Р Е Ш Е Н И Е
№ 1443
гр.П., 14.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – П., гражданско отделение, IV-ти състав,
в открито съдебно заседание проведено на двадесет и шести септември две хиляди
и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАИЛ АЛЕКСОВ
при участието на секретаря КАПКА
СТАНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 01979 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
по делото e образувано по искова молба подадена
от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.” АД ЕИК ********* Гр. П. 2303 кв.„Мошино” ТЕЦ „Република”
представлявано от Изпълнителния директор
СРЕЩУ
Ю.Д.А. ЕГН **********
с адрес ***
А.С.А. с
ЕГН ********** с адрес ***
С искане
да бъде установено спрямо ответниците - Ю.Д.А. и А.С.А., че дължат сумата в
размер на 615,64 лв. /шестстотин и петнадесет лева и шестдесет и четири
стотинки/, която следва да заплатят РАЗДЕЛНО всеки съответната си идеалната си
част, представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за апартамент, находящ се в град П. , кв.“****, от които главница в
размер на 565,90лв., за периода от 01 05.2017г. до 30.04.2018г., включително;
законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 49,74лв. за периода
от 09.07.2017г. до 04.12.2018г., както и законната лихва върху главницата от
565,90 лв; считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ, до
окончателното изплащане на сумата, както и направените в настоящото
производство съдебни и деловодни разноски, както следва:
Ю.Д.А.
следва да заплати сумата в размер на 307,82 лв., представляваща 1/2 ид. част от
общият дълг, от които главница в размер на 282,95 лв. за периода 01.05.2017г.
до 30.04.2018г., законна лихва за забава на месечните плащания в размер на
24,87 лв. за периода 09.07.2017г. до 04.12.2018г както и законната лихва върху
главницата от 282,95 лв; считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на ЗИПЗ, до окончателното изплащане на сумата.
А.С.А.
следва да заплати сумата в размер на 307,82 лв., представляваща 1/2 ид. част от
общият дълг, от които главница в размер на 282,95 лв. за периода 01.05.2017г.
до 30.04.2018г., законна лихва за забава на месечните плащания в размер на
24,87 лв. за периода 09.07.2017г. до 04.12.2018г както и законната лихва върху
главницата от 282,95 лв; считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на ЗИПЗ, до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.” АД твърди, че между топлопреносното
предприятие и ответниците била налице облигационно правна връзка създадена по
повод продажба на топлинна енергия, тъй
като ответниците притежавали за
процесния период качеството „клиент на топлинна енергия за битови нужди” по
смисъла на Параграф 1, т. 2а от ДР от ЗЕ, а отношенията между тях били уредени
по начин установен в Общи условия съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ и публикувани във
в-к "СъП." бр.29 от 29.04.2008г. Съществуващото правоотношение било
възникнало с присъединяване на имота, към топлопреносната мрежа и откриване на
партида на абоната на топлофициран имот и в качеството си на "клиент на
топлинна енергия за битови нужди" и съгласно Общите условия на договора -
ответника бил задължен в 30-ет дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнася да заплати потребената топлинна енергия в размер посочен в ежемесечните
фактури. .На основание чл. 139 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост/CEС/. се извършва чрез система за дялово
разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по
чл. 139а от закона.В конкретния случай, по време на процесния период лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ е извършвало услугата „дялово
разпределение на топлинната енергия” в изпълнение на разпоредбата на чл. 140,
ал. 5 от ЗЕ.Съгласно чл. 155. ал. 1, т. 2 от ЗЕ сумите за топлинна енергия, са
начислявани от топлофикация по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния период, са изготвяни изравнителни сметки от фирмата топлинен
счетоводител на база реален отчет на уредите в съответствие с Методиката към
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяване /НТ/. При условие, че
резултатът от изравнителните сметки на ответника със сума за доплащане, то тя
са прибавя към дължимата сума за процесния период. В случай, че резултатът от
изравнителните сметки е сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадат
просрочените задължения, като се започне от най - старото.
Ответниците, чрез пълномощниа си, в законоустановения едномесечен
срок са подал отговор, с който оспорват предявената искова претенция по
основание тъй като задължението е изцяло погасено.
В
открито съдебно заседание ищеца
редовно
призован, чрез процесуалния си представител подържа така депозираната искова
претенция, като моли да бъде уважена изцяло и бъдат присъдени направените по
делото разноски за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответниците, в открито съдебно заседание, редовно призовани се представлява от пълномощника си, който оспорва изцяло
предявената искова претенция при подробно изложени съображение в отговора. Твърди, че задължението по
отношение на ответника е изцяло погасено с плащането му, а по отношение на
ответника, последния няма качеството на собственик по отношение на процесния
имот.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства и ги преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намери за установено следното
Видно
от материалите по приложеното ч.гр.д 9008/2018/ по описа на Пернишки районен съд се установява, че
ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
против длъжника-ответник в настоящото производство.
По
образуваното дело Пернишки районен съд, след като е преценил редовността на
подаденото заявление на осн чл. 410 от ГПК е издал заповед за изпълнение №6878/19.12.2018г.
В срока
по чл.414 ал.2 от ГПК ответникът е подал възражение с което заявил, че оспорва
вземанията.
В хода
на образуваното производството по предявения иск по чл. 422 от ГПК, ответника
оспорва, че е в договорни отношения с ищеца, тъй като не е собственик на имота
и не дължи претендираните от ищеца суми.
При така установените
фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл.
124, ал. 1 от ГПК за признаване на установено, спрямо всеки един от двамата
ответника, че дължи в условията на разделност на ищцовото дружество сумата в
общ размер 307.82 лв, която представлява 1/2 ид.
част от общият дълг в размер на 615,64 лв.
Така предявеният
иск е за установяване на спорното правоотношение, а не за осъждане на
ответниците да заплатят сумите, като предвид характера на иска в настоящото
производство на първо място следва да бъде доказано наличието на облигационна
връзка между страните предвид направеното оспорване от всеки един от двамата
ответници, че е потребител на топлинна енергия за процесния период за
топлоснабден имот находящ се в гр. П., кв. "**** и
няма качество на клиент на топлинна енергия. Поради което топлофикационното
дружество следва да докаже наличие на облигационна връзка между него и всеки
един от двамата ответника, в качеството му на „потребител на топлинна енергия“.
Качеството
„потребител“ има легално определение в Закона за енергетиката, чл. 153, ал.1, и
съгласно разпоредбата, потребител на топлинна енергия е всеки собственик и
титуляр на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединен към
абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Доставката на
топлинна енергия е задължение на топлопреносното дружество по силата на чл.
102, т.1 вр. с чл. 105, ал.1 от ЗЕЕ /отм./ и чл. 130, т.1 вр. с чл. 133, ал.3
от ЗЕ. Самата топлинна енергия представлява специфичен вид стока, а
облигационното отношение между доставчика и потребителя възниква по силата на
закона, като самият ред и начин се регулират в “Общите условия”, а цените се
определят от ДКЕВР. “Топлофикация П.” АД гр. П. освен, че произвежда топлинна енергия, се
явява и топлопреносно предприятие, съгласно §1, т.44 от ДР към ЗЕ. Облигационната
връзка между ответника и дружеството е възникнала по силата на закон от момента
на закупуване на топлофициран имот, в който момент той е придобил и качеството
потребител. Касателно настоящия случай по делото безспорно се установи, че
ответника Ю. Д.А. с Нотариален акт № ***г. на нотариус И.И. с район на действие
Пернишки районен съд придобила правото на собственост на имота посочен в
исковата молба, като топлоснабден имот. На следващо място, видно от Препис
извлечение от акт за сключен граждански брак № ****г. Ю.Д. К. е сключила
граждански брак с А.С.А.. По делото няма доказателства, а и не са направени
възражения от пълномощника на ответниците, че посочения граждански брак е бил
прекратен преди сделката за покупко-продажба на процесния имот. От посоченото
следва, че процесния имот е придобит от ответницата след като е била омъжена за
отвеника, предвид на което и процесния апартамент е станал СИО. Характерно за
тази имуществена общност е че тя е бездялова и всеки един от съпрузите отговаря
солидарно за цялото задължение по отношение на имота.
На следващо място
от изложеното по-горе е видно, че не е необходимо сключването на писмен договор
между страните, тъй като се касае за един особен вид договор, определен от
закона и доразвит в Общите условия на дружеството. Този вид договор е уреден
със специален спрямо общите разпоредби на ЗЗД закон, а именно ЗЕ.
След
като облигационната връзка е възникнала по силата на закона и се регламентира
от него, цените на топлоенергията не се определят от страните по облигационното
правоотношение, а от държавен орган – регулатор, топлофикационните дружества не
могат да избират своите абонати, а дори са длъжни по закон да ги топлофицират и
да приобщават нови абонати, както и потребителите не могат да избират своя
топлинен доставчик, с оглед спецификата на доставяната стока и необходимите
технически съоръжения за нейното доставяне и потребление, то ЗЕЕЕ /отм./ и ЗЕ
се явява специален закон, а правните норми на Европейското законодателство, ТЗ,
ЗЗП и други нормативни актове, не могат да дерогират тяхното действие, тъй като
последните се явяват общи.
Разглеждането
на това основание за възникване отношенията между страните не е извън рамките
на заявеното в исковата молба, тъй като освен позоваването на общите условия,
ищецът-доставчик на топлинна енергия се позовава и на правоотношение между него
и ответника, възникнало и по силата на закона и подзаконовите нормативни
актове.
Съгласно
чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, в които се определят: 1.
правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите; 2.
редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството
топлинна енергия; 3. отговорността при неизпълнение на задълженията; 4.
условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването;
5. редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за
търговско измерване или други контролни приспособления; 6. (нова - ДВ, бр. 74
от 2006 ) редът и сроковете за предоставяне и получаване от потребителите на
индивидуалните им сметки за разпределение на топлинна енергия по начин,
удостоверяващ времето, от което тече срокът за възражение, като съответно в ал.
3 на същата разпоредба е предвидено, че в срок до 30 дни след влизането в сила
на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да
внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. Предложените от потребителите и приети от топлопреносните
предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.
По делото не са ангажирани доказателства за постигнати различни условия между
старините, поради което съдът приема, че общите условия са приложими в
отношенията между същите.
Посочените
Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно продажбата на
топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество, наричано за краткост
“ПРОДАВАЧ” и всички потребители на топлинна енергия, наричани за кратко
"КУПУВАЧ", присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията
на гр. П. и са издадени на основание чл. 150 от ЗЕ. Касае се за закон, който урежда
договорните отношения между страните само по отношение на договорите в областта
на енергетиката, поради което същият е специален такъв по отношение на ТЗ и
ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия. Поради това
договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от
момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и
започне да потребява топлинна енергия от същата.
Съгласно
чл. 13, ал. 1 от Общите условия, КУПУВАЧЪТ е длъжен да заплаща дължимите се
суми в срок, като съгласно чл. 30, ал. 1 заплащането на консумираната топлинна
енергия може да стане на 11 месечни вноски и една 12 изравнителна или на
ежемесечни вноски, определени по прогнозна консумация. Съгласно чл. 41, ал. 1
от Общите условия, при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на
топлинната енергия се дължи и обезщетение в размер на законната лихва от деня
на забавата до деня на постъпване на дължимата се сума. Съответно при сключени
договори с търговец по реда на чл. 140, ал. 3 от ЗЕ размерът на потребената
топлоенергия се изчислява въз основа на данните на фирмата за дялово
разпределение. Самата цена се формира от няколко компонента, като такса мощност
/за определен период от процесния/, потребена топлоенергия за общи части от сградата,
БТВ . Потреблението на топлоенергия може да се осъществи и чрез преминаващите
през банята и помещенията тръби, а що се касае до парната инсталация, тя е обща
част от сградата и не подлежи на премахване без решение на общото събрание на
етажната съсобственост.
Освен
съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът следва
да установи и размера на претендираните задължения на всеки един от двамата
ответника. Касателно настоящия случай размера на вземания, както и
обстоятелството, че до процесното жилище е доставена топлинна енергия за
процесния период на стойност, посочена в исковата молба не се оспорва от
ответниците. Напротив в отговорите си те навеждат твърдения, че всеки един от
тях е погасил задължението си.
В
случая ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане по
договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на
оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи
извършено плащане на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива.
По делото са представени заверени копия на документи /съдържащи се в
приложеното гр.д. 9008/2018 по описа на Районен съд П./, а именно платежно
нареждане от 06.02.2019г. с наредител А.С.А. за сумата от 349,64 лв., в полза
на ищеца с посочено основание за плащането „дължими суми – главница, лихви и
разноски по ГД 9008/18г. ПРС- Ю. Др. А.“, както и дебитно авизо относно
посоченото платежно нареждане с референция FT/19037/*********.
Посочените платежни документи в заверено копие са приложени към възражение рег.
№ 4058/07.02.2019г. от А.С.А. и към възражение рег. №4085/07.02.2019 от Ю.Д.А..
В становище рег. № 16342/04.06.2019г. ищцовото дружество е посочило, че по
партида с аб. № ********** е извършено еднократно плащане на сума в общ размер
на 349,64 лв. на 06.02.2019г., която е осчетоводена и е послужила за частично
погасяване на дълга, но същата не е достатъчна да послужи за пълното погасяване
на задължението по исковата претенция, поради което и ищцовото дружество моли
производството да продължи, а не да бъде прекратено, тъй като не е налице
плащане от страна на ответниците..
Както
бе посочено всеки един от двамата ответници с възражението срещу издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК сочи, че е
погасил задължението си. И двете възражения са по чл. 414а ГПК. Заповедния съд
ги е администрирал, като такива по чл. 414 ГПК. От посоченото и предвид
изричното становище рег. № 16342/04.06.2019г. ищцовото дружество не може да се
направи извода, че заповедния съд е накърнил интересите на ищеца, тъй като той
дори и в хода на настоящето производство твърди, че липсва надлежно плащане и
желае производството да продължи спрямо и двамата ответника. Противен би бил
извода, ако ищеца не поддържаше иска си и спрямо двамата. В настоящия случай,
при наличие на изявление, каквото ищеца направи със становище рег. №
16342/04.06.2019г., заповедния съд отново би дал указания за предявяване на
иск. В случая ищеца е този, който определя кръга на ответниците и доколкото те
съвпадат с тези по заповедното производство и доколкото е налице твърдение за
липса на погасяване на задълженито от ищеца, то съдът намира, че производството е допустимо, налице
е правен интерес, поради което и го разглежда по същество.
По
отношение на ответника Ю.Д.А. съдът намира, че с платежно нареждане от
06.02.2019г. с наредител А.С.А. за сумата от 349,64 лв., в полза на ищеца с
посочено основание за плащането „дължими суми – главница, лихви и разноски по
ГД 9008/18г. ПРС- Ю. Др. А.“,е извършено пълно погасяване на задължението по
издадената заповед за изпълнение, в това число – разноски, лихви и главница,
поради което и иска спрямо нея следва да бъде отхвърлен изцяло. Предвид на това
и предвид обстоятелството, че плащане е извършено в 14-дневния срок, в който
сумата може да бъде платена без санкция, както и че за плащането е направено
надлежно възражение в срок, съдът намира, че ответницата Ю.Д.А. не е станала
повод за завеждане и водене на настоящето производство срещу нея, поради което
и ищецът ще следва да й заплати сторените от нея разноски в производството.
По
отношение на ответника А.С.А. настоящия съдебен състав намира, че са налице
безспорни доказателства, че той е съсобственик, в режим на СИО, на процесния
имот, поради което и той отговаря за цялото задължение. Както вече се посочи
ищецът е лицето, което определя кръга на ответниците, както и размера на своята
претенция. Касателно настоящия случай в заповедното производство настоящия ищец
от ответника А. претендира не цялата сума в условията на солидарност, а
половината от нея в условията на разделност. Претенцията в настоящето производство
е идентична, поради което и съдът я определя като допустима. На следващо място
съдът намира, че въпреки посоченото в депозираното възражение, че ответника А.
е заплатил сумата, за която е осъден със заповедта за изпълнение по отношение
него не е налице надлежно плащане. Видно от приложеното по делото платежно
нареждане той е наредител, за сумата от 349,64 лв., но като основание е посочил
„дължими суми – главница, лихви и разноски по ГД 9008/18г. ПРС- Ю. Др. А.“,
тоест имал е волята и е извършил погашение на дълга на ответника А.. Към
възражението не е представено друго платежно нареждане, с което да е погасен
дълга на А.. Предвид посоченото съдът намира, че ответника А. не е погасил
задължението си в 14-дневния срок от получаване на заповедта за изпълнение,
както и към настоящия момент, тъй като от него в хода на производството,
въпреки разпределената му доказателствена тежест, по отношение на това
обстоятелство, не бяха ангажирани доказатлства. По тези съображения съдът намира,
че иска спрямо този ответник следва да бъде изцяло уважен.
По
отношение на дължимостта на направените разноски, съгласно т. 12 на ТР 4/2013
на ОС ГТК на ВКС, настоящия съдебен състав съобразявайки изхода на спора, и
разпределяйки отговорността за разноските както в исковото така и в заповедното
производство установи че ищеца е направил разноски в заповедното производство в
общ размер 75.00 лв. и съответно 180.00 лв. в настоящето, като по отношение на
разноските ищецът не ги е конкретизирал каква част е сторил по отношение на
единия и каква част по отношение на другия ответник, поради което и съдът
приема, че ищецът е сторил по 90,00 разноски за всеки един от двамата ответника
в настоящето производство, респ. по ½ от 75,00 лв. в заповедното. Всеки
един от двамата ответници е сторил разноски в производството, а именно по
300,00 лв. заплатен адвокатски хонорар.
Предвид
изхода на спора и цялостното отвърляне на иска по отношение на ответницата Ю.А.
в нейна полза следва да й бъдат присъдени сторените от нея разноски, а именно
300,00 лв. По отношение на иска спрямо ответника А.А. иска спрямо него се
уважава изцяло, поради което и той следва да заплати на ищеца сторените от него
разноски във връзка с воденото производство спрямо него а именно сумата от
127,50 лв.
Водим от горните мотиви и на осн. чл. 422 във вр с чл. 415 от ГПК
СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на А.С.А. с ЕГН ********** с адрес *** че
ДЪЛЖИ на ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. П. 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република”, представлявано от
Изпълнителния директор СУМАТА в общ размер на
307,82 лв., представляваща 1/2 ид. част от общият дълг, от които главница,
представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за апартамент, находящ се в град П. , кв.“****, в размер на 282,95 лв.
за периода 01.05.2017г. до 30.04.2018г. , законна лихва за забава на месечните
плащания в размер на 24,87 лв. за периода 09.07.2017г. до 04.12.2018г както и
законната лихва върху главницата от 282,95 лв; считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ, до окончателното изплащане на сумата,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението - 18.12.2018 г. до окончателното изплащане на
сумите както и лихва за забава от датата на подаване на Заявлението по чл.410 ГПК, за което е издадена заповед изпълнение на парично задължение по чл. 410 № 6878/19.12.2018 по ч.гр. д. № 9008/2018/2017 по описа на Районен съд П..
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО предявеният
по отношение на Ю.Д.А. с ЕГН **********, с адрес *** от ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.” АД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П. 2303 кв. „Мошино”
ТЕЦ „Република”, представлявано от Изпълнителния директор иск за установяване
спрямо ответника, че дължи на заявителя
сума в общ размер на 307,82 лв., представляваща 1/2 ид. част от общият
дълг, от които главница, представляваща стойността за доставена, ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град П. , кв.“****, в
размер на 282,95 лв. за периода 01.05.2017г. до 30.04.2018г. , законна лихва за
забава на месечните плащания в размер на 24,87 лв. за периода 09.07.2017г. до
04.12.2018г както и законната лихва върху главницата от 282,95 лв; считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ, до окончателното
изплащане на сумата, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението - 18.12.2018 г. до окончателното изплащане на сумите както и лихва
за забава от датата на подаване на Заявлението по чл.410 ГПК, за което е
издадена заповед изпълнение на парично задължение по чл. 410 № 6878/19.12.2018
по ч.гр. д. № 9008/2018/2017 по описа на Районен съд П., , като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА А.С.А. с ЕГН ********** с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.” АД с
ЕИК ********* и със седалище и адрес на управление гр. П. 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ
„Република”, представлявано от Изпълнителния директор СУМАТА от
127.50 лв. /сто двадесет и седем лв. и 50 ст./ представляваща направените
съдебно деловодни разноски съразмерно уважената част на иска.
ОСЪЖДА ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.”
АД с ЕИК ********* и със седалище и адрес на управление гр. П. 2303 кв. „Мошино”
ТЕЦ „Република”, представлявано от Изпълнителния директор, ДА ЗАПЛАТИ на Ю.Д.А. с ЕГН **********, с адрес *** СУМАТА
от 300.00
лв. лв. /триста лева/
представляваща направените съдебно деловодни разноски съразмерно уважената част
на иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Пернишки окръжен съд.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от
същото за прилагане по ч.гр.д. 9008/2018/2017
по описа на съда, като същото бъде върнато и докладвано на съдията-докладчик
издал заповед № 6878/19.12.2018г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА: В.А.