Решение по дело №706/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на “Вог-2019” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Варна, Район „Одесос“, [улица], представлявано от П. П., чрез адвокат Р. Б., срещу Решение № 142/07.02.2024г., постановено по н.а.х.д. № 20243110200134/2024г. на Районен съд гр. Варна, четвърти състав.

В жалбата са изложени доводи за допуснати нарушения на материалния закон. Релевират се твърдения, че районният съд неправилно е ценил приложените писмени доказателства, не се е произнесъл по направените възражения, което е довело до постановяването на незаконосъобразен акт. В условията на евентуалност се твърди, че деянието е маловажно по аргумент на чл.28 от ЗАНН, поради липса на установени други нарушения от този вид. Направено е искане за отмяна на решението и прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, респ. да бъде изменена наложената имуществена санкция до законовия минимум.

Ответникът Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна чрез процесуалния си представител юрисконсулт Н. Т. оспорва касационната жалба като неоснователна. Намира решението на ВРС за правилно и законосъобразно.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд гр.Варна, след като обсъди първоинстанционното решение, посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебно проверка съгласно чл. 218 от АПК, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл.213 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение въззивния съд е потвърдил наказателно постановление № 03-2300757/23.08.2023г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр.Варна, с което на “Вог-2019” ООД, ЕИК***, за нарушение на чл.152 от Кодекса на труда КТ/ и на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2000.00 лева.

За да постанови своето решение, съдът е установил от фактическа страна следното:

През м. юли 2023г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Варна, сред които св. М., извършили проверка по спазване на трудовото законодателство от страна на “Вог-2019” ООД. Било извършено посещение в обект – снек бар „Зеро зеро“, находящ се в гр. Варна, [улица], както и били изискани документи на дружеството, представени впоследствие в сградата на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Варна. За едно от лицата – И. И. Г. било установено, че работи на длъжност „сервитьор“. След проверка на графиците за явяване на работа за месец април 2023г., правилника за установения трудов ред, трудовия договор с лицето и други представени документи, св. М. установила, че лицето И. И. Г. е полагала труд на 12.04.2023г. в смяна от 17.00 часа до 22.00 часа и на 13.04.2023г. е започнала работа в смяна от 08.00 часа. При това положение, на лицето не била осигурена минимална 12 часова междудневна почивка.

За констатираното нарушение на дружеството е бил съставен акт за установяване на административно нарушение, а въз основа на него е било издадено процесното наказателно постановление.

При така установените факти въззивната инстанция е приела от правна страна, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни длъжностни лица, в сроковете по чл.34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити, предвидени в нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Според съда, както в акта, така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които описват в достатъчна степен вмененото на дружеството нарушение. Констатираното от проверяващия орган административно нарушение е надлежно индивидуализирано по време и място. Нарушението е описано от фактическа страна, посочени са нарушените законови разпоредби и съответните норми въз основа на които следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя. Съдът е счел, че при определяне на наказанието правилно е било взето предвид, че на работничката И. Г. са били нанесени вреди, състоящи се в лишаването й от законоустановеното право на междудневна почивка и наказанието е било определено в посока над предвидения минимален размер. Предвид установените факти съдът е приел, че правилно последните не са били съотнесени към хипотезата на „маловажен случай“ на административното нарушение с оглед лишаването от междудневна почивка на работник, с което на практика се засяга физическото му здраве.

Решението е правилно и законосъобразно.

Настоящият касационен състав споделя изцяло фактическите и правните изводи на районния съд, които са напълно обосновани, поради което и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, касационната инстанция препраща към мотивите изложени в обжалваното решение.

Неоснователни съдът намира изложените в касационната жалба доводи, сочещи на незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение. В решението се съдържат мотиви, както относно фактическата обстановка, която съдът приема за установена, така и за приложимите материално-правни разпоредби, имащи значение за повдигнатото обвинение. От обстоятелството, че след преценка на доказателствата са направени едни, а не други изводи, без да са изопачени доказателствата и без да се е стигнало до логично противоречие в обосновката, не може да се направи извод в смисъл, че решението е незаконосъобразно и постановено при неизяснена фактическа обстановка.

Съдът е изложил непротиворечиви и ясни мотиви във връзка с направените в жалбата възражения, посочил е и поради какви обстоятелства не намира за приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН по отношение на конкретното нарушение. Изложените от въззивния съд мотиви се споделят от настоящата инстанция.

Разпоредбата на чл.152 от КТ въвежда императивно правото на работника или служителя на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа. Това право задължително следва да бъде съобразено от работодателя при определяне на работното време и часовете на изпълнение на трудовите задължения от страна на работника. Работодателят е лицето, чието задължение е да следи за ненарушаване правото на работника или служителя на непрекъсната междудневна почивка.

Съдът приема, че при постановяване на въззивното решение не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Решението не противоречи и на материалния закон. Релевантните факти се потвърждават изцяло от събраните в административнонаказателното и първоинстанционно съдебно производство писмени и гласни доказателства, като в тях се съдържат непротиворечиви данни, касаещи съставомерността на деянието. От събрания по делото доказателствен материал безспорно се установява, че дружеството е нарушило разпоредбата на чл.152 от КТ, като не е осигурило на работничката И. Г. непрекъсната междудневна почивка, не по-малко от дванадесет часа между работното време на същата на 12.04.2023г. и 13.04.2023г.

Предвид горното, настоящият състав при извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено без да са допуснати нарушения на закона. Не са налице касационните основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна на решението, поради което то следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на спора и направеното изрично искане, в полза на ответната страна на основание чл.63д, ал.1, вр.ал.4 и 5, вр.чл.37 от ЗПП и чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна, втори тричленен състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 142 от 07.02.2024г. на Районен съд гр. Варна, постановено по н.а.х.д. № 20243110200134 по описа на съда за 2024г.

ОСЪЖДА “Вог-2019” ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. Варна, Район „Одесос“, [улица], представлявано от П. П., да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна, сумата от 80.00 лева, юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .