№ 1374
гр. София, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20211000500681 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 18.11.2020г по гр.д. № 7526/2018г на Софийски градски съд І-IV състав
са отхвърлени предявените от Т. И. М. против П. С. Д. искове – главни по чл.26, ал.1 предл.
първо и трето и чл.26, ал. ЗЗД за прогласяване нищожност на на договор за заем сключен на
26.10.2007г. между П. С. Д. като заематели и заемополучатели Т. И. М. и Б.М. за сума от
70 000лв, обезпечен с ипотека, обективирана в н.а. № 72/2008гг. Върху недвижим имот ПИ с
площ от 380кв.м., находящ се в с.***, общ.София, ведно с построената в него полумасивна
постройка, поради противоречие с добрите нрави и невъзможен предмет, и евентуален по
чл. 29 ЗЗД като сключен при измама.
Решението е обжалвано от Б. Х. М. и Т. И. М. чрез пълномощник адв. Б.К. САК с
оплаквания за неправилност. Твърди се, че предявените главни искове са доказани по
основание, тъй като не са получили сумата предмет на договора за заем, нито е изяснено коя
от тях я е получила и в какво качество на длъжник или поръчител. Тои факт на предаване на
сумата се следвал в тежест на ответника и последният не е ангажирал доказателства както,
че сумата им е предоставена, така също с какви налични средства е предоставен заема. Този
спорен факт не бил удостоверен от нотариуса, пред когото е учредена ипотека, нито имало
други доказателства, които да го потвърждават и следователно такъв реален договор не бил
сключен. Поддържат се оплаквания и против решението в частта, в която е отхвърлен
евентуалния иск по чл.29 ЗЗД, катов тази връзка се изтъква, че са въведени в заблуждение
1
при подписване на документи за несъществуващ дълг.
В срок е подаден писмен отговор от въззиваемия-ответник П. С. Д. чрез пълномощник
адв. В.Д. САК, с който се поддържа възражения против въззивната жалба. Твърди се, че
въззивната жалба е процесуално недопустима в частта, в която изхожда от Б.М., поради
това, че последната няма качество на страна- исковата молба по отношение на нея била
върната и производството прекратено с влязло в сила определение. Поддържат се
възражения и за неоснователност на въззивната жалба по отношение на другия
жалбоподател Т.М. с подробно изложени доводи и съображения за характера на
изявлението, обективирано в самия договор, че заемателките са получили сумата изцяло при
подписването му, и че не са установени обстоятелства при подписване на договора
заемателките да са въведени в заблуждение по см. на чл.29 ЗЗД, като исвен това и искът по
чл.29 ЗЗД бил погасен по давност.
Софийският апелативен съд, след като прецени доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, приема следното:
Подадената въззивна жалба ще следва да бъде оставена без разглеждане в частта, в
която изхожда от Б. Х. М., като подадена от лице, което няма процесуална легитимация да
обжалва решение по дело, по което няма качеството на страна. Посоченото се установява от
материалите по делото, видно от които първоначално исковата молба е подадена от двама
ищци Б. М. и Т.М., но производството по нея е прекратено спрямо Б.М. с влязло в сила
определение, поради недопустимост на иска предвид формираната сила на пресъдено нещо
между същите страни в друго исково производство по чл.422 ал.1 ГПК, в което Б.М. в
качеството на ответник не е релевирала възражения против действителността на договора за
заем, въз основа на който в полза на П.Д. е признато съществуването на задължение в
размер на процесната сума. Констатираното ще има за последица връщане на въззивната
жалба по отношение на Б.М. и частично прекратяване на въззивното производство.
Подадената от Т.М. въззивна жалба ще подлежи на разглеждане като подадена от
надлежна страна и отговаряща на изискванията редовност, а при служебна проверка по
чл.269, изр.първо ГПК се установява, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Производството е образувано по предявени в условията на евентуалност обективно
съединени искове от Т. И. М. против П. С. Д. – главни за прогласяване нищожност на
сключен между тях договор за заем от 26.10.2007г. на няколко различни основания поради
противоречие със закона, накърняване на добрите нрави и невъзможен предмет, и
евентуален за унищожаване на договора поради измама на осн. чл.26, ал.1 предл.1-3, чл. 26,
ал.2, предл. 1 и чл.29 ЗЗД.
Като фактически обстоятелства в исковата молба и в допълнителните уточняващи
ищецът се позовава на пороци на сключения между него и ответника П.Д. договор за заем
за сума от 70 000лв, който бил нищожен поради противоречие с добрите нрави, защото
въпреки постигнатата договореност, ответникът не предал реално сумата, а вместо това
образувал изпълнително производство за събиране на на дълга. Изтъква се още, че
2
договорът е нищожен, поради извършване на банкова дейност от заемателя, за която няма
разрешение, и защото е нищожна клаузата по т.4 , че при забава на която и да било вноска
има право да иска предсрочно изпълнение на цялата сума, която опорочава целия договор.
Евентуално твърди, че липсата на реално изпълнение по договора и последвалото
принудително изпълнение съставлява измама.
Ответникът П.Д. в срока за отговор е направил възражения за недопустимост на иска
предвид, че против ищцата е насочено принудително изпълнение, и защото обосновава
доводите си с качеството на солидарен длъжник, които не намирали подкрепа в
доказателствата. По същество взема становище за неоснователност на иска с подробно
изложени съображения относно действителността на договора за заем, който бил надлежно
скючен между страните с предаване на сумата към момента на подписване.
От фактическа страна въз основа на писмените доказателства е прието от първата
инстанция, че между П. С. Д. от една страна като заемодател и от друга Т. И. М. и Б. Х. М.
като заемополучатели /в условията на солидарност/ е сключен договор за заем на
26.10.2007г. за сумата 70 000лв., със срок за връщане – 36 месеца считано от м.ноември
2007г., платима на равни месечни вноски, първата от които дължима през м.юни 2008г., на
пето число на съответният месец. Съгласно т. 4 от договора при забава на която и да е
месечна погасителна вноска заемателят има право да иска предсрочно и незабавно връщане
на цялата сума, съответно целият остатък от дълга, както и да се снабди с изпълнителен
лист без да изпраща предварително покана за предсрочно плащане. В последния абзац от
договора е обективирано изявлението на заемателите, че изрично признават и
удостоверяват, че са получили от заемодателя сумата, посочена в т. 1 от договора. За
обезпечение на задължението по договора на 04.07.2008г единият от заемателите Б.М. е
учредила в полза на П. С. Д. ипотека върху собствен недвижим имот, оформена с нот. акт №
72/04.07.2008г. по нот. дело № 257/2008г., към който е насочено принудително изпълнение
по силата на съдебно решение по гр.д. №1413/2016г на САС, с което е признато на П.Д.
съществуване на вземането по договор за заем в размер на 70 000лв против Б. Х. М..
Пред настоящата въззивна инстанция не са поискани, респ. допуснати нови
доказателства, които да променят установената от първостепенния съд фактическа
обстановка. Правилно при тези идентично установени факти исковете главни по чл. осн.
чл.26, ал.1 предл.1-3, чл. 26, ал.2, предл. 1 и евентуален по чл.29 ЗЗД са отхвърлени като
неоснователни.
Безспорно от фактическа страна е изяснено, че между страните е сключен в писмена
форма заемен договор на 26.10.2007г. за сумата от 70 000лв, която ищцата Т.М. солидарно с
Б.М. е получила с оглед на обективираното в самия договор писмено изявление /последен
абзац/ и се е задължила да върне в уговорените срокове. Същият договор свидетелства за
постигнато съгласие между страните за сключване на заемния договор и обективира
изявлението на заематилите /в частност на Т.М./ за получаване на заемната сумата в пълен
размер към момента на подписване на договора. Договорът за заем не е бил оспорен като
писмен документ пред първата инстанция и се ползва с формална доказателствена сила
3
относно авторството на изявленията на посочените в него лица, включително и на
обективираното в последния абзац изявление на заемателя Т.М., че с подписването на
договора удостоверява получаването на сумата. Поради това с въвеждане на твърдението, че
не е получила заемната сума без да оспорва истинността на подписа си и автентичността на
договора като писмен документ, ищцата всъщност цели да опровергае съдържанието на
документа в посочената му удостоверителна част, в която има характер на разписка. В хода
на първоинстанционното производство обаче ищецът не е ангажирал доказателства, че
изявлението му е симулативно и не отговаря на действителното правно положение. Поради
това няма основание да се отрече доказателствена сила на документа, удостоверяващ
получаване на сумата от заемателя и с това завършване фактическия състав по чл.240 ЗЗД,
включващ освен съгласие и реално предаване на сумата. Доказателства в обратна насока не
са представени от ищеца пред първата инстанция, нито е искано събиране на нови
доказателства пред настоящата с твърдения и обосноваване на предпоставки по чл.266, ал.1-
3 ГПК.
Принципно верни са доводите в жалбата, че предаването на заемната сума се следва в
тежест на заемодателя –ответник. Този факт обаче е удостоверен с изявлението на ищцата в
самия договор и ако тя цели да опровергае собственото си изявление, то в нейна
доказателствена тежест е да докаже какво е действителното положение.
Напълно се споделят от правна страна изводите на първата инстанция, че процесният
договор не страда от изтъкнатите в исковата молба пороци, водещи до нищожност. По
отношение на първия от твърдените пороци – противоречие с императивни разпоредби на
Закона за кредитните институции, регламентиращи банкови, застрахователни и други
финансови услуги следва да се паосочи, че твърденията за получаване на доход от
нерегламентирано извършване на банкова дейност би имало за последица установяване на
престъпни обстоятелства като елементи от състава на чл.252 ал.1 НК - лихварска дейност
извършвана чрез кредитиране на физически лица срещу получаване на доход, което
предвидено в НК престъпно деяние би могло да бъде установено с влязла в сила присъда на
наказателен съд или по реда на чл.124, ал.5 ГПК при наличие на съответните предпоставки.
Ако твърдяното престъпно деяние е установено чрез присъда или в производство по чл.125,
ал.5 ГПК, то тогава биха могли да се зачетат последиците, касаещи действителността на
договора в настоящия граждански спор, в който е недопустимо инцидентно установяване на
престъпление.
Категорично на следващо място се споделят правните изводи първата инстанция, че
клаузата в договора, предвиждаща предсрочна изискуемост не е нищожна, поради
противоречие със законови разпоредби, а е въпрос на свободно договаряне между страните в
рамките на договорната автономност по чл.9 ЗЗД. Възприемат се и изводите, че липсата на
реално предаване на сумата по договора за заем /което и не се и установява фактически/
всъщност представлява неизпълнение на договорно задължение, а не порок водещ до
нищожност на договора поради накърняване на добрите нрави като обективни морални
норми, на които се признава правно значение.
4
Правилно е решението и в частта, в която е отхвърлен евентуалния иск по чл.29 ЗЗД за
унищожаване на договора, като сключен при измама. Пред първата инстанция не са
ангажирани каквито и да били доказателства от ищеца, върху когото тежи дозателствената
тежест, че е бил въведен съзнателно в заблуждение от ответника чрез премълчаване или
изопачаване на определени от значение факти. Подобен извод влиза в противоречие и с
другите писмени доказателства, в това число и сключената впоследствие договорната
ипотека от 04.07.2008г, тъй като няма логика да се обезпечава изпълнение на
несъществуващ дълг – връщане на сума, която според твърденията не е получена.
Не следва да бъдат обсъждани въведените за първи път в процеса твърдения за
противоречие на договора с нормативни изисквания плащания на суми над определен
размер да се извършва по банков път. Недопустимо е пред въззивната инстанция да се
разширява предмета на спора с въвеждане на нови искания или основания, които не са били
заявени с исковата молба или по реда на чл. 214 ал.1 ГПК.
Поради съвпадане в изводите на двете инстанции решението ще подлежи на
потвърждаване. При този изход на на спора няма основание за изменение на присъдените
пред първата инстанция разноски. Пред въззивната инстанция право на разноски ще има
само въззиваемия ответник, който е претендирал и доказал възнаграждение за процесуално
представителство в размер на 2630лв, което се следва в тежест на жалбоподателката- ищца.
С оглед на изложеното, настоящият състав на САС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 18.11.2020г по гр.д. № 7526/2018г на Софийски градски съд І-
IV състав, с което са отхвърлени предявените от Т. И. М. против П. С. Д. искове – главни по
чл.26, ал.1 предл. първо и трето и чл.26, ал.2 ЗЗД за прогласяване нищожност на на договор
за заем сключен на 26.10.2007г. между П. С. Д. като заематели и заемополучатели Т. И. М. и
Б.М. за сума от 70 000лв, обезпечен с ипотека, обективирана в н.а. № 72/2008гг. Върху
недвижим имот ПИ с площ от 380кв.м., находящ се в с.***, общ.София, ведно с построената
в него полумасивна постройка, поради противоречие с добрите нрави и невъзможен
предмет, и евентуален по чл. 29 ЗЗД за унищожаване на договора като сключен при измама.
ОСЪЖДА Т. И. М. да заплати на П. С. Д. сумата от 2 630лв, представляваща
разноски пред въззивната инстанция.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Б. Х. М. въззивна жалба против
решение от 18.11.2020г по гр.д. № 7526/2018г на Софийски градски съд І-IV състав като
процесуално недопустима и прекратява образуваното въззивно производство в тази му част.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен
5
съд на РБ в едномесечен срок от връчването на преписи на страните при наличие на
предпоставки по чл.280 ГПК, а в частта, в която частично се оставя без разглеждане
въззивна жалба – има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред
ВКС в едноседмичен срок от връчване препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6