Решение по дело №62/2020 на Административен съд - Ловеч

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№………

 

    гр. Ловеч, 06.06.2023 г.

 

     В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и седми юли две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ

 

при секретаря Антоанета Александрова, като разгледа докладваното от съдия Вълков  адм. дело № 62/2020 г., за да се  произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 156, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка със Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС).

Административното дело е образувано по жалба от „ТРИУМФ КОНСУЛТ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление  с. Рибарица, ул. „Шалски дол“ № 11, чрез неговия управител А.Р.Л. срещу Ревизионен акт № Р-04001119001918-091-001/29.10.2019 г. на органи по приходите към НАП, който с Решение № 10/21.01.2020 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – Велико Търново при ЦУ на НАП е отменен в обжалваната му част по ЗКПО за 2017 г., в която е определена допълнително лихва за невнесен в срок корпоративен данък в размер на 0,81 лв. и потвърден като законосъобразен в останалата му обжалвана част, както следва: в частта по ЗДДС относно начислен ДДС общо в размер на 1 413,20 лв. и общо лихва в размерна 501,13 лв., както следва: за м.03.2016 г. в размер на 681,04 лв. и съответна лихва в размер на 244,64 лв. и за м.04.2016 г. в размер на 732,16 лв. и съответна лихва в размер на 256,49 лв.; в частта по ЗДДС относно отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 27 287,07 лв. за данъчни периоди м. 01, 02, 03, 04, 05, 06, 07, 08, 09, 10, 11 и 12.2014 г., м. 01, 02, 03 и 08.2015 г., м. 02, 05 и 06.2016 г., м. 04, 07, 08, 10 и 11.2017 г., м. 01, 02, 03, 04, 06, 07, 08, 10 и 12.2018 г., в резултат на което за тези данъчни периоди и за данъчни периоди м. 09 и 12.2017 г. и м. 11.2018 г. (поради наличие на процедури по приспадане на ДДС) е определен ДДС за внасяне в същия размер - 27 287,07 лв. и са определени лихви в размер на 10 068,29 лв.; в частта по ЗКПО за корпоративен данък за 2013 г., 2014 г.,2015 г. и 2016 г. общо в размер на 2 247,30 лв. и съответна лихва общо в размер на 987,11 лв.

Жалбоподателят моли да бъде отменен изцяло оспорения акт. Излагат се доводи за незаконосъобразност, изразяващи се в нарушение на материалния и процесуалния закон. Жалбоподателят твърди, че от страна на органите по приходите при провеждане на ревизионното производство са нарушени принципите, инкорпорирани в чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК, както и правилото на чл. 37 от ДОПК за събиране и преценка на събраните доказателства. В жалбата се сочи още, че липсата на доставка, за която са издадени данъчни фактури и от които за получателя произтича правото на приспадане на начисления въз основа на фактурите данък като данъчен кредит, не може да се твърди или предполага, а следва да се докаже документално в процеса на данъчната ревизия или проверка с изготвяне на годни доказателствени средства съгласно установения в ДОПК ред.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез упълномощен адвокат поддържа жалбата и претендира присъждане на направените разноски по делото. Представя и писмени бележки по съществото на спора, в които развива съображения относно оспорването автентичността на фактурите за доставка и свързаните с тях приемо-предавателни протоколи, по които жалбоподателят е упражнил отказаното с процесния РА право на данъчен кредит, като излага, че подписът на издателя и получателя на документа не е сред изчерпателно изброените от чл. 6, ал.1 от Закона за счетоводството и чл. 114, ал.1 от ЗДДС задължителни реквизити за данъчния и счетоводен документ - фактура, поради което формалната доказателствена сила на фактурата не зависи от това дали е подписана и от кого, след като подписът не е задължителен реквизит за автентичност на документа. Счита също, че оспорените от НАП документи са съставени от името на търговски дружества - търговци по смисъла на Търговския закон (ТЗ), при които е без значение кое лице точно е подписало съответния документ по аргумент от чл. 301 от ТЗ, според който при действия на лице без представителна власт от името на търговец, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването, а такова противопоставяне в случая не е извършено.

Ответникът по делото – директорът на Дирекция ОДОП - Велико Търново при ЦУ на НАП в съдебно заседание чрез упълномощен юрисконсулт оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна и недоказана, поради което моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение съобразно приложен списък.

Настоящият съдебен състав намира жалбата за процесуално допустима като подадена  в законоустановения срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК от надлежно легитимирана страна и след като оспореният РА е бил обжалван по административен ред пред директора на Дирекция ОДОП - Велико Търново, който с Решение № 10/21.01.2020 г. го е потвърдил, освен в частта му по ЗКПО за 2017 г., в която е определена допълнително лихва за невнесен в срок корпоративен данък в размер на 0,81 лв., в която част е отменен.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

От доказателствата по делото се установява, че със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-04001119001918-020-001/28.03.2019 г. (л. 133) е възложена ревизия на „ТРИУМФ КОНСУЛТ“ ЕООД за задълженията за корпоративен данък за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2017 г. и за задълженията по ДДС за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2018 г. Със Заповеди за изменение на заповедта за възлагане на ревизия с № Р-04001119001918-020-002/27.06.2019 г. (л. 135), № Р-04001119001918-020-003/02.08.2019 г. (л. 138) срокът за извършване на ревизията е бил удължен.

За резултатите е изготвен Ревизионен доклад (РД) № Р-04001119001918-092-001/30.06.2019 г. (л. 64-121), връчен на оспорващото дружество на 04.10.2019 г. по електронен път (л. 122). Срещу констатациите в доклада не е представено писмено възражение по реда на чл. 117, ал. 5 от ДОПК.

Ревизията е приключила с издаването на РА № Р-04001119001918-091-001 от 29.10.2019 г., с който на „ТРИУМФ КОНСУЛТ“ ЕООД: на основание чл. 70, ал. 5, чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 68, ал. 2 и чл. 69 от ЗДДС, във връзка с чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е отказано право на приспадане на данъчен кредит през данъчен период м. 04.2014 г. в размер на 1 460,00 лв. по фактура № 33/11.04.2014 г., издадена от „САМИРА- МК“ ЕООД и през м. 06.2016 г. в размер на 1 640,00 лв. по фактура № *********/14.06.2016 г., издадена от „Гранд“ ЕООД, и двете с предмет „рекламни материали“; на основание чл. 70, ал. 5, чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 68, ал. 2 и чл. 69 от ЗДДС, във връзка с чл. 9 от ЗДДС е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 23 370,40 лв. по общо 38 бр. фактури, издадени от „ДИД ТЕХНОЛОДЖИ“ ЕООД, „БУЛТРЕЙД ЛИМИТИД“ ЕООД, „ВРС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕООД, „СТИФ - ТЕРМОКЛИМА ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, „ЮРЪП ТРЕЙД ГРУП“ ЕООД, „ВОЛОНТАР“ ЕООД, „САМИРА-МК“ ЕООД, „АЕБ СЕКЮРИТИ СЪРВИСИС“ ЕООД, „ГРУП 20М“ ЕООД, „ЕЛ-ЗЕТ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, „ЕН БИ РИТЕЙЛ“ ЕООД, „НИКОЛА СТРОЙ 13“ ЕООД, „НИГИНИ ИМПЕКС“ ЕООД, „СТРОЙ СИТИ 2012“ ЕООД, „МАНОЛО ИНВЕСТ“ ЕООД, „ИЗИ ПРИНТ НЕО“ ЕООД и „СВЕТ СТРОЙ 55“ ЕООД през данъчни периоди м. 01, 02, 03, 05, 06, 07, 09, 10, 11 и 12.2014 г., м. 01, 02, 03 и 08.2015 г., м. 02, 05 и 06.2016 г., м. 07, 08, 10 и 11.2017 г., м. 01, 02, 03, 04, 06, 07, 08 и 10.2018 г., в резултат на което за тези данъчни периоди и за данъчни периоди м. 09, 12.2017 г. и м. 11.2018 г. (поради наличие на процедури по приспадане на ДДС) е определен ДДС за внасяне в същия размер; на основание чл. 68, ал, 1, т. 1 и чл. 71, т. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 114 и чл. 115 от ЗДДС е отказано право на приспадане на данъчен кредит през м.08.2014 г. в размер на 333,33 лв. по фактура № 1001705/22.07.2014 г., издадена от „КОРЕКТ ДООРС“ ООД и в размер на 81,60 лв. по фактура № 4088/23.05.2014 г., издадена от „ШИНДЛЕР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, който е бил ползван от ревизираното лице два пъти - съответно през м. 07.2014 г. и през м.08.2014 г.; на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 71, т. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 114 и чл. 115 от ЗДДС е отказано право на приспадане на данъчен кредит през м. 04.2017 г. в размер на 83,33 лв. по фактура № 635/27.03.2017 г., издадена от „МАРКЕТЕХ“ ООД, който е бил ползван от ревизираното лице два пъти - съответно през м. 03.2017 г. и през м. 04.2017 г.; на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 71, т. 1 от ЗДДС е отказано право на приспадане на данъчен кредит през м. 04.2017 г. в размер на 81,49 лв. по фактура № 1553/25.04.2017 г., издадена от „РС4МЕ“ ЕООД, през м. 01.2018 г. в размер на 144,44 лв. по фактура № 120298/24.01.2018 г., издадена от „УНИКЕН“ ЕООД и през м. 12.2018 г. в размер на 92,48 лв. по фактура № **********/10.10.2018 г., издадена от „ИЛДИ“ ЕООД, поради факта, че за получател на доставките по тези фактури е посочено друго данъчно задължено лице; на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 25 от ЗДДС е начислен ДДС за м. 03.2016 г. в размер на 681,04 лв. и за м. 04.2016 г. в размер на 732,16 лв., във връзка с недекларирани доставки в дневниците за продажби и справките-декларации (СД) по ЗДДС, за които са издадени данъчни документи /фактури/ от „ТРИУМФ КОНСУЛТ“ ЕООД; за 2013 г. допълнително е определен корпоративен данък в размер на 492,33 лв. в резултат на непризнати разходи в размер на 4 800,00 лв. на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО, във връзка с чл. 16, ал. 1 от ЗКПО по фактура № 1316/19.09.2013 г., издадена от „ФРОДИ“ ЕООД с предмет „интернет реклама в сайтове total-bg.net и newsmaker.bg“, в размер на 95,00 лв. на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО по фактура № *********/04.11.2013 г., издадена от „СМАРТ СИСТЕМС“ ЕООД, с предмет „батерия за лаптоп SONY VAIO BPS 13 11.IV 5200 mAh SILVER, cep.№ *********“ и непризната отстъпка по чл. 92, ал. 5 от ЗКПО в размер на 2,83 лв.; за 2014 г. на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО, във връзка с чл. 16, ал. 1 от ЗКПО не са признати разходи общо в размер на 5 000,00 лв. по фактури № 60/12.10.2014 г. и № 84/28.11.2014 г., издадени от „МАНОЛО ИНВЕСТ“ ЕООД, с предмет „консултантски услуги“ и на основание чл. 78 от ЗКПО е увеличен финансовият резултат с неотчетени приходи по 35 бр. фактури в размер на 51 176,37 лв. В резултат на извършените корекции е установена данъчна печалба в размер на 10 754,26 лв., вместо декларираната данъчна загуба (45 442,11 лв.) и е определен корпоративен данък в размер на 1 075,43 лв.; за 2015 г. допълнително е определен корпоративен данък в размер на 299,54 лв. в резултат на непризнати разходи на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО, във връзка с чл. 16, ал. 1 от ЗКПО по фактура № 93/09.06.2016 г., издадена от „БУЛТРЕЙД ЛИМИТЕД“ ЕООД, с предмет „консултантски услуги“ в размер на 3 550,00 лв. и на основание чл. 78 от ЗКПО с отчетените приходи, относими за 2014 г., е извършено намаление на финансовия резултат в размер на 554,63 лв.; за 2016 г. допълнително е определен корпоративен данък в размер на 380,00 лв. в резултат на непризнати разходи на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО, във връзка с чл. 16, ал. 1 от ЗКПО в размер на 3 800,00 лв., представляващи част от стойността по фактура № 20/09.06.2016 г., издадена от „СВЕТ СТРОЙ 55“ ЕООД, с предмет „консултантски услуги по договор“; начислени са лихви за забава във връзка с допълнително определени задължения, както следва: за корпоративен данък за 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г. в размер на 987,11 лв., за невнесен в срок деклариран корпоративен данък за 2017 г. в размер на 0,81 лв. и за ДДС за данъчни периоди м.01, 02, 03, 04, 05, 06, 07, 08, 09,10,11 и 12.2014 г., м.01, 02, 03 и 08.2015 г., м.02, 03, 04, 05 и 06.2016 г., м.04, 07, 08, 09, 10, 11 и 12.2017 г., м.01, 02, 03, 04, 06, 07, 08,10,11 и 12.2018 г. общо в размер на 10 569,42 лв.

С РА не са определени допълнителни задължения и/или задължения за внасяне за ДДС за данъчни периоди м. 04.2015 г., м. 05.2015 г., м. 06.2015 г., м. 07.2015 г., м. 09.2015 г., м. 10.2015 г., м. 11.2015 г., м. 12.2015 г., м. 01.2016 г., м. 07.2016 г., м. 08.2016 г., м. 09.2016 г., м. 10.2016 г., м. 11.2016 г., м. 12.2016 г., м. 01.2017 г., м. 02.2017 г., м. 03.2017 г., м. 05.2017 г., м. 06.2017 г., м. 05.2018 г. и м. 09.2018 г.

С ревизионния акт са потвърдени установените факти и обстоятелства в хода на ревизията и констатациите в ревизионния доклад, като е посочено, че същите представляват мотиви за издаване на РА.

С цел установяване реалността на получените доставки от контрагентите на жалбоподателя от ревизиращия екип са изискани документи и доказателства от дружествата, както са им направени насрещни проверки. В хода на ревизията са изискани и документи и писмени обяснения от „ТРИУМФ КОНСУЛТ“ ЕООД.

Заключенията на данъчните органи са, че събраните доказателства не доказват по безспорен начин реално извършени услуги от изброените в РД търговски дружества, като в хода на извършените насрещни проверки на доставчиците „САМИРА – МК“ ЕООД с ЕИК *********; „ДИД ТЕХНОЛОДЖИ“ ЕООД с ЕИК *********; „БУЛТРЕЙД ЛИМИТИД“ ЕООД с ЕИК *********; „ВРС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕООД с ЕИК BG131142229; „ЮРЪП ТРЕЙД ГРУП“ ЕООД с ЕИК BG175170010; „ВОЛОНТАР“ ЕООД с ЕИК BG175374810; „АЕБ СЕКЮРИТИ СЪРВИСИС“ ЕООД с ЕИК BG201132537; „ГРУП 20М“ ЕООД с ЕИК BG201980125; „ЕЛ-ЗЕТ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД с ЕИК BG201985204; „ЕН БИ РИТЕЙЛ“ ЕООД с ЕИК BG202627103; „НИКОЛА СТРОЙ 13“ ЕООД с ЕИК BG202776923; „НИГИНИ ИМПЕКС“ ЕООД с ЕИК BG202974513; „СТРОЙ СИТИ 2012“ ЕООД с ЕИК BG202989814; „МАНОЛО ИНВЕСТ“ ЕООД с ЕИК BG203025733; „ИЗИ ПРИНТ НЕО“ ЕООД с ЕИК BG203366357; „СВЕТ СТРОЙ 55“ ЕООД с ЕИК BG204016527; „ГРАНД“ ЕООД с ЕИК BG831709228; „СМАРТ СИСТЕМС“ ЕООД с ЕИК BG123714051 и „СТИФ-ТЕРМОКЛИМА ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД с ЕИК BG131394220 се установява, че исканията за предоставяне на документи и писмени обяснения до задължените лица (ИПДПОЗЛ) са връчвани по реда на чл. 32 от ДОПК и впоследствие не са представяни никакви документи. Установено е още, че  посочените дружества, по данни от ИС на НАП са дерегистрирани по ЗДДС лица по инициатива на органите по приходите, имат и задължения към бюджета в големи размери, дружествата са с рисков профил по ЗДДС, в повечето случаи издирвани многократно от органите по приходите.

Относно доставчиците на дружеството за ревизирания период не е установена материална, техническа и кадрова обезпеченост за действително осъществяване на фактурираните доставки на услуги/стоки, като липсват данни за предходни доставчици и произход на стоките. Липсват търговски и други съпътстващи документи, указващи реални търговски взаимоотношения между страните. В съответствие с така установеното, ревизиращият екип е приел, че услугите, фактурирани като предмет на доставките, изобщо липсват, т.е. липсва предмет на доставките.

РА е връчен на ревизираното дружество по електронен път на 01.11.2019 г. (л. 59) и срещу него е подадена бланкетна жалба от „ТРИУМФ КОНСУЛТ“ ЕООД до директора на Дирекция ОДОП - Велико Търново по куриер в законовия 14-дневен срок по чл. 152, ал. 1 от ДОПК (л. 41-43).

Горестоящият административен орган е издал Решение № 10/21.01.2020 г. (л. 16-39), с което е потвърдил РА в обжалваната част, която е неблагоприятна за жалбоподателя. Директорът на Дирекция ОДОП - Велико Търново е приел за правилни и законосъобразни констатациите на ревизиращия екип.

По искане на оспорващия по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза (л. 180-190). В заключението си вещото лице излага, че процесните  фактури, по които е отказано право на данъчен кредит с обжалвания РА, са осчетоводени в счетоводството на „ТРИУМФ КОНСУЛ“ ЕООД, като счетоводните операции и датите на осчетоводяване са отразени по фактури в констативната част на заключението. Вещото лице е посочило още, че към всяка от фактурите в констативната част на заключението са посочени какви съпътстващи документи са съставени за получаване предмета на доставките, като към фактури № 33/11.04.2014 г., № **********/31.10.2018 г, № **********/27.07.2017 г., № **********/21.08.2017 г., №  **********/03.10.2017 г., № **********/24.10.2017 г., № **********/30.06.2014 г., № 367/14.10.2014 г. няма приложени съпътстващи документи, с изключение на издадения касов бон за направеното плащане в брой за всяка от тях, както и че видът и количеството на стоките и услугите посочени във процесиите фактури съответства на посочените в съпътстващите договори, на база на които са съставени, с изключение на тези, които не са издадени на база сключени договори (по фактурите отразени в т. 2 от ССчЕ).

На база на анализираните документи, посочени в заключението, вещото лице е приело, че не може да се даде заключение дали видът и количеството на стоките и услугите са получени от жалбоподателя.

В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си и пояснява, че същото е изготвено на базата на наличните в делото документи, които са били предоставени на данъчните органи от ревизираното дружество. Сочи също, че въпросът не е в това дали са осчетоводени процесните фактури, дали са реални сделките. По отношение на фискалните бонове излага, че в приложените касови фискални бонове към фактурите, които са предмет на ревизията, датата на плащане на касовия бон се различава значително по дата с датите на фактурите, близо месец, а някъде и повече от месец. При издаване на фактура в брой се издава касовия бон и фактурата в момента на плащането, като според вещото лице, тя би трябвало да носи датата на касовия бон, а в случая касовите бонове са издавани с по-късни дати, фактурите са издавани близо месец преди издаване на касовия бон.

Заключението е прието от съда и не е оспорено от страните.

От страна на процесуалния представител на ответника е представен диск (л. 576) с електронно подписани ревизионния акт, ревизионния доклад и заповедите за възлагане на ревизия.

По делото са приобщени и представените с молба с вх. № 2848/23.07.2020 г. на жалбоподателя писмени доказателства (л. 200 и следв.), съдържащи се и в административната преписка.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК (Решение № 10/21.01.2020 г. на директора на Дирекция ОДОП – Велико Търново е връчено на „ТРИУМФ КОНСУЛТ“ ЕООД по електронен път на 22.01.2020 г., а жалбата е постъпила на 05.02.2020 г., видно от регистрационен индекс на л. 7 от делото, поставен в деловодството на приходната администрация - вх.№ 239), след изчерпване на фазата на задължителния административен контрол. Оспореният РА съдържа волеизявление на издателя му, с което се засягат права и законни интереси на жалбоподателя като адресат на този акт. Следователно жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация и интерес от оспорване, и пред местно компетентния административен съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, Ловешки административен съд, намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Съгласно изискванията на чл. 160, ал. 2 от ДОПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши преценка на обжалвания административен акт за това дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.

РА № Р-04001119001918-091-001 от 29.10.2019 г. е издаден от компетентните за това органи съгласно чл. 119, ал. 2, изр. първо от ДОПК, съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му, отговаря на изискванията на чл. 120 от ДОПК по отношение на форма и съдържание, поради което е валиден акт, издаден в предвидената за това форма. РА е подписан с електронен подпис, видно от приложените файлове на диска на л. 576 от делото, като положените електронни подписи на съдържащите се файлове – РА, РД и заповеди за възлагане на ревизията не са оспорени.

По спазването на административнопроизводствените правила при издаването на оспорения ревизионен акт:

Спазена е процедурата по Глава ХV, чл. 113-120 от ДОПК. За установяване на обстоятелствата от значение за извършваната ревизия, органите по приходите са извършили процесуални действия, подробно описани в констативната част на изготвения РД № Р-04001119001918-092-001/30.09.2019 г. – неразделна част от ревизионния акт по смисъла на чл. 120, ал. 2 от ДОПК. Ревизионният орган е приобщил по реда на ДОПК доказателствата, представени от ревизираното лице. В хода на ревизията са предприети действия по извършване на насрещни проверки на други задължени лица, както и са били предприети действия за събиране и обезпечаване на доказателства, чрез връчване на няколко искания до контрагенти на търговеца за предоставяне на документи и писмени обяснения.

Ревизиращият екип е изпълнил в цялост задълженията си по чл. 37 и чл. 56 от ДОПК. Настоящият съдебен състав намира, че от страна на органите по приходите не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила  при изясняване на всички правно-релевантни факти, доколкото в хода на съдебното  производство,  не бяха  ангажирани и доказателства, които да водят до промяна на приетото за установено от фактическа страна от приходната  администрация.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и доколко същите се обхващат от нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно – следват ли се разпоредените с акта правни последици.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на органите по приходите за липса на доказателства за реално осъществени доставки на услуги или стоки по процесните фактури, в резултат на което на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, във връзка с чл. 6, респ. чл. 9 и чл. 25 от ЗДДС е отказан данъчен кредит на ревизираното дружество.

За да се признае на получателя по облагаема доставка материалното право на приспадане на данъчен кредит по чл. 68 ЗДДС, следва да е изпълнено някое от условията, посочени в чл. 71 ЗДДС, като при изследване предпоставките за възникване правото на данъчен кредит винаги трябва да се държи сметка за това, налице ли е облагаема доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1, респ. чл. 9 от ЗДДС. В настоящия случай, на основание чл. 68, ал. 1, чл. 69, чл. 71, във връзка с чл. 9 от ЗДДС и чл. 25 от ЗДДС не е налице право на приспадане на данъчен кредит, доколкото правилно органите по приходите са установили, че не са налице реално осъществени доставки.

По отношение на отказаното правото на данъчен кредит за фактури: № 33/11.04.2014 г., издадена от „САМИРА – МК“ ЕООД, с предмет „рекламни материали“, за която е отказано право на приспадане на данъчен кредит за м. 04.2014 г. в размер на 1460,00 лв. и фактура № **********/14.06.2016 г., издадена от „ГРАНД“ ЕООД със същия предмет, с която е отказано право на приспадане на данъчен кредит за м.06.2016 г. в размер на 1640,00 лв., съдът намира, че не са налице основания за приспадане на данъчен кредит за жалбоподателя. От страна на „ТРИУМФ КОНСУЛТ“ ЕООД относно доставката от „САМИРА – МК“ ЕООД е представена само процесната фактура с приложен към нея фискален бон. Ревизиращите органи са извършили справка в ИС на НАП, при която са установили, че доставчикът има регистрирано фискално устройство, но на датата на издаване на фискалния бон липсват данни от Z отчет. Дружеството не е представило договор, приемо-предавателен протокол или други доказателства, от които да се установи какъв е видът на рекламните материали, параметрите, на които трябва да отговарят, количество, което следва да се изработи, времето, за което следва да се изработят, съответно формиране на цена, тяхното предаване и приемане между страните и пр.

Във връзка с фактурата, издадена от „ГРАНД“ ЕООД, следва да се посочи, че ревизираното дружество не е представило доказателства за изработени рекламни материали, като представеният приемо-предавателен протокол от 25.06.2016 г. също не доказва по безспорен и категоричен начин извършването на процесната доставка. От него не се установява точното място на предаване на рекламните материали, предмет на доставката. От вписаното в него „рекламни флаери, рекламни брошури и рекламни сувенири комплект“ също не става ясно какво точно представляват тези материали - съдържат ли фирмения знак или други данни на жалбоподателя, каквито са изискванията, заложени в договора. По време на ревизията органите по приходите са извършили насрещни проверки на горепосочените доставчици, при които също не са представени никакви доказателства.

Правилно е отказано и приспадането на данъчен кредит по фактури с предмет „реклама“, „интернет реклама“ и „рекламни банери в интернет сайтове“ за: м. 07.2014 г. в размер на 400,00 лв. по фактура № **********/30.07.2014 г. с предмет, „интернет реклама в сайта klassa.bg“, издадена от „ЕН БИ РИТЕЙЛ“ ЕООД; м. 09.2014 г. в размер на 750,00 лв. по фактура № **********/01.09.2014 г., издадена от „МАНОЛО ИНВЕСТ“ ЕООД, с предмет „реклама“; м. 11.2014 г. в размер на 800,00 лв. по фактура № **********/14.10.2014 г. с предмет „интернет реклама в сайта klassa.bg", издадена от „ДИД ТЕХНОЛОДЖИ“ ЕООД; м. 12.2014 г. в размер на 600,00 лв. по фактура № 375/16.12.2014 г. с предмет „интернет реклама в сайтовете newsmaker.bg и klassa.bg“, издадена от „ГРУП 20М“ ЕООД; м.01.2015 г. в размер на 666,60 лв. по фактура № **********/10.01.2015 г., издадена от „МАНОЛО ИНВЕСТ“ ЕООД, с предмет „реклама“; м. 03.2015 г. в размер на 1000,00 лв. по фактура № **********/01.03.2015 г., издадена от „МАНОЛО ИНВЕСТ“ ЕООД, с предмет „реклама“; м. 08.2015 г. в размер на 450,00 лв. по фактура № **********/25.08.2015 г. с предмет „представяне на рекламни банери за ТРИУМФ КОНСУЛТ“ в сайта klassa.bg“, издадена от „ИЗИ ПРИНТ НЕО“ ЕООД; м. 02.2016 г. в размер на 500,00 лв. по фактура № **********/10.02.2016 г. с предмет „годишна реклама“, издадена от „ЕЛ-ЗЕТ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД; м. 06.2016 г. в размер на 1 315,00 лв. фактура № **********/24.06.2016 г. с предмет „рекламни банери за „ТРИУМФ КОНСУЛТ“ в сайта klassa.bg“ и в размер на 1 665,00 лв. по фактура № **********/27.06.2016 г. с предмет „рекламни банери за „ТРИУМФ КОНСУЛТ“ в сайтовете estate356.com, orelmedia.bg“, издадени от „НИГАНИ ИМПЕКС“ ЕООД; м.08.2017 г. в размер на 200,00 лв. по фактура № **********/18.08.2017 г. с предмет „рекламни банери за „ТРИУМФ КОНСУЛТ“ в сайта klassa.bg“, издадена от „ВОЛОНТАР“ ЕООД; м.06.2018 г. в размер на 300,00 лв. по фактура № **********/30.06.2018 г. с предмет „интернет реклама за „ТРИУМФ КОНСУЛТ“, издадена от „ВРС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕООД; м. 07.2018 г. в размер на 235,00 лв. по фактура № **********/26.07.2018 г. с предмет „интернет реклама за „ТРИУМФ КОНСУЛТ“, издадена от „ВРС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕООД; м. 08.2018 г. в размер на 1 000,00 лв. по фактура № **********/16.08.2018 г. с предмет „интернет реклама за „ТРИУМФ КОНСУЛТ“, издадена от „ВРС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕООД; м. 10.2018 г. в размер на 800,00 лв. по фактура № **********/31.10.2018 г. с предмет „интернет реклама за „ТРИУМФ КОНСУЛТ“, издадена от „СТИФ - ТЕРМОКЛИМА ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД.

Органите по приходите са изследвали и анализирали подробно представените от ревизираното дружество писмени доказателства с оглед естеството на фактурираните услуги и правилно са приели, че същите не удостоверяват извършването им. Представените само от страна на жалбоподателя (не и от контрагентите при извършените насрещни проверки) копия на договори за извършване на услуги - представяне на рекламни банери, публикуване на рекламни банери в интернет сайтове и рекламиране на дейността са бланкетни - не съдържат конкретни и съществени уговорки относно конкретни видове и обеми услуги, броя на рекламните банери, които ще бъдат публикувани, начина и документите, които ще бъдат съставени, поради което същите не могат да бъдат приети като годни доказателства за установяване на реално извършени доставки към жалбоподателя. Действително, договорите представляват частни диспозитивни документи, които съставляват доказателство само за това, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от страните по тях, но нямат удостоверителна сила за изпълнението на уговореното, което подлежи на самостоятелно доказване.

Не са представени и доказателства относно качеството, което притежава всяко от процесните дружества - издатели на фактурите, спрямо тези сайтове, респективно - относно обективната възможност именно тези дружества да изпълнят договорената услуга. В тази връзка следва да се отбележи, че договореното възнаграждение от 1 175,00 лв. между „ТРИУМФ КОНСУЛТ“ ЕООД и „ВРС ИНТЕРНЕШАНАЛ“ ЕООД по договора от 27.07.2018 г. се различава от вписаното във фактура № **********/16.08.2018 г. (5 000,00 лв.), издадена от доставчика.

Във всички договори е предвидено, че рекламните материали ще бъдат предоставени от възложителя - „ТРИУМФ КОНСУЛТ“ ЕООД. Относно тази договорка от ревизираното лице са изискани доказателства по реда на чл. 37, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК, но не са представени такива, от които да е видно предоставянето на рекламните банери и материали на изпълнителите. Липсват сведения и за предварително зададени параметри от възложителя за изработване на рекламните материали от дружествата - доставчици, доколкото и от тях, и от ревизираното лице не са представени заявки, поръчки, оферти и др. От съществено значение при преценката относно реалното изпълнение на услугата е липсата на уговорки относно предмета и съдържанието на рекламата, вкл. относно графичното изображение, рекламното послание, съдържанието на банерите, подлежащи на публикуване. Няма представени копия от кореспонденция, предвидена в някои от договорите (с „ЕН БИ РИТЕЙЛ“ ЕООД, „ИЗИ ПРИНТ НЕО“ ЕООД, „НИГИНИ ИМПЕКС“ ЕООД и „ВОЛОНТАР“ ЕООД).

Освен доказателства за изработени рекламни банери и материали, липсват доказателства и за тяхното публикуване в посочените интернет сайтове. Не е опровергано и констатираното от приходната администрация обстоятелство, че собственици на горепосочените сайтове са лица, различни от изпълнителите по договора, предвид което доставчиците по процесните фактури, при отчитане на резултатите от извършените услуги, е следвало да разполагат с документи от собствениците на сайтовете за публикуваната реклама и колко пъти е посетена (импресия) от потребители на интернет пространството. Липсват доказателства, от които да може да се установи публикуването на рекламата на определени дати през уговорения период на съответните интернет сайтове. При преглед на представените протоколи към фактурите, издадени от „ЕН БИ РИТЕЙЛ“ ЕООД, „ИЗИ ПРИНТ НЕО“ ЕООД, „НИГИНИ ИМПЕКС“ ЕООД, „ДИД ТЕХНОЛОДЖИ“ ЕООД, „ГРУП 20М“ ЕООД и „ВОЛОНТАР“ ЕООД се установява също, че в тях липсва конкретна дата и място, където следва да е приета услугата, както и че не са идентифицирани лицата, извършили това приемане-предаване. В представените протоколи относно „ДИД ТЕХНОЛОДЖИ“ ЕООД, „ГРУП 20М“ ЕООД и „ВОЛОНТАР“ ЕООД не е описан и периода, през който следва да е реализирана рекламната кампания. Според текста на представените протоколи, във връзка с фактурираните интернет реклами от „ВРС ИНТЕРНЕШАНАЛ“ ЕООД, жалбоподателят следва да е приел доклади за визуализиране на рекламните банери, рекламиращи дейността му, но такива доклади, както са констатирали и органите по приходите при извършеното от тях посещение, документирано с Протокол № 1464187/01.08.2019 г., не са налични в счетоводните и търговски документи на ревизираното дружество.

Въз основа на представените от ревизираното лице документи не може да бъде установено кога и какви рекламни материали са предоставени от „ТРИУМФ КОНСУЛТ“ ЕООД на всеки един от изпълнителите по договорите, нито са налице доказателства излъчени ли са, кога и в кой сайт рекламни материали. Доказателства в тази връзка не са представени и от съответния доставчик, издател на процесиите фактури.

При това положение, органите по приходите основателно са направили извода, че по горепосочените фактури не са налице доказателства за реално осъществени доставки към жалбоподателя от посочените в процесните фактури доставчици по смисъла на чл. 9 от ЗДДС и данъчно събитие по чл. 25 от същия закон, поради което на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал.1, т.1 от ЗДДС, законосъобразно е установено, че не е налице право на приспадане на данъчен кредит.

С РА е отказано правото на данъчен кредит и за: м.07.2017 г. в размер на 325,00 лв. по фактура № **********/27.07.2017 г. с предмет „контрол на достъп до сграда“, издадена от „ВОЛОНТАР“ ЕООД; м. 08.2017 г. в размер на 350,00 лв. по фактура № **********/21.08.2017 г. с предмет „контрол на достъп до жилищна сграда“, издадена от „ВОЛОНТАР“ ЕООД; м. 11.2017 г. в размер на 340,00 лв. по фактура № **********/03.10.2017 г. с предмет „организиране, контрол на достъп до жилищна сграда за м.09“, издадена от „ЮРЪП ТРЕЙД ГРУП“ ЕООД; м. 11.2017 г. в размер на 340,00 лв. по фактура № **********/24.10.2017 г. с предмет „организиране, контрол на достъп до жилищна сграда за м.10“, издадена от „ЮРЪП ТРЕЙД ГРУП“ ЕООД; м. 01.2018 г. в размер на 366,80 лв. по фактура № **********/09.01.2018 г. с предмет „контрол на достъп“, издадена от „АЕБ СЕКЮРИТИ СЪРВИСИС“ ЕООД; м. 02.2018 г. в размер на 500,00 лв. по фактура № **********/21.02.2018 г. с предмет „авансово плащане по изграждане на система за видеонаблюдение“ и в размер на 370,00 лв. по фактура № **********/08.02.2018 г. с предмет „контрол на достъп“, издадени от „АЕБ СЕКЮРИТИ СЪРВИСИС“ ЕООД; м. 03.2018 г. в размер на 800,00 лв. по фактура № **********/31.03.2018 г. с предмет „контрол на достъп, видеонаблюдение“, издадена от „АЕБ СЕКЮРИТИ СЪРВИСИС“ ЕООД; м. 04.2018 г. по фактура № **********/30.04.2018 г. с предмет „контрол на достъп“, издадена от „АЕБ СЕКЮРИТИ СЪРВИСИС“ ЕООД.

По отношение и на тези фактури, настоящият съдебен състав намира, че правилно и законосъобразно органите по приходите са отказали право на приспадане на данъчен кредит. Както обосновано е съобразил органът, от ревизираното лице са представени копия на процесните фактури, с приложени фискални бонове от ЕКАФП, но липсват договори и други съпътстващи документи.

Единствено относно фактурите, издадени от „АЕБ СЕКЮРИТИ СЪРВИСИС“ ЕООД е представен Договор за изграждане на система за контрол на достъп от 03.07.2017 г., сключен между „ТРИУМФ КОНСУЛТ“ ЕООД (възложител) и „АЕБ СЕКЮРИТИ СЪРВИСИС“ ЕООД (изпълнител) и приемо-предавателен протокол № 1/10.05.2018 г. (л. 328). Приетите дейности  в същия обаче не кореспондират с предмета на процесните фактури, описани по-горе, доколкото в приемо-предавателния протокол са визирани приети дейности по доставка и монтаж на различни модули, кабели и пр., както и „труд и консумативи“ и „труд и консумативи кабелно трасе“, които очевидно не съответстват на записа във фактури № **********/09.01.2018 г. с предмет „контрол на достъп“, № **********/21.02.2018 г. с предмет „авансово плащане по изграждане на система за видеонаблюдение“, № **********/08.02.2018 г. с предмет „контрол на достъп“, № **********/31.03.2018 г. с предмет „контрол на достъп, видеонаблюдение“, № **********/30.04.2018 г. с предмет „контрол на достъп“. Освен несъответствието в предмета е налице разминаване и в стойностите на платените суми, доколкото в тези протокола на л. 328 от делото не кореспондират със записите във фактурите (л. 329-348).

 В хода на ревизионното производство дружествата - доставчици също не са представили доказателства. Представянето само на процесните фактури не е достатъчно, за да бъде признато право на данъчен кредит по тях. Отделно, съдържанието на посочените по-горе фактури не отговаря на изискването на чл. 226, т. 6 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета и на разпоредбата на чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС, тъй като в описанието на предмета на документираните доставки не се съдържа релевантната информация, необходима за индивидуализирането на престацията. Посоченият във фактурите предмет „организиране и контрол на достъп“, „контрол на достъп“ и „контрол на достъп, видеонаблюдение“ е общ, а липсата на съпътстващи документи препятства установяването на съществени обстоятелства, а именно в какво конкретно се състоят фактурираните услуги, в каква точно дейност се изразяват, съответно мястото на извършването им и лицата, които евентуално са ги осъществили. Всичко това води до извода, че във фактурите липсва конкретна информация за вида на услугите, за вида и параметрите на сделката, с оглед разпоредбата на чл. 6, ал. 5 от ЗСч. (в сила от 01.01.2016 г.) и чл.7, ал. 3 от ЗСч. (отм. – приложим по отношение на фактурите, издадени преди 01.01.2016 г.).

Непълнотата на фактурите и непредставянето на други документи както от страна на ревизираното лице, така и от неговите доставчици, възпрепятства установяване съответствието на действително извършена доставка, възможността за доказване реалността на доставката, респективно установяване настъпването на данъчното събитие, и е самостоятелно основание за отказ на право на данъчен кредит по тези фактури. В тази връзка е и решението по дело С-271/12 на Съда на Европейския съюз, в което СЕС приема, че правото на приспадане на ДДС може да се откаже на данъчно задължените лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение към последните след приемането на решението за отказ е предоставена информация с цел да се докаже действителното извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки. При това положение не може да е налице правна сигурност, че представените документи отразяват верни факти от обективната действителност.

Относно фактурите, досежно които с РА е отказано правото на данъчен кредит, както следва за: м. 10.2014 г. в размер на 400,00 лв. но фактура № **********/12.10.2014 г. с предмет „консултантски услуги“, издадена от „МАНОЛО ИНВЕСТ“ ЕООД; м. 12.2014 г. в размер на 600,00 лв. по фактура № **********/28.11.2014 г. с предмет „консултантски услуги“, издадена от „МАНОЛО ИНВЕСТ“ ЕООД; м. 02.2015 г. в размер на 710,00 лв. по фактура № **********/19.02.2015 г. с предмет „консултантски услуги“, издадена от „БУЛТРЕЙД ЛИМИТИД“ ЕООД; м. 05.2016 г. в размер на 318,00 лв. по фактура № **********/31.05.2016 г. с предмет „консултантски услуги“, издадена от „ЕЛ-ЗЕТ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД; м. 06.2016 г. в размер на 1380,00 лв. по фактура № № **********/09.06.2016 г. с предмет „консултантски услуги по договор“, издадена от „СВЕТ СТРОЙ 55“ ЕООД, са представени следните съпътстващи документи - Договор за консултантска услуга от 12.10.2014 г., сключен между „ТРИУМФ КОНСУЛТ“ ЕООД (възложител) и „МАНОЛО ИНВЕСТ“ ЕООД (изпълнител) с предмет - консултации по проблеми, свързани с приложението на ЗУЕС и счетоводно обслужване на етажната собственост; Договор за консултантска услуга от 28.11.2014 г., сключен между „ТРИУМФ КОНСУЛТ“ ЕООД (възложител) и „МАНОЛО ИНВЕСТ“ ЕООД (изпълнител) с предмет - консултации по проблеми, свързани с приложението на. ЗУЕС и счетоводно обслужване на етажната собственост; Договор за възлагане от 02.02.2015 г., сключен между „ТРИУМФ КОНСУЛТ“ ЕООД (възложител) и „БУЛТРЕД ЛИМИТИД“ ЕООД (изпълнител) с предмет - проучвания и анализ на пазара на недвижими имоти, съобразно специфични конкретно изброени изисквания и нужди на възложителя; Договор за консултантска услуга от 31.05.2016 г., сключен между „ТРИУМФ КОНСУЛТ“ ЕООД (възложител) и „ЕЛ-ЗЕТ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД (изпълнител) с предмет - консултации по проблеми, свързани с приложението на ЗУЕС и счетоводно обслужване на етажната собственост; Договор за посредничество за покупко-продажба на недвижим имот от 01.06.2016 г., сключен между „ТРИУМФ КОНСУЛТ“ ЕООД (възложител) и „СВЕТ СТРОЙ 55“ ЕООД (изпълнител) с предмет - посредничество при продажбата на недвижим имот с идентификатор 68134.1932.469 по плана на гр. София.

От страна на дружеството – жалбоподател освен тези договори и процесните фактури с приложени към тях фискални бонове, не са представени други доказателства. Видно от съдържанието на договорите, в тях са уговорени конкретни консултантски услуги, които доставчиците следва да предоставят на ревизираното дружество. В тази връзка обаче нито от страна на жалбоподателя, нито от доставчиците са представени съпътстващи документи, от които да се установява изпълнение на договорените дейности - приемо-предавателни протоколи, анализи, изготвени от доставчиците, информация за пазара на недвижими имоти и др. подобни. Като в договорите, сключени с „МАНОЛО ИНВЕСТ“ ЕООД и „ЕЛ-ЗЕТ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, е посочено, че консултацията ще бъде предоставена във вид на писмени разяснения по новоприети нормативни документи и конкретни казуси. А в договора с изпълнител „СВЕТ СТРОЙ 55“ ЕООД е предвидено, че последният ще участва активно във всички дейности и процеси съпътстващи покупко - продажбата на недвижимия имот до подписване на предварителен договор и финализиране на сделката, както и че ще информира възложителя веднъж седмично за изпълнение предмета на договора. В тази връзка също не са представени доказателства - няма данни за предлагане на конкретния недвижим имот на пазара за недвижими имоти, нито информация за организиране на огледи от евентуални купувачи, включително и за евентуално осъществена продажба. Предвид изложеното, по време на ревизията, а и в хода на настоящото съдебно производство не е доказано действителното изпълнение на фактурираните услуги, поради което с РА правилно органите по приходите са отказали право на приспадане на данъчен кредит по посочените фактури.

На следващо място, по отношение на отказаното приспадане на данъчен кредит за: м.01.2014 г. в размер на 400,00 лв. по фактура № **********/22.01.2014 г. с предмет „ремонтни дейности в офис на бул. „Гоце Делчев“ № 113“, издадена от „НИКОЛА СТРОЙ 13“ ЕООД; м.02.2014 г. в размер на 500,00 лв. по фактура № **********/05.02.2014 г. с предмет „извършени ремонти в офис на бул. „Гоце Делчев“ № 113“, издадена от „Никола Строй 13“ ЕООД; м.03.2014 г. в размер на 1 024,00 лв. по фактура № **********/27.03.2014 г. с предмет „шпакловка 260 кв.м.*5,00 лв.; боядисване 260 кв.м.*3,00лв.; полагане на цокъл 70 кв.м.*4,00лв.; полагане на фаянс 70 кв.м.* 16,00 лв.; ремонт на тераса за 1640,00 лв.“, издадена от „САМИРА-МК“ ЕООД; м. 05.2014 г. в размер на 800,00 лв. по фактура № **********/15.05.2014 г. с предмет „извършени ремонти в офис на бул. „Гоце Делчев“ № 113“, издадена от „СТРОЙ СИТИ 2012“ ЕООД; м.06.2014 г. в размер на 800,00 лв. по фактура № **********/30.06.2014 г. с предмет „отпушване на канали - 12 бр. х 200.00 лв. и ремонт на ал.дограма - 4 бр. х 400.00 лв.“, издадена от „МАНОЛО ИНВЕСТ“ ЕООД; м.03.2015 г. в размер на 200,00 лв. по фактура № **********/01.03.2015 г. с предмет „СМР“, издадена от „МАНОЛО ИНВЕСТ“ ЕООД, освен процесните фактури, с приложени към тях фискални бонове, са представени и следните договори: Договор за извършване на строително- ремонтни работи от 20.11.2013 г., сключен между „ТРИУМФ КОНСУЛТ“ ЕООД (възложител) и „НИКОЛА СТРОЙ“ ЕООД (изпълнител), с който е уговорено изпълнителят да извърши ремонт на тераса и ремонт на баня и кухня в обект, находящ се в гр. София, бул. „Гоце Делчев“ № 113, вх. А, ет. 1, aп. 1; Договора за извършване на строително-ремонтни работи от 20.11.2013 г., сключен между „ТРИУМФ КОНСУЛТ“ ЕООД (възложител) и „НИКОЛА СТРОЙ“ ЕООД (изпълнител), с който е уговорено изпълнителят да извърши ремонт на тераса и ремонт на баня и кухня в обект, находящ се в гр. София, бул. „Гоце Делчев“ № 113, вх. А, ет. 1, ап. 1; Договор за извършване на строително-ремонтни работи от 25.02.2014 г., сключен между „ТРИУМФ КОНСУЛТ“ ЕООД (възложител) и „САМИРА-МК“ ЕООД (изпълнител), с който е договорено изпълнителят да извърши ремонт на спални и коридор на обект, находящ се в гр. София,***; Договор за извършване на строително-ремонтни работи от 05.04.2014 г., сключен между „СТРОЙ СИТИ 2012“ ЕООД (изпълнител) и „ТРИУМФ КОНСУЛТ“ ЕООД (възложител), с който е договорено изпълнителят да извърши ремонт на дневна и трапезария в обект, находящ се в гр. София, бул. „Гоце Делчев“ № 113, вх. А, ет. 1, aп. 1; Договор за извършване на строително-ремонтни работи от 01.02.2015 г., сключен между „Триумф Консулт“ ЕООД (възложител) и „МАНОЛО ИНВЕСТ“ ЕООД (изпълнител), с който е уговорено, изпълнителят да извърши ремонт на козирка и монтаж на врата в обект, находящ се в гр. София, ***.

Както правилно е приел административният орган, всички тези договори са еднотипни, като в тях е предвидено, че дружествата - изпълнители следва да осигурят материали и съответния квалифициран персонал. В цената са включени и всички работи, необходими за извозването на демонтираните елементи, осигуряването на необходимия транспорт по време на изпълнение на договора, както и стойността на всички необходими за изпълнението на обекта материали. Изпълнителите се задължават да поемат изцяло организацията и изпълнението на строително - ремонтните работи (СРР) със свои средства, материали, строителна техника, работна ръка, инвентар и други, в т. ч. - да осигурят организацията и технологията за изпълнение на СРР в съответствие с правилата за изпълнение на отделните видове СРР и действащите нормативни актове за осигуряване безопасността на труда на територията на строителната площадка. Но нито от страна на жалбоподателя, нито от страна на изпълнителите в хода на извършената ревизия са представени каквито и да било доказателства за изпълнение на договорните условия. Липсват и протоколи, от които да се установи кога са приключили СРР, обемът на извършените дейности, съответно лицата, които са предали и приели извършените работи.   Предвид това, правилен се явява изводът на ответния административен орган, че документираните със спорните фактури доставки на услуги не са били реално извършени от посочените в тях доставчици, поради което законосъобразно на основание чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 9 и чл.70, ал.5 от ЗДДС е отказано право на приспадане на данъчен кредит и по горепосочените фактури, издадени от „НИКОЛА СТРОЙ 13“ ЕООД, „САМИРА-МК“ ЕООД, „СТРОЙ СИТИ 2012“ ЕООД и „МАНОЛО ИНВЕСТ“ ЕООД.

По отношение на отказаното право на приспадане на данъчен кредит през м. 10.2017 г. в размер на 340,00 лв. по фактура № **********/17.10.2017 г., издадена от „ЮРЪП ТРЕЙД ГРУП“ ЕООД и през м. 08.2017 г. в размер на 325,00 лв. по фактура № *********/14.08.2017 г., издадена от „ВОЛОНТАР“ ЕООД, също е налице правилна преценка от страна на приходните органи, тъй като и по отношение на тях също липсват доказателства доставчиците по тези фактурите да са извършили реално фактурираните доставки на стоки и услуги към ревизираното дружество. Липсват доказателства, че същите са разполагали със съответния вид и количество стоки и че са ги предали на получателя или че са били във фактическа възможност да извършат доставките на услуги, които са фактурирали. В този смисъл обоснован се явява изводът на органите по приходите, че жалбоподателят, като получател по доставките, не е доказал получаването на такива стоки и услуги от сочените за доставчици лица. Ако процесните доставки са реално извършени, то както доставчикът, така и получателят следва да притежават двустранно подписани документи за това изпълнение.

Отделно, не е налице право на данъчен кредит и за м. 10.2014 г на основание чл. 71, т. 1 от ЗДДС в размер на 800,00 лв. по фактура № 367/14.10.2014 г., издадена от „ДИД ТЕХНОЛОДЖИ“ ЕООД, доколкото такава фактура и съпътстващи документи не са представени от жалбоподателя в хода на ревизионното производство и съдебното такова.

Не е налице спор по отношение на констатираното от ревизиращите органи обстоятелство, а и от представените с административната преписка писмени доказателства, се установява, че са извършени проверка в ИС на НАП относно „ДИД ТЕХНОЛОДЖИ“ ЕООД, „БУЛТРЕЙД ЛИМИТИД“ ЕООД, „ВРС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕООД, „СТИФ - ТЕРМОКЛИМА ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, „ЮРЪП ТРЕЙД ГРУП“ ЕООД, „ВОЛОНТАР“ ЕООД, „САМИРА-МК“ ЕООД, „АЕБ СЕКЮРИТИ СЪРВИСИС“ ЕООД, „ГРУП 20М“ ЕООД, „ЕЛ-ЗЕТ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, „ЕН БИ РИТЕЙЛ“ ЕООД, „НИКОЛА СТРОЙ 13“ ЕООД, „НИГИНИ ИМПЕКС“ ЕООД, „СТРОЙ СИТИ 2012“ ЕООД, „МАНОЛО ИНВЕСТ“ ЕООД, „ИЗИ ПРИНТ НЕО“ ЕООД, „СВЕТ СТРОЙ 55“ ЕООД, при които е констатирано, че дружествата не са изплащали доходи по извънтрудови правоотношения. В ревизионното производство са приобщени влезли в сила РА № Р-2211-1404656-091-01/06.01.2015 г., издаден на „НИКОЛА СТРОЙ 13“ ЕООД, РА № Р-22220515008774-091-001/25.05.2016 г, издаден на „ИЗИ ПРИНТ НЕО“ ЕООД, РА № Р-22221014001143-091-001/10.06.2015 г., издаден на „СТРОЙ СИТИ 2012“ ЕООД, РА № 22221414000874-091-001/11.05.2015 г., издаден на „ЕН БИ РИТЕЙЛ“ ЕООД, РА № Р- 22221415002149-091-001/23.02.2016 г., издаден на „ГРУП 20М“ ЕООД и РА № Р- 22221415003703-091-001/19.04.2016 г., издаден на „БУЛТРЕЙД ЛИМИТЕД“ ЕООД в резултат на извършени ревизии по ЗДДС, в т.ч. и за данъчни периоди, през които са издаден процесните фактури. В хода на тези ревизионни производства дружествата също не са представили търговска и счетоводна документация, доказателства за материално-технически и кадрови ресурси за осъществяване на дейност.

Фактът, че ревизираното лице разполага с първични счетоводни документи - фактури, не означава, че същите доказват отразените в тях обстоятелства и не е достатъчен, за да обоснове правото на данъчен кредит. Като вид счетоводен документ, използван в случая за черпене на права за получателя, фактурата не се ползва с доказателствена сила за установяване на конкретни факти, за които е необходимо да са съставени и други документи. В случая, липсват годни доказателства, които да доказват реално извършване на доставка на стоки от горепосочените доставчици, както правилно е приел органът.

Процесните сделки обуславят данъчно предимство под формата на приспадане на ДДС, като това е единствената им цел с оглед недоказване от страна на жалбоподателя на икономическа или друга причина. От друга страна това, че „ТРИУМФ КОНСУЛТ“ ЕООД е получило от тези субекти само данъчен документ, но не и стоката или услугата, посочена в него, няма как да не е известно на жалбоподателя, тъй като при една двустранна операция, каквато е издаването и получаването на данъчен документ, не е възможно да е налице незнание в страната получател. От това може да се заключи, че ревизираното лице е знаело, че сделките, с които обосновава правото си на приспадане на данъчен кредит, не са реално осъществени, поради което е налице изключение от основния принцип, какъвто се явява правото на приспадане на данъчен кредит.

По отношение на отказано право на данъчен кредит по фактури от доставчиците „КОРЕКТ ДООРС“ ООД, „ШИНДЛЕР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, „МАРКЕТЕХ“ ООД, „РС4МЕ“ ЕООД, „УНИКЕН“ ЕООД и „ИЛДИ“ ЕООД органите по приходите са установили, че ревизираното лице се е възползвало два пъти от правото си на приспадане на данъчен кредит по една и съща доставка, за която притежава данъчен документ. Според чл. 68 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит е налице, когато едно лице е получило стоки или услуги по облагаеми доставки. За ревизираното лице е възникнало право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от „КОРЕКТ ДООРС“ ООД, „ШИНДЛЕР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и „МАРКЕТЕХ“ ООД, като не се спори, че то е упражнено през периода, през който са получени стоките и услугите, респ. в някой от следващите дванадесет месечни периода. Веднъж упражнено това право от данъчнозадълженото лице, същото не може да се ползва повторно от него.

Отделно от горното, съгласно чл. 71, т. 1 от ЗДДС лицето упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит, когато притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и чл. 115от ЗДДС, в който данъкът е посочен на отделен ред - по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател. В настоящия случай за „ТРИУМФ КОНСУЛТ“ ЕООД не са изпълнени изискванията на закона, по отношение на доставките, във връзка с които са издадени фактурите, в резултат на което с РА правилно е отказано правото на приспадане на данъчен кредит, на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 71 от ЗДДС, във връзка с чл. 114 и чл. 115 от ЗДДС, както следва: през м.08.2014 г., в размер на 333,33 лв. по фактура № 1001705/22.07.2014 г., издадена от „КОРЕКТ ДООРС“ ООД и в размер на 81,60 лв. по фактура № 4088/23.05.2014 г., издадена от „ШИНДЛЕР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, по които фактури ревизираното лице първоначално е упражнило правото си приспадане на данъчен кредит, като е включило фактурите в дневника за покупки и СД по ЗДДС през м.07.2014 г.; през м.04.2017 г., в размер на 83,33 лв. по фактура № 635/27.03.2017 г., издадена от „МАРКЕТЕХ“ ООД, по която фактура ревизираното лице първоначално е упражнило правото си приспадане на данъчен кредит, като е включило фактурата в дневника за покупки и СД по ЗДДС за м.03.2017 г.; през м.04.2017 г., в размер на 81,49 лв. по фактура № 1553/25.04.2017 г., издадена от „РС4МЕ“ ЕООД, през м.01.2018 г. в размер на 144,44 лв. по фактура № 120298/24.01.2018 г., издадена от „УНИКЕН“ ЕООД и през м. 12.2018 г. в размер на 92,48 лв. по фактура № **********/10.10.2018 г., издадена от „ИЛДИ“ ЕООД, предвид обстоятелството, че за получател на доставките по тези фактури е посочено друго данъчно задължено лице или не е посочен получател.

Изводът за липса на доставки е направен въз основа на общата преценка на всички относими факти и обстоятелства и въз основа на събраните доказателства, разгледани в тяхната съвкупност, като са спазени правилата във връзка с разпределение на доказателствената тежест.

Съобразно чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, данъчно събитие по смисъла на този закон е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното придобиване, както и вносът на стоки по чл. 16. Данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. Съгласно ал. 6 на датата на възникване на данъчното събитие данъкът по този закон става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли, или възниква основание за освобождаване от начисляване на данък за освободените доставки и доставките с място на изпълнение извън територията на страната. Плащането само по себе си не е данъчно събитие, но на основание ал. 7 от чл. 25 от ЗДДС същото е основание за изискуемост на данъка, но само когато е свързано с бъдеща доставка на стока или услуга.

Правото на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице възниква при кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, той включва и установяването на реалното получаване на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. При липсата на нормативна уредба, която да изисква наличието на конкретен вид документи за доказване на относимите в тази връзка факти и обстоятелства, определящо за преценката дали една доставка е действително осъществена е съвкупният анализ на всички събрани при ревизията доказателства. Трайна е съдебната практика, че издаването на фактура само по себе си не установява действителното извършване на обективираната в нея доставка, а осчетоводяването на фактурите в счетоводството на ревизираното лице не е достатъчно да удостовери факта на получаване на услугите в изпълнение на спорните доставки, като установяването на това обстоятелство може да е само допълнителен аргумент за признаване на правото на данъчен кредит. Необходимостта от установяването на действителното извършване на доставките, по които се претендира право на приспадане е изискуемо условие за възникване на претендираното право.

Както правилно е приел органът, доколкото фактурите следва да отразяват действителни доставки, всяко данъчно задължено лице следва да гарантира, че информацията в тях отразява точно действителна доставка. Съгласно чл. 114, ал. 10 от ЗДДС гарантирането на автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на фактурата или известието към фактурата се осигурява от данъчно задълженото лице чрез всякакъв контрол на стопанската дейност, който създава надеждна одитна следа между фактурата или известието към фактурата и доставката на стоки или услуги. Контролът върху стопанската дейност е процедура или технология, която се прилага и поддържа в предприятието и създава уверение относно правилното, навременно и точно отчитане на стопанската дейност като цяло и отделните стопански операции в частност. По силата на чл. 4, ал. 3 от Закона за счетоводството, документална обоснованост на стопанските операции е налице само когато фактурата, като първичен счетоводен документ отразява вярно действително осъществена такава операция, което от своя страна изисква това да бъде надлежно и документално удостоверено. За да се приеме, че е налице доставка следва да се удостовери, че правото на собственост върху фактурираната доставка на стока е прехвърлено, съответно услугата е действително извършена.

Съгласно чл. 13 от ДОПК, във връзка с чл. 9, ал. 1, т. 2 от ДОПК, участниците в производствата са длъжни да оказват съдействие и да предоставят информация при условията и реда на ДОПК на органа по приходи при изпълнение на правомощията им като представят справки и документи необходими за изясняване на факти и обстоятелства, свързани с извършваните проверки и ревизии. Предвид разпоредбата на чл. 37, ал. 4 от ДОПК, непредставянето от страна на задълженото лице на исканите документи и писмени обяснения е основание да се приеме, че последните не съществуват и при ревизията ще бъдат преценени само събраните в хода на производството доказателства. В хода на извършените насрещни проверки на доставчиците по процесните фактури се установява, че ИПДПОЗЛ до лицата са връчвани по реда на чл. 32 от ДОПК и впоследствие не са представяни никакви документи, а  посочените дружества, по данни от ИС на НАП са дерегистрирани по ЗДДС лица по инициатива на органите по приходите.

Както вече се посочи, издаването на фактурата само по себе си не е достатъчно основание за приспадане на данъчен кредит за получателя и не  представлява доказателство за фактическо осъществяване на доставката. Такова доказателство не е и осчетоводяването на фактурата и включването и в справките-декларации и в дневниците за продажби на доставчика. За да бъде призната доставката за реална не е достатъчно да бъдат издадени счетоводни документи, а и да има доказателства, че доставчикът е извършил доставката. Ако доставките са действително извършени, то както доставчикът, така и получателят трябва да притежават доказателства за това изпълнение. Доказването на реалността на доставките не се обосновава само с действия на доставчика, а и на двете страни по сделката, т.е. и на собствените действия на получателя.

Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно. Съобразно чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне за получени от него стоки и услуги по облагаема доставка. Следователно, наличието на облагаема доставка представлява първостепенно и задължително условие, обуславящо възникването на правото на данъчен кредит. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, регистрирано лице има право да приспадне данъка за стоките и услугите, които доставчик - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. Липсата на доставка, като елемент от фактическия състав на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, води до неосъществяването на целия фактически състав, поради което не са налице предпоставките на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за приспадане на данъчен кредит, както правилно е прието в оспорения РА.

Непредставянето на доказателства за реалност на доставките от страна на ревизираното дружество и от страна на доставчиците налага извода, че упражненото право на данъчен кредит по получени доставки е единствено с цел невнасяне на данък. С оглед установената фактическа обстановка и предвид липсата на реално получени от жалбоподателя услуги по процесните фактури, правилно и законосъобразно е отказано правото на приспадане на данъчен кредит на основание на основание чл.68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.

По отношение на допълнително начисления ДДС за м.03.2016 г. и м.04.2016 г. органите по приходите са установили, че жалбоподателят не е подал справките-декларации (СД) по ЗДДС за данъчни периоди м.03.2016 г. и м.04.2016 г. Съгласно дадените писмени обяснения към ИПДПОЗЛ № Р-04001119001918-040-001/03.04.2019 г., справките-декларации по ЗДДС за м.03.2016 г. и м.04.2016 г. не са подадени поради липса на технологично време. С ИПДПОЗЛ № Р-04001119001918-040-002/31.07.2019 г. от ревизираното лице е изискано да представи копия на всички издадени фактури във връзка с осъществени доставки през процесните периоди. При извършеното посещение в офис на дружеството органите по приходите с протокол № 1464187/01.08.2019 г. са приели заверени копия на фактури за извършени доставки (л. 82-83 от делото), както и счетоводен регистър на счетоводна сметка 703 „Приходи от продажба на услуги“, отразяващи приходите от тези продажби. Според чл. 86, ал. 1 от ЗДДС регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като: 1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред; 2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период; 3. посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период. Видно от цитираната разпоредба, за „ТРИУМФ КОНСУЛТ“ ЕООД е възникнало задължение да отрази издадените от него документи за извършени облагаеми доставки в справките-декларации по чл. 125 от ЗДДС и дневниците за продажби за м.03.2016 г. и м. 04.2016 г. Това задължение, с оглед събраните доказателства, не е изпълнено от дружеството, като даденото обяснение, че дружеството не е разполагало с технологично време е абсолютно неотносимо, доколкото не представлява нормативноустановено основание за освобождаване от задължението за подаване на СД. В резултат на изложеното, с РА правилно и законосъобразно на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 25 от ЗДДС е начислен ДДС за м.03.2016 г. в размер на 681,04 лв. и за м.04.2016 г. в размер на 732,16 лв. по отношение на недекларираните документи и начисления ДДС в тях в дневниците за продажби и справките-декларации по ЗДДС.

На следващо място, в частта по ЗКПО с РА е увеличен финансовият резултат на дружеството на основание чл. 26, т. 2, във връзка с чл. 10 и чл. 16, ал.1 и ал. 2, т. 4 от ЗКПО, както следва: за 2013 г. със сумата в размер на 4800,00 лв., представляваща отчетени разходи по фактура № 1316/19.09.2013 г., издадена от „ФРОДИ“ ЕООД; за 2014 г. общо със сума в размер на 5 000,00 лева, представляваща отчетени разходи по фактура № 60/12.10.2014 г. в размер на 2 000,00 лв. и по фактура № 84/28.11.2014 г. в размер на 3 000,00 лв., издадени от „МАНОЛО ИНВЕСТ“ ЕООД; за 2015 г. със сумата в размер на 3550,00 лв., представляваща отчетени разходи по фактура № **********/19.02.2015 г., издадена от „БУЛТРЕЙД ЛИМИТИД“ ЕООД; за 2016 г. със сумата в размер на 3 800,00 лв., представляваща отчетени разходи по фактура № 20/09.06.2016 г., издадена от „СВЕТ СТРОЙ 55“ ЕООД.

Въз основа на установените факти и обстоятелства, органите по приходите са достигнали до извода, че ревизираното дружество е отчело разходи по посочените фактури, без фактурираните доставки на услуги да са реално извършени, т.е. фактурите не отразяват вярно стопански операции и съответно отчетените разходи по тях не са документално обосновани. В мотивите на РД е посочено и от приложените в преписката доказателства се установява, че въпросните фактури за услуги са намерили отражение по дебита на сметка 601 „Разходи за материали“ или сметка 602 „Разходи за външни услуги“ за съответните финансови години. Впоследствие сметките са приключени със сметка 123 „Печалби и загуби от текущата година“, с което въпросните разходи са оказали влияние върху финансовия резултат на дружеството. В хода на ревизията е установено, че фактура № 1316/19.09.2013 г., издадена от „ФРОДИ“ ЕООД, е с предмет „интернет реклама за сайтовете newsmaker.bg и total-bg.net“ и същата е осчетоводена по сметка 601 „Разходи за материали“. Във връзка с процесната фактура от ревизираното дружество са представени Договор от 01.09.2013 г., Протокол - утвърден медиен план и копие на фискален бон за общата сума с ДДС по фактурата. С Договора от 01.09.2013 г., сключен между „ТРИУМФ КОНСУЛТ“ ЕООД (възложител) и „ФРОДИ“ ЕООД (изпълнител), изпълнителят приема да изработи уеб сайт, да изработи рекламни банери и да публикува за периода на рекламната кампания рекламни банери (материали) в сайтовете newsmaker.bg и total-bg.net. Според чл.2, ал.4 от договора, в края на рекламната кампания изпълнителят издава протокол (приложение №3), описващ броя на излъчените материали за съответния период от кампанията. В представения Протокол (приложение № 3 към договора) - Утвърден медиен план, издаден от изпълнителя, е посочено, че за период от 01.09.2013 г. до изтичане на рекламния период са излъчени 480 000 импресии на банери в горепосочените интернет сайтове.

От представените с административната преписка доказателства се установява, че в хода на ревизията е била извършена насрещна проверка на „ФРОДИ“ ЕООД, документирана с ПИНП № П-22221419069423-141-001/05.08.2019 г., в хода на която дружеството не е представило изисканите му документи относно процесната фактура. Същото е дерегистрирано по реда на ЗДДС, считано от 22.08.2014 г. поради наличие на обстоятелства по чл. 176, т. 3 от ЗДДС (системно неизпълнение на задълженията по ЗДДС). Органите по приходите са установили също, че на „ФРОДИ“ ЕООД е извършена ревизия по ЗДДС, включваща периода м.09.2013 г., приключила с РА № **********/07.08.2014 г., приобщен с Протокол № Р-04001119001918-П73-003/05.09.2019 г., с който е констатирано, че поради непредставяне на документи и неосигуряване на достъп до счетоводството не може да се установи дали фактурираните от дружеството продажби на услуги са реално извършени. В чл.2, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от представения договор от 01.09.2013 г. относно уговорената между страните цена е посочено следното: възложителят заплаща на изпълнителя възнаграждение за изработка на уебсайт; за изработка на банери; за излъчването на материалите съгласно тарифата на всеки сайт. В договора липсва посочено конкретно възнаграждение, в т.ч. и за всяка от договорените работи, единична цена или изобщо начин, по който следва да се формира общата договорена стойност, която да съответства на вписаната във фактурата. В нито един момент от производството не е предоставена информация от участниците в разглежданите отношения за изработения уебсайт за ревизираното лице. В протокола, наименуван утвърден медиен план, също не са описани съответните детайли като име на уебсайт, периода, през който е излъчен банера, както и вида на банера. Освен това протоколът не дава яснота относно датата, на която е приета услугата. С оглед на което, правилен е изводът на органа, че ревизираното дружество не е представило доказателства за реалното получаване на резултата от договорените услуги по процесната фактура.

С оглед на това, относно осчетоводените разходи по фактурите от „ФРОДИ“ ЕООД, „МАНОЛО ИНВЕСТ“ ЕООД, „БУЛТРЕЙД ЛИМИТИД“ ЕООД и „СВЕТ СТРОЙ 55“ ЕООД е приложима разпоредбата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, съгласно която не се признават за данъчни цели разходите, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Въз основа на установените факти и обстоятелства, органите по приходите са достигнали до правилния извод, че ревизираното дружество е отчело разходи, без да са налице доказателства, че фактурираните услуги са реално извършени от контрагентите и съответно получени от „ТРИУМФ КОНСУЛТ“ ЕООД, тоест издадените фактури не отразяват вярно извършена стопанска операция и не могат да послужат за документално обосноваване на отчетения въз основа на тях разход.

Органите по приходите обосновано са приели, че е налице и хипотезата на чл. 16 от ЗКПО, тъй като използването на документи, които не отразяват вярно стопански операции, като основание за отчитане на разходи, има за цел намаляване на финансовия резултат за облагане с подоходен данък. Съгласно посочената правна норма, когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане. Отчитане на разходи за услуги, без същите да са реално осъществени, изрично е определено в чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО като отклонение от данъчно облагане, което с оспорвания РА е коригирано по реда на чл. 16, ал.1 от ЗКПО, като не са признати разходите по фактурите, които са с предмет на доставка - услуги.

На следващо място, органите по приходите са установили, че ревизираното дружество е получател по фактура № *********/04.11.2013 г., издадена от „СМАРТ СИСТЕМС“ ЕООД, с данъчна основа 95,00 лв., като с нея е документирано закупуването на батерия за лаптоп SONY VAIO BPS 13 11.1V 5200mAh SILVER, cep.№ *********. Фактурата е осчетоводена по счетоводна сметка 601 „Разходи за материали“, която е приключена със сметка 123 „Текуща печалба и загуба“. Органите по приходите са установили още, че съгласно представените счетоводни регистри жалбоподателят не притежава такъв актив. Като опровергаващи доказателства от страна на оспорващия не са представени и в настоящото съдебно производство въпреки изрично указаната от съда доказателствена тежест.

В хода на ревизията органите по приходите са извършили съпоставка на декларираните данни от „ТРИУМФ КОНСУЛТ“ ЕООД в подадените годишни данъчни декларации (ГДД) по чл. 92 от ЗКПО, отчет за приходи и разходи (ОПР) и справки-декларации (СД) по ЗДДС. В резултат на съпоставката са констатирани неотчетени приходи по фактури, издадени през 2014 г. от ревизираното лице за извършени услуги на стойност 51 176,37 лв. (л. 74-гръб – л. 75). Констатирано е, че тези фактури са отразени в дневниците за продажби и справките-декларации на ревизираното лице за съответните периоди. Органите по приходите са установили, че фактурите са намерили счетоводно отражение по кредита на сметка 999 „Разни сметки за условни пасиви“, а не по сметка 703 „Приходи от продажби на услуги“ за 2014 г., съответно не са отразени в ОПР за 2014 г., като същевременно в счетоводството на „ТРИУМФ КОНСУЛТ“ ЕООД са отчетени всички разходи за осъществяване на фактурираните услуги. Предвид така установеното, на основание чл. 78 от ЗКПО счетоводният финансов резултат на дружеството за 2014 г. е увеличен с посочената сума на неотчетения приход - 51 176,37 лв. Освен това органите по приходите са установили също, че част от тези приходи в размер на 554,63 лв. са осчетоводени през 2015 г., поради което счетоводният финансов резултат за 2015 г. е коригиран в намаление на основание чл. 78 от ЗКПО със сумата от 554,63 лв.

Както правилно е приел органът, според чл. 13 от Закона за счетоводството (отм., действащ за 2014 г. и 2015 г.), активите, собственият капитал, пасивите, приходите и разходите се оценяват и записват при тяхното придобиване или възникване по историческата им цена или друга цена, в съответствие с приложимите счетоводни стандарти. Съгласно чл. 78 от ЗКПО, при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се коригира със сумата на приходите и разходите, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година съгласно изискванията на нормативен акт, но не са отчетени от данъчно задълженото лице. В настоящия случаи, видно от доказателствата, събрани с ИПДПОЗЛ № Р-04001119001918-040-003/28.08.2019 г. и с ИПДПОЗЛ № Р-04001119001918-040-002/31.07.2019 г., а именно фактури, протоколи към тях и счетоводни регистри, са налице условия за признаване на горепосочените приходи за отчетната 2014 г. При извършване на тези услуги е налице несъмнена икономическа изгода за предприятието от тях и увеличаването на потока от икономически изгоди. Отчитането на прихода е било дължимо в момента на възникването му в съответствие с размера на неотчетения приход - 51 176,37 лв. и са намалили счетоводният финансов резултат за 2015 г. със сумата в размер на 554,63 лв., която е отчетена в друг данъчен период в разрез с разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗСч (отм., действащ за 2014 г., 2015 г.).

Предвид гореизложеното, обжалваният РА се явява правилен и законосъобразен и относно допълнително определените задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г. общо в размер на 2 247,30 лв. и лихви за просрочието му в размер на 987,11 лв.

Следва да се посочи, че за целите на ЗКПО доказването на реалността на сделките е от съществено значение, тъй като само при действително осъществени такива, могат да се признаят разходи за дейността при получателя по фактурите. Издадените първични счетоводни документи - фактури сами по себе си не доказват наличието на извършена сделка, респективно основание за отчетените от жалбоподателя разходи. Органите по приходите са установили, че по фактурите, които са анализирани и в частта по ЗДДС, не са доказани реално осъществени сделки, поради което разходите, отчетени въз основа на тези фактури, не са документално обосновани по смисъла на ЗКПО и не могат да бъдат признати за данъчни цели. Като е отчел в разходите си стойността по процесните фактури, жалбоподателят неоснователно е намалил финансовия резултат за 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г., в резултат на което е декларирал данъчна загуба в по-голям размер. Тази фактическа обстановка очертава хипотезата на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО - когато една или повече сделки са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, дължимият данък на лицата се определя без да се вземат под внимание тези сделки, а се взема под внимание данъчният финансов резултат, който би се получил при извършване на обичайна сделка.

Също така, разпоредбата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО предвижда, че не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. Отчетените разходи не са документално обосновани, тъй като липсват доказателства (по посочените по-горе съображения във връзка с частта за ЗДДС), че фактурите, с които са отчетени, отразяват реално извършени стопански операции. Изискванията за документалната обоснованост по смисъла на ЗКПО по отношение на отчетени от задължените лица счетоводни разходи са регламентирани в чл. 10 от ЗКПО. Съгласно чл. 10, ал.1 от същия закон, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Предвид гореизложеното, издадените на жалбоподателя фактури не отразяват вярно посочените в тях стопански операции, поради което правилно не са признати за данъчни цели от приходната администрация.

С оглед на това, съдът приема, че  констатациите на органите по приходите са правилни и законосъобразни и в частта по ЗКПО, в който смисъл и в тази част жалбата е неоснователна.

По отношение на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, в което вещото лице е проследило счетоводното отразяване на спорните фактури, следва да бъде отбелязано, че фактът на осчетоводяване на процесните фактури при жалбоподателя сам по себе си не е достатъчен да удостовери реално осъществена доставка по процесните фактури, както сочи и самото вещо лице в съдебно заседание. Установеното от вещото лице по изслушаната съдебно - счетоводна експертиза, че фактурираните стопански операции са намерили отражение в счетоводството на жалбоподателя не доказва по никакъв начин факта, че фактически размяната на насрещни престации между страните по документиралите с издадените фактури сделки се е осъществила. Наличието на счетоводна отчетност на ревизираното лице не е доказателство за изпълнението на задълженията по процесните сделки.

По тези съображение съдът намира, че доводите на жалбоподателя не противоречат на изводите на приходната администрация в обжалваната част на РА и потвърждаващото го решение, като предвид лисата на други доказателства в хода на настоящото съдебно производство съдът намира жалбата за изцяло неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена.

Трайната практика на СЕС също изисква на първо място да е осъществена действителна облагаема доставка и да е издадена фактура за нея, за да възникне право на приспадане на данъчен кредит за получателя. Приходната администрация е приела, че относно порцесните фактури изобщо липсва предмет на доставката - извършена услуга. За да се приеме, че дадена услуга е реално извършена, следва да бъде установено от една страна наличието на резултата от изпълнението ѝ и предаването му на получателя по доставката от една страна, от друга - да е установено, че този резултат е следствие от дейността именно на лицето, което е издало фактурата, включително, че доставчикът е имал реалната възможност да изпълни възложеното му.

Видно от всички събрани доказателства, същите не са достатъчни за установяване на главното спорно обстоятелство - наличието на реално извършени доставки на услуги и в частност наличието на резултат от дейността на доставчиците и предаването на този резултат на дружеството-жалбоподател.

Наличието на фактура не е достатъчно само по себе си да обоснове правото на данъчен кредит. Фактурата е частен документ, от който жалбоподателят черпи изгодни за себе си правни последици, а именно формиране на данъчен кредит. В тази връзка той носи и тежестта да докаже правопораждащия факт - извършването на доставка, което е основание за издаване на фактура.

В допълнение следва да се посочи, че в хода и на съдебното производство жалбоподателят не представи никакви нови писмени доказателства, поради което по никакъв начин не се опровергават изводите на данъчната администрация, съдържащи се в обжалвания РА.

По изложените мотиви настоящият съдебен състав намира, че жалбата на „ТРИУМФ КОНСУЛТ“ ЕООД е неоснователна, като РА е издаден от компетентен орган в предписаната форма, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същият е съобразен с приложимите материалноправни разпоредби и целта, която преследва законът, поради което не са налице основания за отмяната му като незаконосъобразен.

При този изход на спора съдът намира за основателно искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1805,12 лв. съобразно приложения списък на лист 575 от делото, които са своевременно поискани и за които следва да се осъди жалбоподателят в съответствие с чл. 161, ал. 1, изр. последно от ДОПК, вр. чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Ловешки административен съд,  

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ТРИУМФ КОНСУЛТ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:  с. Рибарица, ул. „Шалски дол“ № 11, чрез неговия управител А.Р.Л. срещу Ревизионен акт № Р-04001119001918-091-001/29.10.2019 г. на органи по приходите към НАП, който с Решение № 10/21.01.2020 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – Велико Търново при ЦУ на НАП е отменен в обжалваната му част по ЗКПО за 2017 г., в която е определена допълнително лихва за невнесен в срок корпоративен данък в размер на 0,81 лв. и потвърден като законосъобразен в останалата му обжалвана част, както следва: в частта по ЗДДС относно начислен ДДС общо в размер на 1 413,20 лв. и общо лихва в размерна 501,13 лв., както следва: за м.03.2016 г. в размер на 681,04 лв. и съответна лихва в размер на 244,64 лв. и за м.04.2016 г. в размер на 732,16 лв. и съответна лихва в размер на 256,49 лв.; в частта по ЗДДС относно отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 27 287,07 лв. за данъчни периоди м. 01, 02, 03, 04, 05, 06, 07, 08, 09, 10, 11 и 12.2014 г., м. 01, 02, 03 и 08.2015 г., м. 02, 05 и 06.2016 г., м. 04, 07, 08, 10 и 11.2017 г., м. 01, 02, 03, 04, 06, 07, 08, 10 и 12.2018 г., в резултат на което за тези данъчни периоди и за данъчни периоди м. 09 и 12.2017 г. и м. 11.2018 г. (поради наличие на процедури по приспадане на ДДС) е определен ДДС за внасяне в същия размер - 27 287,07 лв. и са определени лихви в размер на 10 068,29 лв.; в частта по ЗКПО за корпоративен данък за 2013 г., 2014 г.,2015 г. и 2016 г. общо в размер на 2 247,30 лв. и съответна лихва общо в размер на 987,11 лв.

ОСЪЖДА „ТРИУМФ КОНСУЛТ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с. Рибарица, ул. „Шалски дол“ № 11 да заплати на Национална агенция за приходите разноски по делото в размер на 1805,12 лв.  (хиляда осемстотин и пет лева и дванадесет стотинки) за юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано чрез Административен съд Ловеч пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението да се изпрати на страните по делото.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: