се определи режим на лични отношения между
децата и бащата, с цел запазване на емоционалната връзка помежду им.
По отношение на
родителския капацитет на бащата по делото е прието писмо от 22.10.2019 г.,
изпратено от ДСП – Б.д., от което се установява, че въпреки положените усилия
от служители към ОДЗ към ДСП – Б.д., ответникът не е намерен, не се е отзовал
на изпратеното писмо – покана и не е осъществил контакт със социален работник.
В съдебно
заседание социалният работник Б.Ц.поддържа изложеното в социалния доклад,
заявявайки, че е в интерес на децата майката да упражнява родителските права.
По делото са
събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелката Т.И.,
която е майка на ищцата и която пред съда сочи, че от една година бащата не се
е интересувал от децата си, а преди този период се е срещал с тях рядко.
Твърди, че към настоящия момент дъщеря ѝ е безработна и изпитва трудности
при отглеждането на децата.
Съдът кредитира
показанията на разпитаната свидетелка, преценявайки ги по реда на чл. 172 ГПК,
като ги намира за логични, последователни, вътрешно безпротиворечиви
и изградени на база нейни непосредствени впечатления.
От личното
изслушване на ищцата се установява, че същата иска да упражнява родителските права
върху децата, тъй като ответникът има безотговорно отношение и не се интересува
от тях.
Установеното от фактическа
страна, обуславя следните правни изводи:
Критериите, които съдът е длъжен
да съблюдава при определяне упражняването на родителските права, са намерили
израз в ППВС № 1 от 12.11.1974 г. Следва да се извърши цялостна преценка на интереса
на детето въз основа на многопосочен комплекс от обстоятелства. Кой е
най-добрият интерес на детето се определя в съответствие с легалната дефиниция
по § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето и той е приоритетен при
преценката кой да упражнява родителските права по отношение на детето. В
критериите по ППВС № 1/12.11.1974 г. има съответната градация, но и указание
преценката по тях да е съвкупна, а всеки от критериите има и относителна
самостоятелност. Детето има интерес упражняването на родителските права да бъде
възложено на този родител, който с оглед възрастта, пола и степента на
развитието му е по-способен да полага адекватни грижи не само за бита, но и за
неговото добро възпитание и изграждане като личност. Този интерес предпоставя
не само адекватните грижи, за което е нужна обич и готовност, но и необходимия
родителски надзор, с оглед възпитанието и изграждането на детето като личност,
за което е нужен авторитет.
При преценката на кого от
разделените родители да бъдат предоставени родителските права, определящ е
интересът на самото дете, като следва да се съобразят всички обстоятелства,
свързани с възпитателските качества на родителите, полаганите от тях до момента
грижи, желанията им досежно отглеждането и
възпитанието на детето, привързаността на детето към всеки от родителите, полът
и възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица - близки на
родителите, социалното обкръжение и материалните възможности на родителите.
Водейки се именно от интереса на
малолетните деца на страните, съдът намира, че в случая упражняването на
родителските права следва да се предостави на майката – ищца в настоящото
производство, която и единствена заявява такава претенция. По делото еднозначно
се установява наличието на изградена стабилна емоционална връзка между
7-годишните към момента И. и А. и тяхната майка Ц.Ф.. Същевременно, с оглед
пола и възрастта на децата, от съществено значение за тяхното развитие и
емоционално съзряване са осезаемото майчино присъствие и грижа, като следва
изрично да се отбележи, че според последователната тълкувателна практика на
ВКС, когато детето е на ниска възраст, майката е по-пригодният родител да
отглежда и възпитава момиче. В разглеждания случай е категорично изяснено, че
от раздялата на страните през 2018 г. и досега децата се отглеждат от майката с
помощта на нейните най-близки роднини, като вече в продължение на повече от
около година родителските права фактически се упражняват именно от майката,
която е поела непосредствените грижите за децата в периода след раздялата си с
бащата, като и понастоящем в грижите за малолетните си дъщери ищцата получава
пълна подкрепа, включително финансова, от своите родители. Едновременно с това
се установява, че от раздялата на родителите и до момента ответникът не
проявява интерес към състоянието и потребностите на дъщерите си, не е подпомагал
отглеждането им и не поддържа никакъв контакт с тях. Констатираното при
социалното проучване видимо добро физическо и емоционално развитие на децата са
показателни за несъмнено добрия родителски капацитет на майката. Видно от
приетия социален доклад на ДСП – Р. и кредитираните свидетелски показания,
ищцата се отнася отговорно към родителските си задължения, посрещайки адекватно
и всеотдайно всички потребности на децата. Със съдействието на своите близки тя
е осигурила подходящи условия за отглеждането на малолетните И. и А., които се
чувстват добре в дома на майка си.
Предвид гореизложеното, във висш
интерес на малолетните И. и А. е да не се променя обезпечената им към момента
от майката спокойна семейна, битова и социална среда, в която децата се развиват
много добре, чувствайки се защитени, обичани и обгрижвани.
Ищцата има желанието да продължи да полага непосредствените грижи за дъщерите
си, а и разполага с необходимия за това родителски капацитет.
Ето защо, упражняването на родителските
права спрямо децата И. и А. следва да се предостави на майката Ц.Ф. и да се определи
и местоживеенето на децата в дома на майката, като се постанови подходящ режим
за лични отношения между децата и бащата.
Относно режима за осъществяване
на личните отношения:
Упражняването на родителските
права от единия родител не означава, че другият се лишава от тях, нито че се
освобождава от родителските си задължения. За да участва в живота на детето, на
този родител следва да се осигури възможност да поддържа лични отношения. Както
при определяне на мерките относно упражняване на родителските права, така и при
регламентиране на мерките за лични отношения, приоритетни са интересите на
детето, а несъмнено най-добрият интерес на детето не може да бъде постигнат без
пълноценно общуване с родителя, комуто не са предоставени родителските права. Отчитайки
от една страна факта, че не се установява по време на съвместния живот на
родителите бащата по някакъв начин да е навредил на децата или да ги е
застрашил, а от друга страна липсата на формирана емоционална и доверителна
връзка на децата с бащата и факта, че през последните няколко години бащата
демонстрира пълна незаинтересованост към двете си дъщери, съдът счита, че на
този етап следва да определи следния режим за осъществяване на лични контакти: всяка
първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 10,00 ч. до 18,00 ч. в
съботния ден и от 10,00 ч. до 17,00 ч. в неделния ден, без преспиване. Този
режим на лични отношения в настоящия случай се явява най-подходящ, защото охранява
интереса на децата, съобразявайки се, както с необходимостта от изграждане и
задълбочаване на връзката баща - дете, така и с нуждата от гарантиране в
достатъчна степен спокойствието и стабилността в ежедневието на децата.
Установената с решението времева
рамка за контактите на отсъстващия от ежедневието на детето родител цели да
гарантира минимално необходимите условия за осъществяване на отношенията
родител - дете, като не ограничава родителите по общо съгласие да прилагат и
друг, включително по-разширен режим. Същевременно, при необходимост или бъдещо
искане на страните, постановеният с настоящото решение режим може да бъде
променен, ако е налице последващо изменение на
обстоятелствата.
По отношение на
дължимата издръжка:
Съгласно
разпоредбите на чл. 143, ал. 1 и ал. 2 СК всеки родител е длъжен съобразно
своите възможности и материално състояние да осигурява условия за живот,
необходими за развитие на детето, като родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си. Минималният размер на издръжката на едно дете е
равен на една четвърт от размера на минималната работна заплата – чл. 142, ал.
2 СК, т. е. към момента на приключване на съдебното дирене по настоящото дело,
размерът на минималната издръжка възлиза на 140,00 лева. При определяне размера
на издръжката съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на
конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи такъв
размер, който е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.
При определяне
размера на издръжката съдът взе предвид възрастта на децата – на седем навършени
години, здравословното им състояние (липса на доказателства за специфични нужди
в тази насока), нуждите им от храна, облекло, лекарства, учебни пособия (в това
число за извънкласни занимания, каквито доказателства са ангажирани по делото)
и други разходи, свързани с физическото и духовното им развитие и в
съответствие с нормативно определените граници, предвидени в разпоредбата на
чл. 142, ал. 2 СК, прецени, че са нужни 270,00 лева месечно за издръжката на
всяко от децата. Преценявайки конкретните потребности на децата,
статистическите данни за страната и възможностите на техните родители, съдът
намира, че бащата - ответник следва да поеме по-голямата част, а именно сума в
размер на 170,00 лева. С оглед обстоятелството, че същият е в работоспособна
възраст, съдът приема, че е в състояние да си осигурява доход в размер на
минималната за страната работна заплата, която към датата на приключване на съдебното
дирене е в размер на 560,00 лева. Съгласно чл. 143, ал. 2, вр.
чл. 144 СК, родителите дължат на ненавършилите си пълнолетие деца издръжка
безусловно, без значение дали това ще създаде затруднение за тях. Ответникът е
в трудоспособна възраст и следва да предоставя на децата си издръжка,
осигуряваща им условия за живот и развитие. При определяне размера на месечната
издръжка, дължима от бащата, съдът съобрази от една страна факта, че за същия
няма данни към момента да работи по трудово правоотношение, а от друга -
нарастващите нужди на децата И. и А. от средства за тяхната издръжка. Майката
следва да осигурява останалата част от необходимите средства, която е в
по-нисък размер, тъй като е поела изцяло грижите по отглеждането и възпитанието
на децата. По този начин се съобразяват грижите и издръжката в натура,
предоставяни непосредствено от родителя, упражняващ родителските права.
До пълния предявен
размер от 200,00 лева искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и
недоказан.
Предявеният иск за
заплащане на издръжка за минало време за периода от 01.10.2018 г. до 03.06.2019
г. е основателен и доказан и като такъв следва да се уважи.
Съгласно
разпоредбите на СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си, като за минало време се дължи издръжка до една година от
завеждане на иска. В настоящия случай се търси издръжка за минало време за
периода от 01.10.2018 г. до 03.06.2019 г.
По делото не бяха
ангажирани доказателства, от които може да се направи извод, че през този
период ответникът е престирал средства за издръжка, а
същият не може да бъде освободен от задължението си като родител да заплаща
издръжка на своите малолетни деца. Поради това искът за присъждане на издръжка
за минало време за посочения период се явява основателен. Отчитайки възрастта
на децата, техните потребности, възможността на двамата родители (важи
изложеното по-горе относно доходите и възможностите им), съдът приема, че за задоволяване
нуждите им за периода 01.10.2018 г. до 31.12.2018 г. ответникът следва да
заплати издръжка в размер на 115,00 лева месечно, а за периода от 01.01.2019 г. до 03.06.2019 г. следва да заплати издръжка в
размер на 140,00 лева месечно, така както е заявена с исковата молба.
На основание чл.
86 ЗЗД и с оглед основателността на главната претенция, следва да бъде
присъдена и законната лихва за забава върху всяка закъсняла вноска.
На основание чл.
242, ал. 1 ГПК съдът следва да постанови предварително изпълнение на решението
в частта му относно издръжката.
По разноските:
Съобразно
разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК ищцата има право да иска заплащане на
направените от нея разноски съразмерно с уважената част от иска.
Ищцата е направила
разноски за заплатена държавна такса, която определена по реда на чл. 71, ал. 1 ГПК, вр. чл. 16 от ТДТССГПК, възлиза на 25,00 лева.
От така посочената сума ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата
съразмерно с уважената част от иска сумата от 23,13 лева.
Видно от
приложения по делото договор за правна защита и съдействие адвокат С. И. се е
ангажирала да представлява по делото ищцата безплатно при условията на чл. 38
ЗА. На основание чл. 38, ал. 2 ЗА при предоставена безплатна помощ в полза на
страна, адвокатът, предоставил правна помощ, има право на възнаграждение от
насрещната страна, чийто размер се определя по реда на Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата).
При уважаване на заявената претенция адвокатът, извършил процесуално
представителство на ищцата по делото, има право на възнаграждение в размер на 400,00
лева (чл. 21 от Наредбата), поради което и предвид уважената част от иска ответникът
следва да бъде осъден да заплати сумата от 370,00 лева на адвокат С. И. от ПАК.
Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати в
полза на съдебната власт съответната държавна такса върху присъдената издръжка
в размер на 286,60 лева, както и сумата от 400,00 лева, представляваща
заплатено от бюджета на съда адвокатско възнаграждение за особен представител.
Ръководен от
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо малолетните
деца И.В.К., с ЕГН: **********, родена на *** г. и А.В.К., с ЕГН: **********,
родена на *** г., на майката Ц.И.Ф., с ЕГН: **********, с адрес: ***.
ОПРЕДЕЛЯ
МЕСТОЖИВЕЕНЕ на малолетните
деца И.В.К., с ЕГН: **********, родена на *** г. и А.В.К., с ЕГН: **********,
родена на *** г., при майката Ц.И.Ф., с ЕГН: **********, на адрес: ***.
ОПРЕДЕЛЯ
РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ
между бащата В.Ц.К., с ЕГН: **********, с адрес: *** и малолетните деца И.В.К.,
с ЕГН: **********, родена на *** г. и А.В.К., с ЕГН: **********, родена на ***
г., както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от
10,00 ч. до 18,00 ч. в съботния ден и от 10,00 ч. до 17,00 ч. в неделния ден,
без преспиване.
ОСЪЖДА В.Ц.К., с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАЩА на малолетните си деца И.В.К., с ЕГН: **********,
родена на *** г. и А.В.К., с ЕГН: **********, родена на *** г., чрез тяхната майка
и законен представител Ц.И.Ф., с ЕГН: **********, на адрес: ***, МЕСЕЧНА
ИЗДРЪЖКА за всяко едно от тях в
размер на по 170,00 лева (сто и седемдесет лева), считано от датата на
предявяване на иска - 04.06.2019 г., ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, до настъпване на причини, обуславящи нейното изменение или
прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 200,00 лева
(двеста лева), като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА В.Ц.К., с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на малолетните си деца И.В.К., с ЕГН: **********, родена на *** г. и А.В.К.,
с ЕГН: **********, родена на *** г., чрез тяхната майка и законен представител Ц.И.Ф.,
с ЕГН: **********, на адрес: ***, издръжка за минало време за периода
01.10.2018 г. – 31.12.2019 г. в размер на по 115,00 лева (сто и петнадесет лева)
месечно за всяко от децата и за периода от 01.01.2019
г. до 03.06.2019 г. в размер на по 140,00 лева (сто и четиридесет лева) месечно
за всяко от децата, ведно със законната лихва за забава върху всяка закъсняла
вноска до окончателното ù изплащане.
ОСЪЖДА В.Ц.К., с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на Ц.И.Ф., с ЕГН: **********,
с адрес: *** сумата от 23,13 лева (двадесет и три лева и тринадесет стотинки),
представляваща заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА В.Ц.К., с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат С.И. от ПАК сума в размер на 370,00 лева (триста и
седемдесет лева) - адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА В.Ц.К., с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на РС – Р. в полза на бюджета на съдебната власт държавна
такса върху присъдената издръжка в размер на 286,60 лева (двеста осемдесет и
шест лева и шестдесет стотинки) както
и сумата от 400,00 лева (четиристотин лева), представляваща заплатено от
бюджета на съда адвокатско възнаграждение за особен представител.
ДОПУСКА
предварително изпълнение на решението в частта на
присъдената издръжка.
Решението може да бъде обжалвано пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА.
СЕКРЕТАР:М.М.