РЕШЕНИЕ
№ 1505
гр.
Пловдив, 13.12.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, IX
въззивен състав в
открито съдебно заседание на четиринадесети ноември през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
при участието на секретаря Пенка Георгиева, като
разгледа докладваното от мл. съдия Светослав Узунов въззивно гражданско дело № 1986
по описа за 2019г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от адв. З.З. - особен представител на В.А.Т., против решение № 2839 от 05.07.2019 г. по гр. дело 5321 от 2018 г., 17 гр. с., на Районен съд - Пловдив. С обжалваното решение е било признато за установено, че В.А.Т., дължи на „Водоснабдяване и канализация” присъдените по частно гр. дело № 15674/2017 г. на РС – Пловдив, със заповед за изпълнение на парично задължение, по чл. 410 от ГПК № 9515/09.10.2017г., суми, както следва: главница 312,05 лева за консумирана, но незаплатена питейна и отведена вода за периода 09.11.2012г. до 08.09.2017г., за обект, находящ се в гр. П., бул. ***; мораторна лихва в размер на 36,13 лева за периода от 31.01.2013г. до 31.08.2017 г.; заедно със законната лихва върху главницата, считано от 05.10.2017 г. до изплащане на вземането; като отхвърля исковете над тези суми до пълния им претендиран размер, както следва: за главницата – сума в размер на 542.07 лева, а за мораторната лихва сумата в размер на 72.41 лева, като неоснователни и недоказани, поради погасяването им по давност; с решението е бил осъден ответникът и да заплати разноските в производството.
С въззивната жалба се обжалва решението в частта, в която е признато за установено, че ответникът дължи посочените суми, не и в частта, в която е отхвърлен искът. Сочи се, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като са били допуснати и процесуални нарушения. Твърди се, че искът е изцяло неоснователен и недоказан, както и, че ищецът не е успял да докаже твърденията си. Били оспорени записванията в карнетите, а на много места в тях срещу записаните числа нямало подписи, а там където имало такива, не били положени от ответника. Сочи се, че от разпита на свидетелката Й. П. се установявало, че тя не е била допускана в жилището и не става ясно как са били записани количествата. Сочи се, че след разпита на свидетеля било установено, че не е бил допускан инкасатор до водомерите. Моли се да бъде отменено решението на първоинстанционния съд и да се постанови ново, с което да бъдат отхвърлени исковете. Претендират се разноски по делото.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, чрез юрисконсулт Г. Н., с който се оспорва изцяло подадената въззивна жалба, като неоснователна, и се твърди, че постановеното решение е правилно, законосъобразно и няма допуснати съществени нарушения на процесуалния закон. Излагат се аргументи по същество. Моли се да бъде отхвърлена подадената от В.А.Т. въззивна жалба срещу обжалваното решение, като неоснователна и недоказана и се моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение, с оглед изложеното в отговора.
Моли се да бъдат присъдени сторените разноски, в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, за което е представен списък с разноски.
Пловдивски окръжен съд, като
взе предвид представените по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, намери следното:
Жалбата е подадена в
предвидения в закона срок от лице, имащо право на жалба, срещу акт, подлежащ на
обжалване и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните основания в жалбата.
Първоинстанционното решение
е валидно и допустимо - постановено е в рамките на правораздавателната власт на
съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита. По
същество е правилно.
За да уважи предявените
искове, първоинстанционният съд е приел, че ищцовото дружество е „ВиК оператор“
по смисъла на чл. 198о, ал. 1 от ЗВ. Отчел е, че ответникът има качеството
„потребител“ Приел е, че от показанията на свид. П. се установява, че
изразходваното количество вода се е измервало с водомер, който се е отчитал от
потребителя, тъй като не е бил осигуряван достъп.
Изводите на
първоинстанционния съд са правилни, а възраженията в жалбата са неоснователни поради
следните съображения:
Съгласно общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор – гр. Пловдив,
отчитането на употребената вода става при изрично регламентирана процедура.
Действително съгласно чл. 20 от ОУ изразходваните количества вода се отчитат по
водомер, монтиран на водопроводното отклонение от ВиК оператор. Посочено е, че
съгласно чл. 21, ал. 4 от ОУ отчитането
на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов
представител, като при неосигуряване на представител, отчетът се подписва от
свидетел, който може да бъде и длъжностното лице на ВиК оператора.
От представените по делото
карнети, не става ясно за процесния период как е било извършвано отчитането. За процесния период има
положени множество подписи на неустановени лица, но не за всички месеци. При
отчитането на повечето от месеците няма никакво отбелязване, на други има
отбелязвания като „вайбър“ и „отп“. Ответникът, с отговорът на исковата молба,
е оспорил положените подписи, като е посочил, че карнетите са нередовно водени
и не съдържат подпис на потребителя.
По отношение на това
оспорване ищецът е ангажирал в първоинстанционното производство довеждането на
свидетел, а именно – свидетеля П., която е извършвала отчитането на имота на
жалбоподателя. В показанията си тя е посочила, че е отчитала процесния имот за
периода от август 2015г. до октомври 2017г., като е контактувала с намиращия се
на обекта мъж по телефона, както и че не е била допускана и не е влизала в
имота. С оглед на което настоящият състав намира, че за инкасаторката не е бил
осигуряван редовно достъп до имота за извършването на отчета.
Съгласно чл. 22, ал. 3 от
Общите условия, когато потребителят отсъства и е несъгласен с фактурираните
количества, той е длъжен да уточни извършването на отчитането в удобно за двете
страни време. В ОУ има предвиден ред при неизпълнение на задължението за
осигуряване на достъп и при наличие на спор за фактурирането на количествата
потребена вода, а именно – редът е по чл. 22, ал. 4 от ОУ, който има за
последица изчисляването на изразходваното количество по реда на чл. 46 от ОУ.
Действително често срещана
практика при потребителите е да оставят бележки с данните за показанията на
водомера или да съобщават за показанията по телефона, доколкото най-често
проверките от ВиК операторите се извършват в работно време и е невъзможно за
повечето потребители да предоставят достъп до водоснабдения имот. Именно затова
целта на чл. 22, ал. 4 от ОУ е да се извършва отчитането по реда на чл. 46 от
ОУ само при наличие на двата кумулативни елемента от фактическия състав на ал. 3,
а именно – непредоставяне на достъп до помещението и несъгласие с фактурираното
количество.
Съгласието на потребителя с
фактурираното от дружеството би се изразило в плащането на посоченото от ВиК
оператора начислено задължение или чрез признаването на задължението по друг
начин. В случая е било налице съгласие на потребителя, и то е изразено в
споразумението за разсрочване на задължение №15567/12.07.2016г. (л. 13 от
първоинстанционното дело). Със споразумението длъжникът Т., чрез пълномощника
си – съпругата му А. Т., се е съгласил, че следва задължението на длъжника по
фактури за периода от 01.01.2000г. до 30.06.2016г. да се изплати по посочения в
споразумението начин. Подписът на лицето Т. е било оспорено от процесуалния
представител на ответника както в хода на първоинстанционното производство,
така и в хода на въззивното производство, но доколкото същата е била търсена
многократно и не е била намерена, не е било уважено искането за откриване на
производство по оспорване истинността на документ. Съгласно чл. 180 от ГПК,
частни документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват
доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези
лица – т. нар. формална доказателствена сила на документа. С оглед на това съдът
е длъжен да приеме, че именно съпругата на жалбоподателя, А. Т., е лицето,
което е подписало споразумението. Със споразумението се посочва, че не се спори
касателно фактурираното от въззиваемото дружество потребено количество вода. В
тази връзка, с оглед манифестираното съгласие на потребителя, изразено чрез
съпругата му, следва да се приеме, че не е следвало дружеството-ищец да премине
към отчитане по реда на чл. 22, ал. 4 и чл. 46 от Общите условия.
По така изложените от
въззивния съд съображения, релевираните в жалбата оплаквания са неоснователни и
обжалваното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.
По разноските:
С оглед изхода на спора, следва
жалбоподателят да бъде осъден да заплати на въззиваемото дружество сторените в
производството разноски. Съгласно списъка с разноски по чл. 80 от ГПК (л. 8)
въззиваемото дружество претендира разноски в размер на 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение. Съдът, като прецени вида и количеството на извършената дейност
и фактическата и правна сложност на делото, на основание чл. 37, ал. 1 от ЗПрП
и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ определи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., които жалбоподателят следва
да бъде осъден да заплати на въззиваемото дружество. Жалбоподателят дължи и
заплащането на ДТ за въззивното обжалване в размер на 50 лева общо по двата иска.
Водим от горното и на
основание чл.271, ал.1, пр. 1 ГПК, въззивният съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2839 от 05.07.2019 г. по гр. дело 5321 от 2018 г., XVII гр. с., на Районен съд – Пловдив в частта, в която е било признато за установено, че В.А.Т. дължи на „Водоснабдяване и канализация” присъдените по частно гр. дело № 15674/2017 г. на РС – Пловдив, със заповед за изпълнение на парично задължение, по чл. 410 от ГПК № 9515/09.10.2017г., суми, както следва: главница 312,05 лева за консумирана, но незаплатена питейна и отведена вода за периода 09.11.2012г. до 08.09.2017г., за обект, находящ се в гр. П., бул. ***; мораторна лихва в размер на 36,13 лева за периода от 31.01.2013г. до 31.08.2017 г.; заедно със законната лихва върху главницата, считано от 05.10.2017 г. до изплащане на вземането.
В останалата
част, в която са били отхвърлени исковете над тези суми до пълния им
претендиран размер, както следва: за главницата – сума в размер на 542.07 лева,
а за мораторната лихва сумата в размер на 72.41 лева, като неоснователни и
недоказани, поради погасяването им по давност, решението не е било обжалвано,
поради което е влязло в сила.
ОСЪЖДА В.А.Т. с ЕГН **********, да
заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД,
ЕИК: *********, сумата от 100 (сто) лева разноски по делото на основание чл. 78, ал.
8 от ГПК.
ОСЪЖДА В.А.Т. с ЕГН **********, да
заплати ДТ в размер на 50 лева за въззивно обжалване по сметка на Пловдивския
окръжен съд в полза на бюджета на съдебната власт.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване на основание чл.280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.