МОТИВИ към ПРИСЪДА №9/06.02.2017г.,
постановена по НОХД №530/2016г, по описа на Районен Съд -
Димитровград
Против подсъдимия С.К.Б. ***, ЕГН **********,
е повдигнато обвинение от Районна Прокуратура-Димитровград, за престъпление по чл.234
ал.2, т.1, вр.ал.1, вр.чл.28,
ал.1 от НК, за това, че на 10.02.2014г„
в гр.Пловдив, в област Пловдив, в област Хасково и в гр.Димитровград, в лек
автомобил „Д.Л.” е ДК№ Х*****ВМ, собственост на С.К.Б., сам и като посредствен
извършител, чрез А.Н.А. и К.М.А. ***,
в немаловажен случай, държал акцизни стоки без бандерол, когато такъв се
изисква по закон(съгласно чл.2, т.2 от Закона
за акцизите и данъчните складове „на облагане с акциз подлежат
тютюневите изделия” и съгласно чл.28, ал.1, вр.
чл.25, ал.1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия „Тютюневи изделия се
транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат или продават в търговски
складове и обекти само с акцизен бандерол, залепен върху потребителската
опаковка по начин, по който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна
без неговото унищожаване чрез разкъсване”), а именно: 1000(хиляда)кутии цигари
марка „Diva” и
500(петстотин) кутии цигари марка “Paladium”,
на обща стойност 11 250,00(единадесет хиляди двеста и петдесет)лева, като
деянието е извършено повторно.
Прокурорът при Районна Прокуратура-
Димитровград поддържа обвинението. Пледира подсъдимият да бъде признат за
виновен и при определяне на наказанието му да бъде приложена разпоредбата на
чл.54 от НК, като предвиденото наказание „лишаване от свобода” бъде в размер
над минималния предвиден/ 3 години и 6 месеца/, с приложението и на чл.68, ал.1
от НК, доколкото настоящото престъпление било извършено в изпитателния срок на
друго наложено наказание.
Подсъдимият С.Б. заявява, че разбира в какво
е обвинен, не се признава за виновен, възползва се от правото си да не дава
обяснения. Упълномощеният защитник на подсъдимия счита, че извършеното от подзащитния му не съставлява престъпление. Изтъква
основания за това, че подсъдимият не е осъществил елементите от състава на
престъплението и не е държал въпросните количества цигари без бандерол, не е
установил своя фактическа власт върху процесните
цигари. Като цяло счита обвинението за недоказано, поради което пледира за
оправдателна присъда.
Съдът, като взе
предвид искането на подсъдимия и неговия защитник, за провеждане на съкратено
съдебно следствие по реда на чл.371, т.1 от НПК, с приемане на доказателствата,
събрани на досъдебното производство- разпити на свидетели и заключение на вещо
лице, като в с.з. бъде разпитан само свидетеля К.А., прие разглеждането на
делото по този ред и прие за установени фактите и обстоятелствата, за които са
събрани доказателства на досъдебното производство, ведно с показанията на св.А.
в с.з., съгласно които същият заяви, че поради дългия период от време не си
спомня нищо.
Съдът прочете, на основание чл. 281, ал.1, т.2 от НПК, показанията на
свидетеля К.М.А., дадени пред друг състав на съда, в хода на съдебното
следствие по НОХД № 669/2014 г. по описа на Районен съд гр. Димитровград, находящи се на л.25, скрепени с протокол от съдебно
заседание от 03.12.2014 г., находящ се на л.25 от посоченото
НОХД, които свидетелят потвърди в съдебно заседание.
На основание чл. 281, ал.4 вр.
чл.1, т.1 от НПК, съдът прочете показанията на свидетеля А., дадени на
10.02.2014 г. по Досъдебно производство № 99/2014 г. по описа на
РУП-Димитровград , находящи се на л. 49 от същото,
след като установи, че са налице противоречия в прочетените показания на
свидетеля А., дадени по НОХД № 669/2014 г. по описа на Районен съд гр.
Димитровград, находящи се на л.25, скрепени с
Протокол от проведено съдебно заседание на 03.12.2014 г., потвърдени в съдебно
заседание по настоящото НОХД и тези дадени на досъдебното производство.
Съпоставени доказателствата, които са събрани
в досъдебното производство и приобщени по реда на чл.283 от НПК и тези, събрани
на съдебното производство, съдът намира за установено следното:
През месец декември на 2013 година св.А.Н.А. ***,
поради затрудненото си материално състояние приела предложението на подс.С.К.Б. да участва в извършвани от него сделки с цигари
без акцизен бандерол. Участието й се състояло в това, че когато той закупувал
цигари без акцизен бандерол, при пренасянето им св.А. трябвало да пътува с тази
стока и ако ги спрат полицаи да казва, че цигарите били нейни. Поради
затрудненото си материално състояние св.А. се съгласявала за всеки подобен курс
подс.С.Б. да й дава по 20 лева.Така през месец
декември 2013г. св.А. направила такъв курс до гр.Пловдив, като същия й бил
предложен и през месец януари 2014г., но тя отказала, тъй като баща й бил
починал.
На 10.02.2014г. подс.
С.Б. се обадил на мобилния телефон на св.А., като й казал, че същия ден отново
ще прави курс до гр.Пловдив, за да закупи цигари без бандерол и я попитал, дали
тя ще може да дойде с него, на което св.А. се съгласила. Уговорили се да я чака
пред жилището й в 10:30 часа. Същия ден подс.С.Б. се
обадил и на своя познат- свидетелят К.М.А. и го помолил да закара св.А.А. до гр.П.. Св.А. се съгласил и около 10-10:15 часа отишъл
в близост до дома на подсъдимия, където се намирал лек автомобил "Д.Л."
с рег.№ X *****ВМ- собственост на подс.Б.. Последния
дал ключовете на св.А., който с този автомобил потеглил към дома на св.А., а
самият подсъдим потеглил с друг автомобил, отново негова собственост-
"Мерцедес" с рег.№ X *****ВН. Така в уговореното време пред жилището
на св.А., същата се качила в автомобила управляван от св.А.. Двата автомобила
тръгнали за гр.Пловдив, като подс.Б. карал първи, за
да предупреждава при опасност, а след него се движел св.А., заедно със св.А..
Движейки се по този начин двата автомобила стигнали в гр.Пловдив, където подс.Б. влязъл в складова зона, а след него и св.А.. След
като паркирали автомобила "Д.Л." до тоалетните, неизвестно лице
натоварило закупени от подс.Б. три кашона с цигари
без акцизен бандерол - два в багажника на автомобила и един на задната седалка.
След като приключило товаренето на цигарите, подс.Б.
се обадил на телефона на св.А. и й казал да тръгват за гр.Димитровград, като дотам
двете коли отново се предвижвали по същия начин. Както на отиване, така и на
връщане подс.Б. провеждал разговори по телефона със
св.А.А., като при пристигане в гр.Димитровград й
казал да карат след него, в посока индустриалната зона, към складовете, където
роднини на подс.Б. имали склад за козметика. След
като двата автомобила спрели в складовата зона на ул.“***“ в гр.Димитровград, в
близост до склада на свидетеля С.Б./първи братовчед на подсъдимия/, св.А.
веднага се отдалечил от управлявания от него автомобил, за да потърси тоалетна.
В автомобила останала св.А., при което подс.Б. слезнал от "*"-а си, взел два празни кашона и
тръгнал към лекия автомобил „Д.Л.". Той отворил неговия багажник и
започнал да прехвърля стекове с цигари в двата празни кашона.В същия момент, в
който подс.Б. разтоварвал цигарите без акцизен
бандерол от лекия си автомобил „Д.Л.", на място пристигнали св.А.Д.
и негови колеги от РУ на МВР-Димитровград, които след като се легитимирали
запазили местопроизшествието до пристигането на дежурна група.
Св.А.Д.-***, имал оперативни данни, че подс.С.Б. се занимавал с продажба на цигари без акцизен
бандерол, като взимал същите от гр.Пловдив. Бил осъждан и към момента в
изпитателен срок, затова при пътуванията си били налице оперативни данни, че убеждавал
различни хора да пътуват с безакцизните цигари и при евентуално установяване на
стоката да казват, че тези цигари са техни. Същият свидетел разполагал и с
данни, че на 10.02.2014г. подс.Б. е пътувал до
гр.Пловдив с л.а."Мерцедес", с рег.№ X *****ВН, а в другия му лек
автомобил "Д.Л." с рег.№ X *****ВМ, който бил управляван от св.К.А.,
имало цигари без бандерол. Двата автомобила били установени, че се движат в
гр.Димитровград, по ул."Стефан Стамболов", от кв."Марийно" към центъра на гр.Димитровград, след което от
там започнали да се движат в посока на складовата зона. Получена била и оперативна
информация, че в складовата зона, намираща се в гр.Димитровград на ул.
"Бузлуджа", лице щяло да закупи от подс.Б.
цигарите без акцизен бандерол. Поради тази причина св.А.Д. заел позиция във
въпросната складова зона и станал очевидец как двата автомобила-
„Мерцедес"-а и „Деу"-то спрели един до друг
в двора на склада. Св.Д. от около 20 метра наблюдавал поведението на подс.С.Б., на св.А. и на св.А., като след започване на
прехвърлянето на цигарите без акцизен бандерол от подсъдимия, същият заедно със
своите колеги се приближили и се легитимирали.
При
извършения оглед на местопроизшествие били установени цигарите без акцизен
бандерол, част от които (2 кашона) се намирали в багажника на автомобила
собственост на подс.Б. - „Д.Л." с рет.№ X *****ВМ, а друга част (1 кашон) се намирали на
задната седалка на същия автомобил. С протокол за доброволно предаване, подс.Б. предал тези акцизни стоки без бандерол, а именно: -
2 бр. кашони с 50 бр. стека във всеки от тях цигари марка"Diva", 1
бр. кашон с 43 бр. стека цигари марка „Паладиум"
и 1 бр. кашон със седем броя стека цигари марка „Паладиум",
или общо 1000/хиляда/ кутии цигари марка „Diva"
и 500(петстотин) кутии цигари марка "Paladium".
Видно от заключението по назначената
съдебно-оценителна експертиза, стойността на предадените от подс.С.Б.
кутии цигари без акцизен бандерол е 11 250 лева към момента на извършването на
престъплението, като размера на дължимия акциз в размер на 5 617,50 лева.
Съгласно чл.25, ал.1 от Закона за тютюна и
тютюневите изделия /ЗТТИ/ "Тютюневите изделия от местно производство и от
внос се продават на вътрешния пазар с поставен върху потребителската опаковка
бандерол по начин, който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна
без неговото унищожаване чрез разкъсване", а според чл.28, ал.1
"Тютюневи изделия местно производство и от внос се транспортират,
пренасят, съхраняват, предлагат или продават в търговски обекти и складове на
едро и дребно само с акцизен бандерол, залепен върху потребителската опаковка
при условията на чл.25". Според чл.2, т.2 от Закона за акцизите и данъчните
складове /ЗАДС/, тютюневите изделия подлежат на облагане с акциз.
Горната фактическа обстановка съдът приема за
установена от събраните на досъдебното производство доказателства, прочетени по
реда на чл.283 от НПК -протоколи за разпити на свидетелите и заключение на
вещото лице, протокол за разпит на обвиняем, на останалите писмени документи,
които имат значение за разкриване на обективната истина по делото, както и на
тези, които са събрани на съдебното следствие - показанията на св.А..
Така описаните по-горе доказателства съдът
възприе по начин и в обем- описан по- долу.
Съдът прие за безспорни следните
обстоятелства: на 10.02.2014г. св.А. и св.А. са пътували до гр.Пловдив с
автомобил, собственост на подс.Б., който е марка „Д.Л."
с рег.№ X *****ВМ.В същия град Пловдив са натоварени кашони от неизвестни лица.Двата
автомобила на подсъдимия-„Д.Л." и "Мерцедес" с рег.№ X *****ВН,
управляван от подс.Б., са пристигнали заедно в
складовата зона на ул.“*“ в гр.Д..От л.а.“Д.Л.“ подс.Б.
е взел и започнал да прехвърля стекове цигари без акцизен бандерол в празен
кашон, когато е заловен от полицаите.
Спорът, породен от обвинителната и защитната
тези е по отношение обстоятелството, чии са заловените количества цигари без
акцизен бандерол и осъществил ли е фактическа власт подсъдимия Б. по отношение
на процесните количества цигари без бандерол.
Безспорно едни от най-важните доказателства в
настоящия случай са показанията на свидетелите очевидци, както и обясненията на
самия подсъдим. Показанията на свидетел А. са логични, последователни,
непротиворечиви и в съответствие с останалия доказателствен
материал по делото, поради което съдът ги кредитира изцяло.
Св.А. описва в своите показания, че е била
наета от подс.Б. за осъществяване на бизнеса му с
цигари без бандерол, като задачата й била да пренася цигари без бандерол от и
до място- посочвано от подс.Б., а при евентуално
залавяне или провал с доставката, да поема вината вместо него. Заявява дори, че
веднъж вече осъществила един такъв курс, за който й били заплатени 20лв.,
каквато била първоначалната уговорка. Описаният като втори такъв случай през
месец януари, отказала предложението на подс.Б.,
поради смъртта на близък, но през месец февруари се съгласила. На цитираната в
обвинителния акт дата описва как св. А. я взема с автомобила на подс.Б., отишли са до гр.Пловдив, предвождани от подсъдимия
с друг автомобил до складове в същия град, откъдето били натоварени кашони с
цигари и по обратния път се върнали в Димитровград, като през цялото време
подсъдимият й се обаждал по мобилния телефон, за да й дава инструкции. В
Димитровград били заловени, когато подс.Б. прехвърлял
част от цигарите в друг кашон.
Следва
да се отбележи, че тези показания (л.50 от досъдебното производство) са дадени
от св.А. в 16,30ч. същия ден, непосредствено след като са задържали подс.Б.. Показанията
на този свидетел, непосредствено дадени няколко часа след извършване на деянието,
няма пречка да не бъдат ценени като обективни.Същите са последователни и
непротиворечиви, защото, в дадените няколко месеца по- късно показания пред
съдия, св.А. потвърждава казаното и в деня на констатираното престъпление. Т.е.
налице е една последователност в нейните показания, вътрешна непротиворечивост
и логичност. В последствие св.А. свидетелства и за това, че подс.Б.
й е предложил подкуп в определен размер парична сума, за да каже, че цигарите
били нейни, на което тя отказала. Последното твърдение се потвърждава и от
показанията на св.И.И.- син на св.А., който заявява,
че в деня, когато майка му била на разпит пред съдия, в дома им дошъл подс.Б. и му показал парична сума - 3 пачки от по 20лв. или
общо сумата от 6 000лв., за които казал, че са много пари и че ако св.А. поеме
вината за цигарите, тези пари били нейни. Не на последно място, твърденията на
св.А. се потвърждават опосредствено и от показанията
на св.Ал.Д./ полицейски служител/, който заявява, че са имали предварителна
информация за това, че подс.Б. ще пътува до
гр.Пловдив, за да купува цигари, както и че за целта ще използва св.А. за
прикритие. В последствие полицейският служител е останал на територията на
складовата зона, като вниманието му е било заострено към действията на подс.Б. и придружаващите го. Предварителната информация за
действията на подс.Б. също са от значение за разкриване
на обективната истина по делото, тъй като очевидно св.Д. не е бил случайно в
района на складовата зона, за да установи противоправно
поведение, престъпление и да задържи извършителят му.В подкрепа на казаното от
св.А. е и справката на мобилния оператор, във връзка с твърденията, че са
водени множество телефонни разговори по време на придвижването. На л.34 от
досъдебното производство е приложена справка за телефонни разговори от мобилен
оператор „Космо България Мобайл“ЕОД, която при съпоставка с посочените от св.А.
телефонни номера, ползвани съответно от нея и от подс.Б.,
както и от описаните данни в самата справка за лицата, които ползват тези
номера, се установява, че на процесната дата
10.02.2014г., А.А. и С.Б. са водели множество
телефонни разговори, с начало 9,24 ч. сутринта. Тогава са проведени два
телефонни разговора, предадени през мобилни клетки в гр.Димитровград, при които
подсъдимият е търсел св.А.. А в последствие и в периода от 11,48ч. до 13,01ч., подс.Б. е звънял на св.А. пет пъти, като първите четири
разговорите помежду им са предавани през мобилни клетки в гр.Пловдив, което
също потвърждава показанията на св.А. в частта им за пътуването и на подс.Б. до гр.Пловдив, а в същото време липсва и не е
налице версия, за каквато и да е била друга причина за водените телефонни
разговори между св.А. и подс.Б. в гр.Пловдив. Видно
от същата разпечатка, подс.Б. се е обадил и на
заварения на мястото на престъплението свидетел А.М.. Липса на житейска логика
е заявеното от същия свидетел, че се били чули същия ден с подсъдимия, като си
говорели за риба, а в същото време се оказали и на едно и също място в град
Димитровград. В тази връзка следва да се обърне внимание и на часа на провеждане
на този разговор 13,13ч., когато подс.Б. го е
потърсил и са провели разговор от 20 секунди, при започнат оглед на
местопроизшествието в 13,10ч., което води до безспорния извод, че когато вече е
била извършвана проверка от полицаите и подс.Б. е бил
задържан, му се е обадил, за да си говорят за риба. В този смисъл не е и без
значение, макар и само като предположение, казаното от св.Ал.Д., според когото
същият св.А.М. е имал уговорка с подсъдимия да закупи от него цигари и това е
била причината да се намират по едно и също време, на едно и също точно
определено място.
Предвид
гореизложената взаимната подкрепеност, безпротиворечивост и логичност на дадените показания, съдът
кредитира и прие за достоверни тези на св.А., нейният
син- св.И. и на полицейският служител- св.Ал.Д.. Всички те, подкрепени и от
останалите писмени доказателства по делото, включително и цитираната справка за
тел.разговори, разкриват описаната по-горе фактическа обстановка.
В противоречие с
описаните по-горе и кредитирани от съда свидетелски показания са тези на св.К.А.-
дадени пред друг състав на съда по НОХД №
669/2014 г. по описа на Районен съд гр. Д., находящи
се на л.25, скрепени с протокол от съдебно заседание от 03.12.2014 г., находящ се на л.25 от посоченото НОХД, които свидетелят
потвърди в съдебно заседание по настоящото.Същият твърди, че поискал автомобила на подс.Б., за да отидел до гр.Пловдив. Последният се
съгласил, но му казал да вземе със себе си и св.А., която също искала да отиде.
Св.А. се съгласил, знаел къде живее, отишли двамата до гр.Пловдив, в складовете
на ул.“Брезовско шосе“, като не забелязал да са
придружавани от подс.Б.. Не разбрал причината, поради
която св.А. трябвало да идва. Видял я да слиза от колата и да ходи из пазара.Той
на свой ред търсел, за каквото бил тръгнал, но непознати му предложили да
закупи изгодно 3 кашона с цигари и се съгласил за сумата от 1500лв., без ясна
представа какво ще прави такова количество цигари. След като се прибрали в
Димитровград и след проведен телефонен разговор между св.А. и подс.Б., свидетелят А. поел с колата в посока складова зона
на град Димитровград, за да остави св.А..Разбрал, че подсъдимият бил в складовата
зона в Димитровград, като обяснява, че първо щял да остави свидетелката при
него, след това да си отиде до гаража, за да разтовари цигарите и тогава отново
обратно, за да му върне автомобила.
Тези показания освен
че не съответстват на което и да било от останалите доказателства, са и
вътрешно противоречиви. Св.А. твърди, че му е трябвал транспорт, за да отиде до
гр.Пловдив, за да купи неща, които му трябват, но неясно защо се съгласил да
вземе със себе си и св.А., която познава, знае къде живее, но по време на целия
път на отиване и на връщане не е разбрал тя защо трябва да пътува изобщо до
там. Недоумение буди изказването, че не е виждал подс.Б.
да пътува с тях, въпреки, че когато са били със св.А. в гр.Пловдив и подс.Б. също е бил там. Действително е възможно, не е и
задължително да знаят един за друг за тези
обстоятелства, стига да нямаше разминаване с останалия доказателствен
материал, който сочи различно от твърдяното. Св.А. купува немалко количество
цигари, въпреки, че е тръгнал да купува нещо друго. Нелогично и неясно, далечно
от всякаква житейска логика звучи обяснението за подобна, да вложиш немалка
сума пари в цигари без бандерол и без ясна представа какво ще правиш с тях.
Нелогично звучи и оправданието изобщо да са на територията на тези складове, с
обяснението, че трябвало да остави първо св.А. там, където ще я чака подс.Б., а после да отиде да разтоварва цигарите в дома си и
пак да се връща, за да остави колата на собственика й, който отново е подс.Б..
Обратното на
изложеното в съдебно заседание, св.А. излага като свидетелски показания в
досъдебното производство в частта относно това, чии са били цигарите без
бандерол, знаел ли е св.А. за тях, причината, поради която е тръгнал за град
Пловдив.Показанията му се препокриват само по отношение на обстоятелствата, че
е бил заедно със св.А. ***, пътували са заедно от град Димитровград до там и
обратно, както и това, че не е видял, нито е предполагал, че подс.Б. ги съпровожда с друг автомобил по пътя.
Съпоставяйки
показанията му, дадени в качеството на свидетел по досъдебното производство,
съдът установи тяхната последователност, непротиворечивост и житейска логика, а
именно, че е бил помолен от подс.Б. да закара със
собствен на подсъдимия автомобил св.А. ***, като последната трябвало да купи
стока от складовата зона в същия град.Св.А. е казвала на свидетеля къде да кара
и да спре автомобила.В складовата зона на град Пловдив е спрял, оставил я да
пазарува, той посетил тоалетната, а като се върнал свидетелката му заявила, че стоката
е натоварена в автомобила и могат да тръгват.Видял на задната седалка кашон, но
не и съдържанието в него.Знаел, че подс.Б. се
занимава с търговия на парфюми, затова не му се сторило странно, че се закупува
стока от град Пловдив.При завръщането им в град Димитровград отново св.А. му
казала, че следва да остави автомобила и нея в складовата зона на града, където
и паркирал.Потърсил тоалетна и като се върнал до автомобила, там вече бил подс.Б., който бил отворил багажника на автомобила, както и
присъствали полицаи.
В съдебно заседание,
св.А. заяви, че се отрича от показанията си на досъдебното производство, където
бил казал, че цигарите не били негови. На
основание чл. 281, ал.4 вр. чл.1, т.1 от НПК, съдът
прочете показанията на свидетеля А., дадени на 10.02.2014 г. по Досъдебно
производство № 99/2014 г. по описа на РУП-Димитровград , находящи
се на л. 49 от същото, след като установи, че са налице противоречия в
прочетените показания на свидетеля А., дадени по НОХД № 669/2014 г. по описа на
Районен съд гр. Димитровград, находящи се на л.25,
скрепени с Протокол от проведено съдебно заседание на 03.12.2014 г., потвърдени
в съдебно заседание по настоящото НОХД и тези дадени на досъдебното
производство.
Обяснението на св.А. относно факта, кое го е
накарало да даде такива показания в ДП, а сега да се отрече от тях, а
именно-страха от поредно осъждане, тъй като „чакал“ да бъде реабилитиран е допустимо,
логично, но не са представени писмени или други доказателства по делото в тази
връзка за предишни осъждания на свидетеля, за да бъде и достоверно.От друга
страна, възникват логични въпроси кое е породило спешното оставяне на свидетелката
на мястото, от която вече знаел, че там я чака подсъдимия, на който пък трябва
да върне автомобила, но след поредното връщане до дома му, за да разтовари
цигарите и тогава отново да се върне до складовата зона, за да остави колата.Ако
св.А. се е притеснявал от стоката, която е закупил, за да не бъде видяна тя от
св.А. или от подсъдимия, както и заявеното намерение само да остави
свидетелката, защо тогава ще слиза от автомобила, ще търси тоалетна, за да се
облекчи и чак тогава ще тръгва.
В тази връзка св.Ал.Д. свидетелства за това,
че е видял как при спирането на автомобилите в складовата зона, св.А. се е
отдалечил от автомобила, с който са пътували до гр.Пловдив, а подс.Б. се приближил с празен кашон и започнал да прехвърля
цигарите от багажника. На което действие липсва логично обяснение съобразно
казаното от А., тъй като би следвало със същия автомобил той да закара цигарите
до гаража си без св.А.. В такъв случай кое е наложило подс.Б.
да разтоварва цигарите, които той не знае, че са там и изобщо че има цигари в
автомобила.
Това е и причината, съдът да кредитира
показанията на св.А. , дадени в хода на досъдебното производство, а не тези на
съдебното такова, пред друг състав на съда, потвърдени в настоящото.Тези
показания на св.А. са противоречиви, непоследователни, житейски нелогични и
най-вече несъпоставими с останалите доказателства по делото.
По досъдебното
производство са разпитани и още двама свидетели С.Б. и Б.Б..
Същите обаче са били в складовите помещения на въпросната складова зона и на
практика не са видели и не са разбрали за ставащото отвън. Едва след като
усетили, че имало раздвижване и дошла полиция, тогава излезли. Поради което и
съдът не се спира подробно на тези показания.
В случая безспорно е
установен факта на държането на акцизни стоки- кутии с цигари, които са без
бандерол и реализирането на изпълнителното деяние на състава по чл. 234, ал. 2,
т.1, вр.ал.1, вр.чл.28 ал.1 НК във формата „държане” от подсъдимия.Съгласно установената съдебна практика и
разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСНК на ВКС
„държането” като изпълнително деяние на състава на престъплението по чл. 234 НК
по съдържание е трайно състояние на фактическа власт, установена или
упражнявана върху определена вещ. В случая се установява, че държането на
описаните акцизни стоки е реализирано от подс.Б. чрез
установяване на фактическа власт върху предмета на престъплението първоначално
чрез св. А. с нейно знание и чрез посредственото участие на св. А. на
територията на гр. Пловдив и от гр. Пловдив до гр. Димитровград и впоследствие
чрез лични действия на територията на складова зона в гр. Димитровград, ул. „*****”.
Тази система от действия на подсъдимия по придобиването и транспортирането на
стоките чрез трети лица от гр. Пловдив до гр. Димитровград и приемането им в
гр. Димитровград, чрез започване на разпределяне в празни кашони разкрива едно
трайно състояние на установена фактическа власт върху предмета на
престъплението.
В този смисъл, съдът
прие, че има доказано държане от подсъдимия на акцизни стоки без бандерол,
установено е, че такъв се изисква по конкретно посочен закон. Налице е и разграничителния
критерий, който отделя нормалните правоотношения от извършването на
престъпление. А този критерий именно е немаловажността на случая. Единият от
елементите на критерия за това дали случаят е маловажен или не, е стойността на
предмета на престъплението. В случая въпросните количества цигари без бандерол
са оценени на 11 250лв.- надвишаващо десетки пъти размера на една MP3. Освен
това, в случая е налице степен на организираност. Всички действия на
подсъдимия- придружаване на друг автомобил, воденето му до конкретно място, от
където да се закупят и натоварят цигарите, придружаването по обратния път и
инструктирането какво трябва да прави св.А. при провал на операцията, водят до
извода до организираност.Всички тези обстоятелства- значителната стойност на
цигарите без бандерол и степента на организираност, водят до извода, че случаят
е немаловажен и осъществява признаците на престъпление от общ характер а не на
административно нарушение.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира за безспорно установеното, че подс.С.Б. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.234 ал.2,
т.1, вр.ал.1, вр.чл.28,
ал.1 от НК, а именно, че на 10.02.2014г„ в гр.Пловдив, в област Пловдив, в област
Хасково и в гр.Димитровград, в лек автомобил „Д.Л.” е ДК№ Х*****ВМ, собственост
на С.К.Б., сам и като посредствен извършител, чрез А.Н.А.
и К.М.А. ***, в немаловажен случай, държал акцизни стоки без бандерол, когато
такъв се изисква по закон(съгласно чл.2, т.2 от Закона за
акцизите и данъчните складове „на облагане с акциз подлежат тютюневите изделия”
и съгласно чл.28, ал.1, вр. чл.25, ал.1 от Закона за
тютюна и тютюневите изделия „Тютюневи изделия се транспортират, пренасят,
съхраняват, предлагат или продават в търговски складове и обекти само с акцизен
бандерол, залепен върху потребителската опаковка по начин, по който да
гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез
разкъсване”), а именно: 1000(хиляда)кутии цигари марка „Diva” и 500(петстотин) кутии цигари марка “Paladium”, на обща стойност 11 250,00(единадесет хиляди двеста и
петдесет)лева, като деянието е извършено повторно.
От субективна страна
деянието е осъществено с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал обществено-опасния
му характер, предвиждал е обществено- опасните му последици и е целял тяхното
настъпване.
Престъплението се явява извършено при условията на повторност,
доколкото от приложената справка за съдимост на подс.С.Б.
е видно, че същият е осъждан с Присъда по НОХД №278/2012г. на PC-Димитровград,
в сила от 22.10.2012г., за извършено на 13.10.2011г. престъпление по чл.234,
ал.1 от НК, като му е наложено наказание „Лишаване от свобода" за срок от
8 месеца, чието изпълнение на основание чл.66 ал. 1 от НК е отложено за срок от
3 години.
Подсъдимият
С.К.Б. е роден на ***г. в с.Л*, живущ ***, *****, ЕГН **********.
Характеристичните му данни са нормални.
При
определяне на наказанието, съдът взе предвид като смекчаващи отговорността
обстоятелства нормалните характеристични данни, а като отегчаващи отговорността
обстоятелства, прие степента на организираност при извършване на
престъплението.
В
случая съдът прие баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства, които довеждат до приложението на чл.54 от НК.
По
отношение на предвиденото наказание „Лишаване от свобода”, съобразно приетите
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно и степента на
обществена опасност на деянието (която не е ниска), степента на обществена
опасност на дееца, която възприе като невисока, съдът прецени, че най-адекватен
размер на това наказание съобразно целите за поправянето на дееца е минималният
предвиден в закона- а именно 2(две) години, което съдът постанови да изтърпи
при първоначален „Строг“ режим в затворническо общежитие от закрит тип.
Доколкото
обаче настоящото престъпление подс.Б. е извършил в
изпитателния срок на предишното му осъждане, постановено за същото по вид
извършено престъпление, то съобразно разпоредбата на чл.68, ал.1 от НК, съдът
постанови наказанието- наложено по НОХД №278/2012г. на PC-Димитровград
- „Лишаване от свобода” за срок от 8(осем) месеца, чието изтърпяване е било
отложено с изпитателен срок от 3 години, да бъде изтърпяно при първоначален „Строг”
режим в затворническо общежитие от закрит тип, изцяло, отделно и преди
определеното с настоящата присъда наказание.
По
отношение на второто кумулативно предвидено наказание „Лишаване от права по
чл.37, ал.1, т.7 от НК”, съдът намери, че в случая няма как същото да бъде
наложено, предвид факта, че подсъдимия няма установени права да извършва
подобна дейност, за да бъде лишен от тях,поради което и съдът не му наложи така
предвиденото наказание.
Съгласно
разпоредбата на чл.234, ал.З от НПК, Съдът постанови да се отнемат в полза на
държавата веществените доказателства по делото - така описаните по-горе марки и
количества цигари- находящи се на съхранение в
РУ-МВР-Димитровград, които цигари постанови да бъдат унищожени.
След като го призна
за виновен и му наложи наказание, съдът постанови подсъдимият С.Б., да заплати направените по досъдебното производство
разноски - сумата от 50/петдесет/ лева- произтичаща от възнаграждение на вещо
лице, която сума да се внесе по сметка на ОДМВР-Хасково, както и да заплати
направените в съдебното производство разноски - сумата от 25/двадесет и пет/
лева- произтичаща от възнаграждение на вещо лице, която сума да внесе по сметка
на РС-Димитровград.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/ не се чете.
