№ 9140
гр. С., 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20231110136960 по описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск по чл. 200 КТ за заплащане на сумата 43 000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени от
ищеца болки и страдания, вследствие от трудова злополука, настъпила на
29.03.2022 г. в производствено помещение на “М..” ЕООД в с. Ц.., област П.,
която е причинила временна неработоспособност на ищеца А. Е. П..
Претендират се и разноски.
Ищецът твърди да е бил в трудово правоотношение с ответника в
периода 12.11.2021 г. – 11.05.2022 г. Сочи, че на 16.12.2021 г. е сключен
договор между ответното дружество и “М..” ЕООД, с който страните са се
споразумели ответникът, в качеството му на изпълнител по договора, да
достави и монтира бързоразвиваща се врата на обект на възложителя, поради
което ищецът бил командирован до гр. П., заедно с неговия баща Е.А. П. –
монтажник в ответното дружество. На 29.03.2022 г. в производствено
помещение на “М..” ЕООД по време на монтиране на индустриалната врата
ищецът е претърпял злополука, регистрирана в Н., от където е призната за
трудова, вследствие на което е посетил най-близкото болнично заведение – У.
“П.”, гр. П., след което посетил и У.СМ “Н. И. П.”, гр. С., където е приет за
лечение в К.. Твърди, че първо са били зашити втори и трети пръст на дясната
му ръка, на 31.03.2022 г. бил хоспитализиран, на 01.04.2022 г. била извършена
оперативна интервенция, след което на 04.04.2022 г. е изписан. Твърди, че в
параграф “обективно състояние” от епикризата, е посочено: “дясна длан с
пръсти – порезни рани в 1ва флеК.рна зона от .4, липсваща флексия”, а в
реквизит “Д.” – “В.. Секцио ..”. Отделно от това посочва и окончателната
диагноза – . “Т.. Прогрес на лечението: Опериран . други пластични операции
1
на сухожилие.”. Посочва, че болничният лист, който му е издаден за периода
от 31.03.2022 г. до 04.05.2022 г. вкл., е със същата диагноза. Поддържа, че на
05.05.2022 г. при среща с управителя на ответното дружество не е срещнал
необходимото разбиране, като на 10.05.2022 г. трудовото му правоотношение
било прекратено със заповед на ответника. Ищецът твърди, че вследствие на
претърпяната злополука частично дясната му ръка е напълно неподвижна,
поради което не може да осъществява характерните за нея ежедневни
функции и обслужващи действия. Сочи, че процесната трудова злополука е
настъпила в началото на професионалната му кариера и вследствие на нея е
осакатен за цял живот. Твърди, че често изпитва силна болка, затруднения
при осъществяване на всекидневните си ангажименти и личното си
обслужване. Отделно твърди, че към момента е нетрудоспособен и след
злополуката изпитва ежедневни болки и страдания, които са се отразили и на
неговото психическо и емоционално състояние. Счита, че социалното му
общуване също е повлияно. Поддържа твърдения, че преди злополуката е
успявал да подпомага финансово семейството си, тъй като е работел активно,
но сега се намира в невъзможност да извършва всякакви действия, като
използва единствено лявата си ръка. Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131
ГПК, с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Не
оспорва наличието на трудовото правоотношение между страните в
посочения в исковата молба период, наличието на договор между ответното
дружество и “М..” ЕООД, командироването на ищеца и неговия баща до гр.
П. за извършване на възложената работа, както и настъпването на инцидента с
ищеца на 29.03.2022 г. при монтирането на врата. Оспорва периода на
командировката на ищеца, като твърди, че последният е бил командирован
само за дата 28.03.2022 г., т.е. в този ден е следвало да пътува С.-П. и П. С.,
поради което твърди, че на 29.03.2022 г. /датата на настъпване на инцидента/
ищецът не е следвало да се намира в производственото помещение на “М..”
ЕООД, съответно да осъществява дейност от и за сметка на ответното
дружество. Посочва, че за този ден ищецът не само, че не е бил командирован
на процесния обект, но и е бил в платен годишен отпуск, поради което
ответникът не е знаел, че ищецът извършва дейност, която не му е възложена.
Оспорва злополуката да е била по повод работата на ищеца. Евентуално
навежда възражение, че ищецът е съпричинил резултата при груба
небрежност, тъй като е пренебрегнал основни технологични правила и
правила за безопасност, като не е носил защитно облекло – ръкавици, въпреки
че такива са му били зачислени и въпреки инструкциите, които е получил от
двете дружества – ответното и “М..” ЕООД, в чийто обект е настъпил
инцидентът. Навежда възражение за намаляване на размера на
претендираното обезщетение, като изключително завишено с оглед принципа
на справедливостта съгласно чл. 52 ЗЗД. Моли искът да бъде отхвърлен, а при
условията на евентуалност – размерът на претендираното обезщетение да
бъде намален. Претендира разноски.
2
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 КТ за вреди от трудова злополука
или професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто
или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено
независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител
има вина за настъпването им.
Ищецът носи тежестта на докаже съществуването на трудово
правоотношение между страните, настъпването по време на действието на
което на злополука, която е приета за трудова по установения ред,
обстоятелството, че същата е довела до временна нетрудоспособност, трайно
намалена работоспособност до 50 или над 50 на сто, както и настъпването на
вреди – неимуществени под формата на болки и страдания каквито твърди,
техният интензитет и продължителност.
По делото е безспорно обстоятелството, че ищецът е работил в ответното
дружество по силата на трудов договор от 12.11.2021 г. като монтажист на
метални конструкции. Трудовото правоотношение с ищеца е прекратено
едностранно от работодателя, считано от 10.05.2022 г., на основание чл. 71
КТ.
На 29.03.2022 г. ищецът е претърпял злополука по време и по повод на
извършвана работа в интерес на ответното дружество – при монтиране на
индустриална врата се опитал да задържи падащ ламаринен капак, вследствие
на което ламарината прерязала четири от пръстите /втори, трети, четвърти и
пети/ на дясната му ръка, която е установена за трудова с разпореждане № . г.
на Н. по чл. 60, ал. 1 К..
Механизмът на настъпване на злополуката се установява от събраните по
делото писмени доказателства, в това число протокол за извършено
разследване на трудова злополука на ТП на Н. – С. град, както и на
показанията на разпитаните в тази връзка свидетели. Въз основа на същите се
изяснява, че в момента преди злополуката пострадалият А. П., заедно с своя
колега Е. П., са извършвали монтаж на индустриална врата на помещение в
производствена сграда на „М..“ ЕООД в село Ц., ул. „Г.“ ., област П., по
възложение на техния работодател и ответник по делото – „И.“ ООД.
Твърденията на ответника, че ищецът е бил командирован за извършване на
процесната работа само на 28.08., но не и на 29.08.2022 г. е ирелевантно за
делото, тъй като законът определя като трудова злополука всяко внезапно
увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на
извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на
предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно
намалена работоспособност или смърт – чл. 55, ал. 1 К.. В случая несъмнено
монтирането на вратата е извършено от ищеца по възлагане и в интерес на
работодателя – ответник. Това се потвърждава и от свидетеля Г. на длъжност
3
„Р.“ в ответното дружество, който сочи в своите показания, че графикът на
поръчките за монтаж се изготвя в петък. Срокът за изпълнение на процесната
поръчка е преценен на два дни – понеделник и вторник, като за екип за
монтаж е определен ищецът и неговия баща Е. П., също служител в ответното
дружество към исковия период.
В разпореждането на ТП на Н. – С. град, с което злополуката е призната
за трудова е отразено, че в резултат на същата, пострадалият е получил
травма на няколко флексурни мускули и сухожилия на ниво китка и длан на
дясна ръка и временна неработоспособност.
От представената по делото медицинска документация, от заключението
на съдебномедицинската експертиза, както и от посоченото от вещото лице в
открито съдебно заседание се установява, че ищецът непосредствено след
инцидента е транспортиран в гр. П., където са обработени раните. След това е
приет в У.СМ „П.“ на 31.03.2022 г. и е опериран на 01.04.2022 г. Изписан е на
04.01.2022 г. Според заключението на вещото лице травмата на дясната ръка
на ищеца касае порезни рани по дланна /воларна/ повърхност на втори, трети,
четвърти и пети пръсти, с прерязване в дълбочина на дълбоките флеК.ри
/мускулни свивачи/ на четвърти и пети пръсти на ръката. Травмата е водела
до нарушение на основната хватателна функция на дясната ръка на ищеца.
Въпреки проведеното лечение, което според вещото лице е било адекватно,
като пряко усложнение от травмата е настъпила контрактура /втърдяване на
стави/ и анкилоза /пълна ставна неподвижност/ в областта на крайните и
средни междуфалангеални стави на четвърти и пети пръсти на дясната ръка.
Това състояние, както и нарушението в сетивността в крайните фаланги на
засегнатите пръсти, е довело до нарушение на опозицията на тези пръсти на
палеца и от това нарушение на захват на дясна ръка по сила и обем. Към
настоящият момент е налице изявено втърдяване и пълна неподвижност в
крайните и средни между фалангеални стави на четвърти и пети пръсти на
дясната ръка на ищеца до степен на невъзможност на активна и пасивна
подвижност на пръстите в тези стави. Създадено е функционално значимо
нарушение в обема и силата на захват на дясната ръка до пълна невъзможност
за участие на четвърти и пети пръст, което според вещото лице води до
частично нарушена възможност за самообслужване с водеща дясна ръка и
нарушени възможности за извършване на физически труд, свързан с
изискване на пълноценен захват на двете ръце.
Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице, което е изготвено
както въз основа на представената и приета по делото медицинска
документация, така и след личен преглед на ищеца. Установява се по делото,
че вследствие на процесната трудова злополука на ищеца са причинени две
травми – разкъсване и увреждане на сухожилието на дясната ръка, което е
довело до постоянно разстройство на здравето вследствие на развилата се
комплектура на ставите. Осъществени са всички факти, включени във
фактическия състав на вземането – налице са претърпени болки и страдания в
резултат от травматично увреждане, настъпило при действието на трудов
4
договор, сключен с ответника, и признато по надлежния ред за трудова
злополука, довела до временна нетрудоспособност на ищеца.
Съгласно чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост, като се отчита неговия компенсаторен
характер. Според задължителните за съдилищата указания, дадени с ППВС №
4/1968 г., понятието "справедливост" по чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а
е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства.
Такива биха могли да бъдат начин на извършване и характер на увреждането,
произтеклите от последното конкретни физически и психологически
последици за увредения, интензитет и продължителност на болката, вкл.
козметични дефекти, период на възстановяване, използване на помощни
средства, възраст на пострадалото лице, доходи и икономическо положение в
страната и др.
В случая несъмнено получените от ищеца порезни травми на мускулните
свивачи на дясната ръка веднага след трудовата злополука са причинили
първоначална силна болка и кървене, което е наложило оперативно лечение.
Пострадалият е изпитвал болки и след оперативната намеса и проведеното
лечение. Това се потвърждава и от показанията на свидетеля Е. П..
Последиците от травмите са постоянни. Двата последни пръста на дясната
ръка на ищеца са абсолютно неподвижни и е невъзможно да се възстановят.
Въпреки, че ищецът е млад човек /на 22 години/ в трудоспособна възраст,
занапред няма да може да полага интензивен физически труд поради нарушен
захват по сила и обем на дясната ръка. Това ще му пречи и частично да се
самообслужва, както и при извършване на ежедневните дейности. Касае се
както за физически, така и за емоционален дискомфорт, който ще го
съпътства в живота и ще създава чувство за малоценност. Предвид
преживените болки и страдания, възрастта на пострадалия, необратимия
характер на увреждането и бъдещите неудобства от невъзможността да
ползва пълноценно дясната си ръка, както и с оглед икономическата
обстановка в страната и размера на средните доходи, на ищеца следва да бъде
определено обезщетение за претърпените вреди общо в размер на 32 250 лева.
По възражението на ответника за съпричиняване съдът намира следното:
Съгласно чл. 201, ал. 2 КТ отговорността на работодателя може да се
намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е
допуснал груба небрежност. Процентът съпричиняване зависи от механизма
на причиняване на трудовата злополука, като мислено се преценява тежестта
на допринасяне за всеки от факторите, причина за травматичното увреждане,
както и съотношението между причините, когато са повече от една,
респективно има ли баланс между тях или някоя от тях е основна, решаваща,
допълнителна, съпътстваща и т.н. За разлика от общата разпоредба на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД, където съпричиняването възниква единствено при установена
намеса от страна на пострадалия в причинната връзка, Кодексът на труда
въвежда и изискване поведението на пострадалия да е виновно и то при
5
изискуема форма на вината „груба небрежност“. Такава е налице, когато
пострадалият не е положил дори грижата, която и най-небрежният полага
/виж Решение . от 17.10.2019 г. по гр. д. ... на ВКС, .., Решение .. по гр. дело
№387/2010 г., ВКС, І..., Определение № . от 13.10.2020 г. по гр. дело №. ВКС,
ІІІ г.о. и др./. Установяването на тези обективни и субективни предпоставки
на съпричиняването е в доказателствена тежест на работодателя.
По делото не се спори, че ищецът не е носил работни ръкавици по време
на настъпване на процесната трудова злополука. Съгласно изискването на чл.
281 КТ работодателят има задължение да осигури инструктаж и обучение по
безопасни методи на работа на всички свои работници. Инструктажите по
безопасност и здраве при работа са начален, на работното място, периодичен,
ежедневен и извънреден /чл. 10, ал. 3 от Наредба № . от 16.12.2009 г. за
условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд/. Чл. 284, ал. 1 КТ изисква от работодателя да
предоставя на работника работно облекло и предпазни средства, когато
естеството на работа изисква това, а ал. 2 задължава работниците да
използват тези средства по време на работа. Работните ръкавици несъмнено
представляват лично предпазно средство по смисъла на пар. 1, т. 7 от ДР на
ЗЗБУТ. Следователно за да се ангажира отговорността на ищеца за
съпричиняване на процесната трудова злополука, по делото е необходимо да
се установи при условията на пълно и главно доказване, че ищецът е бил
инструктиран да носи работни ръкавици по време на монтажи дейности, както
и че такива са му предоставени от страна на работодателя. И двете
предпоставки обаче не се доказват от доказателствата по делото. От една
страна видно от извадката от книгата за първоначален инструктаж на
ответника, такъв е проведен на ищеца на 29.03.2022 г., което е в деня на
трудовата злополука, при задължение към работодателя за провеждане на
такъв инструктаж при постъпване на работа на съответния работник съгласно
чл. 12, ал. 2 от Наредбата. Именно с началния инструктаж работодателят
следва да запознае новопостъпилия работник с основните правила и
изисквания по безопасност и здраве при работа в предприятието, вида и
характера на извършваната работа, специфичните опасности и рисковете за
здравето и живота на работещите, в това число и с колективни средства за
защита и лични предпазни средства, в т.ч. специалното работно облекло /чл.
12, ал. 2, т. 1, б. „е“ от Наредбата/. Съгласно посоченото от свидетеля Г.,
инструктажи в ответното дружество са се провеждали принципно понеделник
сутрин в стая за кафе и отдих в началото на работния ден, преди
монтажистите да тръгнат към конкретни обекти на клиенти, като по същото
време повечето от работниците не слушали внимателно, а гледали в
мобилните си апарати. От друга страна по делото не се доказва ищецът да е
получил работни ръкавици след постъпването на работа в ответното
дружество на 12.11.2021 г. Съгласно заключението на приетата и неоспорена
от страните съдебнопочеркова експертиза подписът, положен в графа
6
„Получил работно облекло“ на дата „03.01.2022 г.“ в представения от
ответника списък за зимно работно облекло, включващо и работни ръкавици,
със срок на амортизация 03.01.2022 г. – 30.04.2022 г., не е изпълнен от ищеца
А. П.. Документът в тази му част е неистински и следва да се изключи от
доказателствата по делото съгласно чл. 194, ал. 2, изр. 2 ГПК.
От обсъдения доказателствен материал следва извод, че ответникът е
изпълнявал задълженията си по чл. 281 и чл. 284 КТ само формално, без да
полага необходимата грижа за гарантиране на превенция и мерки за защита на
работещите по смисъла на глава втора от ЗЗБУТ. Неизпълнението от страна
на работодателя на задължението му да осигури реално безопасни условия на
труд изключва грубата небрежност на работника /вж. решение . от 05.03.2014
г. по гр. д. № .. на ВКС, . г.о., както и цитираната в него съдебна практика/.
Не на последно място следва да се посочи, че ответникът не ангажира и
доказателства, какви биха били вредните последици за ищеца, ако е бил с
ръкавици.
Възражението за съпричиняване е неоснователно, което налага
предявеният иск за неимуществени вреди да бъде уважен за сумата 32 250
лева и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер 43 000 лева.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски възниква за двете страни.
Съобразно уважената част от иска ответникът следва да заплати на ищеца на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за адвокатско възнагараждение в размер
на 2 887,50 лв.
Възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение е основателно с оглед
фактическата и правна сложност на делото, както и вида на претенцията.
Съобразно отхвърлената част на претенциите ищецът следва да заплати на
ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК адвокатско възнаграждение в размер
на 962,50 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка
на съда сумата 1 300 лв. за държавна такса и 755,81 лв. за депозити за вещи
лице, съобразно уважената част от иска. По аргумент от същата разпоредба
таксите и разноските съразмерно отхвърлената част от иска остават за сметка
на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 194, ал. 2 вр. чл. 193,
ал. 2 ГПК по заявеното от ищеца А. Е. П., ЕГН ********** оспорване
истинността на представения от ответника „И." ООД, ЕИК . списък за зимно
7
работно облекло със срок на амортизация 03.01.2022 г. – 30.04.2022 г., че
документът е неистински в частта относно авторството на подписа на А. П.,
като на основание чл. 194, ал. 2, изр. 2 ГПК го изключва от доказателствата по
делото.
ОСЪЖДА „И." ООД, ЕИК . да заплати на А. Е. П., ЕГН ********** на
основание чл. 200, ал. 1 КТ сумата 32 250 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени от злополука,
настъпила на 29.03.2022 г. в производствено помещение на “М..” ЕООД в с.
Ц.., област П. и призната за трудова злополука с разпореждане по чл. 60, ал.1
К. от 29.08.2022 г. на ТП на Н. – С. град, както и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата 2 887,50 лв. разноски по делото за адвокатско възнаграждение
съразмерно на уважената срещу ответника част от иска, като ОТХВЪРЛЯ
иска над присъдената сума 32 250 лв. до пълния предявен размер 43 000 лв.
ОСЪЖДА А. Е. П., ЕГН ********** да заплати на „И." ООД, ЕИК . на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 962,50 лв. разноски по делото за
адвокатско възнаграждение съразмерно на отхвърлената срещу ответника
част от иска.
ОСЪЖДА „И." ООД, ЕИК . да заплати по сметка на Софийския районен
съд сумата 2 055,81 лв. – разноски за държавна такса и вещи лица,
съразмерно на уважената срещу ответника част от иска.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8