№ 347
гр. Шумен, 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XV-И СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Пламена К. Недялкова
при участието на секретаря Ц. В. К.
като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Административно
наказателно дело № 20233630201683 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № В – 002131 от 22.02.2023г. на Директора
на Регионална дирекция за области Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра
към КЗП, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.233 ал.2 и чл.200 от Закона за защита на
потребителите на жалбоподателя “ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО” КД с ЕИК
*********, с.Равно поле, обл.София е наложена имуществена санкция в размер на 500лв., за
нарушение на чл.21 от ЗЗП. Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното
постановление като излага подробно доводите си за това в жалбата си. Счита, че същото е
издадено в нарушения на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните
правила. Оспорва констатираното нарушение по същество с твърдението, че от
систематичното тълкуване на чл.21 с чл.19 ал.2 от ЗЗП било видно, че на търговеца бил
предоставен избор да обяви цена за разфасовка, в който случай следва да бъде посочена и
цена за единица мярка, или да я обяви за брой. В конкретният случай дружеството било
избрало да посочи цена за брой опаковка и нямало задължение да обявява цена за единица
мярка в рекламните съобщения. Моли да бъдат присъдени направените в производството
разноски. В съдебно заседание, за дружеството – жалбоподател, редовно призовано
представител не се явява. Депозирана е молба от юрисконсулт П.Т., в която заявяват, че
поддържат жалбата.
За АНО редовно призован, представител не се явява.
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално
допустима.
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На 20.02.2023г.
служители на КЗП – ТД Варна, съвместно със служители на ОДБХ – Шумен, извършили
проверка в търговски обект – магазин „Лидл“, находящ се в гр. Шумен, ул. “Ген.
Драгомиров“ №18, стопанисван “ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО” КД с ЕИК *********,
с.Равно поле. При проверка на рекламната брошура на търговеца за периода 20.02.2023г. –
26.02.2023г., било установено, че в нея за определени рекламирани стоки били обявени цени
за опаковка, а не за мерна единица килограм, а именно:
- на стр.3 - „Шпеков салам Pikok Pure“ с обявена продажна цена от 6.99 лв. за
1
опаковка 2х220гр.;
- на стр.4 – „зимна наденица от свинско месо“ – 640 гр. с обявена цена за опаковка
5.99 лв., „гулаш от говеждо месо Блек ангъс“ – 500 гр., с обявена цена за опаковка 10.99 лв.,
- на стр.5 - „мариновани пилешки бутчета“ – 750 гр., с обявена продажна цена за
опаковка 8.49 лв.;
- на стр.9 – „наденица с чесън“ – 300 гр., с обявена цена за опаковка 4.79 лв., „салам с
орехи“ – 250 гр., с обявена цена за опаковка 6.99 лв., „салам със смокини“ – 250 гр., с
обявена цена за опаковка 6.99 лв.“мини саламчета сушени на въздух“- 150 гр., с обявена
цена за опаковка 4.59 лв;
Резултатите от проверката били обективирани в констативен протокол № К - 2692753,
съставен на място на същата дата, в присъствието на И.В.С. – мениджър филиал Шумен, на
която е и връчен. Било наредено представител на жалбоподателя на 24.02.2023г. да се яви в
офиса на наказващия орган в гр.Шумен и да представи документи, както и справка за броя
на разпечатаните рекламни брошури и разпространени в гр.Шумен, за периода 20.02. –
26.02.2023г. по делото няма доказателства такива да са били представени.
Въз основа на направените констатации при извършената проверка на 20.02.2023г. в
търговския обект, на 06.03.2023г. св.В. Г. – гл. инспектор в област Шумен в КЗП – ТД
Варна съставил срещу “ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО” КД с ЕИК *********, с.Равно
поле, в отсъствие на нарушителя, тъй като след изпратена покана за съставяне на акт,
представител не се явил на посочената дата. На изпратената покана за явяване на
представител за връчване на съставения акт, също не се явил представител, поради което на
основание чл.233 ал.4 от ЗЗП актът бил връчен на 24.03.2023г. на М.В.М. – зам. управител
на магазин „Лидл“, находящ се в гр. Шумен, ул. “Ген. Драгомиров“ №18. В акта не са
отразени възражения. Такива са депозирани в законоустановения срок. Според дружеството
доколкото избрало да посочи цена за брой опаковка нямало задължение да обявява цена за
единица мярка в рекламните съобщения.
Въз основа на съставения акт, административно-наказващият орган издал обжалваното
НП като възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.200 от
Закона за защита на потребителите на жалбоподателя “ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО”
КД с ЕИК *********, с.Равно поле, обл.София е наложена имуществена санкция в размер на
500лв., за нарушение на чл.21 от ЗЗП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на
свидетелите В. К. Г. - актосъставител и Н. И. Й. - свидетел при съставяне на акта и
установяване на нарушението, както и от приложените и приобщени по делото писмени
доказателства.
При така изяснената фактическа обстановка , съдът прави следните правни изводи:В
хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на
защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в
рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на
жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен
срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административно-
наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички
минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити, Същият е предявен и връчен
на жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57
от ЗАНН реквизити.
На жалбоподателя е наложена имуществена санкция за нарушение на чл.21 от ЗЗП.
Съгласно посочената за нарушена разпоредба всяка реклама на стоки, която посочва
продажната им цена, трябва да посочи и цената за единица мярка. Доколкото в конкретния
случай контролните органи са констатирали нарушение в рекламната брошура на търговеца,
безспорно се касае за реклама на стоки, които се предлагат за продажба от дружеството –
жалбоподател в периода 20.02.2023г. – 26.02.2023г., поради което разпоредбата на чл.21 от
ЗЗП задължава търговеца да посочи в брошурата освен продажната цена на конкретната
разфасовка и цената за единица мярка, която в конкретният случай е 1 килограм, съобразно
§13 т. 9 от ДР на ЗЗП, съгласно който за стоки търгувани според теглото им "цена за
единица мярка" е 1 килограм.
2
Доводите на дружеството – жалбоподател, че от систематичното тълкуване на чл.21 с
чл.19 ал.2 от ЗЗП било видно, че на търговеца бил предоставен избор да обяви цена за
разфасовка, в който случай следва да бъде посочена и цена за единица мярка, или да я обяви
за брой, и предвид на това, че дружеството било избрало да посочи цена за брой опаковка
нямало задължение да обявява цена за единица мярка в рекламните съобщения, съдът
намира за неоснователни.
От една страна разпоредбата на чл.21 от ЗЗП е императивна, че при всяка реклама на
стоки, която посочва продажната им цена, трябва да се посочи и цената за единица мярка,
т.е. посочват се и двете цени като изискването е кумулативно, а не алтернативно.
Цитираната от дружеството – жалбоподател разпоредба на чл.19 ал.2 от ЗЗП
регламентира, че цената се обявява за съответната мерна единица и разфасовката, ако е
различна от нея, или за брой. Задължение на търговеца е да обяви цената на стоката, както за
съответната мерна единица, така и за разфасовката, ако е различна от нея, или за брой, т. е.
при разлика между цената за единица мярка и цената за съответното количество/обем -
търговецът следва да обяви/обозначи и цената, която отговаря за премереното количество.
Обозначаване само на цената за разфасовката, не го освобождава от задължението да обяви
и цената за единицата мярка, която е меродавна за продавания от него продукт. Отделно от
чл. 19, ал. 2, разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от закона също изисква за стоките, които се
предлагат в опаковка, цената за количеството и цената за единица мярка да се поставят
върху опаковката, т.е. и според тази разпоредба на търговеца не е предоставен избор, а е
задължен да посочи и двете цени. Следователно както чл.21, така и чл.22 ал.1 от ЗЗП
задължава жалбоподателя да посочи и цената за единица мярка. Видно от приобщената по
делото рекламна брошура, по отношение процесните продукти, за които е констатирано
нарушение, е посочена само цена за опаковка. Доколкото по отношение на тези продукти
разфасовките са различни от съответната мерна единица, която в конкретният случай е
килограм, тъй като се касае за стоки търгувани според теглото им, дружеството е било
длъжно да посочи, както цената за разфасовката, така и за килограм. Цена за брой се посочва
за стоки, които не се продават в зависимост от обема, теглото, дължината или площа.
Съдът констатира, че в АУАН и НП неправилно е посочено, че нарушението е
извършено на 20.03.2023г., вместо на 20.02.2023г., което съдът намира, че се дължи на
допусната техническа грешка, а не до неправилно определяне датата на извършване на
нарушението. В обстоятелствената част на АУАН и НП хронологически, по дати, са
описани събитията развили се във връзка с процесния случай, което води до възможност да
се установи кога точно е извършено нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на лицето. Не са налице хронологически
несъотвествия при посочване на фактите от проявлението на които да се направи извод за
извършено административно нарушение по чл.21 от ЗЗП. Нарушението е извършено в
деня, в който е констатирано, т.е. в деня на извършената проверка, а датата на извършената
проверка ясно и недвусмислено е посочена, както в АУАН, така и в НП. Критерият за
същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от
категорията на тези, допускането на които е довело до неизясняване на делото от
фактическа страна или е ограничило правата на някоя от страните в процеса, което в
настоящият случай не е налице. Съдът намира, че в конкретният случай правото на
нарушителя да узнае за какво нарушение му е съставен акта и да отстоява своята теза срещу
това твърдение, не е нарушено. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да
се защитава.
Въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдът намира за
безспорно установено, че дружеството – жалбоподател е осъществило от обективна страна
нарушение на разпоредбата на чл.21 от ЗЗП. Съдът кредитира изцяло показанията на
разпитаните по делото свидетели, тъй като същите пресъздават това което са възприели
непосредствено, като показанията им са логични, безпротиворечиви и няма индиция за
тяхната заинтересованост. Кореспондират с приобщените по делото доказателства. В случая
по отношение на дружеството е налице безвиновна /обективна/ отговорност, състояща се в
неизпълнение от страна на дружеството на вменено му с нормативен акт задължение в
качеството му на търговец, който предлага стоки на потребителите.
Предвид гореизложеното съдът намира, че в процеса не се доказаха факти и
3
обстоятелства, които биха обосновали становището на съда за различни констатации от
тези отразени в акта, а оттам и за различни правни изводи от тези на административно
наказващия орган, поради което НП следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъбразно.
Административно - наказващият орган правилно квалифицирал нарушението и е
ангажирал административно – наказателната отговорност на жалбоподателя, съобразно
санкционната норма на чл.200 от ЗЗП. Наложеното наказание е в минимално предвидения
размер.
Предвид изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е
неоснователно.
Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № В – 002131 от 22.02.2023г. на
Директора на Регионална дирекция за области Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград
и Силистра към КЗП, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.233 ал.2 и чл.200 от Закона
за защита на потребителите на жалбоподателя “ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО” КД с
ЕИК *********, с.Равно поле, обл.София е наложена имуществена санкция в размер на
500лв., за нарушение на чл.21 от ЗЗП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен
на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4