№ 57390
гр. София, 17.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Частно
гражданско дело № 20241110100338 по описа за 2024 година
Постъпило е искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по заявление, вх. № *******/29.12.2023 г., подадено от /фирма/ срещу М.
П. С. за вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит.
При извършване на проверка на заявлението в съответствие с
изискването на чл. 410, ал. 2, вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК съдът е констатирал,
че заявителят не е посочил основание на претендираната от него сума в
размер на 160,98 лева, доколкото в приложения договор за потребителски
кредит няма чл. 6.2, предвиждащ неустоечна клауза. В тази връзка на
заявителя с разпореждане № *****/23.02.2024 г. са дадени указания в
едноседмичен срок от съобщението да отстрани нередовността, като посочи
основанието на което претендира сумата. На заявителя са указани
последиците от неизпълнение на дадените указания в срок - заявлението ще
бъде отхвърлено в съответната част.
Препис от разпореждането е връчен на заявителя на 1303.2024 г. В
предоставения срок, а и към датата на постановяване на разпореждането
заявителят не е уточнил претенцията си, с оглед което и на основание чл. 411,
ал. 2, т. 1 ГПК заявлението следва да бъде отхвърлено в съответната част.
Същевременно нормата на чл.411, ал.2 ГПК вменява задължение на
заповедния съд за извършване на проверка налице ли са основанията за отказ
за издаване на заповед за изпълнение, а именно: 1. искането не отговаря на
изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в
тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона или
1
с добрите нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4.
длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република
България; 5. длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на
дейност на територията на Република България.
В случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13,
т.1, вр. т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което
по отношение на представения договор за кредит са приложими правилата на
Закон за потребителския кредит /ЗПК/ и разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП.
Съдът съобрази, че заявителят претендира сумата в размер на 262,55 лева –
такси по Тарифата за такси и разноски, събирани от /фирма/, което е в
противоречие с чл. 33, ал. 1 ЗПК. Налице е заобикаляне на посочената
разпоредба, тъй като се търси още едно обезщетение, наред с дължимото
такова за забава, поради което посочената клауза преследва забранена от
закона цел. Тази наказателна клауза е в пряко противоречие на забраната за
неоснователно обогатяване, като в същността си представлява неустойка,
излизаща извън присъщите от закона функции, което също влече
нищожността и е уговорена кумулативно - наред с неустойка за забава по чл.
8 от договора вр. чл. 37 от общите условия, която по съществото си също е
уговорена, за да обезпечи разходите, които кредиторът прави относно
извънсъдебното събиране на вземането. Отделно от това, съдът приема, че
уговорената такса за събиране на просрочени задължения не е за
допълнителни услуги по договора за кредит. Извънсъдебното събиране на
задълженията изобщо не е услуга, която се предоставя на потребителя. Това е
дейност, извършвана от кредитодателя в негов интерес и за охраняване на
неговите интереси, която дейност е свързана с управлението на кредита. Ето
защо, съдът приема, че уговарянето на тези такси е в нарушение и на чл. 10а
ЗПК.
При това положение заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта
за претендираните разноски съразмерно на отхвърлената част от заявлението
или за сумата над 11,06 лв. до пълния претендиран размер от 25 лв. за
платена държавна такса и над сумата от 22,11 лв. до пълния размер от 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение /определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8
от ГПК вр.чл.26 НЗПП/.
2
За останалите суми, претендирани със заявлението по чл. 410 ГПК,
следва да бъде издадена заповед за изпълнение.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по заявление, вх. № *******/29.12.2023 г., подадено от /фирма/ срещу М. П.
С., в частта, в която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 160,98 лева, представляваща
неустойка по чл. 6.2 от договора, както и в частта за сумата от 262,55 лева,
представляваща такси по Тарифата за такси и разноски, събирани от /фирма/,
както и за сумата над 11,06 лева до размер от 25 лева за платена държавна
такса и за сумата над 22,11 лева до пълния размер от 50 лева -
юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3