Р Е
Ш Е Н
И Е № 260003
В
ИМЕТО НА НАРОДА
11.03.2022 г. гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На седми февруари две хиляди двадесет и втора година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ АНТОНОВ
Секретар: Милена Георгиева
Като разглежда докладваното от
съдията
АНД № 4184 по описа за 2020 година
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
36-0000324/02.07.2020г. издадено от и.д. Директор на РД „Автомобилна
администрация” гр.Пловдив, с което на С.Г.Б. с ЕГН **********, живущ *** е
наложено административно наказание - глоба в размер на 100,00 лева за нарушение на разпоредбата
на чл.7, изр.1 от Регламент 561/06 във вр. с чл. 78, ал.1, т.1 от ЗАвПр, на
основание чл.93б, ал.5, т.2 от ЗАвПр.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от
съобщението до страните, че същото е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
М О
Т И В
И:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 36-0000324/
02.07.2020г. издадено от и.д. Директора на РД „Автомобилна администрация”
гр.Пловдив, определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на
чл.92, ал.2 от ЗАвПр, чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.2 от ЗАНН, с което на С.Г.Б.
с ЕГН **********, живущ *** е наложено административно наказание - глоба
в размер на 100,00 лева за нарушение на разпоредбата на чл.7, изр.1 от
Регламент 561/06 във вр. с чл. 78, ал.1, т.1 от ЗАвПр, на основание чл.93б,
ал.5, т.2 от ЗАвПр.
Б.
в жалбата си оспорва Наказателното постановление /НП/, като неправилно, незаконосъобразно
и необосновано, прави искане за неговата отмяна. Редовно призован
жалбоподателят, не се явява в съдебно заседание. По
делото няма постъпили допълнителни писмени възражения.
Въззиваемата
страна – РД „АА” Пловдив – редовно
призована, не изпраща представител. В придружителното писмо, с което е
изпратена преписката на съда прави възражение за прекомерност на адвокатско
възнаграждение. По делото е постъпило писмено становище от Директор на РД „АА“
в което се излагат съображения за потвърждаване на процесното наказателно
постановление.
Пловдивският
районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена
в срок, допустима е и разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
На
17.06.2020 г. около 11,40 ч. с. Йоаким Груево, срещу магазин „Сиана мес“
свидетеля А.С.И. и колегата му, Г. Д. - **** към РД "АА"- Пловдив
спрели за проверка товарен автомобил от категория N3 "Ивеко АД 410 Т"
с рег. № **** управляван от жалбоподателя С.Б., който извършвал превоз за
собствена сметка на баластра. При проверката било установено, че на 15.06.2020
г. Б. не използва задължително прекъсване след период на управление от 04 часа
и 30 минути. Задължителна почивка от 45 минути, видно от дигитална разпечатка
от дигитален тахограф Continental 13.81.**********, преминал контролна проверка
на 05.05.2020г. с протокол BG 139/**********, издаден от BG Servise 2011 BG139. Дигиталната разпечатка е от дата 17.06.2020г., 09:51ч.
За
констатираното нарушение инспектор А.С.И. в присъствието на свидетеля Г. Д. Д.
съставил против С.Б. Акт за установяване на административно нарушение Серия
А-2019, № 274864/17.06.2020 г., в който посочил, че с горното деяние е нарушена
разпоредбата на чл. 7, изр. 1 от Регламент 561/06, във вр. с чл. 78, ал. 1, т.
1 от ЗАвПр. Актът е връчен на Б. същия ден за запознаване със съдържанието и
подписан от него с възражение. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са постъпили
писмени възражения срещу акта.
В
законоустановения срок и.д. Директор на РД "АА" – Пловдив, определен
със Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на министъра на ТИТС за длъжностно лице по
реда на чл. 92, ал. 2 от ЗАвПр, чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и чл. 47, ал. 2 от ЗАНН, издал обжалваното Наказателно постановление № 36-0000324/02.07.2020 г., с
което на основание чл. 93б, ал.5, т.2 от ЗАвПр, на Б. е наложено
административно наказание – глоба в размер на 100,00 лева, за това, че е
нарушил чл. 7, изр. 1 от Регламент 561/06, във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от
ЗАвПр.
В хода на съдебното следствие
актосъставителят И. потвърждава описаната в АУАН и НП фактическа обстановка.
Горната фактическа обстановка се
установи от съвкупната преценка на показанията на разпитания свидетел и
приетите по делото писмени доказателства – товарителница, дигитална разпечатка
от дигитален тахограф, товарителница, справка за трудови договори, копие от
Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на
министъра на ТИТС. Показанията на свидетеля И. следва да се кредитират като
последователни, безпротиворечиви и логични. Същите се потвърждават от
останалите приобщени писмени доказателства. Доколкото посоченият свидетел не се
е намирал в никакви особени отношения с Б., от които да извлича ползи от
твърденията си, същият не може да се счита за заинтересуван или предубеден, при
което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и
приема същите за достоверни и правдиви.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи.
От приложената по делото разпечатка
на дигитален тахограф действително се установява, че на процесната дата
нарушителят не е изпълнил задължението си да използва задължителната поливка от
45 мин., но от съдържанието на АУАН и НП се установява, че липсва пълно и точно
описание на нарушението, така както изисква нормата на чл. 42, т. 4 от ЗАНН,
относно АУАН и на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН относно НП. В тях не е посочен,
нито началният, нито крайният час на извършеното от жалбоподателя управление на
процесното МПС за визираната дата, за което време е прието, че водачът е
управлявал автомобила без прекъсване. При липсата на такова отразяване за съда
е налице невъзможност да провери преценката на контролните органи, отразена в
АУАН и НП, а именно – че визираното процесно МПС е било управлявано от
наказаното лице непрекъснато над 4 часа и 30 минути. По този начин нарушителят
не може да разбере какво точно му се вменява във вина от фактическа страна, за
да организира защитата си. В конкретният случай се касае за непълнота в АУАН и
в НП относно обстоятелства, които са съществени и липсата на които не дава
възможност на съда да прецени дали изобщо е налице нарушение, и ако е налице
такова – на коя законова разпоредба. В тази връзка следва да се отбележи, че е
недопустимо тези обстоятелства да бъдат допълвани впоследствие, включително и
чрез разпит на свидетели. Показанията на последните биха могли да бъдат
използвани единствено за доказване на твърденията, съдържащи се в АУАН и в
Наказателното постановление, но не и за допълването им.
При това положение съдът приема и
че АУАН и НП са съставени при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и по конкретно тези на чл. 42, т. 4 от ЗАНН, респективно на чл. 57, ал.
1, т. 5 от ЗАНН изразили се в липса на описание на нарушението и обстоятелствата,
при които е извършено, което без съмнение има за последица сериозно нарушаване
на правото на защита на нарушителя в производството, в хода на което е
ангажирана административно-наказателната му отговорност тъй като не са описани
съществени обстоятелства, имащи отношение към обективните признаци от състава
на описаното нарушение. При това положение не се дава никаква възможност на
жалбоподателя да разбере в какво точно нарушение е обвинен и се създава
невъзможност адекватно да организира защитата си.
В случая настоящият съдебен
състав намира, че използваната санкционна разпоредба е съответна на твърдяното
за извършено нарушение. Това е така защото, ако действително водачът на
проверявания автомобил е извършил твърдяното формално нарушението на 17.06.2020
г., като е управлявал процесното МПС без прекъсване за почивка, с което да е
нарушил чл. 7, § 1 от Регламент 561/06, според който водачът е бил задължен
след кормуване от четири часа и половина да спази прекъсване от най-малко 45
минути, като това прекъсване може да бъде заместено от две прекъсвания от 15
минути и 30 минути. При това положение, ако жалбоподателя не е спазил
задължителната почивка по време на работа, би осъществил обективните признаци
от състава на нарушението по чл. 93Б, ал. 5, т. 2 от ЗАПр, съгласно който когато
водач, не спазва изискванията относно времето за прекъсване, определени в
Регламент (ЕО) № 561/2006, се наказва, като когато нарушението е с над 15 минути,
глобата е в размер на 100 лв.
Ето защо, съдът приема, че обжалваното наказателно постановление, като постановено
при съществено процесуално нарушение, следва да бъде отменено.
По силата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН в съдебното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
С оглед изхода от делото, право на такива има жалбоподателят. В случая той не е
поискал присъждане на разноски в настоящото производство, въпреки че е бил
представляван от представител, поради което съдът не следва да се произнася по
този въпрос.
Мотивиран от
гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
МГ