РЕШЕНИЕ
№ 16876
гр. С., 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Й. ЙОТОВА КУПЕНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20211110155372 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от /фирма/ срещу /фирма/, с която са
предявени искове за установяване дължимостта на вземания за потребена от ответника
топлинна енергия.
В исковата молба се твърди, че ответникът /фирма/ бил потребител на топлинна
енергия за стопански нужди по смисъла на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ, поради което за него
били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката, но въпреки
установеното в същите задължение, дружеството не било сключило договор за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди. За процесния период били в сила
Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от /фирма/ на
потребители в гр. С., одобрени с решение на КЕВР от 2007 г. Макар и при липса на
сключен договор за продажба, ответникът ползвал доставената от ищеца топлинна
енергия до топлоснабден имот, находящ се в гр. С., /адрес/, абонатен № ******, за
периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2020 г., но не заплатил цената на същата, поради
което се обогатил неоснователно за сметка на ищцовото дружество. Топлоснабденият
имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен
1
договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с
/фирма/. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни
месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата,
извършваща дяловото разпределение на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение. За имота на ответника били издадени изравнителни сметки, което
означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по
действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на
отоплителните тела в него. За вземанията си ищцовото дружество депозирало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, което било уважено и
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от 23.02.2021
г. по ч. гр. д. № 4960 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 47-ми състав. Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК, което наложило
предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо последният моли съда да
постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира
направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника /фирма/ за
отговор, като такъв е постъпил в срока по чл. 131 ГПК. Страната заявява, че
предявените искове са недопустими, като поддържа, че били налице противоречия
между твърденията на ищеца, който сочел както наличие на облигационни
правоотношения между страните при общи условия, така и неоснователно обогатяване
за негова сметка. Това противоречие обуславяло недопустимостта на исковете,
доколкото искова претенция по чл. 59 ЗЗД не намирала приложения при твърдения за
договорни отношения между страните. В отговора се твърди още, че процесният имот
не се ползвал, поради което се оспорват твърденията за наличие на потребена топлинна
енергия през исковия период. Твърди се и липса на покана за заплащане на процесните
суми, поради което претенциите за лихви били неоснователни, доколкото обезщетение
за забава по чл. 86 ЗЗД при неоснователно обогатяване се дължало само след покана.
Релевирано е възражение за изтекла погасителна давност спрямо част от
претендираните вземания. Отправено е искане за отхвърляне на предявените искове и
за присъждане на сторените по делото разноски.
Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предмет на делото са кумулативно обективно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.
59, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
2
установено между страните, че ответникът /фирма/ дължи на /фирма/ суми за
потребена в топлоснабден имот, находящ се в гр. С., /адрес/, абонатен № ******, но
незаплатена топлинна енергия, с които се е обогатил неоснователно за сметка на
ищцовото дружество, както следва: 1/ сумата от 854,94 лева, представляваща
стойността на доставена топлинна енергия за периода от м. октомври 2019 г. до м.
април 2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата
сума; 2/ сумата от 96,39 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за
доставена топлинна енергия за периода от 31.12.2018 г. до 19.01.2021 г.; 3/ сумата от
8,95 лева, представляваща такса за дялово разпределение за периода от м. октомври
2019 г. до м. февруари 2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане
на дължимата сума; 4/ сумата от 1,11 лева, представляваща лихва за забава за периода
от 31.12.2018 г. до 19.01.2021 г., начислена върху претендираната такса за дялово
разпределение.
За процесните вземания на 23.02.2021 г. е издадена заповед за изпълнение по ч.
гр. д. № 4960 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 47-ми състав.
За уважаването на иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 59 ЗЗД следва ищцовата страна да установи при условията на пълно и главно
доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: 1/
увеличаване имуществото на ответника за сметка на ищеца; 2/ обедняването и
обогатяването да произтичат от един и същи факт или група от факти, т. е. наличие на
връзка между тях; 3/ липса на друга възможност за защита на обеднелия ищец.
Не е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото
доказателства, че ответното дружество /фирма/ е било собственик и ползвател на
процесния топлоснабден имот през исковия период.
Съгласно § 1, т. ЗЗа от ДР на ЗЕ и приложима за исковия период, "небитов
клиент" е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като
продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на
писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и
клиента на топлинна енергия за небитови нужди – по аргумент от нормата на чл. 149,
ал. 1, т. 3 ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.). Между страните по
делото не е спорно, че процесният имот е предназначен за задоволяване на небитови
нужди, доколкото представлява офис. С оглед на това топлоснабдяването на имота
следва да се извършва при условията на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ – въз основа на писмен
3
договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и клиента
на топлинна енергия за небитови нужди. В случаите, в които страна е клиент на
топлинна енергия за битови нужди, договорът между него и доставчика на топлинна
енергия се счита за сключен при публично оповестените Общи условия с конклудентни
действия – по аргумент от разпоредбата на чл. 150 ЗЕ (правоотношението възниква по
силата на закона с придобиване на правото на собственост или на вещното право на
ползване на имота). Когато обаче топлинна енергия се продава на клиент за небитови
нужди, законът предвижда това да се осъществява въз основа на писмени договори при
Общи условия. Регламентираната в чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ специална форма за
сключване на договора за продажба на топлинна енергия между топлопреносното
предприятие и клиентите за небитови нужди води до извода, че тя е форма за
действителност на сделката.
Не е спорно между страните по делото, че договор между тях за продажба на
топлинна енергия през исковия период не е бил сключван. Твърденията на ищеца, че
въпреки липсата на договор ответникът е ползвал доставяната в процесния имот
топлинна енергия, обуславят приложимостта на неоснователното обогатяване по чл. 59
ЗЗД.
Не се доказа, обаче, в хода на производството при условията на пълно и главно
доказване наличието на неоснователно обогатяване в полза на ответника за сметка на
ищеца. В случая неоснователното обогатяване следва да се изрази в безспорно
установено по делото потребление на топлинна енергия в процесния имот през
исковия период в твърдяното от ищцовото дружество количество, цената на която да
не е заплатена от ответника. Именно реално потребеното от ответника количество
топлинна енергия и съответствието между това количество и количеството, заявено с
исковата молба, ищецът не успя да установи пълно и главно в хода на производството.
За да достигне до този извод, съдът съобрази следното:
От документите, представени от дружеството, извършващо дяловото
разпределение в процесната етажна собственост, и от заключението по приетата по
делото съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира в цялост като логично и
компетентно изготвено, се установява, че потребената в имота топлинна енергия през
исковия период се е отчитала чрез уреди за дялово разпределение с дистанционен
отчет (вж. л. 98 и л. 102), както и че енергията за битово горещо водоснабдяване за
периода от м. февруари до м. април 2020 г. е служебно начислена поради неосигурен
достъп до водомера (вж. л. 102, л. 120, стр. 2, л. 125 - 126, л. 134). В молба с вх. №
75213/17.03.2023 г. дружеството, извършващо дяловото разпределение в имота,
заявява, че реален отчет на потребената в него топлинна енергия през исковия период
не е извършван, поради неосигурен достъп от абоната. В тази връзка към молбата е
представена бланка за главен отчет за аб. № ****** за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2020 г., в която не са нанесени данни за нов отчет. В представения от
4
дружеството протокол за неосигурен в процесната етажна собственост от 2020 г.,
обаче, не е отбелязан номерът на процесния апартамент (апартамент № 2 на ет. 1), а
изброените като неосигурили достъп имоти са зачертани (вж. л. 126). Изрично следва
да се отбележи, че посоченото в протокола „ат. 2“ не може да се отъждестви с
процесния апартамент, доколкото от представения по делото нотариален акт за
покупко-продажба на право на строеж (л. 25 и сл.) е видно, че в сградата действително
са изградени множество ателиета, а процесният имот е индивидуализиран като
апартамент № 2 както в нотариалния акт, така и в документацията, представена от
ищцовото дружество и третото лице-помагач.
От така установените обстоятелства не може да се изведе категоричен извод за
количеството на реално потребената в процесния имот топлинна енергия, както и дали
същата е начислена в съответствие с нормативната уредба. От една страна, са налични
данни за дистанционен отчет на уредите за дялово разпределение, информация за който
не бе представена по делото. От друга страна, фирмата, извършваща дяловото
разпределение, сочи, че реален отчет на уредите в имота за процесния период не бил
правен, поради неосигурен достъп. Доказателства за липса на осигурен от абоната
достъп, обаче, не бяха ангажирани, предвид отразеното в протокола за неосигурен
достъп, представен от третото лице-помагач. Тези противоречия относно начина на
измерване на потребената от ответника топлинна енергия представляват пречка да се
приеме, че в процесния имот през исковия период действително е потребявана
топлинна енергия, още по-малко - в твърдяното в исковата молба количество. Отделно
от това следва да се съобрази, че съгласно съдебно-техническата експертиза
изравнителната сума за процесния период е -381,30 лева (за получаване), т. е.
начислената от /фирма/ цена за топлинна енергия не съответства на реално
потребената такава през исковия период, а цената на същата, съпоставена с
начисленията от предходния отоплителен сезон, е довело до наличие на надплатени от
потребителя суми.
При съобразяване на изложеното, съдът намира, че искът за сумата от 854,94
лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от м.
октомври 2019 г. до м. април 2020 г., се явява изцяло недоказан и като такъв следва да
бъде отхвърлен. Искът за неоснователно обогатяване в размер на стойността на
дяловото разпределение на потребената топлинна енергия е обусловен от изхода на
делото по иска за стойността на потребената топлинна енергия, поради което - с оглед
неоснователността на последния, неоснователен се явява и искът за сумата от 8,95 лева,
представляваща такса за дялово разпределение за периода от м. октомври 2019 г. до м.
февруари 2020 г. Предвид неоснователността на предявените главни искове, като
неоснователни следва да се отхвърлят и претенциите за присъждане на акцесорните
вземания за обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
5
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски има ответникът, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, като в негова полза следва да се присъдят такива за исковото
производство в размер на 760,00 лева (за депозит за вещо лице и адвокатско
възнаграждение) и в размер на 100,00 лева, сторени в заповедното производство за
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми
състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ в цялост като неоснователни предявените от /фирма/, ЕИК:
**********, със седалище и адрес на управление гр. С., /адрес/, срещу /фирма/, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. С., /адрес/, положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че
/фирма/ дължи на /фирма/ суми за потребена в топлоснабден имот, находящ се в гр. С.,
/адрес/, абонатен № ******, но незаплатена топлинна енергия, с които се е обогатило
неоснователно за сметка на ищеца, както следва: сумата от 854,94 лева,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от м. октомври
2019 г. до м. април 2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане
на дължимата сума; сумата от 96,39 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата за доставена топлинна енергия за периода от 31.12.2018 г. до 19.01.2021 г.;
сумата от 8,95 лева, представляваща такса за дялово разпределение за периода от м.
октомври 2019 г. до м. февруари 2020 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното
изплащане на дължимата сума; и сумата от 1,11 лева, представляваща лихва за забава
за периода от 31.12.2018 г. до 19.01.2021 г., начислена върху претендираната такса за
дялово разпределение, за които суми на 23.02.2021 г. е издадена заповед за изпълнение
по ч. гр. д. № 4960 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, 47-ми състав.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление гр.
С., /адрес/,да заплати на /фирма/, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., /адрес/, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 760,00 лева,
представляваща сторени в исковото производство разноски, както и сумата от 100,00
лева, представляваща разноски, сторени в хода на заповедното производство.
6
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
/фирма/ – /фирма/
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7