ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 244
гр. гр. София, 16.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, V-ТИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети ноември през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимира П. Костова
Членове:Красимира Хр. Райчева
Магдалена Ат. Лазарова
като разгледа докладваното от Красимира Хр. Райчева Въззивно частно
наказателно дело № 20211010600409 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, по реда на глава 22, чл.341 ал.2 НПК.
Образувано е по частна жалба на адв.Х. Б. защитник на подс.Н. Г. М. срещу
протоколно определение на СНС 18 ти състав от 04.11.2021 г. по нохд
№249/21 г., с коeто е оставено без уважение искането на обв.М. и неговия
защитник за намаляване размера на взетата по отношение на него мярка за
неотклонение„ парична гаранция“ в размер на 200 000 лв.
В частната жалба се изтъкват съображения, че подсъдимият М. имал
безукорно процесуално поведение и към настоящият момент не е ставал
причина за отлагане на делото, но същевременно търпял неблагоприятни
последици от заболяването на други подсъдими или защитници, като по този
начин близо четири месеца не можело да стартира разпоредителното
заседание по делото. Изтъква се приетото от първостепенният съд в
предходно съдебно заседание за намалялата опасност от укриване и
извършване на престъпление от страна на подс.М., както и обстоятелството,
че паричната гаранция била внесена от трето лице, което дало въпросната
сума под формата на паричен заем и към настоящият момент претендирало
връщането му, заради влошено здравословно състояние. В тази насока били
приложени надлежни писмени доказателства, които били обсъдени от СНС,
но същият взел неправилно становище за неоснователност на искането
относно промяна в размера на определената парична гаранция, имайки
предвид краткия срок от предходното произнасяне на въззивната инстанция.
Настоящият състав на АСНС, след като се запозна с доводите изложени
1
в частната жалба, мотивите на атакуваното определение и материалите по
делото, намери за установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Подсъдимият Н. Г. М. е предаден на съд на 08.02.2021г. по обвинения
в престъпление по чл. 321, ал. 3, пр.2 и пр.4 т.2 вр. ал.2 НК, както и по
чл.353в ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26 ал1 вр. чл.20 ал.3 и 4 вр. ал.1 от НК, чл.353в
ал.3 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.3 и 4 вр. ал.1 от НК, чл.311 ал.1 вр. чл.26 ал.1вр.
чл.20 ал.3 и ал.4 вр. ал.1 от НК, чл.311 ал.1 вр. чл.26 ал.1вр. чл.20 ал.3 и ал.4
вр. ал.1 от НК. По образуваното в СНС нохд 249/2021г. е бил с мярка за
неотклонение „парична гаранция“ в размер на 200 000 лв. от 31.12.2020г.
Понастоящем наказателното производство е висящо пред първата
инстанция насрочено за 18.11.2021г. за повеждане на разпоредително
заседание, като същинското съдебно следствие не е започнало. Делото се
отличава с фактическа и правна сложност, води се освен срещу
жалбоподателя още срещу пет подсъдими лица, събрани са изключителен по
обем доказателства, които следва да бъдат проверени и анализирани за
разкриване на обективната истина. При положение, че на 14.10.2021г. е била
отменена другата мярка за процесуална принуда – „забраната за напускане
пределите на страната“, процесуалното положение на подсъдимия е било
облекчено. Мярката за неотклонение „парична гаранция“ остава към момента
единствената процесуална принуда, която следва да обезпечи подсъдимия за
нуждите на съдебното производство. Размерът на гаранцията е бил съобразен
с всички обстоятелства визирани в чл.56 ал.3 от НПК, а именно предявените
пет обвинения за тежки умишлени престъпления /три от които при условията
на продължавана престъпна дейност и в съучастие с други лица/,
доказателствата по тях, здравословното, семейното и имотното състояние на
подс.М..
Събраните писмени, гласни и веществени доказателства до момента, в
това число заключения на експертизи не разколебават обоснованото
предположение по обвиненията, при спазване и гарантиране презумпцията за
невиновност. Следва да се отбележи, че първото вменено обвинение по чл.
353в ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.3 и 4 НК според фактологията
описана в обвинителния акт касае 635,280 тона опасни отпадъци и тридесет и
четири отделни деяния, второто по чл.353в ал.3 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.3 и 4 вр.
ал.1 от НК – 2446,900 тона опасни отпадъци, отделно от това обвинението
по чл.311 ал.1 вр. чл.26 ал.1вр. чл.20 ал.3 и ал.4 вр. ал.1 от НК, касае
тридесет и четири отделни деяния с предмет съставяне официални документи
по повод управлението на опасни отпадъци, което наред с обвинението за
предполагаемо участие в инкриминираната престъпна група, разкрива висока
обществена опасност на деянията и дееца, независимо от чистото му съдебно
минало. Ето защо правилно е заключението на първостепенния съд, изразено
в атакуваното определение, че към настоящият момент не са налице
2
основанията размерът на гаранцията да бъде намаляван. И според въззивната
инстанция така определената мярка за неотклонение изпълнява
предвидените в чл.57 от НК цели, като адекватно процесуално ограничение
съответно на повдигнатите обвинения и необходимостта от приключване на
производството в разумен срок. В действителност до момента подс.М. не е
ставал причина за отлагане на делото, което обаче не води автоматично до
промяна в изпълняваната спрямо него мярка за процесуална принуда, при
положение, че все още не е проведено разпоредителното заседание по делото
и същинското съдебно следствие не е започнало. Що се отнася до
представения договор за паричен заем с роднина на подсъдимия, обезпечила
гаранционния размер, съпоставено с останалите данни по делото за имотното
състояние на жалбоподателя, в това число и данните от търговския регистър,
няма как да бъде доказано и удовлетворено защитното възражение за
настъпили неблагоприятни последици в имуществения статус на подсъдимия
при изпълнение на определената му от съда мярка за неотклонение.
Представените пред първата инстанция документи за съобщена публична
продан на едно от управляваните от подсъдимия дружества– „Р. К. ЕООД
също не обосновават тезата на жалбоподателя за претенцията към него от
страна на соченото физическо лице.
При това положение към настоящият момент искането се явява
неоснователно, а атакуваното определение e правилно и законосъобразно,
което следва да бъде потвърдено
Водим от горното и на основание чл.341 ал.2 НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 04.11.2021 г. по нохд №
249/2021г. на СНС 18 ти с-в, с което е оставено без уважение искането на
подсъдимия Н. Г. М. и неговия защитник адв.Б. за намаляване размера на
определената му парична гаранция.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3