№ 46
гр. Ловеч, 25.01.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и пети
януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЕМИЛ ДАВИДОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА
в присъствието на прокурора Д. Т. Д.
като разгледа докладваното от ЕМИЛ ДАВИДОВ Частно наказателно дело
№ 20244300200022 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл.437 и сл. от НПК.
Постъпила е молба от А. С. В., с която моли да бъде условно
предсрочно освободен. Посочва, че излежава присъда от 5 години, от която
до момента е изтърпял 3 години и 6 месеца. Сочи, че през цялото си
пребиваване в затвора е работил и че в момента е ученик в училището при
Затвора – Ловеч. Излага, че в затвора е награждаван два пъти и не е наказван,
както и че режимът му е заменен от „Строг“ на „Общ“ от 02.12.2022 година.
Упълномощеният от началника на Затвора Ловеч инспектор РД Г.Д.
счита, че не са налице доказателства за окончателното поправяне на лишения
от свобода и поддържа становището на началника на Затвора – Ловеч, същият
да не бъде условно предсрочно освобождаван.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч, зам. окръжен прокурор
Д. Д. изразява становище, че не следва да бъде уважавана молбата, тъй като
лишеният от свобода не е дал достатъчно доказателства за поправянето си.
Служебно назначения на лишения от свобода защитник адв. Ц. Ж. от
АК – Ловеч, моли молбата на подзащитния й да бъде уважена.
Лишеният от свобода А. С. В. участва в процеса лично и моли молбата
му да бъде уважена.
Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата молба, становището
на страните в съдебно заседание и събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
В момента А. С. В. изтърпява наказание „Лишаване от свобода“,
наложено с Определение № 158 от 18.03.2022 г. по ЧНД № 307/2022 год. по
1
описа на РС – Плевен, в размер на 2 /две/ години лишаване от свобода /втора
група наказания/, влязло в законна сила на 20.10.2020 г., от което наказание
към днешна дата е изтърпял 1 /една/ година и 3 /три/ дни; от предварителен
арест по НОХД № 753/2020 г. на ОС – Плевен от 12.06.2020 г. до 20.10.2020 г.
– 4 /четири/ месеца и 8 /осем/ дни; фактически 1 /една/ година 4 /четири/
месеца и 11 /единадесет/ дни, от работа 3 /три/ месеца и 28 /двадесет и осем/
дни или всичко 1 /една/ година 8 /осем/ месеца и 9 /девет/ дни, и има остатък
към 25.01.2024 г. – 3 /три/ месеца и 21 /двадесет и един/ дни.
Съдът, като съобрази постъпилата молба от лишения от свобода,
становището от Затвора – Ловеч и доказателствата по делото счита, че
молбата на А. С. В. е неоснователна, и следва да бъде оставена без уважение.
Видно от становището на началника на Затвора – Ловеч действително е
установено, че към датата на съдебното заседание лишения от свобода е
изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му наказание лишаване от
свобода. Анализът на всички доказателства за цялостното поведение на В.
обосновават извод, че не са налице предпоставките, визирани в чл. 70, ал. 1 от
НК за допускане на условно предсрочно освобождаване на същия, тъй като не
е налице втората предпоставка, необходима за уважаване на молбата му.
Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал.1 от НК, лицето следва да е дало
доказателство за своето поправяне. Законът е дал ясна дефиниция за
доказателства за поправяне в нормата на чл. 439а от НПК. Доказателствата за
поправянето се установяват в оценките на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС,
работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от
същия закон, както и всички други източници на информация за поведението
на осъдения по време на изтърпяването на наказанието. Това налага
изследване на цялостното поведение на осъденото лице по време на престоя
му в затвора.
От приложеното към делото становище от Затвора – Ловеч е видно, че
първоначалната оценка на риска от рецидив при В. е във високите стойности
– 80 точки, като основните проблемни зони са „Отношение към
правонарушението“ - омаловажава деянието си и не разбира високата
обществена опасност от разпространението на ПАВ; „Трудова заетост“ –
никога не е полагал труд; „Начин на живот и обкръжение“ – контактува
основно с лица употребяващи и разпространяващи ПАВ, лесно податлив на
негативно влияние; „Злоупотреба с наркотици“ – употребява наркотици от 16-
годишен, основно се занимава с производство и разпространението им;
„Умения за мислене“ – повърхностен в разсъжденията си, не се интересува от
вредите в обществото, решава проблемите си по незаконосъобразен начин.
Рискът от сериозни вреди е със средни клонящи към високи стойности.
За обществото рискът клони към високи стойности.
За обществото рискът клони към висок – от реализиране на деяния,
свързани с притежание и разпространение на ПАВ, нарушения на ЗДвП –
склонен да получава нещата по лесен и ненатоварващ го начин. Липсва
устойчивост на мотивацията за трайна промяна в модела на живот, няма
устойчиви трудови навици. Контактите с криминално проявени лица
2
разширяват възможния диапазон на асоциални и престъпни практики.
В затвора рискът е среден – импулсивността, личностната незрялост,
неприемането на авторитети и ограничения, неспособността да отчита
негативните последствия, неиздръжливостта към монотонност и склонността
към поемане на риск, съществува вероятност от нерегламентирани
отношения. Отчита се и известна уязвимост, която поражда възможност да
бъде подведен от лишени от свобода с повече опит.
Видно от становището при планиране на присъдата от предходното
оценяване има промени, като към момента рискът от рецидив и вреди е със
средни стойности – 59 точки, като през предходния период е бил 69 точки.
Ресурс е натрупаната трудова практика в затвора, липсата на зависимости и
на суицидни нагласи.
Към момента все още не проявява пълна критичност към криминалните си
постъпки в миналото – в някаква степен обвинява и други за извършеното
престъпление и го отдава на липсата на финансови средства. Лесно се влияе
от хора с криминални нагласи, търси лесен начин за забогатяване. Осъзнава
вредното влияние на приятелския кръг и декларира желание за отделяне от
него. Все още няма пълна ориентация за разпознаване на проблемите.
За обществото рискът от вреди към момента е среден поради непълното
осъзнаване нуждата от зачитане на законовите норми и порядките в
обществото, липсата на квалификация, ненапълно утвърдени трудови навици
и желанието за бързо забогатяване има вероятност от извършване на
дейности, свързани с производството и разпространението на ПАВ. Видно от
становището за престоя си в затвора лишеният от свобода В. спазва
режимните изисквания и няма регистрирани дисциплинарни нарушения. Има
две награди със заповед № 728/18.03.2022 г. – за участие в специализирана
групова работа „Изграждане на асертивно поведение и умения за мислене“ и
заповед № 73/11.01.2023 г. Режимът му е заменен от „Строг“ на „Общ“.
В заключение началникът на затвора изразява отрицателно становище
за условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода В., като счита,
че същият няма достатъчно ресурс и желание за осмисляне и промяна на
поведението, който да му помогне да се отърси от престъпното му поведение
в обществото и да успее за осъзнае изцяло вината си по отношение на
извършените престъпления. Въпреки че в разговор декларира мотивация за
прекратяване на правонарушенията в бъдеще, тя е по-скоро формална и с цел
възползване от възможностите за прогресивната система.
В подкрепа на становището на началника на затвора в гр. Ловеч и е
доклада на инспектор С.Л., който посочва, че е нужно с лишения от свобода
В. да се продължи работата по върху създаване на умения да решава
възникнали проблеми, както и съобразно констатираните проблемни зони и
изготвения план на присъдата, да се провеждат индивидуални беседи с цел
изграждане на умения и способности за законосъобразен начин на живот.
Съгласно чл. 70, ал. 1 от НК, за да бъде постановено условно
предсрочно освобождаване на лишения от свобода В., следва същият да е
3
изтърпял 1/2 от наложеното му наказание. В настоящия случай това формално
изискване е налице. Фактически изтърпяването на 1/2 от наложеното
наказание не е единственият и решаващ критерий, който следва да се отчита
при преценка за допускането на условно предсрочно освобождаване.
Съдът приема, че не са налице доказателства за трайни положителни
промени в поведението на осъдения. Съгласно установената съдебна практика
- ПВС № 7/85 г. изм. с ПВС № 8/87 г. констатацията, че осъденият е показал
примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и активно
положително отношение към режимните изисквания, вътрешния ред и
дисциплина. От значение са изводите за постигане на целите на наказанието,
с оглед промяната на личността и поведението на осъденото лице, както и
липсата на рискове, което е в защита на обществения интерес. Съдът приема,
че е необходимо да продължи поправителното въздействие по отношение на
В., тъй като не са налице трайни доказателства за промяна в неговото
поведение, които да сочат, че същият се е превъзпитал и поправил, не са
постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК с изтърпяната
част от наложеното наказание, поради което не е налице втората кумулативна
дадена предпоставка, посочена в чл. 70, ал. 1 от НК.
В тази връзка настоящата инстанция приема предвид посочените по-
горе доказателства, че не са налице останалите изисквания за условно
предсрочно освобождаване. С поведението си не е доказал, че наказанието
лишаване от свобода му е оказало нужното корекционно въздействие.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че следва да бъде оставена без
уважение молбата на лишения от свобода А. С. В., за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от 3 месеца и 21 дни от
наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ с Определение № 158 от
18.03.2022 г. по ЧНД № 307/2022 год. по описа на РС – Плевен, в размер на 2
/две/ години лишаване от свобода.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 440, ал.1 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. С. В. – роден на 19.09.1999
г. в гр. П., с постоянен и настоящ адрес: ***, български гражданин, с *****
образование, ****, в момента в Затвора – Ловеч, осъждан, ЕГН **********,
за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от 3 месеца
и 21 дни от наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ с Определение
158 от 18.03.2022 г. по ЧНД № 307/2022 год. по описа на РС – Плевен, в
размер на 2 /две/ години лишаване от свобода /втора група наказания/.
Определението подлежи на обжалване от осъдения, от началника на
Затвора - Ловеч и на протест от прокурора в 7-мо дневен срок от днес пред
Апелативен съд – гр. Велико Търново, по реда на Глава XXII.
4
Определението се изпълнява незабавно след изтичане срока за
обжалване освен, ако е подаден протест, което не е в интерес на осъдения.
Препис от определението да се изпрати на лишения от свобода, на
Ловешка окръжна прокуратура и Затвора - гр. Ловеч.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
5