Присъда по дело №3341/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 95
Дата: 16 ноември 2021 г. (в сила от 2 декември 2021 г.)
Съдия: Красимира Тончева Донева
Дело: 20212120203341
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 16 юли 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 95
гр. Бургас, 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVII СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Красимира Т. Донева
СъдебниДИМЧО РАЧЕВ РАЧЕВ

заседатели:ПЕТКО ДИМОВ ПАЛОВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
и прокурора Радостина Ганева Петкова (РП-Бургас) Радостина Ганева
Петкова (РП-Бургас)
като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Наказателно дело от
общ характер № 20212120203341 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия ЕНЧ. ЕНЧ. В., роден на *** г. в гр. В.,
живущ в ***, ***, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 06.05.2018 г.
в гр. Бургас, кв. „Победа“, до заложна къща „Щедрия“, като непълнолетен,
който е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си, отнел чужда движима вещ на стойност 255 лева от
владението на М.И. Христов от гр. Бургас, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да я присвои, като до приключване на съдебното следствие в
първоинстанционния съд откраднатата вещ е върната – престъпление по чл.
197, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК , поради което и на
основание чл. 197, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК и чл. 54
от НК го ОСЪЖДА на ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
ОТЛАГА на основание чл. 69, ал. 1 от НК изпълнението на така
наложеното наказание за срок от две години.
1
ПРИЗНАВА подсъдимия ЕНЧ. ЕНЧ. В., с посочена самоличност, за
НЕВИНЕН в това при условията на продължавано престъпление на
27.04.2018 г. в гр. Бургас, ул. „Индустриална“, срещу бензиностанция
„Петрол“, като непълнолетен, който е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си, да е отнел чужда
движима вещ – сумата 100 лева от владението на Д. СТ. ИВ. от гр. Средец,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, поради което
и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение
за престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК и във връзка с
чл. 26, ал. 1 от НК.
ОСЪЖДА подсъдимия ЕНЧ. ЕНЧ. В., с посочена самоличност, да
заплати в полза на държавния бюджет, по сметка на ОДМВР – Бургас сумата
1 244,79 лева за възнаграждение на вещи лица.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протестиране пред Бургаски
окръжен съд в петнадесетдневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към Присъда № 95 от 16.11.2021 година, постановена
по НОХД № 3341/2021 година по описа на Районен съд – Бургас:

Производството по делото е образувано по предявено от Районна
прокуратура – гр. Бургас обвинение против ЕНЧ. ЕНЧ. В. за извършено
престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК за
това, че в периода от 27.04.2018 г. – 06.05.2018 г., в гр. Бургас, в условията на
продължавано престъпление, макар и непълнолетен, но като е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките
си, отнел чужди движими вещи – сумата 100 лева и 1 бр. златен синджир с
тегло 5,94 гр., всичко на обща стойност 355 лева, от владението на Д. СТ. ИВ.
от гр. Средец и М. ИЛ. АНГ. от гр. Бургас, без тяхно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, както следва:
- на 27.04.2018 г. в гр. Бургас, ул. «Индустриална», срещу
бензиностанция «Петрол», от лек автомобил марка «Дачия Логан» с рег. №
***, отнел чужда движима вещ – сумата 100 лева от владението на Д. СТ. ИВ.
от гр. Средец, без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои;
- на 06.05.2018 г. в гр. Бургас, кв. «Победа», до заложна къща
«Щедрия», отнел чужда движима вещ – 1 бр. златен синджир с тегло 5,94 гр.
на стойност 255 лева от владението на М. ИЛ. ХР. от гр. Бургас, без негово
съгласие, с намерение противозаконно да я присвои.
Предвид наличието на искане от защитника на подсъдимия и самия
подсъдим, и наличие на основания за провеждане на съкратено съдебно
следствие по реда на чл. 371, т. 1 от НПК, беше проведено предварителното
им изслушване, с което дадоха съгласие да не се провежда разпит на
свидетелите Д. А. А., В.А.С., Д. СТ. ИВ., М. ИЛ. АНГ., А.Б. А.а и вещите
лица да не се изслушват, а при постановяване на присъдата да се ползва
съдържанието на съответнити протоколи за разпит от ДП и експертните
заключения.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа
обвинението против подсъдимия. Представителят на държавното обвинение
пледира подсъдимият да бъде признат за виновен, като при условията на чл.
54 от НК му се наложи наказание лишаване от свобода за срок от три месеца,
чието изпълнение на основание чл. 69, ал. 1 от НК да бъде отложено за
изпитателен срок от две години.
Подсъдимият и неговият защитник дават съгласие за прочитане на
обясненията му, депозирани в ДП. Подсъдимият изразява несъгласие да е
извършил едното от деянията с предмет сумата 100 лева, но изказва своето
съжаление за второто деяние, за което признава вината си. Защитникът на
подсъдимия пледира за оправдаването му по обвинението за деятелност на
27.04.2018 г. поради липса на доказателства, уличаващи го в извършване. По
отношение на останалата част от обвинението моли съдът да приеме правната
1
рамка на чл. 197, т. 1 от НК предвид на това, че откраднатата вещ е върната на
пострадалото лице, като пледира за наказание пробация.
За да постанови присъдата си, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 27.04.2018 г. в гр. Бургас, кв. „Победа“, на ул. «Индустриална»,
срещу бензиностанция «Петрол», св. Д. СТ. ИВ. бил подпрян на капака на
лекия си автомобил марка «Дачия Логан» с рег. № *** и разговарял с брат си
Иван Стефанов И.. Докато разговаряли, последният му казал, че някой «бара»
колата му. Св. Д. И. се обърнал и видял, че предната дясна врата на
автомобила била отворена. Видял младо момче в гръб, което се отдалечавало.
Установил, че му липсва портфейла със сумата 100 лева, който бил поставен в
платнена чантичка на предната дясна врата на автомобила. Св. Д. И. се
развикал, при което момчето се обърнало на около 200 метра от него,
бръкнало в портмонено и го оставило на земята след което избягало в посока
ромската махала. Друго момче, което по това време също се намирало на
спирката, му казало, че крадецът се казва Е и е от кв. «Победа». На следващия
ден св. Д. И. подал жалба. От разследващия орган не е установено лице с име
Е, като липсват доказателства подсъдимият да е познат с този прякор. От
показанията на разпитаните в хода на съкратеното съдебно следствие
свидетели Ис. Л. Ат. и Н. Р. М. – доведен брат и фактически съжителстваща с
подс. ЕНЧ. ЕНЧ. В., се установява, че последният е познат в кв. „Победа“ с
името си Е и с прякора И, но не и като Е. Съпричастност на подсъдимия към
отнемане на портфейла не се установява от свидетели или чрез разпознаване
от пострадалия, или чрез дактилоскопна експертиза.
На 06.05.2018 г. подс. В. и свидетелите Ис. Л. Ат. и Н. Р. М. се
намирали до заложна къща „Щедрия“ в гр. Бургас, кв. «Победа». От такси
слезли свидетелите М. ИЛ. АНГ. и А.Б. А.а във видимо нетрезво състояние.
Св. А. и подс. В. се заговорили, а в един момент се подгонили. Св. А. изгубил
равновесие и паднал. Когато се изправил, от джоба му изпаднал портфейлът.
Подсъдимият взел портфейла и продължил да тича, като го преровил в
движение. Взел от него златен синджир 14 к., изхвърлил портмонето и
избягал. Св. А. взел портмонето и го върнал на св. А., след което със св. М.
отишли да търсят подсъдимия. Междувременно подс. В. намерил св. В.А.С. и
го помолил да заложи златното бижу, тъй като той бил пълнолетен, а
подсъдимият непълнолетен. Отправили се към заложна къща „Щедрия“
срещу бл. 428 на к-с „Меден рудник“ в гр. Бургас. Там св. Д. А. А. – касиер-
охранител, направил проба на синджира, като установил, че е златен и го
претеглил. Теглото му било 5,94 гр. Изготвил заложен билет № 347558 на
името на св. С и му изплатил сумата 225 лева. Синджирът поставил в плик-
джъмпер със същия номер 347558. Св. С дал парите на подс. В., като
последният му върнал 20 лева, за да се почерпи. В последствие синджирът е
предаден с протокол за доброволно предаване и върнат на пострадалия срещу
разписка.
2
От заключението на съдебно-оценителната експертиза /приобщено по
реда на чл. 283, вр. чл. 373, ал. 1 от НПК/ се установява, че стойността на
синджира възлиза на 255 лева.
Заключението на съдебно-психиатричната и психологична експертиза
/приобщено по реда на чл. 283, вр. чл. 373, ал. 1 от НПК/ е, че подс. В. няма
психично заболяване, не е лекуван в ЦПЗ – Бургас, като към датата на
освидетелстването е бил психично здрав, а към датата на извършване на
престъплението е разбирал свойството и значението на извършеното,
независимо от непълнолетието си и е могъл да ръководи постъпките си.
От справка за съдимост се установява, че към момента на
престъплението подс. В. е бил осъждан по НОХД № 6075/2017 г. по описа на
Районен съд – Бургас, в сила от 25.01.2018 г. на пробация за престъпление по
чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 3, вр. ал. 1, т. 3 от НК.
Съдебното следствие се проведе по правилата на Глава 27 от НПК.
След анализ на депозираните пред съдебния състав показания на свидетелите
Ис. Л. Ат. и Н. Р. М. и приобщените по реда на чл. 283, вр. чл. 373, ал. 1 от
НПК протоколи от разпити на свидетелите Д. А. А., В.А.С., Д. СТ. ИВ., М.
ИЛ. АНГ., А.Б. А.а и подс. ЕНЧ. ЕНЧ. В., и протоколи от заключения на
съдебно-оценителната експертиза и съдебно-психиатричната и психологична
експертиза, с оглед на изразеното съгласие на предварителното изслушване на
страните по чл. 371, т. 1 от НПК, както и от всички приобщени по делото
писмени доказателства, се извеждат по безспорен начин фактите относно
авторството, времето, мястото и механизма на извършване на описаната по-
горе втора деятелност. По отношение на първата кражба с предмет портфейл
със 100 лева липсват доказателства за авторство от посдсъдимия, като улики
в това отношение не се извличат и от протокола за разпит на св. Д. СТ. ИВ..
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
С деянието си подсъдимият ЕНЧ. ЕНЧ. В. е осъществил както от
обективна, така и от субективна страна фактическия състав на
престъплението по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като на
06.05.2018 г. в гр. Бургас, кв. «Победа», до заложна къща «Щедрия», като
непълнолетен, който е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, отнел чужда движима вещ –
златен синджир с тегло 5,94 гр. на стойност 255 лева от владението на М. ИЛ.
ХР. от гр. Бургас, без негово съгласие, с намерение противозаконно да я
присвои.
От обективна страна предмет на престъпното посегателство при
кражбата са чужди движими вещи. В конкретния случай подсъдимият е
осъществил признаците от състава на престъплението кражба, визиран в чл.
194, ал. 1 от НК, като е извършил действия по прекратяване владението на
пострадалия М.А. върху вещта от портмонето му и установяване на свое
такова с отнасянето й от мястото, където е била поставена, и установяване на
3
трайна фактическа власт върху отнетото, при липсата на съгласие за това от
страна на владелеца.
От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл. Съзнавал
е всички елементи от състава на престъплението и че лишава от фактическа
власт върху вещта нейния владелец, предвиждал е преминаването й в своя
фактическа власт и е целял именно това. Действал е с намерението
противозаконно да присвои чуждата вещ. Разбирал е противоправния
характер на извършеното, но въпреки това е целял противоправното си
облагодетелстване. Субективната страна на престъплението се обективира в
действията на подсъдимия по отнемане на вещта, предмет на
инкриминираната деятелност и се доказва изцяло от събраните доказателства.
Разбирал е свойството и значението на извършеното, независимо от
непълнолетието си и е могъл да ръководи постъпките си.
Тъй като до приключване на съдебното следствие в
първоинстанционния съд откраднатата вещ е върната на собственика й, съдът
преквалифицира престъплението по привилегирования състав на чл. 197, т. 1
от НК, предвиждащ за случаите на чл. 194, ал. 1 от НК наказание лишаване от
свобода до пет години. Тъй като към момента на извършване на деянието
подсъдимият е бил непълнолетен, предвиденото по заместване наказание по
чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК е лишаване от свобода до две години, но не повече от
предвиденото в закона. Съдът наложи на подсъдимия наказание лишаване от
свобода в условията на чл. 54 от НК, тъй като не намери смекчаващи вината
му обстоятелства. Срокът на наказанието определи в размер на три месеца.
При определяне размера на наказанието, съдът взе предвид младата възраст
на подсъдимия, съдействието му за разкриване на обективната истина по
делото и изразеното пред съда съжаление за стореното. При наличието на
предпоставките на чл. 69, ал. 1, във връзка с чл. 66, ал. 1 от НК отложи
изпълнението на наказанието за срок от две години. Съдът намира, че с така
наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, визирани в чл. 36 от НК.
При този изход на делото, тъй като подсъдимият беше признат за
виновен в тази част на обвинението на БРП, на основание чл. 189, ал. 3 от
НПК в негова тежест бяха присъдени и направените по делото разноски за
изготвените експертизи в размер на 1 244,79 лева.
От единствения доказателствен материал по отношение на първото
деяние от 27.04.2018 г. – показанията на св. Д. СТ. ИВ., не се извличат
конкретни данни, които да допринасят за изясняване на най-важното
обстоятелство – че подсъдимият Е.В. е извършител на престъплението, за
което е предаден на съд. Липсват доказателства за установени от фактическа
страна действия от страна на подсъдимия спрямо вещ „портмоне с пари“ на
пострадалия И.. Не се установи съвпадение между лице с прякор Е и подс. В..
Извън всякакво съмнение е обстоятелството, че съобразно разпоредбата на чл.
303 от НПК присъдата не може да почива на предположения и че съдът
признава подсъдим за виновен, само и единствено когато обвинението е
4
доказано по несъмнен начин, което в конкретния случай не е сторено с
изискваната от закона категоричност. Авторството е елемент от обвинението,
който следва да бъде доказан по безспорен и убедителен начин, като липсата
на категорични доказателства в този смисъл логично формира правните
изводи на съда, че деянието не е извършено от подсъдимия и го мотивира да
постанови оправдателна присъда на основание чл. 304 от НПК по
повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл.
63, ал. 1, т. 3 от НК и във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК – в условията на
продължавано престъпление.
По гореизложените съображения съдът постанови Присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5