№ 342
гр. Ямбол, 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
Яна В. Ангелова
при участието на секретаря М.П.К.
като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно
гражданско дело № 20232300500326 по описа за 2023 година
Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на Д. Г. П. чрез
пълномощника й адв.С. Т., АК-Ямбол против решение № 36/19.05.2023 г., постановено по
гр.д.№ 178/2022 г. по описа на РС Тополовград, с което съдът:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените от Д. Г. П. от
гр.********, с ЕГН ********** против ОУ “Христо Ботев“ – село Хлябово,
общ.Тополовград искове за признаване за незаконно и отмяна на наложеното й със заповед
№ З-1268 от 30.02.2022 г. на Началника на Регионално управление на образование – град
Хасково при Министерство на образованието и науката, наказание „дисциплинарно
уволнение“, ведно със законните последици от отмяната; да бъде възстановена на заеманата
от нея преди уволнението й длъжност “директор“ в ОУ “Христо Ботев“ – село Хлябово,
общ.Тополовград и за присъждане на обезщетение в размер на 11 586 лв. за времето, през
което е останала без работа поради уволнението за срок до шест месеца, както и я е осъдил
да заплати разноски на ответника и съответната ДТ за исковете.
Иска се отмяна на решението изцяло като незаконосъобразно, неправилно и
необосновано, като вместо него бъде постановено друго решение по същество на спора, с
което да се уважат предявените искове, ведно с всички законни последици и присъждане на
разноските пред двете инстанции.
Счита се, че съдът неправилно е приел за безспорно установено по делото, че
ищцата е извършила от обективна и субективна страна вменените й нарушения, посочени в
1
оспорената заповед като е кредитирал само показанията на свидетелите, ангажирани от
ответната страна. ТРС е необосновано е приел, че относно визираното в т.1 от заповедта
дисциплинарно нарушение, от доказателствата по делото не се установява да е била
издавана изобщо, в каквато и да било форма, заповед от ищцата за заместването и от друг
педагог по време на нейно отсъствие. Нарушението, описано в т.2 от заповедта, също е
изцяло необосновано и без каквато и да било конкретика е било прието от РС за безспорно
установено. По отношение на описаното в т.3 нарушение, съдът неправилно е приел, че то е
безспорно осъществено и неправилно е преценил поведението на ищцата като достатъчно
тежко и укоримо, за да бъде наложено наказание "дисциплинарно уволнение", тъй като
свидетелят В. изрично посочва - „Имаше график на учебните занятия", но това изобщо не е
обсъдено от съда при постановяване на решението. Липсват каквито и да било
доказателства за преждевременно напускане на работното място от страна на директора, за
да се приеме, че такова нарушение в действителност има. Относно нарушението по т.6 от
заповедта - неизплащането на суми за т.нар. лекторски часове не следва да бъде вменявано
във вина на директора, тъй като той е само разпоредител с бюджетни средства, като още по-
малко пък следва за такова нарушение да бъде ангажирана дисциплинарната отговорност на
последния. Не са установени и нарушенията по т.8, т.9 и т.10 от заповедта. Констатациите
на назначената от РУО - Хасково проверка, че трудовият договор не съдържа всички
необходими реквизити, не могат да послужат като основание за уволнение. В заповедта не е
посочено и липсва каквато и да било конкретика относно това на кои от общите събрания на
служителите не е представена информация и отчет, провеждани ли са били изобщо такива
общи събрания, как и къде са били провеждани, присъствено или не. Всички възражения по
въззивната жалба въззивницата е подкрепила с подробни и конкретни доводи.
В законоустановения срок ответникът сега въззиваем по делото ОУ “Христо Ботев“
– село Хлябово е депозирал отговор на въззивната жалба и счита същата за неоснователна, а
постановеното от районния съд решение като правилно, законосъобразно и обосновано се
желае да бъде оставено в сила като се присъдят разноските пред настоящата инстанция.
Спазени са всички процедурни правила по налагане на дисциплинарното наказание,
заповедта е издадена от надлежния за това орган и е мотивирана. В противоречие с
твърденията на въззивницата относно констатираните по т. 1 от КП нарушения, описани и в
т. 1 от оспорената заповед е видно, че неспазвайки задълженията си по чл. 261, ал. 1 ЗПУО
директорът не е издал писмени заповеди, с които да възлага на педагогически специалист
заместването си по време на отпуск. Нарушението по т. 2 от заповедта, за правилно водене,
издаване и съхраняване на документите в училищната институция е достатъчно ясно
индивидуализирано и мотивирано, подкрепено с конкретната нормативна уредба, в чието
нарушение е действал директорът. Нарушението по т. 3 от заповедта и КП е безспорно
установено, предвид обстоятелството, че писмената форма е единствената допустима за
организация на учебния процес. Задължението за утвърждаване на седмичното разписание
от страна на директора е нормативно установено. Неизпълнението му освен, че съставлява
достатъчно тежко нарушение на трудовата дисциплина още и препятства нормалното
провеждане на учебния процес, което е недопустимо. Преждевременното напускане на
2
работното място от страна на ищцата в периода 14.02.2022 г. до 18.02.2022 г. е безспорно
доказано по делото, както от писмените доказателства, така и от ангажираните свидетелски
показания. Относно нарушението по т.6/т.7 - вменените на директора задължения с нормите
на Наредба № 4/20.04.2017 г. за нормиране и заплащане на труда кореспондират с
установената в Кодекса на труда възмездност на положения труд по трудовото
правоотношение, поради което аргументите в исковата молба против констатираното
нарушение са изцяло неоснователни. Нарушението по т. 8 от заповедта и т. 9 и 10 от КП е
изключително тежко нарушение на трудовата дисциплина, допуснато от директора на
ответното училище - сключването на трудов договор при липса на задължително
необходимите му реквизити предпоставя неопределеност на трудовите права и задължения.
Представянето на тримесечните отчети по т. 9 от заповедта/т. 12 от КП безспорно е
задължение на директора, като и единствено в неговите правомощия е провеждането на
общите събрания на работниците и служителите. Неоснователността на претенцията по чл.
344, ал. 1, т. 1 от КТ предпоставя неоснователност и на заявените претенции по чл. 344, ал.
1, т. 2 и т. 3 от КТ, които също са правилно отхвърлени. Излагат се подробни съображения за
това, че съдът се е произнесъл съобразно наведените в исковата молба твърдения и
събраните по делото пред първата инстанция доказателства. Съдът е обсъдил събраните
писмени и гласни доказателства, въз основа на което е постановил и своя акт.
Въззивницата, редовно призована не се явява в съдебно заседание, а чрез
пълномощника си адв.Т. поддържа жалбата си.
Въззиваемата страна,също редовно призована не изпраща представител, а чрез своя
пълномощник адв.В. поддържа възраженията си по въззивната жалба изложени в писмения
отговор.
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд приема за
установено следното:
Въззивната жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК
преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивницата е
легитимирана и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира
въззивната жалба за неоснователна.
В съответствие с правомощията си при проверка на валидността и допустимостта на
атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При
преценка по същество – атакуваното решение прецени за правилно.
Съгласно процесуалната възможност установена с разпоредбата на чл.272 ГПК във
вр. с чл.235 от ГПК, въззивният съд изцяло препраща към мотивите на първоинстанционния
съд, като по този начин ги прави свои мотиви, без да е нужно да ги преповтаря. В отговор на
доводите на въззивника, наведени във въззивната жалба, въззивният съд намира за
необходимо да изложи следното:
Предявените от Д. Г. П. против ОУ „Христо Ботев“ с. Хлябово искове са с правно
основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ – да бъде признато за незаконно и да бъде отменено
3
наложеното й със Заповед № З-1268/30.05.2022 г. на Началника на РУО – Хасково наказание
„дисциплинарно уволнение“, да бъде възстановена на заеманата преди уволнението на
длъжност Директор на ОУ „Христо Ботев“, както и да й бъде присъдено обезщетение за
времето, през което е останала без работа поради уволнението за срок от шест месеца.
Твърденията на П. при завеждане на иска са били идентични с тези изложени в настоящата
въззивна жалба, а именно, че не е извършила нарушенията, отразени в констативен
протокол, въз основа на които с атакуваната заповед й е наложено дисциплинарното
наказание „уволнение“. Районният съд след като обстойно е обсъдил възраженията на
ищцата по наложеното дисциплинарно наказание и въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства – пълно окомплектована преписка за налагане на
дисциплинарното наказание, представена от РУО – Хасково и разпитаните свидетели и на
двете страни, е постановил атакуваното с въззивната жалба решение, с което е отхвърлен
предявения иск за отмяна на дисциплинарното наказание на П. и възстановяването й на
работа, както и присъждане на обезщетение.
Въззивният съд намира изводите на първата инстанция за отхвърляне на иска за
правилни, тъй като действително от събраните по делото доказателства е установено, както,
че е спазена процедурата по налагане на дисциплинарното наказание и заповедта за това е
подробно мотивирана, така и че въззивницата П. действително е извършила от обективна и
субективна страна вменените й нарушения цитирани в заповедта. Първото нарушение на Д.
П. е за това, че в три периода, в които е ползвала платен годишен отпуск: от 22.12. до
23.12.2021 г.; от 29.12. до 31.12.2021 г. и от 04.04. до 29.04.2022 г., надлежно разрешен със
съответните заповеди от н-ка на РУО – Хасково, П. не е определила с нарочна заповед за
всеки от тези периоди свой заместник, който е педагогически специалист в училището. В
тази връзка възраженията на П. са, че съобразно разпитаните по делото свидетели Димова и
В. винаги, когато се е налагало да отсъства директора П. е определяла свой заместник, както
се е случило и в тези три периода. Сочените свидетелки действително са завили това
обстоятелство, но по този начин не е опровергано извършването на нарушението предвид
това, че съгласно чл.261, ал.1 от ЗПУО при отсъствие на директора на държавна и общинска
детска градина, на държавно и общинско училище и на център за подкрепа за личностно
развитие за срок, по-малък от 60 календарни дни, той се замества от определен със заповед
за всеки конкретен случай заместник-директор, а при невъзможност – от определен със
заповед педагогически специалист от институцията. Заповедта се издава от директора, а при
невъзможност – от съответния орган по чл. 217, ал. 1 – 4. Т.е. за всеки случай на своето
отсъствие при разрешен за ползване отпуск директорът не е достатъчно да е посочил свой
заместник в заявлението си за ползване на отпуск, а следва с нарочна заповед, която не може
да бъде устна, а е единствено писмена, да разпореди кой ще е педагогическият специалист,
който ще замества директора на училището. При ползването на платения отпуск в периода
04.04.2022 г. – 2.04.2022 г. за четири дни в периода 04.-08.04.2022 г. поради това, че
директорът П. е разрешила на всички педагогически специалисти ползването на платен
отпуск /заявленията и заповедите за ползване на отпуск в този период са представени към
дисциплинарната преписка/ се е стигнало до ситуацията, в която в тези дни в училището не
4
е имало лице, което да работи.
Второто нарушение по заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е за това,
че в периода 15.09.2021 г. до 01.04.2022 г. директорът П. не е водила книгата за
регистриране на заповедите на директора в ОУ „Христо Ботев“ с. Хлябово, съгласно
изискванията на чл.41, ал.1 и чл.43, ал.2 от Наредба № 8/11.08.2016 г. за информацията и
документите за системата на предучилищното и училищното образование. По отношение на
това нарушение въззивницата счита, че същото е изцяло необосновано, но е било прието от
районния съда за безспорно установено, както и че дори и да се установи, че е имало
пропуски в училищните книги, то е следвало директорът да бъде предупреден и в краен
случай да му бъде наложено по-леко наказание. С Наредба № 8 са приети държавния
образователен стандарт за информацията и документите за системата на предучилищното и
училищно образование и съгласно цитираните в заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание разпоредби в същите са въведени изискванията за номериране на страниците, за
попълване на реквизитите в книгата и за реда за отстраняване на допуснатите грешки. Видно
от представения препис на цялата книга за регистриране на заповедите на директора на ОУ
„Христо Ботев“, действително същата не е прошнурована и номерирана; не е попълвана в
колона „номер по ред“, с изключение между № 43 и 45 и между 108 и 110; не е попълвана
колона „подпис на директора“; има прескочени редове; има цели празни страници /между
заповед № 28 и № 28 и между заповед № 107 и 108/; има непопълнени на места части от
колоната „дата на издаване на заповедта“, както и колоната „основание за издаване на
заповедта“; вмъквани са номера на заповеди с добавена буква; има правени корекции с
коректор, но не съобразно изискванията в Наредба № 8 и с един и същи № 112 има две
различни заповеди. Въззивницата по никакъв начин не е опровергала констатациите за
неправилното попълване и воденето на книгата, а преценката за това доколко е съществено
това нарушение и какви следва да бъдат дисциплинарните последици за допусналата го
директор П. са в правомощията на нейния работодател, но съдът счита, че нарушението е
достатъчно тежко и не е единственото, за да бъде разгледано отделно от останалите и за да
бъде санкционирано допускането му с налагане на по-леко наказание.
Същите са съображенията на П. за неоснователност на наложеното наказание, тъй
като нарушението по т.3 също не е толкова тежко и укоримо, за да бъде санкционирано с
дисциплинарно уволнение. По т.3 от заповедта са изложени обстоятелствата по извършване
на нарушение от директора П. за това, че при отсъствието на четирима учители през четири
различни периода, същата не им е осигурила заместник, а с нейно знание и без писмена
заповед е допуснала в училището да се прави различно от седмичното разписание
разпределение на учебните часове в учебния ден на останалите учители за да нямат
учениците свободни часове и да свършват по-рано. Съгласно чл.12 от Наредба №
10/01.09.2016 г. за организация на дейностите в училищното образование за определен
учебен ден директорът на училището може със заповед да определи различно от
утвърденото седмично разписание разпределение на учебните часове при спазване на
седмичния брой часове, като в тази заповед задължително се описват обстоятелствата,
5
наложили определянето на различно от седмичното разписание разпределение на учебните
часове в учебния ден. Според разпоредбата на чл.12, ал.1,т.2 от Наредба № 10 един от
случаите, в които може да бъде определено различно от утвърденото седмично разписание е
при разместване на часове във връзка с осигуряване на заместване на отсъстващи учители. В
случая липсва издадена от директора заповед за определяне на различно от утвърденото
седмично разписание в тези четири периода на отсъствие на учители, т.е извършеното
разместване и ново разпределение на учебните часове е нерегламентирано и в нарушение на
сочените разпоредби, нито пък има доказателства за това, че разместването е във връзка с
осигуряване на заместване на отсъстващи учители - такива не са били осигурени.
Същите са мотивите в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и по
отношение на т.4 за извършено нарушение от директора П., която за втория учебен срок на
учебната 2021/2022 г. не е утвърдила със заповед на директора седмично разписание не по-
късно от 3 дни преди началото на втория учебен срок. Като не е изготвена такава заповед на
директора, въззивницата не е изпълнила задълженията си съгласно чл.11, ал.2 от Наредба №
10, както и съгласно чл.31, ал.1, т.30 от Наредба № 15 от 22.07.2019 г. за статута и
професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти
да отговарят за правилното водене, издаване и съхраняване на документите в институцията.
Такива заповеди за седмично разписание и неговата промяна не са издавани от директора П.
нито за отсъствието на учители, нито за втория учебен срок, самата П. не твърди да е
издавала такива заповеди, а наличието на график според нея би следвало да бъде прието за
установено от разпитаните по делото свидетели, които са заявили, че е имало график на
учебните занятия и работното време е съгласно утвърденото от директора седмично
разписание. Изготвянето на седмично разписание и неговата писмена форма е вменено на
директора на учебното заведение с цитираните наредби и писмената форма не може да бъде
заместена от устна, за да бъде прието, че е изпълнено задължението за изготвяне на
седмични разписания и техните промени.
Относно неспазване на работното време от страна на директора П. в периода
14.02.2022 г. – 18.02.2022 г. и си е тръгвала по обяд от работното място, П. счита, че по
делото липсва каквито и да било доказателства, установяващи преждевременното й
напускане на работното място, за да бъде прието, че такова нарушение действително има.
Още в исковата молба П. е заявила, че през този период действително е отсъствала от
училището за кратки периоди от време, но това отсъствие е било свързано непосредствено с
изпълнение на служебните й задължения – посещения в РИО – Хасково и счетоводната
къща обслужваща учебното заведение. Доказателства обаче в тази връзка от П. не са
представени, а в нейна тежест е да установи основателността на напускане на
преждевременното й напускане на работа след като самата тя не оспорва, че в периода
14.02.-18.02.2022 г. е напускала преждевременно работното си място. Това нарушение
безспорно е нарушение на трудовата дисциплина и представлява три преждевременни
напускания на работа в един календарен месец, всяко от което не по-малко от един час.
Въззивницата П. е възразила с въззивната си жалба и относно извършено от нея
6
нарушение за това, че от 15.09.2021 г. до момента на проверката не е изплащала на
персонала допълнителни трудови възнаграждения за лекторски часове на шестима учители,
допълнително възнаграждение на класен ръководител на четирима класни ръководители,
както и допълнително възнаграждение за официални празници или за начало на учебната
година на целия персонал на училището. Допълнителните възнаграждения посочени по-горе
са регламентирани в Наредба № 4/20.04.2017 г. за нормиране и заплащане на труда – чл.20,
ал.1, т.1 за лекторски часове, чл.20, ал.1, т.4 за класен ръководител и чл.20, ал.2, т.2 за
официални празници или за начало на учебната година. Съгласно чл.20, ал.1 от Наредба № 4
в брутната работна заплата на персонала в държавните и общинските институции освен
допълнителните трудови възнаграждения определени в КТ и подзаконовите нормативни
актове по прилагането му са включени и допълнителни трудови възнаграждения за
лекторски часове и за класен ръководител, които са безусловни, а заплащането на
допълнително възнаграждение за официални празници или за начало на учебната година са
обвързани с определянето им във вътрешните правила за работната заплата и/или с
колективен трудов договор или в КТ, а съгласно чл.11, ал.7 от ВПРЗ последното
допълнително трудово възнаграждение се получава само в случай на реализирани
икономии. В констативния протокол, комисията извършила проверката е установила, че
съгласно отчета за касовото изпълнение на бюджета на ОУ „Христо Ботев“ предходния
остатък на училището за 2021 г. е в размер 13019.83 лв. в § 0101 – заплати. При това
положение след като е налице изрична нормативна регламентация на заплащане на
допълнително трудово възнаграждение, както и е установено наличие на реализирани
икономии за съответната година, безспорно е налице неизпълнение на директора П. да
изплати на съответните служители допълнителните възнаграждения, което не е в нейната
преценка така както самата тя твърди и не е по нейно усмотрение, а са й вменени трудови
задължения, които тя не е изпълнила.
Относно нарушението по т.7 от заповедта – че въззивницата П. е наредила да се
изплати представително облекло на двама от педагогическите специалисти в половин
размер, както и че не е осигурила безплатно работно облекло на двамата общи работници в
училището, твърденията на П. са, че това нарушение не е доказано, тъй като свид. С. е
заявила, че са получили пари за облекло за 2021 г., поради което следва да се приеме, че това
нарушение не е извършено. В случая обаче се касае за неправилно изплащане на двама от
педагогическите специалисти на представително облекло в половин размер, а не в пълен
размер, което не е обяснено по никакъв начин от директора, както и не са изложени
обстоятелства относно това, че не осигурено безплатно работно облекло на двамата общи
работници. Тези задължения са вменени на директора на училището съгласно Наредба №
14/16.11.2016 г. за представителното облекло на лицата от институциите в системата на
предучилищното и училищното образование, както и в Наредбата за безплатното работно и
униформено облекло. П. не е посочила причините, поради които е определила за двама от
педагогическите специалисти сумата за представително облекло да е в половин размер и
дали това да е съобразено с бюджета в институцията в съответната календарна година, както
и с размерите договорени в КТД. Не става ясно и каква е причината П. да не изпълни
7
задължението си на работодател да не предостави на двамата общи работници работно
облекло съобразно чл.6, ал.1 от Наредбата за безплатното униформено и работно облекло.
Във въззивната жалба въззивницата П. е изложила съображенията си и относно това,
че изводите на съда за извършени нарушения по т. 8, 9 и 10 от заповедта също са
неправилни. Визираното в т.8 нарушение за сключване на трудов договор от П. без
необходимото съдържание по чл.66, ал.1 от КТ не се счита за нарушение на трудовата
дисциплина. Такъв трудов договор според въззивницата би могъл да е нищожен, както и
допълнителното споразумение с преподавателя Керанка Пенчева преди да бъде уволнена,
която нищожност би следвало първо да бъде прогласена от съда, но това не е сторено.
Нарушението по т.8 от заповедта обаче н-ка на РУО – Хасково не е обосновано само с
неправилното съдържание на трудовия договор, а и за това, че след овакантяване на
работното място за учител по френски език и след разкриване на работното място за
длъжността технически сътрудник, П. не е обявила двете работни места в Бюрото по труда и
в информационната база данни за анализи и прогнози за кадрово обезпечаване на системата
на предучилищното и училищно образование, както и не са представени поименно
разписание на длъжностите в училището, утвърдено от директора със заповед, с подпис на
директора и печат на училището към 01.04.2022 г. Това нарушение на П. е на задълженията
й определени от Наредба № 15/22.07.2019 г. по чл.31, ал.1, т.14 и т.12, т.е. не се касае
единствено до съдържанието и липсата на необходимите реквизити на трудовия договор,
сключен от директора П., както и допълнителното споразумение с преподавателя Пенчева, а
за две нарушения на трудовите задължения вменени на П. в качеството й на Директор по
Наредба № 15.
Правилна е преценката на районния съд и за това, че е налице нарушение на
трудовите задължения на П. във връзка със задължението й по чл.291 от ЗПУО, според
който директорът представя на обществения съвет и пред общото събрание на работниците
и служителите тримесечни отчети за изпълнението на бюджета на училището, детската
градина или центъра за подкрепа за личностно развитие в срок до края на месеца, следващ
съответното тримесечие. С тази разпоредба е вменено задължението на директора на
учебното заведение да свиква на всеки три месеца събрания на служителите, за да отговаря
за законосъобразното, целесъобразното, ефективно и прозрачно разходване на бюджетните
средства, като представя тримесечни отчети пред общото събрание на работниците и
служителите и обществения съвет. В разпоредбата на чл.291 от ЗПУО не е предвиден
начина на свикване на тези събрания и нарушението се състои в това, че тримесечен отчет
не е правен от П., поради което са неоснователни възраженията на въззивницата, че в
заповедта липсва конкретика относно това на кои от общите събрания не е представена
информация и отчет. Напротив посочено е в заповедта, че до края на м. октомври 2021 г. и
до края на м. януари 2022 г., т.е. за две последователни тримесечия директорът не е
представил пред общото събрание тримесечни отчети за изпълнение бюджета на училището,
което само по себе си представлява неизпълнение на трудовите задължения съобразно
чл.291 от ЗПУО.
8
В обобщение следва да се отбележи, че извършените от Д. П. в качеството й на
Директор на ОУ „Христо Ботев“ с. Хлябово, описани в заповед № З-1268/30.05.2022 г.
нарушения по т.5 за три преждевременни напускания на работа в един календарен месец,
представляват нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1, т.1 от КТ, а останалите
нарушения са допуснати такива на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1, т.10 от КТ, а
именно неизпълнение на други трудови задължения предвидени в закони и други
нормативни актове или определени при възникване на трудовото правоотношение, като за
всяко едно от тях е посочен съответния нормативен акт, в който е предвидено задължението,
което е нарушено.
Предвид това и след като въззивницата, както в първоинстанционното, така и във
въззивното производство не е представила доказателства във връзка с твърденията си, че не
е извършила посочените като допуснати нарушения на трудовата дисциплина съдът счита,
че дисциплинарното наказание „дисциплинарно уволнение“ е правилно наложено като
съгласно чл.189 ал.1 от КТ са съобразени тежестта на нарушенията, обстоятелствата при
които са извършени и поведението на уволнения служител. Броят на констатираните
дисциплинарни нарушения сочи на извода и че П. е допускала системни нарушения на
трудовата дисциплина по смисъла на чл.190 ал.1 т.3 от КТ, което води до налагане на
дисциплинарното наказание. Поради това заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“ е правилна и не следва да бъде отменяна, което води до
неоснователност на този иск, както и на акцесорните искове за възстановяване на заеманата
преди уволнението длъжности за обезщетение поради оставане без работа вследствие
уволнението за шест месеца.
Като е достигнал до същите правни изводи районният съд е постановил правилно и
законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено, а въззивницата следва да бъде
осъдена да заплати на въззиваемата страна направените в настоящото производство
разноски в размер 1500 лв.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 36/19.05.2023 г., постановено по гр.д.№ 178/2022 г. по
описа на РС Тополовград.
ОСЪЖДА Д. Г. П. от гр.********, с ЕГН ********** да заплати на ОУ “Христо
Ботев“ – село Хлябово, общ.Тополовград направените пред въззивната инстанция разноски в
размер 1500 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването на
страните пред ВКС.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10