П Р И С Ъ Д А  №  145

 

                                          Гр. Сливен, 07.11.2018 год.

 

                                 В  И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение, V-ти наказателен състав на седми ноември през две хиляди и осемнадесета година в открито съдебно заседание, в следния състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ : АННА ДИМИТРОВА

                      

при участието на секретаря ЗЛАТИНКА ХРИСТОВА, в присъствието на прокурор ВЕНЕТА ДОБРЕВА като разгледа докладвано от р.съдия НОХД № 1094 по описа за 2018 година

                                                

                                                   П Р И С Ъ Д И:

 

           

            ПРИЗНАВА подс. А.К.К. – роден на *** ***, жител и живущ в с.гр., бълг. гражданин, със средно образование, неженен, не работи, осъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че: На неустановена дата в периода от началото на м. юни 2016 г. до края на м. юли 2016 г. в гр. Сливен, като пълнолетен, без да е сключил брак, заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 14-годишна възраст – В.А.К., родена на *** *** – престъпление по чл. 191 ал. 3, вр. ал. 1 от НК.

            На подс. А.К.К. за извършеното от него деяние на осн. чл. 191 ал. 3, вр. ал. 1, във вр. чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК му се налага наказание лишаване от свобода за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, чието изпълнение на осн. чл. 66 ал. 1 от НК се ОТЛАГА за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

            ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес пред СлОС.

 

 

 

 

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

                                                                       

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

М О Т И В И

 

       към присъда № 145 от 07.11.2017 год. по НОХД № 1094/2018 год. на СлРС

 

     РП – Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимия А.К.К. за престъпление по чл. 191, ал.3, вр.ал.1 от НК.

В с.з. представителят на РП – Сливен поддържа обвинението така, както е предявено, като го счита за доказано по безспорен начин и предлага на съда на подсъдимия да бъде наложено наказание при условията на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК, а именно „лишаване от свобода” за срок от ЕДНА ГОДИНА, чието изпълнение на основание чл.66 от НК да се отложи за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.   

В с.з. подсъдимият, редовно призован се явява лично. Признава се за виновен, като дава обяснения по обвинението. Моли съда да му наложи минимално наказание.

  От събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

 Подс. А. ***, заедно с родителите си свид. М. Демирева и Кирил К., както и с брат си и сестра си, а  В.А.К. /родена на *** ***, заедно с родителите си – свид. Р.К. и свид. А.К. и своите братя и сестри. Семействата и на двамата през 2016 г., края на м. май – началото на м. юни, берели череши с. Сърнево, обл. Стара Загора. Там подс. А.К. и свид. В.К. се запознали, като  свидетелката К. била на 13 години, а подс. К. на 18 години. Двамата се харесали и започнали да се срещат тайно от родителите си по време на престоя си в с. Сърнево, обл. Стара Загора. Когато се завърнали в гр. Сливен В.К. избягала заедно с подсъдимия в дома му, като решили да се „оженят”, съгласно обичаите на общността им. Попитали родителите си, като родителите на подсъдимия се съгласили, а тези на В. първоначално не били съгласни, тъй като свид. К. била малка. На неустановена дата в периода от началото на м. юни 2016 г. до края на м. юли 2016 г. подс. К. и свид. К. отново разговаряли с родителите на последната. Те отново не били съгласни двамата да се „оженят”. Тогава свид. К. им казала, че щяла да избяга и повече да не се върне. С оглед на това родителите й дали съгласието си. Същата вечер, в дома на подсъдимия в гр. Сливен, подс. А.К. и свид. В.К. осъществили полов акт за първи път. Така подс. К. и свид. К. заживели като съпрузи, без да сключват граждански брак. По време на съвместното им съжителство двамата често се съвкупявали, почти всяка вечер, като не използвали предпазни средства. Междувременно свид. К. забременяла, но няколко дни след като разбрала, че е бременна на

26.09.2016 г. претърпяла спонтанен аборт в 8 г.с. на бременността. Подс. К. и свид. К. продължили да живеят на съпружески начала. Свид. К. отново забременяла. Този път бременността й протекла нормално и на 11.01.2018 г. родила здраво дете – момче, което кръстили Кирил. По повод ранната бременност на свид. В.К. била извършена проверка от Дирекция „Социално подпомагане” – Сливен, отдел „Закрила на детето”. В хода на същата било констатирано, че свид. К. живеела извън биологичното си семейство, в дома на подс. К.. Същата била в добро здравословно състояние. В жилището се поддържала добра жилищно-битова хигиена.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото. Съдът кредитира показанията на пострадалата и свидетелите Демирева и К., дадени в хода на съдебното следствие. От показанията на свидетелите се установява, че подсъдимият и св. К. са се запознали през 2016 г. в края на м. май – началото на м. юни в с. Сърнево, обл. Стара Загора, където са берели череши. Решили да се оженят, но родителите на свид. К. не били съгласни. Когато К. заявила, че ще избяга при подсъдимия, тъй като го обича, родителите й дали съгласие и същата вечер подс. К. и свид. К. осъществили полов акт за първи път. Свид. К. забременяла, но претърпяла спонтанен аборт в 8 г.с. на бременността. Забременяла отново и родила здраво дете на 11.01.2018 г. – момче, което кръстили Кирил. Установява се и че към момента двамата живеят заедно в дома на родителите на подсъдимия, грижат се за детето си, имат всичко необходимо.  

  Съдът кредитира обясненията на подс. К., тъй като са логични, безпротиворечиви и кореспондират с останалите гласни доказателства, както и с приложените писмени доказателства. От неговите обяснения се установява, че е бил наясно с възрастта на К., но въпреки това е заживял с нея, тъй като много се харесвали и обичали.   

  Съдът по реда на чл. 283 от НПК, присъедини към доказателствата по делото и всички писмени материали, имащи значение за изясняване на фактическата обстановка по делото.

  Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе следните правни изводи :

С деянието си подс. К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 191 ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК.

От обективна страна подс. К. на неустановена дата в периода от началото на м. юни 2016 г. до края на м. юли 2016 г. в гр. Сливен, като пълнолетен, без да е сключил брак, заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 14-годишна възраст – В.А.К., родена на *** ***.

От субективна страна деянието е осъществено умишлено, при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици. Същият е съзнавал, че В.К. е била малолетна и въпреки това е заживял съпружески с нея.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът прие направените самопризнания, чистото му съдебно минало и изразеното съжаление за стореното, както и обстоятелството, че традициите при ромския етнос често са свързани както с ранно осъществяване на полови контакти, така и със съжителство без сключен гр. брак.

Съдът не отчете отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.

При определяне вида и размера на наказанията, което следва да наложи на подсъдимия, съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието.

    Съдът определи на подсъдимия наказание при условията на чл.55 от НК, тъй като констатира многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно лишаване от свобода за срок от шест месеца. Доколкото подс. К. е неосъждан и съдът прецени, че за поправянето и превъзпитанието му не е необходимо ефективното изтърпяване на наказанието, отложи изпълнението на същото за срок от три години. 

    Така наложеното на подсъдимия наказание, съдът счита за справедливо и за отговарящо в максимална степен на обществената опасност на деянието и дееца.

   

  Ръководен от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ :

09.11.2018 г.