ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

....................................../………………………...........2020г.

 

Гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,  в закрито заседание в състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

       ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА

                             СВЕТЛАНА ЦАНКОВА

 

 

като разгледа докладваното от съдия  Татяна Макариева

въззивно частно гражданско дело №  658  по описа за 2020 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба депозирана от  „Борди”ООД с ЕИК ********* с адрес на управление в гр.Варна, ул. „ Македония" № 154, представлявано от управителя Б. Г. Л., чрез пълномощника си адвокат С.С. , срещу определение № 653/ 13.01.2020 год. постановено по  гр.д. № 4718 / 2019 год по описа на ВРС,с което е прекратено производството по гражданското дело.

Твърди се, че постановеното определение е незаконосъобразно и се моли неговата отмяна. Излагат се подробни доводи в депозираната частна жалба .

Постъпил е отговор на частната въззивна жалба от „Джи Ви Ай, ООД  с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр.София , бул.Черни връх № 59 , вх.А , чрез адв. П.С. от ХАК ,в която изразява становище за неоснователност на депозираната частна жалба.Претендират се разноски по производството

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Частната жалба е допустима-депозирана от лице,което има право ,в предвидените от ГПК срокове и при спазване на изискванията на ГПК

Атакуваното определение е от категорията на актовете, за които изрично е предвидена възможност да бъдат обжалвани.

Разгледана по същество, депозираната частна жалба е  неоснователна, като настоящият въззивен състав изцяло възприема изводите на Варненския РС,изложени в атакуваното определение и препраща към тях на осн.чл.272 от ГПК,без да ги преповтаря.

В отговор на депозираната частна жалба и за пълнота на изложението следва да се има предвид  и следното :

Както правилно и законосъобразно е приел ВРС, на осн чл. 7, ал. 2 ЗМТА ,следва да се приеме,че страните са сключили арбитражно споразумение / в писмена форма/, тъй като изявлението на страните се съдържа, в в образец - бланка, констативен протокол за осъществена техническа проверка на СТИ, или др. документ по образец, за което практиката на ВКС приема, че не е нищожно - т.дело №324/2015г. на ВКС, т.дело №2051/2014г. на ВКС. Съгласно разпоредбата на чл. 7 ал. 1 изр. 2 ЗМТА арбитражното споразумение може да бъде арбитражна клауза в друг договор или отделно споразумение. В настоящия случай арбитражното споразумение представлява арбитражна клауза в сключения между страните договор за продажба на електроенергия от 26.07.2017 г. Налице е и ясно индивидуализиране на избраната арбитражна институция.

Арбитражната клауза е валидна,тъй като не се отнася за изключенията посочени в чл. 19, ал. 1 ГПК – спорът  не с предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение или не е спор, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона на защита на потребителите,,според  който "Потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Меродавно за разрешаването на настоящия правен спор е единствено обстоятелството, е дали дружеството „Борди „ООД по иска с правно основание по чл.48, ал.2 ЗМТА има качеството "потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите, към който законов текст изрично препраща съдопроизводственото правило на чл.19 , ал.1 in fine ГПК. Тази легална дефиниция с категоричност визира само физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. Жалбоподателят не е физическо лице, т. е. не попада в обхвата на горецитираната легална дефиниция. Съдът счита, че ищецът е „потребител на енергийна услуга“ по смисъла на §1, т.41б от ДР на Закона за енергетиката, но не е „потребител“ по смисъла на §13, т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите, какъвто може да бъде само физическо лице, а не и търговец. Следователно за него не важи забраната по  чл.3 ал.4 от ЗЗП, нито тази по чл.19 ал.1 ГПК и няма пречка спорът да бъде отнесен пред арбитраж при наличието на уговорена валидна арбитражна клауза.

            Арбитражната институция е индивидуализирана като Арбитражен съд гр.Варна, при Сдружение „ППМ“. На настоящия състав е известна практиката на ВКС, в която се приема, че за валидността на арбитражната клауза е достатъчно арбитражът да е определяем. Известни са и решения на касационната инстанция, постановени в производство по чл.48 вр.чл.47 от ЗМТА, със страна именно Арбитражен съд – Варна при Сдружение за Правна помощ и медиация, в които твърденията за липса на правосубектност на арбитражния съд не са споделени / напр.решение № 75/27.04.2015г. по т.д. № 324/2015г., първо т.о./ Ето защо съдът приема, че е налице валидна арбитражна клауза, поради което отводът за неподведомственост на спора на съда следва да бъде уважен.

Относно оплакваните в жалбата , че съдът не е съобразил постановения акт с правото на Европейския съюз и в частност Директива 2009/72 ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13.07.2009 г. и Директива 2019/ 944 на Европейския парламент и на Съвета от 05.06.2019 г.. съдът намира следното:

                  Директивата е нормативен акт, приет от институции на Европейския съюз и за разлика от Регламента, който се прилага изцяло и директно, Директивата определя цели, които да се постигнат от страните членки в определен срок, който позволява на националните правителства да адаптират своето законодателство към новата регламентация и да транпспонират общностното право във вътрешноправните си норми. Директно приложение на директивите е допустимо единствено когато страната - членка не е изпълнила задължението си да подведе своето национално законодателство в съответствие с общностното право. Регламентите са единствените източници, които имат безспорен директен ефект (чл.189 ДЕО). Цялостната им задължителност означава, че неговите адресати не могат селективно или частично да прилагат разпоредбите на този вид акт. От една страна, той има незабавно действие в смисъл, че от момента на влизането си в сила, този вид акт поражда всички свои действия в националното право, без да са необходими каквито и да било национални актове за тази цел. От друга страна, прякото действие на регламента означава, че той поражда направо права и задължения за всички субекти на правото на Общността. Всяко физическо или юридическо лице може да се позове на директния ефект на регламента, за да получи съдебна защита на придобити по силата на акта индивидуални права пред националния си съд.

          В настоящата хипотеза обаче въззивният съд не може да приеме твърдението на жалбоподателя за нарушение на Директива 2009/72 ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13.07.2009 г. и Директива 2019/ 944 на Европейския парламент и на Съвета от 05.06.2019 г.. В Ддиректива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия в член 26 е предвидено право на извънсъдебно разрешаване на спорове като „ Държавите членки гарантират, че крайните клиенти имат достъп до опростен, справедлив, прозрачен, независим, ефективен и ефикасен механизъм за извънсъдебно разрешаване на спорове във връзка с правата и задълженията, установени по силата на настоящата директива чрез независим механизъм като енергиен омбудсман или орган за защита на потребителите или чрез регулаторен орган. Когато крайният клиент е потребител по смисъла на Директива 2013 /11/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, тези извънсъдебни механизми за разрешаване на спорове трябва да отговарят на изискванията за качество, установени в Директива 2013/11/ЕС и ако е необходимо, осигуряват системи за възстановяване и компенсация.” В член 4 от Директива 2013/11/ЕС на Европейския парламент и на съвета от 21 май 2013 година за алтернативно решаване на потребителски спорове и за изменение на Регламент ЕО) №2006/2004 и Директива 2009 /22/ ЕО изрично е дадено определение за потребител , което е следното:  „потребител" означава всяко физическо лице, което действа за цели извън неговата търговска дейност, стопанска дейност, занаят или професия.”

         Това определение не противоречи на изводите на съда относно понятието потребител заложено и в нашето законодателство.

С оглед изложеното  частният жалбоподател няма качеството на потребител, поради което и поради съвпадащите изводи на настоящия състав с изводите на ВРС,определението на ВРС следва да се потвърди.

С оглед изхода на настоящето производство „Борди ООД Джи Ви Ай, ООД  следва да заплати направените разноски от Джи Ви Ай, ООД   в производството в размер на 840 лв, съобразно представения списък.

 

        Воден от горното, съдът:

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

       

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 653/ 13.01.2020 год. постановено по  гр.д. № 4718 / 2019 год по описа на ВРС

ОСЪЖДА Борди”ООД с ЕИК ********* с адрес на управление в гр.Варна, ул. „ Македония" № 154, представлявано от управителя Б. Г. Л.  ДА ЗАПЛАТИ на Джи Ви Ай, ООД  с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр.София , бул.Черни връх № 59 , вх.А , чрез адв. П.С.  направените по делото разноски в размер на 840 лв.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ                                      ЧЛЕНОВЕ: