Мотиви по НЧХ дело № 50317
по описа на РС- Монтана за 2009 година.
С частна тъжба депозирана от Г.Е.Г. подсъдимият В.Н.М.,
роден на xxx xxx, живущ xxx, българин, български гражданин, с висше образование,
разведен, осъждан, ЕГН xxxxxxxxxx е обвинен в това, че на 28.08.2009 година около
17.30 часа в град Монтана е причинил чрез удар с юмрук в лицето на Г.Е. xxx, с
ЕГН xxxxxxxxxx временно разстройство на здравето, не опасно за живота и
представляващо лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане по горен и
долен клепач на лявото око и кръвоизлив под конюктивата на лявата очна ябълка -
престъпление по чл. 130 ал. 1 от НК.
С тъжбата е предявен и граждански иск от тъжителката Г.Е.Г. против
подсъдимия за заплащане на сумата от 5 000.00 лева, представляваща
обезщетение за причинени от деянието неимуществени вреди, присъждане на
законната лихва върху тази сума и направените в производството разноски.
Подсъдимият
В.Н.М. в съдебното заседание заявява, че не се признава за виновен, като дава
подробни обяснения. Защитникът му пледира за постановяване на оправдателна
присъда с мотив за недоказаност на повдигнатото обвинение и липса на умисъл.
В
съдебно заседание тъжителката лично и чрез повереника си поддържа тъжбата и
пледира за постановяване на осъдителна присъда и уважаване на гражданския иск.
Доказателствата
по делото са писмени и гласни, съдът, след като ги обсъди, съобразявайки и
становищата на страните постанови присъдата си при следните съображения:
По
делото по безспорен начин се установи следната фактическа обстановка:
Подсъдимият
В.Н.М. е осъждан два пъти. По
НАХД на Районен съд Костинброд с влязло в законна сила решение от 12.01.2000г. му
е наложено административно наказание по реда на чл. 78а от НК, а именно глоба в
размер на 50.00 лева. По НОХД № 30304/2009г. по описа на РС – Монтана с влязло
в сила определение на 07.10.2009г. му е наложено наказание пробация, като на
основание чл. 42а ал. 2 т. 1 и т. 2 от НК са му наложени пробационни мерки за
извършено престъпление по чл. 343б ал. 1 от НК.
Подсъдимият В.Н.М. и
тъжителката Г.Е.Г. са бивши съпрузи. От брака си имат дъщеря - В., на пет
години, която по силата на съдебно решение е предоставена за отглеждане и
възпитание на майката. На подсъдимия е определен режим на лични контакти с
детето.
Тъжителката Г. xxx на съпружески
начала със свидетеля В. Р. К....
Подсъдимият В.Н.М. поддържа
приятелски отношения със свидетелката В.Р.Ц..
На 28.08.2009г. /петък/
тъжителката Г. и свидетеля К... били в дома на майката на първата –
свидетелката М. П. И. в град Монтана, ул. ”Неофит Рилски” № 28. Около 17.30
часа пристигнал подсъдимият М. със свидетелката В.Ц. и дъщеря му В., като целта
била детето да бъде предадено на тъжителката Г.. Свидетелката Ц. паркирала
автомобила, а подсъдимият М. завел детето, за да го предаде на тъжителката.
Още
с пристигането на входната врата възникнал конфликт между двамата. Детето
започнало да плаче. В този момент от кухнята на жилището излезли майка й –
свидетелката М. И. и свидетеля В. К..., а подсъдимия М. замахнал и ударил с
юмрук в областта на лицето тъжителката Г.. След което си тръгнал. Лявото око на
тъжителката Г. се затворило. Свидетелката И. започнала да налага удареното
място на тъжителката Г. с лед. Не след дълго тъжителката, придружена от
свидетеля В. К... отишли при съдебен лекар, но тъй като вече било късно вечерта
не го открили. На следващият ден /събота/ свидетелката И. завела тъжителката Г.
на очен лекар, който изписал хапчета и капки, след което в понеделник – 31.08.2009г.
свидетелката И. и тъжителката Г. отишли отново при съдебен лекар, където й било
издадено медицинско удостоверение.
От
приложеното на лист 5 от делото съдебно – медицинско удостоверение № 198/2009г.
на д-р И. Д., Началник отделение „Съдебна медицина” при МБАЛ „Д-р Стамен Илиев”
АД град Монтана се установява, че тъжителката Г.Е.Г. е получила кръвонасядане
по горен и долен клепач на ляво око и кръвоизлив под конюнктивата на лявата
очна ябълка. Уврежданията са получени по механизма на удар с / или върху твърд,
тъп предмет и добре отговарят да са получени по време и начин от пострадалата. Посочените
увреждания са от естество да й е причинено временно разстройство на здравето, не
опасно за живота.
Горната фактическа обстановка се
установи по един несъмнен и категоричен начин от събраните в хода на процеса
писмени и гласни доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетелите М. П.
И. и В. Р. К..., като дадени обективно и безпристрастно. Същите са неволни
свидетели на станалото и по делото липсват данни, които да наведат съмнения в
тяхната обективност и безпристрастност. Тези показания се потвърждават и от
съдебно – медицинското удостоверение на л. 5 от делото. Съдът не кредитира показанията
на свидетелката В.Ц.. Тя е приятелка на подсъдимия и е логично да подпомага
неговата защитна теза. Нейните показания са необективни, тъй като свидетелката
е категорична, че подсъдиимия М. е посегнал да удари свидетеля В. К..., но
ударът е попаднал в лицето на тъжителката Г.. На следващо място съдът не дава
вяра на тези показания, тъй като конфликта, който е възникнал е бил между
тъжителката и подсъдимия, а не между подсъдимия и свидетеля В. К.... Ето защо
не е логично подсъдимия да иска да удари свидетеля К..., а удара да попадне на
тъжителката Г., в каквато насока са свидетелските показания и в каквато насока
са самите обяснения на подсъдимия. На следващо място, съдът счита за твърде
нелогично и житейски недостоверно, че телефона на тази свидетелка е бил повреден
от тъжителката, поради което не е успяла да потърси помощ от полицията.
Съдът
не кредитира показанията на свидетеля И.К... и свидетелката И.М. и то не защото
счита, че те потвърждават неистина или затаяват истина, а защото нямат никакво
отношение към процесният случай. Тези свидетели не са преки очевидци, а техните
показания са пресъздаване на възприятията от трето лице, а именно майката на
подсъдимия преразказва на свидетеля К..., а пък на нея е разказано за случилото
се от свидетелката В.Ц.. Показанията на свидетеля И.К... и И.М. не допринасят с
нищо за изясняване на делото от фактическа страна. Те единствено подпомагат
защитната теза на подсъдимия М..
Защитникът
на подсъдимия в хода на съдебните прения навежда доводи, че той е ударил тъжителката,
без да иска това, тоест липсва умисъл за извършване на деянието. Твърди още, че
подсъдимият е искал да нанесе удар на свидетеля В. К..., защото и той му бил
причинил увреждания, за които има в производството събрани гласни доказателства.
На следващо място, се навеждат доводи, че не е доказано авторството на деянието.
Съдът
намира тези възражения за неоснователни по следните мотиви:
На
първо място, конфликта е възникнал между тъжителката и подсъдимия. Именно
поради това навън са излезли майката на тъжителката – свидетелката М. И. и
свидетеля В. К.... Наведоха се доводи, че подсъдимият е имал счупени очила, поради
което не е виждал добре и по грешка е ударил тъжителката. Това възражение е
твърде несериозно. След като е бил „слепец”, както се твърди в хода на
съдебните прения, то как е отишъл до дома на свидетеля К..., където е била
майка му. На следващо място, не се доказа в процеса по никакъв начин подсъдимия
да има такова отклонение в зрението, което да е равносилно на слепота при липса
на очила. Нещо повече, човек, който в момента е със затруднено зрение едва ли
би участвал в бой, особено, когато не може да разпознае фигурите на мъж или
жена, респективно тъжителката от свидетеля К.... По безспорен и категоричен
начин е доказано в процеса авторството на деянието, още повече, че не се
оспорва от подсъдимия обстоятелството, че е ударил тъжителката. Изложеното
налага извода, че ако на подсъдимия са били причинени увреждания, за които
свидетелстват майка му – свидетелката И.М., нейният приятел – свидетелят И.К...
и приятелката му – свидетелката В.Ц., то същият би било логично да се снабди
също със съдебно - медицинско удостоверение. Би било логично да сигнализира и
на органите на полицията.
По несъмнен
и категоричен начин се установиха елементите от фактическия състав на
престъплението, неговото авторство и съответно вината на подсъдимия М. за
извършването му. По делото по несъмнен начин се установи, че той е нанесъл
умишлено удар с юмрук в областта на лицето на тъжителката. Вследствие на този удар
тъжителката е получила нараняванията, отразени в съдебно - медицинското
удостоверение.
Причинната
връзка между действията на подсъдимият и нараняванията на тъжителката се
установява по несъмнен начин отново от приложеното съдебно - медицинско
удостоверение, както и от показанията на свидетелите – очевидци. Показанията на
тази свидетелите взаимно се допълват и очертават описаната по-горе фактическа обстановка.
В хода на съдебното
производство не се установиха данни за наличие на афектно състояние, но и
възражения в такава посока няма.
От приложеното
съдебно - медицинско удостоверение № 189/2009 година, както и до известна
степен от събраните гласни доказателства се установи и вида на причинената вреда,
представляваща временно разстройство на здравето, неопасно за живота и
представляващо лека телесна повреда, изразяваща се кръвонасядане по горен и долен клепач на ляво
око и кръвоизлив под конюнктивата на лявата очна ябълка. Уврежданията са
получени по механизма на удар с / или върху твърд, тъп предмет и добре
отговарят да са получени по време и начин от пострадалата.
Обобщавайки изложеното дотук, съдът приема за установено на първо място,
че именно подсъдимият В.Н.М. на 28.08.2009 година около 17.30
часа в град Монтана е причинил чрез удар с юмрук в лицето на Г.Е. xxx, с ЕГН xxxxxxxxxx
телесна повреда извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, довела до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота и представляващо лека телесна
повреда - престъпление по чл. 130 ал. 1 от НК.
От
обективна страна деянието е изпълнило състава на престъпление по чл. 130, ал. 1
от НК.
От
субективна страна се касае за деяние извършено виновно при форма на вина пряк
умисъл по смисъла на чл. 11 ал. 2 от НК– деецът е съзнавал обществено опасният
характер на деянието си и е целял настъпване на вредоносния резултат.
Мотивиран
от изложеното съда постанови осъдителната си присъда по отношение на подсъдимия
В.Н.М..
При определяне на
наказанието съдът съобрази и съдебното минало на подсъдимия – арг. справка за
съдимост на л. 30-31 от делото.
Подсъдимият В.М. е
осъждан два пъти. Към момента на извършване на деянието – 28.08.2009г. по
отношение на подсъдимия е имало само едно влязло в законна сила решение
постановено по НАХД по описа за 1999г. на РС-Костинброд, в сила от 12.01.2000г,
с което е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказание по реда на чл. 78а ал. 1 от НК – глоба в размер на 50.00 лева. Ето
защо съдът възприема, че към момента на извършване на деянието подсъдимият М.
не е бил осъждан за извършени престъпления от общ характер.
По отношение на
лицата, които са освободени от наказателна отговорност по реда на чл. 78а ал. 1 от НК, разпоредбите на чл. 85 и сл. от НК, предвиждащи реабилитация, не се прилагат, защото те не се считат осъждани. Тези
лица обаче не могат да бъдат поставени в по–тежко положение от лицата, които са
осъдени на глоба по Наказателния кодекс. Затова и лицето, което е освободено от
наказателна отговорност, може да бъде повторно освободено от наказателна
отговорност по чл. 78а от НК, ако е изтекла една година от наложената мярка за
обществено въздействие или глоба. И тук следва да се приложи срокът по чл. 86 ал.
1 т. 3 от НК, респективно на чл. 88а във връзка с чл. 82 от НК. В тази насока е
и Постановление № 7/04.11.1985г. по н. д. № 4/85 г. на Пленума на ВС, точка 4.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че са заличени последиците на наложеното наказание
по чл. 78а от НК и няма пречка с настоящата присъда подсъдимият М. да бъде
освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно
наказание по реда на чл. 78а от НК.
Налице са и трите
кумулативни предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл. 78а ал. 1 от НК, а
именно подсъдимият е с чисто съдебно минало към момента на извършване на
инкриминираното деяние, от деянието не се претендират имуществени вреди, а
предвиденото в правната норма на чл. 130 ал. 1 от НК наказание е под три години
лишаване от свобода.
Ето защо съдът
освободи подсъдимият М. от наказателна отговорност и му наложи административно
наказание по реда на чл. 78а ал. 1 от НК.
При определяне
размера на наказанието съдът съобрази, че разпоредбата на чл. 78а ал. 1 от НК е
претърпяла промяна с ДВ бр. 26, 06.04.2010г., като е завишена предвидената
санкция – глоба. Съгласно разпоредбата на чл. 2 ал. 2 от НК, ако до влизане на
присъдата в сила последват различни закони, прилага се законът, който е най –
благоприятен за дееца. Ето защо съдът определи наказанието при действащата
разпоредба на чл. 78а ал. 1 от НК към момента на извършване на деянието – 28.08.2009г,
а именно ГЛОБА в размер на 500.00 лева.
С оглед
индивидуализиране на наказанието, съдът съобрази степента на обществена
опасност на деянието, подбудите за извършването му, обстоятелствата, при които
е извършено, високата степен на обществена опасност и на самото деяние и на
подсъдимия, имотното състояние на извършителя, а именно последният заплаща
издръжка на малолетната си дъщеря. Причини и мотив за извършване на деянието от
подсъдимия М. е пренебрежение към личната и телесна неприкосновеност, без да
отчита факта, че с това си действие е накърнил правата на друго лице. Като
отегчаващи отговорността обстоятелства съдът прецени на първо място високата
степен на обществена опасност на деянието, настъпилите от него последици за
пострадалата и липсата на какъвто и да било опит да се обезщетят щетите.
Определеното
наказание, съдът намира, че е от вид и характер да изпълни целите на наказанието,
както по отношение на подсъдимия като го мотивира занапред да спазва законите и
установения правен ред, така и по отношение на останалите членове на обществото,
като им въздейства предупредително и възпитателно.
ПО ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ
Предявеният
граждански иск срещу подсъдимият М. изпълва правното основание на такъв по чл. 45
от ЗЗД. Налице са всички законни елементи от фактическия състав – деец, деяние,
вреда, вина и причинна връзка между деянието и вредоносния резултат. С
признаването на подсъдимият за виновен за извършено престъпление по чл. 130, ал.
1 от НК иска по чл. 45 от ЗЗД се явява доказан по основание. Съдът преценявайки степента на уврежданията и факта,
че се касае за лека телесна повреда – временно разстройство на здравето – неопасно за живота и представляващо
лека телесна повреда, кръвонасядане по горен и долен клепач на ляво око и
кръвоизлив под конюнктивата на лявата очна ябълка, сравнително краткотраен
лечебен процес без видими остатъчни белези от него и съобразявайки принципа на справедливост,
уреден в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, приема за обоснован размер на парично
обезщетяване за причинените неимуществени вреди за сумата от 1 000.00 /
хиляда / лева. Съдът присъди
на тъжителката и законната лихва върху тази сума, считано от датата на
увреждането – 28.08.2009 година до окончателното изплащане, сумата от 300.00
лева разноски направени за адвокатска защита и сумата от 12.50 лева, представляваща
размера на държавната такса, внесена при депозиране на частната тъжба. В
останалата му част над уважения размер до пълния предявен размер от 5 000
лева съдът намира гражданския иск за прекалено завишен и недоказан, не
отговарящ на принципа за справедливост, поради което в тази му част го ОТХВЪРЛИ,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Съобразно изхода на делото
подсъдимия М. следва да заплати по сметка на ВСС - София сумата от 50.00 лева
държавна такса върху уважения размер на гражданския иск /съдът съобрази
обстоятелството, че минималния размер за заплащане на държавна такса е 50.00
лева/, както и 5.00 лева
държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
При горния
фактически и правен разбор на доказателствата съдът постанови и присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: