РЕШЕНИЕ
№196
С., 29.09.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
С.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно
заседание, проведено на седми юни през две хиляди двадесет и първата година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Дарина
Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 220 по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
“Т.Б.” ЕАД, гр. С. е предявило срещу Р.Й.Р. ***, иск за установяване съществуването на свои вземания
срещу ответницата в общ размер 911,99 лв., представляващ сбор от абонаментни
такси и цени на използвани услуги за отчетен период 01.04.2017 г. - 30.06.2017
г. по сключен между страните на 16.10.2015 г. договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359********* и лизингови вноски, начислени за отчетен период
01.04.2017 г. - 30.08.2017 г. по договор за лизинг с предмет - устройство марка
ALCATEL
ONE TOUCH PIXI 3 4.5 Black, сключен между тях по повод този договор на същата дата
- 16.10.2015 г.; абонаментни такси и цени на използвани услуги за отчетен
период 01.04.2017 г. - 30.06.2017 г. по сключено между тях на 29.04.2016 г. допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* и
лизингови вноски, начислени за отчетен период 01.04.2017 г. - 30.08.2017 г. по
договор за лизинг с предмет - устройство марка SAMSUNG Galaxy J1 2016 Gold
Black,
сключен между тях по повод това споразумение на същата дата - 29.04.2016 г.; абонаментни
такси и цени на използвани услуги за отчетен период 10.04.2017 г. - 09.07.2017
г. по сключено между тях на 26.02.2016 г. допълнително споразумение към договор
за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, лизингови вноски,
начислени за отчетен период 10.04.2017 г. - 09.09.2017 г. по договор за лизинг
с предмет - устройство марка SAMSUNG Galaxy Grand Prime White VE Black, сключен между тях по
повод това споразумение на същата дата – 26.02.2016 г. и лизингови вноски, начислени за
отчетен период 10.04.2017 г. - 09.09.2017 г. по договор за лизинг с предмет - устройство
LENOVO
Vibe P1m Dual Black, сключен между тях на 29.08.2016 г. по повод това споразумение;
абонаментни такси за отчетен период 18.04.2017 г. - 17.07.2017 г. по сключен
между тях на 08.06.2016 г. договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359********* и лизингови вноски, начислени за отчетен период 18.04.2017 г. -
17.09.2017 г. по договор за лизинг с предмет – устройство марка TELENOR Smart Plus
II Black Black, сключен между тях по повод този договор на същата дата – 08.06.2016 г., ведно
със законната лихва върху горепосочената сборна сума от подаване на заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 1160/2019
г. по описа на РС – С. до окончателното й изплащане.
Твърдения за основанието и
размера на вземанията, формиращи по гореописания начин общия сбор от 911,99
лв., са изложени в исковата молба. Ищецът претендира и разноските в заповедното
и в исковото производство.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата не е
представила отговор на исковата молба.
В писмена молба, постъпила в съда
на 12.05.2021 г. адв. В. Ничев, пълномощник на ищеца, заявява, че поддържа иска
и моли същият да бъде уважен.
Пред съда ответницата се явява
лично и конкретизира възражението си, депозирано в заповедното производство по
ч. гр. д. № 1160/2019 г. по описа на РС – С., като възразява, че всички
претендирани от ищеца вземания са погасени по давност.
Предявен е иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Искът е допустим с оглед
развитието на заповедното производство по приложеното ч. гр. д. № 1160/2019 г.
на РС – С..
Искът е основателен.
Твърденията на ищеца за
обстоятелствата относно основанията за възникване на вземанията му срещу
ответницата, периодите, за които те се отнасят и общия им размер от 911,99 лв.,
се доказват от събраните по делото писмени доказателства, а и тези
обстоятелства не са оспорени от ответницата.
Единственото възражение на
ответницата е за погасяване на процесните вземания по давност.
Разглеждането на това възражение
е допустимо въпреки че ответницата не е подала отговор на исковата молба (вж.
т. 11а от ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС), но по същество то е
изцяло неоснователно.
Безспорно е, че процесната сборна
сума се състои от претендирани от ищеца негови вземания срещу ответницата за
периодични плащания, поради което съгласно чл. 111, б. „в“, вр. чл. 114, ал. 1
от ЗЗД тези вземания се погасяват с тригодишна давност, считано от настъпване
на тяхната изискуемост. Видно е от представените фактури, че изискуемостта на
най-старите от процесните вземания, е настъпила на 17.05.2017 г. с оглед срока
за плащане на задълженията по фактура № **********/01.05.2017 г. за отчетен
период от 01.04.2017 г. до 30.04.2017 г. Оттогава, т. е. от 17.05.2017 г. до 18.11.2019
г. – датата, на която ищецът е подал по пощата заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч. гр. д. № 1160/2019 г.
по описа на РС – С., са изминали по-малко от три години.
В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК
ответницата е подала възражение срещу издадената заповед за изпълнение. Поради
това на ищеца е указана възможността да предяви иск за установяване съществуването
на вземанията по заповедта за изпълнение и той е упражнил именно тази процесуална
възможност в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК, който тече от
съобщаването на тези указания на заявителя - настоящ ищец на 10.02.2021 г.
След като срокът за предявяване на иска в случая е спазен, то съгласно чл. 422,
ал. 1 от ГПК искът се смята предявен не от момента на завеждане на исковата
молба, а от предходен момент – от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Тоест, всички материалноправни и процесуалноправни
последици от предявяване на установителен иск за вземания – предмет на издадена
заповед за изпълнение, срещу която надлежно е подадено възражение, при спазване
на едномесечния срок за предявяване на този иск, се считат възникнали в момент,
предхождащ предявяването на иска и по-конкретно – в деня на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Безспорно е, че основна
такава материално-правна последица е прекъсването на погасителната давност за вземането
по заповедта за изпълнение (чл. 116, б. „б“, предл. първо от ЗЗД).
В случая искът се счита предявен
на 18.11.2019 г. с подаване по пощата на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 1160/2019 г. на РС – С., когато е
прекъсната неизтеклата до този момент погасителна давност за което и да е от
вземанията, формиращи общата процесна претендирана сума. Съгласно чл. 117, ал.
1 от ЗЗД от прекъсването на погасителната давност започва да тече нова
погасителна давност, но в същия момент новата погасителна давност е спряла да
тече докато трае съдебния процес относно вземането (чл. 115, ал. 1, б. „ж“ от ЗЗД). Изложените дотук съображения са достатъчни за извод, че нито едно от
вземанията, формиращи общия размер на претендираната в настоящото производство
сборна сума от 911,99 лв. на посочените от ищеца основания, не е погасено по
давност.
Вземанията са валидно възникнали,
съществуват в претендираните размери, не са погасени по давност и подлежат на
изпълнение, поради което искът е изцяло основателен и като такъв следва да бъде
уважен.
Посоченото във възражението срещу
заповедта за изпълнение искане за разсрочване на изпълнението на задължението
не се поддържа от ответницата в настоящото производство, поради което не подлежи
на разглеждане, а освен това доказателства в негова подкрепа не са ангажирани.
По разноските:
С оглед направеното от ищеца
искане и предвид изхода на делото, в съответствие с т. 12 от съобразителната
част и диспозитива на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата 710 лв. за разноски, от които
сумата 385 лв. представлява общ размер на присъдените разноски в заповедното
производство по ч. гр. д. № 1160/2019 г. на РС – С., а сумата 325 лв.
представлява разноски в настоящото производство, в това число 25 лв. дължима и
довнесена държавна такса за разглеждане на иска и 300 лв. за платено адвокатско
възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК съществуването на вземания на „Т.Б. ”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ж. к. „М. 4”,
Бизнес парк С., сграда 6 срещу Р.Й.Р.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** в общ размер 911,99 лв., представляващ сбор от
дължими на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД абонаментни такси и цени на използвани
услуги за отчетен период 01.04.2017 г. - 30.06.2017 г. по сключен между
страните на 16.10.2015 г. договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359********* и лизингови вноски, начислени за отчетен период 01.04.2017 г. -
30.08.2017 г. по договор за лизинг с предмет - устройство марка ALCATEL ONE TOUCH
PIXI 3 4.5 Black, сключен между тях по повод този договор на същата дата - 16.10.2015 г.;
абонаментни такси и цени на използвани услуги за отчетен период 01.04.2017 г. -
30.06.2017 г. по сключено между тях на 29.04.2016 г. допълнително споразумение
към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* и лизингови
вноски, начислени за отчетен период 01.04.2017 г. - 30.08.2017 г. по договор за
лизинг с предмет - устройство марка SAMSUNG Galaxy J1 2016 Gold Black, сключен между тях по
повод това споразумение на същата дата - 29.04.2016 г.; абонаментни такси и
цени на използвани услуги за отчетен период 10.04.2017 г. - 09.07.2017 г. по
сключено между тях на 26.02.2016 г. допълнително споразумение към договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, лизингови вноски, начислени
за отчетен период 10.04.2017 г. - 09.09.2017 г. по договор за лизинг с предмет
- устройство марка SAMSUNG Galaxy Grand Prime White VE Black, сключен между тях по повод това
споразумение на същата дата – 26.02.2016 г. и лизингови вноски, начислени за
отчетен период 10.04.2017 г. - 09.09.2017 г. по договор за лизинг с предмет -
устройство LENOVO Vibe P1m Dual Black, сключен между тях на 29.08.2016 г. по повод това
споразумение; абонаментни такси за отчетен период 18.04.2017 г. - 17.07.2017 г.
по сключен между тях на 08.06.2016 г. договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ++359********* и лизингови вноски, начислени за отчетен период 18.04.2017
г. - 17.09.2017 г. по договор за лизинг с предмет – устройство марка TELENOR Smart Plus
II Black Black, сключен между тях по повод този договор на същата дата – 08.06.2016 г.,
ведно със законната лихва върху посочената по-горе сборна сума от 911,99 лв.,
считано от 18.11.2019 г. – датата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 1160/2019 г. по описа на
РС – С. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Р.Й.Р., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** да
заплати на „Т.Б. ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С.,
ж. к. „М. 4”, Бизнес парк С., сграда 6, сумата 710,00 лв. за разноски, от които 385 лв. представляват разноски в
заповедното производство по ч. гр. д. № 1160/2019 г. по описа на РС – С. и 325 лв. представляват
разноски в настоящото производство за довнесена държавна такса по иска и за платено
адвокатско възнаграждение, като присъдената сума следва да бъде внесена по
сметка с IBAN:
***, BIC: *** „С.Е.“ АД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
въззивна жалба пред СОС в двуседмичен срок от връчването на препис.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: